Апостол Христов

български иконописец и революционер
(пренасочване от Апостол Фръчковски)

Апостол Христов Макриев Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, един от последните представители на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Апостол Христов
български иконописец и революционер
Роден
1877 г.
Починал
1947 г. (70 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Апостол Христов в Общомедия

Биография

редактиране

Апостол Фръчковски е роден през 1877 година в Галичник, тогава в Османската империя. Син е на видния зограф Христо Макриев.[1] От 14-годишен се занимава със семейния занаят иконопис, който първо учи при баща си, а след неговата смърт през 1893 година - при най-големия си брат Епифаний Христов. Помага на баща си или на брат си при работата им върху икони за „Свети Никола“ в Карлово, (1891-1892), Медвен, Ичера, Градец (1892), Жеравна (1893), Сливен („Света Богородица“, заедно с чичо си Кузман Блаженов), Горна Оряховица (1895, „Свети великомъченик Георги“, „Успение Богородично“, заедно с Кузман Блаженов), Лясковец (1896, „Свети Василий“, изографисана от тях през 1897 г.), Севлиево (1898, „Света Троица“ заедно с брат си и Овентий Исачев). Към 1898-1899 година заедно с Георги Исачев рисува църкви в Румъния (в селата Стоянище и Фросинет). В 1899 г. заедно с Овентий Исачев, Георги Исачев и Епифани Христов изографисва храма „Свети Димитрий“ в Лясковец.[2] През 1899 година рисува кубето на църквата „Свети Никола“ в Златарица.[3], след което рисува икони за църквата „Рождество Богородично“ в Елена. До 1902 година работи в Еленската околия.[2]

 
Павел Караасанов, Ташко Цветков и Апостол Фръчковски

Участва активно в революционната дейност на ВМОРО в Дебърско и за време на Илинденско-Преображенското въстание ръководи Галичко-Реканския революционен район.[4][5]

След потушаването на въстанието се установява в България, като в Ловеч заедно с брат си и други зографи иконописва целия иконостас на църквата „Света Троица“. През 1904 година работи в храма „Света Богородица“ в Горна Оряховица. През 1904, 1906, 1908 и 1909 година за кратко се връща в Македония.[2] Подпомага многократно бежанци от Македония, става активен участник в дейността на Дебърското благотворително братство. Пише статии за вестниците „Дебърски глас“ и „Зора“.

Според документ, продиктуван от него, участва в изографисването на църкви в Лясковец (1904, „Свети Атанасий“), Арбанаси (1905, манастир „Свети Никола“), Свищов (1906, „Света Троица“), рисува икони за църкви в Поликраище (1909), Енидже Вардар (1909, „Св. св. Кирил и Методий“) и на други места. Към 1909 година заедно с Г. Желязков открива Ателие за църковна живопис „Свети Лука“ в София. Преди Първата световна война участва в изработването на иконите за храма „Свети свети Кирил и Методий“ в Ксанти, за църкви в Добрич, Пирдоп, Оряхово, Иваняне, Драганово, Горна Оряховица, Луковит, както и в изографисването на църкви в Стара Загора („Свети Димитрий“), Пловдив („Свети Георги“ и „Света Параскева“), Ихтиман (1914, „Света Богородица“), Ветрен, Пазарджик, Беглеж.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и служи в Нестроевата рота на Първа дебърска дружина.[6][7] По време на Първата световна война, когато родният му край е освободен от българската армия, Апостол Фръчковски става първият околийски началник на Галичник.[8] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[9]

 
Апостол Фръчковски като околийски началник на Галичник, 1917 година
 
Тържествена литургия в 1916 година по случай една година от освобождението на Галичник по време на Първата световна война. На първия ред четвърти отляво е кметът Апостол Христов
 
Зографският надпис в Гложенския манастир

През 1923 година като делегат от Реканското македонско братство е избран за съветник в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации при обединението на МФРО с неутралните братства.[10] В същата година заедно със сина си Христо Апостолов изписва стенописите в храма „Свети Георги“ в Бяла, Русенско.[11][12]

За църквата „Свети Мина“ в Кюстендил, завършена в 1933 година, Апостол Христов изработва иконите на иконостаса, изографисва стените и оформя целия интериор.[13][14] След Първата световна война заедно с иконописци от ателието си изографисва или рисува икони за храмове в Пещера, Трън (1930), Горна Оряховица (1932), Ямбол (1933), Тетевен (1937, „Всех светих“), Дорково, Кубрат (1939), Пловдив, София, Русе („Свети Георги“), Орхание, Гложене и Гложенския манастир (1943-1944), където работи със сина си Христо, с Георги Исачев и Георги Алексиев, Калотина, Брезник, Златна Панега (1944) и други. През 1946 година се парализира.[2]

Апостол Христов е автор на стенописите на софийската църква „Свети Спас“, изгорели на 30 март 1944 година.[15]

Защитава българските национални интереси в Македония до смъртта си през 1947 година[16] в София.[17]Оставя спомени. [18]

Неговите роднини Апостол и Петър Христови от Галичник изработват украсата на църквата в Севлиево след 1870 година.[19]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Блаже
(ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Негрий Блажев
(1783 — 1843)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Макрий Негриев
(около 1800 — 1859)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Траян Негриев
(1809/1810 — 1883/1884)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гюрчин Негриев
(1811/1812 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Макриев
(1841 — 1893)
 
Серафим Макриев
(1845 — 1869)
 
Исай Макриев
(1843 — 1881)
 
 
 
 
 
Кузман Макриев
(1844 — 1899)
 
Велян Траянов
 
Евтим Траянов
 
Нестор Траянов
(1841 — 1919)
 
 
 
Михаил Гюрчинов
(1839 — 1874)
Теофил Гюрчинов
(1845 — 1874)
 
Пане Гюрчинов
(1847 — 1892)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Епифаний Христов
(1860 — 1906)
 
 
 
 
 
Дамян Христов
 
 
 
 
 
 
 
Апостол Христов
(1877 — 1947)
 
Овентий Исачев
(1862 — 1918)
 
 
 
 
 
Георги Исачев
(1878 — 1953)
 
Макрий Кузманов
(1864 — 1899)
 
Янко Кузманов
(1878 — ?)
 
 
 
Данаил Несторов
(1870 — ?)
 
Негрий Несторов
(1864 — 1885)
 
Йосиф Михайлов
(1865 — 1896)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Пефев
(1899 — 1988)
 
Иван Пефев
 
Христо Дамянов
 
Денко Дамянов
 
Христо Апостолов
(1896 — 1963)
 
Михаил Апостолов
 
Асен Апостолов
 
Исай Георгиев
 
Кирил Георгиев
 
Аспарух Георгиев
 
Кузман Янков
 
Никола Данаилов
 
Лазар Данаилов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кузман Фръчкоски
 
Данаил Фръчковски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Фръчковски
(р. 1957)
 

Външни препратки

редактиране
  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 212.
  2. а б в г д Димитров, Христо М. Два документа за Фръчковския род // Исторически преглед XLVII (1). 1991. с. 76-79.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 221.
  4. Военно-исторически сборник, том 60, бр. 4 - 6. Военно-историческа комисия при Щаба на армията, 1991. с. 106.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 488.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 760.
  7. Николова, Ваня. Историкът Христо Милков: В Клуба на месиите членуват само спасители, обединители, освободители и победители // Факел, 20 февруари 2014. Посетен на 30 април 2015.
  8. Николова, Ваня. Христо Милков: Известни творци и борци за българщината са резбарите и наследниците на Фръчковския род // Радио верига Фокус, 12 февруари 2011. Посетен на 30 април 2015.
  9. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 606 - 607.
  10. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 122.
  11. Църква „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ в Бяла // Енориите. Архивиран от оригинала на 2021-02-02. Посетен на 7 януари 2016.
  12. Църква „Свети Георги“ // Бяла: Култура и изкуство. Архивиран от оригинала на 2007-10-09. Посетен на 7 януари 2016.
  13. Църква Свети Великомъченик Мина // Туристическа дестинация Кюстендил. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 13 декември 2015.
  14. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
  15. Софийската църква „Св. Спас“, заличена от банка // Българска патриаршия: Българска православна църква. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 12 декември 2015.
  16. Христо, Милков „Още един документ за Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година“, архив на оригинала от 5 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080905015037/http://balder.prohosting.com/asen/frachkovski.htm, посетен на 24 февруари 2009 
  17. Парцел 65 // София помни. Посетен на 18 април 2018.
  18. Милков, Христо. Още един документ за Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. // Военноисторически сборник 60 (4). 1991.
  19. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 684, 687.