Уикипедия

Стружани

Уикимедия списък

Стружани (на македонска литературна норма: стружани; на албански: struganë, единствено число strugan) са жителите на град Струга, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Струга редактиране

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

 
Панде Хаджов
 
Петър Карамитрев

А редактиране

Б редактиране

В редактиране

  •   Вангел Коджоман (1904 – 1994), художник от Северна Македония
  •   Вангел Матеев Хаджов, български общественик, участник в българската църковна борба[9]
  •   Вангел Панделев, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров[10]
  •   Вангел Тильов, български военен, починал в София[7]
  •   Ванча Мушмова (1910 – 1984), българска музиколожка[11]
  •   Ванчо Стружанчето (? - 1907), четник от ВМОРО, убит в сражение с турците при Топ. корито, Прилепско[12]
  •   Васил Хаджов, български просветен деец[2]
  •   Васила Матова, българска революционерка
  •   Велика Панова, родена Наумова Хаджова, българска учителка[2]
  •   Веселин Вукович (р. 1958), югославски хандбалист, олимпийски медалист
  •     Владо Малески (1919 – 1984), автор на официалния химн на Северна Македония

Г редактиране

  •   Геле Митрев, български революционер от ВМОРО, четник на Цветко Христов[13]
  •   поп Георги, български общественик, участник в българската църковна борба[14]
  •   Георги Икономов (около 1836 – 1914), български просветен деец
  •   Георги Миладинов, български просветен деец[2]
  •   Георги Чакъров (1829 - 1892), български възрожденец, депутат в Османския парламент
  •   Георги Чакъров (1871 - 1947), български революционер от ВМОРО
  •   Григор Пляков, български общественик, подарил къщата си за българско девическо училище[14]

Д редактиране

Е редактиране

  •   Евтим Карамитрев, български революционер, опълченец
  •   Евтим Тильов (? – 1929), български революционер
  •   Ефросина Иванова (1879 - ?), българска учителка и революционерка
  •   Ефтим Апостолов (1865 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Христо Арнаудов в Одринско[17]
  •   Ефтимиос Цикарис, гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония[18]

Ж редактиране

И редактиране

  •   Ибрахим Темо (1865 – 1939), албански възрожденец
  •   Иван Ачков (1874 – 1939), български революционер
  •   Иван Митрев, български революционер от ВМОРО, четник на Цветко Христов[21]
  •   Иван Попов (1882 – ?), български църковен и просветен деец
  •   Иван Хаджов (1885 – 1956), български езиковед и публицист
  •   Илия Кръстев Джупанов, български общественик, поборник,[14] учител,[2] през декември 1895 година Министерството на вътрешните работи отпуска на вдовицата му Вела Илиева Джупанова пенсия от 300 лева[22]

Й редактиране

К редактиране

Л редактиране

М редактиране

Н редактиране

  •   Натанаил Хаджов, български учител,[2] преподавал в гимназията в Неврокоп,[23] деец на Неврокопското читалище[24]
  •   Наум Дункаров, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров[25]
  •     Наум Еврович, ранен македонист
  •   Наум (Наумче) Марин, български общественик, участник в българската църковна борба[9]
  •   Наум Миладинов (1817 – 1895), български възрожденец, фолклорист
  •   Наум Хаджов (? – 1861), български просветен деец
  •   Наум Чакъров (1869 – 1903), български революционен деец
  •   Наум Янев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Попхристов[26]
  •   Нестор Струшки (? - 1903), четник от ВМОРО, загинал при Никодин, Прилепско[27]
  •   Никола Бакрачески (р. 1970), политик от Северна Македония, кмет на Охрид
  •   Никола Евров, български учител в Крушево, Битоля и Струга (ок. 1850 – 1860) и деец за църковна независимост[28]
  •   Никола Мандов, български просветен деец[2]
  •   Никола Мушмов (1869 – 1942), български нумизмат и историк
  •   Никола Христов, български опълченец, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[29]
  •   Нури Сойлиу (1872 – 1940), албански политик

П редактиране

  •   Панде Хаджов, български революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание, дългогодишен управител на митница, починал в София[14]
  •   Пара Спасова, българска революционерка
  •   Перикли Георгиев (1879 – 1939), български предприемач и общественик
  •   Перикъл Дудулов, български общественик и просветен деец
  •   Петър Евтимов Карамитрев, български революционер, загинал в Кресненско-Разложкото въстание в 1877 г.[14]
  •   Порфирий Шайнов, български просветен деец и революционер

Р редактиране

С редактиране

  •   Сашо Попов, деец на ВМРО
  •   Серафим Миладинов, български революционер, взел участие в Илинденското въстание в 1903 г.[3]
  •   Славка Пушкарова (1879 – 1956), българска учителка и революционерка
  •   Сотир Голабовски (1937 – ), композитор от Северна Македония
  •   Станислав Чакъров (1884 – ?), български революционер
  •   Стеф. Хр. Търчилежова, българска просветна деятелка[2]
  •   Стефан Алабаков (1876 – ?), български революционер
  •   Стефан Санджакоски (1956 – ), учен теолог от Северна Македония
  •   Стефан Брандибуров, български писател на езотерична литература[30]
  •   Стефан Тасев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[31]
  •   Стефо Чакъров, български общественик, участник в българската църковна борба[14]
  •   Стоян Беров, български революционер, взел участие в Илинденското въстание в 1903 г.[3]

Т редактиране

Ф редактиране

  •   Фаня Бендова, българска революционерка, куриерка на ВМОРО[3]
  •   Филип Каваев (1904 – 1974), български общественик

Х редактиране

  •   Христо Апостолов, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[16]
  •   Христо Каваев (1858 - ?), български революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание
  •   Христо Коджоманов, български революционер, взел участие в Илинденското въстание в 1903 г.[3]
  •   Христо Матов (1872 – 1922), български революционер

Ц редактиране

Я редактиране

  •   Яким Търчилежов (? - 1908), български общественик, участник в църковната борба и революционер, опълченец, участник в четата на Христо Македонски, в четата на Ильо войвода, участник в Кресненско-Разложкото въстание
  •   Янкула Дудулов (? – 1895), български общественик, борец за църковна независимост
  •   поп Янче, български общественик, участник в българската църковна борба, сестрин зет на Братя Миладинови[14]
  •   (? - 1896) Янче Фросин Пантулев, четник на Яким Търчилежов[14]

Македоно-одрински опълченци от Струга редактиране

  •   Георги Дудулов, 27-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина[32]
  •   Климе Алистратов, 22-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина[33]
  •   Христо Анитукиев, 50-годишен, четата на Никола Герасимов[34]

Починали в Струга редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Παπαϊωακείμ Αλέξανδρος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2023-04-13.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 49.
  3. ↑ а б в г д е ж з Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 38.
  4. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 67.
  5. ↑ БЪЛГАРСКИЯТ ЕКЗАРХ ЙОСИФ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКО // www.sitebulgarizaedno.com.
  6. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 155, 172-173.
  7. ↑ а б Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 39.
  8. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941 – 1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  9. ↑ а б в Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 34.
  10. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  11. ↑ Парцел 32 // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  12. ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  13. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.15
  14. ↑ а б в г д е ж з и к л Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 35.
  15. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 676.
  16. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
  17. ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  18. ↑ Τσικάρης Ευθύμιος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2023-04-13.
  19. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  20. ↑ Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 48.
  21. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.15
  22. ↑ Официяленъ отдѣлъ // Държавенъ вѣстникъ XVII (277). София, 18 декемврий 1895. с. 1.
  23. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 208.
  24. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 68.
  25. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  26. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
  27. ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.
  28. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 233.
  29. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
  30. ↑ Парцел 73 // София помни. Посетен на 16 април 2018.
  31. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 250.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 44.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стружани&oldid=12206785“.