Баня (дем Въртокоп)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Баня.
Баня (на гръцки: Λουτροχώρι, Лутрохори, катаревуса: Λουτροχῶριov, Лутрохорион, понтийски гръцки: Λουτροχώρ, Лутрохор, до 1926 Μπάνια, Баня[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра).
| Баня Λουτροχώρι | |
| — село — | |
 Църквата „Вси Светии“ | |
  Баня  Баня  Баня | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Въртокоп |
| Географска област | Сланица |
| Надм. височина | 90 m |
| Население | 399 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 585 00 |
| Телефонен код | 23810 |
| Баня в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено на 7 km югозападно от демовия център Въртокоп (Скидра) и на 20 km югоизточно от град Воден (Едеса), на 90 m надморска височина в областта Сланица, в североизточното подножие Габер, рид на планината Каракамен (Вермио).[2]
| Баня (Лутрохори) | ||
|---|---|---|
| Северозапад: Котугери (Кесариана), Под (Фламурия) |
Север: Въгени (Севастиана), Оризари (Ризари) |
Североизток: Ризово (Ризо), Въртокоп (Скидра) |
| Запад: Ошляни (Агия Фотини), Фетица (Пола Нера) |
|
Изток: Каменик (Петрия), Арсен (Арсени) |
| Югозапад: Голема река (Родохори), Янаково (Янохори) |
Юг: Църмариново (Марина, Голишани (Левкадия) |
Югоизток: Ново село (Плеврома), Пископия (Епископи) |
История редактиране
В Османската империя редактиране
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Баината като българско село.[3][4]
Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Байна (Μπάϊνα) има 4 семейства християни и 1 църква („Свети Георги“).[5]
В началото на XX век Баня е малко българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Баня (Banya) е посочено като село с 15 домакинства с 67 жители българи.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Баня (Байна) има 84 жители българи.[7]
Всичките жители на Баня са под върховенството на Цариградската патриаршия – по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 80 българи патриаршисти гъркомани.[8]
В Гърция редактиране
В 1912 година след Балканската война селото попада в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Баня като село обитавано от „6 патриаршистки славофонски семейства“ (6 πατριαρχικές σλαβόφωνες οικογένειες).[9]
Първите две гръцки преброявания показват 23 и 56 души. През 20-те години в Баня са настанени понтийски гърци, изселени от Турция по силата на Лозанския мирен договор и с тях в 1928 година селото нараства на 115 души (понтийци).[10] В 1926 година Баня е прекръстено на Лутрохори, в превод банско село.[1][2] В 1940 година селото има 323 жители, от които 113 местни и 210 бежанци.[2]
Селото не пострадва от Гражданската война (1946 - 1949).[2]
Землището на селото се напоява добре и е силно плодородно. Развито е овощарството и се отглеждат също така и сусам, пшеница, памук и други земеделски култури. Частично е развито и краварството.[2]
Баня е център на архиерейското наместничество на Воденската, Пелска и Мъгленска епархия на Гръцката православна църква.[11] На половин километър източно от селото е гробищната църква от XIX век „Свети Георги“, в която има смятана за чудотворна икона. На около 2,5 km от Баня е планинската църква „Свети Пророк Илия“. (Εξωκλήσι „Προφήτης Ηλίας“). Базиликата „Вси светии“ е преустроена през 1940 година и от 1950 година е главна църква на селото. В селото има и праклис „Възнесение Христово“.
-
Църквата „Свети Илия“ -
Църквата „Свети Георги“ -
Параклисът „Възнесение Господне“
Преброявания редактиране
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 23[2] | 56[2] | 165[2] | 323[2] | 367[2] | 435[2] | 391[2] | 739[2] | 483[2] | 466 | 458 |
| Климатична таблица | ||||||||||||||
| Месец | Яну | Фев | Мар | Апр | Май | Юни | Юли | Авг | Сеп | Окт | Ное | Дек | Год. | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Средна максимална дневна температура °C (°F) | 7 (44) | 9 (48) | 14 (57) | 18 (64) | 24 (75) | 29 (84) | 31 (88) | 32 (90) | 27 (81) | 22 (71) | 14 (55) | 8 (46) | 19,5 (67) | |
| Средна минимална дневна температура °C (°F) | 1 (34) | 3 (37) | 6 (43) | 8 (47) | 12 (54) | 17 (62) | 19 (66) | 18 (64) | 15 (59) | 12 (54) | 6 (43) | 3 (37) | 10 (50) | |
| Валежи (mm) | 43 | 51 | 45 | 35 | 41 | 28 | 27 | 23 | 34 | 39 | 51 | 53 | 470 (39,2 / Месец) | |
| P. Температура °C (°F) | 19 (66) | 22 (72) | 26 (79) | 32 (90) | 38 (100) | 40 (104) | 41 (106) | 42 (108) | 34 (93) | 31 (88) | 25 (77) | 22 (72) | 31 (88) | |
| Източник: Fallingrain, Freemeteo и Multimap | ||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 43. (на македонска литературна норма)
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Данните може да се отнасят и за Бегна.
- ↑ Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, 1ος τόμος-σελ. 188, 1886 – 87.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
- ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. „Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης“. Εν Αθήναις, 1913 Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 – 1927.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“.
- ↑ Ιερά Μητρόπολη Εδέσσης, Πέλλης και Αλμωπίας. Ενορίες, архив на оригинала от 25 април 2010, https://web.archive.org/web/20100425054506/http://www.imepa.gr/esoterika/enories.htm, посетен на 2 юли 2009