Плиска
- Вижте пояснителната страница за други значения на Плиска.
Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България. Намира се на 6,2 km северозападно от град Нови пазар и на 7,2 km северно от гр. Каспичан, с гара по жп линия Варна-Русе през жп гари Каспичан и Самуил. Плиска е първата столица на Дунавска България от 681 до 893 г.[2]
| Плиска | |||||||
Отгоре надолу, отляво надясно: Главната порта към крепостта Плиска през 2016 г., Голямата базилика през 2015 г., ЖП гарата през 2019 г., православната църква „Св. цар Борис-Михаил“ през 2019 г., Народно читалище „Просвета – 1911“ през 2019 г. | |||||||
  Плиска  Плиска  Плиска | |||||||
| Общи данни | |||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 892 души[1] (15 март 2024 г.) 26 души/km² | ||||||
| Землище | 34,356 km² | ||||||
| Надм. височина | 145 m | ||||||
| Пощ. код | 9920 | ||||||
| Тел. код | 05323 | ||||||
| МПС код | Н | ||||||
| ЕКАТТЕ | 56770 | ||||||
| Администрация | |||||||
| Държава | България | ||||||
| Област | Шумен | ||||||
| Община – кмет | Каспичан Златин Ценков (ГЕРБ; 2023) | ||||||
| Кметство – кмет | Плиска Тонка Начева (РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК) | ||||||
| Плиска в Общомедия | |||||||
.jpg)
Наименование редактиране
В изписания на средновековен гръцки език Чаталарски надпис на хан Омуртаг името на града е ΠΛСΚΑ.
История редактиране
Под по-късната средновековна Голяма базилика са открити останки от късноантична църква с кръстовиден план, най-вероятно мартирий (т.е. построена на място, свързано със смърт и погребение на свещеномъченик).[3]
Първа българска държава редактиране
Градът израства на мястото на по-старо славянско селище, както подсказва чисто славянското му име Плиска.[2] Старо наименование на селището е Абоба (Ağa Baba). Близо до него археолози от археологичния институт на Руската академия на науките в Цариград разкриват през 1899 – 1900 г. средновековния град Плиска или Плъсков (старобълг. Пльсковъ), столица на България (Първото българско царство) от края на VІІ в. до около 893 г., когато столицата се премества в Преслав. Тук са съхранени едни от най-значимите паметници на Плисковско-Преславската култура.
Сведения за създаването на столицата при хан Аспарух (681 – 701) се съдържат в т. нар. Български апокрифен летопис: „Онь (Испор цар) съзыда в Плюска град...“. Свидетелството обаче е с късна дата (най-рано XI век), има апокрифно-легендарен характер и е възможно да не е достоверно. Най-ранният документ за столицата е гръкоезичният надпис (821 – 822 г.), изсечен върху знаменитата Чаталарска колона, намерена на средновековен кръстопът северозападно от днешното село Хан Крум (тур. Чаталар) през 1905 г. В неговия текст тя е наречена Plskas ton kanpon, т.е. „лагерът на Плиска“ и се споменава изрично като постоянна владетелска резиденция на хан Омуртаг (814 – 830). Името е гръкоезичен превод на автентичното прабългарско название от VIII-IX в., записано във византийските съчинения от X-XI в. като Pliskouba и Pliskoba. Наставката ouba, oba там е дума със самостоятелно значение: „голямо селище от степен, лагерен тип“. Затова името е родствено на степни градове, столици на номадски народи в Централна и Средна Азия, в района на Кавказ и степите на Източна Европа и може да се преведе аналогично „слънчевият град“ или „блестящ, бял град“.[4][5][6][7]
Първото споменаване от източници на събития в Плиска е за 763 – 764 г., а последните споменати събития са от 1087 – 1088 г.
Основните реставрирани постройки от първата българска столица се намират на около 3 km северно от днешния град Плиска. Останките от средновековния град заемат площ около 23 km². Той е бил обкръжен с вал и земен ров, пълен с вода, широк до 10 m, дълбок до 7 m и с дължина над 20 km. Зад този ров е започвал външният град, в който са живеели занаятчии и селяни. В сърцевината му е бил вътрешният град, а в центъра – ханското селище, в което е имало малък дворец с мощни отбранителни стени, наречен Цитаделата, голям дворец и базилика, строена с каменни блокове. Вътрешният град има форма на неправилен трапец със страни по посоките на света от 612 до 788 m. Дебелината на стените е до 2,60 m. Всяка стена е имала порта, от които са разкрити три. До една от портите е открит таен изход, който отвеждал далеч от стената и бил почти незабележим.
Първият дворец в Плиска е бил дървен. Това проличава от откритите при разкопките дупки от набити в земята колове. По времето на хан Крум е построен първият каменен дворец. За това свидетелстват византийски хронисти, които описват превземането и унищожаването на Плиска от император Никифор Геник през 811 г. Крумовият дворец е бил с размери повече от 70 на 60 m, на 2 етажа, с височина около 10 m заедно с кулите. В музея е изложена възстановка на двореца. Хан Омуртаг изгражда нов дворец, по-малък по размери, но със запазени основи и голяма част от приземния етаж. В сградата е имало жилища за хана и за неговите гости. На втория етаж е била тронната зала. Дворецът е имал собствен водопровод, запазен и до днес.
Третата част на Плиска е Цитаделата. В нея се намирало основното жилище на хана и неговото семейство. Тя е оградена с допълнителна крепостна стена. Близо до двореца на Омуртаг е било култовото средище на прабългарската столица.[4]
В Плиска българския владетел княз Борис покръства българския народ през 864 г. Друго изключително важно събитие свързано с българите е посрещането на създателите на славянската азбука Светите братя Кирил и Методий в първата българска столица.[8]
Средновековие редактиране
Градът е в развалини от ХVІІ в. Повечето камъни от крепостните стени и дворцовия комплекс са откраднати за изграждане на къщи в съвременното село Плиска и околните селища. (Това е масова практика на населението, живеещо около археологически обекти и резервати, например Чѐрвен и Перперек.)
В Плиска са намерени множество останки на раннославянската и старобългарската култура. Сред костните останки от IX – X в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 7 вида птици, от които най-голям интерес представляват изчезналите към средата на XX в. от страната брадат лешояд (Gypaetus barbatus) и див колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus). Освен това са намерени находки от гарван (Corvus corax), голяма белочела гъска (Anser albifrons, както и многобройни останки от домашна кокошка[9] По-късно там са открити и останки от домашна кокошка (Gallus gallus domestica), домашна гъска (Anser anser), дропла (Otis tarda), ловен сокол (Falco peregrinus), скален/домашен гълъб (Columba livia), както и от домашно магаре (Equus africanus asinus), домашна свиня (Sus scrofa domestica), домашна коза (Capra aegagrus hircus) и др. Тези находки доказват практикуването на лов, животновъдство и соколарство в древната ни столица.[10]
В съседство с Плиска се намира старобългарският курган в Нови Пазар.
Княжество България редактиране
През 1914 година в града е основана кредитна кооперация „Надежда“.
През османското владичество градът носи името Абоба (Ağa Baba). Той възвръща старото си име през 1925 година.
Народна република България редактиране
Република България редактиране
От есента на 2006 г. резерватът има нова музейна сграда и нова експозиция. Музеят е много добре подреден с интересни възстановки и подробни табла. В близост до музея е и гробът на археолога Карел Шкорпил, когото древната българска столица е завладяла до такава степен, че да поиска да бъде погребан там.
Население редактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[11]
|  |
Етнически състав редактиране
Преброяване на населението през 2011 г. редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 906 | 100,00 |
| Българи | 726 | 80,13 |
| Турци | 54 | 5,96 |
| Цигани | ||
| Други | ||
| Не се самоопределят | 31 | 3,42 |
| Не отговорили | 92 | 10,15 |
Религии редактиране
Княз Борис I-Михаил (852 – 889 г.) приема християнството за официална религия. През 862 – 863 г. сключва съюз с Лудвиг Немски и преговаря с него за приемане на християнството в България от папата в Рим.
В града има православен храм „Св. цар Борис“, който е построен през 1925 г. Свещеник е прот. Андрей Стефанов от гр. Нови пазар.
Образование редактиране
В град Плиска функционират едно основно училище (ОУ „Свети Паисий Хилендарски“), една детска градина (ЦДГ „Детелина“) и едно читалище (Читалище „Просвета – 1911“).[13]
Читалище „Цар Борис“ редактиране
Народно читалище „Цар Борис“ е създадено по инициатива на Хр. Семерджиев, Рачо Христов, Петко Драганов и Димитър Дочев. основано е през 1911 и до 1936 година се помещава в частни постройки.
Забележителности редактиране
В Плиска се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз:
- Национален историко-археологически резерват „Плиска“ и Голяма базилика в Плиска, лятно работно време 9:00 – 20:00 ч., зимно работно време 9:00 – 17:00 ч.; има печат на БТС.
- Музеят на града се намира в Националния историко-археологически резерват „Плиска“ и съхранява откритите в старата столица оръжия, съдове, накити и други артефакти.
- Културно-исторически комплекс „Комплекс „Стара Плиска““.[14]
Спорт редактиране
- ФК Плиска – отборът е взимал участие в „А“ Аматьорска футболна група
Галерия редактиране
-
Изглед от останките в първата българска столица -
Порта към крепостта -
Тук вероятно са работили учениците на Кирил и Методий -
-
-
Редовни събития редактиране
На 2 май се провежда църковен събор по случай канонизирането на княз Борис.
Личности редактиране
- Аспарух (640 – 701), български владетел
- Тервел (неизвестно – 721), български владетел
- Кормесий (неизвестно – 738), български владетел
- Севар (неизвестно – 753), български владетел
- Кормисош (неизвестно – 756), български владетел
- Винех (неизвестно – 760), български владетел
- Телец, български владетел
- Савин (неизвестно – 766), български владетел
- Умор, български владетел
- Токту, български владетел
- Паган (неизвестно – 768), български владетел
- Телериг (неизвестно – 777), български владетел
- Кардам (неизвестно – 802), български владетел
- Крум (неизвестно – 814), български владетел
- Омуртаг (неизвестно – 831), български владетел
- Маламир (неизвестно – 836), български владетел
- Пресиян (неизвестно – 852), български владетел
- Борис I (Михаил) (неизвестно – 907), български владетел
- Владимир (Расате)(неизвестно – след 893), български владетел
- Симеон I (864 (865) – 927), български владетел
Други редактиране
На града са наречени булевард „Плиска“ в Шумен,[15] улица „Абоба“ в квартал „Крива река“ (Карта) и улица „Плиска“ в квартал „Лагера“ (Карта) в София, улица „Плиска“ в Пловдив, Варна, Русе, Плевен, Стара Загора, Велико Търново, Разград, Силистра, Враца, Асеновград, Димитровград, Благоевград, Пазарджик, Хасково, Кърджали, Ямбол, Сандански, Дупница, Велинград, Вършец, Карлово, Ихтиман и др.
Вижте също редактиране
Външни препратки редактиране
Използвана литература редактиране
- Антонова, Вера. Плиска – Водач на археологическите обекти и музея. София, Наука и изкуство, 1967. ISBN 1571026560.
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Антонова 1967, с. 3.
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 103.
- ↑ а б Шуменска област, Енциклопедия – издателство „Захарий Стоянов“, София, 2011 г.
- ↑ Иван Танев Иванов – ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ, ВЪЗМОЖНА СЕМАНТИКА НА ИМЕТО ПЛИСКА.
- ↑ Община Каспичан, Общински портал на България.
- ↑ Георги Сотиров – Езикът на Константин Велики (1/4)], От Сътрудници, 16.08.2005 г.
- ↑ rozali.com
- ↑ Боев, З. 1995. Птици от средновековни селища в България. – Historia naturalis bulgarica, 5: 61 – 67.
- ↑ Boev, Z. 2016. New animal remains from Pliska, the medieval capital (10 c. AD) of Bulgaria, (Shumen Region, NE Bulgaria). – ZooNotes, 87: 1 – 3 (2016) www.zoonotes.bio.uni-plovdiv.bg ISSN 1313 – 9916.
- ↑ Cities of Bulgaria // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 април 2023. (на английски)
- ↑ uchilishta.guide-bulgaria.com
- ↑ Двор на кирилицата, комплекс „Стара Плиска“
- ↑ [1]