Първа армия

Първа армия е българска военна част формирана за действие основно в западно направление, Поморавския военен театър и защита при нападение от Сърбия. Воюва в Балканските войни, Първата и Втората световна война.

Първа армия
Информация
Активна	септември 1912 – 1944
Държава	България
Тип	Армия
Щаб	София, Кюстендил

Формиране

На 17 септември 1912 г. с указ на цар Фердинанд I са мобилизирани българските въоръжени сили, с което са образувани трите български полеви армии. Функционира в София. Първа армия влиза в подчинение на началника на 1^-ва военноинспекционна област, като в състава ѝ влизат по 2 бригади от 1^-ва пехотна софийска дивизия, 10^-а сборна дивизия и една бригада от Хасковския отряд с придадените им артилерийски и пионерни части и административни служби. След примирието на 29 ноември 1912 г. армията е в Дерменкьой.

Балкански войни (1912 – 1913)

Командване и състав

Щаб на армията

• Командващ армията – генерал-лейтенант Васил Кутинчев
• Началник на щаба на армията – от Генералния щаб, полковник Асен Пападопов
• Началник на Оперативното отделение – от Генералния щаб, подполковник Юрдан Наумов
• Началник на артилерията – полковник Димитър Перниклийски
• Началник на инженерните войски – полковник Александър Цветанов
• Началник на санитарната част – санитарен полковник д-р Максим Ребен
• Началник на военно-съдебната част -
• Председател на военния съд – подполковник Михаил Георгиев
• Прокурор – подполковник Димитър Тополов
• Началник на тиловото управление – полковник Димитър Неделкович
• Интендант – полковник Иван Пенев
• Началник на съобщенията и етапите – полковник Тодор Бояджиев
• Началник на ветеринарната секция – санитарен подполковник ветеринар д-р Близнаков

Дивизии и полкове

• 1^-ва пехотна софийска дивизия – генерал-майор Стефан Тошев
• 3^-та пехотна балканска дивизия – генерал-майор Иван Сарафов
• 10^-а пехотна сборна дивизия – генерал-майор Стою Брадистилов
• Командир на 9^-и конен полк – полковник Константин Михайлов

На 18 май 1913 г. командването на 1^-ва армия и 3^-та армия се обединяват. През май 1913 г. от състава на армията излизат 1^-ва пехотна софийска дивизия, 6^-а пехотна бдинска дивизия и 10^-а сборна дивизия, като на тяхно място влизат 1^-ва и 2^-ра бригада от 5^-а пехотна дунавска дивизия, 1^-ва и 2^-ра бригада от 9^-а пехотна плевенска дивизия, 65^-и и 66^-и пехотни полкове от Отделната бригада и 4^-ти ескадрон от 4^-ти конен полк. На 1 юни армията се намира в гр. Фердинанд, като получава заповед да започне подготовка за война със Сърбия, а на 19 юни е в Белоградчик, от където започва настъплението ѝ към Сърбия със задача да овладее Княжевац. На 15 юли 1913 г. армията се връща в София и е демобилизирана.

Първа световна война (1915 – 1918)

В навечерието на Първата световна война (1915 – 1918) към септември 1915 г. в състава на армията влизат 1^-ва пехотна софийска дивизия, 9^-а пехотна плевенска дивизия, 8^-а пехотна тунджанска дивизия, 6^-а пехотна бдинска дивизия, 1^-ва конна бригада, 2^-ри конен полк, 1^-ви гаубичен полк, 1^-ви софийски тежък артилерийски полк, 3^-ти видински тежък артилерийски полк и армейски служби. Армията е мобилизирана на 9 септември за участие във войната.

Командване и състав

Щаб на армията

• Командващ армията – генерал-лейтенант Климент Бояджиев (1915 – 1916), генерал-лейтенант Димитър Гешов (1916 – 1918)
• Началник на Щаба на армията – от Генералния щаб, полковник Стефан Азманов (1915 – 1916), генерал-майор Стефан Попов (1918)
• Началник на Оперативното отделение – от Генералния щаб, подполковник Атанас Каишев
• Началник на артилерията – артилерийски инженер полковник Христо Кушев (1915 – 1916), генерал-майор Иван Марков (1916 – 1918)
• Началник на инженерните войски – военен инженер полковник Петко Цъклев (1916 – 1918)
• Началник на Санитарната част – санитарен полковник д-р Никола Казълмъшев
• Началник на Военно-съдебната част – полковник Михаил Георгиев
• Началник на Щаба на Тиловото управление – от Генералния щаб, полковник Руси Радков
• Интендант на армията – полковник Христо Марков
• Началник на съобщенията и етапите – полковник Евстатий Моллов
• Прикомандирован при Щаба на армията – полковник Константин Станчов

Дивизии и бригади

• 1^-ва пехотна софийска дивизия
• 6^-а пехотна бдинска дивизия
• 8^-а пехотна тунджанска дивизия
• 9^-а пехотна плевенска дивизия
• 1^-ва конна бригада

Гранични дружини

• 1^-ва гранична дружина – майор Георги Кузманов
• 2^-ра гранична дружина – капитан Петър Стефчев
• 19^-а гранична дружина – майор Киро Жечев
• 20^-а гранична дружина – капитан Крум Денизов

През 1918 г. към армията се формира картечно училище. На 15 октомври 1918 г. армията е демобилизирана в София.

Втора световна война (1941 – 1945)

На страната на Оста

През 1940 и 1941 година Царство България при управлението на Борис III се съюзява с Третия Райх, възвръща си южна Добруджа, заема Тракия и по-голямата част от Македония. Българската армия е разделена на четири или пет армии, включително първия армия и около 30 дивизии. През пролетта на 1942 година Адолф Хитлер изисква от Борис III активно включване на България във войната. Царят го убеждава да не включва българската армия в боевете със съюзниците като поема задължението да контролира окупирана Сърбия. С тези задачи е натоварена Първа армия и тя е дислоцирана в Сърбия срещу партизаните от местната съпротива.

На страната на Съюзниците

В началото на септември 1944 година бързо напредващата червена армия достига северната граница на България. Българите продължават да се бият с партизаните в Македония, но също така обръщат оръжията си срещу германците. В края на месеца първа армия, заедно с втора и четвърта армии са заети с пълномащабна битка срещу немците по българо-югославската граница. На левия им фланг им помагат югославски партизани, а на десния руската армия. По това време първа армия се състои от дивизии с численост 10 000 души.

На 21 ноември 1944 с командир генерал-лейтенант Владимир Стойчев и помощник-командир генерал-майор Щерю Атанасов се формира 1^-ва българска армия. Тя участва във Втората фаза на войната на България срещу Третия райх 1944 – 1945 г. на фронта в Югославия, Унгария и източна Австрия успешно провеждаща Сремска операция, Дравска операция, Мурска операция разгромявайки хитлеристките войски. След войната започва демобилизацията и от 4 юли 1945 г. Първа българска армия е демобилизирана окончателно на 31 декември 1945 г.

От 1950 г. армията се намира в София. В годините на Студената война е реформирана и 1-ва армия с щаб в София покрива основно югозападното направление, противостояща на гръцката армия (с 3-та армия с щаб в Сливен противостояща на турската армия и 2-ра армия с щаб в Пловдив предвидена да поддържа 1-ва и 3-та армии). През серията от реформи, последвали разпускането на Варшавския договор и края на Студената война 1-ва армия е реформирана в 1-ви армейски корпус, впоследствие в Командване Запад, включващо основно 9-а механизирана бригада (в Горна баня) и мобилизационни подразделения. С приемането на План 2004 и План 2015 за организационно изграждане на силите на Българска армия са разпуснати първо командването, по-късно 9-а механизирана бригада е реформирана в бригадно командване с два механизирани батальона (в Горна баня и Благоевград), а в крайна сметка е разформировано и бригадното командване като последно съединение наследник на 1-ва българска армия.

Състав към 1988

• Първа мотострелкова дивизия – Сливница
• Трета мотострелкова дивизия – Благоевград
• Двадесет и първа мотострелкова дивизия – Пазарджик
• Девета танкова бригада – Горна баня
• 46-а ракетна бригада – Самоков
• Пети армейски артилерийски полк – Самоков
• 35-и армейски противотанков артилерийски полк – Самораново
• 1-и армейски зенитен артилерийски полк
• 88-и армейски инженерен полк – Кюстендил
• 4-и армейски свързочен полк – София
• 38-и армейски батальон за ЯХБЗ – Мусачево
• 1-и батальон за кабелни връзки – София
• 1-и отделен батальон за радиоелектронна борба – София
• 1-и парашутно-разузнавателен батальон – Горна Баня

Наименования

• Първа армия (септември 1912 – 1996)
• Първи армейски корпус (1996 – 2003)
• Командване „Запад“ (2003 – 31 декември 2006)

Командване

• Генерал-майор (ген.л-т от 2 август 1912) Васил Кутинчев (1912 – 1913)
• Генерал-лейтенант Климент Бояджиев (октомври 1915 – 11 септември 1916)
• Генерал-майор (ген.л-т от 20 май 1917) Димитър Гешов (11 септември 1916 – декември 1917)
• Генерал-майор (ген.л-т от 15 август 1917)Стефан Нерезов (30 юли/16 октомври 1918 – 1920)
• Полковник Рашко Атанасов (1931)
• Генерал-лейтенант Константин Соларов (от 1931)
• Генерал-лейтенант Никола Михов (11 август 1941 – 11 април 1942)
• Генерал-майор (ген.л-т от 6 май 1944) Никола Наков (11 април 1942 – 13 септември 1944)
• Полковник (ген.м-р от 3 октомври 1944, ген.л-т от 18 октомври 1944) Владимир Стойчев (13 септември 1944 – 21 ноември 1945)
• Генерал-майор Тодор Тошев (юни 1945 – 25 ноември 1949)
• Генерал-лейтенант Петър Панчевски (октомври 1949 – 1950)
• Генерал-майор (ген.л-т от 1954) Дико Диков (9 февруари 1950 – 1955)
• Генерал-полковник Гено Генов до 1964
• Генерал-майор Велко Палин (1964 – 1966)
• Генерал-лейтенант Стоян Събев
• Генерал-майор Попов
• Генерал-лейтенант Борис Карамфилов (1971/2 – 1980)
• Генерал-лейтенант Любчо Тошков (1981 – 1987)
• Генерал-майор (ген.л-т от 8 септември 1988) Любен Петров (1987 – 1990)
• Генерал-майор Захарин Илиев
• Генерал-майор Петко Прокопиев
• Генерал-майор Любомир Василев (до 2 септември 1994)
• Генерал-майор Стефан Дервишев (от 2 септември 1994, 1996 – 1997)
• Генерал-майор Иван Томов ?
• Генерал-майор Цанко Доленски (1997 – 7 юли 2000)
• Генерал-майор Кирил Василев (7 юли 2000 – 6 юни 2002)
• Бригаден генерал Йордан Йорданов (6 юни 2002 – 9 май 2003)
• Бригаден генерал Златко Златев (9 май 2003 – 1 юни 2006)

Заместник-командващи

Званията са към датата на заемане на длъжността:

• полковник (ген.-майор от 1969) Кольо Цонев – 1969?
• генерал-майор Цанко Доленски – 12 септември 1995 – 19 август 1996 г. (от 26 юни 1996, заместник-командир по бойната подготовка)
• генерал-майор Иван Добрев – 1 септември 1996 – 24 август 1998 г.

Началници на щаба

Званията са към датата на заемане на длъжността:

• полковник Петър Хаджииванов 1945
• полковник Георги Дилчовски 1945
• генерал-майор Славчо Трънски към 15 февруари 1946
• полковник Иван Тодоров Бояджиев 1946
• полковник Иван Тодоров Дерменджиев 1950 – 1952, изпълняващ длъжността
• полковник Велко Палин от 1952
• полковник Христо Радонов към 1960
• полковник Петко Прокопиев – 1987 – 1991
• генерал-майор Драган Драганов – 90-те години

Началници на артилерията

Званията са към датата на заемане на длъжността

• Полковник Иван Цонев 1948; 1950
• Полковник Стоян Попов 4 септември 1953 до 5 септември 1955 г.
• Полковник Найден Боримечков 30 септември 1974 до 29 септември 1978 г.
• Полковник Илия Ленков 30 септември 1978 – 14 септември 1980 г.
• Полковник Илия Ленков 15 септември 1980 – 29 септември 1983 г. (командващ)

Вижте също

• Белградска операция
• Първа българска армия
• Втора армия
• Трета армия
• Четвърта армия
• Пета армия

Източници

• Тодоров, Т., Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 1. София, Военно издателство, 1976.
• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
• Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
• Gosztony, Peter. Stalins Fremde Heere. Bonn: Bernard & Graefe Verlag, 1991. ISBN 3-7637-5889-5.
• Mollo, Andrew. The Armed Forces of World War II. New York: ISBN 0-517-54479-4, Crown, 1981.
• Ready, J. Lee. World War Two Nation by Nation. London: Arms and Armour Press, 1995.
• Thomas, Nigel, and, Mikulan, Krunoslav. Axis Forces in Yugoslavia 1941 – 45. Oxford and New York: Osprey, 1995. ISBN 1-85532-473-3.

• Портал „Военна история на България“