Отваря главното меню

Величко Иванов Минеков е български скулптор, известен с монументалната си пластика, и общественик, депутат в Осмото и Деветото Народно събрание в периода 1982 – 1990 година.

Величко Минеков
български скулптор
Роден
13 октомври 1928 г. (90 г.)
Политика
Партия БКП
Депутат
VIII НС   IX НС   
Кариера в изкуството
Академия ВИИИ „Н. Павлович“
Учители проф. Любомир Далчев
Направление скулптура
Награди Димитровска награда (1972)
Семейство
Деца Велислав Минеков

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 13 октомври 1928 г. в пазарджишкото село Мало Конаре. Учи в ВИИИ „Николай Павлович“ в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 г. в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев. Става член на БКП от 1959 г.

От 1964 г. е преподавател по скулптура в Художествената академия. От 1967 г. е доцент, а през 1975 г. става професор. На следващата 1976 г. е избран за ректор на Академията, който пост заема до 1983 година. По-късно преподава във Великотърновския университет. Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев. От 1976 г. е зам.-председател на СБХ.

Минеков е участник в близкото лично обкръжение на Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.[1] Бил е първи заместник-председател на Съюза на българските художници и член на бюрото на Комитета за култура.[2].

Негов син е скулпторът и специалист по металодизайн Велислав Минеков.

ТворчествоРедактиране

Работи в областта на скулптурния портрет, фигуралната композиция, монументалната и монументално-декоративна скулптура, а също и малка пластика. Създава типизирани образи на българки, свързани със земята, селския бит, борбите в историята на народа. Скултурите му излъчват сила и вътрешно спокойствие. Композициите са лаконични и ясно изградени, с опростена и обобщена масивна монументална форма, с точна характеристика на художествения образ и чувство за архитектоничност на скулптурните обеми. От 1951 г. редовно участва редовно в общи художествени изложби на СБХ и в представителни колективни изложби на българското изкуство в чужбина - Москва (1957, 1959, 1969), Будапеща (1964), Букурещ (1964), Атина, Прага, Истанбул и др.. През 1957 г. печели награда на Международния фестивал на младежта и студентите в Москва. През 1958 г. участва на Първото световно младежко биенале в Париж, през 1968 г. на Венецианското биенале. Негови творби се намират в Национална художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“, Варненска градска художествена галерия „Борис Георгиев“, Художествена_галерия_„Станислав_Доспевски“ - Пазарджик, художествените галерии в Стара Загора

Първата значима задача, която му е възложена, е архитектурното оформление на площада в Търговище. [3]

Монументални и монументално-декоративни творбиРедактиране

Сред известните му творби и скулптурни ансамбли са:[4][5][6]

ГалерияРедактиране

Награди и отличияРедактиране

Величко Минеков е носител на множество държавни награди и отличия, сред които:

ИзточнициРедактиране

  1. Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 107.
  3. Мария Георгиева, „Минекови – скулптори, но и запалени ловци“, в-к „Сега“, 18 декември 2006 г.
  4. а б в Енциклопедия България в 7 тома, т.4 (М-О), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1984 г.
  5. а б в Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство "Техника", София, 1981.
  6. а б в Съвременно българско монументално изкуство 1956–1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
  7. Президентът връчи ордени на дейци на науката, културата и образованието, president.bg, 23 май 2006 г.
  8. Величко Минеков с награда за цялостен принос, pa-media.net, 19 май 2006 г.
  • Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство "Техника", София, 1968.
  • Труфешев, Николай. Современное монулентальное искуство Болгарии. Издателство "София-прес", София, 1977.
  • Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство "Техника", София, 1981.
  • Съвременно българско монументално изкуство 1956–1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987.
  • Енциклопедия България в 7 тома, т.4 (М-О), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1984 г.
  • Съвременна българска енциклопедия в четири тома, том ІІІ (Колхоз-Очоа), Издателство "Елпис", Велико Търново, 1994. ISBN 954-557-003-x

Външни препраткиРедактиране