Кения (лек крайцер, 1939)

„Кения“ (на английски: HMS Kenya (14), кръстен на държавата Кения) е лек крайцер на британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от крайцерите тип „Фиджи“ (Краун Колъни – 1-ва серия).

„Кения“
HMS Kenya (14)
HMS Kenya underway.jpg
Лекият крайцер „Кения“
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Лек крайцер от типа „Фиджи“
Производител Alexander Stephens of Govan в Глазгоу, Великобритания.
Живот
Поръчан 1937 г.
Заложен 18 юни 1938 г.
Спуснат на вода 18 август 1939 г.
Влиза в строй 27 септември 1940 г.
Изведен от
експлоатация
Изведен от флота септември 1958 г.,
продаден за скрап на 29 октомври 1962 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 163,98/169,32 m
Ширина 18,9 m
Газене 6,1 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
4 парни водотръбни котли;
4 гребни винта;
80 000 к.с.
Скорост 32,25 възела
(59,7 km/h)
Водоизместимост 8530 t (стандартна)
10 450 t (пълна)
Броня пояс: 83 mm
траверси: 51 mm
палуба: 51 mm
погреби: 83 mm
кули: 51 mm
барбети: 25+25 mm
Екипаж 780 души
Далечина на
плаване
6520 морски мили при 13 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x3 152-mm Mark XXIII
Зенитна артилерия::
4x2 102-mm
2x4 40-mm
2x4 12,7-mm картечници
Самолети 2 хидроплана;
1 катапулт[1]
Торпеда 2x3 533-mm ТА
„Кения“
HMS Kenya (14)
в Общомедия

Поръчан по програмата от 1937 г., заложен в Alexander Stephens of Govan в Глазгоу на 18 юни 1938 г. Крайцерът е спуснат на вода на 18 август 1939 г., ставайки първият кораб носещ това име в британския флот. Кръстница на кораба при спускането му е нейно кралско височество Алиса, херцогиня Глостърска. Влиза в строй на 27 септември 1940 г.

Девизът на кораба е: „Cosilio fide vigilancia“ – „Благоразумие, вярност и бдителност“.

История на службатаРедактиране

Първият капитан на кораба става Michael Maynard Denny. 300 члена на новия екипаж са преведени на борда от намиращия се в ремонт тежък крайцер Exeter. При влизането си в строй корабът е снабден с радар за въздушно наблюдение тип 279, другите видове радари са поставени по-късно. На 11 септември крайцерът започва с тридневно закъснение приемните изпитания, поради стачка на работниците от корабостроителницата, искащи допълнително заплащане за обслужването на крайцера по време на изпитанията. На 18 септември крайцерът влиза в док в Грийнок за оглед на корпуса след проведените ходови изпитания, а на 28 септември крайцерът отплава от Грийнок за Скапа Флоу на Оркнейските острови след края на приемните изпитания.

В Скапа Флоу крайцерът започва служба в състава на корабите на Флота на метрополията. Още на 7 октомври той е изпратен в далечен поход, влизайки в състава на ескорта на войсковия конвой WS3, и съпровождайки последния до Фрийтаун, където пристигат на 19 октомври. Във Фрийтаун крайцерът остава до 27 октомври, когато отплава обратно за Скапа Флоу. На 17 ноември крайцерът влиза в състава на 10-а ескадра крайцери след пристигането си в Скапа Флоу със заходи в Белфаст и Грийнок.

На 21 ноември крайцерът излиза на учебни стрелби съвместно с линейния крайцер Hood и лекия крайцер Aurora. На 10 декември отплава за Девънпорт за докуване. На 25 декември излиза от Девънпорт след съобщение за атака на войсковия конвой WS5A от немския тежък крайцер Адмирал Хипер. Самият конвой е разсеян и е необходимо отново да се събере. На 26 декември от крайцерите са забелязани немски самолети. Скоро след това крайцерът е изпратен за оказване на помощ на парахода Empire Trooper, който е повреден от 203-mm снаряд в боя с немския крайцер. На 28 декември в съпровождение на корветата Cyclamen отконвоира парахода в Понта Делгада на Азорските острови. През януари на новата 1941 г. крайцерът в съпровождение на 4 корвети ескортира същия параход в Гибралтар, където корабите пристигат на 4 януари. На 5 януари крайцерът отплава от Гибралтар за съпровождане на тежкия крайцер Berwick, повреден в същия бой с Адмирал Хипер. На 6 януари той се съединява със съединението, ескортиращо повредения Berwick за Метрополията. То се състои от самолетоносача Argus, и разрушителите Wishart, Forester, Foxhound и Fury. След присъединяването на „Кения“, трите последни разрушителя се отделят и отплават обратно за Гибралтар. Обаче още на 7 януари „Кения“ оставя съединението и се насочва за съединение с конвоя SL60, плаващ от Фрийтаун за Великобритания. На 13 януари с пристигането на конвоя в Клайд крайцерът го оставя и се насочва за Плимът, където пристига на 15 януари.

На 30 януари крайцерът излиза от Плимът за Грийнок за съпровождение на Атлантически конвои. На 1 февруари той се присъединява към отплаващия конвой OB281 за съпровождението му при Северозападните подходи. На 5 февруари крайцерът се отделя от конвоя, насочващ се към Фрийтаун, където пристига на 8 февруари. Оттам отплава още на 10 февруари в състава на ескорта на конвоя SL65. На 14 февруари той заедно със спомагателния крайцер Bulolo продължава да ескортира конвоя, след обединението на последния с неговата бавна част (SL63 Slow) за съвместно плавание към Великобритания. На 20 февруари „Кения“ оставя конвоя и се насочва за Гибралтар, където пристига на 22 февруари. На 28 февруари той отново е в морето, за да се присъедини към ескорта на бавната част на конвоя SL66. На 9 март той се отделя от него, за да се присъедини към бързоходната част на същия конвой. На 10 март над крайцера се появяват немски самолети, които се отдалечават без да атакуват. На същия ден на повърхността на океана е забелязана италианска подводница, която се потопява веднага след като „Кения“ открива по нея огън от 152-mm оръдия. По-късно крайцерът се съединява с бързата част на конвоя, която напуска на 13 март и се насочва за Плимът.

На 17 март крайцерът отплава от Плимът съвместно с линейния крайцер Renown и самолетоносача Ark Royal към югозападните подходи, за да срещне пристигащия конвой SL67, плаващ от Фрийтаун. Счита се, че този конвой може да бъде подложен на атака от двата немски линкора „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“. На 19 март крайцерът напуска конвоя, за да съпровожда друг пристигащ конвой – HG56 от Гибралтар. Както и преди Адмиралтейството смята, че съществува риск от атака на конвоите от немските линейни кораби. На 23 март той се присъединява към конвоя и има съвместни учения с подводната лодка Olympus, влизаща в състава на конвоя. На 31 март крайцерът съвместно с конвоя пристига в Клайд.

На 6 април крайцерът отплава от Клайд и се присъединява към корабите за прикритие от надводни атаки. На 15 април той завършва патрулирането и се насочва за Скапа Флоу, където пристига на 18 април, и е назначен в отряда на корабите, прикриващи северозападните подходи. На 24 април той излиза в качеството на прикритие на 1-ва минно-заградителна ескадра, провеждаща операцията SN71 по поставяне на заграждения на линията ИсландияФарьорски острови. На 29 април корабите се връщат в Скапа Флоу. От 8 до 15 май крайцерът участва в поредната операция за поставяне на мини – SN9B.

Ловът на „Бисмарк“Редактиране

На 22 май крайцерът отплава от Скапа Флоу в търсенето на немския линеен кораб „Бисмарк“ в състава на съединение кораби – линкора King George V, самолетоносача Victorious, леките крайцери Aurora, Galatea и Hermione в съпровождение на разрушителите Intrepid, Inglefield, Punjabi, Lance, Active и Windsor. На 24 май крайцерът съвместно с крайцерите Aurora и Hermione в съпровождение на разрушители се отделят за съпровождение на самолетоносача, провеждащ въздушното търсене на „Бисмарк“ след потопяването от последния на британския линеен крайцер Hood. На 27 май, след потопяването на „Бисмарк“ съвместно с крайцера Aurora оставя съпровождаемите кораби и отплава за зареждане в Хвалфьордур, Исландия. На 30 май двата крайцера отплават от Хвалфьорд за издирване южно от Гренландия на немските снабдителни съдове, засечени в този район за зареждане на „Бисмарк“. За тяхното местонахождение става известно след разшифровка на немските съобщения, предадени с помощта на шифровъчната машина Енигма. На 31 май крайцерите спасяват оцелелите от парахода Marconi, потопен от немска подводница на 26 май. На 3 юни британските крайцери откриват немския танкер Belchen (6367 брт) в процес на зареждане на подводната лодка U-93. Крайцерите откриват артилерийски огън, танкерът е подпален и получава крен на десния борд, след което е довършен с торпедо на Aurora. U-93 по време на боя се потопява, изплавайки с края му и спасява някои от оцелелите от състава на екипажа на танкера.

От 16 юни крайцера участва в поредната операция по прикритие на минни постановки – SN66. На 25 юни със завръщането му в базата от следващата минна постановка – SN70B, „Кения“ се сблъсква с разрушителя Brighton от състава на силите на близкото прикритие. Крайцерът получава удар по десния борд в района на кула „B“. Разрушителят е с повреди по носовата част и е отбуксиран в Исландия за провеждане на предварителен ремонт преди основния в Метрополията. „Кения“ пристига в Розайт и влиза за ремонт. На 28 юли влиза в док. В хода на ремонта на борда на крайцера е монтирана радарна установка за надводно наблюдение Type 271 и двойка 20-mm „Eрликон“, които са поставени на платформа зад кула „B“. Опитът от тяхната експлоатация впоследствие показва, че автоматите могат да се повредят при стрелба от издигнатите оръдия на главния калибър и на крайцерите от този тип, зенитните установки там вече не се поставят. В края на август крайцерът се връща в Скапа Флоу в състава на флота.

На 4 септември крайцерът излиза заедно с разрушителя Lightning за ескорт на бързоходния минен заградител Manxman, изпълняващ постановка на заграждения при полуостров Stadlandet в южна Норвегия.

Операция „Алебарда“Редактиране

На 17 септември крайцерът е включен в планиращата се операция по доставка на подкрепления за Малта. „Кения“ е задействан като флагмански кораб на вицеадмирал Бароу, командващ ескортните сили в операцията по доставка на наземен персонал на RAF в Гибралтар. След това крайцерът участва в операция Halbard („Алебарда“), влизайки кратковременно на 28 септември съвместно с крайцерите Euryalus, Hermione и Sheffield в Малта. Още на 30 септември крайцерът се връща в Гибралтар.

Потопяването на Kota PinangРедактиране

На 1 октомври „Кения“ заедно с крайцера Sheffield е изпратен в Атлантика за прихващане на немските съдове за снабдяване, местоположението на които е определено по резултат на прихващане на радиопреговорите на блокадопробивача Rio Grande (6062 брт) плаващ от Япония. Той успява да се изплъзне, за сметка на това на 3 октомври хидроплан от „Кения“ открива немския съд Kota Pinang (7275 брт) плаващ от Бордо, съдът е подпален и потъва след взрив, в точката 43°26′ с. ш. 24°30′ з. д. / 43.433333° с. ш. 24.5° з. д.. Съпровождащата съда подводна лодка U-129 не успява да атакува вражеските кораби, но след оттеглянето им спасява 119 човека и на 6 октомври ги предава на борда на испански буксир. На 6 октомври двата крайцера съвместно пристигат в Грийнок и отново влизат в състава на Home Fleet.

Арктическите конвои и първи поход в СССРРедактиране

На 8 октомври крайцерът влиза за ремонт в корабостроителница след повреди, получени поради лошо време. На 10 октомври след завършването на ремонта преминава от Грийнок в Скапа Флоу. На 31 октомври крайцерът съвместно с разрушителите Bedouin и Intrepid излиза за участие в прихващащ патрул с базиране в Исландия. На 6 ноември крайцерът взема в Сейдисфьордюр на борда си съветския генерал Громов и щабни офицери, които трябва да достави в Мурманск. На 9 ноември съпровожда спомагателния минен заградител от 1-ва минно-заградителна ескадра в поредното минно поставяне – операцията SN 83B. След съпровождението на заградителя обратно в Исландия, крайцерът съвместно с разрушителите Bedouin и Intrepid тръгва за съединение с конвоя PQ-3, с който корабите се срещат на 14 ноември. Преди това в условията на лошо време един човек от екипажа на крайцера е отнесен зад борда. На 20 ноември крайцерът се отделя от конвоя и се насочва за Мурманск, за да свали своите пътници.

На 21 ноември крайцерът съвместно с разрушителите Bedouin и Intrepid и съветските есминци Громкий и Гремящий излиза в търсене на вражески съдове при североизточното крайбрежие на Норвегия. В нощта на 24 по 25 ноември съединението в същия състав обстрелва норвежкия порт Вадьо. На 27 ноември крайцерът взема на борда персонал на RAF от 151 крило, който за кратко време воюва на изтребителите Хърикейн на територията на СССР. На 28 ноември „Кения“ съвместно с разрушителите Bedouin и Intrepid и тралчика Gossamer отплават от Архангелск в качеството на ескорт на обратния конвой QP-4. На 3 декември крайцерът се отделя от конвоя и се насочва за Розайт, където пристига на 6 декември и влиза за планово техническо обслужване и за монтаж на паропроводи, намаляващи последствията от обледеняванията на горната палуба. Също е поставен радар за управление на огъня на главния калибър Type 284, а също и Type 273 вместо остарелия Type 271. На 8 декември след попадение на бомба в сухия док има убити.

Операция ArcheryРедактиране

На 15 декември, с края на ремонта се пристъпва към подготовителните упражнения по огнева поддръжка на планиращия се десант на британски командоси на Лофотенските острови. На 24 декември крайцерът съвместно с разрушителите Onslow, Offa, Oribi и Chiddingfold отплава от Скапа Флоу в качеството на ескорт на пехотните десантни кораби Prince Charles и Prince Albert, товарещи войски за десантите в Вогсьой и Мольой при поддръжка на авиация (Operation Archery). На 25 декември съединението е принудено да се укрие в Sullom Voe на Шетландските острови поради неблагоприятното време, при което е повреден Prince Charles, операцията е отложена с 24 часа. На 26 декември съединението продължава похода прикривано от нападения от страна на морето от корабите на Home Fleet. На 27 декември отрядът морска пехота започва прехвърлянето на специалните десантни кораби, превозвани на борда на десантните транспорти. Под прикритие на огъня на корабите отрядите „Командос“ и морска пехота слизат на брега. При десанта също участват и норвежки войски и кралските сапьори. При десанта „Кения“ е подложен на спорадични въздушни атаки, а също и обстрел на бреговата батарея, получавайки от последната повреди. На 28 декември отрядът се връща в Скапа Флоу с 343 норвежци, пожелали да влязат в редиците на британската армия. На 1 януари 1942 г. крайцерът влиза за ремонт за отстраняване на повредите, след което провежда учения, базиран в Скапа Флоу.

На 17 януари „Кения“ съвместно с крайцерите Sheffield и Suffolk излиза в морето в издирване на немския линкор „Тирпиц“, след съобщенията за негово излизане в Северно море. След края на търсенията пристига в Хвалфьордур. На 21 януари съвместно с крайцера Nigeria се връща в Скапа Флоу, след провеждането на прихващащо патрулиране при северозападните подходи. Още на 22 януари излиза в пореден патрул между Фарьорите и Исландия. На 27 януари 1942 г. крайцерът, базиран в Исландия, съвместно с крайцерите Sheffield и Trinidad, е включен в състава на Северния патрул между Исландия и Фарьорските острови. В началото на февруари „Кения“ е определен за прикритие на операция по миниране при норвежкия бряг (операция EA), която впоследствие е отменена. Но крайцерът все пак на 16 февруари прикрива спомагателните минни заградители Agamemnon, Menestheus и Port Quebec, които поставят мини на северния бараж между Исландия и Фарьорите (Операция SN84). На 21 февруари крайцерът се връща в Скапа Флоу.

PQ-12 и QP-8Редактиране

С началото на март „Кения“ преминава в Исландия, където се съединява с линейния крайцер Renown, линкора Duke of York, разрушителите Faulknor, Eskimo, Punjabi, Fury, Echo и Eclipse. На 3 март това съединение отплава от Хвалфьордур за провеждане на прикритието на конвоя PQ-12 до Мурманск и обратния QP-8. На 5 март то се съединява с конвоя PQ12, плаващ от Рейкявик, и в същия ден е открито от немския самолет Focke-Wulf Fw 200 Condor. „Кения“ на 6 март оставя конвоя и се присъединява към състава на силите на Home Fleet в състав линкора King Gorge V, самолетоносача Victorious, тежкия крайцер Berwick, и разрушителите Onslow, Ashanti, Intrepid, Icarus, Lookout и Bedouin, излезли от Скапа Флоу и присъединили се към силите от Исландия на 4 март. На 7 март е получено съобщение за излизането на „Тирпиц“ в открито море. На 8 март крайцерът влиза в състава на конвоя. На 12 март крайцерът се отделя от конвоя и пристига в Колския залив. На 22 март крайцерът, макар и да е планиран за прикритието на обратния конвой QP-9, излиза в самостоятелно плаване с 10 тона златни кюлчета на борда, пристигайки на 29 март в Скапа Флоу, където неговият екипаж е сменен.

На 18 април крайцерът отплава за поредното прикритие на спомагателните минни заградители Southern Prince, Port Quebec, Agamemnon и Menestheus, изпълняващи миниране между Исландия и Фарьорите (Операция SN88).

PQ-15 и QP-11Редактиране

На 28 април крайцерът елиза в състава на силите за далечно прикритие (състоящи се от линкора King George V, американския линкор Washington, тежкия крайцер Kent, американските тежки крайцери Tuscaloosa и Wichita, разрушители на кралския флот и 4 разрушителя на американския) на поредната двойка арктически конвои: PQ-15 и QP-11. На 2 май остава в състава на силите на флота, когато линкора King George V таранира и потопява разрушителя Punjabi. С края на операцията пристъпва към продължаване на прихващащото патрулиране.

Операция HarpoonРедактиране

През юни крайцерът е назначен за провеждане на планиращата се поредна доставка на подкрепления за Малта (операция Harpoon). На 4 юни крайцерът излиза заедно с крайцера Liverpool и разрушителите Bedouin, Escapade, Icarus, Marne, Matchless, Onslow, и ескортните миноносци Badsworth, Blankney, Middleton и полския Kujawiak, в качеството на ескорт на войсковия конвой WS-19S, плаващ за Гибралтар. На 11 юни в Гибралтар крайцерът влиза в състава на съединение W, прикриващо конвоя GM-4 при прехода през Средиземно море към Малта. В състава на съединението, освен „Кения“ влизат линкора Malaya, самолетоносачите Eagle и Argus, крайцерите Liverpool и Charybdis, разрушителите Onslow, Escapade, Icarus, Wishart, Westcott, Wrestler, Vidette, Antelope. В течение на 14 юни конвоят е подложен на тежки въздушни атаки, в хода на които крайцерът Liverpool получава торпедно попадение и е принуден да се върне на буксир в Гибралтар. На 15 юни крайцерът остава с основните сили, когато конвоят и непосредственото му прикритие преминават през сицилийските теснини за Малта. На 16 юни „Кения“ съвместно с крайцера Charybdis се отделят от основните сили, в позиция западно от проливите и очакват корабите от състава на силите на непосредственото прикритие, които срещат вечерта на 17 юни. На 18 юни проредените сили в състав „Кения“, крайцерите Charybdis и Cairo и разрушителите Blankney, Ithuriel, Marne и Middleton пристигат в Гибралтар. Още на 20 юни „Кения“ се насочва за Скапа Флоу, носейки на борда оцелелите от потопения полски Kujawiak, пристигайки там на 24 юни.

Операция Pedestal и торпедно попадениеРедактиране

На 1 юли крайцерът съпровожда от Тайн в Розайт най-новия линкор Howe, влязъл в строй след постройката му. След това крайцерът отново се връща към патрулите от Исландия, но в края на месеца се връща в Скапа Флоу, тъй като е определен за участие в поредния конвой за Малта (Операция Pedestal). На 29 юли прави преход от Скапа Флоу в Клайд, за да се присъедини към силите за охрана на конвоя. На 3 август крайцерът влиза в състава на силите: линкорите Nelson, Rodney, самолетоносача Furious, крайцерите Nigeria, Manchester (присъединил се по-късно), разрушителите Amazon, Ashanti, Eskimo, Malcolm, Pathfinder, Penn, Quentin, Somali, Tartar, Venomous, Wishart, Wolverine, Bicester, Bramham, Derwent, Ledbury, Wilton и Zetland, съпровождащи конвоя WS-21S. На 10 август крайцерът влиза в състава на Съединение „X“: крайцерите Cairo, Manchester и Nigeria, разрушителите Ashanti, Bicester, Bramham, Derwent, Foresight, Fury, Icarus, Intrepid, Ledbury, Pathfinder, Penn и Wilton и буксира Jaunty. „Кения“ става главен кораб в дясната колона на началния етап след Гибралтар. На 11 август конвоят е подложен на въздушни атаки и атаки на подводници, в една от които U-93 атакува и потопява самолетоносача Eagle, заедно с който загиват над 200 човека от неговия екипаж. На 12 август италианската подводница Alagi след 21:00 на позиция 37°52′ с. ш. 9°21′ и. д. / 37.866667° с. ш. 9.35° и. д. изстрелва четири торпеда в „Кения“; крайцерът почти успява да се отклони, но четвъртото торпедо уцелва кораба в форщевена. Той продължава движение с конвоя, и е способен да развие скорост 25 възела.

 
„Кения“ под атака от подводници и въздуха, 12 август 1942 г.

На 15 август крайцерът пристига в Гибралтар. На 17 август влиза в док за временен ремонт на носа. На 20 август отплава за Скапа Флоу и пристига там на 25 август. На 30 август крайцерът прави преход до Тайн, до гражданската корабостроителница South Shields, където на 31 август влиза за ремонт и модернизация, които продължават до края на годината. В хода им е сменен радарът за въздушно наблюдение Type 279 с Type 281, поставени са радари за управление на огъня Type 282 и 285, а също и 6 сдвоени 20-mm Ерликон.

Служба в Източния флотРедактиране

След ремонта крайцерът е определен за служба в Източния флот. На 8 януари 1943 г. на крайцера е сменен командира. На 12 януари крайцерхт преминава в Розайт за подготовка към последващата служба, а на 18 януари преминава в Скапа Флоу, влизайки в състава на Home Fleet и оставайки в неговия състав в течение на целия февруари. На 8 март крайцерът пристига в Плимът и е за кратко подчинен на Плимътското командване. Крайцерите са разгръщани за защита на корабоплаването при югозападните подходи и атаки над вражеските кораби при бреговете на Франция.

На 12 март крайцерът е в състава на ескорта на отплаващ конвой за Гибралтар, където пристига на 18 март. На 22 март той поема нататък към Фрийтаун, където пристига на 27 март. На 30 март заедно с разрушителите Quadrant и Redoubt излиза в качеството на океански ескорт на войсковия конвой WS28, плаващ за Средния Изток на участъка от неговия преход между Фрийтаун и нос Добра Надежда. На 11 април с пристигането на конвоя в Кейптаун, „Кения“ се отделя от него и прави преход до Саймънстаун. На 15 април отново се присъединява към конвоя. На 25 април окончателно напуска конвоя и пристига в Килиндини, започвайки службата си в състава на Източния флот. Там той влиза за планов ремонт и е пребоядисан в камуфлажа използван от Източния флот. С края на ремонта крайцерът преминава в Дърбан, попътно съпровождайки конвой, плаващ на юг. На 26 май в Дърбан се присъединява към войсковия конвой WS29 и го съпровожда до Килиндини, където пристигат на 1 юни. От 6 юни „Кения“ съпровожда транспорт в Диего Суарес, след което се връща на 10 юни в Килиндини. На 18 юни съпровожда 2 транспорта до Коломбо, след което преминава в главната база на Източния флот – Тринкомале. На 20 юни той се връща в Коломбо и влиза в док, с излизането от който през юли се връща в Тринкомале и провежда учение с корабите на Източния флот.

На 4 август крайцерът отплава от Тринкомале за среща с войсковия конвой US20, плаващ към Средния Изток. На 9 август той пристъпва към неговата охрана съвместно с нидерландския крайцер Tromp. На 20 август крайцерът, след зареждане на атола Аду, пристига в Килиндини, където на 24 август отново е сменен командирът му. През септември, базиран в Килиндини, крайцерът извършва патрулирания в Индийския океан, а също провежда учения съвместно с подводницата Osiris и тежкия крайцер Suffolk, наскоро приключил ремонт в Дърбан. В началото на октомври крайцерът в съпровождение на конвоя отплава за Цейлон, пристигайки на 12 октомври в Коломбо. След това базирайки се в Тринкомале провежда учения заедно с корабите на флота. На 9 ноември се насочва от Тринкомале в Бомбай за демонстрация на флага. С края на тази операция преминава в Килиндини за подсигуряване на защитата на корабоплаването. Излиза в безуспешни издирвания на японски рейдери в Бенгалския залив.

От 4 до 9 декември крайцерът излиза на учения из Тринкомале съвместно с крайцера Newcastle. На 13 декември, по време на къпане в залива, на борда на крайцера става нещастен случай. От 17 до 24 декември отново съвместно с крайцера Newcastle „Кения“ провежда учения. На 5 януари, на новата 1944 г., двата крайцера отново са на учения, този път с крайцерите Ceylon и Sussex. На 9 януари съвместно с крайцера Newcastle е изпратен в Мадрас с официална визита, но още на 10 януари крайцерите са отозовани в Коломбо за специална операция. На 12 януари крайцерът заедно с крайцерите Newcastle и Suffolk, ескортния самолетоносач Battler, спомагателния крайцер Canton, австралийския разрушител Nepal и фрегатата Bann отплава за търсена на блокадопробивач югоизточно от Мавриций (Операция Thwart). На 23 януари съвместно с разрушителя Nepal „Кения“ образува Съединение 64 (Force 64), отплавайки от залива Tombau и провеждайки търсения югоизточно от острова, самолетите на ескортния самолетоносач Battler подсигуряват разузнаването. На 30 януари операцията след безуспешното издирване е отменена поради лошото време.

След това крайцерът от Мавриций отплава за ремонт в Саймънстаун, където влиза в док до 10 март. В хода на ремонта на крайцера допълнително са поставени още 2 сдвоени Ерликон. Самият ремонт продължава до април. След проведжане на изпитания в залива и открито море, крайцерът на 15 април излиза в патрулиране по защита на корабоплаването, в хода на което на него се провеждат и учения. На 24 април той пристига в Килиндини. На 25 април крайцерът в състава на прикритие на редовен конвой отплава за Коломбо. На 4 май кеайцерът за кратко влиза в док в Бомбай.

На 6 май крайцерът под флага на команващия 4-та ескадра крайцери излиза в състава на Съединение 65 (Force 64): линкорите Queen Elizabeth и Valiant, линейният крейсер Renown, френския линкор Richelieu, хландския крайцер Tromp разрушителите Rotherham, Racehorse, австралийските разрушители Quiberon, Quality, Napier, Nepal, и нидерландския разрушител Van Galen. Съединение 65 прикрива въздушната атака на самолетоносачите Illustrious и американския USS Saratoga (CV-3) над Сурабая (Операция Transom). На 15 май съединението се дозарежда в залива Exmouth в Западна Австралия от танкери на Съединение 67, след което излиза за провеждане на операцията. На 17 май самолетоносачите нанасят удар, който предизвиква значителни разрушения, след което корабите обръщат към Цейлон. На 18 май Saratoga се отделя от съединението и се връща в състава на американския Тихоокеански флот. На 27 май британските кораби се връщат в Тринкомале с количество гориво, което не позволява каквито и да е последващи действия. Недостигът на флотски танкери в Цейлон води до това, че корабите се зареждат в течение на 3 дена.

В началото на юни крайцерут излиза на учения в Полкския пролив между Цейлон и континентална Индия, след което се връща в Тринкомале за провеждане на планиращия се удар по Андаманските острови (Операция Pedal). На 19 юни „Кения“ в състава на Съединение 60 (Force 60): самолетоносача Illustrious, линейния крайцер Renown, френския линкор Richelieu, крайцерите Nigeria и Ceylon разрушителите Quilliam, Quality, Quickmatch, Rotherham, Racehorse, Relentless, Roebuck и Raider за въздушна атака над Порт Блеър. На 21 юни корабите излизат на позиция за атака, като корабите на съединението усилват неговото ПВО. На 23 юни Съединението се връща в Тринкомале. На 27 юни крайцерът отново излиза за учения в Полкския пролив.

Към този момент към Източния флот се присъединяват самолетоносачите Indomitable и Victorious, което позволява да се провеждат въздушни операции с повече от един самолетоносач. Н 4 юли „Кения“ взема на борда си сто индийски войника и ги доставя на атола Аду. На 10 юли той се връща в Коломбо превозвайки на борда докови работници.

На 22 юли крайцерът влиза в състава на Съединение 62 (Force 62): линкорите Queen Elizabeth и Valiant, линейният крайцер Renown, френския линкор Richelieu, крайцерите Nigeria, Ceylon, Cumberland, Phoebe, холандския крайцер Tromp, разрушителите Relentless, Rotherham, Racehorse, Raider, Roebuck, Rapid, Quilliam, Quality и Quickmatch съпровождащи въздушната атака по летищата на Сабанг, с едновременен обстрел над залива и бреговите портови съоръжения (Операция Crimson). На 24 юли крайцерът остава с главните сили, когато самолетоносачите и три разрушителя се отделят и поемат към точката за начало на атаката. На 25 юли крайцерът се отделя за обстрел на радиостанцията на остров Пуло Вех и водене на контрабатареен огън по бреговите батареи. На 26 юли заедно с корабите на Съединението поема обратно за Тринкомале.

През първата половина на август крайцерът съвместно с крайцера Ceylon и разрушителите Rotherham, Redoubt, Raider, Rapid и Rocket съпровождат линкора Howe на финалния етап от прехода му до Коломбо. Линкорът трябва да бъде основата на формирания в момента британски Тихоокеански флот. На 19 август всички тези кораби съпровождат самолетоносачите Indomitable и Victorious, съставяйки Съединение 64 (Force 64). Самолетоносачите трябва да нанесат удар по Паданг и Emmerhaven (Операция Banquet). Тази операция трябва да отвлече японските сили от американските операции, провеждани до Нова Гвинея. На 22 август корабите се зареждат от флотския танкер Easedale. На 24 август е нанесен самият въздушен удар, а на 27 август се връщат в Тринкомале. В хода на операцията става ясно, че новият британски линкор не може да поддържа своята максимална скорост от 28 възела, а също има намалена далечина на плаване. На 28 август крайцерът преминава в Коломбо и завършва четвъртата година на службата си.

В началото на септември крайцерът съвместно с ескадрата и флота провежда тренировки, с края на които се връща на 11 септември в Тринкомале. На 14 септември крайцерът в състава на съединение 63 (Force 63): линкора Howe, самолетоносачите Indomitable и Victorious, тежкият крайцер Cumberland, разрушителите Rotherham, Redoubt, Relentless, Racehorse, Rapid и Rocket излиза за провеждане на поредната въздушна атака – този път над железопътната станция в Sigli, на Суматра и провеждане на въздушно разузнаване (Операция Light). На 17 септември част A от операцията (удар по летищата и разузнаването) е отменена, но на следващия ден е изпълнена част B от операцията. На 20 септември Съединението се връща в Тринкомале. В хода на операцията се изясняват различни грешки, в т.ч. системата за свръзка и провеждането на товарните работи.

На 25 септември „Кения“ излиза за съпровождане на базата за подводници Maidstone от Цейлон във Фримантъл, където корабите пристигат на 3 октомври. На 15 октомври той отплава от Фримантъл за съпровождение на войсковия транспорт Dunnotar Castle. На 23 октомври към тях се присъединяват разрушителите Pathfinder и Paladin. На 25 октомври крайцерът се отделя от тях и предприема преход за атола Аду за дозареждане. Обаче още на 26 октомври е пренасочен за Коломбо за влизане в док за неголям ремонт. На 8 ноември крайцерът отплава за Тринкомале за продължаване на службата, където пристига на 11 ноември. Там той излиза с флота за учения и стрелби в рамките на планиращия се десант в Бирма. На 22 ноември крайцерът е придаден с 5-а ескадра крайцери на Източния флот във формиращия се британски Тихоокеански флот.

На 1 декември заедно с крайцерите Nigeria, Newcastle и Phoebe, „Кения“ образува Съединение 61 (Force 61) което излиза с командващия Източния флот на борда за посещение на базите по крайбрежието на Бирма, които е планирано да се използват за настъплението в Бирма. На 19 декември „Кения“ с командващия Източния флот на борда се насочва за Калкута за официално посещение, където и пристига на 20 декември. На 26 декември той отплава от Калкута и се насочва за Бомбай. На 5 януари 1945 г. от борда на крайцера се провеждат учения по десант на морски пехотинци при Бомбай, за което са използвани и 4 десантни кораба. На 11 януари крайцерът излиза заедно с крайцерите Phoebe, Nigeria и Newcastle и разрушителите Paladin и Rapid, за провеждането на подобни учения. На 23 януари тези кораби, с изключение на Phoebe излизат в състава на Съединение 65 за поддръжка на десанта на морските пехотинци на остров Cheduba, която се провежда на 26 януари (Операция Sankey). На 28 януари крайцерът преминава към остров Ramree за усилване на Съединение 64, осъществяващо бомбардировка на брега (Операция Matador). На 29 януари „Кения“ се връща към остров Cheduba. До 31 януари той поддръжа морската пехота преди да се върне в Тринкомале.

На 22 февруари крайцерът отплава от Тринкомале в състава на Съединение 62: ескортните самолетоносачи Empress и Ameer, разрушителите Volage, Virago и Vigilant, фрегатите Spey, Swale и Plym за провеждане на авионосна въздушна разузнавателна операция в Андаманско море (Операция Stacey). В хода на операцията на фрегатата Spey са открити неизправности и на 26 февруари тя е заменена с фрегатата Trent от състава на танкерното Съединение 61. От 25 февруари провеждат полети над провлака Кра, островите Пукет, Пенанг, Langkawi и Butong Islands, а също над нос Виктория в Малая и Северна Суматра. На 1 март корабите са подложени на въздушна атака, която е отбита от самолетите на самолетоносачите. След това корабите поемат към островите Симилан. На 5 март с края на операцията корабите отплават за Цейлон, пристигат в Тринкомале на 7 март. На 15 март крайцерът провежда артилерийската поддръжка на десанта в Letpan (Операция Turret), с края на която е решено да се насочи към Метрополията през Дърбан и нос Добра Надежда.

На 28 март крайцерът отплава от Коломбо, пристигайки в Дърбан на 6 април. Там на 15 април от крайцера е свалена кулата на главния калибър „X“. Това е направено за последващо усилване на зенитното въоръжение. Самата кула е планирана за използване като замяна при повреждане на други кораби в региона. На 23 април крайцерът отплава към Кейптаун след като взема на борда си златни кюлчета за Метрополията. После крайцерът се насочва за Шиърнес с отбиване във Фрийтаун. На 13 май той пристига в Шиърнес и преминава в Чатам, където завършва процеса на разоръжаване. На 6 юни влиза за ремонт и модернизация, която завършва едва през декември 1945 г.

ИзточнициРедактиране

  1. Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй

ЛитератураРедактиране

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-69919-130-5
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995
  • Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981
  • Патянин С.В., Токарев М.Ю.. Самые скорострельные крейсера. ISBN 978-5-699-53781-5.
  • Raven, Alan. Roberts, John. British Cruisers of World War Two. ISBN 0-87021-922-7.
  • Norman Freidman. British Cruisers in Two World Wars & After. ISBN 1848320787.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Kenya (1939)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.