Трайко Гьотов

Трайко Гьотов
	Трайко Гьотов
български революционер
Роден	1870 г. Драгомирци, Османска империя
Починал	1941 г. (71 г.)
	Трайко Гьотов в Общомедия

Трайко Минов Гьотов или Йотов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Четата на Трайко Гьотов.

Гьотов е роден в кукушкото село Драгомирци, тогава в Османската империя^[1], днес Вафиохори, Гърция. Влиза във ВМОРО. Четник е при Върбан Килифарски и Григор Тотев, а по-късно става самостоятелен войвода в родното му Кукушко. Участва в битката край Арджанското езеро. През Илинденско-Преображенското въстание участва в сраженията при селата Аматово и Постолар.^[2] На 13 октомври четите на Апостол войвода, Иванчо Карасулията и Трайко Гьотов в голямо сражение разбиват изпратените срещу тях пехота и кавалерия, събрани от Гевгели, Енидже Вардар и Гумендже.^[3] След това води кукушките чети, през август в Арджанския гьол се стига до разрив между Трайко Гьотов и Гоце Нисторов и четата им се разделя на две, след което на 18 август четата на Нисторов води сражение при Аматовската станция.^[4]

В началото на 1904 година четата на Аргир Манасиев, след сражение в Смол, се прехвърля в Кукушкия район при Трайко Гьотов. При едно излизане от Арджанското езеро с една лодка попадат на турска засада и трима от шестимата четници са ранени, включително войводата Гьотов. Заради това в Кукушкия район е изпратен Христо Чернопеев. На следната 1906 година Гьотов е принуден да замине на лечение в Свободна България, като с него отива и Васил Гърков.^[5]

Чета на Аргир Манасиев и Трайко Гьотов, 20 октомври 1904 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Аргир Манасиев	Сехово	Гевгелийска
2.	Трайко Гьотов	Драгомирци	Кукушка
3.	Христо Иванов	Тушим	Гевгелийска
4.	Георги Иванов	Тушим	Гевгелийска
5.	Стоян Георгиев	Тушим	Гевгелийска
6.	Митре Георгиев	Тушим	Гевгелийска
7.	Митре Кръстов	Тушим	Гевгелийска
8.	Нешо Ташов	Ливада	Гевгелийска
9.	Гено Янов	Смоквица	Гевгелийска
10.	Глигор Шаев	Сехово	Гевгелийска
11.	Митре Тумбанов	Боймица	Гевгелийска
12.	Асен Кярджиев	Варна	Варненска
13.	Илия Мишев	Кавадарци	Тиквешка
14.	Георги Щерьо	Ливада	Гевгелийска
15.	Доне Янов	Постолари	Кукушка
16.	Мино Иванов	Постолари	Кукушка
17.	Яно Георгиев	Казаново	Кукушка
18.	Лазар Ников	Драгомирци	Кукушка
19.	Христо Георгиев	Гавалянци	Кукушка
20.	Трайко Николов	Иджилари	Кукушка
21.	Христо Янков	Мачуково	Гевгелийска
22.	Зафо Христов	Мачуково	Гевгелийска
23.	Мино Гонов	Петгъс	Ениджевардарска
24.	Мино Танов	Тушилово	Ениджевардарска
25.	Алекса Пешов	Орман	Костурска
26.	Иван Ив. Александров	Гумендже	Ениджевардарска
27.	Тимчо	Кованец	Гевгелийска
28.	Гоно Ванчев (пеливана)	Богданци	Гевгелийска
29.	Мите Кьосето	Велес	Велешка	^[6]

През 1912 година след началото на Балканската война Трайко Гьотов оглавява местна чета в помощ на чета №52 на Македоно-одринското опълчение, предвождана от Тодор Александров.^[7]

Умира в 1941 година.^[8]

Бележки

↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 112.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 39.
↑ Кьосев, Дино, Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр.142-143. // Архивиран от оригинала на 2011-07-15. Посетен на 2009-11-01.
↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 345 - 348.
↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 119.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 109.
↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003 г., стр. 181

[1] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 112.

[2] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 39.

[3] Кьосев, Дино, Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр.142-143. // Архивиран от оригинала на 2011-07-15. Посетен на 2009-11-01.

[4] Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 345 - 348.

[Свидетелства_119-5] Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 119.

[6] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25

[7] Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 109.

[8] Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003 г., стр. 181

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]