Отваря главното меню

Глостър (на английски: Gloucester) са тип британски леки крайцери на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. От проекта са построени 3 единици: „Манчестър“ (на английски: HMS Manchester (C15)); „Ливърпул“ (на английски: HMS Liverpool (C11)) и „Глостър“ (на английски: HMS Gloucester (62)). Отнасят се към крайцерите от типа „Town“ втора серия. Стават развитие на на леките крайцери от типа „Саутхемптън“.

Леки крайцери тип „Глостър“
Gloucester-class light cruisers
HMS Liverpool FL 004984.jpg
Лекият крайцер „Ливърпул“ от тип „Глостър“
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Леки крайцери тип „Глостър“
Производител Devonport Dockyard и др., Великобритания.
Живот
Заложен 22 септември 1936 г.
Спуснат на вода 19 октомври 1937 г.
Влиза в строй 31 януари 1939 г.
Изведен от
експлоатация
потопени/утилизиран
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 170,1/180,3 m
Ширина 19 m
Газене 6,27 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
4 парни водотръбни котли;
4 гребни винта;
82 500 к.с.
Скорост 32,3 възела
(59,26 km/h)
Водоизместимост 9400 t (стандартна)
11 650 t (пълна)
Броня пояс: 114 mm
траверси: 63 mm
палуба: 32 mm
погреби: 114 – 32 mm
кули: 102 – 51 mm
барбети: 25 mm
Екипаж 800 души
Далечина на
плаване
7850 морски мили при 13 възела ход
Хидроакустическа
система (ХАС)
ехолот обр. 1928 г.
Радиоелектронно
оборудване
2 жирокомпасa Адмиралтейски тип;
жирокомпас „Браун“ модел „G“
Въоръжение
Артилерия 4x3 152 mm
Зенитна артилерия::
4x2 102 mm
2x4 40 mm
3x4 12,7 mm картечници „Викерс“
Самолети 2 хидроплана
1 катапулт[1]
Торпеда 2x3 533 mm ТА

История на създаванетоРедактиране

Крайцерите повтарят предходния тип с една промяна: мощността на силовата установка трябва да нарасне от 75 000 к.с. до 82 500 к.с., което обещава чувствителен прираст в скоростта, с цената на 70-тонно увеличение на водоизместимостта. Но началника на отдела за военноморски въоръжения препоръчва да се усили защитата на кулите, също така той насточва за увеличение на дебелината на палубата при погребите до 51 mm. Масата на всяка кула при това нараства на 35 тона, а за съхранение на устойчивостта е необходимо да увеличи ширината на крайцера с 0,2 m. Всички тези усъвършенствания струват 290 тона тегло. В резултат на това стандартната водоизместимост на проекта достига 9400 тона и увеличението на мощността на силовата установка отива за съхранение на скоростта на хода[2].

КонструкцияРедактиране

 
Лекият крайцер „Глостър“

Корпуса на крайцерите от типа „Глостър“ има класическата полубачна конструкция с наклонен форщевен и крайцерска кърма. Обводите са характерни за британската школа в корабостроенето: кръгоскули с характерна чупка. Полубака заема повече от 45% от дължината и има плавно издигане към форщевена. Набора на корпуса е осъществен по надлъжната схема[3]. Шпангоутите се поставят със шпация от 4 фута в средната част и 3 фута по краищата. В района на машинно-котелните отделения шпангоутите са водонепроницаеми. Външната обшивка е от стомана марка „D“ (дюкол), освен на носа и кърмата, за обшивката на които се използва мека корабостроителна стомана. Заваряването при строителството на „Тауните“ се използва в още по-големи обеми, отколкото при техните предшественици. Нитовани остават обшивката в средната част на корпуса, горната палуба, броневите плочи с укрепването им и частите които са най-подложени на вибрации. Горната палуба и полубака имат палубен настил от подвид на тиково дърво от остров Борнео[4].

БрониранеРедактиране

Цялата броня, освен челната на кулите и пояса е хомогенна, нециментирана. 114 mm броневи циментиран пояс на „Глостър“ има дължина от 98,45 m. Той слиза под водолинията на 3 фута (91 cm), а по височина достига до главната па­луба (в района на машинно-котелните от­деления – до горната палуба). Напречните траверси са с еднаква дебелина – 63 mm, броневата палуба – 32 mm стомана D1 (над погребите 51 mm стомана NC)[5]. Рулевия механизъм отгоре е защищен от 32 mm броня на нивото на долната палуба, а странично – от 37 mm вътрешни надлъжни и напречни екрани. Кулите са с дебелина 102/51/51 mm – чело/борд/покрив[6]. Счита се, че такава защита защитава добре от попаденията на всякакви типове 152 mm снаряди на неприятелските крайцери.

Конструктивната противоторпедна защита отсъства[4]. По-дебелата бронепалуба на крайцерите поражда определени проблеми. На „Глостър“ оо време на походи в щормово време през 1940 г. се наблюдава повишени напрежения в местата на стиковете на по-дебелите и по-малко дебелите бронеплочи на палубата. Такива явления се наблюдават и при останалите крайцери. Решение за проблема е наваряването на допълнителни накладки между дебелите и тънките участъци от палубата, макар и с цената на допълнително тегло[7].

ВъоръжениеРедактиране

Артилерийско въоръжениеРедактиране

Артилерийското въоръжение на крайцериите тип „Глостър“ вклю­чва дванадесет 152 mm и осем 102 mm оръдия.

152 mm оръдия Мк-XXIII с дължина на ствола от 50 калибра са оръдия на главния калибър за всички британски леки крайцери от предвоенната пос­тройка, започвайки с „Леандър“ те се поставят в триоръдейни кули Мк-ХХII[8]. Дължината на ствола на оръдието е 7620 mm, пълната дължина е 7869 mm, а масата на оръдието – 7017 kg, от които 197 kg е теглото на буталния затвор „Уелин“. Ствола има 36 нареза със стъпка 30 калибра. Всички оръдия са разположени в отделни люлки[9]. Особеност при британските триоръдейни кули е изместването на средния ствол назад с 0,76 m, за да се предотврати разсейването на снарядите от взаимното влияние на дулните газове при пълните залпове[10]. Живучестта на ствола съставлява 1100 – 2200 изстрела[9]. Максималната далечина на стрелбата при ъгъл на възвишение от 45° е 23 300 m. Диапазона ъгли, при които се осъществява зареждането е от −5 до 12,5°. Скорострелността съставлява до осем изстрела в минута, но тя повече зависи от скоростта на подаване, която например при „Белфаст“ и „Фиджи“ е по-голяма отколкото при „Саутхемптън“ и „Глостър“[11]. Погребите на крайцерите вмещават боезапас от 200 снаряда на оръдие, в мирно време запаса е 150 снаряда на оръдие, а годините на войната е приеман и свръхнормативен боезапас.

Крайцерите имат втори командно-далекомерен пост поставен в кърмовата надстройка.

Информацията от артилерийските директори непрекъснато постъпва в централния артилерийски пост, където се обработва от механичен изчислител Адмиралтейски тип Мк. VI[12]. Залпа се контролира жировертикално и се произвежда в момента на намирането на кораба на равен кил[13].

Големокалибрената зенитна артилерия се състои от дванадесет 102 mm оръдия Мк-XVI в сдвоени палубни установки Мк-XIX. Дължината на ствола на оръдието съставлява 4572 mm (45 калибра), теглото, зедно със затвора е 2042 kg. В установката Мк-XIX двата ствола се намират в една люлка, разстоянието между осите на оръдията е 53,3 cm, максималния ъгъл на възвишение е 85°. Маса на снаряда – 15,88 kg; далечина на стрелбата при ъгъл на възвишение 45° съставлява 18 150 m, досегаемостта по височина – 11 890 m, скорострелност – 20 изстре­ла в минута, макар практическата да е по-ниска: около 12 – 15 изстре­ла. Първоначално по-високите, отколкото на предшествениците, характеристики на оръдията снижават живучестта до 600 изстрела, но след започване на използването на новите безпламенни барути тя нараства до 1800 изстрела[14].

За подаване на целеуказания на зенитните оръдия са предназначени зенитните директори. Крайцерите трябва да носят по три зенитни директора – два на долното ниво на мостика и един на кърмовата надстройка, но на „Манчестър“ и „Ливърпул“ кърмовия се появява едва през 1941 г[15].

Авиационно въоръжениеРедактиране

Вички крайцери от типа „Таун“ се оборудват с тежка напречна катапулта с двойно действие, позволяваща да се изстрелват самолетите по всеки борд. От своите предшественици „тауните“ се отличават с двата хангара, което им позволява да носят три самолета два в хангарите и един на катапулта. Но на борда си имат само по две машини.

Торпедно въоръжениеРедактиране

Крайцерите са въоръжени с два тритръбни торпедни апарата TR-IV калибър 533 mm, поставени на горната палуба по бордовете, в средната част на кораба. Боекомплекта се състои от 12 533 mm торпеда. Резервните тор­педа (парогазовите Мк-IX) се съхраняват в помещение между апаратите, защи­тено от 16 mm стоманени плочи. На крайцерите се използва само един режим за хода на торпедата – 9,6 km на 36 възела[16].

Eнергитична установкаРедактиране

Главната установка се състои от четири турбозъбни агрегата „Парсънс“ и четири триколекторни парни котела адмиралтейски тип[17]. Всички котли имат паропрегреватели, нагреватели на горивото и въздуха[18]. Схемата е ешелонна; котлите са разположени попарно в две котелни отделения, а ТЗА – в две машинни. Работното налягане на парата в котлите е 24,61 kg/cm² (24,29 atm), а температурата ѝ 343°С, нормалното време за подготовка към похода е около 4 часа.

Проектна на хода съставлява 8900 морски мили на ход 16 възела[19].

Електроенергията се изработва от четири турбогенератора с мощност по 300 kW по един във всяко машинно отделение. Мрежата за постоянен ток се захранва от два дизелгенератора с мощност по 300 kW; третия (50 kW) се използва в качеството на авариен[20].

СлужбаРедактиране

заложен спуснат влиза в строй
Манчестър 28 март 1936 г. 12 април 1937 г. 4 август 1938 г.
Ливърпул 17 февруари 1936 г. 24 март 1937 г. 2 ноември 1938 г.
Глостър 22 септември 1936 г. 19 октомври 1937 г. 31 януари 1939 г.

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005.
  • Патянин С. В.. Гордость британского флота. Легкие крейсера типа Таун. ISBN 978-5-699-75584-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia.
  • Smithn P.C., Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Манчестер““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.