Стралджа (община)
Община Стралджа се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Ямбол.
Община Стралджа | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Ямбол |
Площ | 676.29 km² |
Население | 13 205 души |
Адм. център | Стралджа |
Брой селища | 22 |
Сайт | straldzha.bg |
Управление | |
Кмет | Атанас Киров (Нова България, НППБ, ГЕРБ, ВМРО-БНД, Левицата!; 2015) |
Общ. съвет | 17 съветници
|
Община Стралджа в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината е разположена в североизточната част на област Ямбол. С площта си от 676,285 km2 е 3-та по големина сред 5-те общините на областта, което съставлява 20,39% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на юг – община Болярово;
- на югозапад – община Елхово;
- на запад – община Тунджа;
- на северозапад – община Сливен, област Сливен;
- на север – община Котел, област Сливен и община Сунгурларе, област Бургас;
- на изток – община Карнобат и община Средец, област Бургас.
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеРелефът на общината е равнинен и хълмист, като територията ѝ попада в пределите на Източна Стара планина, източната част на Сливенската котловина и северната част на Тунджанската хълмиста област.
Крайната северна част на общината е заета от южните склонове на Терзийски баир, най-южно разклонение на Източна Стара планина. В него, на около 5 km североизточно от село Лозенец, на границата с община Сунгурларе се издига най-високата му точка връх Кръста 472,3 m, който е и най-високата точка на цялата община.
В централните части на община Стралджа се простира обширното Стралджанско поле, което е източно продължение на Сливенската котловина с надморска височина от 130 до 180 m.
Южно от него в пределите на общината попадат югоизточните хълмисти части на възвишението Бакаджици. На 5 km южно от село Иречеково се намира най-високата им точка връх Еньовичиния манастир 461,8 m на територията на общината.
В най-източната точка на община Стралджа, източно от село Правдино, на границата с община Средец, в коритото на Господаревска река е разположена най-ниската ѝ точка – 72 m н.в.
Води
редактиранеВ централната част на общината, от изток на запад, на протежение от около 28 – 30 km протича част от долното течение на река Мочурица (ляв приток на Тунджа), коритото на която е коригирано с водозащитни диги. На територията на общината река Мочурица получава най-големият си проток – река Мараш. Река Мараш води началото си от Стидовска планина (част от Източна Стара планина). Тече в източна посока в широка асиметрична долина (със стръмни десни склонове) по северното подножие на планината Гребенец (част от Стара планина). Южно от село Пъдарево (община Котел) завива на юг, навлиза в община Стралджа и образува дълбок пролом (Марашки пролом), дълъг 7 km между планината Гребенец на запад и рида Терзийски баир на изток. Северно от пътния възел „Петолъчката“ излиза от пролома и навлиза в Стралджанско поле. Тук долината ѝ е широка и плитка, коригирана с водозащитни диги. Влива отдясно в река Мочурица на 138 m н.в., при село Воденичане. Площта на водосборния r̀ басейн възлиза на 232 km2, което представлява 18,15% от водосборния басейн на река Мочурица.
Поради издигнато си положение спрямо околните територии, от южната, хълмиста част на общината водят началото три по-големи реки принадлежащи към Беломорския и Черноморския водосборни басейни. На югозапад покрай селата Тамарино и Каменец протича горното течение на река Боадере (Геренска река, ляв приток на Тунджа). В най-южната част покрай селата Поляна и Александрово протича най-горното течение на Средецка река, принадлежаща към Черноморския водосборен басейн. В централната част на общината, от запад на изток покрай селата Люлин, Първенец и Правдино протича горното течение на Господаревска река (Бунарска река, Голямата река, ляв приток на Средецка река).
Населени места
редактиранеОбщината се състои от 22 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Александрово | 74 | 37,264 | Хасаноглу | Люлин | 131 | 23,030 | Ени махле |
Атолово | 131 | 10,346 | Маленово | 265 | 34,931 | Паша кьой, Пашино | |
Богорово | 46 | 12,017 | Арпач | Недялско | 183 | 44,422 | Афтане |
Воденичане | 347 | 32,480 | Дермен кьой | Палаузово | 102 | 27,313 | Авлалии |
Войника | 239 | 40,931 | Поляна | 142 | 43,464 | Бургунджи кьой | |
Джинот | 245 | 16,125 | Чинкоджа | Правдино | 72 | 24,272 | Довруклии |
Зимница | 1440 | 45,695 | Къшла кьой | Първенец | 163 | 31,739 | Башалии |
Иречеково | 346 | 47,189 | Арнауткьой | Саранско | 109 | 13,146 | Саранлии |
Каменец | 320 | 31,672 | Саранлъ ени кьой, Телец | Стралджа | 4987 | 79,305 | |
Леярово | 25 | 17,902 | Дюкмен | Тамарино | 123 | 21,408 | Тюркмени |
Лозенец | 629 | 28,703 | Сеймен | Чарда | 251 | 22,931 | Суруджалии |
ОБЩО | 10370 | 676,285 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- Административен правилник № 91/обн. 30.09.1883 г. – преименува с. Хасаноглу на с. Александрово;
- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Къшла кьой на с. Зимница;
- Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Английско село за отделно населено място – с. Атолово;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Арпач на с. Богорово;
- – преименува с. Дермен кьой на с. Воденичане;
- – преименува с. Чинкоджа на с. Джинот;
- – преименува с. Арнаут кьой на с. Иречеково;
- – преименува с. Дюкмен на с. Леярово;
- – преименува с. Сеймен на с. Лозенец;
- – преименува с. Ени махле на с. Люлин;
- – преименува с. Афтане на с. Недялско;
- – преименува с. Авлалии на с. Палаузово;
- – преименува с. Паша кьой на с. Пашино;
- – преименува с. Бургунджи кьой на с. Поляна;
- – преименува с. Довруклии (Доуруклии) на с. Правдино;
- – преименува с. Башалии на с. Първенец;
- – преименува с. Саранлии на с. Саранско;
- – преименува с. Тюркмени на с. Тамарино;
- – преименува с. Саранлъ ени кьой (Ени кьой) на с. Телец;
- – преименува с. Суруджалии на с. Чарда;
- Указ № 360/обн. 02.08.1950 г. – преименува с. Телец на с. Каменец;
- Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Пашино на с. Маленово;
- Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Стралджа за с.гр.т. Стралджа;
- Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Стралджа за гр. Стралджа;
- Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Войника и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Стралджа;
- – отделя с. Търнава и землището му от община Стралджа и го присъединява към община Тунджа;
- Указ № 257/обн. ДВ бр.57/11.07.1997 г. – отделя с. Зорница и землището му от община Стралджа, област Ямбол и го присъединява към община Средец, област Бургас;
Население
редактиранеЧисленост на населението според преброяванията през годините:[2]
Година на преброяване |
Численост |
1934 | 29 630 |
1946 | 32 445 |
1956 | 31 347 |
1965 | 27 391 |
1975 | 22 514 |
1985 | 18 822 |
1992 | 18 074 |
2001 | 15 828 |
2011 | 12 781 |
2021 | 10 370 |
Етнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 12781 | 9866 | 241 | 2403 | 68 | 84 | 119 | 100,00 | 77,19 | 1,88 | 18,80 | 0,53 | 0,65 | 0,93 |
Стралджа | 5702 | 4037 | 198 | 1334 | 12 | 40 | 81 | Стралджа | 70,79 | 3,47 | 23,39 | 0,21 | 0,70 | 1,42 |
Александрово | 177 | 117 | 0 | 57 | 3 | 0 | 0 | Александрово | 66,10 | 0,00 | 32,20 | 1,69 | 0,00 | 0,00 |
Атолово | 200 | 141 | 3 | 53 | 3 | 0 | 0 | Атолово | 70,50 | 1,50 | 26,50 | 1,50 | 0,00 | 0,00 |
Богорово | 85 | 84 | 0 | 0 | 0 | Богорово | 98,82 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | ||||
Воденичане | 404 | 337 | 0 | 55 | 1 | Воденичане | 83,41 | 0,00 | 13,61 | 0,24 | ||||
Войника | 389 | 362 | 0 | 24 | 0 | Войника | 93,05 | 0,00 | 6,16 | 0,00 | ||||
Джинот | 275 | 252 | 0 | 18 | 3 | Джинот | 91,63 | 0,00 | 6,54 | 1,09 | ||||
Зимница | 1804 | 1385 | 12 | 374 | 11 | 5 | 17 | Зимница | 76,77 | 0,66 | 20,73 | 0,60 | 0,27 | 0,94 |
Иречеково | 455 | 371 | 0 | 83 | 0 | Иречеково | 81,53 | 0,00 | 18,24 | 0,00 | ||||
Каменец | 425 | 395 | 0 | 24 | 6 | 0 | 0 | Каменец | 92,94 | 0,00 | 5,64 | 1,41 | 0,00 | 0,00 |
Леярово | 37 | 35 | 0 | 0 | 1 | Леярово | 94,59 | 0,00 | 0,00 | 2,70 | ||||
Лозенец | 616 | 276 | 10 | 327 | 2 | Лозенец | 44,80 | 1,62 | 53,08 | 0,32 | ||||
Люлин | 183 | 180 | 0 | 0 | 3 | 0 | 0 | Люлин | 98,36 | 0,00 | 0,00 | 1,63 | 0,00 | 0,00 |
Маленово | 309 | 305 | 0 | 0 | 1 | Маленово | 98,70 | 0,00 | 0,00 | 0,32 | ||||
Недялско | 280 | 254 | 0 | 24 | 0 | 0 | 2 | Недялско | 90,71 | 0,00 | 8,57 | 0,00 | 0,00 | 0,71 |
Палаузово | 142 | 120 | 8 | 14 | 0 | 0 | 0 | Палаузово | 84,50 | 5,63 | 9,85 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Поляна | 253 | 244 | 0 | 0 | 1 | Поляна | 96,44 | 0,00 | 0,00 | 0,39 | ||||
Правдино | 128 | 123 | 0 | 0 | 4 | Правдино | 96,09 | 0,00 | 0,00 | 3,12 | ||||
Първенец | 269 | 254 | 12 | 0 | 2 | Първенец | 94,42 | 4,46 | 0,00 | 0,74 | ||||
Саранско | 138 | 125 | 8 | 0 | 5 | 0 | 0 | Саранско | 90,57 | 5,79 | 0,00 | 3,62 | 0,00 | 0,00 |
Тамарино | 220 | 184 | 0 | 25 | 9 | 0 | 2 | Тамарино | 83,63 | 0,00 | 11,36 | 4,09 | 0,00 | 0,90 |
Чарда | 290 | 285 | 2 | Чарда | 98,27 | 0,68 |
Вероизповедания
редактиранеЧисленост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 12 781 | 100,00 |
Православие | 7066 | 55,28 |
Католицизъм | 51 | 0,39 |
Протестантство | 362 | 2,83 |
Ислям | 38 | 0,29 |
Друго | 5 | 0,03 |
Нямат | 1548 | 12,11 |
Не се самоопределят | 1697 | 13,27 |
Непоказано | 2014 | 15,75 |
Транспорт
редактиранеПрез общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 18,5 km.
- В северната част на общината, от запад на изток, на протежение от 17,9 km – участък от трасето на жп линията София – Карлово – Дъбово – Зимница – Карнобат – Бургас;
- На протежение от 0,6 km – последният участък от трасето на жп линията Пловдив – Стара Загора – Ямбол – Зимница.
През общината преминават изцяло или частично 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 164 km:
- участък от 18,6 km от автомагистрала Тракия (от km 289,4 до km 308,0);
- участък от 6,9 km от Републикански път I-6 (от km 432,9 до km 439,8);
- участък от 19,5 km от Републикански път I-7 (от km 230,4 до km 249,9);
- участък от 13,2 km от Републикански път II-53 (от km 169,6 до km 182,8);
- началният участък от 48,2 km от Републикански път III-707 (от km 0 до km 48,2);
- участък от 16,7 km от Републикански път III-5308 (от km 9 до km 25,7);
- целият участък от 12,5 km от Републикански път III-7007;
- последният участък от 4,5 km от Републикански път III-7009 (от km 14 до km 18,5);
- началният участък от 23,9 km от Републикански път III-7072 (от km 0 до km 23,9).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-42. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-54. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-66. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 11 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 октомври 2020. (на английски)
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно община Стралджа
- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.