Уикипедия

Антония Висконти

графиня консорт на Вюртемберг през 14 - 15 век

Антония Висконти (на италиански: Antonia Visconti, * вероятно 1354,[1] ок. 1360[2] или 1364, вероятно в Милано, Синьория Милано, † 26 март 1405 в Стария дворец в Щутгарт, Графство Вюртемберг) от рода Висконти е принцеса на Милано и чрез женитба графиня на Вюртемберг.

Антония Висконти
графиня на Вюртемберг, принцеса на Милано
Лични данни
Родена
вероятно 1354, ок. 1360 или 1364
Починала
26 март 1405 г. (55 г.)
Погребана вКолегиална църква на Светия кръст в Щутгарт
Семейство
ДинастияВисконти по рождение
Вюртемберги по брак
БащаБернабо Висконти
МайкаБеатриче Реджина дела Скала
БракЕберхард III фон Вюртемберг
ПотомциЕберхард IV
Улрих
Лудвиг
Герб
Антония Висконти в Общомедия
Родителите на Антония Висконти: Беатриче Реджина дела Скала и Бернабо Висконти, картина от ок. 1350 г. от неизвестен майстор

Произход редактиране

Тя е дъщеря на Бернабо Висконти (* 1321 или 1323, † 1385), господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника и съгосподар на Милано, и на съпругата му Беатриче (Реджина) дела Скала (* 1331 † 1384).[3] Нейни дядо и баба по бащина линия са Стефано Висконти, господар на Арона, и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала[4] – господар на Верона и Виченца (1304 – 1311), господар на Падуа (1328 – 1338), господар на Парма (1332 – 1341), господар на Бреша (1332 – 1337), господар на Лука (1335 – 1347), и Тадеа да Карара.

Има пет братя и девет сестри:

Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени.

Баща ѝ непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от Църквата) и е безмилостен тиранин.[5] На 6 май 1385 г. Бернабо и двама от братята ѝ – Лудовико и Родолфо са пленени от братовчед ѝ Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Синьория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[6][7]

Биография редактиране

През 1366 г. Антония е обещана за жена на 23-годишния Фридрих III Арагонски, крал на Сицилия. Десет години по-късно, през 1376 г., е сключен брачният им договор. Зестрата е 100 хил. флорина, бижута на стойност 20 хил. флорина и годишен доход от 15 хил. флорина. Сватбата се проваля заради смъртта на Фридрих през 1377 г.

Вторите преговори за брачен съюз са успешни и на 27 октомври 1380 г. Антония се омъжва в Урах за Еберхард III фон Вюртемберг Милостивия от Дом Вюртемберг, единствен син на граф Улрих фон Вюртемберг и на съпругата му Елизабета Баварска от род Вителсбахи. Антония носи голяма зестра от 70 хил. флорина и земи.[8] Тя напуска Милано и отива да живее в Щутгарт. Граф Еберхард III ѝ дава Битигхайм и Бракенхайм като контразестра.[9]

Като графиня на Вюртемберг Антония насърчава разпространението на музика, литература и всички изящни изкуства в Щутгарт, Битигхайм и цял Вюртемберг. Градината „Майланд“ (градината на херцогинята на Милано, на немски: der Herzogin von Mailands Garten), построена на юг от Стария дворец в Щутгарт, е проектирана, по идеите на Антония.

Умира на 28 март 1405 г. Погребана е в Колегиалната църква на Светия кръст в Щутгарт. Съпругът ѝ се жени втори път през 1406 г. за Елизабета фон Нюрнберг – дъщеря на бургграф Йохан III фон Нюрнберг.

Вила „Висконти“, построена през 2002 г. в стария град на Битигхайм, все още напомня за Антония.

Брак и потомство редактиране

∞ 27 октомври 1380 г. в Урах за граф Еберхард III фон Вюртемберг (* сл. 1362 вероятно в Щутгарт, Графство Вюртемберг † 16 май 1417 в Гьопинген), граф на Вюртемберг (1392 –1417) и граф на Монбеляр (1397 – 1409), от когото има трима сина:

  • Еберхард IV фон Вюртемберг (* 23 август 1388, † 2 юли 1419), граф на Вюртемберг от 1417 г. и граф на Монбеляр от 1409 г., ∞ 13 ноември 1397 за Хенриета фон Мьомпелгард (* 1498 † 1558), графиня на Мьомпелгард, от която има двама сина.
  • Улрих фон Вюртемберг († като дете)
  • Лудвиг фон Вюртемберг(† като дете)

Четири от сестрите на Антония се омъжват за южногермански благородници: Тадеа през 1365 г. за херцог Стефан III от Бавария, Виридис през 1365 г. за херцог Леополд III от Австрия, Мадалена опрез 1381 г. за херцог Фридрих Баварски и Елизабета през 1396 г. за херцог Ернст Баварски.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

Библиография редактиране

  • ((de)) Gerhard Raff: Hie gut Wirtemberg allewege I. 1988, 5. Auflage 2003, S. 213
  • ((de)) Peter Rückert Sönke Lorenz: Die Visconti und der deutsche Südwesten. Kulturtransfer im Spätmittelalter. – Ostfildern 2008 (Tübinger Bausteine zur Landesgeschichte, 11)
  • ((de)) Matthias Miller, Sönke Lorenz: Das Haus Württemberg – Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer 1997, 1. Aufl., S. 42
  • ((en)) Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978: Das ferne Spiegel

Бележки редактиране

  1. ↑ I Visconti // Storia di Milano. Посетен на 10 март 2021.
  2. ↑ Antonia Visconti // Med Lands. Посетен на 10 март 2021.
  3. ↑ #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Anglesia
  4. ↑ Rerum Italicarum scriptores, tomus XVI, Petri Azarii Chronicon, Cap. XI, col. 324
  5. ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
  6. ↑ #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò
  7. ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437-438.
  8. ↑ In: Paul Friedrich Stälin: Geschichte Württembergs. Band 3. 1856, S. 356, Inventar
  9. ↑ На латински dotarium, donatio propter nuptias) е съвкупността от активи, която според закона младоженецът или семейството на младоженеца дава на булката след брака.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Antonia Visconti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Антония_Висконти&oldid=11836095“.