Отваря главното меню

Евриал (на английски: HMS Euryalus (42), от на английски: Euryalus – „Евриал“) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от 11 крайцера на типа „Дидо“.

„Евриал“
HMS Euryalus (42)
HMS Euryalus 1941 IWM FL 5242.jpg
Лекият крайцер „Евриал“ малко преди влизането му в строй, юни 1941 г.
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Лек крайцер тип „Дидо“
Производител Hawthorn Leslie & Co, в Чатъм, Великобритания.
Живот
Поръчан 21 март 1937 г.
Заложен 21 октомври 1937 г.
Спуснат на вода 6 юни 1939 г.
Влиза в строй 30 юни 1940 г.
Изведен от
експлоатация
Утилизиран на 18 юли 1959 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 147,82/154,23 m
Ширина 15,4 m
Газене 5,1 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
4 парни водотръбни котли;
4 гребни винта;
62 000 к.с.
Скорост 32,25 възела
(59,7 km/h)
Водоизместимост 5600 t (стандартна)
6 850 – 7170 t (пълна)
Броня пояс: 76 mm
траверси: 25 mm
палуба: 51 – 25 mm
кули: 13 mm
Екипаж 487 – 530 души
Далечина на
плаване
5560 морски мили при 15 възела ход
Въоръжение
Артилерия 5x2 133 mm
Зенитна артилерия::
2x4 40 mm
4 – 8 20 mm
Торпеда 2x3 533 mm ТА[1]
„Евриал“
HMS Euryalus (42)
в Общомедия

Поръчан е по програмата от 1936 г. на 21 март 1937 г. и е заложен в корабостроителницата Hawthorn Leslie & Co, в Чатъм на 21 октомври 1937 г. Крайцера е спуснат на вода на 6 юни 1939 г., ставайки петият кораб носещ това име в британския флот от 1803 г. Влиза в строй на 30 юни 1941 г.

Девиза на кораба звучи така: „Bold in all things – Смел във всичко“

Съдържание

История на службатаРедактиране

С края на постройката, крайцера от 30 юни 1941 г. в съпровождение на разрушителя Worcester пристъпва към изпитанията. Кораба е предназначен за служба в Средиземно море. През юли, след края на изпитанията, преминава в Скапа Флоу и пристъпва към службата заедно с корабите на Home Fleet. През август, крайцера влиза за ремонт за замяна на повредени винтове и усилване на зенитното въоръжение. Заменени са четиристоволните картечници „Викерс“ с пет единични „Ерликона“. По това време крайцера е определен в състава на ескорта на войсковия конвой WS11X, част от конвоя WS11, плаващ за Гибралтар. През септември той взема на борда си 300 души от състава на наземния персонал на RAF и на 17 септември се присъединява към състава на силите за прикритие на конвоя.

Операция „Алебарда“Редактиране

С пристигането на конвоя в Средиземно море, провеждането по последното се превръща в операция „Алебарда“. На 24 септември „Юриалес“ съвместно с крайцерите Kenya, Edinburgh, Sheffield и Hermione с прикритието на разрушителите Cossack, Zulu, Foresight, Forester, Farndale, Heythrop, Oribi, Laforey и Lighting сформира Съединение „X“, изпълняващо ролята на непосредствен ескорт на конвоя. Конвоя също се съпровожда от Съединение H. На 27 септември „Юриалес“ съвместно с крайцера Hermione, съпровождат самолетоносача Ark Royal, по време на опита му да проведе авиационна атака над флота на противника. По същото време и самите британски кораби са подложение на силни авиационни атаки. В нощта на 28 септември „Юриалес“ заедно с крайцерите на Съединение „X“, се отделя от Съединение H, с цел провждане на съдовете в теснините на Туниския пролива към Малта, където корабите пристигат на сутринта. След успешното провеждане на транспортните съдове в Гранд Харбор, бойните кораби отплават от Малта и поемат на запад за съединяване с корабите на Съединение H. В Гибралтар крайцера пристига на 1 октомври в състава на Съединение „W“.

След края на операция „Алебарда“, крайцера се насочва за Александрия около нос Добра Надежда, със заход на остров Света Елена. Преминавайки Индийския океан и Червено море, крайцера на 11 ноември влиза в състава на 15-та крайцерска ескадра на Средиземноморския флот.

В Средиземно мореРедактиране

Вече на 18 ноември крайцера провежда бомбардировка над Бардия съвместно с крайцерите Naiad и Galatea, в качество на поддръжка на войскова операция.

На 24 ноември „Юриалес“ влиза в състава на Съединение „B“ заедно с крайцерите Ajax, Galatea, Naiad и Neptune в търсене на вражески конвои плаващи за Бенгази. Даденото съединение се прикрива от Съединение „A“ в състав линкорите Queen Elizabeth, Barham, и Valiant. При завръщането на последното в базата, линкора Barham е торпилиран и потопен от немската подводница U-331.

На 27 ноември „Юриалес“, съвместно с крайцера Naiad и разрушителите Griffin и Hotspur образува Съединение „C“, което прикрива прехода към Малта на крайцерите Neptune и Ajax и разрушителите Kimberley и Kingston, образовали съединение „K“. На обратния път Съединение „C“ прави набег по крайбрежието на Киренайка. В хода на последвалите въздушни атаки избягва повреди. На 28 ноември корабите се връщат в Александрия.

На 8 декември „Юриалес“ в състава на съединението на контраадмирал Филип Виан заедно с крайцерите Naiad, Galatea и разрушителите Griffin и Hotspur осъществява набег над италианските крайбрежни комуникации при Източна Киренайка. На 9 декември корабите извършват обстрел на Дарна, а на 11 декември се връщат в Александрия.

1-во сражение в залива СиртРедактиране

На 13 декември от британските субмарини постъпва съобщение за излизането от Таранто на три конвоя, за прихващането на които е изпратено Съединение „B“ на контраадмирал Виан, в което освен „Юриалес“ влизат крайцерите Naiad, Galatea и 9 разрушителя. На 14 декември Съединението обръща към Александрия, след получаване на съобщенията за отзоваването на италианските конвои, но в нощта на 15 декември съединението се натъква на завесата на вражески подводници, която потопява крайцера Galatea.

На същия ден, 15 декември, „Юриалес“ заедно с крайцерите Carlisle и Naiad, разрушителите Decoy, Havock, Hasty, Jervis, Kimberley, Kingston, Kipling и Nizam излиза за съпровождение на снабдителния съд Breconshire плаващ за Малта и за среща на конвоя плаващ от острова. Операцията завършва с първия бой в залива Сирт, станала на 17 декември с италиански линкори. На 19 декември крайцера се връща в Александрия, по време на диверсионната атака над порта от италианските човешки торпеда, завършила с тежкото повреждане на линкорите Queen Elizabeth и Valiant.

От 3 януари 1942 г. „Юриалес“ участва в проводката за Малта на десантния съд Glengyle с припаси и извеждане от острова на снабдителния съд Breconshire. Освен него в съединение „B“ влиза крайцера Naiad , разрушителите Foxhound, Gurkha, Kingston, Kipling и Sikh (операция MF.2). На 9 януари корабите благополучно се връщат в Александрия.

От 16 януари крайцера участва в операция MF.3 – проводка за Малта на 2 конвоя: MW-8A и MW-8B. Крайцера влиза в състава на Съединение „B“: Dido, Naiad разрушителите Havock, Hotspur, Foxhound, Kelvin и Kipling. На 20 януари Съединение „B“ се връща в Александрия.

От 24 до 28 януари крайцера заедно със своите два систершипа и разрушители участва в операция MF.4 – проводка от Александрия за Малта на снабдителния съд Breconshire с товари и исвеждане от острова на десантния съд Glengyle и транспорта Rowallan Castle. Операцията, независимо от авиационното противодействие, преминава успешно и без загуби.

От 12 февруари крайцера участва в поредната конвойна операция – MF.5: Тази операция е довеждането на натоварения конвой MW-9 от три съда в Малта и вземане от острова на 4 празни съда във вид на конвоя ME-10. „Юриалес“ влиза в състава на съединение „B“: Dido и Naiad, разрушителите Havock, Arrow, Griffin, Hasty, Jaguar, Jervis, Kelvin и Kipling. На 14 февруари корабите на Съединение „B“, срещат конвоя от Малта и му предават своя мальтийски на Съединение „K“, връщайки се в Александрия. В същото време, вследствие на тежките въздушни атаки нито един от техните съдове не пристига в Малта.

На 10 март крайцера в състава на съединение „B“: крайцерите Dido и Naiad, излиза за безуспешното издирване на италиански конвой плаващ за Триполи. След това издирват и повреден италиански крайцер, също без успех. На 11 март, по време на завръщането в базата, крайцера Naiad недалеч от Салум е торпилиран и потопен от немската подводница U-565.

На 15 март заедно с крайцера Dido и 6 разрушителя обстрела остров Родос.

2-ро сражение в залива СиртРедактиране

На 20 март „Юриалес“ участва в превеждането на Малтийския конвой MW-10 при прехода му от Александрия (Операция MG-1) съставлявайки съвместно с крайцерите Cleopatra и Dido Съединение „B“. На 21 март Съединение „B“ се стреща с ескорта на конвоя: крайцера Carlisle и разрушителите от типа „Хънт“. На 22 март корабите участват във второто сражение в залива Сирт, против италианския флот, включващ в себе си линкора „Литорио“ и три крайцера. В условията на лошо време крайцерите успяват да удържат врага на разстояние, а след торпедната атака на британските разрушители противника се оттегля и конвоя е спасен. Конвоя е подложен на силни въздушни атаки и понася загуби. Крайцерите на 28 март се връщат в Александрия, където командващия в боя адмирал Виен получава поздравителна телеграма от премиера за успешните действия в боя с италианския флот.

През април и май крайцера продължава службата си в Източното Средиземноморие.

Операция ВигорусРедактиране

От 13 до 16 юни крайцера участва в операцията Вигорус.

На 27 юни крайцера съпровожда линкора Queen Elizabeth, повреден още през декември, тръгва за ремонт от Александрия в САЩ.

На 19 юли „Юриалес“ съвместно с крайцера Dido и разрушителите Jervis, Javelin, Pakenham и Paladin излиза в морето за обстрел над вражеските позиции при Марса Матрух.

Операция ПиедесталРедактиране

През август крайцера заедно с корабите на Средиземноморския флот е привлечен за отвличащите действия, по време на проводката на конвоя „Пиедестал“ за Малта от Гибралтар. На 10 август заедно с крайцера Arethusa, разрушителите Jervis, Pakenham, Paladin, ескортните миноносци Aldenham, Beaufort, Dulverton, Eridge, Hursley, корветата Hyacinth и спомагателния ескортен кораб Antwerp „Юриалес“ отплава от Порт Саид за съпровождение на 3 търговски съда, изобразяващи конвой за източното Средиземноморие. Конвоя получава наименованието MW-12. На 12 август срещат Съединението от крайцерите Cleopatra и Arethusa, разрушителите Javelin, Kelvin, Sikh и Nubian излязло в морето за съпровождение на единичен съд от Хайфа, плаващо за съединение с MW-12 и изпълнили впоследствие отвличащия обстрел над Родос. Конвоя продължава движението си на запад до настъпването на тъмнината. На 13 август конвоя поема обратния курс за Порт Саид, а „Юриалес“ на 14 август се връща в Александрия.

През целия септември кораба остава в Александрия, очаквайки реда си, след Dido и Cleopatra, за проверка на валовете на машинната установка, провеждана на всички крайцери от този тип подред в Масава. Огледа и ремонта са проведени през първата половина на октомври, след което „Юриалес“ на 14 октомври се връща в състава на 15-та ескадра крайцери в Александрия.

На 16 ноември крайцера заедно с разрушителите Javelin, Jervis, Kelvin, Nubian, Pakenham, Paladin и Petard излиза в качеството на ескорт за конвоя MW-13 към Малта (операция Stoneage). На 17 ноември при Александрия разрушителите са заменени от 10-те ескортни миноносеца от типа „Хънт“, по-подходящи за защитата на конвоя в качеството на средства за ПВО. В ранното утро на 18 ноември към конвоя се присъединяват крайцерите Arethusa, Cleopatra, Dido и Orion и 7 разрушителя, оставили конвоя предишния ден. Вечерта на същият ден вражески торпедоносец тежко поврежда с торпедо крайцера Arethusa, след което той поема обратно за Александрия в съпровождение на разрушителя Petard. На 20 ноември „Юриалес“ се връща в Александрия с корабите на флота след като MW-13 пристига в Малта.

В състава на Съединение „K“, МалтаРедактиране

На 25 ноември крайцера излиза от Александрия в състава на Съединение „K“, което трябва да се базира в Малта. Освен него в Съединението влизат крайцерите Dido, Cleopatra, разрушителите Jervis, Javelin, Kelvin и Nubian.

От 1 декември крайцера участва в операция Portcullis – проводката за Малта на конвоя MW-14 – последния конвой към Малта от източното Средиземноморие, обусловен от успехите на 8-ма британска армия в Северна Африка.

В състава на Съединение „Q“, БонРедактиране

На 10 декември „Юриалес“ заедно с крайцерите Argonaut, Dido и Cleopatra е пребазиран в Бон, за да състави Съединение „Q“, действащо при бреговете на Северна Африка. На 12 декември заедно с Cleopatra, Dido и 4 разрушителя излиза в морето и на 13 декември участва в боя с конвой от Тунис, потопявайки 3 вражески съда.

В нощта на 22 по 23 януари 1943 г. „Юриалес“ заедно с крайцера Cleopatra и разрушителите Jervis, Javelin, Kelvin и Nubian обстрелва пътищата за отстъпление около Зуара на вражеските ариергарди от Либия. По-късно, обстрелват и самата Зуара.

През февруари крайцера е пребазиран в източното Средиземноморие. През март заедно с разрушителя Javelin действа против конвои.

В първата половина на април крайцера се намира на ремонт в Александрия, в хода на който е изменено радарното оборудване. Добавен е радар за управление на зенитния огън Type 285 и радара за въздушно наблюдение Type 279 е заменен с Type 281. От 20 до 23 април крайцера прави преход за Малта. Базирайки се на острова, крайцера през май извършва излизания за прихващане на съдовете за снабдяване на евакуационните средства.

Действия против Сицилия и ИталияРедактиране

На 5 юни крайцера, съвместно с разрушителя Troubridge ескортира конвой в Сицилийските проливи.

На 8 юни „Юриалес“, съвместно с крайцерите Aurora, Newfoundland, Orion и Penelope с осем разрушителя и три торпедни катера, бомбардира остров Пантелерия. (операция CORKSCREW). След обстрела и бомбардировката от авиацията на съюзниците, е планиран десант, от части на 1-ва британска дивизия. Но в нощта на 10 по 11 юни острова капитулира.

През юли крайцера е преведен в състава на 10-та крайцерска ескадра. Крайцера се предполага да се задейства в десанта в Сицилия (операция Husky). На 7 юли той заедно с линкорите Nelson, Rodney, крайцера Cleopatra и осем разрушителя отплава от Оран за прикритие на десанта. На 9 юли корабите се съединяват в залива Сирт с линкорите Warspite, Valiant, самолетоносача Formidable, крайцерите Aurora и Penelope. На 10 юли корабите се разполагат в патрул при нос Пасаро, с цел прихващане на всеки вражески съд. На 11 юли кораба участва в инцидента „приятелски огън“ заедно с крайцера Cleopatra и торпеден катер.

На 14 юли, след завръщането от дозареждане в Малта, действа съвместно с Cleopatra и разрушителите Quail и Quilliam. На 16 юли корабите съпровождат за Малта Cleopatra, който е получил торпедно попадение от подводница.

На 20 юли „Юриалес“ е предаден в състава на Съединение „Q“, базирано в Бон, в качеството на помощ за крайцера Sirius. Действа със Съединение „Q“ при поддръжката на военните операции.

На 26 юли крайцера излиза в морето с линкорите King George V и Howe, самолетоносача Indomitable и крайцера Dido за прикритие на конвойните операции при Сицилия.

На 1 август крайцера, съвместно с Dido, Sirius и два разрушителя обстрелва Вибо Валентия на западния бряг на Италия, в навечерието на десанта на Съюзниците на материка.

На 16 август бомбардира Скалеа съвместно с крайцера Aurora и разрушителите Jervis и Paladin. На обратния преход към Палермо потопява няколко ферибота на Зибел.

На 27 август е преведен в качеството на флагмански кораб за поддръжката на авионосното съединение „V“ (Task Force 88). В състава на това Съединение отплава заедно с крайцерите Scylla и Charybdis за прикритие на авиационните операции на ескортните самолетоносачи Unicorn, Battler, Attacker, Hunter и Stalker в хода на планирания десант на съюзниците в Салерно (операция Avalanche).

На 9 септември крайцера осъществява прикритието на авионосните операции с началото на десанта в Салерно. На 12 септември, по времето когато самолетоносачите вземат попълнения в Палермо, крайцера съвместно с Scylla и Charybdis са насочени към Бизерта. На 13 септември корабите вземат на борда си войски за усилване на десантните сили в Солерно. На 15 септември след свалянето на войските, и 3 крайцера се насочват за Алжир. На 16 септември „Юриалес“ се връща в Салерно, за да окаже помощ на повредения от планираща бомба линкор Warspite да се добере до Малта. Опита за буксировка е неуспешен и крайцера остава заедно с крайцерите Scylla и Delhi, до пристигането на буксир, с цел подсигуряване на зенитното прикритие. На 20 септември „Юриалес“ пристига в Малта, след това Съединение „V“ е разформировано, а самолетоносачите се насочват за Великобритания.

На 22 септември крайцера приема на борда си командващия Средиземноморския флот и прави преход към Таранто за среща с италианците, с цел организиране на разоръжаването на италианския флот. На 29 септември крайцера е взет от средиземноморските операции за последващ ремонт и е насочен за Великобритания. През октомври, с пристигането му там, е подготвен за последващ ремонт в гражданска корабостроителница и прави преход до Клайд. През ноември влиза в ремонт на стапелите на John Brown shipyard, в Клайдбанк.

РемонтРедактиране

В хода на ремонта, продължил до юни 1944 г., с цел намаляване на теглото в горната част е свалена кула „Q“. Крайцера е модифицирах за действия в качеството на флагмански кораб на ескадра от ескортни самолетоносачи, снабдявайки го с пост за управление на авиацията. Радарите за повърхностно и височинно наблюдение Type 277 и Type 293 заменят радара Type 272.

На 28 юни крайцера завършва ремонтните работи, влизайки в състава на 10-та крайцерска ескадра на Home Fleet. В началото на юли провежда следремонтните изпитания в залива. На 10 юли излиза за изпитания в морето, след завършването на които преминава в Скапа Флоу за продължаване на бойната служба.

На 19 август в камбуза на крайцера става пожар, за отстраняването на последствията от който преминава в Хамбер за ремонт в гражданска корабостроителница. С края на ремонта, на 20 септември, се връща в Скапа Флоу за продължаване на службата.

Действия при бреговете на Северна НорвегияРедактиране

На 14 октомври „Юриалес“ действа в Съединение 9, в качеството на ескорт за ескортните самолетоносачи Trumpeter и Fencer с шест разрушителя в хода на авиационните минни поставяния между Sandos и Risto и последващата минна постановка в Aarmumsund Leads (операция Lucidas). На 15 октомври операцията продължава с авиационно миниране в Ramossund и удари по корабоплаването във Fro Havet.

На 14 ноември действа в качеството на ескорт за ескортния самолетоносач Pursuer съвместно с разрушители в удар по корабоплаването около Тронхайм. На 16 ноември пристига в Розайт, с последващо планирано участие в състава на Британския Тихоокеански флот, сформирован в Тринкомале на 22 ноември.

В състава на Британския Тихоокеански флотРедактиране

На 16 декември крайцера отплава съвместно с товаро-пътническия съд Rimutaka и разрушителите Ulster и Undine. На борда Rimutaka се намира и негово кралско височество Хенри, Херцог на Глостър, плаващ за Австралия в качеството на неин генерал-губернатор, разрушителите са предназначени за служба в състава на Британския тихоокеански флот. На 21 декември корабите пристигат в Гибралтар, на 25 декември в Малта, на 29 декември в Суец. На 2 януари 1945 г. вече са в Аден. На 5 януари в Коломбо крайцера оставя съпровождането на Rimutaka и се насочва за Тринкомале за съединение с 4-та крайцерска ескадра.

На 24 януари действа с крайцерите Argonaut, Black Prince и Ceylon, а също самолетоносачите Indomitable, Illustrious и Victorious за нанасяне на удар по нефтопреработващите заводи в Pladjoe, северно от Палембанг (операция Meridian I). Преди и след провеждане на частите от операцията корабите се зареждат в залива Ексмут (Австралия). На 29 януари „Юриалес“ продължава в рамките на операция Meridian да подсигурява охраната на тази част от корабите на TF63, които нанасят удари по Soengi-Gerong при Палембанг. На 30 януари корабите се насочват за Сидни. На 2 февруари крайцера се отбива във Фримантъл и на 11 февруари пристига в Сидни. На 13 февруари крайцера е поставен в док за оглед на подводната част на корпуса.

На 28 февруари крайцера се насочва за предната база на остров Манус на Адмиралтейските острови, съпровождайки линкора King George V, където корабите пристигат на 7 март.

От 17 до 20 март прави преход заедно с други британски кораби към американската база на Улити, за съвместни действия в състава на 5-ти флот на САЩ.

На 23 март крайцера отплава от Улити за съпровождане на американските десантни сили на Окинава. Британското Съединение започва да се именува по американски маниер TF57. На 26 март крайцера участва в операция Iceberg – неутрализацията на японските летища на островите Сакишима. На 1 април отразява мощни авиационни атаки. На 9 април заедно с британските кораби се отделя от флота за нанасяне на удари по Фармоза (операция Iceberg Oolong). На 12 април осъществява прикритие по време на атаките над Shinchiku и Matsugama. На 13 април се съединява с американските кораби при островите Сакишима. След това корабите отплават за Лейт.

На 1 май излиза заедно с TF57 за съединение с американските сили за продължаване на ударите по островите Сакишима.

На 4 май се възсъединява с американското Съединение TF58, след дозаправка в зона „Москито“, с цел продължаване на атаките над Сакишима (операция Iceberg Two). След първата серия въздушни атаки, заедно с линкорите King George V, Howe, крайцерите Black Prince, Gambia и Uganda, разрушителите на 25-та флотилия, е пренацелен за обстрел на аеродрумите в Miyako Shima и Nobara. „Юриалес“ със 102 mm оръдия обстрела аеродръма в Nobara. От 9 май осъществява прикритието на самолетоносачите, осъществяващи атаките на ротационен принцип с американските кораби до 26 май. В този период се отделя с крайцера Black Prince за патрулиране и далечно предупреждение за въздушни атаки на камикадзе. С края на операцията се насочва за Манус.

На 27 май заедно с други кораби образува TF37 след реорганизацията на американските ВМС. След това крайцера прави преход до Сидни за последващ ремонт и обслужване. На 4 юни крайцера влиза за ремонт в Бризбейн. След края на който, преминава в Сидней с цел последващи атаки над японските сили съвместно с американския флот.

28 юни заедно с корабите на Британския Тихоокеански флот отплава от Сидни. На 6 юли отплава от Манус в рамките на подготовката на предстоящият десант в Япония (операция Olympic). На 17 юли действа в състава на TF37, съвместно с американското TF38 прикривайки авиационните атаки в района ТокиоЙокохама, включая и удар по базата на хидроавиацията на езерото Касумигаура. На 27 юли прекрива авиационните удари по Осака и Катори включая удари по кораби. На 9 август прикрива авиационните удари по северен Хоншу и Хокайдо. На 12 август се насочва за Манус, след като британските танкери свършват горивото. На 15 август е получено съобщението за капитулацията на Япония. На 18 август корабите пристигат в Манус.

На 22 август заедно със самолетоносача Indomitable, ескортния самолетоносач Venerable и крайцера Swiftsure отплава за Лейт. На 27 август със същите кораби и крайцера Black Prince, разрушителите Kempenfelt, Ursa, Whirlwind и Quadrant в състава на съединение 111.2 се насочва за освобождаването на Хонконг, където пристига на 29 август.

Следвоенна службаРедактиране

През февруари 1946 г. „Юриалес“ се връща във Великобритания, пристигайки в Чатам и за цяла година е изведен в резерв, заставайки на консервация в Розайт.

През януари 1948 г. „Юриалес“ след разконсервация се присъединява към 1-ва крайцерска ескадра в Средиземно море, където заменя крайцера Ajax и взема участие в палестинските патрули, и участва в евакуацията на британския Върховен комисар от Хайфа.

През май 1950 г. той се връща в Плимът, за да набере нов екипаж, и по-късно се връща в състава на 1-ва крайцерска ескадра в Малта. През април 1951 г., той отплава за Персийския залив, освобождавайки крайцера Мавриций за служба в състава на Източноиндийската ескадра. През май той пристига в Бахрейн. През юни крайцера се връща в Малта, след като е заменен от разрушителите Armada, Saintes, Vigo и Gravelines.

През юли отново отплава за Персийския залив през Суецкия канал, правейки само една спирка, за да вземе по пътя си Ланкаширски стрелци и пристига в Абадан на 21 юли.

В състава на Средиземноморския флот крайцера остава до лятото на 1952 г. През август 1952 г. „Юриалес“ е изваден от строй но почти веднага е върнат в състава на 1-ва крайцерска ескадра. И вече през април 1953 г. крайцера е преведен в Южния Атлантик, в състава на 6-та крайцерска ескадра, базирана в Саймънстаун, в качеството на флагмански кораб. На 9 януари 1954 г. е поставен в Selborne в сух док за ремонт, в хода на който на него са заменени и винтовете.

През септември 1954 г. крайцера се насочва за Великобритания, пристигайки там на 19 септември в Девънпорт. През ноември същата година там е преведен в състава на резервния флот, където е до октомври 1958 г., когато е проддеан за скрап на BISCO. На 18 юли 1959 г. „Юриалес“ е отбуксиран в Блит (Blyth) за разкомплектоване от Hughes Bolckow.

ИзточнициРедактиране

  1. Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй

ЛитератураРедактиране

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-69919-130-5.
  • Патянин С.В., Токарев М.Ю.. Самые скорострельные крейсера. ISBN 978-5-699-53781-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
  • Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Euryalus (1939)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.