Уикипедия

Тетовци

Уикимедия списък

Тетовци или тетовчани (единствено число тетовец/тетовка, тетовчанец/тетовчанка, на албански: tetovarë, тетоваръ, единствено число tetovar, тетовар) са жителите на град Тетово, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Тетовска фамилия, 1942 – 1943 г.

Родени в Тетово редактиране

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А редактиране

 
Реклама на Българско кафене на Андро Кюрапов и братя от Тетово, емигранти в Кливланд, Охайо

Б редактиране

  •   Бардул Махмути (р. 1960), политик от Северна Македония
  •   Бардул Даути (р. 1982), политик от Северна Македония
  •   Блага Алексова (1922 – 2007), археолог и академик от Северна Македония
  •   Блаже Кондураджия, деец на ВМОРО[2]
  •   Блаже Тръпков Смилковски, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Тодоров[7]
  •     Блерим Джемали (р. 1986), швейцарски футболист
  •   Борис Манов Заков (1919 – 1944), български партизанин, ятак[8]
  •   Борис Стоянов Андрейчин (? - 31 януари 1928), български юрист, адвокат, убит от сръбските власти за пробългарска дейност[9]
  •   Борка Аврамова (1924 – 1993), скулптор от Северна Македония
  •   Бошко Гюровски (р. 1961), футболист и треньор от Северна Македония
  •   Бранко Гапо (1931 – 2008), режисьор от Северна Македония

В редактиране

Г редактиране

  •   Гавро Веселинов (Веселинович) Фукара, сърбоманин, преминал нелегално в Сърбия в 1904 година, върнал се с четата на Коста Пекянец, след това четник на Георги Скопянчето, участвал в сражения с турците в Скопска Църна гора[5]
  •   Гавро Лавчанец, деец на ВМОРО[2]
  •   Гаюр Дерала (? – 1943), албански революционер от Бали Комбътар
  •   Гено Стефанов, български учител в родния си град между 1870 – 1873 година[11]
  •   Георги Чанков Чанак, деец на ВМОРО[2]
  •   Георги Чомаков, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[12]
  •   Гиго Перац, деец на ВМОРО[2]
  •   Гиго (Гого) Иванов (Йованов) Капакуш (Кайкуш), български революционер, деец на ВМОРО[3][2]
  •   Гоце Гавровски, деец на ВМОРО[2]
  •   Григор Михайлов (Глигор Михайлов), деец на ВМОРО[2]
  •   Глигорие Гоговски (1945 – ), политик от СР Македония
  •   Григор Арнаутчето (1874 – 1901), четник при Мирче Ацев, загинал в Уланци[13][14]
  •   Григор Хаджисерафимов (1845 – ?), български общественик
  •   Гоце Стойчевски (1919 – 1944), югославски партизанин
  •   Гьоре Дембов, деец на ВМОРО[2]
  •   Гьоре Жеровяне, деец на ВМОРО[2]

Д редактиране

Е редактиране

  •     Едмонд Адеми (1975 – ), политик от Северна Македония, министър
  •     Ернад Фейзулаху (1966 – ), политик от Северна Македония, министър
  •   Ефка Мишевска, деятелка на ВМОРО[2]
  •   Ецо Ангелковски Гуша, деец на ВМОРО[2]

Ж редактиране

З редактиране

  •   Зако Наумчевски, деец на ВМОРО[2]

И редактиране

  •   Иван Добридолски, деец на ВМОРО[2]
  •   Иван Селе, деец на ВМОРО[2]
  •   Ивица Антески (р. 1976), писател от Северна Македония
  •     Илирян Бекири (р. 1968), политик от Северна Македония, министър
  •   Илия Антевски (1919 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ
  •   Илия Бисмарк, деец на ВМОРО[2]
  •   Илия Боев, деец на ВМОРО,[2] четник на Иван Наумов Алябака[5][15]
  •   Илия Кензов, деец на ВМОРО[2]
  •   Илия (Ильо) С. Кикищ (Кикиш) (? - 1903), български революционер, деец на ВМОРО,[3][2] загинал при Дреново през Илинденското въстание[14]
  •   Илия Тетовчето (? – 1904), български революционер, велешки войвода на ВМОРО

Й редактиране

К редактиране

  •   Ката Йовановска, деятелка на ВМОРО[2]
  •   Кирко К., деец на ВМОРО[2]
  •   Коста Николов, войвода в Кресненско-Разложкото въстание
  •   Коце Дафинков Блажевски, деец на ВМОРО,[2] комита в четатата на Христо Чернопеев, сражавал се през Илинденското въстание Брезово и Дреново и в четатата на Коста Попето, с която участвал в борбите в Кочанско и Гевгелийско[14]
  •   Коце Зафиров, български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Албански[16][17]
  •   Круме Наумовски (1914 – 1995), югославски партизанин и политик от Социалистическа Република Македония
  •   Кръсто Янков, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков[18]
  •   Кочо Тулевски (1921 – 1995), политик от Социалистическа република Македония
  •   Кузман Филиповски, деец на ВМОРО,[2] участвал в Илинденското въстание[14]

Л редактиране

М редактиране

  •   Мара Бунева (1902 – 1928), българска революционерка и национална героиня
  •   Матей Геров (1871 – 1918), български просветен деец и революционер
  •     Мендух Тачи (1965 – ), политик от Северна Македония, депутат от ДПА
  •   Менсур Идризи (1983 – ), албански футболист
  •   Методия Михайлов Пандиловски, деец на ВМОРО[2]
  •   Милан Йосифовски Крал, деец на ВМОРО[2]
  •   Милан Константинов, деец на ВМОРО[2]
  •   Милан Симеонов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Георгиев,[19][2] загинал в сражението при Цер[5]
  •   Милко Гюровски (1963 – ), футболист и треньор от Северна Македония
  •   Мирко Видоески (р. 1957), художник и писател от Северна Македония
  •   Мисайле Константинович, деец на ВМОРО[2]
  •   Михаил Мартинов (? – 1924), български духовник
  •   Михаил Младенов (? – 1906), български революционер и деец на ВМОРО
  •   Михаил Момчев (1885 - ?), завършил икономика и финанси в Брюксел в 1907 година[20]
  •   Младен Дальов (1847 – ?), български общественик
  •   Младен Келимов Кондураджиев, деец на ВМОРО[2]
  •   Младен Марьош, деец на ВМОРО[2]
  •   Младен Мишев, български революционер,[2] комита в Тетовско, Кичевско и Скопско[14]
  •   Младен Якимов Григоров (1877 – 1935), български лекар, завършил в 1905 година Университета на Монпелие[21], полкови лекар през Първата световна война награден с орден „За военна заслуга“, V степен.[22]

Н редактиране

  •     Насер Нуредини (р. 1979), македонски политик и министър на околната среда и пространственото планиране
  •   Насто Илиев (1837 – ?), български общественик
  •   Наум Иванов, български учител в Тетово между 1848 – 1860 година, спомоществовател за „Житие св. Григория Омиритскаго“, преведено от Аверкий Попстоянов през 1852 година[23]
  •   Наце (Анастас) Неофитов (1874 – ?), български революционер и учител
  •   Наце улов, деец на ВМОРО[2]
  •     Нехат Бечири (р. 1967), творец от Северна Македония
  •   Никодим Спасов, български учител в родния си град между 1836 – 1837 година, спомоществовател за „Священное и божеств. евангелие“ на Павел Божигробски (1858)[24]
  •   Никола Бунев, български революционер и общественик
  •   Никола Герасимов, български лекар, завършил медицина в Нанси в 1900 г.[21]
  •   Никола Павлов (1903 – 1945), български революционер, деец на ММТРО
  •     Нурхан Изаири (р. 1961), македонски политик и министър на околната среда и пространственото планиране

О редактиране

П редактиране

  •   Павле Кузмановски (р. 1939), художник от Северна Македония
  •   Павлина Апостолова (р. 1927), оперна певица от Северна Македония
  •   Пано Йованов Ананиев, деец на ВМОРО[2] четник на Христо Чернопеев, загинал при Винище[5]
  •   Панайот Неофитов Богданов (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[25]
  •   Пано Ильов Чадия (? - 1903), деец на ВМОРО,[2] загинал през Илинденското въстание при отбраната на Крушево[14]
  •   Петре Топал, деец на ВМОРО[2]
  •   Петре Шуко, деец на ВМОРО[2]
  •   Петруш Ефросимовски, деец на ВМОРО[2]
  •   Петър Арнаудов, търговец на жито, баща на професор Михаил Арнаудов
  •   Петър Здравев (1883 – 1960), български лекар и общественик
  •   Петър Станков (1873 – ?), български адвокат и общественик
  •   Петър Тофович (1920 - 1990), лекар
  •   Пецо Алексов Белич, деец на ВМОРО[2]
  •   Премче Пандиловски, деец на ВМОРО,[2] санданист, поставил бомба със закъснител в кумановската гара, за което е заловен и осъден от турските власти[14]

Р редактиране

  •   Реджеп Юсуфи (? – 1943), албански революционер от Бали Комбътар
  •     Ружди Матоши (1970 – ), политик от Северна Македония, депутат от ДПА
  •   Румена Мишковска Комитка, деятелка на ВМОРО[2]

С редактиране

Т редактиране

Ф редактиране

  •   Фаница Николоска (1978 – ), политик от Северна Македония
  •     Фатмир Бесими (1975 – ), финансист от Северна Македония
  •   Филимена Димитрова Иванова (18 март 1916 - ?), завършила в 1942 година немска филология в Софийския университет[33]

Х редактиране

  •    Хазби Лика (р. 1972), вицепремиер на Северна Македония, отговарящ за Охридския рамков договор
  •   Хайрула Фишек (1885 – 1975), турски и османски генерал
  •   Халил Демирджиоглу (1905 – 1972), турски учен, историк и археолог
  •   Христо Аврамов, български революционер, Ботев четник
  •   Христо Дембов, деец на ВМОРО[2]
  •   Христо Иванов Калкандели, български революционер, Ботев четник, юрист[34]
  •   Хлисто Йованов, деец на ВМОРО[2]
  •   Христо Костов Сичан, деец на ВМОРО[2]
  •   Христо Чулков, български учител в килийното училище в родния си град през 1832 година, учил в Дебърския манастир[35]
  •    Хусни Исмаили (р. 1963), северномакедонски политик

Я редактиране

Опълченци от Тетово редактиране

  •   Антон Димитриев, V опълченска дружина, умрял в Ниш на 17 август 1877 г.[37]
  •   Апостол Афанасиев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[38]
  •   Бойко Здравев, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[39]
  •   Димитър Симеонов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[38]
  •   Зафир Стоянов (1843 или 1846 - ?), доброволец в Сръбско-турската война от 1876 година, на 28 април 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, на 12 юни 1877 г. преведен в IV рота, уволнен на 1 юли 1878 г.,[40] към 1918 г. живее в София,[41] от 1 януари 1923 година се изселва в Кралството на сърби, хървати и словенци, в същата година е обявен за почетен гражданин на Габрово[40]
  •   Йосиф Петров, постъпил в I рота на I опълченска дружина на 28 април 1877 година, преведен в IV рота на 12 юни 1877 година, произведен ефрейтор, уволнен на 27 юни 1878 година,[42] умрял преди 1918 г. в Америка[41]
  •   Кузман Цветков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[41]
  •   Никола Симов, постъпил на 11 май 1877 г. в I опълченска дружина, IV рота,[43] умрял преди 1918 г.[41]
  •   Христо Аврамов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[38]
  •   Христо Донев, на 27 май 1877 година постъпва в IV рота на I дружина, уволнен е на 1 юли 1878 година[44]

Македоно-одрински опълченци от Тетово редактиране

  •   Манол Аргушев, 3 рота на 3 Солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[45]

Бележки редактиране

  1. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 17.
  3. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
  4. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 187.
  5. ↑ а б в г д е ж з Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 20.
  6. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
  7. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.17
  8. ↑ Списък на убити партизани
  9. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 141.
  10. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  11. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 616.
  12. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  13. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 30.
  14. ↑ а б в г д е ж з и к л м Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 19.
  15. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
  16. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.11
  17. ↑ Патилата на една група четници отъ Дебърско въ Сърбия (Спомени на бившия четникъ Никола Боровъ Кокалевски) // Илюстрация Илиндень 5 (6 (46). София, Издание на Илинденската Организация, май 1933. с. 10.
  18. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
  19. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
  20. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  21. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  22. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 47
  23. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 269.
  24. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 606.
  25. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 332, л. 59
  26. ↑ Македония в образи – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.124
  27. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  28. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 298.
  29. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.17
  30. ↑ Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 21.
  31. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
  32. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 64, 96.
  33. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 206.
  34. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 31.
  35. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 709.
  36. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 580.
  37. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  38. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  39. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
  40. ↑ а б Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 195.
  41. ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
  42. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 156.
  43. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 180.
  44. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 76.
  45. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тетовци&oldid=11549169“.