Портал:Османска империя/Хронология

• 1299 г.: Образуване на османската държава.
• 1301 г.: Превземане на град Йенишехир от османците и обявяването му за столица.
• 1326 г.: Завоюване на град Бурса от османците, пренасяне на османската столица в него.
• 1337 г.: Завоюване на град Никомедия (дн. Измит) от османците.
• 1349 г.: Нахлуване на Сюлейман (син на Орхан I) в Тракия и България.
• 1352 г.: Преминаване на османците през Дарданелите и превземане на крепостта Цимпе на полуостров Галиполи.
• 1354 г.: Завладяване на град Галиполи от османците.
• 26 септември 1371 г.: Състои се битката при Черномен, османците разгромяват обединените сили на братята Вълкашин и Углеша.
• 28 юни 1389 г.: Състои се битка в областта Косово, османците разгромяват коалиционните сили на сръбския княз Лазар и босненския крал Твърдко I.
• 1391 г.: Баязид I обсажда Константинопол.
• 25 септември 1396 г.: Състои се битката при Никопол с кръстоносците под командването на крал Сигизмунд Люксембургски, при която османците побеждават.
• 1400 г.: Нахлуване на османците в Атика и Пелопонес.
• 1400 г.: Втора обсада на Константинопол от османците.
• 1402 – 1413 г.: Борба за власт между синовете на Баязид I.
• 3 март 1403 г.: В град Акшехир се самоубива султан Баязид I.
• 1422 г.: Опит на султан Мурад II да превземе Константинопол.
• 1430 г.: Окончателно завоюване на град Солун от османците.
• 1443 – 1468 г.: Борба на албанците под ръководството на Георги Кастриоти (Скендербег) срещу османските завоеватели.
• 10 ноември 1444 г.: Състои се битката при Варна, кръстоносните войски на полско-унгарския крал Владислав III и унгарския пълководец Янош Хуняди са победени от османските войски на султан Мурад II. Полският крал загива в битката.
• 17 – 19 октомври 1448 г.: Състои се битката при Косово, при която християнската армия на унгарския управител Янош Хуняди е разбита от Мурад II.
• 1452 г.: Близо до Константинопол османците издигат крепостта Румели Хисар.
• април – май 1453 г.: Константинопол е обсаден от османската армия.
• 29 май 1453 г.: Константинопол е превзет от османците и става столица на империята.
• 1454 – 1459 г.: Окончателно покоряване на Сръбското деспотство от Мехмед II, и превръщането му в османска провинция.
• 1460 г.: Окончателно покоряване на Пелопонеското деспотство от османците.
• 1461 г.: Покоряване на Трапезундската империя и присъединяване на владенията й към османската държава.
• 1462 г.: Завладяване на остров Митилини (дн. Лесбос) от османците.
• 1463 г.: Завладяване на Босненското кралство от османските турци.
• 1463 – 1479 г.: Води се война с Венеция.
• 1471 г.: Покоряване на бейлика Караман от Мехмед II.
• 1471 г.: Завоюване на венецианския остров Евбея от османците.
• 11 август 1473 г.: Мехмед II разгромява на армията на Узун Хасан, султан на Ак Коюнлу.
• 1475 г.: Завладяване на колониите на Генуезката република в Северното Черноморие и Княжество Феодоро, населено с християни. Кримското ханство става васално на османския султан.
• 1476 г.: Княжество Влахия окончателно приема сюзеренитета на Османската империя.
• 15 юни 1478 г.: Капитулация на албанската столица Круя.
• 1479 г.: Окончателно покоряване на Албанските владения от османците.
• 1490 г.: Завземане на венецианската крепост Лепанто от османците.
• 1508 г.: Селско въстание под ръководството на Нур Али Халиф в района на Токат.
• 1512 г.: Сваляне от престола на султан Баязид II от въстанали еничари.
• 1514 г.: Завладяване на Кюрдистан от османските турци.
• 23 август 1514 г.: Разгром на персийските войски от османците в Чълдаранската долина.
• 1516 г.: Завладяване на Сирия и Палестина от османците.
• 31 януари 1517 г.: Настъпление на османските войски в Кайро.
• 1517 г.: Завладяване на Мамелюкския султанат (Египет) от османците.
• 1518 г.: Преминаване на Хайредин Барбароса под сюзеренитета на османския султан.
• 1519 г.: Селско въстание под ръководството на шейх Джелял в районите на Турхала, Токат и Амасия.
• 1521 г.: Първи унгарски поход на Сюлейман I.
• 1521 г.: Завземане на Багдад от османците и присъединяването му към империята.
• декември 1522 г.: Завземане на остров Родос и Додеканезите от османците.
• юли 1526 г.: Втори унгарски поход на Сюлейман I.
• 29 август 1526 г.: Състои се битката при Мохач, която завършва с победа за османците.
• 1526 г.: Кралство Унгария става васално на Османската империя.
• 1527 г.: Селско въстание под ръководството на Календер шах в Анадола.
• май 1529 г.: Трети унгарски поход на Сюлейман I.
• септември – октомври 1529 г.: Първа обсада на Виена от османските войски.
• 1534 г.: Завладяване на земите на Сефевидите в днешен Ирак от османците.
• февруари 1535 г.: Договор за мир, дружба и търговия между Османската империя и Кралство Франция. Предоставяне на капитулационни права на Франция.
• 28 септември 1538 г.: Победа на османския морски флот в битката при Превеза над обединената ескадра на император Карл V, Римската курия и Венецианската република.
• 1548 – 1549 г.: Първа война на Сюлейман I с Персия.
• 1551 г.: Присъединяване на град Триполи (в Африка) към Османската империя.
• 1553 – 1555 г.: Втора война на Сюлейман I с Персия.
• 1570 – 1573 г.: Война между Османската империя и Свещената лига (включваща Испания, Венеция, Генуа, Малта, и др.).
• 7 октомври 1571 г.: Състои се битката при Лепанто, при която османския флот претърпява поражение от испано-венецианската ескадра в Коринтския залив.
• 1571 г.: Завладяване на венецианския остров Кипър от османците.
• 3 март 1573 г.: Мирен договор между Османската империя и Венецианската република. Преминаване на остров Кипър към империята.
• 1593 – 1606 г.: Война между Османската империя и Хабсбургската монархия.
• март – юли 1594 г.: Въстание на сърбите в Банат срещу османския гнет, известно като Банатска буна.
• 1595 г.: Начало на нова вълна от селски въстания в Анадола.
• 1599 – 1603 г.: Селско въстание в Анадола под ръководството на Кара Язъджъ и Дели Хасан.
• 11 ноември 1606 г.: Житваторогски мирен договор, между султан Ахмед I и Матиас II (император на Свещената Римска империя и крал на Унгария).
• 1607 – 1609 г.: Селско въстание в Анадола под ръководството на Календероглу.
• 1672 – 1681 г.: Води се руско-турска война и с кримския хан за Дяснобережна Украйна.
• 1683 г.: Начало на нова война между Османската империя и Ерцхерцогство Австрия за Кралство Унгария.
• юли – септември 1683 г.: Втора обсада на Виена от османската армия. При битката за Виена османците са разгромени от полско-казашките войски под командването на Ян III Собиески.
• 1684 г.: Създаване на антиосманска Свещена лига (включваща Хабсбургската монархия, Жечпосполита, Венецианската република и Малта).
• 1684 – 1699 г.: Война на Османската империя със Свещената лига, известна като Голямата турска война.
• 1686 г.: Присъединяване на Руското царство към Свещената лига.
• 26 януари 1699 г.: Карловицки договор, между Османската империя и държавите от Свещената лига.
• август 1703 г.: Войнишко въстание в Цариград. Сваляне от престола на Мустафа II.
• 23 юли 1711 г.: Прутски мирен договор между Османската империя и Руското царство след Прутската война.
• 1714 – 1718 г.: Води се венецианско-турска война, в която участва Ерцхерцогство Австрия.
• 21 юли 1718 г.: Пожаревацки договор, между Османската империя от една страна, Австрия и Венеция от друга.
• 16 ноември 1720 г.: Османо-руски мирен договор в Цариград „за вечни времена“, потвърждаващ условия на на Одринския мирен договор от 1713 г.
• 24 юни 1724 г.: Договор между Османската и Руската империя в Цариград, за разделяне между двете държави на персийските владения в Кавказ.
• 28 септември 1730 г.: Начало на цариградското въстание на Патрона Халил.
• 1737 – 1739 г.: Води се австро-турска война.
• 1739 г.: Белградски мирен договор, мирен договор на Османската империя с Хабсбургската монархия (1 септември) и Руската империя (18 септември).
• 4 октомври 1768 г.: Османската империя обявява война на Руската империя.
• 1770 – 1771 г.: Въстание на гърците в Морея.
• 7 юли 1770 г.: Състои се битката при Чешме, при която османския флот е унищожен от руската ескадра в Чесменския залив.
• 21 юли 1774 г.: Кючуккайнарджийски мирен договор с който се слага край на руско-турската война от 1768 – 1774 г.
• 21 март 1779 г.: Айнълъкавакска конференция между Османската и Руската империя.
• 19 април 1783 г.: Манифест на Екатерина II за присъединяване към Руската империя на Крим, Таман и кубанските татари.
• 9 февруари 1788 г.: Хабсбургската монархия (Австрия) обявява война на Османската империя.
• 22 септември 1789 г.: Разгром на османската армия от руско-австрийските войски под командването на ген. Суворов близо до река Римник, дн. Румъния.
• 4 август 1791 г.: Сепаративен мирен договор в Свищов между Османската и Хабсбургската империя.
• 9 януари 1792 г.: Яшки мирен договор между Османската и Руската империя, с който се слага край на руско-турската война от 1787 – 1792 г.
• 1792 – 1798 г.: Първи етап от военните реформи на султан Селим III.
• 1 юли 1798 г.: Нахлуване на френски войски под командването на Наполеон I в Египетски еялет. Начало на османо-френската война.
• 1804 – 1813 г.: Първо сръбско въстание срещу османския гнет.
• 1806 – 1812 г.: Води се руско-турска война.
• 1807 г.: Начало на втория етап от военните реформи на Селим III, въстание на еничарите, детрониране на Селим III.
• 28 юли 1808 г.: Настъпление на привърженика на реформите на Мустафа паша Байрактар срещу реакционния султан Мустафа IV. Детрониране на Мустафа IV и заемане на престола от Махмуд II.
• 17 ноември 1808 г.: Въстание на еничарите, гибел на Мустафа паша Байрактар и други привърженици на реформите.
• 1815 г.: Второ сръбско въстание срещу османския гнет.
• 1821 – 1829 г.: Гръцка националноосвободителна революция.
• 1825 г.: Десант на египетски войски под командването на Ибрахим паша в Пелопонес за потушаване на гръцкото въстание по молба на Махмуд II.
• 15 юни 1826 г.: Въстание на еничарите и ликвидиране на еничарския корпус.
• 1828 – 1829 г.: Води се руско-турска война.
• 14 септември 1829 г.: Одрински мирен договор, слага се край на руско-турската война от 1828 – 1829 г.
• 1830 г.: Провъзгласяване на независимостта на Гърция.
• 1831 – 1833 г.: Война между султан Махмуд II и неговия египетски наместник Мохамед Али паша.
• 8 юли 1833 г.: Ункярискелесийски договор между Османската и Руската империя, предоставящ на руския военен флот право да преминава през проливите.
• 1839 – 1840 г.: Втора война между султан Махмуд II и Мохамед Али паша. Разгром на султанските войски от египтяните. Намеса на Руската империя, Британската империя, Кралство Франция и Прусия. Поражение на Мохамед Али паша.
• 3 ноември 1839 г.: Султан Абдул Меджид I провъзгласява Гюлханският хатишериф. Начало на Танзимата.
• 15 юли 1840 г.: В Лондон е подписана конвенция между Британската империя, Руската империя, Австрийската империя и Прусия за гарантиране на целостта на Османската империя.
• 13 юли 1841 г.: Лондонска конвенция за проливите, подписана от Руската империя, Австрийската империя, Кралство Франция, Обединеното кралство, Прусия и Османската империя. Проливите са обявени за затворени за военни кораби на всички държави.
• 1853 – 1856 г.: Кримската война, военен конфликт между Руската империя и съюз между Османската империя, Франция, Британската империя и Сардинското кралство.
• 18 февруари 1856 г.: Провъзгласяване на хатихумаюна.
• 30 март 1856 г.: Парижки мирен договор, с който завършва Кримската война.
• 1856 г.: Създадена е „Банк Отоман“.
• 1859 – 1861 г.: Обединяване на Влахия и Молдова и провъзгласяване на Обединено княжество Влашко и Молдова.
• 1865 г.: Създаване на нелегална турска патриотична организация на конституционалистите – „Нови османци“.
• 1875 г.: Избухва въстание срещу османската власт в Босна и Херцеговина.
• 6 октомври 1875 г.: Финансов банкрут на Османската империя.
• 1876 г.: Избухва въстание на българите в Османската империя, наречено Априлско въстание.
• май 1876 г.: Вълнения в Цариград. Султан Абдул Азис е детрониран от Младотурската партия. Свален е с преврат на либералните кръгове. Детрониран е заради неуспехи в управлението, Априлското въстание и убийството на консулите в Солун. Самоубива се или е убит 6 дни по-късно.
• декември 1876 – януари 1877 г.: Конференция в Цариград за разрешаване на източната криза (1875 – 1878).
• 23 декември 1876 г.: Провъзгласена е първата османска конституция, съставена от Мидхат паша.
• 19 март 1877 г.: Откриване на първия османски парламент.
• април 1877 – март 1878 г.: Води се руско-турска война.
• февруари 1878 г.: Разпускане на османския парламент от султан Абдул Хамид II.
• 3 март 1878 г.: Санстефански мирен договор, между Османската и Руската империя, който слага край на руско-турската война от 1877 – 1878 г. и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско иго по българските земи.
• 13 юли 1878 г.: Берлински договор, между Османската империя и Руската империя, Германската империя, Австро-Унгария, Франция, Британската империя и Кралство Италия. Урежда промените в положението на Османската империя след руско-турската война от 1877 – 1878 г.
• 20 декември 1881 г.: Султански указ („мухаремски декрет“) за образуване на управление за османския дълг.
• 10 април 1883 г.: Убийство на Мидхат паша в град Таиф (Арабия) по заповед на Абдул Хамид II.
• 21 май 1889 г.: Създаване на тайна организация „Османско единение“.
• 1894 г.: Обединяват се групите на организацията „Османско единение“ в една партия под името „Единение и прогрес“.
• 1894 – 1896 г.: Извършени са кланета над арменци.
• 1897 г.: Води се гръцко-турска война.
• 1902 г.: Конгрес на османските антисултански организации в Париж.
• 1907 г.: Конгрес в Париж на тайните организации в Османската империя, борещи се срещу режима на Абдул Хамид II.
• юли 1908 г.: Извършен е държавен преврат в Османската империя, наречен Младотурска революция.
• 23 юли 1908 г.: Възстановяване на конституцията от 1876 г.
• 2 ноември 1908 г.: Откриване на Османския парламент.
• 13 април 1909 г.: Контрапреврат на Абдул Хамид II в Цариград.
• 27 април 1909 г.: Потушаване на контрапреврата и детрониране на Абдул Хамид II.
• 1911 – 1912 г.: Води се италианско-турска война за Триполитания.
• 18 октомври 1912 г.: Мирен договор в Лозана между Кралство Италия и Османската империя, според който Италия получава Триполитания и Киренайка, анексирани от нея през февруари 1912 г.
• 1912 – 1913 г.: Води се Първата балканска война, между Османската империя и държавите от Балканския съюз – Царство България, Кралство Сърбия, Кралство Гърция и Кралство Черна гора.
• 30 май 1913 г.: Лондонски мирен договор, между държавите от Балканския съюз и Османската империя, с който се слага край на Балканската война от 1912 – 1913 г.
• юни – август 1913 г.: Води се Втората балканска война, между България и страните – Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя.
• 10 август 1913 г.: Букурещки договор с който се слага край на Втората балканска война.
• 29 септември 1913 г.: Цариградски договор между Царство България и Османската империя, според който на империята се отстъпва Одринско.
• 14 ноември 1913 г.: Мирен договор между Османската империя и Гърция в Атина.
• 2 август 1914 г.: Тайно съглашение в Цариград за военен съюз между Германската и Османската империя.
• 29 октомври 1914 г.: Обстрел на руски градове по Черноморското крайбрежие от германо-турски кораби. Включване на Османската империя в Първата световна война.
• 11 ноември 1914 г.: Османската империя обявява война на Руската империя.
• 19 февруари 1915 г.: Дарданелска операция
• 4 март – 10 април 1915 г.: Тайно съглашение на Руската империя с Британската империя и Франция, за присъединяване на Цариград и проливите към Русия след победата над германската коалиция.
• 24 април 1915 г.: Започва арменския геноцид.
• 1916 г.: Тайно съглашение между Англия, Франция и Русия за разделяне на османските територии в Азия.
• 30 октомври 1918 г.: Сключване на примирие между Антантата и разгромената във войната Османска империя на борда на британския крайцер „Агамемнон“ в пристанището Мудрос на остров Лемнос.