Регистрационен номер на МПС (България)

Уикимедия списък
(пренасочване от МПС-код)

Регистрационен номер на МПС в България е система за идентификация на моторните превозни средства (МПС), администрирана от органите на полицията. Масовите регистрационни табели съдържат синя лента с изображение на българското или европейското знаме в лявата си част и код, изписан с черни или зелени (за електрически автомобили) главни букви и цифри на бял фон. Кодът има формат X(X) NNNN Y(Y), където X(X) е буквен областен код, NNNN – пореден номер, Y(Y) – серия, състояща се от една или две букви.

Спорадично по традиция в документацията се отбелязва и ДКН (или ДК № по старото наименование: Държавен контролен номер).

Регистрация на МПС

редактиране

Всички моторни превозни средства и ремаркета в България, предназначени за движение по пътищата (с изключение на тролейбусите, верижните, строителните и селскостопанските самоходни машини), задължително се регистрират от органите на Пътна полиция. Превозните средства се регистрират по идентификационен номер (VIN), категория, марка, модел и други данни. На всяко регистрирано превозно средство се издава свидетелство за регистрация и табели с регистрационния номер.

Подлежащите на регистрация превозни средства в България се регистрират от структурните звена „Пътна полиция“ при Столична дирекция „Полиция“ (СДП) или областните дирекции „Полиция“. На всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер, които се закрепват отпред и отзад (или само отзад за мотоциклети, трактори и ремаркета).

Табелите с регистрационен номер се монтират на местата, определени от производителя. Табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад (или само отзад) хоризонтално, в средната част на превозното средство, а когато това е невъзможно – в лявата му част, така че да се осигури тяхната видимост при осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера. Табелите с регистрационен номер се закрепват по начин, който не позволява неправомерното им демонтиране.

 

Регистрационните табели са съставени от регионален буквен код (напр. „Сф“ за София) и пореден номер.

След 1969 г.

редактиране
 
Регистрационна табела от Ловеч, 1970-те години
 
Регистрационна табела от София, 1970-те години
 
Регистрационна табела от София, 1970-те години

След 1969 г. се издават черни табели с бели букви за частните автомобили, бели табели с черни букви за държавните автомобили във формат А(а)-Б-9999, където А е регионалният код, Б – серията и 9999 – номерът. В началото на 1980-те е въведен втори регионален код за София – „А“, поради изчерпване на възможните серии и номера в областта „С“. В този период се издават табели със серии „ААВ/АВС“ за частни автомобили.

Автомобилите, собственост на инвалиди подлежат на отделна регистрация с буквен код „И“ в регистрационния номер (напр. С-И-1234).

След 1986 г.

редактиране
 
Регистрационна табела от Плевен, 1986 – 1992 г.
 
Регистрационна табела от София, 1986 – 1992 г.
 
Регистрационна табела от София, 1986 – 1992 г.

От януари 1986 г. се издават нови регистрационни табели. Въвежда се нов шрифт и нови цветове: черни букви на жълт фон за частни автомобили, черни букви на бял фон за държавни автомобили. Новата система има формат А(А)-9999-Б(Б), където А е регионален код, съставен от една или две букви, а Б – серия, също съставена от една или две букви. За частните товарни автомобили и автобуси се издават номера със серия „Ч“. Сериите, издавани за ремаркета, започват с буквата „Е“ (напр. С-1234-ЕН). Въвежда се и „тесен“ вариант на регистрационната табела, близък до квадрат.

Формата и размерите на табелите, разположението на цифрите и буквите върху тях, размерите на знаците и използваните шрифтове се определят с БДС 15980 „ППС. Светлоотразяващи табели за регистрационни номера на МПС и техните ремаркета. Размери и шрифт“. Стандартът БДС ISO 7591 „ППС. Светлоотразяващи табели за регистрационни номера за МПС и техните ремаркета. Спецификация“ определя изискванията към нанесения светлоотразяващ слой – фотометрични и колориметрични свойства, устойчивост на температура, на огъване и удар, на нефтопродукти и солена мъгла и др.

След 1992 г.

редактиране
 
Регистрационна табела от Бургас, 1992 – 1998 г.
 
Регистрационна табела от София, 1992 – 1998 г.

От 1992 г. за буквен код и серия се използват само букви от кирилицата, които са графично близки до букви от латинската азбука – А, В, Е, К, М, Н, О, Р, С, Т, У, Х, независимо че се произнасят по различен начин. Системата е в съответствие с Виенската конвенция за движение по пътищата от 1968 г., според която регистрационните номера трябва да бъдат изписани с главни латински букви и арабски цифри, и едновременно с Българската конституция, според която официален език в страната е българският. Подобна система днес се използва още в Гърция, Русия, Украйна, Беларус, Босна и Херцеговина. Въпреки решението да се използват само букви от българската азбука, съвпадащи графично с латинската, за област Ямбол е определен код У, който само наподобява латинската буква Υ, но не е буква от латинската азбука.

Отпада разделението между частни и държавни автомобили и всички издавани табели са бели с черни букви. Отменена е отделната регистрация за автомобили на инвалиди, като различни остават регистрационните табели на военни, дипломатически автомобили и такива, притежавани от чужденци.

След 1993 г. не се изписват точки между областния код, номера и серията.

След 1999 г.

редактиране
 
Регистрационен номер от Добричка област (2006 – 2008 г.)

Въведен е нов стандарт при регистрационните номера: променен е шрифтът и е добавена общоевропейската синя лента с графично изображение на българския идентифициращ код „BG“ и националното знаме на България. Изображението на знамето и кодът се разполагат в лявата част на регистрационната табела, върху вертикална синя светлоотразителна лента. При „тесния“ вариант на регистрационната табела синята лента е разположена в горния ляв ъгъл.

Собствениците имат право да ползват срещу заплащане регистрационен номер с оригинално съдържание. Регионалният код остава задължителен, като след него може да се изпише комбинации от букви и цифри, съставена само от знаците А, В, Е, К, М, Н, О, Р, С, Т, У, Х, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 0.

След 2008 г.

редактиране
 
Регистрационен номер от град София (след 2008 г.)

От 2007 г. България е член на Европейския съюз и от следващата година в синята лента на регистрационния номер българското знаме е заменено с европейското, съгласно Регламент (ЕО) № 2411/98[1] на Съвета на Европейския съюз от 3 ноември 1998 г.

Съгласно измененията на Наредбата за регистрация на МПС от април 2008 г. издаването на табели с регистрационни номера с европейското знаме от дванадесет жълти звезди на син фон вместо с българския флаг ще се извършва при първоначална регистрация на превозните средства и в случаите, при които е предвидена промяна на табелите, но срокове не са предвидени. Запазва се валидността на табелите, издадени преди промяната.

Регионални кодове

редактиране

Общ табличен вид на регистрационните кодове

редактиране
Област До 1986 г. От 1986 до 1992 г. След 1992 г.1 Забележки
Благоевград Бл БЛ Е
Бургас Бс, Б Б А Преди 1986 г. номера с код „А“ са издавани за София (черни номера с бели букви и бели номера с черни букви), както и номера за Българската армия (червени букви на бял фон).
Варна В В В Преди 1998 г. номера с код „В“ са издавани и за автомобилите на Българската армия (червени букви на бял фон). След 1998 г. за тази цел се използва код „ВА“.
Велико Търново Тн, ВТ ВТ ВТ До 1962 градът се нарича Търново
Видин Вд ВД ВН
Враца Вр ВР ВР
Габрово Гб Г ЕВ
Добрич Тх ТХ ТХ Кодът произлиза от старото име на град Добрич – Толбухин.
Кърджали Кж, К К К
Кюстендил Кн КН КН
Ловеч Лч, Л Л ОВ
Монтана Мх, М М М До 1986 г. се използва МХ, произлизащ от старото име на град Монтана – Михайловград.
Пазарджик Пз ПЗ РА
Перник Дм, Пк ПК РК В периода 1949-1962 градът се нарича Димитрово
Плевен Пл ПЛ ЕН
Пловдив Пд, П П РВ
Разград Рз РЗ РР
Русе Р Р Р
Силистра Сс СС СС Червени номера с код „СС“ се издават и за дипломати с консулски статут.
Сливен Сл СЛ СН
Смолян См СМ СМ
София-област Сф, СО СО, СФ СО
София-столица Сф, С, А С С, СА, СВ При изчерпване на номерата от основния код, са въведени допълнителните серии с код „А“ (1985 – 1986 г.) и „СА“ (след 2005 г.). Червени номера с код „С“ се издават за ръководители на дипломатически представителства. От началото на ноември 2014 г., поради изчерпване на серията „СА“, за София започват да се издават номера с код „СВ“.
Стара Загора СтЗ, СЗ СЗ СТ Червени номера с код „СТ“ се издават за служители, административно-техническия персонал на дипломатическите, консулските и търговските представителства и постоянно акредитираните чуждестранни кореспонденти.
Търговище Тщ, Т Т Т
Хасково Хс, Х Х Х
Шумен Кг, Шн, Ш Ш Н В периода 1950-1965 градът се нарича Коларовград
Ямбол Яб, Я Я У Кодът произлиза от изписването на името на града на латиница – Yambol, въпреки че буквите Y и У графично не съвпадат едно към едно.
1 Всички кодове след 1992 г. се съставят само от графично съвпадащите букви между кирилицата и латиницата: А, В, Е, К, М, Н, О, Р, С, Т, У и Х, като номерата се произнасят на български език.

Регионални кодове през 30-те години на ХХ в.

редактиране
Код Окръг
Бз Бургаски окръг
Вн Варненски окръг
Вд Видински окръг
Вр Врачански окръг
Кс Кюстендилски окръг
Мс Мастанлийски окръг
Пд Пловдивски окръг
Пл Плевенски окръг
Пч Петрички окръг
Пш Пашмаклийски окръг
Рс Русенски окръг
Сф Софийски окръг
Сз Старозагорски окръг
Тв Търновски окръг
Хк Хасковски окръг
Шн Шуменски окръг

Обособяване на кодове след 1959 г.

редактиране
Код Област
Бл Благоевград
Бс Бургас
В Варна
Тн Търново
Вд Видин
Вр Враца
Гб Габрово
Тх Толбухин
Кж Кърджали
Кн Кюстендил
Лч Ловеч
Мх Михайловград
Пз Пазарджик
Дм Димитрово
Пл Плевен
Пд Пловдив
Рз Разград
Р Русе
СС Силистра
Сл Сливен
См Смолян
Сф София
СтЗ Стара Загора
Тщ Търговище
Хс Хасково
Кг Коларовград
Яб Ямбол

Разграничаване на регистрационните номера

редактиране

През 1963 г., поради големия вече брой частни автомобили, се решава да се направи разграничение в регистрационните номера на двата типа МПС. Държавните остават с номера с черни символи на бял фон, докато частните са с бели символи на черен фон

Промяна на кодове в началото на 60-те

редактиране
Стар код Област Година на промяна Нов код
Дм Димитрово / Перник 1962 Пк
Тн Търново / Велико Търново 1963 ВТ
Кг Коларовград / Шумен 1964 Шн

Разделяне на кодове за София-област и София-град

редактиране

През 1968 г., става разделянето между номерата в София – окръг и София-град, като кодът Сф остава за София-окръг, а София-град вече е с код С, като всички автомобили биват пререгистрирани. Колите от 50-те и 60-те в София-град, масово получават регистрационни номера от серии С, СА, СБ и СВ.

Отпадане на втори букви в регистрационни кодове

редактиране

В периода 1968 – 1970 г., отпадат вторите букви за окръзите, където те не са необходими, например Варна от Вн става с код В (1968 г.), Михайловград от Мх, само М и т.н. В края на 60-те все още продължава запълването на т.нар. „дупки“ – освободени по-стари номера, като след отпадането на излишните втори букви, преиздадените номера са с еднобуквен код. Например, бившия Мх 01 – 42, се преиздава като М 0142.

Практиката за преиздаване на стари номера се приключва през 1977 г.

Обособяване на специални серии след 1986 г.

редактиране

При държавни МПС:

Серия Използва се за
ЛК Леки автомобили
ПБ Автобуси
ТВ Товарни МПС

Поради изчерпване на сериите ТВ и ЛК в София съответно се поставят серии ТК и ЛС

При частни МПС:

Серия Използва се за
Ч Частни товарни автомобили
Е Ремаркета /по-квадратна форма/

Издавани серии в по-големите градове до 1986 г.

редактиране
  • София: С, СА„ СБ„ СВ, СГ, СД, СИ (инвалидни) СК, СЛ, СН, СР, СТ, СХ, СШ, СЮ
    • С буква А (след 1978 г.): АБ, АВ, АГ, АК, АН, АР, АС, АТ, АХ, АА, ААВ, АВС
  • София-област: СфА, СфБ, СфВ, СфП и СфР
  • Пловдив: П(д), ПА, ПБ, ПВ, ПГ, ПМ, ПН, ПП, ПР, ПС, ПТ, ПХ, ПАВ
  • Варна: В(н), ВА, ВБ, ВВ, ВГ, ВК, ВЛ, ВМ, ВП,
  • Бургас: Б(с), БА, БВ, БГ, БД, БК, БМ, БН
  • Стара Загора: Сз, СзА, СзБ, СзВ, СзГ, СзД, СзК, СзЛ
  • Русе: Р(с), РА, РБ, РВ, РГ, РД, РК, РЛ.
  • Велико Търново: ВТ, ВТА, ВТБ, ВТГ, ВТД, ВТК
  • Плевен: Пл, ПлА, ПлБ, ПлВ, ПлГ, ПлД, ПлК
  • Хасково: Х(с), ХА, ХБ, ХВ, ХГ
  • Монтана: Мх, МхА, МА, МВ
  • Враца: Вр, ВрА, ВрБ, ВрВ, ВрГ
  • Благоевград: Бл БлА БлБ БлВ

Специални регистрационни номера

редактиране

Електрически автомобили

редактиране
 
Табели за електрически автомобил

От 17 ноември 2022 са въведени специални регистрационни табели за електрически автомобили. Табелите следват формата на стандартните, с разликата, че са със зелени символи на бял фон.

За разлика от стандартните табели, тези за електрически автомобили нямат областни кодове. Вместо това имат един национален код – „ЕА“ (Електрически автомобил) за автомобили и „ЕМ“ (Електрически мотоциклет) за мотоциклети.

Комбинациите са съответно ЕА NNNN XX за автомобили и EM NNNN X за мотоциклети, където N е цифра, Х – буква.

Поръчкови (нестандартни номера)

редактиране

Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, определя стойността за издаване на нестандартен номер.[2]

Правото на ползване на регистрационен номер с комбинация от цифри от вида aabb; abab; abba, където „a“ и „b“ са различни числа от „0“ до „9“ (напр. „ВТ 1122 КМ“, „СВ 7878 АО“, „Н 4114 СХ“ и т.н.), е 300 лв.

Номер с четири еднакви цифри (напр. „СА 1111 РН“) струва 1500 лв.

Регистрационен номер с комбинация от цифри, които не са еднакви, но са по желание на клиента, е 300 лв.

Регистрационен номер, съставен изцяло от букви, струва 7000 лв. Важно е да се знае, че буквите в него трябва да присъстват и в кирилицата, и в латинската азбука (напр. B XAXAXA, CB ABCCBA, A HAPPYY, PB 6AMAPA и т.н.). Същата сума се заплаща и за рег. номер с еднакви цифри без серията от букви в края (CC 777777). Регистрационният номер трябва да започва с буквеното обозначение на областния град или ЕА за електрически автомобил.

Временни

редактиране
 
 

Първоначално временните и транзитните номера са били с бели цифри на червен фон във формат NNN-NNN. Впоследствие се прибавя буквата Т и формата придобива вид NNN T NNN Валидността се изписва в горния десен ъгъл

След 2006 г. се издават три допълнителни вида номера за временна регистрация. Тези табели имат червена лента с дата на валидност от дясната страна, а от 2012 г. – „европейска“ лента в лявата страна на табелата:

  • NNN T NNN – за транзитно преминаване през страната
  • NNN H NNN или NNN M NNN– за автомобили, които още не са регистрирани
  • NNN B NNN – временни (дилърски) номера
 
 

До 2006 г. моторните превозни средства на Българската армия имат бели номера с червени знаци във формат X(X)-NNNNN. Използват се серии А, В, ВВ (Вътрешни войски – сини знаци върху бял фон със синя рамка), СВ (Строителни войски), ТВ (Транспортни войски), У (Учебен автомобил) и др. През 2006 г. е въведен форматът BA NNNNNN (BA от Bulgarian Army или от българското военен автомобил) с „европейска“ лента в лявата страна на табелата.

Гражданска защита

редактиране
 

До 2006 г. автомобилите на ДА „Гражданска защита“ ползват регистрационен код „ГЗ“. През 2006 г. е въведен форматът CP NN NNN (CP от Civil Protection) с „европейска“ лента в лявата страна на табелата. Знаците са изобразени с тъмносиньо на бял фон. Към 2015 г. всички автомобили с такава регистрация са с цивилни номера, поради обединението на Гражданска защита и Противопожарна служба „под шапката“ на МВР.

Автомобили на чужденци

редактиране
 

На автомобилите, собственост на чуждестранни лица, временно пребиваващи в страната, се издават сини регистрационни табели във формат XX NNNN. След 2006 г. в дясната страна се изобразява годината на валидност на регистрацията, а от 2012 г. – „европейска“ лента в лявата страна на табелата. От 2019 г., след изчерпването на XX, се ползва означението XH.

Дипломатически

редактиране
 
 
 

На автомобилите с дипломатически статут се издават червени регистрационни номера (от 1986 г.) В горния десен ъгъл на табелите с регистрационен номер на МПС, обслужващи ръководителите на дипломатическите представителства, се поставя бяла лента с дебелина 10 mm и наклон 45°. До 1992 г. за МПС на ръководителите на дипломатическите представителства се издават номера със серия „ДТ“, а за другите дипломатически автомобили – „ТС“. След 1992 г. сериите са „С“ за МПС на ръководителите на дипломатическите представителства, „СС“ за дипломати с консулски статут и „СТ“ за служители, административно-техническия персонал на дипломатическите, консулските и търговските представителства и постоянно акредитираните чуждестранни кореспонденти. В дясната страна на табелата се изобразява датата на валидност на регистрацията, а от 2012 г. има „европейска“ лента в лявата страна на табелата.

Първите две цифри в цифровата група (С NNNN) на регистрационния номер представляват код на дипломатическото представителство:

Код Страна Код Страна Код Страна Код Страна
01   Великобритания 26   Венецуела 51   Албания 76   Сърбия
02   САЩ 27   Гана 52   Виетнам 77   Малта
03   САЩ 28   Египет 53   Виетнам 78   Казахстан
04   Германия 29   Еквадор 54 - 79   Република Южна Африка
05   Турция 30   Етиопия 55 - 80   Ватикан
06 - 31   Индия 56   Камбоджа 81   Европейски съюз
07   Гърция 32   Индонезия 57   Китай 82   Словения
08   Франция 33   Ирак 58   Китай 83 Световната банка
09   Франция 34   Иран 59   Северна Корея 84   Хърватия
10   Италия 35   Йемен 60   Куба 85 ЕБВР
11   Белгия 36   Колумбия 61   Куба 86   Северна Македония
12   Дания 37   Кувейт 62   Монголия 87   Кипър
13   Нидерландия 38   Либия 63   Никарагуа 88   Норвегия
14   Испания 39   Ливан 64   Полша 89   Украйна
15   Португалия 40   Мароко 65   Полша 90   Молдова
16   Швеция 41   Мексико 66   Румъния 91   Армения
17   Швейцария 42   Перу 67   Румъния 92   Беларус
18   Австрия 43   Сирия 68   Русия 93 -
19   Аржентина 44   Уругвай 69   Русия 94 -
20   Япония 45   Ирландия 70   Азербайджан 95   Судан
21   Финландия 46   Палестинска автономия 71   Босна и Херцеговина 96   Пакистан
22   Израел 47   ООН 72   Унгария 97 -
23   Афганистан 48   ООН 73   Унгария 98   Грузия
24   Алжир 49 МВФ 74   Чехия 99   Естония
25   Бразилия 50   Южна Корея 75   Словакия 00 -
  1. Регламент (ЕО) № 2411/98
  2. Тарифите са по състоянието към 3 юни 2011 г.

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране