Преспанско-Пелагонийска епархия
Преспанско-Пелагонийската епархия (на македонска литературна норма: Преспанско-пелагониска епархија) е една от епархиите на Македонската православна църква, разположена в югозападната част на Северна Македония на територията на историко-географските области Преспа и Пелагония. В нея влизат градовете Битоля, Прилеп, Ресен, Демир Хисар и Крушево. Управлява се от митрополит Петър Преспанско-Пелагонийски. Катедрален храм на епархията е „Свети Димитър“ в Битоля.
| Преспанско-Пелагонийската епархия | |
 Изглед към митрополията в Битоля | |
| Местно име | Преспанско-пелагониска епархија |
|---|---|
| Църква | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Страна | Северна Македония |
| Център | Битоля |
| Архиерейски наместничества | Битолско, Прилепско, Ресенско |
| Предстоятел | Петър |
| Сан | митрополит |
| Викарен епископ | Климент, Никола |
| Сайт | www.pppe.mk |
| Преспанско-Пелагонийската епархия в Общомедия | |
История
редактиранеПърво споменаване на Пелагонийската епархия е от 1018 година в грамотите на Василий II. В епархията влизат Велес и Прилеп. Около 1600 година битолският епископ носи титлата пелагонийски и прилепски, а по-късно само пелагонийски.
В XVI век Преспанска епархия става самостоятелна епископия. Неин пръв епископ е Агапий от 1528 до 1529 г.[1]
Митрополит Давид Прилепски е споменат в 1454 – 1455 година в надписа в църквата „Свети Илия“ в Долгаец[2] и в 1467 – 1468 в обширните дефтери за Прилепска каза.[3] Прилепски митрополит Йосиф е споменат на икони в манастира Трескавец, като обновител на манастира в 1652 и 1657 г.[4]
В 1913 година с установяването на сръбската власт и прогонването на патриаршеските и екзархийските митрополити, Битолска епархия се управлява от Варнава Дебърски и Велешки. По време на Първата световна война и българската окупация епархията е управлявана от стария екзархийски владика Авксентий Пелагонийски, който в 1916 година мести седалището в Прилеп, тъй като Битоля пада в ръцете на Антантата. След войната епархията отново се управлява от Сръбската православна църква. В 1922 година се сдобива с първия си редовен епископ Йосиф Цвийович. В 1931 година към нея е присъединена Охридската епархия и е формирана Охридско-Битолска епархия с център в Битоля, като катедрата е поета от дотогавашния митрополит Николай Охридски до смъртта му в 1931 г. Митрополит в 1938 - 1939 е Платон, а после епархията е управлявана от Викентий Злетовско-струмишки (1940 – 1941).
След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Охридско-Битолската епархия е връчено на митрополит Филарет Ловчански с помощник епископ Панарет Брегалнишки.[5]
В 1958 година при самопрогласяването на автокефалността на Македонската православна църква, като пръв епископ на тази епархия е избран Климент (Никола Трайковски), родом от Битоля. Името на епархията в този период е Преспанско-Битолска. В 1974 година, с арондацията на епархиите на Македонската православна църква името на епархията е върнато на Охридско-Битолска. След смъртта на епископ Климент в 1979 година, за администратор на епархията е назначен митрополит Гаврил Повардарски. В 1981 година за архиерей на епархията е избран митрополит Петър. При приемането на новия Устав на Македонската православна църква в 1994 година епархията е преименувана на Преспанско-Пелагонийска.[6]
Преспанско-пелагонийска епархия от 2002 до 2023 година е и епархия на каноничната православна църква на територията на Северна Македония – Православната охридска архиепископия под временното управлението на митрополит Марко Брегалнишки.
На 20 юни 2023 година територията на Крушевско-Демирхисарското архиерейско наместничество е откъсната от Преспанско-Пелагонийска епархия и е оформена като Крушевско-Демирхисарска епархия.[7][8]
Архиерейски наместничества и парохии (енории)
редактиране
Преспанско-пелагонийската епархия има 4 архиерейски наместничества и 39 парохии.
- Битолско архиерейско наместничество
- Първа битолска парохия
- Втора битолска парохи
- Трета битолска парохия
- Четвърта битолска парохия
- Пета битолска парохия
- Шеста битолска парохия
- Беранечка парохия
- Бистричка парохия
- Буковска парохия
- Добрушевско-Дедебалска парохия
- Иваневска парохия
- Краварско-Бачка парохия
- Лисолайска парохия
- Могилска парохия
- Новачка парохия
- Старавинска парохия
- Шестнадесета приградска парохия
- Седемнадесета приградска парохия
- Прилепско архиерейско наместничество
- Първа прилепска парохия
- Втора прилепска парохия
- Обършанска парохия
- Варошка парохия
- Малоконярска парохия
- Ропотовска парохия
- Тополчанска парохия
- Плетварско-Беловодичка парохия
- Долненско-Секирска парохия
- Прилепецко-Витолищка парохия
- Ресенско архиерейско наместничество
- Първа ресенска парохия
- Втора ресенска парохия
- Трета ресенска парохия
- Янковска парохия
- Подмочанско-Любойнска парохия
Манастири
редактиранеИзвестни манастири в епархията са:
- „Свети Архангел Михаил“, Варош, Прилеп
- „Свето Преображение Господне“, село Зързе, Прилепско
- „Успение на Пресвета Богородица“, Трескавец, Прилепско
- Янковският манастир „Успение на Пресвета Богородица“, село Янковец, Ресенско
- „Рождество на Пресвета Богородица“, село Сливница, Преспа
- Чебренски манастир „Свети Димитър“, село Зовик, Мариово
Епископи
редактиране- Преспански епископи и митрополити
| Име | Име | Години |
|---|---|---|
| Агапий | Αγάπιος | 1528 – 1529[1] |
| Матей | Ματθαίος | 1607 – 1614[9] |
| Захарий Цигарас | Ζαχαρίας | началото на XVII век |
| Арсений | Αρσένιος | ? – 1668[9] |
| Теофан | Θεοφάνης | 1671 – 1685[10] |
| Партений | Παρθένιος | 1685 – ?[10] |
| Йоасаф | Ἰωάσαφ | ? – 1709[11] |
| Паисий | Παίσιος | 1709 – 1730[11] |
| Доситей | Δοσίθεος | 1730 – 1740[11][12] |
| Паисий | Παίσιος | споменат 1743[12] |
| Партений | Παρθένιος | скоро след Паисий[12] |
- Пелагонийски епископи на Охридската архиепископия
| Име | Име | Години |
|---|---|---|
| Митрофан | Μητροφάνης | 1528[13] или 1529[14] и в 1532[14][13] |
| Йоасаф | Ιωάσαφ | в 1579/80[15] |
| Григорий | Γρηγόριος | XVI век, превежда Дамаскин Студит[16] |
| Йеремия | Ιερεμίας | 1585 – около 1596 |
| Стефан | Στέφανος | споменат от монаха Спиридон, който на 26 май 1600 година преписва миней за потреба на храма „Свети Никола“ в битолския манастир Градище[17][18] |
| Павел | Παύλος | споменат в негов антиминс от 1616 г., осветен за храма „Света Богородица“[19] |
| Данаил, син на Ангелко | споменат в сиджили от 1623 г. като гарант на заем на охридския архиепископ Порфирий[20] | |
| Дамаскин | Δαμασκηνός | подписал грамотата на архиепископ Аврамий отъ 1631 г., споменат от архиепископ Аврамий в 1634 г.[17] |
| Йосиф | Ιωσήφ | наречен прилепски митрополит в бележка на една икона в манастира Трескавец от 1657 г.[17] |
| Игнатий | Ιγνάτιος | в 1668 г. участвал в събора против еретика йеромонах Герасим[17] |
| Григорий | Γρηγόριος | след 1675 – 15 октомври 1679 |
| Митрофан | Μητροφάνης | 15 октомври 1679 – ? |
| Григорий | Γρηγόριος | 1688 – 1695 |
| Игнатий | Ιγνάτιος | в 1691[21] |
| Яков | Ιάκωβος | в 1699, в 1709, митрополит[21] |
| Йосиф | Ἰωσὴφ | 1714 – 1755, митрополит[21] |
| Григорий | Γρηγόριος | в 1749[21] |
| Неофит | Νεόφυτος | в 1755 – 1756[21] |
| Арсений | Αρσένιος | 1763 – 1767[21] |
- Пелагонийски митрополити на Цариградската патриаршия
| Име | Име | Години |
|---|---|---|
| Натанаил Пелагонийски | Ναθαναήλ | 11 юли 1767 – 1770[21] |
| Симеон Пелагонийски | Συμεών | 1771 – 7 февруари 1783 |
| Мелетий Пелагонийски | Μελέτιος | 1783 – 1795 |
| Нектарий Пелагонийски | Νεκτάριος | споменат в 1794 г. и през юни 1803 г. |
| Йосиф Пелагонийски | Ἰωσὴφ | 1823 – 1825 |
| Григорий Пелагонийски | Γρηγόριος | 1825 – 1833 |
| Герасим Дзермиас | Γεράσιμος Τζερμιάς | 1833 – 1840 |
| Герасим Пурнарас | Γεράσιμος Πουρνάρας | 1840 – 1853 |
| Венедикт Византийски | Βενέδικτος | 1853 – 1869 |
| Партений Пелагонийски | Παρθένιος | 1869 – 1876 |
| Матей Петридис | Ματθαίος Πετρίδης | 1876 – 1887 |
| Неофит Папаконстантину | Νεόφυτος Παπακωνσταντίνου | 1887 – 1891 |
| Александър Ригопулос | Αλέξανδρος Ρηγόπουλος | 1891 – 1895 |
| Козма Евморфопулос | Κοσμάς Εύμορφόπουλος | 1895 – 1899 |
| Амвросий Ставринос | Αμβρόσιος Σταυρινός | 1899 – 1903 |
| Йоаким Форопулос | Ιωακείμ Φορόπουλος | 1903 – 1909 |
| Василий Георгиадис | Βασίλειος Γεωργιάδης | 1909 – 1910 |
| Стефан Даниилидис | Στέφανος Δανιηλίδης | 1910 – 1912 |
| Хрисостом Кавуридис | Χρυσόστομος Καβουρίδης | 1912 – 1913 |
- Пелагонийски митрополити на Българската екзархия
| Име | Години |
|---|---|
| Евстатий Пелагонийски | 1872 |
| Григорий Пелагонийски | 1897 – 1906 |
| Авксентий Пелагонийски | 1906 – 1913, 1915 – 1918 |
- Битолски епископи на Сръбската православна църква
| Име | Име | Години |
|---|---|---|
| Варнава Дебърско-Велешки, администратор | Варнава | 1913 – 1922 |
| Йосиф Цвийович | Јосиф | 1922 – 1931 |
- Охридско-битолски епископи на Сръбската православна църква
| Име | Име | Години |
|---|---|---|
| Николай Велимирович | Николај | 1931 – 1936 |
| Николай Велимирович, администратор | Николај | 1936 – 1938 |
| Платон Охридско-Битолски | Платон | 1938 – 1939 |
| Викентий Проданов, администратор | Викентије Проданов | 1940 – 1941 |
- Преспанско-битолски, от 1974 г. охридско-битолски, от 1994 г. преспанско-пелагонийски митрополити на Македонската православна църква
| Име | Име | Години |
|---|---|---|
| Климент | Климент | 1959 – 1979 |
| Петър | Петар | 1981 – |
Бележки
редактиране- ↑ а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 7. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 148. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 149. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 254. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
- ↑ Историски осврт // Преспанско - пелагониска епархија. Архивиран от оригинала на 2017-10-02. Посетен на 22 февруари 2014 г.
- ↑ ПОА се интегрира во МПЦ-ОА: Јован Вранишкоски стана митрополит крушевско-демирхисарски, епископот Давид викарен епископ на Скопската епархија // Скопско Ехо, 20/06/2023. Посетен на 22 юни 2023. (на македонска литературна норма)
- ↑ Соопштение (20.06.2023 14:38) // Македонска Православна Црква – Охридска Архиепископија, 20.06.2023. Посетен на 22 юни 2023. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 26. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 491. Посетен на 9 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ а б в Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 391. Посетен на 9 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ а б в Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 392. Посетен на 9 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 320. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 237.
- ↑ Καρύδης, Σπύρος Χρ. Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο // Μακεδονικά 35. Θεσσαλονίκη, 2005 – 2006. DOI:http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5. σ. 101. (на гръцки)
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 139. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 239.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 466. Посетен на 10 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 384. Посетен на 9 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 136-138. Към април 1623 г. Данаил е изплатил 23 000 акчета от заема на Порфирий.
- ↑ а б в г д е ж Гошевъ, Ив. Протоиерей. Антиминсътъ. Литургическо и църковно-археологическо изследване. София, Печатница „Художникъ“, 1925. с. 104.