Уикипедия

Жак Савойски-Ахая

Господар на Пиемонт, княз на Ахая

Жак Савойски-Ахая, Жак Савойски или Жак Пиемонтски (на италиански: Giacomo di Savoia-Acaia, на френски: Jacques de Savoie ou Jacques de Savoie-Achaïe, dit aussi de Piémont; * ок. 6/16 януари 1315 в Пинероло, † 14 май 1367, пак там[1][2]), е сеньор на Пиемонт и титулярен княз на Ахая (1334-1360 и 1363-1367).

Жак Савойски-Ахая
Господар на Пиемонт
Управление1334 – 17 май 1367
НаследилФилип I Савойски-Ахая
НаследникАмадей Савойски-Ахая
Лични данни
Роден
6/16 януари 1315
Починал
14 или 17 май 1367
Погребан вЦърква „Св. Франциск“ в Пинероло
РелигияКатолик
Семейство
ДинастияСавоя, клон Савоя-Ахая
БащаФилип I Савойски-Ахая
МайкаКатерина дю ла Тур дьо Пен
БраковеБеатрис д'Есте
Сибила дел Балцо
Маргарита дьо Божо
ПотомциФилип
Мария
Амадей
Лудвиг
Антонио (извънбр.)
Бракето (извънбр.)
Герб

Произход редактиране

Жак е първородният син на Филип I Савойски-Ахая (* 1274[3] или 1278[4] † 1334[3][4]), сеньор на Пиемонт (1294 – 1334) и титулярен княз на Ахая (1301 – 1307),[5] и на втората му съпруга Катерина дьо Виеноа/дьо ла Тур дю Пен († 1337).[6]

Има четири братя и пет или шест сестри:[7]

  • Елеонора († 1350)
  • Една вероятна сестра († 1330)
  • Йоана (Жана, Жанет) (* ок. 1316/18 1 355)
  • Амадей († 1376), свещеник в Орлеан и Лион, епископ на Мориен (2 април 1349) и на Лозана (1354), господар на Кумиана (1367/1370)
  • Беатриса († 1340)
  • Агнес (* ок. 1325/30 † ок. 1384 или 1350)
  • Изабела (Елисавета) († ок. 1370), игуменка на манастира „Сан Джакомо“ в Пинероло
  • Томас (* 1328/9 † 1360), господар на Пианеца (от 1331), каноник и граф на църквата на Лион, епископ на Торино (от 10 ноември 1348), господар на Солие (от 1355);
  • Едуард (* 1330 † 1395), монах в Сион (от 18 февруари 1346), абат на Сан Джусто и приор на Буржè дю Лак/Боргето (от 1366), епископ на Беле (от 1370), епископ на Сион (от 1374), архиепископ на Тарантез (от 23 март 1386), господар на Конте и Шийон (през 1370)
  • Аймон (* 1330 † 1398), господар на Кумиана и Кавалермаджоре, на 19 март 1378 като губернатор на Савойския граф получава замъка на Вилафранка. Участник в Савойския кръстоносен поход през 1366 – 1367 г.

Освен това има пет полусестри, три от които са от първия брак на баща си, а две са извънбрачни, и трима полубратя (извънбрачни).[4][8]

Биография редактиране

Ранни години редактиране

Жак е определен като наследник на баща му в завещанието на Филип I от 9 юни 1330 г. заедно с всички останали все още живи дъщери и синове. Майка му Катерина е опекун на децата.[9]

Баща му умира в Пинероло на 25 декември 1334 г. и все още малолетният Жак го наследява в управлението на Пиемонт под регентството на майка си.[10] Срещу това въстават почти всички феодални господари на Пиемонт, но граф Аймон Савойски потушава бунта, като утвърждава Жак на престола.

През 1335 г. майка му Катерина сключва договор с представителя на краля на Сицилия Робер I Анжуйски в Ломбардия, в който се предвижда подялбата на някои феоди.[10] Жак подкрепя Анжуйците, като им обещава да атакува всичките им врагове освен Савойските графове.

Война с Маркграфство Монферат и с Маркграфство Салуцо редактиране

След като майка му умира през 1337 г. и след като тя е подписала договор за женитбата му с Беатрис – дъщеря на маркграф Томас II от Салуцо, Жак – княз на Ахая продължава политиката на баща си: той не се съюзява открито с когото и било освен с гореспоменатите Анжуйци и не се конфронтира прекалено с пиемонтските владетели.

През 1339 г. сключва договор с Хумберт II Виенски, барон на Тур дю Пен, дофин на Виен и граф на Албон, който предвижда взаимна отбранителна намеса срещу враговете с изключение на Анжуйците и на Савойските графове.[11]

Жак обявява война на маркграфа на Монферат Теодор I Палеолог, с когото обаче бързо сключва примирие.

В съгласие с Анжуйците, през 1340 г. Жак напада Маркграфство Салуцо, а през 1341 г. го окупира, подпалва го и обсажда неговия маркграф Томас II в замъка му в Салуцо. След като пленява маркграфа, той го предава на Бертранд III Дел Балцо от графовете на Авелино, и завежда двама от синовете му като затворници в Пинероло.[11]

След смъртта на Роберт I Анжуйски през 1341 г. Жак се съюзява със Савойските графове, за да си присвои феодите и градовете, принадлежащи на Неаполитанското кралство. През 1346 г. придобива Алба и заедно с граф Амадей VI Савойски окупира Кунео, Мондови, Савиляно и други градове.[11]

През 1347 и 1348 г., обещавайки да си върне Ахейското княжество, Жак е сред онези, които подкрепят краля на Унгария Лайош I Велики срещу Джована I Анжуйска.[11]

През 1356 г. Жак и Амадей VI Савойски трябва да се бият срещу съюз, в който влизат Томас II от Салуцо и Джовани II от Монферат, и в когото през 1359 г. влизат Ракониджи и Карманьола в Княжество Пиемонт.[12]

Независимост от Савоя, затвор и смърт редактиране

След като васалната му зависимост от граф Амадей VI Савойски нараства все повече, Жак се възползва от преминаването през Италия на императорa на Свещената римска империя Карл IV, за да разшири автономията си. Той започва да се ползва от привилегии, запазени дотогава единствено за Савойските графове, като собствен монетен двор и възможността за назначаване на собствени нотариуси. Конфликтът му с Амадей VI се задълбочава след като Жак получава правото да облага стоките, преминаващи през неговите владения, и по-специално онези, преминаващи през тогавашната Strada di Francia (днешен бул. Франча в град Торино), при което търговците се обръщат към Амадей VI за намеса.[12]

През 1356 г., с помощта на маркграфа на Салуцо Томас II, Галеацо II Висконти и Бернабо Висконти, Жак участва в експедицията срещу Ивреа, поделена по онова време между Джовани II Монфераски и граф Амадей VI Савойски. Въпреки че Жак се кълне, че е окупирал само онази част на града, която е под властта на Маркграфа на Монферат, Амадей VI го детронира и започва открита война срещу него.[12] Жак се окупира в Пинероло, като нарежда да се укрепи градът чрез реконструкция на крепостните му стени, изграждането на порти и подвижни мостове, издигането на кули и събарянето на къщи твърде близо до градските стени. Работите приключват през 1364 г.

Обявен за предател през 1360 г., Жак е арестуван, докато неговият син и наследник Филип се крие в Алесандрия. Три години по-късно[12][13] Жак е оправдан по всички обвинения и са му върнати владенията, но е принуден да заплати огромната за времето си сума от 160 хил. златни флорина, да се откаже от исковете си към Ивреа и Канавезе, и да се ожени за 30 години по-младата от него Маргарита дьо Божо.

Получил владения си обратно, Жак влиза триумфално в Торино и потвърждава привилегиите на неговите жители. Амадей VI Савойски го принуждава да води война срещу маркграфа на Салуцо Фридрих II и Жак завладява Пианеца през 1364 г.[13]

На 16 май 1366 г. Жак съставя завещание, определяйки първородния си син Филип за свой наследник, споменавайки и третата си съпруга Маргарита и другите си две деца – Лудвиг и Амадей.[14] В същия този период обаче синът му Филип се съюзява с маркграфа на Салуцо Фридрих II и с господарите на Милано Галеацо II Висконти и Бернабо Висконти, за да воюват срещу савойския граф Амадей VI. С акт от 25 април 1367 г. Жак лишава от наследство най-големия си син, наричайки го „недостоен и неблагодарен“,[15] и разпределя наследството между децата от третата си съпруга – полубратята на Филип Амадей и Лудвиг. Това кара Филип да поведе кървав бунт през следващите няколко години.

Жак умира на 52-годишна възраст на 17 май 1367 г. в Пинероло, оставяйки княжеството си в хаос. Смъртта му бележи началото на интриги и борби, които скоро довеждат потомците му до гибел.

Брак и наследници редактиране

Жени се три пъти:[1][3]

1. ∞ 18 декември 1338 (чрез представител), 22 януари 1339 за Беатриче д'Есте († 10 февруари 1339 в Ивреа), дъщеря на Риналдо II д’Есте, маркиз на Ферара и господар на Модена, и съпругата му Лукреция ди Барбиано. Скоро остава вдовец. Нямат деца.

2. ∞ 9 юни 1339 Сибила дел Балцо/Сибил дьо Бо († 1361), дъщеря на Раймонд II, 10-и господар на Бо, граф на Авелино и генерален викарий на Ахая (1264-1321), и втората му съпруга Стефанета Дел Балцо (Етиен дьо Бо-Пюрикар). Остава вдовец. От нея има един син и вероятно една дъщеря:

  • Филип Савойски-Ахая (* август 1340, † ок. октомври 1368 в замъка на Авиляна), господар на Ахая под името Филип II Савойски-Ахая. Лишен от баща си от право на наследство в Пиемонт (1367); ∞ 19 септември 1362 Алиса дьо Тоар (+ сл. 12 юни 1400), господарка на Монжифон, дъщеря на Умберто, господар на Тоар и Вилар и Беатриса Савойска от Князете на Ахая;
  • Мария Савойска-Ахая († сл. 1348).

3. ∞ 16 юли 1362 (договор) за Маргарита дьо Божьо (* 20 декември, 1346, † януари 1402), господарка на Барзе, дъщеря на Едуард I, господар на Божьо (Форез) и съпругата му Мария дю Тил. От нея има двама сина:

Има един или двама извънбрачни синове от неизвестни жени:

  • Антонио Извънбрачни Савойски, нар. „дела Мореа“, капитан в служба на Савойските графове, отива с Амадей VI Савойски в Ориента (1366), следва го във Франция, за да се бие с фламандците (1380), получава като дар феода на Буска (5 март 1418), господар на Дженола (1422). Поставя началото на морганатичния клон Савоя-Буска, просъществувал от 5 март 1418 до 1477 г. Има четирима сина.
  • Бракето.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

Библиография редактиране

Първични източници редактиране

Историографска литература редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ а б Foundation of Medieaval Geneaology. JACQUES de Savoie // Посетен на 11.5.2020. (на английски)
  2. ↑ Davide Shamà. Savoia-Acaia // Посетен на 11.5.2020. (на италиански)[неработеща препратка]
  3. ↑ а б в Enciclopedia Genealogica del Mediterraneo. Savoia // Посетен на 30.4.2020. (на италиански)
  4. ↑ а б в Foundation of Medieval Geneaology. Philippe de Savoie // Посетен на 11.5.2020. (на английски)
  5. ↑ Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.... p. 323. (на френски)
  6. ↑ De Allobrogibus libri novem. с. 441. (на латински)
  7. ↑ PHILIPPE de Savoie // MedLands. Посетен на 29.7.2020.
  8. ↑ Savoia-Acaia // Enciclopedia Genealogica del Mediterraneo. Посетен на 29.7.2020.
  9. ↑ Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. с. 190 – 110. (на латински)
  10. ↑ а б Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. с. 328. (на италиански)
  11. ↑ а б в г Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 329. p. 329. (на френски)
  12. ↑ а б в г Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 330. p. 330. (на френски)
  13. ↑ а б Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 331. (на френски)
  14. ↑ Guichenon, Samuel. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie,. с. 114 и 117. (на латински)
  15. ↑ Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XXIX pagg 220 - 223. с. 220 - 223. (на латински)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giacomo di Savoia-Acaia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жак_Савойски-Ахая&oldid=12214592“.