Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница За първото правителство в което Червенков е председател вижте Правителство на Васил Коларов (1949–1954).

Правителството на Вълко Червенков е шестдесет и деветото правителство на Народна република България, назначено с Укази № 17 и № 18 от 20 януари 1954 г.[1]. Управлява страната до 18 април 1956 г., след което е наследено от правителството на Антон Югов[2].

Правителство на Вълко Червенков
Flag of Bulgaria.svg 69-о правителство на България
Период
Сформирано 20 януари 1954
Разпуснато 18 април 1956
Личности и партии
Председател Вълко Червенков
Коалиция Отечествен фронт
Първоначален състав
Министри 25
~ мъже 24
~ жени 1
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Коларов 1, 2
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Югов 1, 2, 3

Съдържание

ПолитикаРедактиране

Вътрешна политикаРедактиране

Последните две години от управлението на правителството с министър-председател Вълко Червенков (1954–1956) се характеризират с пълното идеологизиране на всички сфери на обществения живот и сливане на държавния и партийния апарат. Политбюро на ЦК на БКП се превръща в пълновластен господар в България, контролиращ както партийните структури, така и икономиката и органите на законодателната и изпълнителната власт. Местните органи на самоуправление играят незначителна роля в обществения живот[2].

Всеки опит за критика на политиката на БКП е жестоко наказван. Възстановени са закритите през 1953 г. трудови лагери („Белене“) и е възобновена практиката за изселване от градските центрове на „неблагонадеждните лица и техните семейства“[2].

В образованието и при подбора на кадри за държавното управление стриктно се спазва класово-партийният подход. Учениците и студентите задължително членуват в младежки комунистически организации – „Чавдарче“, „Септемврийче“ или Димитровски комунистически младежки съюз. В програмата на вузовете се включват редица идеологически дисциплини – научен комунизъм, история на КПСС и марксистка философия. Въведен е задължителен политически изпит както при кандидатстване за висше учебно заведение, така и при полагане на държавни изпити. Пълен контрол от страна на БКП се налага и върху дейността на армията и МВР[2].

Завършилите военно училище български младежи почти без изключение членуват в комунистическата партия. Под пълно нейно подчинение попадат Отечествения фронт, Българската православна църква, БЗНС и другите обществени и религиозни организации[2].

Външна политикаРедактиране

Външната политика на страната е напълно възобновена със СССР и нейните сателити в Източна и Централна Европа. С тях се осъществява 86,25% от външният стокообмен на България. На 14 май 1955 г. във Варшава е подписан Договор за дружба, сътрудничество и взаимопомощ между Народната република Албания, Народната република България, Германската демократична република, Полската народна република, Румънската народна република, Съюзът на съветските социалистически републики, Унгарската народна република и Чехословашката социалистическа република. Тои предвижда оказване на военна помощ при нападение на някоя от страните в пакта, създаване на обединено командване и съвместно решаване на важни политически и икономически връзки. Варшавският договр е за срок от 20 години и дава „законова“ възможност на СССР да се противопостави на всеки опит на народите от т.нар. Източен блок да отстояват своята независимост (Унгария през 1956 г. и Чехословакия през 1968 г.)[2].

Нарушаване на човешките права в България е сериозна пречка за участието ѝ в международни организации и програми. Едва на 14 декември 1955 г., и то след силен дипломатически натиск от страна на Съветския съюз и взаимни отстъпки на Великите сили, страната е приета за член на ООН. Половин година по-късно (17 май 1956 г.) тя става член и на ЮНЕСКО[2].

СъставянеРедактиране

Кабинетът, оглавен от Вълко Червенков, е образуван от политически дейци на БКП и БЗНС, както и от 1 безпартиен функционер на Отечествения фронт – Кимон Георгиев.

КабинетРедактиране

Сформира се от следните 25 министри и един председател[2].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Вълко Червенков БКП  
подпредседател на Министерския съвет Антон Югов БКП  
подпредседател на Министерския съвет Георги Трайков БЗНС  
подпредседател на Министерския съвет Иван Михайлов БКП  
подпредседател на Министерския съвет Райко Дамянов БКП  
подпредседател на Министерския съвет,
председател на Държавната планова комисия
Георги Чанков БКП  
лека и хранителна промишленост Атанас Димитров БКП  
вътрешни работи Георги Цанков БКП  
транспорт Данчо Димитров БКП  
народна просвета Демир Янев БКП  
председател на Комисията за държавен контрол Димо Дичев БКП  
външна търговия Живко Живков БКП  
електрификация Кимон Георгиев безпартиен  
финанси Кирил Лазаров БКП  
строежи Марин Грашнов БКП  
външни работи Минчо Нейчев БКП  
вътрешна търговия Пело Пеловски БКП  
народно здраве и социални грижи Петър Коларов БКП  
народна отбрана Петър Панчевски БКП  
правосъдие Ради Найденов БЗНС  
доставки Руси Христозов БКП  
председател на Комитета за наука, изкуство и култура Рубен Аврамов БКП  
тежка промишленост Тано Цолов БКП  
пощи, телеграфи и телефони Цола Драгойчева БКП  
земеделие Станко Тодоров БКП  
комунално стопанство и благоустройство Стоян Тончев БКП  

Промени в кабинетаРедактиране

от 6 февруари 1954Редактиране

министерство име партия
култура Рубен Аврамов БКП  

от 11 юли 1955Редактиране

министерство име партия
председател на Държавния комитет за строителство и
архитектура
Антон Югов БКП  

ЛитератураРедактиране

  • Българските политически водители 1879-1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

БележкиРедактиране

  1. ИПНС. Укази № 17 и № 18 от 20 януари 1954 г. Обнародвани в „ИПНС“, бр. 70 от 22 януари 1954 г.
  2. а б в г д е ж з Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 268-270.