Уикипедия

Омуртаг (община)

(пренасочване от Община Омуртаг)
Вижте пояснителната страница за други значения на Омуртаг.

Община Омуртаг е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Търговище.

Община Омуртаг
Omurtag Municipality Within Bulgaria.png
      
Герб
Общи данни
ОбластТърговище
Площ400.83 km²
Население24 879 души
Адм. центърОмуртаг
Брой селища42
Сайтomurtag.bg
Управление
КметЕшреф Ешрефов
(ДПС)
Общ. съвет29 съветници
Map of Omurtag municipality (Targovishte Province).png
Топографска карта на община Омуртаг.

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината е разположена в южната част на област Търговище. С площта си от 400,831 km2 заема 4-то място сред 5-те общините на областта, което съставлява 14,79% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурсиРедактиране

РелефРедактиране

Релефът на общината е хълмист и ниско планински. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Източния Предбалкан.

В югозападните части на община Омуртаг се простират северните разклонения на Лиса планина. В нея, на границата с община Котел, на около 3 km югоизточно от село Птичево се намира най-високата точка на община Омуртаг – 845,8 m.

Районите на общината, разположени северно от планината се заемат от хълмистата историко-географска област Сланник, в която се намира и административният център на общината – град Омуртаг.

Цялата източна половина на общината е със слабо хълмист, на места равнинен релеф и попада изцяло в историко-географската област Герлово. В нея, на около 3 km югоизточно от село Церовище, на границата с община Върбица, в коритото на река Голяма Камчия се намира най-ниската точка на община Омуртаг – 203 m н.в.

ВодиРедактиране

Западната част на общината (около 1/3 от територията ѝ) се отводнява към Дунавския водосборен басейн, а централната и източната – към Черноморския водосборен басейн. Към Дунавския водосборен басейн принадлежи най-горното течение на Голяма река (десен приток на Стара река, която е десен приток на Янтра, а тя – десен приток на Дунав). Тя извира на 654 m н.в. от Лиса планина, на 300 m западно от село Горско село. До вливането си в югоизточната част на южния ръкъв на язовир „Ястребино“ тече на север, а 2 km преди навлизането си в язовира – на запад. Неин основен приток е река Казълдере (22 km). Река Казълдере извира под името Черна река на 745 m н.в. от Лиса планина, южно от село Глашатай, община Антоново. Тече в източна посока в дълбока долина със стръмни десни и полегати леви склонове. Югоизточно от село Илийно, община Омуртаг завива на север, преминава през язовир „Царевци“, пресича Републикански път I-4 и заедно с Голяма река се влива в югоизточната част на южния ръкав на язовир „Ястребино“, на 340 m н.в. Площта на водосборния ѝ басейн е 63 km2, което представлява 7,3% от водосборния басейн на Голяма река.

В югоизточната част на община Омуртаг, през историко-географската област Герлово, на протежение около 15 km протича част от горното течение на река Голяма Камчия, лява съставяща на река Камчия, която директно принадлежи към Черноморския водосборен басейн. В пределите на общината тя получава предимно малки леви притоци, водещи началото си от Лиса планина и от по-високо разположената историко-географска област Сланник и отводнява около 2/3 от територията на община Омуртаг.

Населени местаРедактиране

Общината се състои от 42 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.		 Площ на
землището
(в км2)		 Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.		 Площ на
землището
(в км2)		 Забележка (старо име)
Беломорци 866 12,084 Мечикчилер Кестеново 297 6,488 Ени махле
Българаново 199 6,010 Кадемлер Козма Презвитер 577 12,141 Кара чулфалар
Великденче 304 4,462 Байрамлъ кьой Красноселци 208 8,696 Килиджилир
Величка 391 6,541 Вели бей кьой Могилец 328 6,333 Велетлер
Веренци 407 11,612 Садъклар, Веринци Обител 618 12,181 Текелер кябир
Веселец 124 6,584 Яйджилар Омуртаг 7619 23,639 Осман пазар
Висок 289 7,640 Османлар Панайот Хитово 279 10,573 Айляз Кърълар
Врани кон 715 13,538 Кара атлар Паничино 162 10,960 Чанакчилар
Голямо Църквище 269 5,162 Текелер сагър Петрино 146 6,234 Чикръкчилар
Горна Хубавка 318 16,225 Плъстина 607 14,509 Мутафлар
Горно Козарево 225 8,034 Ефрас кечилер Птичево 208 17,653 Кушлу кьой
Горно Новково 194 7,213 Хас кестане, Горно Крумово Пъдарино 543 18,645 Падърлар
Горско село 142 9,436 Даа кьой Първан 223 5,376 Башлар
Долна Хубавка 225 5,678 Хюсеинлер, Хубавка Росица 17 4,222 Тоспатлари
Долно Козарево 415 4,960 Хас кечилер Рътлина 234 8,114 Сагърджик
Долно Новково 155 6,535 Ефрас кестене, Долно Крумово Станец 254 9,169 Дураклар
Звездица 765 9,311 Тъпчилещово 59 7,008 Базиргян кьой
Зелена морава 583 8,718 Ешил Юва, Ешилово Угледно 142 3,885 Кадър спах
Змейно 156 10,266 Иланджилар Царевци 64 4,472 Шахвелер
Илийно 491 16,106 Елезлери Церовище 585 10,783 Сарсъплии
Камбурово 1170 15,340 Хасан факъ, Палатица Чернокапци 280 8,295 Карабаш кьой
 
Изглед към град Омуртаг през 2005 г.
 
Изглед към село Козма презвитер през 2017 г.


Административно-териториални промениРедактиране

 
4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Парад на участниците в събора по ул. Княз Борис І. На преден план са представителите на Омурташка околия.
  • През 1887 г. – заличена е м. Горни Мастън кьой без административен акт поради изселване;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Мечикчилер на с. Беломорци;
– преименува с. Бостан кьой на с. Бостан;
– преименува с. Демирджилер на с. Железари;
– преименува с. Елезлери на с. Илийно;
– преименува гр. Осман пазар на гр. Омуртаг;
– преименува с. Хасан факъ на с. Палатица;
– преименува с. Кадър спах на с. Угледно;
– преименува с. Шахвелер на с. Царевци;
  • МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Кара атлар на с. Врани кон;
– преименува с. Килиджилер на с. Красноселци;
– преименува с. Мутафлар на с. Плъстина;
  • МЗ № 3529/обн. 31.10.1934 г. – преименува с. Иланджилар на с. Змейно;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кадемлер (Кадъмлар) на с. Българаново;
– преименува с. Байрамлъ кьой на с. Великденче;
– преименува с. Вели бей кьой на с. Величка;
– преименува с. Садъклар на с. Веринци;
– преименува с. Яйджилар на с. Веселец;
– преименува с. Османлар на с. Висок;
– преименува с. Текелер сагър на с. Голямо Църквище;
– преименува с. Ефрас кечилер на с. Горно Козарево;
– преименува с. Хас кестане на с. Горно Крумово;
– преименува с. Даа кьой на с. Горско село;
– преименува с. Хас кечилер на с. Долно Козарево;
– преименува с. Ефрас кестане на с. Долно Крумово;
– преименува с. Ешил Юва (Ешилово) на с. Зелена морава;
– преименува с. Ени махле на с. Кестеново;
– преименува с. Кара Чулфалар на с. Козма Презвитер;
– преименува с. Текелер джами на с. Малко Църквище;
– преименува с. Велетлер на с. Могилец;
– преименува с. Текелер кябир на с. Обител;
– преименува с. Айляз Кърълар (Илияз Каралар) на с. Панайот Хитово;
– преименува с. Чанакчилар на с. Паничино;
– преименува с. Чикръкчилар на с. Петрино;
– преименува с. Кушлу кьой на с. Птичево;
– преименува с. Падърлар на с. Пъдарино;
– преименува с. Башлар на с. Първан;
– преименува с. Кеди юрен на с. Росица;
– преименува с. Сагърджик на с. Рътлина;
– преименува с. Орта кьой на с. Средище;
– преименува с. Дураклар на с. Станец;
– преименува с. Базиргян кьой на с. Тъпчилещово;
– преименува с. Хюсеинлер на с. Хубавка;
– преименува с. Сарсъплии на с. Церовище;
– преименува с. Карабаш кьой на с. Чернокапци;
  • МЗ № 2916/обн. 16 януари 1943 г. – признава н.м. Горна Хубавка (от с. Хубавка) за отделно населено място – с. Горна Хубавка;
  • Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Горно Крумово на с. Горно Новково;
– преименува с. Долно Крумово на с. Долно Новково;
– преименува с. Палатица на с. Камбурово;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Веринци на с. Веренци;
– преименува с. Хубавка на с. Долна Хубавка;
  • Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – признава населените местности Гюл, Селиолу и Табак (от с. Врани кон) за отделно населено място – с. Звездица;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Обител и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Омуртаг;
  • Реш. МС № 79/обн. 02.03.2001 г. – заличава с. Бостана и го присъединява като квартал на с. Горна Хубавка;
– заличава с. Малко Църквище и го присъединява като квартал на с. Обител;
– заличава с. Средище и го присъединява като квартал на с. Илийно;
  • Реш. МС № 21/обн. 24 януари 2014 г. – заличава с. Железари поради изселване и присъединява землището му към с. Птичево.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[1]

Година на
преброяване		 Численост
1934 27 238
1946 30 527
1956 30 430
1965 33 051
1975 32 772
1985 30 446
1992 27 000
2001 25 212
2011 21 853

Естествен прирастРедактиране

Естествения прираст на населението през 2003 година е положителен, коефициента на раждаемостта е 10.87 ‰, а на смъртността 10.47 ‰. През същата година с най-висок коефициент на раждаемост са били селата Илийно (16.67 ‰), Българаново (16.26 ‰), Беломорци (16.13 ‰), Плъстина (15.7 ‰), и др, а с най-ниска раждаемост Царевци, Тъпчилещово, Рътлина, и др. С най-висок коефициент на смъртност са били селата Могилец (23.14 ‰), Обител (19.58 ‰), Козма Презвитер (17.68‰), и др[2].

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място		 Численост Населено
място		 Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили		 Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили
Общо 21 853 3518 11 959 1690 198 147 4341 100.00 16.09 54.72 7.73 0.90 0.67 19.86
Омуртаг 7619 2854 2338 561 5 77 1784 Омуртаг 37.45 30.68 7.36 0.06 1.01 23.41
Камбурово 1170 109 763 190 89 Камбурово 9.31 65.21 16.23 7.60
Беломорци 866 38 45 451 0 14 318 Беломорци 4.38 5.19 52.07 0.00 1.61 36.72
Звездица 765 7 655 99 2 Звездица 0.91 85.62 12.94 0.26
Врани кон 715 13 568 0 130 Врани кон 1.81 79.44 0.00 18.18
Обител 618 14 277 10 312 Обител 2.26 44.82 1.61 50.48
Плъстина 607 9 480 0 13 4 101 Плъстина 1.48 79.07 0.00 2.14 0.65 16.63
Церовище 585 10 36 6 532 Церовище 1.70 6.15 1.02 90.94
Зелена морава 583 5 556 0 20 Зелена морава 0.85 95.36 0.00 3.43
Козма презвитер 577 27 111 0 436 Козма презвитер 4.67 19.23 0.00 75.56
Пъдарино 543 3 538 0 0 Пъдарино 0.55 99.07 0.00 0.00
Илийно 491 58 156 206 64 Илийно 11.81 31.77 41.95 13.03
Долно Козарево 415 0 400 0 0 0 15 Долно Козарево 0.00 96.38 0.00 0.00 0.00 3.61
Веренци 407 14 390 3 0 0 0 Веренци 3.43 95.82 0.73 0.00 0.00 0.00
Величка 391 373 0 0 15 Величка 95.39 0.00 0.00 3.83
Могилец 328 0 291 0 35 Могилец 0.00 88.71 0.00 10.67
Горна Хубавка 318 12 303 0 0 0 3 Горна Хубавка 3.77 95.28 0.00 0.00 0.00 0.94
Великденче 304 9 219 0 75 Великденче 2.96 72.03 0.00 24.67
Кестеново 297 187 105 0 2 Кестеново 62.96 35.35 0.00 0.67
Висок 289 0 268 0 20 Висок 0.00 92.73 0.00 6.92
Чернокапци 280 278 0 0 0 Чернокапци 99.28 0.00 0.00 0.00
Панайот Хитово 279 19 259 0 0 Панайот Хитово 6.81 92.83 0.00 0.00
Голямо Църквище 269 12 0 0 256 Голямо Църквище 4.46 0.00 0.00 95.16
Станец 254 12 233 7 0 0 2 Станец 4.72 91.73 2.75 0.00 0.00 0.78
Рътлина 234 188 33 9 Рътлина 80.34 14.10 3.84
Горно Козарево 225 0 209 9 6 Горно Козарево 0.00 92.88 4.00 2.66
Долна Хубавка 225 4 218 0 0 Долна Хубавка 1.77 96.88 0.00 0.00
Първан 223 0 160 0 62 Първан 0.00 71.74 0.00 27.80
Красноселци 208 7 194 0 4 Красноселци 3.36 93.26 0.00 1.92
Птичево 208 0 206 0 1 Птичево 0.00 99.03 0.00 0.48
Българаново 199 197 0 0 Българаново 98.99 0.00 0.00
Горно Новково 194 176 10 0 6 Горно Новково 90.72 5.15 0.00 3.09
Паничино 162 35 98 27 0 0 2 Паничино 21.60 60.49 16.66 0.00 0.00 1.23
Змейно 156 3 153 0 0 0 0 Змейно 1.92 98.07 0.00 0.00 0.00 0.00
Долно Новково 155 22 119 3 8 Долно Новково 14.19 76.77 1.93 5.16
Петрино 146 145 0 0 0 Петрино 99.31 0.00 0.00 0.00
Горско село 142 137 0 0 4 Горско село 96.47 0.00 0.00 2.81
Угледно 142 4 0 123 14 Угледно 2.81 0.00 86.61 9.85
Веселец 124 118 0 0 4 Веселец 95.16 0.00 0.00 3.22
Царевци 64 10 53 0 0 0 1 Царевци 15.62 82.81 0.00 0.00 0.00 1.56
Тъпчилещово 59 32 3 16 0 0 8 Тъпчилещово 54.23 5.08 27.11 0.00 0.00 13.55
Росица 17 0 15 0 0 Росица 0.00 88.23 0.00 0.00

ВероизповеданияРедактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 21 853 100.00
Православие 2638 12.07
Католицизъм 35 0.16
Протестантство
Ислям 10 798 49.41
Друго
Нямат 271 1.24
Не се самоопределят 515 2.35
Непоказано 7580 34.68

ПолитикаРедактиране

Общински съветРедактиране

 
Сградата на общинския съвет през 2016 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[5][6][7][8][9]

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019
Избирателна активност по време на изборите 61,35 % 62,89 % 64,61 % 50,27 % 56,49 %
Общ брой места 29 29 29 29 29
Движение за права и свободи 15 22 22 18 20
ГЕРБ 2 4 7
Коалиция „БСП за България“ 2
Местна коалиция „Заедно за община Омуртаг“ 11
Българска социалистическа партия 3 2 2
Българската левица 1
Коалиция „Заедно за Омуртаг“ (Новото време, Български социалдемократи) 3
Евророма 4
Съюз на демократичните сили 2
Български земеделски народен съюз - Народен съюз 1
Коалиция „Бъдеще за Омуртаг“ 1
Национално движение за права и свободи 1
Български земеделски народен съюз 1
Национално движение „Симеон Втори“ 1

ТранспортРедактиране

През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,5 km:

Топографски картиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог. // nsi.bg. Посетен на 30 септември 2018. (на английски) Архив на оригинала от 2018-06-13 в Wayback Machine.
  2. ↑ webcache.googleusercontent.com, архив на оригинала от 18 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180918102637/http://omurtag.bg/raw/uploads/OPR-Omurtag.doc, посетен на 2021-02-19 
  3. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 септември 2018. (на английски)
  4. ↑ „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 септември 2018. (на английски)
  5. ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“. // mi2003.cik.bg. Посетен на 30 септември 2018.
  6. ↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Омуртаг“. // results.cik.bg. Посетен на 30 септември 2018.
  7. ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Омуртаг“. // results.cik.bg. Посетен на 30 септември 2018.
  8. ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Омуртаг“. // results.cik.bg. Посетен на 30 септември 2018.
  9. ↑ „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Омуртаг“. // results.cik.bg. Посетен на 6 ноември 2019.

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Омуртаг_(община)&oldid=11709990“.