Величко Минеков

български скулптор

Величко Иванов Минеков е български скулптор, известен с монументалната си пластика, общественик и депутат в Осмото и Деветото народно събрание в периода 1982 – 1990 година.

Величко Минеков
български скулптор
Роден
Починал
2 август 2022 г. (93 г.)
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
АкадемияВИИИ „Н. Павлович“
Учителипроф. Любомир Далчев
Направлениескулптура
НаградиДимитровска награда (1972)
Народен представител в:
VIII НС   IX НС   
Семейство
ДецаВелислав Минеков

Биография

редактиране

Роден е на 13 октомври 1928 г. в пазарджишкото село Мало Конаре. Учи в ВИИИ „Николай Павлович“ в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 г. в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев. Става член на БКП от 1959 г.

От 1964 г. е преподавател по скулптура в Художествената академия. От 1967 г. е доцент, а през 1975 г. става професор. На следващата 1976 г. е избран за ректор на Академията, който пост заема до 1983 година. По-късно преподава във Великотърновския университет. Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев. От 1976 г. е зам.-председател на СБХ.

Минеков е участник в близкото лично обкръжение на Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.[1] Бил е първи заместник-председател на Съюза на българските художници и член на бюрото на Комитета за култура.[2].

Негов син е скулпторът и специалист по металодизайн Велислав Минеков.

Творчество

редактиране

Работи в областта на скулптурния портрет, фигуралната композиция, монументалната и монументално-декоративна скулптура, а също и малка пластика.

Създава типизирани образи на българки, свързани със земята, селския бит, борбите в историята на народа. Скулптурите му излъчват сила и вътрешно спокойствие. Композициите са лаконични и ясно изградени, с опростена и обобщена масивна монументална форма, с точна характеристика на художествения образ и чувство за архитектоничност на скулптурните обеми. От 1951 г. редовно участва редовно в общи художествени изложби на СБХ и в представителни колективни изложби на българското изкуство в чужбина – Москва (1957, 1959, 1969), Будапеща (1964), Букурещ (1964), Атина, Прага, Истанбул и др.. През 1957 г. печели награда на Международния фестивал на младежта и студентите в Москва. През 1958 г. участва на Първото световно младежко биенале в Париж, през 1968 г. на Венецианското биенале. Негови творби се намират в Национална художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“, Варненска градска художествена галерия „Борис Георгиев“, Художествена_галерия_„Станислав_Доспевски“ – Пазарджик, художествените галерии в Стара Загора

Първата значима задача, която му е възложена, е архитектурното оформление на площада в Търговище.[3]

Монументални и монументално-декоративни творби

редактиране

Сред известните му творби и скулптурни ансамбли са:[4][5][6]

 
Лъв пред Съдебната палата в София (1985)

Награди и отличия

редактиране

Величко Минеков е носител на множество държавни награди и отличия, сред които:

Източници

редактиране
  1. Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 107.
  3. Мария Георгиева, „Минекови – скулптори, но и запалени ловци“, в-к „Сега“, 18 декември 2006 г.
  4. а б в Енциклопедия България в 7 тома, т.4 (М-О), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1984 г.
  5. а б в Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981.
  6. а б в Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
  7. Президентът връчи ордени на дейци на науката, културата и образованието, president.bg, 23 май 2006 г.
  8. Величко Минеков с награда за цялостен принос, pa-media.net, 19 май 2006 г.
  • Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1968.
  • Труфешев, Николай. Современное монументальное исскуство Болгарии. Издателство „София-прес“, София, 1977.
  • Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981.
  • Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987.
  • Енциклопедия България в 7 тома, т.4 (М-О), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1984 г.
  • Съвременна българска енциклопедия в четири тома, том ІІІ (Колхоз-Очоа), Издателство „Елпис“, Велико Търново, 1994. ISBN 954-557-003-X

Външни препратки

редактиране