Прометей

един от титаните в древногръцката митология
(пренасочване от Прометей (митология))
Вижте пояснителната страница за други значения на Прометей.

Прометей (на старогръцки: Προμηθεύς, Προμηθέως; на латински: Prometheus) е един от титаните в древногръцката митология, син на титана Япет и океанидата Климена (или на Азия, или Темида). Брат на Атлас, Епиметей и Менойтий. Името му означава „мислещ предварително“. Прометей е баща на Девкалион; Девкалион и съпругата му Пира били единствените хора, оцелели след Потопа. В битката между титаните Прометей подкрепял Зевс, който от своя страна не харесвал титаните, не одобрявал и Прометей. Омразата му се засилила още повече, поради любовта на титана към хората. Съществува и легендата за Прометей, който създава първия човек от глина, като богинята Деметра е тази, която му вдъхва живот.

Прометей
Προμηθεύς
един от титаните в древногръцката митология
ПогребанАргос, Гърция
Семейство
БащаЯпет
МайкаКлимена
Братя/сестриЕпиметей
Менетей
Атлас
СъпругаКлимена
ДецаДевкалион
Елин
Прометей в Общомедия

В древногръцките митове Прометей е представен като човеколюбив, ненавиждащ тиранията, борещ се за правда. В различни варианти на митовете, свързани с него, той се противопоставя неколкократно на Зевс.

Митовете за титана редактиране

 
Прометей дава огъня на хората, картина на Хайнрих Фюгер (ок. 1817 г.)

В най-известния епизод от тази митология той бива жестоко наказан от Зевс за това, че е дал огъня на простосмъртните. Прометей бива прикован на скала в Кавказ от сина на Зевс – Хефест. Той въпреки волята си забива железен кол в гърдите на титана и го оковава с неразкъсваеми вериги. Така започнали мъките на Прометей – всеки ден долитал орел, символ на самия Зевс, и разкъсвал черния му дроб, който заздравявал през нощта. Според различните автори това продължило няколко столетия или дори 30 000 години. Накрая Прометей е избавен от Херакъл, който убива орела със стрела. В опростена версия действието на Прометей се представя като „кражба“ и разпореждането на Зевс – като наказание за нея. Известна е обаче и предистория, при която Зевс е иззел огъня от хората и го е скрил, а Прометей им го връща.

 
Орелът се храни от Прометей, картина на Джон Сингър Сарджънт (ок. 1917 г.)

В продължение на историята е митът за Пандора, който е отмъщението на Зевс срещу хората. Според него богът наредил на сина си Хефест да извае от влажна глина красивата Пандора, вдъхнал ѝ живот и я изпратил при прометеевия брат Епиметей. Той бива заслепен от красотата на жената и въпреки увещанията на своя брат встъпва в брак с нея. В общия им дом имало плътно затворен съд, в който били скрити всички злини. Но любопитната Пандора отворила съда и освободила всичките злини, които направили живота на хората студен и жесток. Единствено Надеждата останала, по волята на Зевс.

Антични източници на мита за Прометей редактиране

Основни исторически сведения за титана Прометей са от няколко древни автора: Хезиод, Есхил, Пиндар и Платон.

Хезиод редактиране

Митът за Прометей за пръв път се появява в произведението на Хезиод „Теогония“. Там той се противопоставя на Зевс, като поставя пред него два предмета, карайки го да избере: месо, обвито от волски стомах (нещо приятно, обвито от нещо неприятно), и волски кости, покрити с мазнина (нещо неядливо, прикрито от приятна външност). Богът избрал второто, като така на хората било дадено месото, а костите трябвало да принасят в жертва на боговете. Разярен, Зевс скрил огъня от хората, като в тази версия на мита той вече бил познат на хората и отнет от върховния бог. В „Дела и дни“ Хезиод разказва мита за Пандора и последствията от нейните действия.

Омир редактиране

В поемата на Омир „Илиада“ (XIV 279)[1] се споменава прогонването на титаните в Тартар, а в „Одисея“ (XIX 406)[2] – връзки с текстовете на Хезиод, засягащи Прометей.

Пиндар редактиране

 
Статуя на Прометей в Сочи на мястото, където според легендата заповядал да го приковат към скалата Зевс

Двойствеността между боговете и хората се засяга като тема в шестата от Немейските оди[3] на Пиндар. В нея поетът разказва за общото начало на богове и хора, в което пряка връзка има Прометей, играейки ролята на мост между двата рода.

Есхил и Платон редактиране

Двамата основни автори, които оказват влияние върху развитието на митовете и легендите около титана Прометей по време на епохата на Сократ, са Есхил и Платон. Есхил се съсредоточава върху майсторска редакция на литературната форма на гръцката трагедия, докато Платон се съсредоточава върху философското изразяване на мисълта под формата на различните диалози, които написва през живота си.

В диалога на Платон „Протагор“ (320с)[4] едноименният персонаж предава вариант на мита, при който Прометей и Епиметей разпределят качествата между хората, а когато се установява, че нещо не достига, Прометей открадва ковашкото изкуство и огъня.

В изкуството редактиране

 
Прометей от Пиеро ди Козимо (1515)

Образът на Прометей привлича вниманието на писатели, поети, художници още от древността. В трагедията на ЕсхилПрикованият Прометей“, към мотива за кражбата на огъня от боговете е добавен и този за Прометей като първооткривател на всички културни блага, които направили възможно развитието на човешката цивилизация: Прометей научил хората да строят жилища и да добиват метали, да обработват земята и плават на кораби, научил ги на четмо и писмо, да гледат звездите и др.

Хуманистичните черти в образа на бунтаря мъченик Прометей получили развитие в поезията на Джордж Байрон, Пърси Шели, Рик Риърдън и др., както и в музиката (Ференц Лист, Александър Скрябин, Габриел Форе) и изобразителното изкуство (Тициан). В произведенията на Калдерон, Гьоте, Бетховен намерила отражение по-късната версия на мита за Прометей, като праотец на хората. Други автори, които споменават Прометей, са Езоп, Сафо, Овидий, Хигин, Джовани Бокачо, Марсилио Фичино, Йохан Волфганг Гьоте, Франц Кафка и други.

Мотиви за Прометей се откриват и в съвременното кино във филми, като „Прометей“ на Ридли Скот, „Ex Machina“ от Алекс Гарланд.

Вижте също редактиране

Древногръцки богове
Изначални богове
Олимпийски богове
Морски божества
Хтонични божества
Други богове
Титани
Дванадесетте титани:
Океан и Тетида,
Хиперион и Тея,
Койос и Феба,
Кронос и Рея,
Мнемозина, Темида,
Криос, Япет
Синове на Япет:
Атлас, Прометей,
Епиметей, Менетей

Бележки редактиране

  1. вж. „Илиада“, Омир, песен XIV 279, превод Александър Милев, Блага Димитрова, 1969.
  2. вж. „Одисея“, Омир, песен XIX 406, превод Георги Батаклиев, 1971.
  3. вж. Pindar, Nemean Ode VI (cf. tr. Lattimore, p. 111.)
  4. вж. Платон, „Протагор“, в Диалози, т1. София: Наука и изкуство, 1979, с. 364.

Източници редактиране

  • Alexander, Hartley Burr. The Mythology of All Races. Vol 10: North American. Boston, 1916.
  • Beall, E.F., Hesiod's Prometheus and Development in Myth, Journal of the History of Ideas, Vol. 52, No. 3 (Jul. – Sep., 1991), pp. 355–371.
  • Dougherty, Carol. Prometheus. Taylor & Francis, 2006. ISBN 0-415-32406-8, ISBN 978-0-415-32406-9
  • Erdoes, Richard and Alfonso Ortiz, edds. American Indian Myths and Legends. New York, 1984.
  • Fortson, Benjamin. Indo-European Language and Culture: An Introduction. Blackwell Publishing, 2004.
  • Judson, Katharine B. Myths and Legends of the Pacific Northwest. Chicago, 1912.
  • Lamberton, Robert. Hesiod, Yale University Press, 1988. ISBN 0-300-04068-7
  • Swanton, John. "Myths and Tales of the Southeastern Indians." Bureau of American Ethnology Bulletin 88: 1929.
  • Willem Jacob Verdenius, „A Commentary on Hesiod: Works and Days, Vv. 1 – 382“, Brill, 1985, ISBN 90-04-07465-1
  • West, M.L., "Hesiod, Theogony, ed. with prolegomena and commentary", Oxford: Clarendon Press 1966.
  • West, M.L., "Hesiod, Works and Days, ed. with prolegomena and commentary", Oxford: Clarendon Press 1978.
  • Westervelt, W.D. Legends of Maui – a Demigod of Polynesia, and of His Mother Hina. Honolulu, 1910.
  • Williamson, George S. The Longing for Myth in Germany: Religion and Aesthetic Culture from Romanticism to Nietzsche (Chicago, 2004).

Външни препратки редактиране