Министър на културата на България
Министърът на културата на България е член на правителството, т.е. на изпълнителната власт (кабинета), ръководи и координира културните обекти на територията на страната и провежда нейната културна политика. Избиран е от парламента или се назначава от държавния глава на България.
Министри
редактиранеСписъкът на министрите на културата е подреден по ред на правителство.
Министър на пропагандата (1944)
редактиранеправителство | име | дати | партия | |
---|---|---|---|---|
63 | Димо Казасов | 9 септември 1944 – 10 септември 1944 | безпартиен |
Министър на информацията и изкуствата (1944 – 1947)
редактиранеправителство | име | дати | партия | |
---|---|---|---|---|
63 | Димо Казасов | 10 септември 1944 – 31 март 1946 | безпартиен | |
64 | Димо Казасов | 31 март 1946 – 22 ноември 1946 | безпартиен | |
65 | Димо Казасов | 22 ноември 1946 – 11 декември 1947 | безпартиен |
- От 11 септември 1945 Министерство на пропагандата (МПроп.) е преименувано на Министерство на информацията и изкуствата (МИИ).
Председател на Комитета за наука, изкуство и култура
редактиранеправителство | име | дати | партия | |
---|---|---|---|---|
65 | Вълко Червенков | 11 декември 1947 – 6 август 1949 | БРП (к) | |
65 | Карло Луканов | 6 август 1949 – 5 декември 1949 | БКП | |
65 | Сава Гановски | 5 декември 1949 – 20 януари 1950 | БКП | |
66 | Сава Гановски | 20 януари 1950 – 4 февруари 1952 | БКП | |
66 | Рубен Аврамов | 4 февруари 1952 – 16 януари 1954 | БКП | |
67 | Рубен Аврамов | 16 януари 1954 – 6 февруари 1954 | БКП |
- С ПМС № 2 от 23 декември 1947 въз основа на чл. 39 от новата Конституция на НРБ (1947) се създава Комитет за наука, изкуство и култура (КНИК) с ранг на министерство и неговият председател е член на правителството. КНИК съществува до 6 февруари 1954 г., когато се създава Министерство на културата (МК).
Министър на културата (1954 – 1957)
редактиранеправителство | име | дати | партия | |
---|---|---|---|---|
69 | Рубен Аврамов | 6 февруари 1954 – 18 април 1956 | БКП | |
70 | Рубен Аврамов | 18 април 1956 – 1 февруари 1957 | БКП |
- С Указ № 26 от 6 февруари 1954 на ПНС КНИК е преобразуван в Министерство на културата (МК).
Министър на просветата и културата (1957 – 1963)
редактиранеправителство | име | дати | партия | |
---|---|---|---|---|
70 | Демир Янев | 1 февруари 1957 – 15 януари 1958 | БКП | |
71 | Вълко Червенков | 15 януари 1958 – 9 юни 1958 | БКП | |
71 | Живко Живков | 9 юни 1958 – 25 декември 1958 | БКП | |
71 | Начо Папазов | 25 декември 1958 – 17 март 1962 | БКП | |
72 | Начо Папазов | 17 март 1962 – 27 септември 1962 | БКП | |
72 | Ганчо Ганев | 27 септември 1962 – 27 ноември 1962 | БКП | |
73 | Ганчо Ганев | 27 ноември 1962 – 25 май 1963 | БКП |
- С Указ № 59 от 1 февруари 1957 на ПНС МК и Министерство на народната просвета (МНП) се обединяват в Министерство на просветата и културата (МПК). МПК съществува до 1963 година.
Председател на Комитета за култура и изкуство (1963 – 1966)
редактиранеправителство | име | дати | партия | |
---|---|---|---|---|
73 | Петър Вутов | 25 май 1963 – 12 март 1966 | БКП |
- С Указ № 396 от 25 май 1963 на ПНС МПК е ликвидирано. Функциите му се поемат от МНП и Комитета за култура и изкуство (ККИ).
Председател на Комитета за изкуство и култура (1966 – 1977)
редактиранеправителство | име | дати | партия | |
---|---|---|---|---|
74 | Павел Матев | 12 март 1966 – 9 юли 1971 | БКП | |
75 | Павел Матев | 9 юли 1971 – 3 юли 1975 | БКП | |
75 | Людмила Живкова | 3 юли 1975 – 17 юни 1976 | БКП | |
76 | Людмила Живкова | 17 юни 1976 – 22 декември 1977 | БКП |
- На Първия конгрес на българската култура (19 – 21 май 1966 г.) се въвежда т.нар. обществено-държавно начало в управлението на културата. Конгресът се утвърждава като основен ръководен орган на културните процеси в страната. Вследствие на неговите решения ККИ се преименува в Комитета за изкуство и култура (КИК). Промяната на името не довежда до структурни и функционални изменения в работата на комитета. КИК съществува до 1977 година.
Председател на Комитета за култура (1977 – 1986)
редактиранеправителство | име | дати | партия | |
---|---|---|---|---|
76 | Людмила Живкова | 23 декември 1977 – 18 юни 1981 | БКП | |
77 | Людмила Живкова | 18 юни 1981 – 21 юли 1981 | БКП | |
77 | Георги Йорданов (БКП) | 2 февруари 1982 – 24 март 1986 | БКП |
- Със Закон за преименуване на КИК в Комитет за култура (КК) от 23 декември 1977 се създава ново ведомство. С ПМС от 28 юли 1977, изменено и допълнено през 1983 г. на Четвъртия конгрес на културата, КК става изборен обществено-държавен орган с надведомствени функции и ранг на министерство, който провежда политиката на БКП и правителството в областта на културата и средствата за масова информация. Председателят на КК е член на правителството.
- От 26 март 1986 г. КК е без ранг на министерство и неговият председател не е член на правителството. КК се преименува в Комитет за култура при МС.
Председател на Съвета за духовно развитите при МС (1986 – 1987)
редактиранеправителство | име | дати | партия | |
---|---|---|---|---|
78 | Георги Йорданов (БКП) | 19 юни 1986 – 19 август1987 | БКП |
Съветът за духовно развитие при Министерския съвет е създаден с решение на VIII народно събрание на 28 януари 1986 г., препотвърдено с решение на IX народно събрание от 19 юни 1986 г. Това един от четирите съвета при МС, които по своята структура са уникални в политическата история. В изпълнение на своите функции те издават решения, които имат силата на актове на Министерския съвет, т.е. на решения на правителството, и така те са равнопоставени на Министерския съвет. Това положение е без аналог в историята на българската политика както преди, така и след тяхното закриване. Председателите на тези съвети са и заместник-председатели на Министерския съвет (вицепремиери), и като такива председателите на тези съвети са изравнени по функции с министър-председателските в областта на съответния ресор. Например решенията на Съвета по селско и горско стопанство не само имат силата на актове на Министерския съвет, но и са задължителни за останалите министерства и другите ведомства.
С решение на Народното събрание от 28 януари 1986 г. Георги Йорданов е избран за заместник-председател на Министерския съвет (вицепремиер) и Председател на Съвета за духовно развитие при МС, като е единствен негов ръководител. Също така Съветът за духовно развитие при МС осъществява единно държавно ръководство и координира дейностите в културата, науката и образованието на страната, което се явява основна негова функция.
Министър на културата, науката и просветата (1987 – 1989)
редактиранеправителство | име | дати | партия | |
---|---|---|---|---|
78 | Георги Йорданов (БКП) | 19 август 1987 – 4 юли 1989 | БКП |
- Министерство на културата, науката и просветата (МКНП), създадено на 19 август 1987 г., е със статут по-висок от този на обикновено министерство, тъй като има функции на суперминистерство, създадено така с още 4 суперминистерства (на икономиката и планирането, на външноикономическите връзки, на земеделието и горите и на народното здраве и социалните грижи), заедно с което МКНП наследява функциите на бившия Съвет по духовно развитие при Министерският съвет. Освен редовни министерски заповеди, министерството има право да издава заповеди, имащи силата на актове на Министерският съвет. В качеството си на министър на културата, науката и просветата Георги Йорданов получава и ранг на заместник-председател на Министерският свет, без протоколно да заема такава длъжност. Този статут на министерството е в сила до закриването му на 4 юли 1989 година.
Министър на културата (1991 – 1992)
редактиранеправителство | име | дати | партия | |
---|---|---|---|---|
79 | Кръстю Горанов | 8 февруари 1990 – 21 септември 1990 | БСП | |
80 | Димо Димов | 21 септември 1990 – 20 декември 1990 | безпартиен | |
81 | Димо Димов | 22 декември 1990 – 8 ноември 1991 | безпартиен | |
82 | Елка Константинова | 8 ноември 1991 – 30 декември 1992 | СДС |
Министър на образованието, науката и културата (1992 – 1993)
редактиранеправителство | име | дати | партия | |
---|---|---|---|---|
83 | Марин Тодоров | 30 декември 1992 – 23 юни 1993 | безпартиен |
- В този период Министерството на културата е обединено с Министерство на образованието и науката.
Министър на културата (1993 – 2005)
редактиранеправителство | име | дати | партия | |
---|---|---|---|---|
83 | Ивайло Знеполски | 23 юни 1993 – 17 октомври 1994 | безпартиен | |
84 | Ивайло Знеполски | 17 октомври 1994 – 25 януари 1995 | безпартиен | |
85 | Георги Костов | 25 януари 1995 – 10 юни 1996 | БСП | |
85 | Иван Маразов | 10 юни 1996 – 12 февруари 1997 | БСП | |
86 | Емил Табаков | 12 февруари 1997 – 21 май 1997 | СДС | |
87 | Емма Москова | 21 май 1997 – 24 юли 2001 | СДС | |
88 | Божидар Абрашев | 24 юли 2001 – 23 февруари 2005 | НДСВ |
- Ресор „туризъм“ преминава от Министерството на икономиката в Министерството на културата и туризма с Решение на XXXVIII (Обикновено) Народно събрание от 23 февруари 2005 година.
Министър на културата и туризма (2005)
редактиранеправителство | име | дати | партия | |
---|---|---|---|---|
88 | Нина Чилова | 23 февруари 2005 – 16 август 2005 | НДСВ |
Министър на културата (2005–понастоящем)
редактиранеправителство | име | дати | партия | |
---|---|---|---|---|
89 | Стефан Данаилов | 16 август 2005 – 27 юли 2009 | БСП | |
90 | Вежди Рашидов | 27 юли 2009 – 13 март 2013 | ГЕРБ | |
91 | Владимир Пенев | 13 март 2013 – 29 май 2013 | безпартиен | |
92 | Петър Стоянович | 29 май 2013 – 6 август 2014 | безпартиен | |
93 | Мартин Иванов | 6 август 2014 – 7 ноември 2014 | безпартиен | |
94 | Вежди Рашидов | 7 ноември 2014 – 27 януари 2017 | ГЕРБ | |
95 | Рашко Младенов | 27 януари 2017 – 4 май 2017 | безпартиен | |
96 | Боил Банов | 4 май 2017 – 12 май 2021 | ГЕРБ | |
97 | Велислав Минеков | 12 май 2021 – 16 септември 2021 | безпартиен | |
98 | Велислав Минеков | 16 септември 2021 – 13 декември 2021 | безпартиен | |
99 | Атанас Атанасов | 13 декември 2021 – 2 август 2022 | ПП | |
100 | Велислав Минеков | 2 август 2022 – 3 февруари 2023 | безпартиен | |
101 | Найден Тодоров | 3 февруари 2023 – 6 юни 2023 | безпартиен | |
102 | Кръстю Кръстев | 6 юни 2023 – 9 април 2024 | безпартиен | |
103 | Найден Тодоров | 9 април 2024 – 27 август 2024 | безпартиен | |
104 | Найден Тодоров | 27 август 2024 – … | безпартиен |
Вижте също
редактиранеЛитература
редактиране- Методиев, Веселин, Лъчезар Стоянов – съставители. Българските държавни институции 1879 – 1986 г.: Енциклопедичен справочник. ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1987 г.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.