Това е списък на владетелите на Франция от разпадането на Франкската империя и обособяването на Западнофранкското кралство (843 г.) до падането на Втората империя през 1870 г.:

Съдържание

Меровинги (428 – 737)Редактиране

Името на Франция идва от германското племе наречено франки. Меровинговите крале са започнали като водачи на племена, като най-старият е Хлодио. Хлодвиг I е бил първият, който е превърнал тези племена в истинско кралство. След смъртта му, неговото кралство е било разделено между синовете му на Соисон (Неустрия), Париж, Орлеан (Бургундия) и Мец (Австразия). Няколко Меровингски монарха съюзили Франкското кралство и приели титлата „Крал на Франките“. Но след смъртта им, според франкската традиция, кралството бил разделяно между синовете му.

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
  Клодион Дългокосия
(Clodion le Chevelu)
428 448  • Син на Теодомер Крал на Салийските франки
(Roi des Francs saliens)
  Меровей
(Mérovée)
448 457  • Син на Хлодио Крал на Салийските франки
(Roi des Francs saliens)
  Хилдерих I
(Childéric Ier)
457 481  • Син на Меровей Крал на Салийските франки
(Roi des Francs saliens)
  Хлодвиг I
(Clovis Ier)
481 511  • Син на Хилдерих I Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Хилдеберт I
(Childebert Ier)
511 23 декември 558  • Син на Хлодвиг I Крал на Париж
(Roi de Paris)
  Хлотар I Стария
(Clotaire Ier le Vieux)
23 декември 558 29 ноември 561  • Син на Хлодвиг I
 • По-малък брат на Хилдеберт I
Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Хариберт I
(Caribert Ier)
29 ноември 561 567  • Син на Хлотар I Крал на Париж
(Roi de Paris)
  Хилперих I
(Chilpéric Ier)
567 584  • Син на Хлотар I
 • По-малък брат на Хариберт I
Крал на Париж
(Roi de Paris)

Крал на Неустрия
(Roi de Neustrie)
  Хлотар II Великия, Младия
(Clotaire II le Grand, le Jeune)
584 18 октомври 629  • Син на Хилперих I Крал на Неустрия
(Roi de Neustrie)

Крал на Париж
(Roi de Paris)
(595 – 629)

Крал на Франките
(Roi des Francs)
(613 – 629)
  Дагоберт I
(Dagobert Ier)
18 октомври 629 19 януари 639  • Син на Хлотар II Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Хлодвиг II Мързеливия
(Clovis II le Fainéant)
19 януари 639 31 октомври 657  • Син на Дагоберт I Крал на Неустрия и Бургундия
(Roi de Neustrie et de Bourgogne)
  Хлотар III
(Clotaire III)
31 октомври 657 673  • Син на Хлодвиг II Крал на Неустрия и Бургундия
(Roi de Neustrie et de Bourgogne)

Крал на Франките
(Roi des Francs)
(657 – 663)
  Хилдерих II
(Childéric II)
673 675  • Син на Хлодвиг II
 • По-малък брат на Хлотар III
Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Теодорих III
(Thierry III)
675 691  • Син на Хлодвиг II
 • По-малък брат на Хилерих II
Крал на Неустрия
(Roi de Neustrie)

Крал на Франките
(Roi des Francs)
(687 – 691)
  Хлодвиг IV
(Clovis IV)
691 695  • Син на Теодорих III Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Хилдеберт III Справедливия
(Childebert III le Juste)
695 23 април 711  • Син на Теодерих III
 • По-малък брат на Хлодвиг IV
Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Дагоберт III 23 април 711 715  • Син на Хилдеберт III Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Хилперих II
(Chilpéric II)
715 13 февруари 721  • Вероятно син на Хилдерик II Крал на Неустрия и Бургундия
(Roi de Neustrie et de Bourgogne)

Крал на Франките
(Roi des Francs)
(719 – 721)
  Теодорих IV
(Thierry IV)
13 февруари 721 737  • Син на Дагоберт III Крал на Франките
(Roi des Francs)

Каролингско междуцарствие (737 – 743)Редактиране

Последните меровингски крале, познати като лениви крале (rois fainéants) не са притежавали истинска политическа власт, вместо това тя е била притежавана от Майордома. Когато Теодерих IV починал през 737, Майордома Карл Мартел оставил трона свободен и продължил да управлява до собствената си смърт през 741. Неговият син Пипин Късия възстановил малко от меровингската династия като издигнал Хилдерих III на трона през 743, само за да се отърве от него през 751.

Меровинги, реставрация (743 – 752)Редактиране

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
  Хилдерих III
(Childéric III)
743 ноември 751  • Син на Хиплерик II или на Теодерих IV Крал на Франките
(Roi des Francs)

Каролинги (752 – 987)Редактиране

 
Разделение на Франкското кралство след Вердюнския договор.

Каролингската династия, носеща името на своя родоначалник, Карл Мартел, взема властта във Франкското кралство през 752, когато майордомът Пипин Къси, син на Мартел, принуждава поредния от ленивите крале (наричани така заради безразличието си към държавните въпроси) Хилдерих III от Меровингската династия да абдикира и се възкачил на негово място.

Империята се разраснала при управлението на сина на Пипин – Карл I, наричан Шарлеман, когато границите ѝ се разпростирали от Дания до Централна Италия, от Графство Бретан до Аварските земи. Със смъртта на Шарлеман кралството било наследено от сина му Луи I Благочестиви и неговите алчни синове, най големият-Лотар, Луи и Шарл. За да не оставя синовете си по-назад, Луи I разделил помежду им голяма част от империята си, което породило между братята спорове колко територия им се полага. Със смъртта на стария крал, най-малкия, Шарл се съюзил с брат си Луи срещу новия император Лотар и му обявили война. Съюзниците победили брат си в битката при Фонтеней през 841 г. До август 843 г. Лотар, изтощен от битките, се предал и бил принуден да подпише Вердюнския договор, с който империята на Шарлеман била разделена между тримата, като Луи, наричан оттук на татък Луи Немски, получил най-източните части, днешна Германия; Шарл взел най-западните, Франция; а Лотар останал с една значително по-малка територия между двете нови кралства, но все пак му било разрешено да запази титлата Император. Този списък започва с Шарл II, наричан Плешиви, първи крал на Франция.

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
  Пипин Късия
(Pépin le Bref)
752 24 септември 768  • Син на Карл Мартел, роднина на Хлодио Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Карломан I 24 септември 768 4 декември 771  • Син на Пипин Късия Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Карл Велики Късия
(Pépin le Bref)
24 септември 768 28 януари 814  • Син на Пипин Късия Крал на Франките
(Roi des Francs)

Император на римляните
(Imperator Romanorum)
(800814)
  Лудвиг I Благочестиви
(Louis Ier le Pieux)
28 януари 814 20 юни 840  • Син на Карл Велики Крал на Франките
(Roi des Francs)

Император на римляните
(Imperator Romanorum)
  Пипин Плешиви
(Charles II le Chauve)
20 юни 840 6 октомври 877  • Син на Лудвиг I Крал на Франките
(Roi des Francs)

Император на римляните
(Imperator Romanorum)
(875877)
  Луи II Пелтекът
(Louis II le Bègue)
6 октомври 877 10 април 879  • Син на Карл II Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Луи III 10 април 879 5 август 882  • Син на Луи II Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Карломан II 10 април 879 6 декември 884  • Син на Луи II Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Карл Дебелия
(Charles le Gros)
20 май 885 13 януари 888  • Син на Лудвиг II
 • Внук на Лудвиг Благочестиви
 • Правнук на Карл Велики
Крал на Франките
(Roi des Francs)

Император на римляните
(Imperator Romanorum)
(881887)
  Одо Парижки
(Eudes de Paris)
29 февруари 888 1 януари 898  • Син на Робер Силни (Робертини)
 • Избран за крал пред младия Шарл III
Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Шарл III Прости
(Charles III le Simple)
28 януари 893 30 юни 922  • Син на Луи II
 • По-малък полубрат на Луи III и Карломан II
Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Робер I
(Robert Ier)
30 юни 922 15 юни 923  • Син на Робер Силни (Робертини)
 • По-малък брат на Одо
Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Раул
(Raoul de France)
14 юли 923 15 януари 936  • Зет на Робер I Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Луи IV от Отвъдморето
(Louis IV d'Outremer)
19 юни 936 10 септември 954  • Син на Шарл III Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Лотар
(Lothaire de France)
12 ноември 954 2 март 986  • Син на Луи IV Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Луи V Ленивия
(Louis V le Fainéant)
8 юни 986 22 май 987  • Син на Лотар Крал на Франките
(Roi des Francs)

Капетингска ДинастияРедактиране

Когато Луи V починал, оставил страната без наследник, който да стане крал. Всеобщо било решено кралството да бъде предадено в силните и сигурни ръце на френския херцог Хуго Капет, от Саксонската династия, който още от управлението на Лотар управлявал необезпокояван. Хуго бил признат от аристокрацията и духовенството и коронован на 3 юли 987. Властта му, въпреки това ме можела да се предава наследствено и за това, за да запази властта в рода си, той представил сина си като свой наследник като rex Franconum (крал на Франките).Съответно синът му представил своя син като наследник, и той своя. Властта се предавала така между първите Капетинги до Филип II Огюст, който учредил властта задължително да се предава от баща на син. Директни Капетинги се отнася до поредица от крале в периода 987 – 1328 г., предаващи властта по този начин, от баща на син (с изключение на последните двама), включващ седемнадесет монарха, управлявали в период от близо 340 години.

Директни Капетинги (987 до 1328)Редактиране

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
  Хуго Капет
(Hugues Capet)
3 юли 987 24 октомври 996  • Внук на Робер I Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Робер II Благочестиви, Мъдрия
(Robert II le Pieux, le Sage)
24 октомври 996 20 юли 1031  • Син на Хуго Капет Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Анри I
(Henri Ier)
20 юли 1031 4 август 1060  • Син на Робер II Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Филип I Влюбчивия
(Philippe Ier l' Amoureux)
4 август 1060 29 юли 1108  • Син на Анри I Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Луи VI Дебелия
(Louis VI le Gros)
29 юли 1108 1 август 1137  • Син на Филип I Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Луи VII Младия
(Louis VII le Jeune)
1 август 1137 18 септември 1180  • Син на Луи VI Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Филип II Огюст
(Philippe II Auguste)
18 септември 1180 14 юли 1223  • Син на Луи VII Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Луи VIII Лъвът
(Louis VIII le Lion)
14 юли 1223 8 ноември 1226  • Син на Филип II Огюст Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Луи IX Свети
(Saint Louis)
8 ноември 1226 25 август 1270  • Син на Луи VIII Крал на Франките
(Roi des Francs)
  Филип III Смелия
(Philippe III le Hardi)
25 август 1270 5 октомври 1285  • Син на Луи IX Крал на Франките
(Roi des Francs)
Филип IV Хубави
(Philippe IV le Bel)
5 октомври 1285 29 ноември 1314  • Син на Филип III Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)
  Луи Х Вироглавия
(Louis X le Hutin)
29 ноември 1314 5 юни 1316  • Син на Филип IV Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)
  Жан I Посмъртни
(Jean Ier le Posthume)
15 ноември 1316 20 ноември 1316  • Син на Луи X Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)
  Филип V Дълги
(Philippe V le Long)
20 ноември 1316 3 януари 1322  • Син на Филип IV
По-малък брат на Луи X
Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)
  Шарл IV Хубави
(Charles IV le Bel)
3 януари 1322 1 февруари 1328  • Син на Филип IV
По-малък брат на Филип V
Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)

В списъка не са Хуго Магнус, най-голям си на Робер II и Филип Френски, най-голям син на Луи VI; и двамата управляват заедно с бащите си (според ранна капетингска практика кралете коронясвали техните наследници докато са още живи и споделяли властта с тях), но са починали преди тях. Тъй като нито Хуго, нито Филип са били самостоятелни крале в живота си, те традиционно не са вписвани като крале на Франция.

Династия Валоа (1328 – 1589)Редактиране

 
Връзка между кралете и претендентите за трона

Със смъртта на последния от преките наследници от династията на Капетингите кралството бива изправено пред династическа криза. Възниква спор относно законния наследник на френския престол, като всяка страна твърди, че нейните претенции са по-основателни от тези на останалите претенденти. От една страна, това е Едуард III Плантагенет, внук на Филип IV по майчина линия, от друга, – Карл II Злия, крал на Навара, внук на Луи Х по майчина линия, и накрая – родът Валоа, водещ началото си от Шарл дьо Валоа, син на Филип III Смелия. За разрешаване на този въпрос в Парижкия университет е свикано събрание на френските барони и духовенство, което заключава, че според Салическото право правото на престолонаследие не може да се предава по женска линия, и затова Филип дьо Валоа, син на Шарл дьо Валоа, е признат за законен наследник и на 29 май 1328 г. е коронован за френски крал.

Като знак на недоволството си от несправедливото според него решение английският крал Едуард III, който е и херцог на Нормандия (васално херцогство в северна Франция), отказва да положи васална клетва за вярност като нормандски херцог пред новия крал. В Париж е изпратен Адам Орлитън, епископ на Харифорд, който обявява война на Франция от името на Едуард, с което се слага началото на Стогодишната Война, опустошила страната и довела до смъртта на десетки хиляди души.

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
  Филип VI дьо Валоа, Късметлията
(Philippe VI de Valois, le Fortuné)
1 февруари 1328 22 август 1350  • Син на Шарл дьо Валоа, който е син на Филип III Крал на Франция
(Roi de France)
  Жан II Добрия
(Jean II le Bon)
22 август 1350 8 април 1364  • Син на Филип VI Крал на Франция
(Roi de France)
  Шарл V Мъдрия
(Charles V le Sage)
8 април 1364 16 септември 1380  • Син на Жан II Крал на Франция
(Roi de France)
  Шарл VI Обичния, Лудия
(Charles VI le Bienaimé, le Fol)
16 септември 1380 21 октомври 1422  • Син на Шарл V Крал на Франция
(Roi de France)
  Шарл VII Победоносния
(Charles VII le Victorieux)
21 октомври 1422 22 юли 1461  • Син на Шарл VI Крал на Франция
(Roi de France)
  Луи XI Предпазливия
(Louis XI le Prudent)
22 юли 1461 30 август 1483  • Син на Шарл VII Крал на Франция
(Roi de France)
  Шарл VIII Любезния
((Charles VIII l'Affable)
30 август 1483 7 април 1498  • Син на Луи XI Крал на Франция
(Roi de France)

Династия Валоа-Орлеан (1498 – 1515)Редактиране

Династия с един представител, Луи XII, херцог на Орлеан, наследил Шарл VIII, тъй като последният не оставя мъжки наследник. От своя страна Луи ХII също няма наследник по мъжка линия, поради което крал става братовчед му Франсоа I.

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
  Луи XII Бащата на народа
(Louis XII le Père du Peuple)
7 април 1498 1 януари 1515  • Правнук на Шарл V
 • Втори братовчед, и по първия му брак, зет на Луи XI
 • Съпруг на Анна Бретанска вдовица на Шарл VIII, от втория му брак
Крал на Франция
(Roi de France)

Династия Валоа-Ангулем (1515 – 1589)Редактиране

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
  Франсоа I
(François Ier)
1 януари 1515 31 март 1547  • Пра-правнук на Шарл V
 • Първи братовчед, и по първия му брак, зет на Луи XII
Крал на Франция
(Roi de France)
  Анри II
(Henri II)
31 март 1547 10 юли 1559  • Син на Франсоа I Крал на Франция
(Roi de France)
  Франсоа II
(François II)
10 юли 1559 5 декември 1560  • Син на Анри II Крал на Франция
(Roi de France)
  Шарл IX
(Charles IX)
5 декември 1560 30 май 1574  • Син на Анри II
 • По-малък брат на Франсоа II
Крал на Франция
(Roi de France)
  Анри III
(Henri III)
30 май 1574 2 август 1589  • Син на Анри II
 • По-малък брат на Шарл IX
Крал на Франция
(Roi de France)

Династия Бурбон (1589 – 1792)Редактиране

Династията произхожда от Робер дьо Клермон, син на Луи IX Свети, чийто син получава титлата херцог на Бурбон през 1327 г.. Макар титлата да им бива отнета два века по-късно, те запазват името си непроменено. С брака между Жана III Наварска и Антоан дьо Бурбон родът става кралска династия. Техният син, Анри III, крал на Навара от 1572 г., бива признат за крал на Франция след смъртта на последния от династията Валоа, Анри III, през 1589 г., и е коронован и за френски крал като Анри IV и така обединява двете кралства в лична уния.

Синът му Луи XIII обединява двете кралства през 1620 г., но въпреки това владетелите от династията продължават да използват титлата Крал на Навара дълго след Френската Революция.

През 1724 г. след смъртта на бездетния Карлос II Испански внукът на Луи XIV, Филип, става крал на Испания. От испанския клон произлизат и бъдещите крале на Кралството на Двете Сицилии.

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
  Анри IV, Добрия крал Анри, Зеления галант
(Henri IV, le Bon Roi Henri, le Vert-Galant)
2 август 1589 14 май 1610  • Десето поколение наследник на Луи IX по мъжки пол
 • Праплеменник на Франсоа I
 • Втори братовчед, и по първи брак баджанак, на Франсоа II, Шарл IX и Анри III
Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)
  Луи XIII Целомъдрения, Справедливия
(Louis XIII le Chaste, le Juste)
14 май 1610 14 май 1643  • Син на Анри IV Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)
  Луи XIV Велики, Кралят Слънце
(Louis XIV le Grand, le Roi Soleil)
14 май 1643 1 септември 1715  • Син на Луи XIII Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)
  Луи XV Обичния
(Louis XV le Bien-Aimé)
1 септември 1715 10 май 1774  • Правнук на Луи XIV Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)
  Луи XVI, Последния
(Louis XVI le Dernier)
10 май 1774 21 септември 1792  • Внук на Луи XV Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)
(1774 – 1789)

Крал на французите
(Roi des Français)
(1789 – 1792)

От 21 септември 1792 г. Франция е република, а кралското семейство е затворено в крепостта Тампл. На 21 януари 1793 г. Луи XVI е екзекутиран и негов наследник като крал на Франция от гледна точка на роялистите до 8 юни 1795 г. е синът му - Луи-Шарл (Луи XVII); всъщност дофинът умира в крепостта Тампл, докато властта е в ръцете на лидерите на републиката. След смъртта на дофина правото на престолонаследие преминава към неговия чичо Луи-Станислас (брат на Луи XVI), но той става крал на Франция de facto едва през 1814 г. като Луи XVIII.

Първа република (1792 – 1804)Редактиране

Първата френска република съществува от 1792 г. до 1804 г., когато Наполеон Бонапарт се обявява за император на французите.

Бонапарти, Първа френска империя (1804 – 1814)Редактиране

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
  Наполеон I, Велики
(Napoléon Ier, le Grand)
18 май 1804 11 април 1814 Император на французите
(Empereur des Français)

Капетинги, Династия Бурбон, реставрация (1814 – 1815)Редактиране

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
  Луи XVIII Желания
(Louis XVIII le Desiré)
11 април 1814 20 март 1815  • По-малък брат на Луи XVI / чичо на Луи XVII Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)

Бонапарти, Първа империя, реставрация (Стоте дни, 1815)Редактиране

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
  Наполеон I
(Napoléon Ier)
20 март 1815 22 юни 1815 Император на французите
(Empereur des Français)

От 22 юни до 7 юли 1815 г., Бонапартите смятат за законен наследник на трона сина на Наполеон I, Наполеон II, след като баща му абдикира в негова полза. Обаче неговото право на престолонаследник не е признато от победителите и той е изпратен с майка си в Австрия. Луи XVIII е избран за крал на 7 юли.

Капетинги, Реставрация на Бурбоните (1815 – 1830)Редактиране

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
  Луи XVIII Желания
(Louis XVIII le Desiré)
7 юли 1815 16 септември 1824  • По-малък брат на Луи XVI / чичо на Луи XVII Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)
  Шарл X
(Charles X)
16 септември 1824 2 август 1830  • По-малък брат на Луи XVIII Крал на Франция и Навара
(Roi de France et de Navarre)

Най-възрастният син и наследник на Шарл X, дофинът Луи-Антоан, обикновено е смятан за законен крал на Франция като Луи XIX за 20-те минути между подписването на абдикацията на Шарл X и тази на дофина.
Анри д'Артоа, внук на Шарл X, е смятан от монархистите за титулярен крал на Франция, под името Анри V от 2 август 1830 г. до 9 август 1830 г., но официално никога не е признаван за френски монарх.

Капетинги, Династия Бурбон-Орлеан (Юлска монархия 1830 – 1848)Редактиране

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
  Луи-Филип Гражданинът крал
(Louis Philippe, le Roi Citoyen)
9 август 1830 24 февруари 1848  • Шесто поколение наследник на Луи XIII по мъжка линия
 • Пети братовчед на Луи XVI, Луи XVIII и Шарл X
Крал на французите
(Roi des Français)

Втора република (1848 – 1852)Редактиране

Втората френска република съществува от 1848 г. до 1852 г., когато президентът, Луи-Наполеон Бонапарт, е обявен за император на французите.

Бонапарти, Втора Империя, реставрация (1848 – 1870)Редактиране

Портрет Име Крал от Крал до Връзки с предшествениците си Титла
  Наполеон III
(Napoléon III)
2 декември 1852 4 септември 1870  • Племенник на Наполеон I Император на французите
(Empereur des Français)