Срацимировци
- Срацимир пренасочва насам. За други значения вижте Срацимир (пояснение).
Срацимировците са последната владетелска династия на Средновековна България, която е клон на династията на Шишмановци (която от своя страна е клон на династиите на Асеневци, Комнин Дука и Неманичи).
Срацимировци | |
България и Южна Албания | |
Информация | |
---|---|
Страна | България |
Парентална династия | Асеневци |
Титли | Деспот на Валона Деспот на Ловеч Цар на България |
Основател | Деспот Срацимир |
Последен владетел | Ростислав Стратимирович |
Настоящ потомък | неизвестен |
Основана | 12 век |
Разпадане | 1686 |
Националност | българи |
Кадетски линии | няма |
Основоположник на рода Срацимировци е Срацимир, който се жени за Кераца Петрица. Първият известен аристократ, носил това име, е протоспатарий Срацимир от 11 век, а втори е синът на Завида.
Брат на жупан Срацимир е великият жупан Стефан Неманя, който е прапрапрадядо на Кераца Петрица (виж родословното дърво).
Шишман I | ||||||||||||||||
Кераца Петрица | ||||||||||||||||
Петър (севастократор) | ||||||||||||||||
неизвестна по име дъщеря на Ана-Теодора Асенина | ||||||||||||||||
Иван Асен I | ||||||||||||||||
Иван Асен II | ||||||||||||||||
Елена (Иван Асен I) | ||||||||||||||||
Ана-Теодора | ||||||||||||||||
Теодор Комнин | ||||||||||||||||
Ирина Комнина | ||||||||||||||||
Мария Патралифена | ||||||||||||||||
Деспот Срацимир
редактиранеПървите известни представители на рода са братята Срацимир, Димитър, Радослав и Самуил, които по времето на династията на Тертеровци играят важна роля в управлението на държавата. В края на 13 век най-важният сред тях – Срацимир, се жени за известната болярка Кераца Петрица, произхождаща от „две страни от царско коляно“. Баща ѝ е деспот Шишман, а майка ѝ е дъщеря на цар Иван Асен II, т.е. е от рода Асеневци. Вследствие на този брак Срацимир получава от своя роднина по сватовска линия на Асеневци Теодор Светослав деспотска титла и владението Крън в днешна Област Стара Загора. Срацимир и Кераца Петрица имат 5 деца [1], които се нареждат сред най-могъщите аристократи на Балканите през 14 век:
- Иван Александър става ловешки деспот при управлението на вуйчо му Михаил III Шишман, а по-сетне и цар на България;
- Елена Българска става кралица, а по-късно и царица в Скопие (и съпруга на цар Стефан Душан Неманич);
- Иван Комнин става деспот на Валона (Вльора) (на Адриатическото крайбрежие);
- Михаил остава да владее родовите имения около Крън;
- Теодора;
Цар Иван Александър
редактиранеЦар Иван Александър има 2 брака:
- от влахинята Теодора Басараб (дъщеря на влашкия войвода Иванко Бесараб) има трима сина – Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен IV;
- от еврейката Сара (Теодора) (Сара, дъщеря на венециански банкер, която преди сватбата се покръства и приема името Теодора) има двама сина – Иван Шишман и Иван Асен V.
Михаил Асен при възцаряването на баща му е обявен за съцар. Той и двамата Иван-Асеновци са убити, като млади от османците. Цар Иван Александър разделя своята държава между останалите си синове и така възникват:
- Видинското царство на Иван Срацимир и
- Търновското царство на Иван Шишман.
Цар Иван Срацимир
редактиранеЦар Иван Срацимир от двата си брака има само 1 син – Константин II Асен. Неговата дъщеря Доротея става босненска кралица и оттам, през графската фамилия Цили и през династията на Хабсбургите, кръвта ѝ се влива в най-могъщата европейска аристокрация.
Цар Иван Шишман
редактиранеЦар Иван Шишман има двама сина. Първият – Александър, след падането на България под османска власт е принуден да приеме исляма и е убит, като воин на турския султан в сражение в Мала Азия. Вторият – Фружин, запазва християнската си вяра и оставя потомци, влели се в дребната унгарска аристокрация. В края на живота си Фружин, заедно с трима свои сина – Станислав, Стойко и Стоян, се завръща в Османската империя и се задоволява със статута на мюселем в района между Пирот и Свърлиг. От тези синове на княз Фружин водят корена си няколко големи рода, чиито имена през следващите столетия се срещат в историческите хроники.
Цар Константин ІІ Асен и княз Фружин
редактиранеПрестолонаследниците цар Константин II Асен (син на цар Иван Срацимир) и княз Фружин (син на цар Иван Шишман) организират и предвождат през 1408 – 1413 г. първото в България въстание срещу Османската империя, известно в историята като въстание на Константин и Фружин.
Потомци на рода
редактиранеВ края на 16 век (през 1598 г.) в Търново избухва Първото търновско въстание, чийто предводител Шишман е обявен за цар Шишман III.
През 1686 г. отново в Търново избухва нов бунт, чийто ръководител е Ростислав Стратимирович, обявил се за потомък на цар Иван Срацимир и цар Константин ІІ Асен и титулувал се „княз Търновски Страшимирович“. Твърде е възможно той наистина да е потомък на Константин II Асен, преките му прародители са се установили в Русия, по което и името Ростислав.
През 18 век във Видин се налага чорбаджийската фамилия Шишманоглу.
Сред известните личности от по-ново време, които произхождат от този род, могат да се цитират писателят Алеко Константинов и литераторът Иван Шишманов.
Родословно дърво на династия Срацимировци / Шишмановци
редактиране-
- Иван Комнин Асен (1332 – 1363)
- Александър Комнин Асен (1363 – 1372)
- Иванина Комнина (1372 – 1395)
- Иван Александър (1331 – 1371), цар на България
- съ-цар Михаил IV Асен, (* ок. 1322, съ-цар 1332 – 1355)
- Иван Срацимир (* 1324/1325, упр. 1356 – 1397 цар на Видинското царство)
- Доротея, царица на Босна
- Константин II Асен (* 1370-те, упр. 1397 – 1422 във Видин)
- Иван Шишман (* 1350/1351, упр. 1371 – 1395 във Велико Търново)
- Йосиф II, константинополски патриарх (1416 – 1439)
- Фружин (ум. ок. 1460)
- Елена Българска (1332 – 1356)
-
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). БАН, ISBN 954-430-264-6, 1985, 1994.