Уикипедия

Котел (община)

община в област Сливен
(пренасочване от Община Котел)

Община Котел е разположена в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Сливен.

Община Котел
      
Общи данни
ОбластСливен
Площ858.08 km²
Население19 845 души
Адм. центърКотел
Брой селища22
Сайтkotel.bg
Управление
КметКоста Каранашев
(ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет21 съветници
Община Котел в Общомедия
Топографска карта на община Котел.

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината заема североизточната част на област Сливен. С площта си от 858,082 km2 е на 3-то място сред 4-те общини на областта, което съставлява 24,21% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, природни забележителности

редактиране

Релеф

редактиране

Релефът на общината е хълмист, ниско и средно планински. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Източна Стара планина и Източния Предбалкан.

Към Старопланинската физикогеографска област в община Котел попадат 5 орографски единици: Близо 2/3 от територията на общината се заема от западната, най-висока част на Котленска планина, разположена между долините на реките Голяма Камчия на север и Луда Камчия на юг, а на изток и запад планината излиза извън пределите ѝ. На около 5 km югозападно от град Котел се издига връх Разбойна 1128 m в рида Разбойна, най-високата точка на Котленска планина и на цялата община. Южно от долината на река Луда Камчия в пределите на община Котел попадат малка част от Сливенска планина (в землището на с. Нейково) с връх Дебела могила 922,5 m и западната част на Стидовска планина с връх Ушите 1010,4 m, разположен южно от село Градец. Крайния югоизточен район на общината се заема от части на други две ниски планини принадлежащи към Източна Стара планина – планината Гребенец с връх Мандрата 863,7 m, разположен северозападно от село Седларево, на границата с община Сливен и Терзийски баир с височина около 400 m, южно от село Пъдарево.

В крайния северен район на общината, разположен северно от долината на река Голяма Камчия се простират южните разклонения на Лиса планина (част от Източния Предбалкан). Нейният най-висок връх Големия Сакар 1053,6 m се издига западно от село Остра могила.

На североизток и югоизток релефът на общината е хълмист, като тук попадат части от две полета. На североизток, по долината на река Голяма Камчия на територията на общината се вклинява югозападната част на хълмистата историко-географска област Герлово. На югоизток, по долината на река Мочурица, между Стидовска планина на север и Гребенец и Терзийски баир на юг се вклинява западната, най-висока част на Сунгурларското поле. Тук североизточно от село Пъдарево, в коритото на река Мочурица се намира най-ниската точка на общината – 199 m н.в.

Води

редактиране

В южната част на община Котел, по билото на Сливенска и Стидовска планина преминава участък от главния вододел на България. По този начин около 90% от територията ѝ принадлежат към Черноморския водосборен басейн, а останалите 10% – към Беломорския водосборен басейн.

Към Черноморския водосборен басейн на територията на общината протичат три реки. В северната част преминава най-горното течение на река Голяма Камчия (Тича, лява съставяща на река Камчия). Тя извира от Лиса планина и до село Тича тече на изток в дълбока и залесена долина. След селото завива на североизток, долината ѝ се разширява, навлиза в югозападната част на хълмистата историко-географска област Герлово и напуска пределите на общината. В южната част преминава участък от горното течение на река Луда Камчия (дясна съставяща на река Камчия). Тя води началото си от община Сливен, минава през землището на село Нейково, отново навлиза в Община Сливен и югозападно от село Градец се завръща в община Котел. Минава през село Градец, където в нея отляво се влива Котленска река (25 km, изцяло протича през общината) с десния си приток Нейковска река и с няколко забележителни меандра източно от селото напуска пределите на общината и навлиза в община Сунгурларе. Тук при село Дъбовица (община Сунгурларе) в нея отляво се влива Медвенска река, горното и средното течение на която е на територията на община Котел. В най-западната част на общината през селата Кипилово и Боринци протича река Карадере, десен приток на Стара река, която е десен приток на Янтра и, която от своя страна е десен приток на Дунав.

Крайните югоизточни части на общината принадлежат към Беломорския водосборен басейн. Тук от запад на изток през най-западната и най-висока част на Сунгурларското поле протича най-горното течение на река Мочурица (ляв приток на Тунджа) и горното течение на десния ѝ приток река Мараш.

Населени места

редактиране
 
Изглед към село Градец през 2008 г.
 
Изглед към село Жеравна през 2015 г.
 
Изглед към град Котел през 1932 г.
 
Изглед към село Медвен през 2007 г.
 
Изглед към село Пъдарево през 2008 г.

Общината се състои от 22 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Боринци 121 22,786 Керсенлик Нейково 188 76,205
Братан 1 65,224 Сър алан Орлово 168 6,315 Вайслар
Градец 2950 46,099 Остра могила 116 18,561 Сютчилер
Дъбова 5 6,877 Емрен кьой Пъдарево 541 21,454 Куруджиево
Жеравна 336 52,989 Седларево 35 16,662
Катунище 38 15,058 Соколарци 392 5,225 Дуванджилар
Кипилово 422 83,573 Стрелци 320 31,414 Туркоклии
Котел 4879 131,519 Тича 796 52,871
Малко село 483 6,981 Кючуклер Топузево 76 3,859 Топузлар
Медвен 136 79,224 Филаретово 442 7,758 Хамзалар
Мокрен 780 78,701 Кьопеклии, Аврамов Ябланово 2694 28,727 Алванар

Административно-териториални промени

редактиране
  • през 1881 г. – заличени са к. Баглари без административен акт поради изселване;
  • през 1893 г. – заличено е с. Ираклии (Ераклии) без административен акт поради изселване;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Кара юкуш (Кара укуш) на м. Върлище;
– преименува м. Араръ махле на м. Камена;
– преименува м. Ичме дере на м. Пивки дол;
– преименува м. Кухчелари на м. Птичари;
– преименува с. Куруджиево на с. Пъдарево;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Керсенлик на м. Боринци;
– преименува с. Сър алан на с. Братан;
– преименува м. Емрен кьой (Имрен кьой) на м. Дъбова;
– преименува с. Кючуклер на с. Малко село;
– преименува м. Чукур алан на м. Низка поляна;
– преименува м. Ени махле (Нова махала) на м. Новоселище;
– преименува с. Вайслар на с. Орлово;
– преименува с. Сютчилер (Сиюбджилер, Сюджилер, Събджилер, Сьобжилер) на с. Остра могила;
– преименува с. Ени махле на с. Радинка;
– преименува с. Дуванджилар на с. Соколарци;
– преименува с. Туркоклии на с. Стрелци;
– преименува с. Топузлар на с. Топузево;
– преименува с. Хамзалар на с. Филаретово;
– преименува с. Алванар на с. Ябланово;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Кьопеклии (Мокрен) на с. Аврамов;
  • през 1965 г. – осъвременено е името на м. Камена на м. Каменна без административен акт;
– осъвременено е името на м. Низка поляна на м. Ниска поляна без административен акт;
  • Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – признава м. Боринци за с. Боринци;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава махалите Новоселище и Пивки дол поради изселване;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Дъбова за с. Дъбова;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Блатец и присъединява селата Аврамов, Пъдарево и Седларево заедно с техните землища към община Котел;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Указ № 115/обн. 08.05.1992 г. – възстановява старото име на с. Аврамов на с. Мокрен;
  • Реш. МС 0739/обн. 13.09.2005 г. – заличава с. Радинка поради изселване;
  • Реш. МС № 849/обн. 9 януари 2007 г. – заличава с. Върлище и го присъединява като квартал на с. Боринци;
– заличава с. Птичари и го присъединява като квартал на с. Кипилово;
– заличава селата Каменна и Ниска поляна и ги присъединява като квартали на с. Стрелци.

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване		 Численост
1934 21 473
1946 23 482
1956 24 937
1965 26 996
1975 27 469
1985 26 379
1992 23 944
2001 21 645
2011 19 391
2021 15 919

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място		 Численост Населено
място		 Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили		 Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили
Общо 19 391 7024 5793 4790 205 142 1437 100.00 36.22 29.87 24.70 1.05 0.73 7.41
Котел 5798 3667 61 1177 174 31 688 Котел 63.24 1.05 20.30 3.00 0.53 11.86
Градец 3759 701 2970 29 51 Градец 18.64 79.01 0.77 1.35
Ябланово 3030 34 2688 9 296 Ябланово 1.12 88.71 0.29 9.76
Тича 982 248 455 124 0 6 149 Тича 25.25 46.33 12.62 0.00 0.61 15.17
Мокрен 876 500 34 236 104 Мокрен 57.07 3.88 26.94 11.87
Филаретово 604 3 594 3 Филаретово 0.49 98.34 0.49
Малко село 596 6 514 3 0 0 73 Малко село 1.00 86.24 0.50 0.00 0.00 12.24
Пъдарево 583 314 259 0 5 Пъдарево 53.85 44.42 0.00 0.85
Кипилово 569 511 33 7 0 0 18 Кипилово 89.80 5.79 1.23 0.00 0.00 3.16
Соколарци 498 15 482 0 0 0 1 Соколарци 3.01 96.78 0.00 0.00 0.00 0.20
Стрелци 440 5 402 0 0 0 33 Стрелци 1.13 91.36 0.00 0.00 0.00 7.50
Жеравна 413 377 26 0 6 Жеравна 91.28 6.29 0.00 1.45
Нейково 347 339 6 0 0 Нейково 97.69 1.72 0.00 0.00
Медвен 212 139 0 57 8 Медвен 65.56 0.00 26.88 3.77
Орлово 173 167 0 2 Орлово 96.53 0.00 1.15
Остра могила 151 3 148 0 0 0 0 Остра могила 1.98 98.01 0.00 0.00 0.00 0.00
Боринци 146 98 44 4 0 0 0 Боринци 67.12 30.13 2.73 0.00 0.00 0.00
Топузево 126 125 0 0 0 Топузево 99.20 0.00 0.00 0.00
Седларево 38 35 0 0 Седларево 92.10 0.00 0.00
Катунище 26 26 0 0 0 0 0 Катунище 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Дъбова 16 0 16 0 0 0 0 Дъбова 0.00 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Братан 8 0 8 0 0 0 0 Братан 0.00 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00

Вероизповедания

редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 19 391 100.00
Православие 6887 35.51
Католицизъм 67 0.34
Протестантство 1224 6.31
Ислям 4361 22.48
Друго 7 0.03
Нямат 1235 6.36
Не се самоопределят 1054 5.43
Непоказано 4556 23.49

Транспорт

редактиране

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 114,3 km:

Топографски карти

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
  2. ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 17 януари 2019. (на английски)
  3. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 януари 2019. (на английски)
  4. ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 януари 2019. (на английски)

Литература

редактиране

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Котел_(община)&oldid=11971556“.