Пейо Яворов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Яворов.
Пѐйо То̀тев Крачо̀лов, по-известен като Пѐйо Я̀воров, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на XX век. Използва псевдоними като Джемо, И. Крачев, Отело, Пейчо.[1]
Пейо Яворов | |
български поет | |
Яворов през 1912 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
Роден | Пейо Тотев Крачолов
|
---|---|
Починал | 29 октомври 1914 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Литература | |
Псевдоним | Пейо Яворов, Джемо, И. Крачев, Отело, Пейчо |
Жанрове | лирика |
Течение | символизъм |
Семейство | |
Баща | Тотю Крачолов |
Майка | Гана Крачолова |
Съпруга | Лора Каравелова (1912 – 1913) |
Деца | 0 |
Подпис | |
Уебсайт | |
Пейо Яворов в Общомедия |
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Биография
редактиранеРоден е в град Чирпан на 13 януари (1 януари стар стил) 1878 година.[2]
Завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1901 година работи като телеграфопощенец, сменяйки различни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Поморие, София. По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия. След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1901 до 1902 година редактира нейния легален орган вестник „Дело“. През 1902 година на Х македонски конгрес е избран за член на ВМОК Станишев-Карайовов.
За пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков през 1902 година. Пленен е скоро след това от върховистка чета и се завръща в България. Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение – „Дело“, „Свобода или смърт“, „Автономия“, „Илинден“. Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред“ във вестник „Глас македонски“. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „Гоце Делчев“ (1904). На Кюстендилския конгрес на ВМОРО е избран за допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО. В 1909 година издава мемоарно-есеистичната си книга „Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903“. Личен приятел на Пейо Яворов е и Пейо Гарвалов – драмски войвода на ВМОРО, също от Чирпан.[3] Константин Крачолов, първи братовчед на Пейо Яворов, загива като войвода в Ресенско през 1906 година.[4]
Озовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание „Мисъл“. Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга „Мисъл“ и се превръща в неделима част от него, е поемата „Калиопа“. През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения“, чието второ издание от 1904 година е с предговор от Пенчо Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).
Командирован на няколко пъти в чужбина за усъвършенстване по литература – в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия. През 1905 година става близък приятел с Дора Габе. През 1906 г. се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, но скоро след това, при едно от своите пътувания (1910 година) изпраща към последния ѝ дом своята възлюбена, която умира от туберкулоза в санаториум и е погребана в Париж, Франция. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка „Безсъници“, която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скептицизъм и прозрения за вечните въпроси, що никой век не разреши, променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане.
През март 1908 година, по време на Кюстендилския конгрес на ВМОРО, въпреки че не присъства лично, е избран единодушно от делегатите за съветник (допълнителен член) на нейното задгранично представителство. Няколко дни по-късно напуска работата си в Народната библиотека в София и се заема изцяло с проблемите на ВМОРО.[5]
През 1910 година излиза от печат антологичната книга на поета „Подир сенките на облаците“, чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетическия път, сравняван с този на Христо Ботев. Същата година участва във възстановяването на революционната организация и е избран за запасен член на нейния Централен комитет.[6]
При избухването на Балканската война през 1912 г. е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета № 15, съставена от 9 души.[7][8] Придвижва се по долината на река Места и излиза на Бяло море при Кавала.[9] Награден е с кръст „За храброст“.[10] Става първият кмет на Неврокоп след освобождението му в 1912 година.[11]
Четата на Пейо Яворов, септември 1912 г. | |||||
---|---|---|---|---|---|
Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
1. | Пейо К. Яворов | 35 | Чирпанско | Чирпан | войвода |
2. | Любен Казаски | 24 | Търновско | Търново | студент |
3. | Янаки Траянов | 55 | Кюстендилско | Кюстендил | чиновник |
4. | Георги Венедиков | 25 | Самоковско | Самоков | кираджия |
5. | Коста Митев | 27 | Дедеагачко | Доган Хисар | чиновник в Земеделска банка |
6. | Иван Анастасов | 29 | Мустафанапашанско | Мустафа паша | манифактурист |
7. | Янчо Димитров | 20 | Мустафанапашанско | Мустафа паша | манифактурист |
8. | Димитър Минев | 25 | Чирпанско | Чирпан | студент |
9. | Иван Траянов | 25 | Малешевско | Берово | учител |
10. | Иван Червенков | 23 | Прилепско | Прилеп | касапин |
11. | Исак Николов Чолаков | 30 | Разложко | Долно Драглища | дърводелец |
12. | Данаил Крапчев | 30 | Прилепско | Прилеп | журналист |
13. | Иван Цеков | 25 | Разложко | Якоруда | търговец |
14. | Вълчо П. Саев | 30 | Разложко | Белица | кондурджия |
15. | Иван Савов | 30 | Разложко | Белица | кираджия |
16. | Павел Георгиев Ненчев | 20 | Дебърско | Селце | ученик |
17. | Васил Атанасов Лугов | 26 | Самоковско | Самоков | кираджия |
18. | Лазар Колчагов | 30 | Разложко | Банско | търговец |
19. | Симеон Драговчев | 28 | Разложко | Баня | земеделец |
20. | Тодор Добринович | 27 | Софийско | София | чиновник |
21. | Каран Будевски | 25 | Софийско | София | търговец |
22. | Григор Белокапов | 25 | Кюстендилско | Кюстендил | чиновник |
23. | Тодор Ветренски | 26 | Пазарджишко | Ветрен | земеделец |
24. | Христо Иванов | 25 | Разложко | Долно Драглища | земеделец |
25. | Георги Николов | 29 | Мустафапашанско | Мустафа паша | бръснар |
Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелства за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914[12] поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Тялото на поета е погребано в парцел 46 на Централните софийски гробища.[13]
Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. Голямо разочарование му нанася решението на баща му да прекрати образованието му и да започне работа в телеграфната служба. В кръга „Мисъл“ той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, но поезията не го удовлетворява – той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той частично се отделя от революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански. Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията в убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство. До края на живота си другарува и кореспондира с водача на ВМОРО Тодор Александров, а също и изпълнява негови поръчки.[14] Смята се, че отровата и пистолетът, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самия писател от Тодор Александров.[15] Дългогодишното им приятелство е крито дълги години от социалистическата историография.[16]
Родната къща на поета в Чирпан е превърната в музей през 1954 година. Домът му в София също е музей. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[17] През 2008 година Министерството на пощите и съобщенията в Република Армения в знак на признателство за застъпничеството на поета и творбата му „Арменци“ посветена на мъчениците на Арменския геноцид, издава пощенска марка с лика на поета.
Памет
редактиранеНа Пейо Яворов е наречен булевард в София (Карта), квартал в София, както и връх в Антарктика.
Творби
редактиранеСтихосбирки:
„Стихотворения“ 1901 г.
„Стихотворения“ 1904 г. (преработено издание)
„Безсъници“ 1907 г.
„Подир сенките на облаците“ 1910 г. (антология; съдържа творбите от „Стихотворения“ и „Безсъници“ плюс „Прозрения“ и „Царици на нощта“)
„Подир сенките на облаците“ 1924 г. (преработено издание от Яворов преди смъртта му; издадено посмъртно)
- „Македония“
- „Гоце Делчев“, 1904
- „Подир сенките на облаците“
- „В полите на Витоша“
- „Хайдушки песни“
- „Две хубави очи“
- „Заточеници“
- „Евреи“
- „Градушка“
- „Ще бъдеш в бяло“
- „Сенки“
- „Две души“
- „Вълшебница“
- „Обичам те!“
- „Лист отбрулен“
- „Арменци“
- „Маска“
- „Песента на човека“
- „На нивата“
- „Честит е“
- „Калиопа“
- „Напред“
- „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“
- „Хайдушки копнения“
- „На Лора“
- „Проклятие“
- „Песен на песента ми“
- „Месалина“
Галерия
редактиране-
Снимка от ранните години на поета
-
Мина Тодорова, 1906 г.
-
Яворов с трупата на Народния театър, 1910 г.
-
Лора Каравелова (първата вляво) със свои съученички
-
Паметникът на поета в Кюстендил, 1929 г.
-
Паметникът на поета в Борисовата градина „от признателните арменци“
-
Тодор Александров и Пейо Яворов след първия опит на поета за самоубийство
-
Къща музей „Пейо Яворов“ на улица „Раковски“ в София
-
Яворов със съпругата си Лора, 1912 г.
-
Гробът на Яворов в Централните софийски гробища
Издания
редактиране- Пейо Яворов. Съчинения в седем тома. Т. 1: Стихотворения. С., Захарий Стоянов, 2010; Т. 2. Проза. С., Захарий Стоянов, 2011.
- Юлиан Модест, Куньо Вълев, Пею Яворов. Есперантски песни. София, Съюз на слепите, 2008. с. CD.
Критика за Яворов
редактиране- Теменуги. Другият роман на Яворов (сб.), изд. Литературен вестник, София, 1998
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 34, 43, 74, 76.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 380 – 381.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 194.
- ↑ Бошнакова, Милкана. Яворов и Македония, www.kultura.bg. Посетен на 1 юли 2019 г.
- ↑ Николов, Н., Средков, Р. – „Война за национално освобождение и обединение 1912 – 1913“, София, 1989, Военно издателство, стр. 87
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 15.
- ↑ ДВИА, ф. 422, оп. 1, д. 1, л. 145.
- ↑ Радев, Иван. Старши подофицер Пейо К. Яворов (Страници за участието му в Балканската война) // Електронно списание LiterNet, 21.02.2013, № 2 (159), 21 февруари 2013 г. Посетен на 9 август 2014.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 198.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 812, 892.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 125.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 546.
- ↑ „София помни“
- ↑ Мария Чипилева, Яворов купувал динамит за ВМОРО, в. „Новинар“, 26.03.2004 г.
- ↑ Милка Марковска, Дружбата между Яворов и Тодор Александров, promacedonia.org
- ↑ Цочо Билярски. Пейо Яворов и Тодор Александров. Приятели в живота, съратници в борбата, УИ „Св. Климент Охридски“, 2000.
- ↑ ДАА, Фонд № 10К, оп.1
Източници
редактиране- Тази статия се основава на материал от Словото Архив на оригинала от 2004-03-10 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки
редактиране- Произведения на Пейо Яворов в Моята библиотека
- Пейо Яворов в Internet Movie Database
- Произведения на Яворов в Литературен клуб
- Произведения на Яворов във виртуална библиотека Словото
- Любомир Георгиев „П. К. Яворов романизирана монография“, С., 1972, 111 – 138
- Милкана Бошнакова, Участието на Пейо К. Яворов в списването на вестник „Право“ и „мистерията“ около пет неизвестни негови статии от 1902/1903 г. „Македонски преглед“, год. XXXVII, 2014, № 2, 27 – 46.
- Литературна критика за Яворов в Литернет
- Инвентарен опис на фондовете на Пейо Яворов Архив на оригинала от 2008-10-08 в Wayback Machine.
- Архивни материали на Пейо Яворов и критически текстове за него Архив на оригинала от 2018-08-31 в Wayback Machine., проект „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“
- Пейо Яворов със своето семейство в Чирпан, 1889 г. в сайта Изгубената България
- „100 години без Яворов“, БНТ, История.bg, 20 октомври 2014
- Андрей Протич, „Проблемата Лора Каравелова – Яворова“, публикувано във в. „Литературен глас“, бр. 299 – 306, София, 1936 г.
? | → | кмет на Неврокоп (1912 – 1913) |
→ | Илия Попиванов |