Отваря главното меню

Европейска харта за регионалните или малцинствените езици

Европейската харта за регионалните или малцинствени езици (на английски: European Charter for Regional or Minority Languages; на френски: Charte européenne des langues régionales ou minoritaires) е международна конвенция, приета от Съвета на Европа през 1992 г., която защитава малцинствените езици и традиционните регионални езици в Европа. Обхваща езици, които са традиционно използвани на територията на дадена държава, но се използват от малцинство и се различават от официалния език. Това изключва езиците на мигрантски общности, както и диалекти на официалния език.[1]

Европейска харта за регионалните или малцинствени езици
European Charter for Regional or Minority Languages membership.svg
  Ратифицирали   Подписали, но нератифицирали  Неподписали и нератифицирали  Страни извън Съвета на Европа
Информация
Вид многостранно споразумение
Подписване 5 ноември 1992
Място Страсбург
Влизане в сила 1 март 1998
Условия 5 ратификации
Подписали 33
Страни 25
Съхранител Генералния секретар на Съвета на Европа
Език английски и френски
European Charter for Regional or Minority Languages в Уикиизточник

Целта на Хартата е съхраняването и популяризирането на историческите регионални и малцинствени езици като част от културното богатство в Европа. Държавите, ратифицирали Хартата се задължават активно да поощряват употребата на тези езици в образованието, администрацията, медиите, културния, икономическия и обществения живот. [2] Хартата предвижда широк кръг от възможни мерки и действия, чрез които да бъдат защитена и поощрявана употребата на регионални и малцинствени езици, както и две нива на защита. Всяка ратифицираща държава трябва да приложи по-ниското ниво на защита към езиците, които декларира. Може допълнително да се приложи и по-високото ниво на защита, като изпълни поне 35 от предписаните възможни мерки.

Към януари 2018 г. Хартата покрива с различна степен на защита общо 79 езика, използвани от 203 езикови общности или малцинства. Българският език е обявен като регионален или малцинствен език в пет държави: Румъния, Словакия, Сърбия, Украйна и Унгария. [3]

От 47-те държави в Съвета на Европа, 25 са ратифицирали Хартата, а други 8 са подписали, но не са я ратифицирали. България е сред неподписалите.[4]

Приложение на Хартата по държавиРедактиране

Държава Ратификация Езици, към които е приложена Хартата
Австрия[5] 28 юни 2001
Армения[6] 25 януари 2002
Босна и Херцеговина[7] 21 септември 2010
Германия[8] 16 септември 1998
Дания[9] 8 септември 2000
Испания[10] 9 април 2001
Кипър[11] 26 август 2002
Лихтенщайн[12] 18 ноември 1997
  • няма регионални и малцинствени езици по смисъла на Хартата
Люксембург[13] 22 юни 2005
  • няма регионални и малцинствени езици по смисъла на Хартата
Нидерландия[14] 2 май 1996
Норвегия[15][16] 10 ноември 1993
Обединено кралство[17] 27 март 2001
Полша[18] 2 февруари 2009
Румъния[19] 29 януари 2008
Сърбия[20] 15 февруари 2006
Словакия[21] 5 септември 2001
Словения[22] 4 октомври 2000
Украйна[23] 19 септември 2005 Украйна прилага Хартата „към езиците на следните етнически малцинства“:[24]
Унгария[25] 26 април 1995
Финландия[26] 9 ноември 1994
Хърватия[27] 5 ноември 1997
Черна гора 15 февруари 2006
Чехия[28] 15 ноември 2006
Швейцария[29] 23 декември 1997
Швеция[30] 9 февруари 2000

ИзточнициРедактиране

  1. Част Ι Член 1
  2. The objectives of the European Charter for Regional or Minority Languages – Съвет на Европа
  3. Languages covered by the European Charter for Regional or Minority Languages (Списък езици, покрити от Хартата към 1 януари 2018)
  4. Списък с държави, подписали и ратифицирали – Съвет на Европа
  5. Декларация на Австрия към Съвета на Европа. Австрия ратифицира Хартата по отношение на всеки език в конкретни провинции.
  6. Декларация на Армения към Съвета на Европа
  7. Декларация на Босна и Херцеговина към Съвета на Европа
  8. Декларация на Германия към Съвета на Европа
  9. Декларация на Кралство Дания към Съвета на Европа Дания не прилага Хартата към фарьорския и гренландския език, но ги признава за основни езици редом с датския съответно на фарьорските острови и в Гренландия.
  10. Декларация на Испания към Съвета на Европа
  11. Декларация на Република Кипър към Съвета на Европа
  12. Декларация на Лихтенщайн към Съвета на Европа
  13. Report of the Committee of Experts on Luxembourg, December 2008 (PDF). // Coe.int. Посетен на 30 януари 2014.
  14. Декларация на Нидерландия към Съвета на Европа
  15. Декларация на Норвегия към Съвета на Европа
  16. European charter for regional or minority languages. // Regjeringen.no. Посетен на 1 март 2015.
  17. Декларация на Обединеното Кралство към Съвета на Европа
  18. Декларация на Полша към Съвета на Европа
  19. Декларация на Румъния към Съвета на Европа
  20. Декларация на Сърбия към Съвета на Европа
  21. Декларация на Словакия към Съвета на Европа
  22. Декларация на Словения към Съвета на Европа
  23. Декларация на Украйна към Съвета на Европа
  24. Council of Europe site
  25. Декларация на Унгария към Съвета на Европа
  26. Декларация на Финландия към Съвета на Европа
  27. Декларация на Хърватия към Съвета на Европа
  28. Декларация на Чешката Република към Съвета на Европа
  29. Декларация на Швейцария към Съвета на Европа
  30. Декларация на Швеция към Съвета на Европа