Уикипедия

Акаши (бронепалубен крайцер, 1897)

Акаши (на японски: 明石) е бронепалубен крайцер на Императорските ВМС на Япония от типа „Сума“. Втори кораб в серията. Взема участие в Руско-японската война и Първата световна война.

„Акаши“
明石
Бронепалубният крайцер „Акаши“
Флаг Япония
Клас и типБронепалубен крайцер от типа „Сума“
ПроизводителМорски арсенал в Йокосука, Япония.
Служба
Поръчан1893 г.
Заложен6 август 1894 г.
Спуснат на вода18 декември 1897 г.
Влиза в строй30 март 1899 г.
Потъналпотопен като кораб-мишена на 3 август 1930 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост2756 t (нормална)
Дължина между перпендикулярите90,0 m
Дължина по водолинията93,3 m
Ширина12,7 m
Газене4,8 m
Броняна палубата: 25 mm
(по скосовете 50 mm);
щитове оръдия: до 114 mm;
на бойната рубка: 102 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
8 огнетръбни котли
Мощност8500 к.с.
(6,3 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост20 възела
(37 km/h)
Далечина на
плаване		10 000 морски мили при 10 възела ход;
Запас гориво: 600 t въглища
Екипаж310 души
Кръстен в чест наживописно морско крайбрежие, днес част от град Кобе
Въоръжение
Артилерия2x1 152-mm;
6x1 120-mm;
12x1 47-mm
Торпедно
въоръжение		2x1 380-mm ТА
Други4 картечници „Максим“
„Акаши“ в Общомедия

Крайцерът носи името си в чест на живописното морско крайбрежие, описано в средновековния роман Сказание за Генджи, днес част от градската англомерация на Кобе[1].

Конструкция редактиране

С цел отстраняване на недостатъците на проекта, появили се при изпитанията на главния кораб на серията крайцера „Сума“, в конструкцията на „Акаши“ са направени много промени, в т.ч. за увеличаване на устойчивостта и мореходността е надстроен висок надводен борд, корпуса става гладкопалубен, бойни марсове не са поставяни[2].

История на службата редактиране

Веднага след влизането си в строй, през март 1899 г. „Акаши“ влиза в състава на Ескадрата за постоянна готовност, но още през октомври 1899 г. корабът е поставен в дока на военноморския арсенал на Йокосука за ремонт на една от машините и боядисване на подводната част на корпуса. Януари 1900 г. корабът отново е в док за ремонт на главни и спомагателни механизми на двете машини. Следващи ремонти има през май 1900 г. в Куре и юли 1900 г. в Сасебо. От юли до ноември 1900 г. крайцерът е изпратен в северен Китай като стационар. При завръщането си в Япония, корабът преминава след походен ремонт на силовата установка в Куре. От април до октомври 1901 г. крайцерът е на стационар в южен Китай, след което отново има ремонт в Куре. През февруари 1902 г. корабър отново е изпратен в Китай, но става ясно, че три от котлите поради амортизация не могат да издържат на високо налягане, което означава че крайцерът не може да развие скорост по-голяма от 14 възела. Корабър се връща обратно в Япония за ремонт. През май, веднага след края на ремонта, „Акаши“ отново се насочва като стационар в южен Китай, откъдето се връща през юни 1902 г. През август 1902 г. корабът е отнесен към резерва от 1-ви разряд. Март 1903 г. в Куре е проведен планов ремонт[3]. От 14 април до 29 август 1903 г. „Акаши“ и еднотипния „Сума“ като учебни кораби с курсанти от Школата на механиците на борда извършват поход към бреговете на Китай и Корея. По време на плаването са посетени Фучжоу, Шанхай, Янтай (Чифу), Инчхон (Чемулпо), Пусан и Вонсан[4]. През септември 1903 г. в Сасебо е проведен след походен ремонт на кораба[3].

От 16 до 18 октомври „Акаши“ и „Сума“ имат учебни стрелби, а на 19 ноември участват в учения по маневриране съвместно с крайцерите „Читосе“, „Йошино“ и „Касаги“[5].

От 8 до 17 януари 1904 г. „Акаши“ изпълнява специална задача по подсигуряване поставянето на подводен телефонен кабел от кораба „Окинава мару“ между залива Аиноура и рейда на Пхалгупхо[6].

През януари 1904 г. крайцерът има доков ремонт в Нагасаки, след което на изпитанията развива скорост 19,5 възела[3]. През януари 1904 г., при подготовката към бойните действия, на кораба е поставена допълнителна защита срещу осколки от манилски швартови въжета[7].

Руско-японска война редактиране

Преди началото на руско-японската война крайцерът „Акаши“ влиза в състава на 4-ти боен отряд на 2-ра ескадра на Съединения флот[8].

Непосредствено преди началото на бойните действия на 5 февруари 1904 г. крайцерът „Акаши“ излиза в открито море югоизточно от края на Корейския полуостров за подсигуряване на телеграфната връзка[9]. На 7 февруари „Акаши“ се присъединява към своя отряд, за прехода му към Инчхон (Чемулпо), за унищожаването на намиращите се там руски кораби (крайцера „Варяг“ и канонерската лодка „Кореец“)[9]. На 8 февруари „Акаши“ влиза на рейда на Инчхон (Чемулпо) и остава там до сутринта на 9 февруари, подсигурявайки десанта на подразделенията на японската армия на брега[10].

На 9 февруари, в хода на боя с „Варяг“ „Акаши“ следва килватера на „Такачихо“. Един от руските снаряди минава между комините на „Акаши“ и пада на 200 m от левия борд, друг снаряд пада на 400 m по кърмата. Загуби и повреди след боя няма. По „Варяг“ от „Акаши“ са произведени два изстрела от 152-mm кърмово оръдие, с оглед на голямата дистанция (около 6500 m) стрелбата е прекратена[11]. След края на боя и връщането на руските кораби в Чемулпо, „Акаши“ отново влиза на рейда за разузнаване на обстановката и доближава „Варяг“ на дистанция около 4000 m[12].

За обезпечаването на превозването на 2-ра японска армия, на 20 април „Акаши“ в състава на 6-ти боен отряд под флага на контраадмирал М. Того с 2-ри, 10-и и 16-и отряд миноносци отплава от Корейския пролив в северозападна Корея, пристигайки в района на сбора на 22 април[13]. След сбора на транспортите от 4 до 5 май „Акаши“, в състава на отряда, участва в конвоирането на 1-вия ешелон на транспортите[14]. От 5 до 24 май катерите и лодките на „Акаши“ превозват войниците както на 1-ви, така и на 2-ри ешелон на транспортите[15] От 1 до 14 юни старшият офицер на „Акаши“ капитан-лейтенант Яшиджима ръководи почистването от мини на залива Талиенван[16].

На 15 май 1904 г. „Акаши“ участва в прикритието на спасителните работи, на натъкналите се на мините, поставени около Порт Артур от минния заградител „Амур“, броненосци „Яшима“ и „Хацусе“. „Акаши“, „Чиода“ и крайцера „Акицушима“ водят огън по руските миноносци, излезли за атака на потъващия броненосец „Яшима“[17]. Според японски данни, руските миноносци опитват да атакуват катерите и лодките, които спасяват хората от вече потъналия броненосец „Хацусе“[18]. Независимо от липсата на попадения, руските миноносци са принудени да се върнат в Порт Артур[19].

На 16 май „Акаши“ с „Чиода“ и „Акицушима“ обстрелват руските войски и сградите на брега на Бохайския (Печилийския) залив[18]. Вечерта на 16 май командващият 6-ти отряд М. Того заповядва да се преместят в залива Кинчжоу за обстрел на руските войски на следващия ден, но около 01:45 на 17 май поради гъста мъгла командирът е принуден да заповяда на своите кораби да запалят корабните светлини и да се подготвят за пускане на котва. При закотвянето, в мъглата, канонерската лодка „Ошима“ е таранирана от „Акаги“ и потъва. Контраадмирал М. Того заповядва на крайцера „Акицушима“ да взема екипажа на „Ошима“, а с останалите кораби с разсъмването на 17 май се насочват към залива Кинчжоу. След обстрела на брега към края на 18 май корабите се връщат на предната база на японския флот до островите Елиот[20].

На 7 юни „Акаши“, начело на 6-ти отряд, съвместно с канонерските лодкам „Уджи“, „Акачи“ и 10-ти отряд миноносци влизат в Бохайския залив за оказане на поддръжка на частите на 2-ра японската армия по море[21].

В първата половина на деня „Акаши“, „Сума“ и „Изуми“ обстрелват подразделенията на руските войски и железопътната линия[22].

На 11 юни 6-ти отряд поема от Бохайския залив към главните сили на японския флот[23].

На 23 юни „Акаши“ в състава на отряда участва в безрезултатната среща на Съединения флот с корабите на руската ескадра, излязла от Порт Артур[24].

На 9 юли, при излизането на броненосеца „Победа“, крайцери, канонерски лодки и миноносци на руската ескадра за обстрел на японските позиции в залива Лунвантан, „Акаши“ в състава на отряда обстрелва[25] от значителна дистанция руските миноносци, но повечето снаряди падат преди целта, попадения няма[26].

На 26 юли, при поредното излизане на крайцери, канонерски лодки и миноносци на руската ескадра за оказване на подкрепа на техните войски в отбрана, „Акаши“, начело на 6-ти боен отряд, от голямо разстояние прави няколко безрезултатни изстрела по вече връщащия се в Порт Артур крайцер „Баян“[27].

На 10 август „Акаши“, начело на 6-ти боен отряд, („Акаши“, „Сума“ и „Акицушима“) участва в боя в Жълто море. Към началото на боя крайцерите на 6-ти отряд не успяват да се съединят към главните сили и не участват в първата фаза на сражението, намирайки се примерно на 100 кабелта североизточно от корабите на руската ескадра[28]. В края на втората фаза на боя 6-ти отряд се опитва да предотврати разкъсването на блокадата от руските крайцери „Асколд“ и „Новик“, но не успяват да ги догонят и командващият отряда контраадмирал М. Того е принуден да прекрати преследването[29].

В нощта на 11 август 6-ти боен отряд в състав „Акаши“, „Акицусима“ и „Изуми“ получава заповед да продължи преследването на избягалите руски крайцери[30]. При изгрев слънце ляво по носа е забелязан крайцерът „Асколд“. Контраадмирал М. Того вади от строя имащия проблем с машината „Акицушима“ и започва преследването[31]. На руския кораб поради умората на екипажа не се обявява бойна тревога, увеличават се оборотите на машините и вече към 06:00 японските кораби са зад хоризонта[32]. Японските крайцери, независимо от явното преимущество на руския кораб по скорост, още няколко часа се опитват да догонят „Асколд“, но след като напълно го губят от поглед прекратяват преследването и обръщат за обединяване с 2-ри боен отряд под командването на вицеадмирал Хиконодзе Камимура. След срещата с корабите на Камимура и предването на информация за резултатите боя в Жълто море 6-ти отряд, на 13 август се връща от Порт Артур на предната база на японския флот до островите Елиот[33].

На 10 декември „Акаши“, крейсирайки в блокирания периметър на Порт Артур, се натъква на мина. В носа на кораба се образува голяма пробойна, носовото провизионно отделение и няколко други отсека се оказват под вода, крайцерът потъва с носа във водата и получава силен крен на десния борд. Поради силно люлеене, тъмнината на нощта, студа и покриващия горната палуба лед работата на екипажа за спасяване на кораба е силно затруднена, но се справят с навлязлата вода и кренът е изправен.

На 12 декември „Акаши“ съпроводен от крайцерите „Ицукушима“ и „Хашидате“ пристига в Далян за ремонт[34].

 
„Акаши“ в док, 1905 г.

На 27 май 1905 г. в Цушимско сражение крайцерът „Акаши“ действа в състава на 4-ти боен отряд („Нанива“ под флага на командващия отряда контраадмирал Сотокити Урю, „Такачихо“, „Цушима“ и „Акаши“). Сутринта на 27 май, след откриването на руската ескадра, 4-ти боен отряд излиза заедно с главните сили на японския флот от стоянката до бреговете на Корея в залива Чинкайван[35]. Към 14:30 корабите на 3-ти и 4-ти отряд, заобикаляйки сражаващите се броненосци, се приближават към транспортните кораби на руската ескадра и откриват огън по тях[36]. „Акаши“ открива стрелба в 15:10 от разстояние около 6000 метра[35]. След известно време руските крайцери откриват ответен огън. В течение на деня крайцерите на 4-ти отряд водят бой с руските крайцери „Олег“, „Аврора“, „Владимир Мономах“, „Дмитрий Донски“, „Светлана“, „Алмаз“, „Урал“, „Жемчуг“, „Изумруд“. Около 16:00 – 16:30 крайцерите на 4-ти отряд (с изключение на получилия към този момент повреди и излязъл от боя „Такачихо“) обстрелват от дистанция около 1800 метра и потопяват изоставния от екипажа буксирен параход „Русь“[37] Около 18:00 към трите останали крайцера на 4-то отряд се присъединяват „Отова“ и „Ниитака“, към 18:20 се връща в строй „Такачихо“, заставайки краен в обединената колона крайцери на 4-ти и 3-ти отряд. Към 18:30 от дистанция около 3000 метра японските крайцери обстрелват нямащата ход плаваща ремонтна работилница (транспорт) „Камчатка“ и тежкоповредения броненосец „Князь Суворов“. В 18:50 корабите на 4-ти боен отряд прекратяват огъня и се насочват към своите главни сили. В хода на боя „Акаши“ е уцелен от пет снаряда: пробит е бордът и комина, убити са трима души и са ранени 7[38].

 
Нота за задържането на немските параходи с военна контрабанда, в т.ч. „M. Struve“, задържан от крайцера „Акаши“

Утрото на 28 май 4-ти боен отряд (включва и „Отова“ и „Ниитака“) се намира 60 мили югозападно от остров Дажалет[39]. След получаването на сигнала за откриването на корабите на отряда на контраадмирал Николай Иванович Небогатов, 4-ти боен отряд се насочва към руските кораби, но „Акаши“ не участва в обкръжаването на остатъците на ескадрата на противника, заради поправянето на пробойна, получена в дневния бой[40]. Във втората половина на деня, след предаването на руските кораби, „Акаши“ се присъединява към своя боен отряд продължаващ издирването на отделни руски кораби. Около 16:00 е открит крайцерът „Дмитрий Донски“, опитващ се да стигне до Владивосток. 4-ти боен отряд започва преследването на руския кораб, след време към преследването се присъединяват крайцерите „Отова“ и „Ниитака“, плаващи към съединяване с 4-ти отряд след потопяването на крайцера „Светлана“. Около 19:00 в района 20 мили южно от остров Дажелет (Улиндо) японските кораби открива огън. След половинчасов бой, с настъпването на здрача, японските кораби прекратявят боя, оставяйки тежко повредения руски крайцер на миноносците, за да го довършат[41].

На 29 май „Акаши“, който се връща разделен от своя отряд на стоянката в залива Чинкай-ван, среща плененения от миноносеца „Сазанами“ руски миноносец „Бедовый“.

На 30 май под охраната на „Акаши“ руският кораб е преведен в Сасебо[42].

На 14 юни съставът на Съединения флот е променен: „Акаши“ остава в състава на 4-ти боен отряд, който вече е в състава на 1-ва ескадра под командването на адмирал (Хейхатиро Того]])[43].

На 22 юни 4-ти боен отряд пристига в Такесики (на остров Цушима) за носене на охранителна служба в Корейския пролив. От 4 до 29 юли „Акаши“ е на ремонт в Куре[44]. На 10 октомври в района на Пусан „Акаши“ спира германския параход „M. Struve“ с водоизместимост 1582 тона с товар ориз, сол, жито и брашно към Владивосток. Съдът с качена на него призова команда е насочен към Сасебо[45][46].

След сключването на мира, на 20 октомври „Акаши“ в състава на 4-ти боен отряд пристига в Йокохама[47] за участие в Императорския преглед на флота, състоял се на 23 октомври 1905 г.

Между двете световни войни редактиране

През 1912 г. цилиндричните котли са заменени с котли система Никлос.[2] На 28 август 1912 „Акаши“ е прекласифициран в крайцер 2-ри ранг.[48]

Първа световна война редактиране

През 1914 г. „Акаши“ участва в обсадата на Циндао[49].

През 1916 г. „Акаши“ в състава на 6-та ескадра, заедно с крайцерите „Ниитака“, „Цушима“, „Тоне“ и дивизион разрушители, води издирването на немските рейдери в източната част на Индийския океан[50].

На 11 март 1917 г. „Акаши“, под флага на контраадмирал Сато Кодзо, начело на два дивизиона разрушители, излиза от Сингапур към Средиземно море за участие във войната на европейския театър на военните действия. По пътя им през Индийския океан, съединението участва в издирването на немските рейдери и на 4 април пристига в Аден. На 13 април „Акаши“ пристига в Малта, където в течение на два месеца изпълнява задълженията на щабен кораб. Юни 1917 г., след пристигането в Малта на крайцера „Изумо“, станал флагмански кораб на японската ескадра в европейски води до края на войната, „Акаши“ тръгва към Япония[51].

Край на службата редактиране

На 1 септември 1921 г. „Акаши“ е прекласифициран в кораб на бреговата отбрана 2-ри ранг. На 1 април 1928 г. бившият крайцер е изключен от списъците на флота и преоборудван на кораб мишена № 2 „Hai Kan № 2“. На 3 август 1930 г. той е потопен от пикиращи бомбардировачи близо до остров Изуошима[48].

Източници редактиране

  1. ↑ Frade T. Jane. The Imperial Japanese navy. – P. 398
  2. ↑ а б Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. – С. 273
  3. ↑ а б в Полутов А. В. Десантная операция японской армии и флота в феврале 1904 года в Инчхоне. – С. 81
  4. ↑ Полутов А. В. Десантная операция японской армии и флота в феврале 1904 года в Инчхоне. – С. 60
  5. ↑ Полутов А. В. Десантная операция японской армии и флота в феврале 1904 года в Инчхоне. – С. 61
  6. ↑ Полутов А. В. Десантная операция японской армии и флота в феврале 1904 года в Инчхоне. – С. 62
  7. ↑ Полутов А. В. Десантная операция японской армии и флота в феврале 1904 года в Инчхоне. – С. 83
  8. ↑ Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 37
  9. ↑ а б Полутов А. В. Десантная операция японской армии и флота в феврале 1904 года в Инчхоне. – С. 154
  10. ↑ Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 56
  11. ↑ Полутов А. В. Десантная операция японской армии и флота в феврале 1904 года в Инчхоне. – С. 360
  12. ↑ Полутов А. В. Десантная операция японской армии и флота в феврале 1904 года в Инчхоне. – С. 361
  13. ↑ Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 362
  14. ↑ Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 364.
  15. ↑ Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 372
  16. ↑ Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 376
  17. ↑ Русско-Японская война 1904 – 1905 гг. Книга вторая. Действия флота на Южном театре от перерыва сообщений с Порт-Артуром до морского боя 28 июля (10 августа) в Желтом море. – СПб: Историческая комиссия по описанию действий флота в войну 1904 – 1905 гг. при Морском Генеральном Штабе, 1913 – 394 с. С. 38
  18. ↑ а б Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 382
  19. ↑ Русско-Японская война 1904 – 1905 гг. Книга вторая. Действия флота на Южном театре от перерыва сообщений с Порт-Артуром до морского боя 28 июля (10 августа) в Желтом море. – СПб: Историческая комиссия по описанию действий флота в войну 1904 – 1905 гг. при Морском Генеральном Штабе, 1913 – 394 с. С. 39
  20. ↑ Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 385
  21. ↑ Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 400
  22. ↑ Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 401
  23. ↑ Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 402
  24. ↑ Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 205
  25. ↑ Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 226
  26. ↑ Русско-Японская война 1904 – 1905 гг. Книга вторая. Действия флота на Южном театре от перерыва сообщений с Порт-Артуром до морского боя 28 июля (10 августа) в Желтом море. – СПб: Историческая комиссия по описанию действий флота в войну 1904 – 1905 гг. при Морском Генеральном Штабе, 1913 – 394 с. С. 252
  27. ↑ Русско-японская война: Осада и падение Порт-Арт ура. – С. 233
  28. ↑ Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 245
  29. ↑ Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 251
  30. ↑ Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 263
  31. ↑ Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 265
  32. ↑ Крестьянинов В. Я., Молодцов С. В. Крейсер „Аскольд“ – СПб: Издательство: „Велень“, 1993 – 224 с. ISBN 5-85817-002-1 – С. 105
  33. ↑ Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 266
  34. ↑ Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – С. 299
  35. ↑ а б Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 230
  36. ↑ Крестьянинов В. Я. Цусимское сражение 14 – 15 мая 1905 года. – с. 187
  37. ↑ Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 231
  38. ↑ „Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 232“
  39. ↑ Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 283
  40. ↑ Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 284
  41. ↑ Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 304
  42. ↑ Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 332
  43. ↑ Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 346
  44. ↑ Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 409
  45. ↑ Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 412
  46. ↑ Julian S. Corbett; with an introduction by John B. Hattendorf and Donald M. Schurman. Maritime Operations in the Russo-Japanese War, 1904 – 1905. – Annapolis, Md.: Naval Institute Press; Newport, R.I.: Naval War College Press, 1994. ISBN 1-55750-129-7
  47. ↑ Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – С. 449
  48. ↑ а б Materials of IJN (Vessels – Suma class protected cruisers)[неработеща препратка]
  49. ↑ Исаков И. С. Операция японцев против Циндао в 1914 году. – СПб.: Издатель Леонов М. А., 2002 – 176 с. ISBN 5-902236-01-0
  50. ↑ Japanese naval assistance and its effect on Australian-Japanese relations, архив на оригинала от 7 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141207112856/http://www3.ocn.ne.jp/~y.hirama/yh_e_papers_ichiji-Austraka.html, посетен на 25 декември 2015 
  51. ↑ Больных А. Г. Морские битвы Первой мировой: На океанских просторах. – М.: АСТ, 2002 – 560 с. ISBN 5-17-004429-1

Литература редактиране

  • Conway's All The World's Fighting Ships 1860 – 1905. Лондон, Conway Maritime Press, 1979, 448 с. ISBN 0-85177-133-5.
  • Frade T. Jane. The Imperial Japanese navy. London, W.Thacker and Co, 1904, 410 с.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М., АСТ, 2006, 464 с. ISBN 5-17-030194-4.
  • Полутов А. В. Десантная операция японской армии и флота в феврале 1904 года в Инчхоне. Владивосток, ООО „Русский остров“, 2009, 472 с. ISBN 978-5-93577-045-7.
  • Сулига С. В. Корабли русско-японской войны 1904 – 1905 гг. Японский флот. Аскольдъ, 1993. ISBN 5-85259-077-0. с. 51.
  • Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. М., ООО „Издательство АСТ“, 2002, 733 с. ISBN 5-17-024932-2.
  • Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. М., ООО „Издательство АСТ“, 2002, 605 с. ISBN 5-17-025036-3.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Акаси (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Акаши_(бронепалубен_крайцер,_1897)&oldid=11392362“.