Портал:България/Избрана статия/Архив

Тази страница представлява архив на избраните картинки в Портал:България. Днес е Седмица 16 от годината.

Избрана статия 1 редактиране

 
Андрей Ляпчев

Андрей Тасев Ляпчев е български политик от Демократическата партия, ръководител на умереното крило на Демократическия сговор от 1923 до смъртта си през 1933, министър-председател на България от 1926 до 1931 година.

Андрей Ляпчев е роден през 1866 година в град Ресен, Вардарска Македония. Родът му произлиза от власи, преселили се в града от Мъглен през 18 век. Баща му, Тасе Ляпчев, е грънчар, един от видните граждани и известен привърженик на независимата българска църква. Андрей е шестият син в семейството.

Андрей Ляпчев започва образованието си в родния си град, но след Априлското въстание през 1876 местното училище, както и много други български училища в Македония, е затворено. В продължение на три години той помага на брат си Георги, който се грижи за семейството след смъртта на баща им, в неговия магазин в Битоля. През 1879 Андрей Ляпчев се записва в реалната гимназия в Битоля, а две години по-късно се премества в новосъздадената Солунска българска мъжка гимназия. Там негов учител е Трайко Китанчев, също от Ресен, който оказва силно влияние върху него. След уволнението на Китанчев, през 1884 Ляпчев напуска Солунската гимназия и се премества при него в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия. още »

Избрана статия 2 редактиране

 
Поглед към Седемте рилски езера

Рила е планина в Южна България, част от Рило-Родопския масив. Най-високият връх на Рила, Мусала̀, със своите 2925 м е и най-високият на Балканския полуостров. В Европа Рила се нарежда на 6-то място по височина след планините Кавказ, Алпите, Сиера Невада, Пиренеите и Етна. От планината извират реките Искър, Марица и Места.

Предполага се, че името Рила идва от тракийски. Най-напред наричали планината Донука, Дунакс, Доунакс (затова римляните я нарекли Донукас монс), а по-късно Роула или Рила, което означава многоводна планина. Названието не е случайно — в Рила има към 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.). По билото на Рила минава Главният български вододел, който съвпада с Главния балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море.още »

Избрана статия 3 редактиране

 
Населени с българи градове в Банат

Банатски българи са български преселници, живеещи в историческата област Банат. Докато тази област е в рамките на Австро-Унгария, тези българи са известни с названието „южноунгарски българи“. Самите те се наричат помежду си „павликяни“ или на местното наречие „павликене“, „палкене“ и „паулкене“, тъй като произлизат от българите павликяни. В публикации на вестник „Наша глас“ също се наричат „банатски българи“. След Освобождението някои от тях се завръщат в родината и тук околното население започва да ги нарича „банатчани“.

След преселването си в Австрийската империя банатските българи се обособяват в отделна българска етно-религиозна група със свои отличителни характеристики. Тези наши сънародници изповядват католицизма, говорят свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура, силно повлияна от местното унгарско, немско, румънско и сръбско население. Ето защо към групата на банатските българи не спадат онези българи-градинари, заселили се в банатските градове в по-късен етап и които са православни. Към банатските българи не се отнасят и крашованите, които също са католици, но поради продължителното хърватско църковно и културно влияние са се обособили като отделна славянска народност.още »

Избрана статия 4 редактиране

 
Морският клуб във Варна

Варна е най-големият град в Северна България, както и по българското крайбрежие на Черно море. Той е трети по население в България и е център на Община Варна и на едноименната област. Намира се в североизточната част на страната и е пристанищен град с население над 340 хиляди жители.

Като седалище на българското правителство през летните месеци, където се провеждат заседанията на кабинета, както и на Президентството в резиденция Евксиноград, и като голям културен център с развит морски туризъм и изходна точка за много курорти по северното Черноморие, често е наричан „морската столица на България“.

Във Варна са ситуирани множество културни прояви, сред които Международният театрален фестивал „Варненско лято “, Международният музикален фестивал „Варненско лято“, Международният балетен конкурс, Международният Джаз фестивал, кинофестивалът „Любовта е лудост“, Международният фолклорен фестивал, Седмицата на морето и други. В историческия музей се съхранява най-старото златно съкровище в света, наречено Култура Варна.още»

Избрана статия 5 редактиране

 
"Преминаване на Сръбско-българската граница"; Антони Пиотровски

Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. Българската победа в тази кратка война е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г. не е добре прието от съседните балкански държави, тъй като появата на удвоена българска държава се превръща в заплаха за техните експанзионистични планове на полуострова.

След Съединението Гърция извършва незабавна мобилизация. Правителството ѝ заплашва Русия, Османската империя и западните Велики сили, че ще нахлуе в турската територия, за да присъедини части от Македония, като компенсация за териториалното разширение на България, тъй като няма обща граница с България и не може да иска преки компенсации от нея. още »

Избрана статия 6 редактиране

София е столицата и най-големият град в България. Тя е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната. София носи името на раннохристиянския храм и бивша катедрала на града „Света София“. Към 2009 година регистрираните в София постоянни жители наброяват 1 300 000 души.

София е разположена непосредствено до северния склон на Витоша, в ограденото с планини Софийско поле (Стара планина, Средна гора, Рила, Люлин, Лозенска планина). Четири планински прохода водят към града – Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски. През тях още през древността са минавали важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море и Близкия Изток. Благодарение на централното си местоположение на Балканския полуостров София и в миналото е била голям и цветущ град.

През София протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните квартали тече река Искър, но в този си отрязък тя не е голяма и пълноводна.още »

Избрана статия 7 редактиране

 
Глаголицата

Глаголицата е най-старата известна славянска азбука. Създадена е от Константин-Кирил Философ около 862-863 г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език (по-точно църковен старославянски). Известна е със сложната си и екзотична графика.

Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща "дума" (това е и името на буквата Г). Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана "знаците, които говорят". Названието й е възникнало късно в Хърватско, като има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица, по името на нейния създател Константин-Кирил Философ. С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството в Моравското княжество и Панония през 9 век.още...

Избрана статия 8 редактиране

Българи-мюсюлмани, или както се е наложило помаци (на гръцки: Πομάκοι, Помаки, на турски: Pomaklar, Помаклар), е наименование, използвано за обозначаване на няколко общности на Балканския полуостров — в България, Гърция, Република Македония и Турция — които изповядват исляма, и чийто майчин език е българският. Помаците имат българско, гръцко, турско, македонско, албанско и помашко самосъзнание. Традиционно до края на 19 век българоговорящите мюсюлмани смятат себе си за турци. Съответно всички названия на помаците традиционно са екзоними, но днес дял от помаците в България и Гърция се самоидентифицират като „помаци“. Преобладаващата част от живеещите в съвременна България българоезични мюсюлмани, над 130 000, имат българско самосъзнание.

Най-разпространено е мнението, че помаците са наследници на българи християни, приели исляма по време на османското владичество на Балканския полуостров.

По-рядко названието „помаци“ се използва и за мюсюлмански общности, чийто майчин език е различен от български — например гръцки, сръбски или влашки, но тогава на български винаги се пояснява гръцки помаци (валахадите вижте например Лялево), или сръбски помаци (бошняците) или влашки помаци (вижте Нъте).

Съответно за тези сръбски и гръцки помаци се смята, че са наследници на сърби и гърци християни, приели исляма по време на османското владичество. още »

Избрана статия 9 редактиране

 
Асенова крепост

Асеновград е град в Южна България. Той се намира в Област Пловдив и е разположен на 19 км южно от град Пловдив. Асеновград е най-големият необластен град в България, най-големият град в Родопите , втори по големина в областта след Пловдив и е административен център на община Асеновград. В Асеновград влизат и кварталите Горни Воден и Долни Воден, които до 1980-те години са отделни села.

До 1934 г. Асеновград се казва Станимака от гръцкото име на града Στενήμαχος, Стенимахос. През 1934 г. е преименуван в чест на цар Иван Асен II на Асеновград. Над самия град се намират останките от Асеновата крепост – стара крепост, която при цар Иван Асен II е подсилена и е превърната във важен военен пост в отбраната на южните граници на Българското царство.

Градът е известен с многото си църкви, манастири и параклиси и често е наричан Малкия Йерусалим. Друго известно прозвище е Градът на булчинските рокли поради големия брой булчински магазини за такъв малък град.

Асеновград е със смесено население — българско, турско, гръцко и ромско. Междуетническите отношения са модел за подражание.още »

Избрана статия 10 редактиране

 

Рудозѐм е малък град в Южна България, Област Смолян, административен център на Община Рудозем, в която влизат 22 населени места. Разположен е югоизточно от Смолян в Западните Родопи, в долината на река Арда, на около 700 метра надморска височина. В Античността през днешен Рудозем минава презродопски кервански път, който свързва Тракия с Беломорието (днес пътят Райково - Рудозем - Ксанти). При проучване на открит керамичен материал е установено, че този край е населен още през ранната желязна епоха (1200 – 600 г. пр.н.е.). През Средновековието над днешния град е построена крепостта Козник, пазеща керванския път. Селището се споменава под името Палас в османски документи от 1676 година. Влиза в територията на България с Букурещкия договор от 1913 година. На Рудозем е преименувано през 1934 година. С развитието на рудодобивната и рудопреработващата промишленост в региона, след 1945 година Рудозем преживява икономически възход и от малко село се превръща в град с население над 10 000 жители през 1980-те години. С постепенното замиране на производството пред 90-те, Рудозем преживява демографски срив и населението му към 2010 година намалява до 3 900 жители. още»

Избрана статия 11 редактиране

 
Цар Фердинанд, Александър Малинов, членове на правителството и генерали при обявяването на Независимостта на България.

Независимостта на България е провъзгласена с манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество.още ...

Избрана статия 12 редактиране

 
„На нож“, картина на Ярослав Вешин

Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.

Победата на съюзниците слага край на петвековното османско господство на Балканския полуостров. Империята губи всичките си владения на полуострова, с изключение на тясна ивица територия по северния бряг на Мраморно море. Останалата част на Тракия заедно с Източна Македония попадат под българска власт. Сърбия завладява Косово, Северозападна Македония и други области, Гърция – Епир, редица острови в Егейско море и Югозападна Македония със Солун, а скоро след Лондонския мирен договор е създадена независима албанска държава. Споровете за подялбата на Македония водят до разрив в Балканския съюз и до Втората балканска война, която избухва само месец след приключването на Първата. още »