Юра
преди 199.6–145.5 милиона години
Средно атмосферно съдържание на O2 през периода ca. 26 Vol %[1]
(130 % от съвр. ниво)
Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода ca. 1950 ppm[2]
(7 пъти прединдустриалното ниво)
Средната температура на повърхността през периода ca. 16.5 °C[3]
(3 °C над съвр. ниво)


Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Неозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
4 000    
Хадей
  4 540    
Тази статия е за геоложкия период. За други значения вижте Юра (пояснение).

Юра е вторият период от ерата на динозаврите (мезозойската ера). Започва преди около 200 милиона години, завършва преди около 145,5 млн. г. и продължава около 55 млн.г. Названието на периода произхожда от наименованието на планината Юра във Франция и Швейцария.[4]

Земята през късната юра (преди около 150 млн.г.). Полуостров Индостан и остров Мадагаскар се намират до Антарктида, а между Мадагаскар и Африка се появява първата океанска кора. Африка и Южна Америка са все още едно цяло, част от континента Гондвана

Историческа справка и периодизация

редактиране

За първи път юрски фосили са открити в седиментните скали в планината Юра, на границата между Франция и Швейцария, през 1829 г. от френския геолог Александър Броняр (1770 – 1829), който съставя и първите стратиграфски деления на периода на отдели (серии) и етажи. През 1839 г. немският геолог Кристиан Леополд фон Бух предлага юрския период да се раздели на три части – долна, средна и горна юра. Основна роля при формираните на етажите изиграват изследванията на френския геолог Алсид д'Орбини през 1842 – 52, който използва подразделенията, установени в различни райони на Западна Европа и на немския геолог Алберт Опел (1831 – 1865) през 1856 – 58, съпоставил тези подразделения на основата на зоналните разчленения.[4]

В България юрски скали се разкриват в Предбалкана, Стара планина, Средногорието, Странджа, Краището, а по сондажен път са установени и в Мизийската плоча.

Период Серия Етаж млн. години
Креда Долна Креда Бериасий младши
Юра Горна Юра Титоний 152,1 – 145
Кимеридгий 157,3 – 152,1
Оксфордий 163,5 – 157,3
Средна юра Каловий 166,1 – 163,5
Батоний 168,3 – 166,1
Байосий 170,3 – 168,3
Аалений 174,1 – 170,3
Долна юра Тоархий 182,7 – 174,1
Плиенсбахий 190,8 – 182,7
Синемурий 199,3 – 190,8
Хетангий 201,3 – 199,3
Триас Горен триас Ретий старши

Обща характеристика

редактиране

Юрските седиментни скали са разпространени във всички континенти, както и по дъната на океаните. По своя състав и условия на формиране те са много разнообразни. Това са морски и континентални пясъчно-глинести пластове, впоследствие преобразувани в глинести и аспидни шисти (в геосинклиналните области), карбонатни скали (предимно варовици) и соленоносни пластове, а също вулканични скали, в т.ч. с подводен произход в западните части на Северна и Южна Америка, Източна Азия и в отделни участъци на Средиземноморския пояс.[4]

Най-интензивни тектонски движения са станали в Тихоокеанския геосинклинален пояс, където са формирали нагънати планински съоръжения, съхранили се и в съвременната епоха (в Източна Азия, западните части на Северна и Южна Америка и отчасти в Средиземноморския пояс). В началото на юрата морските басейни били съсредоточени в Средиземноморския и Тихоокеанския геосинклинални пояси, а след това започнало постепенното разширяване на моретата. Към средата на късната юра трансгресията достигнала своя максимум, особено в Източноевропейската платформа. В Сибирската платформа моретата са заливали само нейната северна периферия, а в края на ранната и началото на средната юра и нейната източна част (Вилюйска синеклиза).[4]

През периода започва формирането на падините на Атлантическия и Индийския океани, предизвикано от раздалечаването на континентите, в частност раздробяването на огромния континент Гондвана. С големите разломни зони (Източна Африка и Южна Америка) са свързани значителните проявления на наземен вулканизъм. В Южното полукълбо (Гондвана, Южноамериканска платформа) в течение на целия период се съхранили големи участъци от суша. Климатът е слабо диференциран, като в началото на юрата той е относително по-сух, а в средата на периода става много влажен. През горната юра вече отчетливо е изразена климатична зоналност.[4]

Органичен свят

редактиране
 
Фосили (останки от живи организми)
 
Динозаври

В състава на наземната растителност преобладават голосеменните (гинкови, сагови, бенетитови и иглолистни), освен това бурно развитие имат разнообразни видове папрати, хвощове и др.[4]

На сушата господстват рептилиите, представени от растителноядни (диплодок, стегозавър, бронтозавър) и хищници (цератозавър, алозавър), достигащи гигантски размери. Бурно развитие имат летящите гущери – птерозаври (рамфоринхи, птеродактили) и се появяват първите древни птици –археоптерикси (Първият скелет на археоптерикс е намерен в Германия две години след като Чарлз Дарвин публикува книгата си „Произход на видовете“ и става аргумент в полза на теорията на еволюцията). През този период съществуват и малки бозайници и се появяват първите пеперуди. В пресноводните басейни обитават мекотели, частично близки до съвременните. Някои от рептилиите (ихтиозаври, плезиозаври) обитават моретата, където съжителстват заедно с други костни риби. В моретата господстват безгръбначните, предимно мекотели: главоноги (амонити, белемнити), миди и коремоноги. Разнообразни и многочислени са коралите, иглокожите, членестоногите, радиолариите, фораминиферите.[4]


Биогеографско райониране

редактиране

Морската фауна и сухоземната флора в началото на юрата били сравнително еднородни. По-късно в моретата на Северното полукълбо в резултат от еволюцията на отделни групи и изменението на палеогеографската обстановка се обособяват Средиземноморската и Бореалната биогеографски области. Първата, отговаряща примерно на екваториалната зона се характеризира с присъствието на рифостроящи корали и други групи, свързани с органогенни постройки (варовикови водорасли, някои миди и коремоноги мекотели и др.). Тези групи отсъстват в по-северните ширини – в моретата на умерено топлата Бореална област. По-слабо отчетливо и във връзка със слабото развитие на морета в пределите на съвременните южни континенти и тяхното последващо преместване се обособява Антибореалната (Нотална) биогеографска област. Своеобразната фауна на басейните, свързани с Тихия океан, позволява да се обособи Тихоокеанската биогеографска област, характеризираща се със съчетание на средиземноморски, бореални и някои ендемични елементи. Разпределението на сухоземната растителност в още по-голяма степен, в сравнение с морската, отразява климатичната зоналност по това време.[4]

Полезни изкопаеми

редактиране

С юрските наслаги са свързани 14% от световните запаси на въглища и около 15% от световните запаси на нефт. Най-големите въглищни басейни от този период са в Източен Сибир, Забайкалието, Далечния Изток, Балканския полуостров, Иран, Монголия, Китай, Корея и Австралия. Находища на нефт и газ са открити около Каспийско море, Северен Кавказ, Западен Сибир, Северна Америка, Близкия и Средния Изток. В плитководните юрски морета са се формирали оолитови железни руди (Лотарингия). С изветрителната кора по това време са свързани находищата на боксити, каолини, желязо, никел, някои от находищата на диаманти. В морските наслаги на Източноевропейската платформа през горната юра има находища на фосфорити и горящи шисти, а с лагунните наслаги в Южна Русия и САЩ са свързани соленоносните (хомогенни) пластове, сред които най-голямо значение имат готварската и калиеви соли. С процесите на магматизъм в Южна и Североизточна Русия и в западните части на Северна и Южна Америка са свързани образуваните находища на полиметални руди, редки и благородни метали.[4]

Литература

редактиране
  • Felix M. Gradstein, Jim Ogg, Jim & Alan Smith: A Geologic Time Scale. Cambridge University Press 2005, ISBN 978-0-521-78673-7
  • Hans Murawski & Wilhelm Meyer: Geologisches Wörterbuch. Enke Verlag, Stuttgart 1998 ISBN 3-432-84100-0.
  • Friedrich August Quenstedt: Der Jura. Verlag Laupp, Tübingen 1856 – 57 (Online). Atlas zum Jura, Verlag Laupp, Tübingen 1858 (Online)
  • Геология за всеки, PENSOFT, С.-М., 2004.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране