Загоричанци
списък на хората от Загоричани
Загоричанци или в местния говор загоричѐни (на гръцки: Βασιλειαδίτες) са жителите на село Загоричани (Василиада), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Загоричани редактиране
А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
А редактиране
- Анастас Янков (1857 – 1906), български революционер, деец на ВМОК
- Анастасиос Мисякас, деец на гръцката въоръжена пропаганда[1][2]
- Аргир Вангелов Геленцов (1886 – 1934), български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, починал в София[3][4]
- Атанас Дуков (Θανάσης Ντούκωφ), български революционер от „Охрана“[5]
- Атанас Топалов (? – 1903), български свещеник и революционер
Б редактиране
- Благой Кирчев (1865 – ?), български адвокат, народен представител
В редактиране
- Васил Касов (1880 – 1939), български революционер
- Василий Смирненски (1835 – 1910), митрополит на Анхиало и Смирна[6]
Г редактиране
- Григор Анастасов, учител в костурското село Горенци[7]
- Григор (Глигор) Ичков, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в Апоскеп[8]
Д редактиране
- Дамян Илиев, български учител и революционер
- Димитър Благоев (1856 – 1924), български политик
- Димитър Иванов, български революционер, деец на „Охрана“
- Димитър Йовков (1877 - 1957), български революционер
- Димитър Спиров, български търговец и общественик
- Димитър Сапунаров, построил чешма в църквата „Свети Стефан“[9]
- Димитър Чостов (1883 – след 1943), български революционер
- Димчо Атанасов Дуков (1929 – ?), войник на ДАГ в Гражданската война (1946 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, а в 1956 година се установява във Варна, България, оставя спомени[10]
Е редактиране
- Екатерина Дамянова Делева (1916 – ?), съпруга на Методи Делев, членка на ЕАМ от 1943 г. и на АФЖ, войник от ДАГ в Гражданската война (1948 – 1949), след разгрома на ДАГ с децата си емигрира в България и се установява във Варна, оставя спомени[11]
- Екатерина Данчева, учителка в костурското село Горенци[12]
- Елена Дамянова (1878 - ?), българска учителка и революционерка
И редактиране
- Иван Касов, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[13]
- Иван Колокотроков (? – 1905), български революционер
- Иван Сапунаров, български учител и революционер
- Иван Шотов (1889 – 1941), български търговец и благодетел
- Иван Шпатов, български търговец и дарител на желязната църква „Свети Стефан“ в Цариград. Името му е изписано в самата църква. [14]
- Илия Вулев (1880 – ?), български учител
- Илия Патеров, български общественик
- Илия Шотов (1856 – 1939), български търговец и благодетел
- Илияс Папанастасиу, деец на гръцката въоръжена пропаганда[15][16]
Й редактиране
- Йосиф Марков (? - 1946), български общественик
К редактиране
- Киро (Киряк) Димитров Киров (1864 – след 1943), български революционер
- Константин Шапкарев, учител в костурското село Горенци[12]
- Козма Карамачо (? – 1901), гъркоманин, предател
- Козма Клянков (Κοσμας Μισιρλής ή Κλιάντσος, Космас Мисирлис Клянцос), участник в гръцката въоръжена пропаганда, убит от Лазар Поптрайков през юли 1899 година[17][18][2]
- Козма Погончев (1875 - 1934), български революционер
- Коста Киров (1870 – след 1943), български революционер
- Кузман Караджов (1897 - 1975), български общественик
- Кузман Стефов (Попстефов, 1875 – 1902), български революционер, войвода на ВМОРО
- Кузо Илков – Самарджията, български революционер от ВМОРО[19][20]
- Кузо Погончев (1873 – 1902), български революционер, деец на ВМОК
М редактиране
- Маслина Грънчарова (1874 – 1958), българска революционерка
- Методи Димитров Делев (1909 – ?), в 1936 година е интерниран на Агиос Евстратиос, член на Гръцата комунистическа партия от 1945 година, от 1945 до 1964 година е в затвора като българин комунист, след излизането си на свобода, емигрира в България, оставя спомени[11]
- Митре Гърков, войвода на Загориченската чета през Илинденско-Преображенското въстание.[21]
Н редактиране
- Натанаил Янков (1865 - ?), български военен деец
- Наум Темчев, български просветен деец
- Неделко Попстефов (? - 1913), български свещеник и революционер,[22]
- Никола Грънчаров (? - 14 август 1903), деец на ВМОРО, загинал в сражението при Дробоко по време на Илинденско-Преображенското въстание[23]
- Никола Досев (1880 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
- Никола Попанастасов Ралев, български революционер, участник в Илинденското въстание и църковната борба, затварян в затвора Едикуле и Костурския затвор, преселил се през 1907 в Канада[24]
- Никола Филов, четник на Стефо Николов[25]
- Лефтер Манче (1948 – ), канадски пластичен хирург
П редактиране
- Пандо Типов (1902 – 1928), български революционер
- Петър Погончев (1875 – 1908), български революционер, деец на ВМОК и на ВМОРО
С редактиране
- Сава Цеков (? – 1895), български духовник, архимандрит, председател на Костурската българска община
- Сотир Лютиков (1916 – 1948), гръцки партизанин и деец на СНОФ, НОФ и НОВМ
- София Атанасова Киричева (1927 – ?), член на ЕПОН от 1946 г., ятачка на ЕЛАС, извела група деца бежанци в Румъния в 1948 г., участничка в Гражданската война на страната на ДАГ (1949), сражавала се при Малимади, Кулукутурия и Лерин, емигрантка в СССР (1949 – 1956), в 1956 година се установява във Варна, България, авторка на спомени[26]
- Спиро Василев Мореов, български общественик, македоно-одрински опълченец, председател на Костурското братство
- Сребро Данов (1869 – ?), български просветен деец
- Стефан Николов (1840 – 1905), български духовник, убит в Загоричанското клане от 1905 година на 60 години[27]
- Султанка Николова Дукова (1906 – ?), членка на АФЖ, ятачка на ЕЛАС, войник на ДАГ в Гражданската война (1948 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, а в 1954 година се установява със семейството си във Варна, България, оставя спомени[10]
- Султана Шотова (1896 - 12 октомври 1968), починала във Варна, дъщеря на Димитър Сапунаров[28]
Ф редактиране
- Филип Васков – Славянски, български и югославски общественик
- Филип Колокотроков (1881 – 1916), български революционер
Х редактиране
- Хрисанта Патерова (1862 – 27 март 1937), българска общественичка и дарителка
- Христо Благоев (1865 – 1896), български социалист
- Христо Буцев, български духовник
- Христо Данов (1877 – ?), български просветен деец, завършил филология в Германия, с докторско звание в София, учител в Сяр[29]
- Христо Дуков (1865 – ?), български лекар
- Христос Дукас (1933 – 2000), гръцки художник, изведен в 1948 г. като дете бежанец в Румъния, завърнал се в Гърция и установил се в Лошница рисува икони и стенописи в къщи и лошнишките църкви[30]
- Христо Попстефов, български учител, брат на Неделко Попстефов и син на българския свещеник отец Стефан
- Христо Сугарев (Ицо Сугарето), загорицки първенец, допринесъл за наемането на Георги Динков за учител в селото[31]
- Христо Сугарев (1884 – 1956), деец на Загорицкото благотворително и взаимоспомагателно дружество „Илинден“, внук на Ицо Сугарето, починал в София[31]
- Христо Цуцулев (Христос Цуцулис Димитриадис), гръцки учител и участник в гръцката въоръжена пропаганда, убит от ВМОРО през юли 1899 година
- Христо Шотов (1852 – 1927), починал във Варна, брат на Илия Шотов, четник на Стефо Николов[25]
Я редактиране
- Яков Янков, български общественик, деец на ВМОК
Починали в Загоричани редактиране
- Нумо Янакиев Желински (1882 – 1904), костурски районен войвода на ВМОРО
- Глигор Зисов (? – 1913), български учител
- Панайот Робев (? – 1913), български революционер
По произход от Загоричани редактиране
- Петър Джидров (1876 – 1952), български политик
Македоно-одрински опълченци от Загоричани редактиране
- Андон Шалев (1873 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[32]
- Атанас Данев (Данов, 1886 – 1913), 1 рота на 6 охридска дружина, загинал при Редки буки на 18 юни 1913 година[33]
- Вангел Д. Чакъров, четата на Коста Христов Попето[34]
- Вангел С. Пърчев (Гърчев), партизанска рота на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[35]
- Васил Димитров (1886 – ?), партизанска рота на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[36]
- Владимир Попанастасов (1887 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, ранен на 9 юли 1913, награден[37]
- Георги Василев (1894 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[38]
- Георги Иванов, Костурска съединена чета, носител на сребърен медал[39]
- Георги Н. Чакъров (1876 – ?), млекар, ІV отделение, 2 рота на 9 велешка дружина, носител на бронзов медал[34]
- Димитър Аргиров, 36-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[40]
- Димитър Калоянов (1881 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[41]
- Димитър Христов (1877 – ?), ревизор по железниците, щаб на 4 битолска, Нестроева рота на 6 охридска, 1 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 18 юни 1913 година[42]
- Захари Станоев (Станев), жител на Самоков, партизанска чета на поручик Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина[43]
- Иван Дамянов (1891 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[44]
- Илия Димитров (1887 – ?), 2 рота на 4 битолска дружина[45]
- Илия Киров Шуптов (Шкапов, 1879 – след 1943), 1-ва рота на 6-та охридска дружина, 4-та рота на 15-а щипска дружина;[46] на 11 април 1943 година като жител на Пловдив подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[47]
- Илия Киряков Туптов, 1 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в плен на 14 юли 1913 година[48]
- Илия Кьосев, 1 рота на 8 костурска дружина[49]
- Костадин (Кочо) Василев (1865 – ?), млекар, неграмотен, партизански отряд на Димитър Аянов[50]
- Кръсто (Кръстю) Иванов (1861 – 1913), музикантска команда на 11 сярска дружина, музикантска команда на 2 скопска дружина, загинал на 16 юли 1913 година[51]
- Кузман Попвасов (1894 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[52]
- Ламбо (Ламбро) Кузманов (1886 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[53]
- Леонид Бачов (1869/1870[54] или 1880[55] – ?), млекар, 3 рота на 4 битолска дружина[54]
- Нато Янков (1864 – ?), жител на София, щаб и 1 рота на 6 охридска дружина[56]
- Никола Симов (1877 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[57]
- Никола Янакиев (1888 – ?), Костурска съединена чета, носител на сребърен медал[58]
- Пандо Кузов, 1 рота на 9 велешка дружина[59]
- Симо Христов (1876 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[60]
- Сотир (Спиро) Димитров, 3 отделна партизанска рота, 2 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[61]
- Спас Георгиев Васов (1892 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[62]
- Спиро Григоров (1891 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[63]
- Спиро Н. Филев (1875 – след 1943), четата на Коста Христов Попето, 4 рота на 10 прилепска дружина[64]
- Спиро Сидеров (Сидов, 1884 – ?), Костурска съединена чета[65]
- Спиро Петличков (1891 – ?), партизанска чета на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина[66]
- Спиро Хаджиев (1887 – ?), 1 и Нестроева рота на 6 охридска дружина[67]
- Спиро Я. Крондев (1889 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[68]
- Ставре Тунев (1885 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[69]
- Стоян Киров (1880 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[70]
- Търпен Георгиев (1894 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина[71]
- Филип Ангелов, 43-годишен, 1 рота на 4 битолска дружина[72]
Български революционери, участници в „Охрана“ редактиране
|
|
|
|
Загинали в Гражданската война редактиране
№ | Име | Година | Място |
---|---|---|---|
1. | Никола Костандовски | 1947 | Церово |
2. | Ангел Диовски | 1947 | Вич |
3. | Сотир Лютиков | 1948 | Паяк |
4. | Ангел Говедаров | 1948 | Грамос |
5. | Ристо Шабанов | 1948 | Грамос |
6. | Ильо Сундев | 1948 | Грамос |
7. | Ламбо Шабанов | 1948 | Грамос |
8. | Методи Франджев | 1947 | Кожани |
9. | Коста Калоянов | 1947 | Кожани |
10. | Стефо Бужов | 1947 | Кожани |
11. | Манол Шкифов (Шклифов) | 1947 | Кожани |
12. | Петро Смангалиев | 1948 | Грамос |
13. | Георги Миталков | 1948 | Вич |
14. | Трифон Типоев | 1948 | Вич |
15. | Ангелчо Дуковски | 1949 | Вич |
16. | Гечо Долев | 1948 | Грамос |
17. | Васо Костандов | 1948 | Грамос |
18. | Стефо Вангелов | 1948 | Грамос |
19. | Гечо Вангелов | 1948 | Грамос |
20. | Веса Буцова | 1948 | Грамос |
21. | Митко Джидровски | 1948 | Грамос |
22. | Стефо Джидровски | 1948 | Грамос |
23. | Ламбро Джидровски | 1948 | Грамос |
24. | Ангел Манчевски | 1948 | Грамос |
25. | Георги Петличков | 1948 | Грамос |
26. | Петър Шалев | 1948 | Грамос |
27. | Динка Манчева | 1948 | Грамос |
28. | Мите Бошев | 1948 | Вич |
29. | Атанас Сийов | 1948 | Вич |
30. | Ламбо Зафирков | 1948 | Грамос |
31. | Филип Калиев | 1948 | Грамос |
32. | Цана Джидрова | 1948 | затвор |
33. | Кузо Шалев | 1949 | затвор |
34. | Димитър Барзов | 1949 | затвор |
35. | Лиопа Темелкова | 1949 | затвор |
36. | Циля Манчева | 1949 | от побой |
37. | Мара Фалева | 1947 | бомбардировка |
38. | Мара Вангелова | 1947 | бомбардировка |
39. | Филя Качева | 1949 | мина |
40. | Олга Йорева | 1949 | затвор |
41. | Люба Караджова | 1949 | затвор |
42. | Тана Джурова | 1949 | затвор |
43. | Тана Шалева | 1949 | затвор |
44. | Циля Пишмарова | 1949 | затвор |
45. | Калиопа Дукова | 1949 | затвор |
46. | Цана Васкова | 1949 | затвор |
47. | Циля Гъркова | 1949 | затвор |
48. | Динка Караджова | 1949 | затвор |
49. | Илия Диов | 1949 | затвор |
50. | Милка Влаканчева | 1949 | затвор |
51. | Васа Влаканчева | 1949 | затвор |
52. | Александра Чулева | 1949 | затвор |
53. | Дине Миталков | 1949 | затвор |
54. | Динка Говедарова | 1949 | затвор |
55. | Димитър Гйончев | 1949 | затвор[74] |
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Επετηρίς Αγωνιστών Μακεδονικού Αγώνος 1903 – 1909, αύξων αριθμός 2382
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 73. (на гръцки)
- ↑ Парцел 32 // София помни. Посетен на 3 март 2016.
- ↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.
- ↑ Μπελεγάκη, Όλγα. Πτυχές της δράσης της Οχράνας στη Δυτική Μακεδονία με βάση νεότερες βουλγαρικές πηγές (1941-1943). Θεσσαλονίκη, 2010. с. 61.
- ↑ Биография, архив на оригинала от 26 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090726120545/http://www2.egiklopedia.gr/imeportal/Forms/fLemmaBody.aspx?lemmaid=3912, посетен на 27 декември 2018
- ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 2.
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 51.
- ↑ Българска православна община в Истамбул, архив на оригинала от 3 януари 2019, https://web.archive.org/web/20190103024318/http://www.svetistephan.com/donations.htm, посетен на 27 декември 2018
- ↑ а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 158. Посетен на 31 август 2015.
- ↑ а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 130. Посетен на 31 август 2015.
- ↑ а б Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 3.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 30, ISBN 978-619-00-1431-7.
- ↑ Αρχείο Στέφανου Δραγούμη, Ενότητα VII, Μακεδονικά – Μακεδονικός Αγώνας, Φάκελος 215: Μακεδόνες μετανάστες και πρόσφυγες (1903 – 1909)
- ↑ Κ. Ι. Μαζαράκης – Αινιάν, „Αναμνήσεις“, Από: Ο μακεδονικός αγώνας, Απομνημονεύματα, Θεσσαλονίκη 1984 (ΙΜΧΑ 199), σσ. 179, 211, архив на оригинала от 25 април 2012, https://web.archive.org/web/20120425181138/http://www.imma.edu.gr/macher/articles/04.html#fn29, посетен на 27 декември 2018
- ↑ Επετηρίς Αγωνιστών Μακεδονικού Αγώνος 1903 – 1909, αύξων αριθμός 2380
- ↑ Δημήτριος Γκολίτσης, Τα χωριά βορειοανατολικά της λίμνης της Καστοριάς (1870 – 1908). Ήτοι από τη σύσταση της Βουλγαρικής Εξαρχίας μέχρι το Νεοτουρκικό Κίνημα, Πέμπτη 4 Νοεμβρίου 2010
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 84.
- ↑ Василевъ, Спиро. Подвига на Кузо Илковъ, Самарджията // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 7.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
- ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 15, 18.
- ↑ Биолчевъ, Ил. Коста Василевъ // Илюстрация Илиндень VIII (8 (78). Издание на Илинденската Организация, октомврий 1936. с. 14.
- ↑ Димитрова, Наташа. Българи от Канада - интербригадисти в Испанската гражданска война (1936-1939), Известия на държавните архиви, кн. 50, София, 1985, с. 123-124.
- ↑ а б Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 8.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 207. Посетен на 25 август 2015.
- ↑ Загоричани : Спомени по случай 25 годишнината отъ клането, извършено отъ гръцкитѣ андарти презъ 1905 год. София, Издание на Загорицкото дружество „Илинденъ“, 1930. с. 15 - 17, 21 - 22.
- ↑ Българска православна община в Истанбул, архив на оригинала от 3 януари 2019, https://web.archive.org/web/20190103024318/http://www.svetistephan.com/donations.htm, посетен на 27 декември 2018
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 118.
- ↑ Ο λαϊκός ζωγράφος της Καστοριάς Τρύφων Δούκας (+ 2000) // Φως της Καστοριάς, 23 декември 2011. Посетен на 20 юли 2015.
- ↑ а б Парцел 100 // София помни. Посетен на 15 април 2018.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 802.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 199 – 200.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 794.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 192, 588.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 214.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 573.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 109.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 278.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 333.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 766.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 637, 640.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 197.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 219.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 806, 808.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 341.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 738.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 398.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 288 – 289.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 574.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 392.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 81.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 274.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 822.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 615.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 816.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 393.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 109.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 227.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 116.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 186.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 743.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 610.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 553.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 750.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 384.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 737.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 347.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 171.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.
- ↑ Δ. Λιθοξόου – Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Ζα
- ↑ Караджов, Кузман. Списък на падналите борци от село Загоричане, Костурско // Струмски. Посетен на 31 януари 2022 г.