Средновековна сръбска аристокрация

В сръбската аристокрация, съставена от т.нар. властели (титла, тъждествена на архонт[1]) се категоризират велможите (на сръбски: velikaši, velmoži; на латински: magnates), които са най-горния обществен слой. В обществено-правната си организация Сърбия заимства модел, създаден във Византийската империя[2].

Властели
Mourning nobility at the burial of Anna Dandolo.jpg
Траурно племство на погребението на кралица Анна
Разселение Средновековна Сърбия
Език сърбославянски
Религия Православие
Byzantine empire 1355.jpg
Балканите през 1355
Властели в Общомедия

Grb Nemanjica mini transparent.png

шаблон
История на сърбите
Древни култури на територията на Сърбия
 • Старчево-Кришка култура •
 • Винчанска култура •
Антична история на територията на Сърбия
 • Илирия / илири / илирийски племена •
 • трибали • ауториати • скордиски •
 • Илирик • Панония • Далмация •
 • Мизия / Горна Мизия •
 • Вътрешна Дакия / Крайбрежна Дакия •
 • дардани / Дардания •
Средновековна история на сърбите
 • Бела Сърбия • Средновековни сръбски земи • Княжеска Сърбия •
 • Дукля / Зета • Велико княжество Сърбия / Сръбско кралство / Сръбско царство •
 • Мачва / Средновековно сръбско кралство •
 • Земята на Войновичи / Моравско княжество •
 • Косовско деспотство •
 • Смедеревско деспотство •
 • Херцеговина • Черна гора •
Сръбските земи под османска власт
 • пречански сърби / Военна граница •
 • Първо хабсбургско управление •
 • Второ хабсбургско управление •
 • Първо сръбско въстание •
 • Второ сръбско въстание •
Нова история на сърбите
 • Княжество Сърбия / Кралство Сърбия •
 • Княжество Черна гора / Кралство Черна гора •
 • Сърбия по време на Първата световна война •
 • Кралство на сърби, хървати и словенци •
 • Кралство Югославия •
 • Сърбия по време на Втората световна война •
 • Четничество / Офанзиви срещу партизаните •
 • СФРЮ / Социалистическа република Сърбия •
 • Съюзна Югославия / Сърбия и Черна гора •
 • Босна и Херцеговина / Република Сръбска •
Историография на сърбите
 • История на сръбския народ •
 • История на сърбите (Владимир Чорович) •
Serbian Cross1Red.svg
Портал Сърбия
Serbian flag mini.svg

Сръбският нобилитет (на сръбски: Srpsko plemstvo) е познат във всички средновековни сръбски държави, а и в ранната Османска империя до XVI век. Аристокрацията притежава наследствени алодиални имоти, които са разработвани от зависими и закрепостени себри, подобни на византийските парики, подлежащи на трудова повинност. Аристокрацията е задължена да служи на монарха при война[3].

История на Сръбската монархияРедактиране

Всяко от средновековните сръбски княжества Босна, Захумлие, Рашка, Дукля (1043 – 1101) има собствено племство и институции. На 16 април 1346 (Великден), Стефан Душан свиква голям събор в Скопие, с участието на сръбския архиепископ Йоаникий II, Охридския архиепископ Николай I, българския Патриарх Симеон и различни религиозни лидери от Атон. Събраните духовници се съгласяват, а впоследствие тържествено обявяват автокефалността на сръбската архиепископия със статут на Патриаршия със седалище в Печкия манастир. Първият сръбски Патриарх Йоаникий от своя страна тържествено коронова Стефан Душан за император и самодържец на сърби и ромеи" (на гръцки Bασιλεὺς καὶ αὐτoκράτωρ Σερβίας καὶ Pωμανίας). Така в следващите години Душановият доведен брат Симеон Урош и девер му Иван Комнин стават деспоти по подобие на Йоан Оливер, даруван от Андроник III. Деян Драгаш и Бранко получават титла севастократор. Военните командири Прелюб и Войхна получават титлата кесар. Повишаването на сръбския Патриарх довежда до промени в същия дух – епископствата стават митрополии, като например Скопска епархия. Цар Урош V умира бездетен през 1371, а сръбската аристокрация е унищожена от османците при Черномен в началото на същата година. Марко Мърнявчевич, който по-рано е бил коронясан млад крал, не съумява да обедини племството и Сърбия бързо деградира в конгломерат от феодални територии, управлявани от крал Марко, Деяновичите братя, Георги I Балшич, Вук Бранкович, Никола Алтоманович, Лазар Хребелянович и други.

Йерархия на сръбското племствоРедактиране

  • Великаши (velikaši) – най-висшата аристокрация в Сърбия.
  • Властеличи (vlasteličići) съставляват по-ниския клас на средновековната сръбска аристокрация. Това е достатъчно многочисленото войнско благородство от края на XII и началото на XIII век. Нерядко притежават села, с пълни права над тях в социално-икономическо и правно отношение. Своите военни задължения в армията изпълняват индивидуално или с група от своите хора (войници), според богатството си и възможността да издържат войска.

Титли през Развито и Късно СредновековиеРедактиране

 
Дечански хризовул

Исторически извори за сръбски благороднически титли се появяват и сочат времето на управление на Стефан Милутин. В Дечанския хрисовул от XIV век крал Стефан споменава тези титли за дворяните и официалните лица, присъстващи на събора в Дечани. Към тях се добавят заети от Византия титли като севаст. С коронясването на Стефан Душан за „Цар на гърци и сърби“ (1346), се задълбочава процеса по ромеизация на сръбското племство и дворцовия церемониал, като се появява възможността за въздаване и на титлите „деспот“ и „цезар“, т.е. „цар“. [4].

  • Дворцови титли:
    • жупан (на сръбски: župan) – Средновековните сръбски земи са организирани в административно-териториални единици, наречени жупи (на сръбски: župe), които най-често включват няколко селски общини и са тъждествени на западноевропейските графства (на английски: county). Жупите са управлявани от магистрат, чиято власт е наследствена и подчинена в мир или война само на сръбския княз или крал.
    • велик жупан (на сръбски: veliki župan) – титлата възниква през XI век, за да означи първенец сред жупаните.
    • войвода (на сръбски: vojvoda; на латински: dux belli) – най-висш дворцов и военен сан, равняващ се на генерал и херцог. След Стефан Милутин (1282 – 1321) е въведен и рангът на велик войвода.
    • княз (на сръбски: knez) – тъждествен на принц в западноевропейското перство.
    • кефалия (на сръбски: kefalija) – въведена при управлението на Стефан Душан титла от гръко-византийски произход, тъждествена и заместваща жупанската.
    • казнац (на сръбски: kaznac) („палач“) – дворцова титла, натоварена с отговорност за хазната в земите под негова юрисдикция (на сръбски: kaznačina) и тъждествена на камериерската (на латински: camerarius, (на английски: chamberlain).
    • тепчия (на сръбски: tepčija) – титла с неясни обязаности, появила се за първи път през XIII век. Счита се, че тепчията отговаря за владетелските имоти извън столицата [5][6].
    • господар или господин (на сръбски: gospodin, (на английски: lord).
    • челник (на сръбски: čelnik) – Титла, отъждествявана на граф-палатин (на латински: Comes palatinus, „граф в двореца“; на немски: Pfalzgraf). При Стефан Милутин челникът е отговорен за сигурността на църковното имущество, арбитража и защитата му от посегателства от страна на аристокрацията. При Стефан Дечански (1321 – 31) вече има едновременно двама или трима челници. Значението на този сан явно расте, защото при Стефан Душан се появява новата титла на велики челник (1331 – 55).
    • ставилац (на сръбски: stavilac – церемониална титла, подобна на византийските доместик и пинкернес (чашник, на сръбски: peharnik). Ставилацът е отговорен за снабдяването на княжеската трапеза и по тази причина според Раде Михаличич титлата е запазена за най-висшия и доверен велможа. Въпреки че се нарежда на последно място по важност сред сръбските дворцови титли, ставилацът има правото и престижа да бъде най-близо до владетеля.
    • протовестиар (на сръбски: protovestijar) – наричан и Велики казнац, тази титла е с византийски произход и се възлага на финансовия съветник на владетеля.
    • кесар (на сръбски: kesar) – заимствана от римо-византийската дворцова титла kaísar ((на гръцки: καῖσαρ, (на латински: caesar).
    • доместик (на сръбски: domestik) и Велик доместик.
    • логотет (на сръбски: logotet) и също по-късно Велик логотет. Финансови и данъчни обязаности.
    • чауш (на сръбски: čauš, veliki čauš) – къснопоявила се титла с неясни задължения, свързани със сигурността в монархията и повлияна от контакта с тюрките. Произходът ѝ е уйгурски и е въздаван на посланици, особено за висши сановници и емисари във византийския или персийския двор.
    • слуга (на сръбски: sluga) – пост, подобен на ставилаца и тъждествен на византийския Велик доместик.
    • коморник (на сръбски: komornik) – в източниците и преводите липсва конкретна информация за отговорностите и привилегиите, с които е натоварена тази титла. Въз основа на източници от други европейски дворове се допуска тъждественост между коморник и коронен съдебен пристав.
    • дияк (на сръбски: dijak)
  • Почетни титли:

Списък на средновековни сръбски благороднициРедактиране

Сръбски княжества 780 – 1100Редактиране

Велико сръбско княжество (1100 – 1217)Редактиране

 
Рашкият велик жупан Вукан
  • Гърдеша (fl. 1154 – 56), жупан на Требине
  • Вучина (fl. 1150 – 51), жупан
  • Радомир (fl. 1170), жупан в Требине
  • Славогаст (fl. 1154 – 56), бан на Хум
  • Храмко, господар на Хум (1177 – 1200)
  • Димитри Прогон, княз на Арбанон (fl. 1208 – 16)

Сръбско кралство (1217 – 1345)Редактиране

 
Петар Браян
  • Обрад (1230), велик тепчия на Стефан Владислав.
  • Прибилша Гърдешич, жупан на Стефан Владислав.
  • Богдан Радоевич (fl. 1278), казнац.
  • Владо, казнац, (1274 – 1279).
  • Първослав Радоевич (fl. 1280), казнац на Елена Анжуйска.
  • Мърнян (fl. 1288), казнац на Елена Анжуйска в Требине.
  • Градислав Войшич (fl. 1284 – 1327), първият челник в двора на Сърбия.
  • Мирослав, казнац на Стефан Милутин.
  • Кузма, тепчия на Стефан Милутин.
  • Бранко, челник на Стефан Милутин.
  • Владислав Йонима (fl. 1303 – 06), жупан на Стефан Милутин в Северна Албания.
  • Дражен Богопенец (fl. 1306), жупан на Стефан Милутин в Източен Хум.
  • Новак Гребострек (fl. 1312), Велик войвода в Битка при Галиполи
  • Йован Драгослав (fl. 1315), казнац, основател на Света Богородица Одигитрия (Мушутище)
  • Брайко (Брадко) (fl. 1319)
  • Mисльен, Велик тепчия на Стефан Дечански.
  • Радослав, тепчия на Стефан Дечански.
  • Илия кефалия (1326)
  • Влъгдраг, челник (+1327), замонашил се под името Никола.
  • Балдовин Багаш, княз на Вранье при Стефан Дечански.
  • Младен, войвода (fl. 1321 – 1326), жупан на Требине and Драчевица, основател на фамилията Бранкович.
  • Никола, жупан (fl. 1321 – 1329), управлявал Северна Албания. Брат на войводата Младен.
  • Петар Браян, жупан, (fl. 1340 – 42)
  • Джураш Вранчич, ставилац.
  • Милош Войнович (fl. 1333), ставилац.
  • Хрельо, войвода, господар на Рила (fl.1320 – 1342)
  • Войн, войвода, господар на Гацко (fl. 1322 – 1347)
  • Градислав Борилович (fl. 1325 – 1352), войвода при Димотика, казнац и тепчия.
  • Владое (fl. 1326), тепчия.
  • Mърнява, провинциален господар (fl. 1329).
  • Богоя, провинциален господар в Зета (fl. 1340)
  • Иван Драгуш, провинциален господар (fl. 1325 – 40), братовчед на Душан по майчина линия.

Сръбско царство (1345 – 1371)Редактиране

 
Йоаникий II
 
Влатко Паскачич

Залез на сръбското царство (1371 – 1395)Редактиране

 
Углеша Влаткович с родителите си
  • Милутин (+1389), Велик войвода. Управлява Рудник.
  • Радич Черноевич (fl. 1392 – 96), господар в Горна Зета.
  • Братослав (fl. 1370), логотет.
  • Драгослав (fl. 1357 – 1360), логотет.
  • Андрей Гропа (fl. 1371 – 78), жупан на Охрид.
  • Углеша Влаткович (fl. 1427), кесар. Управлява Славище.
  • Дабижив Спандуль (fl. 1375 – 76), кефалия на Струмица. Служи на Деяновичите братя.
Лазар Хребелянович
  • Витомир (fl. 1380), Велик войвода.
  • Грубач (fl. 1377), протовестиар.
  • Петър (fl. 1387), жупан.
  • Гойислав (fl. 1387), кефалия на Лазар в Ново Брдо.
  • Людина Богосав (fl. 1381). господар на Смедерево.
  • Драгослав (1389), господар. Управлява Синьи Вир.
  • Драгосав Пробишич, Велик войвода.
  • Краймир (Крайко) (+1389), Велик войвода. Син на Йован Оливер.[7]
  • Новак (fl. 1381), логотет
Братя Мърнявчевичи
  • Гойко Мърнявчевич, логотет.
  • Дабижив, логотет.
  • Косан, логотет.
  • Манко, челник.
  • Ивойе, челник.
  • Станислав, челник.
  • Мильян, челник.
  • Милош, кефалия.
  • Оливер, кефалия в Битоля.
  • Георги, кефалия, брат на протостратор Станиша.
  • Кардамис, Велики чауш, член на висшия съд в Сяр.

Сръбско деспотство (1402 – 1540)Редактиране

Стефан Лазаревич
  • Радич Поступович (fl. 1413 – 41), велик челник.
  • Мазарек (fl. 1414 – 23), войвода. Управлява Рудник, Островица (1414 – ?) и Зета (1422 – 1423)
  • Логосит (fl. 1422), войвода.
  • Богдан (fl. 1408), протовестиар. Служи на деспот Стефан Лазаревич. ktetor от Каленич.
  • Матия (Матко) Таловец, бан на Славония
  • Радослав Михаљевич, велик войвода
  • Коджа Захария (fl. 1422), господар на Шати и Дагнум
Джурадж Бранкович
  • Тома Кантакузин
  • Михайло Анджелович (fl. 1458), велик челник.
  • Якша Брежичич (fl. 1453), войвода
  • Никола Скобалич (fl. 1454), войвода, господар на Зелен град.
  • Гойчин Църноевич (fl. 1444 – 51).
  • Стефан Раткович, Велик логотет.

ИзточнициРедактиране

  1. Острогорски, Георгије. „Душан и његова властела у борби са Византијом.“ Зборник у част шесте стогодишњице Законика цара Душана 1 (1951): 79 – 86.
  2. Blagojević, Miloš (2001). Državna uprava u srpskim srednjovekovnim zemljama (2nd ed.). Belgrade: Službeni list SRJ.
  3. Fine, John Van Antwerp, Jr. (1991) [1983]. The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century. University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-08149-3.
  4. Richard B. Spence (1992). Scholar, patriot, mentor: historical essays in honor of Dimitrije Djordjević. East European Monographs. p. 148. ISBN 978-0-88033-217-0
  5. Janković, Dragoslav. Istorija države i prava feudalne Srbije, XII-XV vek. Naućna knjiga, 1961. с. 55.
  6. Шаркић, Срђан. „Правни положај властеле у средњовековној Србији.“ Зборник радова Правног факултета у Новом Саду 1 (2010): 7 – 27.
  7. Jov Mišković, Kosovska bitka 15. juna 1389. godine, Planeta, 1933: Крајмир (Крајко) и Дамњан Оливеровићи, синови деспота овчепољског Јована Оливера. Крајмир је, – по Михајлу Константиновићу, држао здељу, у коју је пала глава кнеза Лазара, када је по наредби султановој био посечен, ...

Допълнително четивоРедактиране

  • Blagojević, Miloš (2004). Nemanjići i Lazarevići i srpska srednjovekovna državnost. Zavod za udžbenike i nastavna sredstva.
  • Ćirković, Sima; Mihaljčić, Rade (1999). Лексикон српског средњег века. Knowledge.
  • Dinić, Mihailo; Ćirković, Sima (1978). Српске земље у средњем веку: историјско-географске студије. Српска књижевна задруга.
  • Fine, John Van Antwerp, Jr. (1994) [1987]. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-08260-5.
  • Janković, Dragoslav (1961). Istorija države i prava feudalne Srbije, XII-XV vek. Naućna knjiga.
  • Jevtić, Dragoš; Popović, Dragoljub (2000). Narodna pravna istorija. Savremena administracija.
  • Mandić, Svetislav (1986). Velika gospoda sve srpske zemlje i drugi prosopografski prilozi. Srpska književna zadruga.
  • Purković, Miodrag (1985). Srpska kultura srednjega veka. Izd. Srpske pravoslavne eparhije za zapadnu Evropu.
  • Blagojević, M. „Vladar i podanici, vlastela i vojnici, zavisni ljudi i trgovci.“ Rulers and subjects, lords and soldiers, dependent people and traders). In Cirkovic (ed.): 141 – 156.
  • Šarkić, Srđan (1996). Srednjovekovno srpsko pravo. Matica srpska.
  • Иванић, Б. „Прстење српске средњовековне властеле.“ (1998).
  • Ivanović, Miloš B. (2013). „Властела Државе српских деспота“. Belgrade: Filozofski fakultet.
  • Ivanović, Miloš (2014). „Развитак војне службе као основ формирања властеоског слоја у српској средњовековној држави“ [Development of Military Service as Foundation for Creation of Nobility in Medieval Serbian State]. Војно-историјски гласник (I): 30 – 48.
  • Maksimović, L. (1993). „Sevasti u srednjovekovnoj Srbiji“. Zbornik radova Vizantološkog instituta (32): 137 – 147.
  • Шуица, Марко. (2004). Властела кнеза Стефана Лазаревића (1389 – 1402). ГДИ, 1, 7 – 31. Шуица, Марко. „Немирно доба српског средњег века. Властела српских обласних господара.“ (2000).
  • Topalović, Živko, and Marko Milutinović-Piper. Sebri i vlastela: društveni poredak u staroj srpskoj državi. Srpska književna zadruga, 2002.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Medieval Serbian nobility“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Medieval Serbian noble titles“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.