Отваря главното меню

Белфаст (на английски: Белфаст) са тип британски леки крайцери на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. От проекта са построени 2 единици: „Белфаст“ (на английски: HMS Belfast (C35)) и „Единбург“ (на английски: HMS Edinburgh (16)). След войната са обединени с крайцерите тип „Глостър“ и типа „Саутхемптън“ в тип Town. Стават развитие на леките крайцери от типа „Глостър“. Най-съвършените леки крайцери на британския флот.

Леки крайцери тип „Белфаст“
Belfast-class light cruisers
HMS Belfast 1 db.jpg
Лекият крайцер „Белфаст“ на вечната му стоянка в Лондон.
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Леки крайцери тип „Белфаст“
Производител Harland & Wolff и Swan Hunter, Великобритания.
Живот
Заложен 10 декември 1936 г.
Спуснат на вода 17 март 1938 г.
Влиза в строй 3 август 1939 г.
Изведен от
експлоатация
Кораб-музей/Потопен
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 176,47/187 m
Ширина 19,3 m
Газене 6,5 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
4 парни водотръбни котли;
4 гребни винта;
82 500 к.с.
Скорост 32,3 възела
(60 km/h)
Водоизместимост 10 550 t (стандартна)
13 175 t (пълна)
Броня пояс: 114 mm
траверси: 63 mm
палуба: 51 – 76 mm
кули: 102 – 51 mm
барбети: 51 – 25 mm
Екипаж 781 души
Далечина на
плаване
8000 морски мили при 14 възела ход
Хидроакустическа
система (ХАС)
Ехолот тип „758N“
Радиоелектронно
оборудване
2 жирокомпасa Адмиралтейски тип
Въоръжение
Артилерия 4x3 152 mm
Зенитна артилерия::
6x2 102 mm
2x8 40 mm
3x4 12,7 mm картечници „Викерс“
Самолети 2 хидроплана
1 катапулт[1]
Торпеда 2x3 533 mm ТА
Други Противолодъчно въоръжение: „Асдик“ тип 132;
6 дълбочинни бомби Мк-VH
на релси на горната палуба;
15 резервни бомби

История на създаванетоРедактиране

Всичко започва с това, че флота на Страната на изгряващото слънце поръчва четирите край­цера от типа „Могами“, които при стан­дартна водоизместимост от 9500 дълги тона носят 15 155 mm оръдия, 100 mm бордо­ви пояс и защита на артилерийските пог­реби с дебелина от 140 mm. При това те декларират, че стандартната водоизместимост на крайцерите е 8500 д.тона. Формално тези крайцери се считат леки, но по сила се оказват съпоставими с тежките[2].

КонструкцияРедактиране

Корпуса на крайцери те има класическа полубачна конструкция с наклонен форщевен и крайцерска кърма. Обводите са характерните за британската школа в корабостроенето: кръгоскулови с характерна чупка. Полубака заема около 45%[3]. Набора на корпуса е по надлъжната схема[3].

 
Лекият крайцер „Единбург“

Конструкцията на крайцерите в основата си повтаря конструкцията на „Саутхемптън“, но машинните и котелните отделения са изместени към кърмата и корпуса е по-дълъг с 7 m по сравнение с 180 m (592 фута) на „Саутхемптън“. Обводите на корпуса са кръглоскули, с ярко изразена скулова чупка в носовата част. Корпуса е разделен от напречни водонепроницаеми прегради на 15 отсека, конструктивна противоторпедна защита няма. На протежение на цялата дължина на корпуса има двойно дъно, а в района на погребите – тройно. Височината на надводния борд при нормална водоизместимост е 9,45 m в носа (против 9,33 m за крайцера „Глостър“) и едва 4,95 m на мидъла и 5,56 m в кърмата[4].

Типа „Белфаст“, първоначално е разчитан на шестнадесет 152 mm оръдия в четири четириоръдейни кули. От тази идея скоро се отказват и се връщат към четирите триоръдейни кули, макар и с подобрена конструкция, което позволява да се намали разчета и да се увеличи скоростта на подаване на боеприпаси. Икономисаните тонове са отделени за четири допълнителни 102 mm зенитни оръдия, при това между тях са поместени и леко бронирани укрития за прислугата, осемцевен „Пом-Пом“ и допълнителна бронева защита[5]. Палубния настил е от твърд вид дървесина, с произход остров Борнео.

Стандартната водоизместимост съставлява 10 069 дълги тона, пълната – 12 672 [4].

Спасителните средства се състоят от три моторни катера с дължина 11 m, един моторен катер с дължина 8 m, един моторен 11-метров полубаркас, два ветрилно-гребни 10-метрови катера, два 8-метрови велбота, едно 5-метрово моторно динги и две 4-метрови динги. Освен това крайцерите носят и спасителни салове тип Карли.

Леките крайцери от типа „Белфаст“ имат три безщокови котви конструкция на Байерс с маса 5588 kg (две основни и една резервна), един кърмови стоп-анкер Адмиралтейски тип с маса 711 kg и един верп Адмиралтейски тип с маса 508 kg[6].

Енергетична установкаРедактиране

Главната енергетична установка се състои от четирих турбозъбни агрегата „Парсънс“ и четири триколекторни парни котела Адмиралтейски тип[7]. Всички котли имат паропрегреватели, подгреватели на горивото и въздуха.[8]. Схемата е ешелонна; котлите са разположени по двойки в две котелни отделения, ТЗА – в две машинни. Работното налягане на парата в котлите е 24,61 kg/cm² (24,29 atm), а температурата ѝ 343°С, нормалното време за подготовка към поход е около 4 часа. Проектната далечина на плаване съставлява 10 000 морски мили при ход 16 възела[7] и 12 200 мили на ход дванадесет възела[9]. Всяко котелно отделение е оборудвано с четири турбовентилатора, които създават свръхналягане от 241,3 mm воден стълб[9]. По сравнение с крайцерите тип „Леандър“ и „Аретуза“ „Тауните“ имат по-икономични, макар и по-тежки агрегат „крайцерски тип“. Три турбини (за високо, ниско налягане с предавка за заден ход и крайцерска турбина) и редуктор съставляват самия турбозъбчат агрегат. Турбината за крайцерската скорост е разположена преди ТВН и се съединява с нея с вал през редуктор с хидравлична муфа, която се изключва при пълен ход. Мощността и честотата на въртене са следните:

  • ТВН – 9400 к.с. при 3350 rpm (об/мин.)
  • ТНН – 10 600 к.с. при 2400 rpm.
  • ТКХ – 5000 к.с. при 6400 rpm.

Проектната мощност съставлява 80 000 к.с. при честота на въртене на винтовете от 300 rpm, което трябва да подсигури скорост на хода (при пълно натоварване) от 31 възела, максималната скорост при стандартна водоизместимост трябва да съставлява 32,25 възела[4].

Максималната скорост при чисто дъно само с крайцерските турбини съставлява 23 възела, с разход на гориво 7,5 t/h, което съответства на далечина на плаване от 6141 мили[9].

На ходовите изпитания, през май 1939 г., „Единбург“ при водоизместимост от 10 550 дълги тона (близки до стандартната) развива скорост от 32,73 възела при мощнос­т от 81 630 к.с. „Белфаст“ при водоизместимост от 10 420 д.тона показва съответствено 32,98 възела и 81 140 к.с.

Крайцерите имат две независими електрически сис­теми – за променлив и постоянен ток. Основната силова система за напрежение от 220 волта на постоянен ток се използва за осветление, задвижване на вентилаторите, силовите електродвигатели, отоплението. Мрежата на променливия ток захранва жирокомпаса, системата за управление на огъня, радиооборудването и „АСДИК“.

Електроенергията се произвежда от два турбогенератора с мощност по 350 kW и един от 400 kW. Мрежата постоянен ток се захранва от два дизелгенератора с мощност по 300 kW; третия (50 kW) се използва като авариен. Аварийното осветление работи на акумулаторни батерии.

ВъоръжениеРедактиране

Артилерийско въоръжениеРедактиране

Артилерийското въоръжение на крайцерите тип „Белфас­т“ вклю­чва дванадесет 152 mm и още толкова 102 mm оръдия.

152 mm оръдия Мк-XXIII с дължина на ствола от 50 калибра са оръдия на главния калибър за всички британски леки крайцери от предвоенната пос­тройка, започвайки с „Леандър“. Първоначално те са поставяни в двуоръдейни кули Мк-XXI („Леандър“, „Сидни“, „Аретуза“), а след това в триоръдейните кули Мк-ХХII (тип „Саутхемптън“) и Мк-XXIII („Белфаст“, „Фиджи“), с минимално разстояние между осите на оръдията при нулев ъгъл на възвишение от 1,98 m[10]. Особеност при британските триоръдейни кули е изместването на средния ствол назад с 0,76 m, за да се предотврати разсейването на снарядите от взаимното влияние на дулните газове при пълните залпове[11]. Живучестта на ствола съставлява 1100 – 2200 изстрела[12]. Максималната далечина на стрелбата при ъгъл на възвишение от 45° е 23 300 m. Диапазона ъгли, при които се осъществява зареждането е от −5 до 12,5°. Скорострелността съставлява до осем изстрела в минута, но тя повече зависи от скоростта на подаване, която например при „Белфаст“ и „Фиджи“ е по-голяма отколкото при „Саутхемптън“ и „Глостър“[13]. Като наследство от четириоръдейната кула „Белфаст“ получават четири подемника всеки с производителност от 12 снаряда или заряда в минута.

Голямокалибрената зенитна артилерия се състои от дванадесет 102 mm оръдия Мк-XVI в сдвоени палубни установки Мк-XIX. Дължината на ствола на оръдието съставлява 4572 mm (45 калибра), теглото, заедно със затвора е 2042 kg. В установката Мк-XIX двата ствола се намират в една люлка, разстоянието между осите на оръдията е 53,3 cm, максималния ъгъл на възвишение е 85°. Маса на снаряда – 15,88 kg; далечина на стрелбата при ъгъл на възвишение 45° съставлява 18 150 m, досегаемостта по височина – 11 890 m, скорострелност – 20 изстре­ла в минута, макар практическата да е по-ниска: около 12 – 15 изстре­ла. Първоначално по-високите, отколкото на предшествениците, характеристики на оръдията снижават живучестта до 600 изстрела, но след започване на използването на новите безпламенни барути тя нараства до 1800 изстрела[14].

Авиационно въоръжениеРедактиране

 
Supermarine Walrus на „Белфаст“ в Хвал-фиорде, март 1943 г. Буквата S на фюселажа е личен знак на пилота Саржент.

Авиационното въоръжение през 30-те години се счита за важна част от бо­йната мощ на големия надводен кораб. Типа „Бел­фаст“, както и при пред­шествениците му, има три хидропланаSupermarine Walrus“. Два от тях съхранявани със сгънати крила в отделни хангари в носо­вата надстройка, третият – на катапулта. Катапулта D-1H е барутен, с дължина 28 m. Качването на самолетите на борда става с два 7-тонни елек­трически крана, поставени побордно отзад на катапулта. С навлизането сред крайцерите на радиолокациията необходимостта от бордовите разузнавачи отпада и от средата на войната авиационното оборудване се демонтира от крайцерите.

Торпедно въоръжениеРедактиране

Крайцерите са въоръжени с два тритръбни торпедни апарата TR-IV калибър 533 mm, поставени на горната палуба по бордовете, в средната част на кораба. Боекомплекта се състои от 12 533 mm торпеда. Резервните тор­педа (парогазовите Мк-IX) се съхраняват в помещение между апаратите, защи­тено от 16 mm стоманени плочи. На крайцерите се използва само един режим за хода на торпедата – 9,6 km на 36 възела[15]. „Бел­фаст“ е един от малкото големи кораби в периода на Втората световна вой­на, който използва своето тор­педно оръжие в бой (през декември 1943 г. по „Шарнхорст“). Торпедните апарати са демонтирани в хода на основната модернизация през 1955 – 1959 г.

БрониранеРедактиране

Теглото на цялата броня, без бронята на кулите, съставлява 18,6% от стандарт­ната водоизместимост. По сравнение със „Саутхемптън“ е променена схемата на защита: 114 mm броне пояса става значително по-дълъг, което позволява да се откажат от локалното брониране на погребите. Пояс слиза под водолинията на 91 cm, а по височина достига до главната па­луба (в района на машинно-котелните от­деления – до горната палуба). Напречните траверси са с еднаква дебелина – 63 mm, броневата палуба – 50 mm и 76 mm в района на погребите за боезапаса на носовите и кърмовите кули. Рулевия механизъм отгоре е защитен от 50 mm на главната палуба, а странично – от 25 mm кутия.

Усилено е бронирането на барбетите – сега над палубата дебелината им от страните на бордовете съставлява 102 mm (51+51), а в носа и кърмата – 51 mm (25+25).

СлужбаРедактиране

Белфаст – заложен на 10 декември 1936 г., спуснат на вода на 17 март 1938 г., влиза в строй на 3 август 1939 г.

Единбург – заложен на 29 декември 1936 г., спуснат на вода на 31 март 1938 г., влиза в строй на 6 юли 1939 г.

Оценка на проектаРедактиране

Сред бри­танските леки крайцери от междувоенната постройка крайцерите от типа „Белфаст“ изпъкват с това, че в този про­ект бойните качества явно преобладават над крайцерските. По мощ на въоръжението и бронева защита те са лидер в своя клас във флота на „владетелката на моретата“[16].

Общото тегло на бронята съставлява 18,6% от стандарт­ната водоизместимост, което е повече отколкото при „Саутхемптън“ – 17,7% и „Леан­дър“ – 11,7%[17]. При американските крайцери този показател също е по-нисък: при „Бруклин“ – 15% (18,5%[18]), „Кливланд“ – 13,18%[16], на последния системата за защита „всичко или нищо“ е доведена до абсурд. Бронирането на съвет­ския крайцер „Максим Горький“ има примерно същото относително тегло от 18,75% (1536 тона)[16], но при това е по-малко раци­онално разпределено, при италианския крайцер „Дука д’Аоста“ е 1670 тона или 20%[19]. Скоростта на „Белфаст“ съответства на британския стандарт, но чувствително отс­тъпва на скоростта на съветските, италианските и японските крайцери. Далечината на плаване в британския флот традиционно е по-голяма. По този показател „Белфаст“ превъзхожда крайцерите от всички други страни (с изключение на американ­ските), но сред своите „съотечественици“ не изпъква нито в по-добра, нито в по-лова посока. Към недостатъците на „Белфаст“ следва да се отнесат неудачната система за подаване на боезапас за 102 mm зе­нитки, а също и понижената устойчи­вост по сравнение с типа „Глостър“. Макар среди съпоставимите крайцери британците да са едни от най-евтините в света, строителст­вото на „Белфаст“ излиза 2,141 млн. фунта, (при курс от 0,2£ за долар САЩ) последният „бруклин“ струва 25 млн. $[20], контрактната стойност на всеки крайцер тип „Могами“ съставлява 24,9 млн йени[21](при курсе 4,2675 йени за долар), за Британия те са прекалено скъпи (строителст­вото на „Белфаст“ струва примерно 300 хил. фунта повече, отколкото строителството на тежкия крайцер от типа „Каунти“[16]). Създадения след „Белфаст“ по-компактен „Фиджи“ при аналогично въоръжение е с 2 хил. t по-лек, като влошаване на бойните му качества (бро­ниране, далечина на плаване) и намаляване на резерва за последваща модернизация се смятат за с малозначни.

ИзточнициРедактиране

  1. Всички данни се привеждат към 1939 г.
  2. № 013, 1997, с. 3
  3. а б Гордость флота, 2014, с. 26
  4. а б в British cruisers, 2010, p. 401
  5. № 013, 1997, с. 4
  6. Гордость флота, 2014, с. 58
  7. а б № 013, 1997, с. 11
  8. Гордость флота, 2014, с. 50
  9. а б в Гордость флота, 2014, с. 51
  10. Гордость флота, 2014, с. 36
  11. Патянин, Дашьян, 2007
  12. Гордость флота, 2014, с. 35
  13. Гордость флота, 2014, с. 37
  14. Гордость флота, 2014, с. 42
  15. Гордость флота, 2014, с. 45
  16. а б в г № 013, 1997, с. 15
  17. При британските крайцери в теглото на бронята не влиза бронята на кулите.
  18. Самые скорострельные крейсера, 2012, с. 11
  19. Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.. Все крейсера Второй мировой.
  20. Самые скорострельные крейсера, 2012, с. 10
  21. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 436

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране


    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Белфаст““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.