Уикипедия:Разговори
Първи стъпки | Правна рамка | Енциклопедично съдържание |
Уикиетикет | Редактиране на страници |
Портал на общността |
Навигация |
Потребителски групи:
Обсъждания и заявки:
Обсъждания с консенсус:
Обсъждания с гласуване:
- Правила за гласуване
- Решения за политиката
- Вотове на доверие/недоверие: патрульори
- администратори
- бюрократи
- проверяващи
- редактори
Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас – затова с удоволствие ще ви помогнем.
Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.
Отново ви приветстваме за добре дошли!
Личности, векове, хилядолетия
- По това обсъждане е бил постигнат консенсус, отразен в У:РШ#2022-01_Редни_числителни_за_личности,_векове_и_хилядолетия.
- Продължение на темите #Числителни – объркване на бройни и редни и #Предложение за правило.
Да вземем да разделим нещата с цел по-голяма експедитивност и да отхвърляме вече решените? По тези сякаш вече имаме консенсус?
обекти | заглавия | в текст | в инфокутии |
---|---|---|---|
монарси, папи и т.н. | с римски цифри (Йоан XXIII) | с римски цифри (при управлението на Карл V) | с римски (предшестващ: Карл V) |
векове | с римски цифри (II век)* | с римски цифри (от II век насам) | с римски (роден: II век)** |
хилядолетия | с римски цифри (I хилядолетие)* | с римски цифри (през I хилядолетие) или с думи (през първото хилядолетие) | с римски (роден: I хилядолетие)** |
*) и пренасочвания от заглавията с арабски цифри без окончания и без точка (2 век, 2 хилядолетие)
**) доколкото и когато е технически възможно за дати, изтегляни от Уикиданни
— Luchesar • Б/П 21:44, 26 декември 2021 (UTC)
- +1. --Randona.bg (беседа) 22:07, 26 декември 2021 (UTC)
- За--Ket (беседа) 06:48, 27 декември 2021 (UTC)
- За последната таблица. Против за народните събрания. Няма да могат да ги прочетат. --Молли (беседа) 07:48, 27 декември 2021 (UTC)
- Против Не е достатъчно обмислено. И за векове и хилядолетия не става с римски цифри. Един от проблемите е категоризацията, друг проблем е смесването на латиница и кирилица при работа с мобилни устройства. Самата идея на някаква институция да пренесе нещо от друга граматика (някаква точка) си е недообмислено. --Rumensz (беседа) 08:22, 27 декември 2021 (UTC)
- За. Съгласен съм.-- Мико (беседа) 09:13, 27 декември 2021 (UTC)
- За. --Randona.bg (беседа) 11:12, 27 декември 2021 (UTC)
- За. Добре ще е най-накрая да се сложи ред - доводите са сериозни.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:18, 27 декември 2021 (UTC)
- За Против Изглежда се гласува блоково и с едни неща съм съгласен, с други - не, с трети, като вековете например, веднъж с арабски, друг път с римски е удачно. За училищата се е наложило изписването на арабско число без точка. Трябва да ви обърна внимание, че младото поколение не ползва и НЕ познава римските числа. Илиев2010 (беседа) 02:11, 31 декември 2021 (UTC)
- „ За училищата се е наложило изписването на арабско число без точка. Трябва да ви обърна внимание, че младото поколение не ползва и НЕ познава римските числа. “
- И двата случая говорят за липса на грамотност. Трябва ли да се съобразяваме с тази неграмотност? Мм, по-скоро не. Трябва ли да ставаме проводници/разпространители на неграмотността? Абсолютно не! --Ted Masters (беседа) 14:31, 31 декември 2021 (UTC)
- Тъй де, ама за масивното присъствие на чалгата в енциклопедията Уикипедия аргумента, който ми бе поднесен тези дни беше, че е тук защото е популярна........... Илиев2010 (беседа) 14:10, 1 януари 2022 (UTC)
- „ За училищата се е наложило изписването на арабско число без точка. Трябва да ви обърна внимание, че младото поколение не ползва и НЕ познава римските числа. “
- Тук коментираме правописа. Темата за попфолка е в друг раздел. --Ted Masters (беседа) 05:54, 2 януари 2022 (UTC)
- Против За много години колеги, против съм налагането на римски цифри като единствен вариант за изписване. Има римски цифри, които предизвикват дислексия, и не е редно да го правим задължително, особено щом не противоречи на граматиката. Като начало нека се съгласим, че единственият начин за изписване с римска цифра е без нищо след нея, а за арабските – с точка (както е германската система) или с приетото у нас тире и окончание (което от националните телевизии така и не го научиха). Xunonotyk (беседа) 21:44, 1 януари 2022 (UTC)
- Ако има читатели, които по медицински причини се затрудняват особено много от римски цифри (за разлика, например, от просто ленивите, които биха могли да ги научат, но не им се занимава), това наистина е интересен и даже важен аргумент. Но въпреки, че абсолютно подкрепям създаването на достъпна среда за всички хора, според мен то не трябва да става за сметка на качеството. Ролята на енциклопедиите все пак е да бъдат мост между широката аудитория и сериозната наука (поне в научните области), затова е важно е да използваме достъпен език, но без да го отдалечаваме твърде много от този на науката. А тъй като хората с медицински проблеми, затрудняващи възприемането на писан текст или въобще на информация, със сигурност срещат проблеми съвсем не само с римските цифри, може би за тях по-скоро трябва да мислим за алтернативни статии (или дори отделен проект), написани по подходящ начин. Това е добра идея.
— Luchesar • Б/П 13:28, 2 януари 2022 (UTC)
- Ако има читатели, които по медицински причини се затрудняват особено много от римски цифри (за разлика, например, от просто ленивите, които биха могли да ги научат, но не им се занимава), това наистина е интересен и даже важен аргумент. Но въпреки, че абсолютно подкрепям създаването на достъпна среда за всички хора, според мен то не трябва да става за сметка на качеството. Ролята на енциклопедиите все пак е да бъдат мост между широката аудитория и сериозната наука (поне в научните области), затова е важно е да използваме достъпен език, но без да го отдалечаваме твърде много от този на науката. А тъй като хората с медицински проблеми, затрудняващи възприемането на писан текст или въобще на информация, със сигурност срещат проблеми съвсем не само с римските цифри, може би за тях по-скоро трябва да мислим за алтернативни статии (или дори отделен проект), написани по подходящ начин. Това е добра идея.
Включително и с оглед на изказаните разумни критики към предложението, мисля, че като цяло постигнахме консенсус конкретно по този въпрос. Вписан е в У:РШ и информацията е добавена в У:СТИЛ в раздела РПС:РЕДНИ.
— Luchesar • Б/П 11:18, 10 януари 2022 (UTC)
- Макар и след решението се отбелязвам, че съм твърдо За и се радвам, че е прието.--Rebelheartous (беседа) 17:10, 20 януари 2022 (UTC)
- Моля, да продължим с въпроса за училищата, тъй като той е още по-належащ.--Rebelheartous (беседа) 17:12, 20 януари 2022 (UTC)
- Да, разбира се! Иска ми се обаче да ги караме едно по едно, че поне на мен напоследък очите ми се кръстосват от толкоз много неща из Уикипедия.
— Luchesar • Б/П 19:18, 21 януари 2022 (UTC)
- Да, разбира се! Иска ми се обаче да ги караме едно по едно, че поне на мен напоследък очите ми се кръстосват от толкоз много неща из Уикипедия.
Постфактум: съгласен съм и аз. -- Мико (беседа) 14:23, 2 февруари 2022 (UTC)
Военни формирования
- По това обсъждане е бил постигнат консенсус, отразен в У:РШ#2022-02_Редни_числителни_за_военни_формирования.
- Продължение на темите #Числителни – объркване на бройни и редни и #Предложение за правило. Виж също #Личности, векове, хилядолетия.
Нека обсъдим военните формирования, преди да се захванем с изглежда по-сложните въпроси като народни събрания и училища. Във #военни-пример по-горе бях дал пример как използване на арабски цифри с точка в този контекст ми се вижда неудобно. Затова предлагам заглавията на статиите да са изписани с думи, каквато традиция изглежда вече и да има, а в текстовете да се използват арабски цифри със съответно окончание:
обекти | заглавия | в текст | в инфокутии |
---|---|---|---|
военни формирования (общо) | с думи (Втора опълченска дружина)* | с думи или арабски цифри с окончание (атакувана от 28-а бригада) | с арабски цифри с окончание (командвал: 22-ра дивизия)** |
военни формирования (римски легиони) | с римски цифри (XII Мълниеносен легион) | с римски цифри или с думи (натам настъпва дванадесети легион) | с римски (командвал: XII легион)** |
- *) и пренасочвания от заглавията с арабски цифри без окончания и без точка (2 опълченска дружина)
- **) доколкото и когато е технически възможно за формирования, изтегляни от Уикиданни
- *) и пренасочвания от заглавията с арабски цифри без окончания и без точка (2 опълченска дружина)
— Luchesar • Б/П 11:29, 10 януари 2022 (UTC)
- За. --Randona.bg (беседа) 16:25, 10 януари 2022 (UTC)
- Против. Не мисля, че трябва да се нормира изписването в текста. Всичко, което не е грешно, би трябвало да важи и изключение от това може би трябва да са само случаите, когато в дадена статия вече е приет един от моделите. Т.е., ако в текста вече се използва окончание, добре е това да се запази и да се избягва разностилието. Simin (беседа) 12:35, 13 януари 2022 (UTC)
- Simin, тъй като в предложението е казано, че може да се използва както изписване с думи, така и с арабски цифри с окончание, какъв според теб друг вариант е подходящ? Може просто да го добавим и него. Единственият, за който се сещам, че остава, е този с точка, но той действително не ми се струва подходящ за текст на статии. Или имаш предвид още някакъв различен?
— Luchesar • Б/П 12:40, 13 януари 2022 (UTC)
- Simin, тъй като в предложението е казано, че може да се използва както изписване с думи, така и с арабски цифри с окончание, какъв според теб друг вариант е подходящ? Може просто да го добавим и него. Единственият, за който се сещам, че остава, е този с точка, но той действително не ми се струва подходящ за текст на статии. Или имаш предвид още някакъв различен?
- Ако вариантът с точката е според правилата (а този само с число, без точка или разширение - не е), не виждам защо да не се използва.--Simin (беседа) 12:52, 13 януари 2022 (UTC)
- Simin, мен лично ме притеснява, че вариантът с точката няма наложена практика за употреба в текст, където има и пунктуация, а това може да създаде хаос в изписване на текстове като #военни-пример. Всъщност, някой знае ли какво е правилото в такива случаи? Предполагам е практически сигурно, че не се пише твойна точка, като редното числително се падне в края на изречение. Но какво се прави когато редното числително е преди запетая или въобще друг пунктуационен знак? В такива случаи предполагам точката се изписва, както и при съкращението „г.“ – „разработен е в 1968 г., но е приет за...“, респ. „12., 22. и 28. бригади заместват 7., но и те не успяват да...“
— Luchesar • Б/П 13:06, 13 януари 2022 (UTC)
- Simin, мен лично ме притеснява, че вариантът с точката няма наложена практика за употреба в текст, където има и пунктуация, а това може да създаде хаос в изписване на текстове като #военни-пример. Всъщност, някой знае ли какво е правилото в такива случаи? Предполагам е практически сигурно, че не се пише твойна точка, като редното числително се падне в края на изречение. Но какво се прави когато редното числително е преди запетая или въобще друг пунктуационен знак? В такива случаи предполагам точката се изписва, както и при съкращението „г.“ – „разработен е в 1968 г., но е приет за...“, респ. „12., 22. и 28. бригади заместват 7., но и те не успяват да...“
- Наистина не е много наложена тази практика, но я има. Например тук или тук (В "Промени в наименованието..."), наред с любимото ми, но отречено изписване без нищо. Отделно, това, което ме притеснява при разширенията, е че, при тях също може да се срещат различни изписвания. Например, 15-ти или 15-и пехотен полк.--Simin (беседа) 13:26, 13 януари 2022 (UTC)
Simin, примерите, които даваш са интересни. Всъщност, вариантът с точка изглежда доста удобен извън изречения – например при изброяване в списък, както е направено в примера. Но изглежда също показателно, че в текстовата част са използвали окончания. Относно окончанията, принципно има правило, но няма как да не се съглася, че не е особено интуитивно. И дори в Държавния архив са го объркали (писали са „4-и“, когато трябва да бъде „4-ти“, макар „5-и“ да си е правилно).
Все пак вероятно е хубаво да имаме някаква стилова унифицираност в Уикипедия. Дали да не приемем, че:
- в изречения е допустимо смесено използване на текст и цифри с окончание, например „12-а, 22-ра и 28-а бригади заместват седма, но и те не успяват да...“
- в списъци и при друго споменаване извън изречения е допустимо изписване с думи, с цифри с окочание или с цифри с точка, но в рамките на една статия трябва да се използва само един от тези варианти, например:
- 12. бригада
- 22. бригада
- 28. бригада
- или
- 12-а бригада
- 22-ра бригада
- 28-а бригада
- или
- Дванадесета бригада
- Двадесет и втора бригада
- Двадесет и осма бригада
— Luchesar • Б/П 14:09, 13 януари 2022 (UTC)
- Аз съм съгласен. Благодаря за разясненията.--Simin (беседа) 14:28, 13 януари 2022 (UTC)
- За наименованията на статиите за формированията е вероятно да се премине от „Първи пехотен софийски полк“ към „1-ви пехотен софийски полк“ като по-кратко изписване: [1], но това ще го обсъдим първо с редакторите, които се занимават с темата. Това разбира се изключва римските формирования. Вариантите с точка са стари, също както и изписването на „Софийски“ с главна буква. По отношение на българската военна история, членовете на проекта се опитваме да стандартизираме нещата, за да е по-лесно на читателя. В английската Уикипедия обикновено за статиите от дадена тема се грижат членовете на съответните проекти, като не винаги различните проекти имат еднакъв начин на форматиране. При нас поради по-малкия обем статии е допустимо да имаме общи правила. --Стан (беседа) 14:29, 13 януари 2022 (UTC)
- Само да вметна, че в примера от Държавния архив са объркали не само окончанията, а и главните букви (4. пеши Плевенски полк) :). И в тази връзка – макар че е извън обсъжданата тема за числителните редни – все пак да обърна внимание, че при нас военните формирования са изписани правилно, но специално римските легиони – не (има неправилни главни букви). --Randona.bg (беседа) 15:52, 13 януари 2022 (UTC)
- Randona.bg, „XII мълниеносен легион“ вместо „XII Мълниеносен легион“ ли би било правилно? Не съм наясно каква е езиковедската логика, но ако идеята е, че „плевенски“, „софийски“ и т.н. са просто прилагателни (или поне не са собствени имена), то това не би било съвсем вярно за римските, където не всички имена са свързани с географския им произход. Конкретно за римските се питам дали не е правилно изписването да бъде от вида:
- I легион „Германски“ (вместо I Германски легион)
- I легион „Спомагателен“ (вместо I Спомагателен легион)
- I легион „на Освободителя Макриан“ (вместо I легион на Освободителя Макриан)
- I легион „на Минерва“ (вместо I легион на Минерва)
- I легион „Партски“ (вместо I Партски легион)
- II легион „Безстрашен Траянов“ (вместо II Безстрашен Траянов легион)
- IV легион „Щастлив Флавиев“ (вместо IIII Щастлив Флавиев легион, като също се стандартизира изписването на 4 като IV)
- V легион „Чучулигите“ (вместо V легион "Чучулигите")
- V легион „Македонски“ (вместо V Македонски легион)
- и т.н. Може би трябва да го отделим в специална тема.
— Luchesar • Б/П 15:14, 14 януари 2022 (UTC)
- Randona.bg, „XII мълниеносен легион“ вместо „XII Мълниеносен легион“ ли би било правилно? Не съм наясно каква е езиковедската логика, но ако идеята е, че „плевенски“, „софийски“ и т.н. са просто прилагателни (или поне не са собствени имена), то това не би било съвсем вярно за римските, където не всички имена са свързани с географския им произход. Конкретно за римските се питам дали не е правилно изписването да бъде от вида:
- Luchesar, според езиковедската логика цялото название е едно име, главната буква на което се пише в началото (Девета пехотна плевенска дивизия, Девета френска езикова гимназия, Седмо велико народно събрание и т.н.). Ако вместо с дума се пише с цифра, това не променя правилото. Класическият пример е Втора световна война, съотв. II световна война, 2-рата световна война - винаги с малки букви. Във връзка с масовото писане напоследък на Еди-кое си Народно събрание (с главно Н) специално се обадих в ИБЕ да разбера дали има някаква вероятност в подготвяното ново онлайн издание на правописния речник да въведат промяна; казаха, че не възнамеряват заради невежеството да променят правилото, а и в общността им смятат, че няма аргументирани езиковедски основания за промяна. Наистина не ми е хрумвало да питам за римските легиони, защото не съм усетила основание за изключение, но, разбира се, винаги е добре да се пита. А лично мнение - на мен ми харесва изписването с думи в заглавията, не знам защо трябва да е по-кратко, а и при това се вижда по-добре логиката за малката буква; но зачитам избора на пишещите по темата. --Randona.bg (беседа) 17:49, 14 януари 2022 (UTC)
- Стан
- За заглавията и аз се бях замислил, че с думи може да стане дълго, особено над 100. Но дали да бъде с арабски цифри с окончания или с точки? В българска военна история явно предпочитате окончания?
- Дали има различни наложени традиции в националните военни историографии? Ако има такива, може би да разделим правилата на специфични за българската и за съответните чужди (или поне да отделим българската)?
- — Luchesar • Б/П 14:55, 14 януари 2022 (UTC)
- Най-добре е да бъде „с окончания“. Точките се ползват в други държави и вероятно в съответните езикови версии на Уикипедия. Ползвали са се преди, но този начин на изписване отдавна е отпаднал. Масово, особено последните няколко десетилетия в историографията се ползват окончания. Различните държави/езици могат да има различни традиции (1 Dywizja Pancerna, 1. Panzer Tümeni, 1-я танковая дивизия, 1.ª División Panzer). Има различия дори и в типа на формированията при един език (I Army Corps, 1st Panzer Division). Ние е добре да спазваме съвременните правила на българския език т.е. според мен е най-добре с окончания с изключение на римските легиони, за които се е утвърдило изписване с римски цифри. Единствено, когато изречението започва с наименованието използвам дългия вариант, напр: „... отстъпва. Първа пехотна софийска дивизия настъпва...“, а не „... отстъпва. 1-ва пехотна софийска дивизия настъпва...“, защото ми е странно да започвам изречение с цифра (възможно е да има и правило за това). --Стан (беседа) 15:37, 14 януари 2022 (UTC)
- Стан
На база на обсъждането дотук, дали това може да приемем за консенсусно?
обекти | заглавия | в текст | в инфокутии |
---|---|---|---|
военни формирования (общо) | с арабски цифри с окончание (1-ва опълченска дружина)* |
|
с арабски цифри с окончание (командвал: 22-ра дивизия)** |
военни формирования (римски легиони) | с римски цифри (XII легион „Мълниеносен“) | с римски цифри или с думи (натам настъпва Дванадесети легион) | с римски (командвал: XII легион)** |
**) доколкото и когато е технически възможно за формирования, изтегляни от Уикиданни
Randona.bg, Simin, StanProg
— Luchesar • Б/П 11:33, 18 януари 2022 (UTC)
- Аз съм съгласна, така легионите стават по модела Софийски университет „Св. Климент Охридски“, което е напълно по правилата. --Randona.bg (беседа) 13:48, 18 януари 2022 (UTC)
- Съгласен съм.--Simin (беседа) 16:12, 18 януари 2022 (UTC)
- Единственият вариант, който ме дразни (да, това е думата), е вариантът с точка. Останалите три ми се виждат напълно приемливи и равностойни. Искам да кажа, че дори и да не се постигне консенсус по този въпрос, а според мен ще се постигне, използването на другите три варианта по желание на редактора няма да противоречи на някое правило или да изглежда некнижовно. Вариантът с точка обаче за мен е точно обратното – привнесен някъде отвън и незнайно как забучен като норматив.--Rebelheartous (беседа) 17:06, 20 януари 2022 (UTC)
- Съгласен съм.--Simin (беседа) 16:12, 18 януари 2022 (UTC)
- Утре може би да приключим тоя въпрос, тъй като изглежда има консенсус. Някакви последни коментари? StanProg? Sim (за легионите, където заслугата за статиите май е основно твоя)?
— Luchesar • Б/П 15:21, 31 януари 2022 (UTC)
Две седмици би трябвало да са достатъчни за обсъждане. Мисля, че постигнахме консенсус и по този въпрос. Вписан е в У:РШ и информацията е добавена в У:СТИЛ в раздела РПС:РЕДНИ.
— Luchesar • Б/П 16:22, 1 февруари 2022 (UTC)
Постфактум: съгласен съм и аз. -- Мико (беседа) 14:23, 2 февруари 2022 (UTC)
Сътрудничество с Държавна агенция „Архиви“
Здравейте, да ви кажа, че вече имам уикипедиански договор с агенцията и ако някой колега проявява интерес, би могъл да ми пише и ще споделя ноу-хауто :). --Randona.bg (беседа) 18:04, 15 декември 2021 (UTC)
- Браво! Това е наистина страхотно и най-сърдечно ти благодаря, че пое тази нелека щафета! Щеше да е толкова тъжно, ако беше оставена да потъне в забрава.
— Luchesar • Б/П 18:13, 15 декември 2021 (UTC)
- Там има толкова много неща, от най-различни сфери (дори картини!), а моите възможности са съвсем малки... Хубаво би било и други да се включат, а и агенцията да не ни забрави като партньори :).--Randona.bg (беседа) 19:01, 15 декември 2021 (UTC)
- Трябва да има някакви скенери там, които са наши, така да се каже. Дори и Спасимир имаше някакъв портативен скенер, който беше по някакъв проект на Уикипедия, ако не се лъжа. Някой знае ли нещо. Аз бих искал между другото да разбера ноу-хауто, защото преди имах договор, но той изтече.--Ilikeliljon (беседа) 19:13, 15 декември 2021 (UTC)
- О, това с наши скенери там, така да се каже, би било супер, но никой не ми е намеквал подобно нещо. Аз мислех с телефон, но напр. картина на Щъркелов няма как... Иначе щом си имал договор, твоята е лесна работа; може и само месец-месец и половина да чакаш (полушега :-D). Просто се обаждаш на Пламка Бошнякова - тя май ви помни всички до един. Сигурно ще ти каже да пуснеш заявление в деловодството (може и електронно), в което просто искаш да се поднови договора ти. След това тя ти изпраща актуалния текст на договора (може би трябва да го сканирам и да го кача някъде тук, за да е предварително известен). Казваш ОК и чакаш да го подпише главния шеф и тя да те уведоми, че е подписан, тогава отиваш и ти да го подпишеш. Струва ми с–е, че сега ще е добър момент, защото през януари няма да работят с читатели, но би трябвало да са на работа и да действат по-бързо. --Randona.bg (беседа) 21:49, 15 декември 2021 (UTC)
- Ilikeliljon е прав. От m:Wikimedians of Bulgaria/2017#Bulgarian Archives State Agency: “In the frames of the collaboration with the Bulgarian Archives State Agency, one microfilm scanner was bought in the last 2016 and one portable scanner for digitization of documents was bought in early 2017, both from a WMF funded project (...)” Може би Spiritia знае какво е станало с тези скенери (и дали е имало и друга техника). За жалост, аз нямам информация.
— Luchesar • Б/П 11:36, 16 декември 2021 (UTC)
- Ilikeliljon е прав. От m:Wikimedians of Bulgaria/2017#Bulgarian Archives State Agency: “In the frames of the collaboration with the Bulgarian Archives State Agency, one microfilm scanner was bought in the last 2016 and one portable scanner for digitization of documents was bought in early 2017, both from a WMF funded project (...)” Може би Spiritia знае какво е станало с тези скенери (и дали е имало и друга техника). За жалост, аз нямам информация.
- Randona.bg или някой който вече е бил в ДА може ли да каже какви портативни скенери са подходящи за целта? Има няколко вида на пазара. -- Сале (беседа) 18:52, 16 декември 2021 (UTC)
- За съжаление съм изключително невежа по всички технически въпроси, уви, а и нямам истински опит със сканиране. --Randona.bg (беседа) 20:43, 16 декември 2021 (UTC)
- Сале Не знам дали би била полезна информацията за съществуващите устройства. Сега се сетих, че грантът за придобиването им също е публичен. Закупените скенери са описани тук и тук (Somikon 2in1-Scanner: mobile handheld scanner with a Dockingstation 900 dpi и Digitnow! 22MP All-In-1 Film & Slide Scanner with Speed-Load-Adapter). Това е било преди почти четири години, така че на пазара сега вероятно има по-добри на същите цени.
— Luchesar • Б/П 14:35, 17 декември 2021 (UTC)- Лъчо, бегъл поглед на пазара показва че има евтини „ръчни“ скенери с 1200dpi което ми се вижда повече от достатъчно за документи. За филми не знам как седят нещата. Там е по-особено. Въпросът ми беше дали има нужда от нова техника и ако да от каква. Сале (беседа) 06:04, 18 декември 2021 (UTC)
- Според мен първо да си поизясним как ще тръгне, а до края на януари архивът ще е затворен. Скенер за микрофилми въобще не подозирах, че е изобретен :), съдейки от безобразните копия, които съм получавала срещу заплащане, негодни за нищо. Ilikeliljon, работил ли си с този скенер и какви са ти впечатленията? Явно ако имат такъв, не го използват за клиентите; и много ще ме е яд, ако при тях е останал наш. Всъщност се надявам, че с уикипедиански договор ще имаме достъп не просто до микрофилмите, а до оригиналните документи (на това ме наведе една госпожа – обаче да видим) и в такъв случай няма да има нужда от специализирания скенер. Предполагам, че обикновен скенер ще е достатъчно, но нямам опит. Иначе там си имат добра техника и добри специалисти – съдя по това, че навремето бях поръчала (за частни цели, когато проучвах историята с Иван Диков Влахов) да дигитализират срещу заплащане два документа, до които иначе не ми даваха достъп: таблата с депутатите от III и IV ВНС. Еле усетиха се, че това е срамота за такива исторически документи, и го поеха те – таблата са огромни и ние с обикновен скенер не бихме могли, а те са го направили на части и после са ги сглобили. Но това са специални случаи. Чудя се как ли се сканират картини? Но всъщност не знам какви им са съкровищата :). Знам, че в нашата У. сме много зле с картините, а статии за художници без картини са непривлекателни. Те имат със сигурност Щъркелов, който няма наследници; но трябва да се проучи какво друго. Тук няма ли някой, на който ще му е интересно да се заеме с картините в Архива? Поздрави, --Randona.bg (беседа) 10:06, 18 декември 2021 (UTC)
- Randona.bg с ръчния скенер не съм работил. Само с големите скенери. С тях не е толкова трудно, бяха малко шумни по спомен, което ме смущаваше, защото имаше и други хора, но няма проблем. Два скенера имахме при тях по-обикновени и отделно е ръчния скенер и този за микрофилми. Трябва да ми дадеш координати на Пламка Бошнякова, защото нямам такива. --Ilikeliljon (беседа) 14:23, 18 декември 2021 (UTC)
- В линка, който Лъчезар е дал по-горе [2], също се споменават още два скенера, но единият вече несъвместим, а другият с проблеми. Четейки проекта, отново се изпълвам с възхищение към Спасимир... Ilikeliljon, координатите на Бошнякова: тел. 029400120, p.boshnyakova@archives.government.bg. --Randona.bg (беседа) 17:00, 18 декември 2021 (UTC)
- Randona.bg с ръчния скенер не съм работил. Само с големите скенери. С тях не е толкова трудно, бяха малко шумни по спомен, което ме смущаваше, защото имаше и други хора, но няма проблем. Два скенера имахме при тях по-обикновени и отделно е ръчния скенер и този за микрофилми. Трябва да ми дадеш координати на Пламка Бошнякова, защото нямам такива. --Ilikeliljon (беседа) 14:23, 18 декември 2021 (UTC)
- Сале Не знам дали би била полезна информацията за съществуващите устройства. Сега се сетих, че грантът за придобиването им също е публичен. Закупените скенери са описани тук и тук (Somikon 2in1-Scanner: mobile handheld scanner with a Dockingstation 900 dpi и Digitnow! 22MP All-In-1 Film & Slide Scanner with Speed-Load-Adapter). Това е било преди почти четири години, така че на пазара сега вероятно има по-добри на същите цени.
- Дори някой да няма наследници, авторските права се запазват - наследяват се от държавата (май с това се занимава някаква служба в Министерство на културата). --Спас Колев (беседа) 13:34, 18 декември 2021 (UTC)
- Къде го видя това твърдение, че държавата държи авторските права, ако няма наследници? Не съм сигурен, че това е така. Има, например, издателства, които издават стари произведения на автори и се води, че авторските права са изтекли. Или пък в разни библиотеки твърдят, че нещо е с техни права, въпреки че правата му са изтекли отдавна. Да питаме някой адвокат по авторско право?--Ilikeliljon (беседа) 14:23, 18 декември 2021 (UTC)
- В случая Щъркелов не става ли дума за (перефразирам) „Държавата – това е Архивът“ , и щом Архивът разрешава, значи няма проблем? По-сложно ми се струва, когато има наследници, а в Архива има картини, кой държи правата на картините в Архива. --Randona.bg (беседа) 17:14, 18 декември 2021 (UTC)
- ЗАПСП, чл. 33. --Спас Колев (беседа) 09:24, 19 декември 2021 (UTC)
- Цитирам този член: "Ако авторът няма наследници или наследниците починат преди изтичането на срока на времетраене, авторското право преминава върху държавата, която го упражнява до изтичане на срока чрез Министерството на културата." Ако правилно го разбирам държавата управлява в случай, че наследниците починат по-рано от 70 години след смъртта на автора, но докато изтече този срок. Тогава правата остават свободни. Разбира се, възможно е, да има други членове, които указват какво се прави в тези случаи, така че за това не мога да бъда сигурен.--Ilikeliljon (беседа) 08:07, 20 декември 2021 (UTC)
- Къде го видя това твърдение, че държавата държи авторските права, ако няма наследници? Не съм сигурен, че това е така. Има, например, издателства, които издават стари произведения на автори и се води, че авторските права са изтекли. Или пък в разни библиотеки твърдят, че нещо е с техни права, въпреки че правата му са изтекли отдавна. Да питаме някой адвокат по авторско право?--Ilikeliljon (беседа) 14:23, 18 декември 2021 (UTC)
- Дори някой да няма наследници, авторските права се запазват - наследяват се от държавата (май с това се занимава някаква служба в Министерство на културата). --Спас Колев (беседа) 13:34, 18 декември 2021 (UTC)
- Ilikeliljon, изхождайки от моите скромни познания, смятам, че правилно си го разбрал.
— Luchesar • Б/П 15:15, 20 декември 2021 (UTC) - Прав си, разбира се. Но разговорът тръгна от Константин Щъркелов, при него правата изтичат чак след 10 години. --Спас Колев (беседа) 16:16, 20 декември 2021 (UTC)
- Да, но ако държавната институция ни разреши, както предполагам, не виждам проблем - те си имат юристи, административно-правен отдел. Затова се чудех вече как ще сканираме картини (малко каруцата пред коня ); ако стигнем дотам може би ще е най-добре някой с добра фототехника да ги снима (дилетантско предположение). Е, хубаво щеше да е да си имаме юристи, а да не разчитаме само на техните. --Randona.bg (беседа) 17:21, 20 декември 2021 (UTC)
- Разрешение от държавната институция "Държавни архиви" не е равносилно на разрешение от държавата, чийто представител за целите на управление на авторски права е МК. -- Elizaiv22 (беседа) 21:32, 20 декември 2021 (UTC)
- Да, но ако държавната институция ни разреши, както предполагам, не виждам проблем - те си имат юристи, административно-правен отдел. Затова се чудех вече как ще сканираме картини (малко каруцата пред коня ); ако стигнем дотам може би ще е най-добре някой с добра фототехника да ги снима (дилетантско предположение). Е, хубаво щеше да е да си имаме юристи, а да не разчитаме само на техните. --Randona.bg (беседа) 17:21, 20 декември 2021 (UTC)
- Ilikeliljon, изхождайки от моите скромни познания, смятам, че правилно си го разбрал.
- Добра забележка.
— Luchesar • Б/П 17:28, 21 декември 2021 (UTC)
- Добра забележка.
- Извинявам се за късното включване и благодаря за пинга, Лъчо. Скенерът за микрофилми е при мен. Когато след смъртта на Спасимир помогнах на брат му и баща му да съберат вещите му от квартирата му, го видях и взех именно за нуждите на продължаване на сътрудничеството с Архива. Но никога не съм работила с него и повече от това да го дам, не мога да направя. Портативният скенер сигурно и той е бил някъде там, но не ми е минал през ръцете. Понастоящем вероятно може да се намери такъв и с по-високи параметри и зареждащ се със зарядно (а не на батерии). Колкото до flatbed скенера, който преди много години беше купен за Архива, той най-вероятно си е изпял песента, но трябва да се питат служителите в Читалнята или г-жа Пламка Бошнякова дали още е там физически. Спасимир не го ползваше, защото му беше бавен при сканиране, както и заради ограничението на сканиращото легло (легло? :-) ), което с портативния скенер се преодолява поне в едната дименсия. При по-големи от А4 документи като скици, дипломи и прочее има значение, но не много голямо, защото те обикновено са по-големи не само по дължина, но и по ширина.
- Прочее, при въпросното разчистване, видях известен брой предварително подготвени от Спасимир заявки за архивни единици, но късно ми хрумна, че трябваше и тях да ги запазя специално. Щеше да хвърли светлина какви планове е имал Спасимир за следващи документи за сканиране. Мога да помоля брат му да ги потърси и да ни ги снима.
- Накратко, Randona.bg: в момента съм в София и можем да се срещнем и да ти дам скенера за микрофилмите или да ти го пратя по куриер. Спири ··· - - - ··· 07:52, 22 декември 2021 (UTC)
- Благодаря за споделеното, Спири. За микрофилмовия скенер ми се струва, че може би е по-добре да го дадеш на Ilikeliljon (ако можете да се засечете сега), защото има опит и ще може да го пробва и разбере как работи и дали още го бива, а пък на място ще можем да координираме нещата. Надявам се да не се налага много да работим с микрофилми, а да ни дават оригиналните документи, но ще видим. Поздрави, --Randona.bg (беседа) 17:57, 22 декември 2021 (UTC)
- Спири, а докато си в София време за чай имаш ли? -- Сале (беседа) 18:13, 22 декември 2021 (UTC)
- Благодаря за споделеното, Спири. За микрофилмовия скенер ми се струва, че може би е по-добре да го дадеш на Ilikeliljon (ако можете да се засечете сега), защото има опит и ще може да го пробва и разбере как работи и дали още го бива, а пък на място ще можем да координираме нещата. Надявам се да не се налага много да работим с микрофилми, а да ни дават оригиналните документи, но ще видим. Поздрави, --Randona.bg (беседа) 17:57, 22 декември 2021 (UTC)
- Още едно вклчюване по темата, пингвам Randona.bg, Ilikeliljon, Iliev, Сале:. Портативният скенер (купеният с пари от ФУ) е намерен и в края на януари или през февруари братът на Спасимир ще го донесе в София. Намерени са и предварително подпълнените заявки на Спасимир за архивни единици, общо 45 на брой: Фонд 1155К, опис 1, а.е. №№ 39-84. Явно е работил по дигитализиране на карикатури на Райко Алексиев, които вече са с изтекли авторски права. Поздрави, Спири ··· - - - ··· 03:08, 6 януари 2022 (UTC)
- Благодаря, Спири. Ще ги поръчаме и дигитализираме. --Randona.bg (беседа) 08:45, 6 януари 2022 (UTC)
Скенери
Здравейте, днес разговаряхме с Вася и обсъдихме, че ще е добре да се закупи поне 1, а най-добре още 2 портативни скенера. Така че предлагам да съберем пари за два скенера и някой да поръча, който е наясно с техническите характеристики. По-горе Сале каза за някакви параметри, така че някой от Сале или Лъчо примерно, или пък някой друг, който иска може да поръча. Вие какво мислите?--Ilikeliljon (беседа) 21:26, 7 януари 2022 (UTC)
- Ще се радвам да помогна, ако се събират пари. Даниел Ч (беседа) 23:03, 7 януари 2022 (UTC)
- Аз също бих помогнал с пари, ще се радвам да бъда полезен в тази насока. Станислав Николаев 00:00, 8 януари 2022 (UTC)
- Аз не казах а питах за параметри. :) Сале (беседа) 07:48, 8 януари 2022 (UTC)
- Явно съм се объркал Сале. Другите за всеки случай Ви пингвам без да се чувствате длъжни да отговаряте, но какво мислите за едно евентуално закупуване на скенери и да съберем пари?: Nk:, Мико:, Протогер:, Молли:, Randona.bg:, Ket:, Алиса Селезньова:, Spiritia:, Iliev:--Ilikeliljon (беседа) 21:28, 9 януари 2022 (UTC)
- [Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]], аз точно затова питах за параметри защото веднага мога да се включа :) -- Сале (беседа) 23:51, 9 януари 2022 (UTC)
- „ какво мислите за едно евентуално закупуване на скенери и да съберем пари? “
- Ако се знае какво е нужно, разбира се. По въпроса с параметрите иначе аз съм просто лаик. Мога да се ограмотя, ако е нужно, разбира се, но може би най-добре ще бъде ако изборът се направи от този колега или тези колеги, които биха ползвали устройствата.
— Luchesar • Б/П 10:25, 10 януари 2022 (UTC)
- „ какво мислите за едно евентуално закупуване на скенери и да съберем пари? “
- Разполагам и ползвам скенер Brother DS - 620, подходящ за сканиране на отделни документи до А4 формат, работи и под Линукс, и без инсталация на драйвери. Мога да го отдам за ползване по проекта, а също да се включа в събиране на средства за нещо друго. Дали някъде е обсъждана идеята за сканиране на микрофилми от ДАА? --Протогер (беседа) 11:46, 10 януари 2022 (UTC)
- Протогер, има наличен такъв скенер за микрофилми, който понастоящем се намира у мен. Не знам обаче да е обсъждана конкретна идея за сканиране на микрофилми. Спасимир, вероятно е сканирал нещо подобно, но нямам представа какво точно.--Ilikeliljon (беседа) 13:56, 10 януари 2022 (UTC)
- Разполагам и ползвам скенер Brother DS - 620, подходящ за сканиране на отделни документи до А4 формат, работи и под Линукс, и без инсталация на драйвери. Мога да го отдам за ползване по проекта, а също да се включа в събиране на средства за нещо друго. Дали някъде е обсъждана идеята за сканиране на микрофилми от ДАА? --Протогер (беседа) 11:46, 10 януари 2022 (UTC)
- Ако има кой да го използва, спокойно бих купил един скенер. Но какъв трябва да е нямам идея, а да участвам в използването - най-вероятно не преди да се пенсионирам. :/ --Спас Колев (беседа) 16:24, 10 януари 2022 (UTC)
- И аз това имах предвид. :) Сале (беседа) 17:11, 10 януари 2022 (UTC)
- Ако има кой да го използва, спокойно бих купил един скенер. Но какъв трябва да е нямам идея, а да участвам в използването - най-вероятно не преди да се пенсионирам. :/ --Спас Колев (беседа) 16:24, 10 януари 2022 (UTC)
- „ ...ако изборът се направи от този колега или тези колеги, които биха ползвали устройствата. “
Еми аз бих ги ползвала, но като си нямам и представа от параметри (и боравене)... . Ако и другите нямат, може би опитът ще покаже. --Randona.bg (беседа) 18:44, 10 януари 2022 (UTC)
- „ ...ако изборът се направи от този колега или тези колеги, които биха ползвали устройствата. “
- Точно това мислех да напиша. Ако в момента има с какво да се сканира, може би най-добре да се насъбере малко практически опит (освен ако някой наистина вече няма такъв, който да сподели). Когато човек вече знае какво му създава най-много проблеми, ще знае и скенер с какви характеристики да търси. Хора, които не сме се занимавали сериозно със сканиране, наистина може дори да не подозираме за някои важни такива характеристики.
— Luchesar • Б/П 18:57, 10 януари 2022 (UTC)
- Точно това мислех да напиша. Ако в момента има с какво да се сканира, може би най-добре да се насъбере малко практически опит (освен ако някой наистина вече няма такъв, който да сподели). Когато човек вече знае какво му създава най-много проблеми, ще знае и скенер с какви характеристики да търси. Хора, които не сме се занимавали сериозно със сканиране, наистина може дори да не подозираме за някои важни такива характеристики.
За какви цели са нужни скенерите? Аз имам в къщи специализиран скенер за 35 mm филми, специализиран А4 flatbed за сканиране на книги и обикновен А4 flatbed. Ако е нужно, мога да коментирам параметри. Поздрави, Dido3 (беседа) 17:41, 22 януари 2022 (UTC)
Предложение за именно пространство „Чернова“ (Draft)
- По това обсъждане е бил постигнат консенсус, отразен в У:РШ#2022-01_Въвеждане_на_именно_пространство_„Чернова“_(Draft).
Във връзка с обсъждането Уикипедия беседа:Инкубатор#Трудност за начинаещите, предлагам да поискаме, подобно на много други проекти, в българската Уикипедия също да бъде добавено именно пространство „Чернова“ (Draft).
Целта е неопитните редактори да имат удобно място, където спокойно да се учат как да пишат нови статии. Досега те биваха подканвани да използват за тази цел подстраници на инкубатора или лични пясъчници. Тези решения обаче имат съществени неудобства. Първо, в инкубатора не работи визуалният редактор, а за неопитните редактори именно той представлява най-голямо улеснение. Второ, личните пясъчници не позволяват лесно да се извади техен списък и съответно да бъде оказвана организирана помощ, както в инкубатора. Трето, липсата на напълно стандартизиран подход към черновите означава допълнително объркване за новите редактори.
Ако предложението бъде прието, инкубаторът ще продължи да съществува като проект, но под неговата „шапка“ вече ще попаднат всички страници в новото ИП „Чернова“ (съществуващите подстраници с чернови също ще бъдат преместени там). Уикипедия:Вълшебник също ще бъде променен ({{Article wizard/create}}), така че създаваните през него статии да влизат в новото ИП.
Други технически особености:
- страниците в ИП Чернова няма да бъдат индексирани от търсачките по подразбиране (за инкубатора специално добавяме NOINDEX);
- страниците в ИП Чернова няма да се броят като „съдържание“, т.е. няма да се включват в статистики за брой статии в проекта;
- аз ще имам грижата да актуализирам и скрипта, който Eliza Beth използва за списъка на инкубатора.
Конкретното предложение:
- В българската Уикипедия да се добави именно пространство „Draft“.
- Българското име на именното пространство „Draft“ да бъде: Чернова
- Българското име на именното пространство „Draft talk“ да бъде: Чернова беседа
За подаване на заявка във Фабрикатор ще е нужно да се покаже, че в общността има консенсус в подкрепа на предложението.
— Luchesar • Б/П 16:29, 5 януари 2022 (UTC)
Обсъждане и !гласуване
- Обсъждането и !гласуването ще продължат най-малко една седмица (ако има явен консенсус) и най-много две седмици, считано от 5 януари 2022 година. Формални гласове „за“ и „против“ – според У:ПГ.
- За, като вносител. — Luchesar • Б/П 16:19, 5 януари 2022 (UTC)
- Коментар: Може и да е добър вариант. Но няма ли да се създаде много работа с още едно именно пространство за администриране? Би било чудесно, ако може да се добави визуалният редактор в инкубатора. Carbonaro. (беседа) 16:35, 5 януари 2022 (UTC)
- Каква конкретна работа имаш предвид за администриране? Относно добавяне в инкубатора, както беше обсъдено на беседата на инкубатора, не е възможно да се добави само за там – ще трябва да се добави за цялото ИП Уикипедия, което може би ще бъде по-драматична промяна, отколкото добавяне на ново ИП. По-горе пропуснах да добавя и други проблеми, които сегашното решение създава: при прехвърляне на статии от инкубатора към ОИП трябва да се внимава не само да се премахне префиксът „Инкубатор/Статии“ от името на статията, но и да се смени именното пространство от „Уикипедия“ на „Основно“. С ИП Чернова преместването ще става само с обикновена смяна на ИП, т.е. административната тежест дори ще бъде по-малка. Аз самият съм правил грешки при преместване, които оставят като траен резултат ненужни двойни премествания. Също практически ще отпадне нуждата от онова допълнително меню „Преместване в Инкубатор“, защото за преместване към инкубатора отново ще е нужно само да се смени ИП (но не пречи менюто да остане, за да се спести и писането на обяснението).
— Luchesar • Б/П 16:43, 5 януари 2022 (UTC)
- Каква конкретна работа имаш предвид за администриране? Относно добавяне в инкубатора, както беше обсъдено на беседата на инкубатора, не е възможно да се добави само за там – ще трябва да се добави за цялото ИП Уикипедия, което може би ще бъде по-драматична промяна, отколкото добавяне на ново ИП. По-горе пропуснах да добавя и други проблеми, които сегашното решение създава: при прехвърляне на статии от инкубатора към ОИП трябва да се внимава не само да се премахне префиксът „Инкубатор/Статии“ от името на статията, но и да се смени именното пространство от „Уикипедия“ на „Основно“. С ИП Чернова преместването ще става само с обикновена смяна на ИП, т.е. административната тежест дори ще бъде по-малка. Аз самият съм правил грешки при преместване, които оставят като траен резултат ненужни двойни премествания. Също практически ще отпадне нуждата от онова допълнително меню „Преместване в Инкубатор“, защото за преместване към инкубатора отново ще е нужно само да се смени ИП (но не пречи менюто да остане, за да се спести и писането на обяснението).
- Още един плюс (май трябва да ги обобщя по-горе): възможно ще бъде да се прави лесно търсене само в черновите, както и следене на последните промени само в тях. В момента донякъде е възможно да се търси в подстраниците на инкубатора (човек трябва да знае как да използва разширеното търсене), но практически невъзможно за лични чернови, и съвсем (мисля) не е възможно за последни промени.
- Разбира се, ако се сещаме за конкретни проблеми, които може да ни създаде новото ИП, действително е добре да ги обмислим.
— Luchesar • Б/П 16:48, 5 януари 2022 (UTC)
- Разбира се, ако се сещаме за конкретни проблеми, които може да ни създаде новото ИП, действително е добре да ги обмислим.
- За. В такъв случай подкрепям идеята. Наистина би улеснило по-новите редактори. А щом вие, администраторите, не смятате това за допълнително натоварване – супер. Carbonaro. (беседа) 16:53, 5 януари 2022 (UTC)
- За. Благодаря, Лъчезаре, че се зае с това. Сега, като им улесним живота на новите, направо трябва да пеят, слагайки източници и въобще ;). Сериозно, много ще им помогне. --Randona.bg (беседа) 17:46, 5 януари 2022 (UTC)
- За. Лошото обаче е че инкубатора ще се препълни. Всеки тика там. Има доста неща близо до червената зона. --Luxferuer (беседа) 19:04, 5 януари 2022 (UTC)
- За. Струва ми се разумно предложение; в инкубатора наистина е трудно да се редактира без визуален редактор. -- Elizaiv22 (беседа) 19:09, 5 януари 2022 (UTC)
- Коментар: А как ще се научат да се справят без визуалния редактор? --Молли (беседа) 20:21, 5 януари 2022 (UTC)
- Между визуалния редактор и редактора на код може свободно да се превключва – дори по време на редактиране. В момента новите редактори действително биват принуждавани да ползват редактора на код в инкубатора и съответно да учат уики синтаксиса, но не съм сигурен, че това е толкова полезно: необходимостта да се научат много неща накуп неизбежно влошава качеството на учене и постигнатия резултат. Далеч по-важно от научаването на синтаксиса ми се вижда научаването как да се цитират правилно източници, да се пише енциклопедично, да се спазва неутралната гледна точка, и аз лично бих предпочел хората да могат да се фокусират в началото именно върху тези неща. Освен това, ако действително бихме искали да използваме принуда, важно би било новите редактори да не могат да се „измъкнат“ от редактора на код, и затова ще е добре да забраним визуалния редактор навсякъде (което наистина не смятам за разумно).
— Luchesar • Б/П 20:54, 5 януари 2022 (UTC)
- Между визуалния редактор и редактора на код може свободно да се превключва – дори по време на редактиране. В момента новите редактори действително биват принуждавани да ползват редактора на код в инкубатора и съответно да учат уики синтаксиса, но не съм сигурен, че това е толкова полезно: необходимостта да се научат много неща накуп неизбежно влошава качеството на учене и постигнатия резултат. Далеч по-важно от научаването на синтаксиса ми се вижда научаването как да се цитират правилно източници, да се пише енциклопедично, да се спазва неутралната гледна точка, и аз лично бих предпочел хората да могат да се фокусират в началото именно върху тези неща. Освен това, ако действително бихме искали да използваме принуда, важно би било новите редактори да не могат да се „измъкнат“ от редактора на код, и затова ще е добре да забраним визуалния редактор навсякъде (което наистина не смятам за разумно).
- Аз пиша изцяло с визуалния редактор и само за много малко неща използвам другия – напр. да вмъкна снимка, да сложа шаблон личност, категория (а може би и за това си има начин с визуалния, но още не го знам – и много моля някой ако го знае, да ме светне ). --Randona.bg (беседа) 21:07, 5 януари 2022 (UTC)
- Randona.bg, има начин да се направят тези неща (от менютата „Вмъкване на“ и „≡“), само че визуалният редактор невинаги форматира по най-подходящия начин. Пак може да се налага преминаване към редактора на код. :) --Ted Masters (беседа) 21:30, 5 януари 2022 (UTC)
- О, това е страхотно :)! Много ти благодаря, Ted Masters! --Randona.bg (беседа) 08:33, 6 януари 2022 (UTC)
- За. По посочените по-горе аргументи от останалите редактори. --SLTemelkov | *б*п* | 21:04, 5 януари 2022 (UTC)
- Коментар: Предложеното решение "Чернова" изглежда по-добро от сегашното "Инкубатор", но наистина не е ясно дали подобрението е достатъчно голямо, за да оправдае допълнителната сложност (фрагментация на статиите измежду повече именни пространства). Може ли да поясним още малко какво ще вижда редакторът? (изчетох en:Wikipedia:Drafts). Например, ще се запазят ли връзките към версията на статията на други езици? Може ли да предложа следното: Сегашното гласуване да е само за пробен период (например 1 или 3 месеца), след което второ гласуване потвърждава дали пробата да остане като постоянно решение. --Даниел Ч (беседа) 21:11, 5 януари 2022 (UTC)
- Коментар: Отделно по-общо предложение в посока на запазване на пълния "user experience" като в същото време се запази яснота кога сме попаднали в "неготова" част от Уикипедия: има ли вариант да останат статиите в основното пространство, но с нужните предупреждения? Предполагам, че списъците (article stacks) могат да се управляват чрез шаблони; но може и да изпускам важни възможности за следене и управление на статиите в stack-а. Понеже това изглежда като "лесно" решение, предполагам може да е обсъждано и преди. Даниел Ч (беседа) 21:17, 5 януари 2022 (UTC)
- Струва ми се, че усложнявате твърде много. Въпросът е просто дали да имаме допълнително именно пространство, което да можем използваме за тези статии, които в момента хвърляме в Special:PrefixIndex/Уикипедия:Инкубатор/Статии. Ако го имаме, ще имаме избор статиите да не се казват Уикипедия:Инкубатор/Статии/Късен палеолит, а само Чернова:Късен палеолит. И в тях да работи и визуалния редактор, освен тоя за код. Това е.
— Luchesar • Б/П 22:39, 5 януари 2022 (UTC)
- Струва ми се, че усложнявате твърде много. Въпросът е просто дали да имаме допълнително именно пространство, което да можем използваме за тези статии, които в момента хвърляме в Special:PrefixIndex/Уикипедия:Инкубатор/Статии. Ако го имаме, ще имаме избор статиите да не се казват Уикипедия:Инкубатор/Статии/Късен палеолит, а само Чернова:Късен палеолит. И в тях да работи и визуалния редактор, освен тоя за код. Това е.
- Даниел Ч, МЕП се показват за всички пространства, както могат и да се връзват страници от различни пространства между различните езикови версии. Дори отделянето в ново ИП би направило някои от нещата по-лесни – вече беше споменато за търсенето. Според мен абсолютно ненужно би се оказало използването на някакъв пробен период, както и необходимото покрай това повторно гласуване. --Ted Masters (беседа) 21:30, 5 януари 2022 (UTC)
- +100. И за да е съвсем ясно: никой не ни задължава да ползваме новото ИП, ако впоследствие решим, че не ни кефи. Най-много да си създадем работа с местене на страници насам-натам (но това ще го отнесат ботовете).
— Luchesar • Б/П 22:52, 5 януари 2022 (UTC)- Да, разбирам, благодаря. Даниел Ч (беседа) 13:25, 6 януари 2022 (UTC)
- +100. И за да е съвсем ясно: никой не ни задължава да ползваме новото ИП, ако впоследствие решим, че не ни кефи. Най-много да си създадем работа с местене на страници насам-натам (но това ще го отнесат ботовете).
- За. --Ted Masters (беседа) 21:30, 5 януари 2022 (UTC)
- За. --Поздрави, Петър Петров 06:16, 6 януари 2022 (UTC)
- За. --Мерси, Лъчо! --Justine.toms (беседа) 06:23, 6 януари 2022 (UTC)
- За--Rebelheartous (беседа) 10:28, 6 януари 2022 (UTC)
- Коментар: Ако добавим ИП Чернова не е ли логично да закрием Инкубатора или аз нещо не съм доразбрал? Съществуването на две алтернативи за недовършени статии ще е доста объркващо. -- Сале (беседа) 11:20, 6 януари 2022 (UTC)
- Сале, това наистина е добър въпрос и осъзнавам, че създава объркване.
- Най-краткият отговор: Нищо друго няма да се промени, освен, че за статии „в инкубатора“ би се ползвало ИП Чернова вместо Special:PrefixIndex/Уикипедия:Инкубатор/Статии. На практика, това означава също единствено, че: 1) Вълшебникът ще създава статии в ИП Чернова, и 2) когато местим статии „в инкубатора“, ще ги местим в ИП Чернова, вместо като подстраници на Уикипедия:Инкубатор/Статии. Само това.
- Какво да правим със самия инкубатор според мен е отделен въпрос, който най-добре да обсъдим отделно. Да напомня, че инкубаторът възникна като „соломоново“ решение конкретно за едни конспирологични статии на Stanqo и едва по-късно, ad hoc, решихме да го използваме въобще за създаване на нови статии. Това обяснява защо доста неща в него са недодялани. Може би изцяло бихме го сменили с въведените миналия месец „инструменти за растеж“. Концепцията им е, че новодошлите ще могат да си имат (или избират) „ментори“ от по-опитните редактори, които лично да им помагат, както и специална страница, от която ще могат да се свързват с менторите си, да получават задачи, помощ и т.н. Лично аз съм скептичен към подобни идеи (и все още не съм имал време да чета подробно), но обикновено не е лошо поне да се обмислят или дори пробват. Според мен обаче това наистина е добре да бъде съвсем отделна тема от настоящата.
- Коментар: По-точно предложение: Нерегистрирани потребители да не могат да създават нови страници в основното пространство и ако има начин автоматично да бъдат пренасочване към ИП Чернова. -- Сале (беседа) 11:20, 6 януари 2022 (UTC)
- Би могло, но и за този въпрос мисля, че е най-добре да го обсъдим отделно.
— Luchesar • Б/П 12:24, 6 януари 2022 (UTC)
- Би могло, но и за този въпрос мисля, че е най-добре да го обсъдим отделно.
- За. Ще трябва да попрегледам Вълшебника, ако тогава новите редактори ще създават статии и с Визуалния редактор, или пък само с него. Беше правен преди време, когато все още основно се ползваше уикикода. Може би тогава и помощните обяснения на ВР, че не са пипани от доста време, а със сигурност има промени. Дребни неща, пренасочванията към ново ИП е лесно също. Не се сещам за някакъв голям проблем, ако има - ще го мислим в движение. Някаква ориентировъчна дата? Че съм много зле със свободното време напоследък.--Vodnokon4e (беседа) 23:18, 6 януари 2022 (UTC)
- Vodnokon4e, благодаря ти много! Доколкото видях, Вълшебникът просто дава насоки как се пишат статии по принцип, без да влиза в детайли като уикикода. Затова, ако не съм пропуснал нещо, разбира се, струва ми се, че може да продължи да си се използва без промени, освен да се смени префикса в ({{Article wizard/create}}. Казано с други думи, мисля, че можеш да не се тревожиш дали ще е нужно да се ангажираш с повече или дори каквото и да е време за промяната. По-скоро отдавна имаме нужда да актуализираме помощните си страници по принцип, защото те са писани и превеждани преди визуалния редактор, но това си е задача за всички ни.
— Luchesar • Б/П 11:03, 7 януари 2022 (UTC)
- Vodnokon4e, благодаря ти много! Доколкото видях, Вълшебникът просто дава насоки как се пишат статии по принцип, без да влиза в детайли като уикикода. Затова, ако не съм пропуснал нещо, разбира се, струва ми се, че може да продължи да си се използва без промени, освен да се смени префикса в ({{Article wizard/create}}. Казано с други думи, мисля, че можеш да не се тревожиш дали ще е нужно да се ангажираш с повече или дори каквото и да е време за промяната. По-скоро отдавна имаме нужда да актуализираме помощните си страници по принцип, защото те са писани и превеждани преди визуалния редактор, но това си е задача за всички ни.
- Изглежда да имаме ясен консенсус. Може би още утре или вдругиден ще пусна заявка, така че да отхвърлим по-бързо тая задача. :)
— Luchesar • Б/П 16:00, 12 януари 2022 (UTC)
Заявка
Заявката е изпълнена. Вече може да се правят страници като Чернова:Тест. Можем да планираме следващите стъпки. Идните дни ще се постарая да отделя време за това.
— Luchesar • Б/П 20:13, 24 януари 2022 (UTC)
За съжаление, май поддръжката на визуалния редактор е пропусната и ще почакаме още поне седмица.
— Luchesar • Б/П 21:01, 24 януари 2022 (UTC)
- Благодарение на бързата реакция на системните администратори, вече и визуалният редактор работи.
— Luchesar • Б/П 00:22, 25 януари 2022 (UTC)
- И индексирането от търсачките е оправено (т.е. черновите няма да бъдат индексирани, дори и с добавен __INDEX__).
— Luchesar • Б/П 21:45, 26 януари 2022 (UTC)
Относно "Северомакедонци"
Здравейте,
Може ли нещо да се направи за постоянната редакция на македонци като "северомадедонци".
Това се случва почти навсякъде. Ето няколко примера: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B0 https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8 — Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 77.85.218.129 (беседа) 12:58, 13 януари 2022 (UTC)
- [3], [4], [5]. Така само напосоки. -- Мико (беседа) 13:02, 13 януари 2022 (UTC)
- Нужна ли е промяната - има ли някъде прието правило? Ако някъде е описано, а аз не съм прочел, моля приемете го като моя грешка и просто споделете линк (виждам дискусии, но може да съм изпуснал консенсус за промяна). Иначе: думата се поправя от "северно" на традиционния термин: бТВ (иначе, 2 споменавания спрямо 11 (от които 5 са от 2018 г. насам)), УЕФА. Изглежда най-вече се ползва във футболните новини + полемики около Слави Трифонов. До колкото се ползва, изглежда, че е като кратко на "гражданин на РСМ" - ако е така, предполагам ще е напълно ясно да се казва "Официална азбука на Северна Македония" или "Официална азбука на Република Северна Македония". Още броене: Разбирам, че след 2018 г. някои медии ползват дългата дума (BGOnAir), но това за момента изглежда тяхно лично решение (което е напълно ОК). В речниците не намирам думата: БАН, Online Rechnik, Словоред, Читанка, Re4nik. Търсенията в Гугъл (същото е с фокус върху България) са почти само за кратката дума. Какво мислите? Даниел Ч (беседа) 13:47, 13 януари 2022 (UTC)
- fwiw (подчертаването е мое):
„ | Официалният език на Република Северна Македония е югозападна писмено-регионална норма на българския език и поради това може да бъде обозначен като северномакедонски български.“ | “ |
Кочева, Ана и др. ЗА ОФИЦИАЛНИЯ ЕЗИК НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2020. ISBN 978-619-245-042-7. с. 55. |
- — Luchesar • Б/П 14:17, 13 януари 2022 (UTC)
- Мисля, че има две думи с две различни значения - македонски/македонци от Македония и северномакедонски/северномакедонци от Северна Македония. Коя ще използваш зависи от това какво искаш да кажеш. --Спас Колев (беседа) 14:54, 13 януари 2022 (UTC)
- Да. Най-сетне. Мислим време е да преместим и нормата спрямо БАН. -- Мико (беседа) 15:38, 13 януари 2022 (UTC)
- Абсолютно съм съгласна, а и определено северномакедонци се разпространи значително, както в ежедневната реч, така и в по-специализирани издания.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:27, 19 януари 2022 (UTC)
- Според договора между гърция и северна македония https://en.wikisource.org/wiki/Prespa_agreement.
- "ARTICLE 1
- b) The nationality of the Second Party shall be Macedonian/citizen of the Republic of North Macedonia, as it will be registered in all travel documents.
- c) The official language of the Second Party shall be the “Macedonian language”, as recognised by the Third UN Conference on the Standardization of Geographical Names, held in Athens in 1977, and described in Article 7(3) and (4) of this Agreement."
- "ARTICLE 7
- 1. The Parties acknowledge that their respective understanding of the terms “Macedonia” and “Macedonian” refers to a different historical context and cultural heritage.
- 2. When reference is made to the First Party, these terms denote not only the area and people of the northern region of the First Party, but also their attributes, as well as the Hellenic civilization, history, culture, and heritage of that region from antiquity to present day. "
- Това говори, че гражданите на Република Северна Македония са македонци, а не северомакедонци. Термините македонци и македонски си променят значението в зависимост от контекста. Разграницаване на северомакедонци като граждани на Северна Македония и македонци като антички македонци е натълно ненужно.
- Използването на "северномакедонци" се използва само в българската Wikipedia. Не знам как друките не са направили тази грешка. 77.85.218.129 10:27, 19 януари 2022 (UTC)
- Малка храна за размисъл, fwiw. Първо, Преспанското споразумение не е резолюция на Общото събрание на ООН, нито на Съвета за сигурност. То е споразумение между две конкретни държави – днешната Република Северна Македония и Република Гърция – и отразява консенсуса между тях и съответно техния двустранен, взаимен интерес. Въобще не е задължително този двустранен консенсус да отразява интересите на останалите страни в региона.
- Второ, изумително много неща в света се постигат с лобиране. Уви, това е реалността. И това е причината, например, израелската държава и еврейските общности по света съвсем благоразумно да продължават да напомнят за Холокоста и да реагират най-остро при всеки опит за отричането му. Защото човешката памет е къса и всеки, увлечен от собствените си проблеми, още повече нехае за тези на другите. За жалост, българите и тук проявяваме тъжната си склонност да правим преди всичко на Вуте да му е зле, вместо да осъзнаем, че имаме общи интереси с Вуте и можем заедно да постигнем повече, отколкото поотделно (не броя жалките и още по-вредни изблици на кръчмарски псевдопатриотизъм).
- Лично аз бих се радвал с нашите приятели – защото съм убеден, че независимо как точно гледаме на себе си, имаме много повече общо помежду си, нежели с останалия свят, и затова, а също и защото сме съседи, е естествено, разумно и полезно да бъдем добри приятели – та бих се радвал с нашите приятели от Северна Македония да намерим добро и полезно за всички ни разбирателство, което да зачита най-добрия интерес и на двете страни.
— Luchesar • Б/П 11:01, 19 януари 2022 (UTC)
- Лично аз бих се радвал с нашите приятели – защото съм убеден, че независимо как точно гледаме на себе си, имаме много повече общо помежду си, нежели с останалия свят, и затова, а също и защото сме съседи, е естествено, разумно и полезно да бъдем добри приятели – та бих се радвал с нашите приятели от Северна Македония да намерим добро и полезно за всички ни разбирателство, което да зачита най-добрия интерес и на двете страни.
- Модераторите на Wikipedia трябва да се стараят да отразяват нещата така като са. Не да си мислят, че са български политици избрани от народа, за да защитават някакви интереси. Дори никои от нашите политици (освен Слави Трифонов) не използва фразата "северномакедонци" за това не може да се намери разбирателство на тази тема.
- След Преспанското споразумение Северна Македония е приета в НАТО. Едно споразумение между две конкретни държави е достатъчно за НАТО, но за модератори на Wikipedia, не. 77.85.218.129 11:51, 19 януари 2022 (UTC)
- Кои са тези „модератори на Wikipedia“, дето еднолично решавали, все едно са политици? Вие май не сте наясно, че решенията в Уикипедия се взимат с консенсус между всички редактори. И понеже всеки може да бъде редактор в Уикипедия, значи решенията в Уикипедия на практика отразяват общия интерес и колективния разум на всички – дори не само българи, а въобще желаещи да пишат на български език – които искат да създават енциклопедия.
- Темата е твърде обширна и дълбока, за да я развиваме тук, но мога да кажа едно: добри решения се намират с добронамереност и честен диалог. С ултиматуми, извиване на ръце и сочене с пръст рядко става.
— Luchesar • Б/П 12:17, 19 януари 2022 (UTC)
- Темата е твърде обширна и дълбока, за да я развиваме тук, но мога да кажа едно: добри решения се намират с добронамереност и честен диалог. С ултиматуми, извиване на ръце и сочене с пръст рядко става.
- Модераторите имат право да решават кои може да редактира. Така филтрират кои може да редактрира темите. Това стана с два мои IP адреса: единия е баннат за месец защото реших да сменя "северомакедонци" на "македонци" на много стати, другия беше баннат за два часа за редактирането на една статия от "северомакедонци" на "македонци".
- Как може да има консенсус, когато тези, които не споделя мнението на някои модератори не мога да редактират?
- Каква е общата позиция постигната за това, че "северомакедонци" трябва да бъде "македонци"? 77.85.218.129 12:41, 19 януари 2022 (UTC)
Имате предвид „администратори“, не „модератори“. И тълкувате съвсем погрешно функциите им. Администраторите имат право да блокират единствено при разрушително поведение, нарушаващо грубо принципите на Уикипедия. Те не решават какво да пише в Уикипедия, което неслучайно е записано с дебели букви на У:ЗА. Споменатите от Вас случаи няма как да коментирам, без да посочите конкретните IP адреси, за да видим какво точно се е случило. Ако сте бил блокиран само заради единична смяна, ще се съглася, че блокирането Ви е било неправилно и трябва да бъде преразгледано – макар, в духа на „а вие защо биете негрите“, да не мога да не припомня, че в македонската Уикипедия се случва именно това, с обяснения за „бугарска пропаганда“ (макар също да е важно отново да подчертая, че имаме много страхотни македонски колеги и в никакъв случай тези спорове не трябва да развалят принципните ни отношения).
Ако обаче сте възстановявали многократно своите редакции, въпреки връщанията от други редактори, и особено ако сте отказвали диалог, тогава, боя се, блокирането е било правилното решение. Точно това е идеята на консенсуса: решенията трябва да бъдат вземани в добронамерен диалог и убеждаване с разумни аргументи – а не чрез насилствено налагане на собствената гледна точка, защото „тя е неоспоримо правилната®“. В крайна сметка, както виждате, никой дори не си помисля да бъдете блокиран тук заради това, че повдигате тези въпроси. За най-голямо съжаление, никак не съм убеден дали отношението щеше да бъде толкова толерантно при аналогичен случай в македонската Уикипедия. Повтарям: няма единствено прави и единствено криви в тези спорове, но: първо и преди всичко трябва да следваме принципите на Уикипедия, и второ, и не по-малко важно, трябва да бъдем добронамерени и честни помежду си.
— Luchesar • Б/П 13:07, 19 януари 2022 (UTC)
- @77.85.218.129, съгласен съм, че трябва да ползваме краткото македонци, или поне, че не е нужно да налагаме термини, които са възприети само частично в България (частичността описах по-горе). В същото време, много редактори в Уикипедия, хора като Вас, предпочитат по-дългите термини; също, 80% от българите са против влизането на Македония в ЕС при сегашното положение[mk 1], което подкрепя твърдите позиции на българските политици. Накратко, това не са само администраторите на Уикипедия, ами повечето хора в обществото. ... По много причини, аз съм в малцинството, но в същото време е добре да разбера аргументите на мнозинството. Бях планирал да изчета предишните дискусии по темата, за да разбера позициите по-добре (може и да споделя кратко представяне); просто още не съм намерил време. Препоръчвам и на Вас да опитате да разберете другата позиция по-добре. Даниел Ч (беседа) 13:26, 19 януари 2022 (UTC)
- „ 80% от българите са против влизането на Македония (...) което подкрепя твърдите позиции на българските политици. Накратко, това не са само администраторите на Уикипедия, ами повечето хора в обществото. “
- Даниел Ч, какво Ви дава право да твърдите, че „администраторите на Уикипедия“ „подкрепят твърдите позиции на българските политици“? Можете ли да посочите конкретни действия – на конкретни администратори – които да доказват това? Защото, ако можете да посочите, то това е основание за отнемане на правата на тези администратори. А ако не можете да посочите, тогава твърденията Ви са инсинуация, за която трябва да поемете отговорност.
— Luchesar • Б/П 13:36, 19 януари 2022 (UTC)
- „ 80% от българите са против влизането на Македония (...) което подкрепя твърдите позиции на българските политици. Накратко, това не са само администраторите на Уикипедия, ами повечето хора в обществото. “
- @Iliev, не искам да задавам мисли на други хора; ако и е излязло така, извинявам се. Целта ми беше да помогна на новия потребител да разбере, че това *не* са решения на администраторите, ами на обществото. Думичката "само" в "не са само" е ненужна за основната ми мисъл (и наистина, променя смисъла ненужно). По-правилно е да кажа, че администраторите трябва да поддържат правилата в Уикипедия, които правила поддържат консенсуса, а консенсусът (поне в обществото, ако не в Уикипедия) е сравнително твърд. В този смисъл: напълно съм съгласен с тази роля на администраторите и се радвам, че ги има, за да пазят принципите на Уикипедия. Даниел Ч (беседа) 13:55, 19 януари 2022 (UTC)
- Даниел Ч, благодаря Ви за признанието, че не е правилно да говорите от името на други хора, от истинското мнение на които дори не сте се поинтересували. И се радвам, че разбирате, че администраторите сме длъжни да се водим не от личното си мнение (което мое лично съвсем не съвпада с „твърдите позиции на българските политици“, да не говорим, че и сред политиците има много различни мнения), а от принципите на Уикипедия.
- И се боя, че продължавате да не разбирате – или да не подчертавате достатъчно – какво означава консенсусът в Уикипедия: това не е личното мнение на мнозинството редактори по даден въпрос, а съвместната им преценка какво е среднопретегленото мнение в благонадеждните източници. В тоя смисъл, колкото и да звучи недипломатично, какво мислят „80% от населението“ не е ключовото за Уикипедия. Въпросът е какво, образно казано, смятат „80% от благонадеждните източници“ – които най-често представляват мнението на научната общност или поне на компетентните специалисти по дадена тема.
— Luchesar • Б/П 14:27, 19 януари 2022 (UTC)
- И се боя, че продължавате да не разбирате – или да не подчертавате достатъчно – какво означава консенсусът в Уикипедия: това не е личното мнение на мнозинството редактори по даден въпрос, а съвместната им преценка какво е среднопретегленото мнение в благонадеждните източници. В тоя смисъл, колкото и да звучи недипломатично, какво мислят „80% от населението“ не е ключовото за Уикипедия. Въпросът е какво, образно казано, смятат „80% от благонадеждните източници“ – които най-често представляват мнението на научната общност или поне на компетентните специалисти по дадена тема.
- Да, мисля, че разбирам добре тези нюанси за консенсуса в Уикипедия. Що се отнася до консенсуса в Уикипедия-БГ за хората, които живеят в Северна Македония, до момента изглежда, че този подход би трябвало да доведе до ползването на кратките термини. Домашното остава у мен да разбера благонадеждните източници по темата (оценявам споделените източници в тази дискусия, като предполагам има и други в предишните дискусии).
- Мисля, че с Вас, @Luchesar, а и с повечето други хора в Уикипедия, може би имаме много подобни начини на мислене и действие; и да, вярно е, че не се познаваме, което може да води до някои неразбирателства по теми, по които имаме близки схващания. Ще се радвам да се запознаем някой път - например, в обаждане по Дискорд или по друг удобен за общността начин. Даниел Ч (беседа) 14:49, 19 януари 2022 (UTC)
- Важното според мен е, че в Уикипедия добронамерените дискусии, в атмосфера на взаимно човешко уважение, са не само добре дошли, но дори се насърчават. И колегите ни и приятели от Северна Македония винаги са добре дошли, когато имат желание да обсъдим различни въпроси в подобна среда. Това не означава, че непременно и още по-малко пък веднага бихме постигнали единодушие по едни или други въпроси, но дори просто спокойната и уважителна обмяна на мнения и мисли е предпоставка за по-добро разбирателство в бъдеще. Същото, надявам се, смятат и македонските колеги, и биха ни приемали и нас по същия добросъседски начин.
- Очевидно е, че както научните общности на двете страни, така и политиците, а и целите ни общества имат да извървят дълъг път. Това, което ние можем да направим – като редактори в Уикипедия – е да даваме пример как, независимо от различията, можем да живеем заедно, да си сътрудничим и дори да се разбираме приятелски, съгласявайки се да не сме съгласни по определени теми.
— Luchesar • Б/П 17:10, 19 януари 2022 (UTC)- +1 (100% съгласен) Даниел Ч (беседа) 17:20, 19 януари 2022 (UTC)
- Очевидно е, че както научните общности на двете страни, така и политиците, а и целите ни общества имат да извървят дълъг път. Това, което ние можем да направим – като редактори в Уикипедия – е да даваме пример как, независимо от различията, можем да живеем заедно, да си сътрудничим и дори да се разбираме приятелски, съгласявайки се да не сме съгласни по определени теми.
77.85.218.129, има портал „Македония“ и там може да попитате директно някой от участниците защо се използва това наименование. Администраторите не играят никаква роля при опеределянето на терминологията освен ако не са в ролята си на обикновени редактори.--Rebelheartous (беседа) 13:44, 19 януари 2022 (UTC)
Бележки към темата „Относно "Северомакедонци"“
- ↑ https://www.mediapool.bg/galap-balgarite-masovo-sa-sreshtu-otstapki-za-severna-makedoniya-news329884.html // Медияпул. Посетен на 2022-01-19.
Харвардски проблеми
Мисля, че трябва да си оправим шаблоните за харвардско цитиране. Нахвърлям само набързо проблема, защото за съжаление нямам време да го ровя сам в момента. Вниманието ми беше привлечено от разликите между {{hrf}} и {{харвардска система за цитиране}} (най-вече указването на, съответно, раздели или страници чрез параметъра loc
), въпреки че първият е само „обвивка“ около втория. Тъй като {{hrf}} решава и някои проблеми като Special:Permalink/10565961#Счупени id-та при цитиране, може би въобще трябва да обезкуражаваме хората да ползват директно {{харвардска система за цитиране}} (и пренасочването му {{харв}}). Също изглежда да има проблеми след сливането на {{sfn}}, когато {{hrf}} е придобил доста нови „синонимни“ параметри, но това не е съвсем точно указано в документацията (например тя указва да се използва параметър p
за единична страница и pp
за повече страници, но реално кодът на шаблона не прави такава разлика).
— Luchesar • Б/П 12:04, 18 януари 2022 (UTC)
- Току-що осъзнах, че {{harv}} пък е още един, съвсем отделен шаблон.
— Luchesar • Б/П 12:06, 18 януари 2022 (UTC)
- Упс, това с
p
иpp
изобщо не съм го отчел, когато направих сливането. ухилване Ще го огледам пак и ще го поправя. - {{harv}} е основа на {{hrf}}. Заместване? --Ted Masters (беседа) 16:57, 18 януари 2022 (UTC)
- Всъщност, несъзнателно се е получило уеднаквяване с {{харвардска система за цитиране}}, където указването на параметрите
стр
,p
иpp
също не е от значение – резултатът в режим на четене винаги естр. №
. --Ted Masters (беседа) 17:24, 18 януари 2022 (UTC)
- Всъщност, несъзнателно се е получило уеднаквяване с {{харвардска система за цитиране}}, където указването на параметрите
- Мда, прав си, разбира се: {{hrf}} използва {{harv}}, а не {{харв}}, който иначе си сочи към {{харвардска система за цитиране}}.
— Luchesar • Б/П 23:34, 18 януари 2022 (UTC)
- Мда, прав си, разбира се: {{hrf}} използва {{harv}}, а не {{харв}}, който иначе си сочи към {{харвардска система за цитиране}}.
- Според мен {{harv}} си е окей така; добавих му само информация, че не трябва да се използва директно в статиите. Мисля обаче, че съществуването паралелно на {{харв}} може да създава проблеми – както се вижда, дори не само за начинаещи редактори. ухилване Но не знам в момента какво би било правилното решение. Може би има някакви тънки разлики, които не съм схванал (ако има такива, важно е да се опишат, заедно с препоръки кога да бъде ползван единият или другият шаблон). Ако пък няма разлики, тогава може би трябва да заменим навсякъде единия с другия и въобще да премахнем излишния. Да подчертая отново, че просто нахвърлям мислите си и в никакъв случай не очаквам някой да свърши тая работа. Но, да кажем, че е някаква задачка за решаване от всички.
- Напоследък си мисля, всъщност, дали все пак не беше добре да си имаме система за задачи, както беше Фабрикатор. Има толкова проблеми по поддръжката (не става дума за самото писане на статии), за които периодично се сещам – и после ги забравям, докато суровата реалност не ме присети отново след време. В такава система дори бихме могли да си правим „bounty“-та (дори да са просто „buy me a coffee“) за особено наболели проблеми. Но най-малкото бихме имали по-добра идея какви са проблемите и как ги приоритизираме по важност.
- А, ето един проблем, за който току-що ме присети суровата реалност: понякога фокусът на лентата с бутони се премества върху резюмето и, вследствие на това, специалните знаци (или шаблоните, като усмивката по-горе) се вмъкват там, вместо в текстовото поле. Очевидно някакъв дребен JS бъг, възникнал може би я след ъпдейти на библиотеки в MW, я заради промени в браузъри, но трябва да се изследва.
— Luchesar • Б/П 10:25, 19 януари 2022 (UTC)
- А, ето един проблем, за който току-що ме присети суровата реалност: понякога фокусът на лентата с бутони се премества върху резюмето и, вследствие на това, специалните знаци (или шаблоните, като усмивката по-горе) се вмъкват там, вместо в текстовото поле. Очевидно някакъв дребен JS бъг, възникнал може би я след ъпдейти на библиотеки в MW, я заради промени в браузъри, но трябва да се изследва.
- {{Харв}} и {{hrf}} не са напълно припокриващи се. Нали съм припрян, бързах да ги слея, после видях, че има разлики. И цялото това нещо няма да стане толкова лесно, колкото си бях въобразил. Единият дава възможност само за един автор, другият – за повече; единият е с директно добавени цитиращи етикети, докато при другия те се добавят ръчно. Последното е сравнително лесно за замяна с бот, но върху предходното трябва да се помисли повече, иначе пак нещо ще се счупи някъде. Та, да, и тая работа ще бъде свършена. По-бавно, но поне да бъде без грешки. Анализирам, действам, тествам, пак действам. Изяжда доста време тоя цикъл.
- С поддръжката на шаблони, модули, служебни и помощни страници наистина е нужна по-добра координация. Беседите/Разговори помагат за подобряване на координацията, но може би недостатъчно. Доста от шаблоните и помощните им страници определено се нуждаят от по-чести актуализации. Дублиращите се шаблони е добре да се слеят, защото накрая се оказва, че имаме 3 – 4 шаблона, които вършат едно и също нещо. Така, ако се налага промяна, търсенията и корекциите стават pain in the @$$. ухилване
- С улесняващите инструменти аз съм много зле и май няма как да бъда полезен – JS ми е все така далечен/непонятен. Трябва да отделям и за него време, а последното е кът. --Ted Masters (беседа) 20:35, 19 януари 2022 (UTC)
- Дълбок поклон за цялата работа с шаблоните! Знам колко досадно може да бъде и колко много работа е, за да се направи добре. За JS ще се опитвам наистина аз да помагам повече. Това все пак поне частично се припокрива и с работата ми.
— Luchesar • Б/П 19:17, 21 януари 2022 (UTC)
- Дълбок поклон за цялата работа с шаблоните! Знам колко досадно може да бъде и колко много работа е, за да се направи добре. За JS ще се опитвам наистина аз да помагам повече. Това все пак поне частично се припокрива и с работата ми.
Дойде ми до гуша и от това
Дойде ми до гуша и от това...
„ | Защо не може да бъде извършена редакцията?
Опитвате се да преместите страница от инкубатора на Уикипедия извън него, без да сте автоматично патрулиран потребител, патрульор, администратор или бот. Какви са причините за това ограничение? Статиите в инкубатора могат да бъдат премествани в основното именно пространство, едва след като са покрили минималните критерии на Уикипедия. Компетентна преценка дали тези критерии са покрити може да бъде извършена само от достатъчно опитни редактори, поради което е въведено изискването те най-малко да са автоматично патрулирани. Какво може да се направи? Най-доброто решение е да добавите в статията шаблон {инкубатор-проверка}. Ако такъв вече е бил добавен по-рано, но проверка все още не е извършена, и смятате, че статията отговаря на изискванията, можете също да помолите някой от автоматично патрулираните потребители да направи проверката и евентуално да премести статията вместо Вас. Защо е нужен този филтър? Целта е Вие да бъдете предпазени, като все още неопитен редактор, от редакции, които може да са неподходящи за енциклопедията. Дори и добронамерени, подобни действия нанасят вреди. Затова Ви молим да не се опитвате да заобикаляте филтъра. Подобни опити може да доведат до Вашето блокиране. |
“ |
--Luxferuer (беседа) 23:07, 18 януари 2022 (UTC)
- И от филтъра за нежелани сайтове също. --Luxferuer (беседа) 23:13, 18 януари 2022 (UTC)
- Обикновено нямаме практика хората сами да се предлагат за автопатрулирани, но няма и принципна забрана (а и вече, наистина, не е съвсем вярно, че флагът автопатрул въобще не променя работата на получилите го).
— Luchesar • Б/П 10:05, 19 януари 2022 (UTC)
- Обикновено нямаме практика хората сами да се предлагат за автопатрулирани, но няма и принципна забрана (а и вече, наистина, не е съвсем вярно, че флагът автопатрул въобще не променя работата на получилите го).
Аз мисля че тази система има нужда от голямо подобрение, защото буквално много статии си стоят с шаблон, че чака за проверка или одобрение с месеци, без никой да им обръща внимание...
Това убива желанието на много редактори за работа по проекта и влияе изключително негативно на увеличаването на броя статии в Уикипедия.
Моля ви направете нещо по въпроса! Иван737 (беседа)
- Благодаря Ви за споделеното мнение. Нещо като това или пък това дали би съживило желанието на много редактори за работа по проекта?
— Luchesar • Б/П 09:58, 19 януари 2022 (UTC)
- Male brat kolko si zabaven...naprao..
беседа) — Предният неподписан коментар е направен от Иван737 (приноси • беседа) 10:46, 19 януари 2022 (UTC)
- Колега Luchesar, посочените по-горе неща не съм писал аз. --Luxferuer (беседа) 11:15, 19 януари 2022 (UTC)
- То се вижда кой ги е писал :) Май е за безсрочно блокиране. Сале (беседа) 11:17, 19 януари 2022 (UTC)
- Luxferuer, както и Сале е писал, това беше към колегата Иван737, който иначе има похвален интерес към Уикипедия. Към Вас беше по-горната ми реплика за автопатрулите. Съжалявам, че не мога да Ви помогна повече.
— Luchesar • Б/П 11:22, 19 януари 2022 (UTC)
- Luxferuer, както и Сале е писал, това беше към колегата Иван737, който иначе има похвален интерес към Уикипедия. Към Вас беше по-горната ми реплика за автопатрулите. Съжалявам, че не мога да Ви помогна повече.
Хора, имам ли някакви грешки в днешните ми създадени статии за актьорите Йоанна Темелкова, Александър Хаджиангелов и Севар Иванов? --Krisi tranchev.1999 (беседа) 16:36, 19 януари 2022 (UTC)
- Колега ще си истински герой ако откриеш и вторите им имена. Аз рядко успявам. --Luxferuer (беседа) 17:10, 19 януари 2022 (UTC)
- Krisi tranchev.1999, разкривам малко от тайните си „как да изравяме информация от интернет и да проверяваме дали наистина изглежда да е вярна“:
- правим търсене по
Йоанна Темелкова
в Гугъл; - попадаме на https://www.cinefish.bg/Yoanna-Temelkova-Yoanna-Temelkova-ac36598.html, където е записана като „Йоанна Темелкова Темелкова“;
- понеже не сме сигурни колко може да имаме вяра на тоя сайт, правим търсене в Гугъл по
"Йоанна Темелкова Темелкова"
(заедно с правите кавички!); - попадаме на https://papagal.bg/eik/204037083/3882, където е споменато такова лице като управител и съдружник на „АРТ ФАКТОРИ ООД“;
- понеже не сме сигурни дали е същата Йоанна, правим търсене в Гугъл по
"АРТ ФАКТОРИ ООД"
; - попадаме на http://istfestbg.com/team/ioanna-temelkova/, където очевидно същата Йоанна е посочена като „основател на продуцентската компания “АРТ ФАКТОРИ” ООД“;
- ????
- PROFIT!!!!
- правим търсене по
- Enjoy! ухилване
- П.П. Като източник може би е добре да се посочат комбинирано и трите намерени сайта. Може би и само cinefish е окей, но някой по-запознат може да каже доколко са „благонадеждни“.
— Luchesar • Б/П 17:44, 19 януари 2022 (UTC)- Не знам какво да кажа, Luchesar. Просто те знам. Защо вие не се оправяте? --Krisi tranchev.1999 (беседа) 18:10, 19 януари 2022 (UTC)
- Krisi tranchev.1999, сори, станало е недоразумение по мое недоглеждане. Всъщност колегата Luxferuer е задал въпроса за вторите имена, така че коментарът ми как може да се намират такива данни е трябвало да бъде към него, а не към теб.
— Luchesar • Б/П 18:31, 19 януари 2022 (UTC)
- Krisi tranchev.1999, сори, станало е недоразумение по мое недоглеждане. Всъщност колегата Luxferuer е задал въпроса за вторите имена, така че коментарът ми как може да се намират такива данни е трябвало да бъде към него, а не към теб.
Аз съм жив зян. За едного открих, че е от тук, но кое от тях не можах да разбера, и седи така без препратка. --Luxferuer (беседа) 18:45, 19 януари 2022 (UTC)
- Търсенето на източници си е трудно занимание, факт. То затова и всички, дето се трудят добросъвестно над статиите в Уикипедия, заслужават уважение, щото работата никак не е лека.
— Luchesar • Б/П 19:08, 19 януари 2022 (UTC)- Благодаря ви, момчета. И затова се страхувах да не направя някакви грешки, за да не ми се карат. --Krisi tranchev.1999 (беседа) 1:55, 20 януари 2022 (UTC)
Хора, как се казва героинята на актрисата Радина Боршош, която играе в представлението „Нова земя“ в Народния театър „Иван Вазов“? Ако ми кажете, ще ви бъда благодарен. --Krisi tranchev.1999 (беседа) 7:46, 20 януари 2022 (UTC)
Чакайте бе – намерих в този сайт http://byelenamilanova.wixsite.com/popaganda/post/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/, че героинята на Боршош се казва Невянка. --Krisi tranchev.1999 (беседа) 8:29, 20 януари 2022 (UTC)
Ще може ли някой да провери нейния профил в Instagram – https://www.instagram.com/radinaborshosh/, и да ми намери някаква публикация за озвучаването й в „Господарка на злото 2“, че не мога. Моля ви да ми изпратите линк. Благодаря ви. --Krisi tranchev.1999 (беседа) 13:01, 20 януари 2022 (UTC)
BGPopBot
Този бот кой го управлява и каква му е функцията, тъй като от няколко дни наблюдавам, че не приема актуалните данни за населението на произволно селище в България по последните таблици на ГРАО, а вместо това добавя междини преброявания, и отменя ръчни редакции (preferred rank, източници и др.)? Понякого връща данни към 1998 г. Благодаря предварително! -- Scriptur Talk 18:22, 20 януари 2022 (UTC)
- Къде го тоя бот? Не виждам да има някакви приноси. Пример? Сале (беседа) 18:46, 20 януари 2022 (UTC)
- Той е в Уикиданни. -- Scriptur Talk 18:47, 20 януари 2022 (UTC)
- Ако става въпрос за този там си пише че е на потребител Nikola_Tulechki -- Сале (беседа) 18:48, 20 януари 2022 (UTC)
- Да, интересно защо при моето търсене не излезе нищо. Нямам познания по python да анализирам кода, че да вникна в идеята и защо се получават тези разминавания. -- Scriptur Talk 18:57, 20 януари 2022 (UTC)
- Здравейте, аз управлявам бота. Функцията му е да пълни Уикиданни с последните данни от таблиците на ГРАО. Понеже е още пресен сега го ползваме да налеем историческите данни. Съвсем скоро след като са наляти ще се пуска веднъж на 3 месеца когато ГРАО публикуват актуалните таблици като ще ги налива в Уикиданни, ще слага preferred rank на най-прясната двойка числа (постоянен и настоящ адрес) и ще премества всички останали числа на normal rank. Като цяло инфобокса за Населено Място вече е правилно конфигуриран и ако не го пипаме ще показва винаги най-прясното число по настоящ адрес. -- Nikola Tulechki (беседа) 15:48, 21 януари 2022 (UTC)
- Nikola Tulechki Бота помога много, но има ли смисъл да се пълни Уикиданни с междинни данни, а не с таблици на годишна база? -- Scriptur Talk 14:20, 23 януари 2022 (UTC)
- @Scriptur засега не виждам противопоказания да се пазят всички числа в Уикиданни при полоение че те са моделирани правилно и има preferred rank. Със сигурност е добре да има исторически данни поне на годишна база за да може лесно да се прави анализ на това как се е променило населението прз годините. Скоро ще сложим и данните от преброяванията от 1934-та до 2011, който скрейпваме от сайта на НСИ.
- За таблиците на ГРАО може би наистина е малко свръхусилие да се слагат на тримесечна база но засега така сме го измислили. Може вбъдеще да пипна по бота, така че да слага винаги последното число и като свърши годината да трие междиннит еи да пази само това от декември. --Nikola Tulechki (беседа) 07:17, 24 януари 2022 (UTC)
- Nikola Tulechki Бота помога много, но има ли смисъл да се пълни Уикиданни с междинни данни, а не с таблици на годишна база? -- Scriptur Talk 14:20, 23 януари 2022 (UTC)
Дожа Кат
Здравейте,
Вследствие на няколко упорити премествания от страна на Rebelheartous считам, че е крайно време този въпрос да бъде обсъден тук.
Става въпрос за статията Дожа Кат, която въпросният редактор недвусмислено желае да премести като Дожа Кет.
От беседата на страницата става ясно, че неуспешно сме се опитали да постигнем консенсус, затова очевидно имаме нужда от чужда намеса.
Моето лично мнение е, че страницата трябва да се казва Дожа Кат (Doja Cat). Cat се произнася кат, а ket се произнася кет. Това са две различни думи.[1][2] Carbonaro. (беседа) 13:26, 23 януари 2022 (UTC)
- Понеже погледнах беседата, няма как да подмина факта, че гласната в „Cat“ наистина се чува като нещо между а и е. Докато в „Ket“ се чува ясно е. Затова е разбираемо да има неяснота коя от двете гласни е по-правилна. Ако погледнем и статиите в Уикипедия на други езици, и то тези, използващи кирилица, виждаме, че украинците са избрали „Дожа Кет“ още в заглавието, а сърбите и руснаците – по-надолу в текста (сърбите – Кет; руснаците – Кэт). За мен това е по-правилният вариант, като естествено подкрепям и аргументите на Rebelheartous:.
- P.S. Има вариант да го напишем така, както е на английски, за да се избегне конфликт, но така ще трябва да се помисли какво правим с други чужди имена, които са транскрибирани на български, без да съответстват съвсем. --Svawt95 (беседа) 20:06, 23 януари 2022 (UTC)
- Английското æ няма как да бъде предадено правилно на български просто щото нямаме такова животно в езика си. Единствено можем да търсим подобни наложени транскрибции както настоява Rebelheartous според мен с пълно право. Иначе дори думичката за котка cat винаги се изписва грешно на български. Нито кет нито кат отговарят на оригинала. -- Сале (беседа) 20:37, 23 януари 2022 (UTC)
- Моята (необсъждана и некодифицирана ) практика за транскрибиране на /æ/ е следната: тъй като е равно отдалечена от двете най-близки български гласни (/ɛ/ и /a/-/ɐ/), няма фонетична причина да се предпочете едната или другата, затова транскрибирам на база графемна близост с „а“; освен след /l/, за да избегна веларизацията му (л-то в „ленд“ е много по-близо до оригинала, отколкото това в „ланд“). --Спас Колев (беседа) 18:26, 24 януари 2022 (UTC)
- Потребител:Svawt95, категорично не! Личните имена трябва да са на кирилица. Иначе какво правим с невъзможните за идеално транскрибиране азиатски, африкански, индиански имена да не говорим че всъщност и в европейските имена е пълно с подобни фонеми които няма как да бъдат предадени с кирилица. Виж Бетховен например и редовните спорове немските имена започващи с S дали да се изписват със С или З. Сале (беседа) 07:06, 24 януари 2022 (UTC)
- Руснаците са си руснаци, сърбите са си сърби. Доколкото знам, ние сме в българската Wikipedia. Причината за мен най-правилният вариант да е Кат, е, защото дума Ket вече съществува. Тоест, за да направим разграничение и да избегнем двусмислици, е желателно да се пише така, както е в английския. Ясно е, че ние нямаме подобен звук, но търсим най-подходящия вариант. И за мен това е Кат. Както Джаки Чан – независимо че в 80% от медиите се изговаря Джеки Чан, това не е най-правилният вариант.[3] Буквата a в най-добрия случай трябва да се изписва a на български особено когато това би довело до противоречие (както при cat и Ket).[4] Carbonaro. (беседа) 08:48, 24 януари 2022 (UTC)
- Факт е, че няма точно съответствие на български. Отнася се и за други звуци; и други езици също нямат съответствия. Обаче това не е никакво основание да ги пишем на латиница (както и те – на кирилица). Моето впечатление за конкретния звук е, че за разлика от едно време, когато обикновено се е предавал с „е“: Джек Лондон, Кет Балу, в последните десетилетия се предава с „а“: Джак Никълсън, Джак и Джаки Кенеди, Джаки Колинс..., Катрин (Зита-Джоунс, Мидълтън...). И че по този начин се прави разграничаване между æ и чистото е. -Randona.bg (беседа) 09:53, 24 януари 2022 (UTC)
- Ами Сале, точно това казвам, но човек трябва да прочете целия коментар, за да вникне. А с примерите за другите славянски народи исках да кажа, че при тях драма няма и са се спряли на е-то, както и при Джеки Чан (през живота си никога не съм чул някой да го нарича Джаки). Такава е практиката и не мисля, че ние сме тези, дето ще откриваме топлата вода. За имената с „а“ очевидно се налага единият от двата варианта за произнасяне и се преценява индивидуално. --Svawt95 (беседа) 10:11, 24 януари 2022 (UTC)
- Да, нямаме звук за æ, така че и е да го пишем, и а, принципно все е вярно. Струва ми се, че в случая е по-добре да сравним cat напр. hat или hashtag, тъй като спорно е именно предаването на а в затворена сричка (а не на е в Ket). А попаднах на hashtag от беседата към ДАНСwithme, където чета интересното твърдение на Rebelheartous: „Има си правила за транскрибиране на английски език (без значение американски или британски). Там се казва, че æ, т.е. звук между а и е се предава с а. Пример: Булит фор Май Валънтайн вместо Велънтайн.--Rebelheartous (беседа) 13:37, 28 юли 2013 (UTC)“ Е, не че има такова правило, но случаите æ да се предава като а не са малко. Слушах името в линка от youtube, също и във Forvo, чувам го по-скоро а, затова съм за Дожа Кат, подобно на Валънтайн, Джаки и т.н.--Zhoxy (беседа) 11:25, 24 януари 2022 (UTC)
- Понеже ми се струва че има вероятност да се получи объркване да напомня че псевдонимът на въпросната девойка на английски се изписва Doja Cat, а не Kat та не виждам причина да намесваме второто. -- Сале (беседа) 12:26, 24 януари 2022 (UTC)
- Май Kat не е намесено? Ако имаш предвид hat, то е само заради æ.Zhoxy (беседа) 12:50, 24 януари 2022 (UTC)
- За капак като гледам дебютният ѝ албум се казва Purrr!, което е звукоподражателно за мъркането на котките та вероятно псевдонимът идва точно от думата за котка а тя струва ми се по-често се изписва като кет на български. Сале (беседа) 12:29, 24 януари 2022 (UTC)
- Zhoxy, hashtag, която е сравнително нова дума се е наложила като хАштаг обаче hash от десетилетия е xEш в ИТ терминологията. Виж хеширане и хеш функция. Сале (беседа) 15:42, 26 януари 2022 (UTC)
- Не бях се сетил. Очаквано, и тук тази двойственост – ту така, ту иначе. И Кат, и Кет няма да са точни. Нека да ползваме оригинала на псевдонима – Doja Cat, още повече че така често се среща из медиите. Да стане напр.: „Амала Ратна..., с псевдоним Doja Cat (Доджа /ˈdoʊdʒə/ Кет) (системата ми подсказва вариант /ˈdoʊdʒə/ DOH-jə), е...“ Zhoxy (беседа) 18:52, 26 януари 2022 (UTC)
- Този подход е абсурден - понеже има разнопосочна практика, да не взимаме никакво решение и да пренебрегнем правописната норма. По тази логика няма смисъл изобщо да правим Уикипедия на български, да оставим всичко в оригинал, защото преводът променя смисъла. --Спас Колев (беседа) 10:18, 29 януари 2022 (UTC)
- +1. -- Мико (беседа) 10:34, 29 януари 2022 (UTC)
- +1 -- Молли (беседа) 11:02, 29 януари 2022 (UTC)
- Спас Колев, Извинявайте, но не мога да се ориентирам. Коя правописна норма би била пренебрегната, ако не се вземе едно общо решение за проблема с транскрибирането? --Mmm-jun (беседа) 11:54, 29 януари 2022 (UTC)
- Запазването на името на латиница, което предлага Zhoxy, противоречи на указанията на нормативните граматики чуждите собствени имена да се транскрибират. --Спас Колев (беседа) 12:21, 29 януари 2022 (UTC)
- Хич даже не противоречи. „Нормативните граматики“ казват (да припомня): „Собствените имена от чужди езици се предават на български чрез транскрипция, ... или чрез възпроизвеждане на оригиналната им графика.“ Съюзът или означава равнопоставеност. И после: Допуска се (позволено е, разрешено е, съгл. РБЕ) предаването в оригиналната им графика. Zhoxy (беседа) 13:05, 29 януари 2022 (UTC)
- Това наистина е абсурдно - от едно допускане на изключения от типа на латински имена на болести, вадите извода, че кирилицата и латиницата са равнопоставени в българския език. Не са - единствената писмена форма на книжовния български език е кирилицата, като се допускат изключения за отделни случаи. Но да се твърди, че кирилицата и латинициата са равнопоставени в книжовния български си е абсурдно.-- Алиса Селезньова (беседа) 13:28, 29 януари 2022 (UTC)
- Ама наистина е абсурдно да се вкарват в устата ми думи, които никога не съм казал. Къде съм твърдял, че „кирилицата и латиницата са равнопоставени в книжовния български“?? Абсолютно некоректно е също да се дописва ОПРБЕ с някакви произволни тълкувания (допускане на изключения, в отделни случаи). Там няма такива думи. Просто казано, речникът позволява, разрешава, в бг текст да има и чужди думи на латиница. И широката практика го доказва. Zhoxy (беседа) 14:37, 29 януари 2022 (UTC)
- Съгласна съм - некоректно е да твърдите, че речникът разрешава изписване на латиница на лични имена, географски имена, имена на вестници, списания и други, защото речникът изрично пише друго.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:43, 29 януари 2022 (UTC)
- Нищо такова не съм твърдял. Речникът по принцип разрешава в бг текст да има всякакви чужди собствени имена с оригиналната си графика. В него няма никакви ограничения. Четете внимателно. Zhoxy (беседа) 15:37, 29 януари 2022 (UTC)
- Съгласна съм - некоректно е да твърдите, че речникът разрешава изписване на латиница на лични имена, географски имена, имена на вестници, списания и други, защото речникът изрично пише друго.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:43, 29 януари 2022 (UTC)
- Ама наистина е абсурдно да се вкарват в устата ми думи, които никога не съм казал. Къде съм твърдял, че „кирилицата и латиницата са равнопоставени в книжовния български“?? Абсолютно некоректно е също да се дописва ОПРБЕ с някакви произволни тълкувания (допускане на изключения, в отделни случаи). Там няма такива думи. Просто казано, речникът позволява, разрешава, в бг текст да има и чужди думи на латиница. И широката практика го доказва. Zhoxy (беседа) 14:37, 29 януари 2022 (UTC)
- Това наистина е абсурдно - от едно допускане на изключения от типа на латински имена на болести, вадите извода, че кирилицата и латиницата са равнопоставени в българския език. Не са - единствената писмена форма на книжовния български език е кирилицата, като се допускат изключения за отделни случаи. Но да се твърди, че кирилицата и латинициата са равнопоставени в книжовния български си е абсурдно.-- Алиса Селезньова (беседа) 13:28, 29 януари 2022 (UTC)
- Хич даже не противоречи. „Нормативните граматики“ казват (да припомня): „Собствените имена от чужди езици се предават на български чрез транскрипция, ... или чрез възпроизвеждане на оригиналната им графика.“ Съюзът или означава равнопоставеност. И после: Допуска се (позволено е, разрешено е, съгл. РБЕ) предаването в оригиналната им графика. Zhoxy (беседа) 13:05, 29 януари 2022 (UTC)
- Запазването на името на латиница, което предлага Zhoxy, противоречи на указанията на нормативните граматики чуждите собствени имена да се транскрибират. --Спас Колев (беседа) 12:21, 29 януари 2022 (UTC)
- Този подход е абсурден - понеже има разнопосочна практика, да не взимаме никакво решение и да пренебрегнем правописната норма. По тази логика няма смисъл изобщо да правим Уикипедия на български, да оставим всичко в оригинал, защото преводът променя смисъла. --Спас Колев (беседа) 10:18, 29 януари 2022 (UTC)
- Не бях се сетил. Очаквано, и тук тази двойственост – ту така, ту иначе. И Кат, и Кет няма да са точни. Нека да ползваме оригинала на псевдонима – Doja Cat, още повече че така често се среща из медиите. Да стане напр.: „Амала Ратна..., с псевдоним Doja Cat (Доджа /ˈdoʊdʒə/ Кет) (системата ми подсказва вариант /ˈdoʊdʒə/ DOH-jə), е...“ Zhoxy (беседа) 18:52, 26 януари 2022 (UTC)
- Понеже ми се струва че има вероятност да се получи объркване да напомня че псевдонимът на въпросната девойка на английски се изписва Doja Cat, а не Kat та не виждам причина да намесваме второто. -- Сале (беседа) 12:26, 24 януари 2022 (UTC)
- Да, нямаме звук за æ, така че и е да го пишем, и а, принципно все е вярно. Струва ми се, че в случая е по-добре да сравним cat напр. hat или hashtag, тъй като спорно е именно предаването на а в затворена сричка (а не на е в Ket). А попаднах на hashtag от беседата към ДАНСwithme, където чета интересното твърдение на Rebelheartous: „Има си правила за транскрибиране на английски език (без значение американски или британски). Там се казва, че æ, т.е. звук между а и е се предава с а. Пример: Булит фор Май Валънтайн вместо Велънтайн.--Rebelheartous (беседа) 13:37, 28 юли 2013 (UTC)“ Е, не че има такова правило, но случаите æ да се предава като а не са малко. Слушах името в линка от youtube, също и във Forvo, чувам го по-скоро а, затова съм за Дожа Кат, подобно на Валънтайн, Джаки и т.н.--Zhoxy (беседа) 11:25, 24 януари 2022 (UTC)
- Чакай, какви са тези странни разсъждения? Правописната норма е или Doja Cat, или Доджа Ке/ат, равностойно от правописна гледна точка. И какви са тези ядовити „да оставим всичко в оригинал“, „няма смисъл изобщо да правим Уикипедия на български“. Добре знаеш, Спасе, че става въпрос само за имената на марки, модели, псевдоними, музикални колективи, компании и някои др. Няма консенсус кир./лат., и двете форми са позволени. Zhoxy (беседа) 12:44, 29 януари 2022 (UTC)
- Кирилицата и латиницата не са равнопоставени в книжовния български - официалната писмена система е кирилицата.-- Алиса Селезньова (беседа) 13:28, 29 януари 2022 (UTC)
- Абсолютно си права, подкрепям те с две ръце. Само че е позволено в бг текст да има чужди имена на латиница. Това казва речникът. Zhoxy (беседа) 14:17, 29 януари 2022 (UTC)
- Никой не твърди обратното. Речникът обаче казва, че личните имена сае транскрибират - както междувременно и много други имена.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:43, 29 януари 2022 (UTC)
- Последно - позволено ли е или е забранено, или нито едното, нито другото? Явно е нужно точно цитиране на речника с данните за неговото издание.--Mmm-jun (беседа) 15:12, 29 януари 2022 (UTC)
- Никой не твърди обратното. Речникът обаче казва, че личните имена сае транскрибират - както междувременно и много други имена.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:43, 29 януари 2022 (UTC)
- Абсолютно си права, подкрепям те с две ръце. Само че е позволено в бг текст да има чужди имена на латиница. Това казва речникът. Zhoxy (беседа) 14:17, 29 януари 2022 (UTC)
- Кирилицата и латиницата не са равнопоставени в книжовния български - официалната писмена система е кирилицата.-- Алиса Селезньова (беседа) 13:28, 29 януари 2022 (UTC)
- Чакай, какви са тези странни разсъждения? Правописната норма е или Doja Cat, или Доджа Ке/ат, равностойно от правописна гледна точка. И какви са тези ядовити „да оставим всичко в оригинал“, „няма смисъл изобщо да правим Уикипедия на български“. Добре знаеш, Спасе, че става въпрос само за имената на марки, модели, псевдоними, музикални колективи, компании и някои др. Няма консенсус кир./лат., и двете форми са позволени. Zhoxy (беседа) 12:44, 29 януари 2022 (UTC)
- Позволено е, разбира се. Цитирах точно Официалния правописен речник от 2012 г. Погледни У:ПН, вкл. забележката в края на раздела „Книжовна норма“. Навремето колегата Спас Колев извади този раздел от речника, аз пък рових за думите на лат. и ги прибавих в забележката. Zhoxy (беседа) 15:58, 29 януари 2022 (UTC)
- Но прочетохте ли какво казва конкретното правило на страница 35?
„ | Допуска се широко известни собствени имена от чужди езици да се предават в оригиналната си графика. | “ |
- Подчертаването е мое. Иначе, в речника са дадени примери с Microsoft, Yahoo, YouTube, PayPal и Facebook. Дори да се абстрахираме от факта, че примерите са изключително само с имена на компании и търговски продукти, колко „широко известна“ е Doja Cat, че да се вписва в правилото? И ако приемем, че правилото важи за хора, защо тогава да не пишем също Tom Cruise, Angelina Jolie и т.н. – които абсолютно безспорно биха се вписали в него, ако го тълкуваме буквално.
— Luchesar • Б/П 16:12, 29 януари 2022 (UTC)
- Подчертаването е мое. Иначе, в речника са дадени примери с Microsoft, Yahoo, YouTube, PayPal и Facebook. Дори да се абстрахираме от факта, че примерите са изключително само с имена на компании и търговски продукти, колко „широко известна“ е Doja Cat, че да се вписва в правилото? И ако приемем, че правилото важи за хора, защо тогава да не пишем също Tom Cruise, Angelina Jolie и т.н. – които абсолютно безспорно биха се вписали в него, ако го тълкуваме буквално.
- Погледни статията Дожа Кет. Името на латиница, Doja Cat, е в скоби, обичайната практика в У. Mmm-jun (беседа) 16:24, 29 януари 2022 (UTC)
- Mmm-jun, именно. Това според мен е правилното, вместо да пишем навсякъде Doja Cat, пък само в увода да уточняваме, че се произнася „Дожа Кат или Кет“.
— Luchesar • Б/П 16:37, 29 януари 2022 (UTC)
- Mmm-jun, именно. Това според мен е правилното, вместо да пишем навсякъде Doja Cat, пък само в увода да уточняваме, че се произнася „Дожа Кат или Кет“.
- Предвид обстановката, вече се съгласих (писах на Молли), още повече че Doja Cat само го предложих като вариант за решение на казуса. Но да бъде „Доджа Кат (или Кет)“ Zhoxy (беседа) 17:31, 29 януари 2022 (UTC)
- Благодаря, познавам те наистина като много разумен човек и затова не бих очаквал друго. За конкретното изписване на български очевидно ще има да се дискутира.
— Luchesar • Б/П 17:47, 29 януари 2022 (UTC)
- Благодаря, познавам те наистина като много разумен човек и затова не бих очаквал друго. За конкретното изписване на български очевидно ще има да се дискутира.
- Колко широко известна е бирата Velkopopovicky Kozel? А защо пък не за не толкова известни? Критерий? Че не важи за хора, е повече от ясно, но не е споменато. Не важи и за географски имена. Не е изчерпателна в никакъв случай, нито е точна. Включени са само няколко езика; срещал съм доста критика по тези правила. Според мен нормата е недообмислена, вкарана е от „кумова срама“, да открехне вратата, да запълни празнота от миналото издание, пък и да оправдае масовото ползване на компании, марки и т.н. в оригинал. Zhoxy (беседа) 17:47, 29 януари 2022 (UTC)
- Съгласен съм, че правилата не са идеални. Добре известно е също, че е невъзможно езикът да бъде нормиран насилствено. Целта по-скоро е естественото развитие на езика да бъде канализирано в разумни рамки и посока. Ако хората решат масово да пишат на латиница, нищо по-малко от заплаха с разстрел няма да ги спре. А дори и тя най-вероятно няма да ги спре да си пишат помежду си така. Между другото, в Дискорд се видях принуден да обмисля изрично правило, че шльокавицата е забранена. Честно казано, шокиращо беше да видя, че сред младежите се използва доста масово. Това беше разбираемо преди 20 години, когато поддръжката на кирилица беше проблемна (покойният колега ИнжИнера беше много известен именно с кирилизацията си за старите Уиндоуси). Но днес за мен то е признак или на леност (най-често, като и мен понякога ме побърква нуждата да превключвам често между двете писмености) или, по-лошо, на наивно чуждопоклонничество. И наистина особено тревожно е, че говорим за съвсем млади хора, които са бъдещето на нацията ни (в никакъв случай не казвам „това е то днешната младеж“, а просто обръщам внимание на тревожни според мен тенденции, заради които е важно да не се отнасяме нихилистично към собствения си език – всеки език е богатство!).
— Luchesar • Б/П 18:00, 29 януари 2022 (UTC)
- Съгласен съм, че правилата не са идеални. Добре известно е също, че е невъзможно езикът да бъде нормиран насилствено. Целта по-скоро е естественото развитие на езика да бъде канализирано в разумни рамки и посока. Ако хората решат масово да пишат на латиница, нищо по-малко от заплаха с разстрел няма да ги спре. А дори и тя най-вероятно няма да ги спре да си пишат помежду си така. Между другото, в Дискорд се видях принуден да обмисля изрично правило, че шльокавицата е забранена. Честно казано, шокиращо беше да видя, че сред младежите се използва доста масово. Това беше разбираемо преди 20 години, когато поддръжката на кирилица беше проблемна (покойният колега ИнжИнера беше много известен именно с кирилизацията си за старите Уиндоуси). Но днес за мен то е признак или на леност (най-често, като и мен понякога ме побърква нуждата да превключвам често между двете писмености) или, по-лошо, на наивно чуждопоклонничество. И наистина особено тревожно е, че говорим за съвсем млади хора, които са бъдещето на нацията ни (в никакъв случай не казвам „това е то днешната младеж“, а просто обръщам внимание на тревожни според мен тенденции, заради които е важно да не се отнасяме нихилистично към собствения си език – всеки език е богатство!).
- А защо трябва да са на латиница? В ежедневния език ние така или иначе „побългаряваме“ изговарянето – и това се отнася дори за славянските езици. Никой не произнася Гарбачьов, Йельцин, Чьернамъирдин. Произнасяме ги – и ги пишем! – Горбачов, Елцин, Черномирдин. С какво английският е по-специален от руския, та да пишем Doja Cat, но да не пишем Горбачёв, Ельцин, Черномырдин?
— Luchesar • Б/П 13:19, 29 януари 2022 (UTC)
- А защо трябва да са на латиница? В ежедневния език ние така или иначе „побългаряваме“ изговарянето – и това се отнася дори за славянските езици. Никой не произнася Гарбачьов, Йельцин, Чьернамъирдин. Произнасяме ги – и ги пишем! – Горбачов, Елцин, Черномирдин. С какво английският е по-специален от руския, та да пишем Doja Cat, но да не пишем Горбачёв, Ельцин, Черномырдин?
- „ Никой не произнася Гарбачьов, Йельцин, Чьернамъирдин. Произнасяме ги – и ги пишем! – Горбачов, Елцин, Черномирдин. С какво английският е по-специален от руския, та да пишем Doja Cat, но да не пишем Горбачёв, Ельцин, Черномырдин? “
Именно! Няма никаква логика да оставим Doja Cat на латиница а да не изписваме имената на всички други на съответния език - руски, шведски, виетнамски, китайски и т.н. Сале (беседа) 15:03, 29 януари 2022 (UTC)
- „ Никой не произнася Гарбачьов, Йельцин, Чьернамъирдин. Произнасяме ги – и ги пишем! – Горбачов, Елцин, Черномирдин. С какво английският е по-специален от руския, та да пишем Doja Cat, но да не пишем Горбачёв, Ельцин, Черномырдин? “
- Руски, шведски, виетнамски, китайски и т.н. певци и певици имат винаги псевдоними на латиница, за тях става въпрос. Псевдоними, не имена. Zhoxy (беседа) 17:27, 29 януари 2022 (UTC)
- Боя се, че това просто не е вярно. Какъв е псевдонимът на латиница на Любэ? Дори сайтът им е lubeh.matvey.ru, което въобще не е попречило в английската да ги пишат Lyube.
— Luchesar • Б/П 17:47, 29 януари 2022 (UTC)
- Боя се, че това просто не е вярно. Какъв е псевдонимът на латиница на Любэ? Дори сайтът им е lubeh.matvey.ru, което въобще не е попречило в английската да ги пишат Lyube.
- Защо на лат.? Възможно решение в случая, позволено от правописа. Иначе, ако имахме онези международни (разисквахме ги навремето като „руски“) правила, които казват, че имената на марки, модели, псевдоними, музикални колективи, компании и някои др. се пишат в оригинал, нямаше да има проблем. Но тъй като няма консенсус по кир./лат., позволено е да се пише и така, и иначе. Имаме си болюк статии с латиница, нали? Zhoxy (беседа) 15:23, 29 януари 2022 (UTC)
- Това не е отговор на въпроса защо бихме изписвали „сложни“ английски имена в оригинал, а „сложни“ руски – не. И нарочно давам пример с руски, а не с китайски, защото отговорът „защото хората разбират латиница, но не разбират китайски йероглифи“ в случая също не е валиден (отделен въпрос е дали „всички четат латиница“ също е правилна презумпция). Ценя високо мнението ти, но в случая според мен не си прав.
— Luchesar • Б/П 15:59, 29 януари 2022 (UTC)- (Пиша малко експромт, моля имай го предвид.) Благодаря за оценката, но да уточня, че говорим за предаването в бг текст не на всякакви чужди имена, а само на марки, модели, псевдоними, компании,... и някои др. (за краткост – „марки“). Не става въпрос за имена на личности, географски наименования. „Марките“, в общия и преобладаващ случай, имат оригинали на латиница (не на английски!), и в тази им форма се предават в бг текст. Правилото е, условно речено, международно. Имена на „марки“ с небългарска кирилица, естествено, са в оригинал. Ако на името на тов. Черномирдин има компания, ще я пишем „Черномырдин“. Дали бях достатъчно ясен? Ако стигнем до обсъждане на правилото, доста неща ще се кажат, ще се изяснят. Zhoxy (беседа) 17:15, 29 януари 2022 (UTC)
- Това не е отговор на въпроса защо бихме изписвали „сложни“ английски имена в оригинал, а „сложни“ руски – не. И нарочно давам пример с руски, а не с китайски, защото отговорът „защото хората разбират латиница, но не разбират китайски йероглифи“ в случая също не е валиден (отделен въпрос е дали „всички четат латиница“ също е правилна презумпция). Ценя високо мнението ти, но в случая според мен не си прав.
- +1. Със сигурност в някои части на щатите произнасят звука повече като А, а в други - повече като Е. Да не говорим за Канада и Англия. А ние тук направихме една огромна и безсмислена тема, за която не можем да имаме най-правилно решение. Според мен пишем името по начина, който е избрал първия автор и с другото правим пренасочване. И в статията даваме транскрипция как точно се произнася. --Молли (беседа) 13:32, 29 януари 2022 (UTC)
- +1 иначе ще стигнем и до Австралийците с тяхното характерно а :)
- И като продължим нататък между другото в Лондонския говор R-то изобщо не се произнася нито като нашето Р нито като френското нито дори както го произнасят из САЩ ите. Сале (беседа) 15:42, 29 януари 2022 (UTC)
- Молли: Наистина огромна тема, може би не толкова безсмислена, просто потвърдихме за пореден път, че не можем да стигнем до консенсус по кир./лат. В края на краищата предложих англ. запис само като вариант, очаквах отпора. Да напишем псевдонима в транскрипция, но да спазим поне произношението на първото име. Zhoxy (беседа) 16:20, 29 януари 2022 (UTC)
- +1. Със сигурност в някои части на щатите произнасят звука повече като А, а в други - повече като Е. Да не говорим за Канада и Англия. А ние тук направихме една огромна и безсмислена тема, за която не можем да имаме най-правилно решение. Според мен пишем името по начина, който е избрал първия автор и с другото правим пренасочване. И в статията даваме транскрипция как точно се произнася. --Молли (беседа) 13:32, 29 януари 2022 (UTC)
Вметвам в полза на това, че въпросът не е лесен и че и двете страни имат аргументи: един от нашите колеги уикипедианци тука дълги години се опитва да наложи кирилското предаване на английското му име да е Лери, но винаги го пишат и издават като Лари. -- Мико (беседа) 15:09, 24 януари 2022 (UTC)
- In most dialects of North American English, the vowel /æ/ is not found before /r/: merry, marry and Mary are pronounced exactly the same - with /e/. So, it's Лери not Лари. 70.26.154.253 15:26, 24 януари 2022 (UTC)
- Забележете, че Гугъл е определил името като Дожа Кат, а това е силен аргумент. --Stanqo (беседа) 16:29, 25 януари 2022 (UTC)
- Псевдонимът на рапърката се произнася Доджа Ка/ет. Търсачката Google не е меродавен източник, но все пак ето пъстрия букет от резултати: "Доджа Кет" – 53; "Doja Cat" – също 53; "Дожа Кет" – 21; "Дожа Кат" – 9; "Доджа Кат" – 7. Забелязва се тенденция все по-често псевдонимите да са в оригинал (пак от Google): "DMX"/Ди Ем Екс – 96/52; Ross the Boss/Рос дъ Бос – 41/18; Fat Mike/Фат Майк – 20/11.--Zhoxy (беседа) 20:27, 25 януари 2022 (UTC)
- Последно какво ще правим със статията? Carbonaro. (беседа) 09:42, 28 януари 2022 (UTC)
- Видя ли ми предложението малко по-горе? Статията да е Doja Cat, началото: „Амала Ратна..., с псевдоним Doja Cat (произн. Доуджа /ˈdoʊdʒə/ Кат (или Кет)), е...“ Невъзможно е да се ангажираме с „точно“ произношение. Zhoxy (беседа) 13:20, 28 януари 2022 (UTC)
- @Zhoxy, съгласен съм, че изписването на латиница е елегантен подход хем за точност, хем за ясен повторим принцип. Но има и добри причини да предпочитаме кирилицата - принципно може ли да предпочитаме кирилицата? Истината е, че и американските и китайците трябва да транскрибират кирилски думи и съм сигурен, че го правят грешно често, но все пак им върши работа (спутник, робот, "Бългерийъ" и други). За звука ае, предлагам: първият принцип е да продължим да търсим писано правило от реномирани източници някъде (макар все още да не сме намерили ясно такова); вторият принцип е как се ползва в практиката и ако поне 70% от ползванията са по единия начин, да избираме него; третият принцип да изведем неписано правило от произношения в изговарящи речници (Мериъм-Уебстър и Оксфорд са добри и т.n.); и накрая, ако тези принципи не са еднозначни, гласуване по принципите на Уикипедия; ако и консенсусът не е ясен, остава решението на първосъздателя. Какво мислите? Даниел Ч (беседа) 13:36, 28 януари 2022 (UTC)
- Също, с цел помощ на четящите и гарантиране, че не изпускаме нюансите в изговора:
- Да споменаваме алтернативните изписвания вътре в статията
- Да пренасочваме от алтернативното изписване към главната статия
- (Да не очакваме, че за всяка ситуация задължително ще има една единствена вярна, ъмм, верна, ъм, вярна версия :-) Даниел Ч (беседа) 14:01, 28 януари 2022 (UTC)
- Отбелязах по-горе, че в бг медиите (ако приемем това за практика) много от псевдонимите се срещат именно в оригинал (DMX"/Ди Ем Екс – 96/52; Ross the Boss/Рос дъ Бос – 41/18; Fat Mike/Фат Майк – 20/11), в нашия случай е 50/50. Има и обратните случаи. Не съм склонен да се водя от поведението на медиите, но ако приемем моето предложение, решаваме проблема – ние сме посочили и оригиналния псевдоним, и правилния му изговор, всеки да го пише като си иска. Известни са ми 3-4 онлайн източника с правила за предаване на чужди думи, но те старателно избягват въпросното английско æ. Zhoxy (беседа) 15:00, 28 януари 2022 (UTC)
- Също, с цел помощ на четящите и гарантиране, че не изпускаме нюансите в изговора:
- @Zhoxy, съгласен съм, че изписването на латиница е елегантен подход хем за точност, хем за ясен повторим принцип. Но има и добри причини да предпочитаме кирилицата - принципно може ли да предпочитаме кирилицата? Истината е, че и американските и китайците трябва да транскрибират кирилски думи и съм сигурен, че го правят грешно често, но все пак им върши работа (спутник, робот, "Бългерийъ" и други). За звука ае, предлагам: първият принцип е да продължим да търсим писано правило от реномирани източници някъде (макар все още да не сме намерили ясно такова); вторият принцип е как се ползва в практиката и ако поне 70% от ползванията са по единия начин, да избираме него; третият принцип да изведем неписано правило от произношения в изговарящи речници (Мериъм-Уебстър и Оксфорд са добри и т.n.); и накрая, ако тези принципи не са еднозначни, гласуване по принципите на Уикипедия; ако и консенсусът не е ясен, остава решението на първосъздателя. Какво мислите? Даниел Ч (беседа) 13:36, 28 януари 2022 (UTC)
- Видя ли ми предложението малко по-горе? Статията да е Doja Cat, началото: „Амала Ратна..., с псевдоним Doja Cat (произн. Доуджа /ˈdoʊdʒə/ Кат (или Кет)), е...“ Невъзможно е да се ангажираме с „точно“ произношение. Zhoxy (беседа) 13:20, 28 януари 2022 (UTC)
- Последно какво ще правим със статията? Carbonaro. (беседа) 09:42, 28 януари 2022 (UTC)
- Zhoxy: Всичко съм прочел. Наистина, за разлика от други противоречиви казуси, точно този не е изрично нормиран. Някой спомена, че руснаците използват „е“ – струва ми се, че когато България е била под едно по-особено руско влияние, в езика са заимствани някои мотиви от руския език, които се използват и до днес: кеш, Джек Лондон, Кет Балу и др. Няма как да го отречем, колкото и да е грешно, тези думи вече са се наложили. Но в нашия случай Cat и Ket определено водят до противоречие, затова повдигнах въпроса. Колкото до писането с латински букви, моето мнение е, че не е твърде подходящо тук. Примерно HTML, 24kGoldn – да, но Doja Cat... не знам. Даниел Ч, определено ще се изписва в статията как се произнася. Но в случая какво правим – преместваме ли статията, или я оставяме така?[4] — Предният неподписан коментар е направен от Carbonaro. (приноси • беседа) 14:45, 28 януари 2022 (UTC) (проверка)
- Аз писах за руснаците и не само - сърбите, македонците и украинците също са избрали е-то. Правило трудно ще намерим/изведем, защото очевидно такова няма. А ако случайно има – значи или е с много изключения, или никой не го спазва. Аз си мисля, че и самите англоговорящи произнасят "а" по различен начин. Примерно думата "landmark" как ще стане: „лендмерк“, „ландмарк“ или „лендмарк“? Съдейки по произношението, последният вариант е най-близко, и така имаме 1 буква с 2 звука в 1 дума. Затова съм "за" преценката и "против" сляпото налагане само на един вариант. --Svawt95 (беседа) 16:28, 28 януари 2022 (UTC)
- @Carbonaro., да разбирам, че дори да решим други "движещи се части" на проблема, остава въпросът какво да е името на статията. За нея цел нямам отговор, но разбирането ми е в четирите принципа в съобщението ми от 13:36, 28 януари 2022 (UTC). Приятна вечер и леки почивни дни! Даниел Ч (беседа) 18:46, 28 януари 2022 (UTC)
- Zhoxy: Всичко съм прочел. Наистина, за разлика от други противоречиви казуси, точно този не е изрично нормиран. Някой спомена, че руснаците използват „е“ – струва ми се, че когато България е била под едно по-особено руско влияние, в езика са заимствани някои мотиви от руския език, които се използват и до днес: кеш, Джек Лондон, Кет Балу и др. Няма как да го отречем, колкото и да е грешно, тези думи вече са се наложили. Но в нашия случай Cat и Ket определено водят до противоречие, затова повдигнах въпроса. Колкото до писането с латински букви, моето мнение е, че не е твърде подходящо тук. Примерно HTML, 24kGoldn – да, но Doja Cat... не знам. Даниел Ч, определено ще се изписва в статията как се произнася. Но в случая какво правим – преместваме ли статията, или я оставяме така?[4] — Предният неподписан коментар е направен от Carbonaro. (приноси • беседа) 14:45, 28 януари 2022 (UTC) (проверка)
Като цяло, може би малко сме се отклонили от същественото, тъй като първоначално въпросът не беше дали да го изписваме с латински букви, а дали да е Кат, или Кет. И най-същественото е, че ако приемем да е Кет, както някои уикипедианци желаят, какво правим, ако имаме Ket в оригинал? Carbonaro. (беседа) 13:16, 2 февруари 2022 (UTC)
- Няма принципен проблем различни думи да се транскрибират еднакво (съответствието не е биективно, често има загуба на информация). (Иначе, както съм писал по-горе, според мен трябва да е „Кат“, но по-други съображения.) --Спас Колев (беседа) 13:53, 2 февруари 2022 (UTC)
|
Не съм музикант и ремонтът на статията ще ми коства много време, но някои мъдрости в нея са потресаващи и са в пълно съзвучие със стила. --ДиХри (беседа) 08:24, 25 януари 2022 (UTC)
- Това е компилация от текстове, копирани от няколко сайта със запазени авторски права. Затова е такава каша. Има даже и информация какво можем да намерим в онлайн магазина. Същото е и при статията Орган (музика), само че там е копирано от един сайт. Изтривам обширните допълнения и в двете статии. Благодаря за информацията. --Молли (беседа) 08:44, 25 януари 2022 (UTC)
Проблем с две категории
Здравейте, някой би ли погледнал статията за Оскар Бентън и защо не мога да категоризирам при внесени две категории? Очевидно някакви глупоси съм натворил, но не мога да си хвана грешката. --Станислав Николаев 10:09, 26 януари 2022 (UTC)
- Stolz, не виждам да има проблем или пък не съм разбрал въпроса. Може ли повече информация?
— Luchesar • Б/П 11:32, 26 януари 2022 (UTC)
- Stolz: Двете категории, които си сложил в статията, са скрити категории. Може би заради това не излизат. Carbonaro. (беседа) 11:56, 26 януари 2022 (UTC)
- Ако това е проблемът, наистина, да напомня, че в Специални:Настройки#mw-prefsection-rendering има опция „Показване на скритите категории“, която може да е полезно човек да си включи. :)
— Luchesar • Б/П 12:07, 26 януари 2022 (UTC)- Ами да, настройката не е била включена при мен, благодаря за информацията. Станислав Николаев 12:16, 26 януари 2022 (UTC)
- Ако това е проблемът, наистина, да напомня, че в Специални:Настройки#mw-prefsection-rendering има опция „Показване на скритите категории“, която може да е полезно човек да си включи. :)
Въпрос относно поддръжка на статии
Привет, имам следния въпрос относно поддръжката на статии - ако на дадена статия е поставен шаблон с предложение за сливане в друга или оспорване на енциклопедичната й значимост, какво се случва след това с нея? В смисъл, следи ли някоя група потребители (напр. администратори?) за поставени такива шаблони или другите потребители трябва да вземат отношение в беседата на статията преди да бъде преместена например? Статиите, предложени за бързо изтриване, виждам, че се следят и сравнително бързо се изтриват, ако шаблонът е коректно поставен, но не съм наясно дали има някакво разпределение на отговорностите по проследяването на другите шаблони. Предварително благодаря! Elizaiv22 (беседа) 14:53, 29 януари 2022 (UTC)
- Няма определена група потребители. Българската У е сравнително малка и често задачите се припокриват. Ако има поставен шаблон за сливане или за значимост - то статията се обработва, дори и след време. Понякога се предлагат и за изтриване след гласуване и там се обсъжда конкретната статия. Коментарите на беседите са добре дошли, за да се сформира консенсусно мнение. --Vodnokon4e (беседа) 15:39, 29 януари 2022 (UTC)
- Коментарите на беседите са добре дошли, за да се сформира консенсусно мнение. - Всъщност донякъде това породи въпроса ми, защото писах на една-две статии на беседите, нищо не се случи (в смисъл, че не започна някаква дискусия) и това ме накара да се чудя всъщност някой дали въобще наблюдава/следи статиите с шаблони. Благодаря за бързия отговор! Elizaiv22 (беседа) 18:06, 29 януари 2022 (UTC)
- И аз имам такива наблюдения - моите въпроси или бележки на беседите на статиите не получават никаква реакция. Може би редакторът, който има самата статия в своя списък за наблюдение, не вижда появилата се нейна беседа. Дали не е технически проблем, който може да се разреши? Mmm-jun (беседа) 18:14, 29 януари 2022 (UTC)
- Не, не е техн. проблем. Просто много от редакторите не са толкова активни, че да следят всички беседи, активните в момента може би виждат беседата, но нямат отговор - аз лично например не пиша в беседа, за която не съм наясно с обекта или проблема. Затова има доста беседи или статии с шаблони, които седят с месеци без действие.--Vodnokon4e (беседа) 18:19, 29 януари 2022 (UTC)
- И аз имам такива наблюдения - моите въпроси или бележки на беседите на статиите не получават никаква реакция. Може би редакторът, който има самата статия в своя списък за наблюдение, не вижда появилата се нейна беседа. Дали не е технически проблем, който може да се разреши? Mmm-jun (беседа) 18:14, 29 януари 2022 (UTC)
- Коментарите на беседите са добре дошли, за да се сформира консенсусно мнение. - Всъщност донякъде това породи въпроса ми, защото писах на една-две статии на беседите, нищо не се случи (в смисъл, че не започна някаква дискусия) и това ме накара да се чудя всъщност някой дали въобще наблюдава/следи статиите с шаблони. Благодаря за бързия отговор! Elizaiv22 (беседа) 18:06, 29 януари 2022 (UTC)
- „ следи ли някоя група потребители (напр. администратори?) за поставени такива шаблони “
- Elizaiv22, краткият отговор е „не, никой не следи, и ако е нужна намеса на администратор, трябва да се пише на У:ЗА“.
- Малко по-дългият отговор: Редакторите са насърчавани да бъдат смели и, докато тези смели действия не противоречат на консенсуса, именно това е правилният път. Ако преценят, че две статии трябва да бъдат слети и имат основания да вярват, че на това няма да се противопоставят други редактори, трябва да действат смело. Ключовото обаче е наистина да имат основания да вярват, че действията им са консенсусни, а не просто да са убедени в собствената си правота (щото почти всички сме убедени). Въпросът дали са нужни администратори в този процес е чисто технически. Администраторите сме в ролята на чистачката, на която се показва мокро петно на пода от разлятата кана с кафе, и ние трябва да го забършем. Не е наша работа да преценяваме дали петното трябва да бъде забърсано или пък да бъде запазено като обект на съвременното изкуството, ако редакторите вече са достигнали консенсус по въпроса.
- Още малко по-дълъг отговор: Администраторите в най-добрия случай са арбитри само относно спазване на правилата на Уикипедия, но не и по въпроси, касаещи съдържанието. Дори бързото изтриване като цяло не предполага особена преценка от страна на администраторите, а в повечето случаи се отнася до практически очевидни случаи. За останалите се ползва У:ИОГ. Конкретно по отношение на значимостта, това категорично изключва администраторите като арбитри. Значимостта всъщност е изрично разписана като основание за обсъждане и !гласуване на У:СИ. Относно сливането, ролята на администраторите може да бъде техническа, когато е нужно и възможно да бъдат слети историите. При сливане на съдържанието на страници, винаги когато е възможно, е желателно да бъдат слети историите, така че да се запазят авторите на съответните части от статиите. Сливането обаче не е магически процес. Ако две статии са писани паралелно във времето, сливането е ужасно трудно технически (веднъж бях описвал как се прави с множество постъпкови изтривания, възстановявания и частични сливания) и може да направи историята пълна каша. Истории се сливат най-лесно, когато статиите са писани в абсолютно незастъпващи се интервали от време. При всяко положение, когато се сливат статии, не е излишно да се пише на У:ЗА с молба за преценка дали админите могат да слеят и историята. Но, за да се върна отново в началото, преди това е важно редакторите да са убедени, че има консенсус по въпроса. Дали е нужно да се допитват изрично до останалите редактори е въпрос на преценка. Като администратор, аз лично предпочитам да е бил зададен въпрос и на беседата и да е минало известно време за отговори. Но със сигурност има и очевидно безспорни случаи, за които да няма нужда да се губи време в дискусии с предизвестен край.
- Надявам се отговорът ми да не е бил твърде сложен, но с радост ще го прецизирам, ако е нужно. :)
— Luchesar • Б/П 15:45, 29 януари 2022 (UTC)- Разбрах, каквото ме интересуваше, благодаря! Elizaiv22 (беседа) 16:32, 29 януари 2022 (UTC)
- Elizav22, всички и никой е напълно подходящо в случая. Нека само да добавя че списъците за наблюдение също са доброволни както и всичко останало в Уикипедия. Няма никаква гаранция че дадена статия е наблюдавана от когото и да е. Точно затова е съвсем обичайна практика да приемеш че съществува мълчалив консенсус. Поставяш даден шаблон в някаква статия, пишеш на беседата ѝ и ако след известно време никой нищо не е коментирал действаш смело с напълно честната презумпция че ако примерно след две седмици никой не е възразил няма несъгласни. Пък ако някой се присети след два месеца или една година пак няма проблем да се дообсъдят нещата. В крайна сметка нищо в Уикипедия не е фиксирано за вечни времена. Сале (беседа) 20:36, 29 януари 2022 (UTC)
- Ок, значи ще имам грижата да си поставям дати на шаблоните и да ги проследявам впоследствие. Мерси за насоката! Elizaiv22 (беседа) 00:43, 30 януари 2022 (UTC)
- Elizav22, всички и никой е напълно подходящо в случая. Нека само да добавя че списъците за наблюдение също са доброволни както и всичко останало в Уикипедия. Няма никаква гаранция че дадена статия е наблюдавана от когото и да е. Точно затова е съвсем обичайна практика да приемеш че съществува мълчалив консенсус. Поставяш даден шаблон в някаква статия, пишеш на беседата ѝ и ако след известно време никой нищо не е коментирал действаш смело с напълно честната презумпция че ако примерно след две седмици никой не е възразил няма несъгласни. Пък ако някой се присети след два месеца или една година пак няма проблем да се дообсъдят нещата. В крайна сметка нищо в Уикипедия не е фиксирано за вечни времена. Сале (беседа) 20:36, 29 януари 2022 (UTC)
- Разбрах, каквото ме интересуваше, благодаря! Elizaiv22 (беседа) 16:32, 29 януари 2022 (UTC)
Социална мрежа
Имаме три статии за социална мрежа – Социална мрежа, Онлайн социална мрежа и Социална медия, като съдържанието им малко или повече съвпада. Със сигурност не може да останат в този вид. Или по някакъв начин да се слеят, или ако някой намира разграничение, да го опише в статиите.--Rebelheartous (беседа) 18:18, 29 януари 2022 (UTC)
- Според мен трябва да останат социална мрежа и социална медия; както написах и когато сложих шаблона за изчакване да не се трие "социална мрежа", двете понятия според мен са различни (без да съм социолог, така че приемам корекции от експерт) - социална мрежа е термин от социологията и се различава от социална медия като интерактивна онлайн платформа. Предложих и да редактирам двете статии (с частичен превод от английските версии), както и ще направя в близките ден-два; не разбирам на какво се дължи тази припряност, предвид, че задочната дискусия относно премахването на "социална мрежа" се разви в рамките на съботния ден (29 януари). Elizaiv22 (беседа) 00:41, 30 януари 2022 (UTC)
- Три различни елемента в Уикиданни, всеки със статии в множество Уикипедии - сигурно не е трудно да се разграничат дефинициите. --Спас Колев (беседа) 08:16, 30 януари 2022 (UTC)
- Само да уточня че на български „интерактивната онлайн платформа“ също се нарича социална мрежа (за разлика от използваното в англоезичните източници social media източник, 2, 3, 4, 5, 6). Т.е. най-вероятно ще имаме поне две статии с еднакви заглавия и пояснение в скобки социология и платформа, примерно.--Rebelheartous (беседа) 10:10, 30 януари 2022 (UTC)
Разговор на живо
Здравейте, надявам се почивните дни да минават добре! Бих се радвал да се запозная с някои от вас на живо. Може би някоя събота или неделя следобед в Дискорд? (или друг удобен канал за звукова връзка). Нямам конкретни теми, ами просто споделяне на мотивация и хубави практики. До скоро, Даниел Ч (беседа) 18:22, 29 януари 2022 (UTC)
- Запознанство на живо по мои разбирания означава нещо съвсем друго :) Покрай COVID-19 съвсем западнаха срещите около маса. Сале (беседа) 20:42, 29 януари 2022 (UTC)
- За около маса е страхотно, но има географски съображения. Понякога от Варна до Бяла е трудно да се стигне при малка доза мързел, камо ли до Търново или дори София (щеше да е добре да не слагат София толкова далече от повечето население :-) ), а някои сме и извън БГ. Та, предлагам малки телефонни стъпки. Даниел Ч (беседа) 21:24, 29 януари 2022 (UTC)
- През годините сме правили Уикисрещи на различни места из България така че е въпрос и на желание и организация. Виртуалните срещи през Интернет хич не могат да заместят срещите наживо. Сале (беседа) 00:17, 30 януари 2022 (UTC)
- +1. -- Мико (беседа) 13:25, 1 февруари 2022 (UTC)
- През годините сме правили Уикисрещи на различни места из България така че е въпрос и на желание и организация. Виртуалните срещи през Интернет хич не могат да заместят срещите наживо. Сале (беседа) 00:17, 30 януари 2022 (UTC)
- За около маса е страхотно, но има географски съображения. Понякога от Варна до Бяла е трудно да се стигне при малка доза мързел, камо ли до Търново или дори София (щеше да е добре да не слагат София толкова далече от повечето население :-) ), а някои сме и извън БГ. Та, предлагам малки телефонни стъпки. Даниел Ч (беседа) 21:24, 29 януари 2022 (UTC)
- Предполагам, че много хора си представят Дискорд като някаква тъпня от сорта на Zoom, която човек обикновено свързва с отегчителни работни срещи. ухилване
- Дискорд обаче е правена за геймъри, а последното, което геймърите обичат, е скуката. Разговорите там стават абсолютно непринудено – в нещо, което аз наричам „сепарета“. Кликате на харесалото ви сепаре с който искате да си лафите – и си лафите. Ако искате да си лафите с друг – кликате на съседното сепаре. Ако ви позвъни съседката, излизате от сепарето. Като си свършите работата със съседката, влизате обратно (ако все още искате).
- Това всъщност се оказа невероятно удобно и за работа в тия „изолирани“ времена, защото много бързо и лесно можеш да обмениш няколко думи с колега, когато писането е досадно или непрактично, без да се налага специално да пускаш няква снобска „телеконферентна връзка“ (или, още по-лошо, да се налага да искаш специално позволение да ползваш въпросната снобска телеконф система). 🤮
- Сървърът ни вече наближава 500 човека, а междувременно се нароиха над 20 сървъра на други общности. Малък повод за гордост е, че ние бяхме едни от първите.
- Накратко, който се престраши: Уикипедия:Дискорд. Засега все още има свободни места, но не гарантирам докога. ухилване
— Luchesar • Б/П 12:03, 30 януари 2022 (UTC)- Също, който дойде на разговор, ще получи виртуални прегръдки и виртуални десерти, но пък истински усмивки! Ще бъда в „Стая Пирин“ между 16-17ч тази събота (5-и февруари) - ще се радвам да се чуем! Даниел Ч (беседа) 13:12, 1 февруари 2022 (UTC)
Въвеждане на ИП Чернова в употреба
Привет! Имах намерение да публикувам план за прехвърлянето по тази задача, но е много вероятно през седмицата да нямам време да помагам, затова реших за експедитивност да направя сам всичко, което се сетя, че е нужно. До момента:
- Всички статии в Инкубатора са прехвърлени от досегашното Уикипедия:Инкубатор/Статии/ИМЕНАСТАТИЯТА към ИП Чернова. Пълен списък тук.
- Джаджата за местене към инкубатора е актуализирана (не съм я тествал обаче).
- Вълшебникът е настроен да създава статиите в ИП Чернова (също не е тествано).
- Шаблонът {{в инкубатора}} е актуализиран с новото ИП.
- Актуализирани са Уикипедия:Инкубатор/Регламент и Уикипедия:Инкубатор/Увод.
- Eлиза Бет също беше актуализирана,
но се оказа, че има досаден бъг с Pywikibot, който ботът използва. Оправянето на бъга ми е с най-голям приоритет, но, до оправянето му, Елиза за съжаление няма да актуализира Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите. Временно може да се ползва връзката „пълен списък“ от Уикипедия:Инкубатор.така че ще актуализира Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите, както и преди.
Ако забележите някакви проблеми, пишете ми, моля ви!
По-нататък мисля, че е хубаво да подобрим шаблона {{в инкубатора}}, по-голяма част от който е от времето, когато на проекта се гледаше основно като кошче за боклук за конспирологични статии. Според мен е хубаво шаблонът, вместо най-общо бодряшки насърчаващ, да бъде източник на обобщена информация за най-важните изисквания към енциклопедичните статии, техниките за редактиране, както и процедурата по излизане от инкубатора (всичко това може да бъдат само връзки към съответни страници, разбира се, за да не става шаблонът по-голям от самите статии). Когато ми остане време, може да нахвърлям някакви идеи, но, разбира се, който се чувства смел, въобще да не се колебае да действа!
— Luchesar • Б/П 17:17, 30 януари 2022 (UTC)
- Тествах го с писане, край на мъките :). Благодаря много, Luchesar! --Randona.bg (беседа) 18:16, 30 януари 2022 (UTC)
- Проблемът с Елиза Бет е оправен.
— Luchesar • Б/П 18:55, 30 януари 2022 (UTC)
- Бележка: С времето трябва да имаме предвид да разчистваме Уикипедия:Инкубатор/Статии, където в момента са оставени пренасочвания, за да не стресираме авторите на статиите. Ще мисля за автоматизация.
— Luchesar • Б/П 19:01, 30 януари 2022 (UTC)
- Къде ще се прехвърлят статиите, които досега изпращахме в Инкубатора? Пак там ли? --Молли (беседа) 20:34, 30 януари 2022 (UTC)
- Уикипедия:Инкубатор продължава да съществува и работи, както досега. Единствено се променя мястото, където стоят самите статии. Още по-просто казано, променя се само заглавието на тези страници, като префиксът „Уикипедия:Инкубатор/Статии/“ се замества от „Чернова:“. Например Уикипедия:Инкубатор/Статии/Теорема на Пик вече е Чернова:Теорема на Пик. Съществуващите в инкубатора статии вече са прехвърлени (точка 1 по-горе). Опцията „[Преместване] ... в Инкубатор“ от менюто „Още“ над статиите също е актуализирана (точка 2) и ще мести на правилното място статии от ОИП, за които бъде използвана. Ако някой пък иска да мести ръчно от ОИП към „Инкубатора“, за целта вече ще е достатъчно единствено да смени именното пространство на статията от „Основно“ на „Чернова“ (досега ИП трябваше да се смени на „Уикипедия“, но също трябваше и да се добави „Инкубатор/Статии/“ преди името на статията). Статиите, създавани през Уикипедия:Вълшебник ще отиват също на правилното място (точка 3). Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите продължава да показва списъка на статиите в инкубатора, както и преди (точка 6).
- Единствената може би по-съществена разлика е при прехвърлянето на готови статии от инкубатора към основното пространство – и тя отново е облекчение. За целта ще е нужно само да се смени именното пространство от „Чернова“ на „Основно“. Няма да има нужда вече да се трие „Инкубатор/Статии/“, защото такъв префикс, разбира се, няма да има. Всички останали промени би трябвало да са незабележими на практика.
- Не знам дали успях да отговоря добре на въпроса, но ако е нужно, разбира се, ще уточня още.
— Luchesar • Б/П 00:06, 31 януари 2022 (UTC)- Страхотна работа, Лъчо!!--Vodnokon4e (беседа) 07:42, 31 януари 2022 (UTC)
- Не знам дали успях да отговоря добре на въпроса, но ако е нужно, разбира се, ще уточня още.
- Iliev: Когато ти остане време би ли погледнал Drafts, за да кажеш дали можем директно да го преведем на български, дали всичко от там важи и при нашите чернова и дали според теб има нужда нещо да се обсъжда по него? Предполагам, че един поглед ще ти е достатъчен. Ще помогна с превода и прехвърлянето на страницата, за да имаме малко повече официална информация как работи тази възможност. --Стан (беседа) 08:47, 31 януари 2022 (UTC)
- Стан, това е добър въпрос. Струва ми се, че английската страница практически съответства на нашия Уикипедия:Инкубатор/Регламент, защото по-голяма част от нея е свързана с процедурите. Директният превод на английските процедури така или иначе не би бил подходящ (но не пречи да мислим да взаимстваме нещо от тях, разбира се). Мисля си за два варианта: или просто да свържем регламента с тези страници като МЕП-ове (което значи да го откачим от руския регламент, който явно Станко беше ползвал навремето като основа за нашия, и който въобще е единствен друг пример за такъв регламент в проектите), или – което мисля, че предпочитам – да прехвърлим регламента като Уикипедия:Чернови и това да бъде вече страницата ни с политиката по инкубатора и черновите.
— Luchesar • Б/П 11:25, 31 януари 2022 (UTC)
- Стан, това е добър въпрос. Струва ми се, че английската страница практически съответства на нашия Уикипедия:Инкубатор/Регламент, защото по-голяма част от нея е свързана с процедурите. Директният превод на английските процедури така или иначе не би бил подходящ (но не пречи да мислим да взаимстваме нещо от тях, разбира се). Мисля си за два варианта: или просто да свържем регламента с тези страници като МЕП-ове (което значи да го откачим от руския регламент, който явно Станко беше ползвал навремето като основа за нашия, и който въобще е единствен друг пример за такъв регламент в проектите), или – което мисля, че предпочитам – да прехвърлим регламента като Уикипедия:Чернови и това да бъде вече страницата ни с политиката по инкубатора и черновите.
- Регламентът на инкубатора е преместен като Уикипедия:Чернови.
— Luchesar • Б/П 17:09, 1 февруари 2022 (UTC)
- Регламентът на инкубатора е преместен като Уикипедия:Чернови.
- Смятам да обновя филтър 28, след като видях това преместване от потребител, който не е автопатрул.
Дали би било удачно да се добави ред, според който потребители с над определен брой редакции (например 200) да могат да преместват страници от черновата към основното? Предполага се, че при толкова редакции все пак малко или много трябва да са запознати с изискванията за статии, но, както виждаме, има и изключения. Какво мислите?--Ted Masters (беседа) 08:55, 31 януари 2022 (UTC)- Ако са достатъчно запознати с изискванията и в общи линии редакциите им са добри, би трябвало да бъдат поне автопатрули. Щом не са предложени за такива, значи все пак нещо не е както трябва. --Молли (беседа) 09:43, 31 януари 2022 (UTC)
- Да, така е. Бях леко сънен и затова написах подобна глупост. Ръцете изпревариха мисълта. --Ted Masters (беседа) 09:59, 31 януари 2022 (UTC)
- Аз съм крив, обаче имам доста над 200 страници, но не ми се искаше да пипам текста на автора. --Luxferuer (беседа) 09:35, 31 януари 2022 (UTC)
- Luxferuer, поставил съм съответните шаблони, указващи проблемите. Не съм преместил статията обратно в Черновата, защото смятам да я предложа за изтриване след 14 дни, освен ако не бъде показана значимостта на обекта. За едно сте прав обаче – нито броят на редакции, нито разни флагове могат да дадат сигурност, че потребителите разбират що е то критерий за значимост, благонадеждни източници и енциклопедичен стил. При автопатрулите поне има малко по-голяма сигурност, защото редакциите са били наблюдавани известно време, преди да бъде решено предоставянето на флага. Поради тази причина си задрасквам предложението от по-горе. --Ted Masters (беседа) 09:59, 31 януари 2022 (UTC)
- Колега, дали няма да е удобно да погледнете и беседата на Страницата. --Luxferuer (беседа) 10:06, 31 януари 2022 (UTC)
- Между другото: Регистрация:21:05, 1 юни 2008. --Luxferuer (беседа) 10:16, 31 януари 2022 (UTC)
- Luxferuer, поставил съм съответните шаблони, указващи проблемите. Не съм преместил статията обратно в Черновата, защото смятам да я предложа за изтриване след 14 дни, освен ако не бъде показана значимостта на обекта. За едно сте прав обаче – нито броят на редакции, нито разни флагове могат да дадат сигурност, че потребителите разбират що е то критерий за значимост, благонадеждни източници и енциклопедичен стил. При автопатрулите поне има малко по-голяма сигурност, защото редакциите са били наблюдавани известно време, преди да бъде решено предоставянето на флага. Поради тази причина си задрасквам предложението от по-горе. --Ted Masters (беседа) 09:59, 31 януари 2022 (UTC)
- Отговорих Ви там. Нека не разводняваме тази тема. --Ted Masters (беседа) 10:21, 31 януари 2022 (UTC)
- Ted, страхотно е, че си се сетил да обновиш филтъра – това е много важно, а въобще го бях забравил – благодаря ти!
— Luchesar • Б/П 11:27, 31 януари 2022 (UTC)
- Ted, страхотно е, че си се сетил да обновиш филтъра – това е много важно, а въобще го бях забравил – благодаря ти!
Кой да вади готови статии от инкубатора?
- Започнато като коментар по темата #Въвеждане на ИП Чернова в употреба.
Ted Masters, Молли, ако продължим да разширяваме филтрирането на базата статута на автопатрул трябва да предефинираме самото понятие и начина на придобиването му. По презумпция това дали някой е автопатрул или не не би трябвало да се отразява на работата му в проекта а с тези филтри това вече не така. Проблемът е че по този начин се дават допълнителни права на патрульорите да вземат решения които оказват влияние на работата на тези които не са патрульори а за патрульорите също има неща за доуточняване. Редно е подобни сериозни промени да се правят след обсъждане и консенсус. -- Сале (беседа) 10:46, 31 януари 2022 (UTC)
- Сале:, патрульорите проверяват, одобряват или не, редакциите на непатрулиращите. Следователно те наистина вземат решения които оказват влияние върху работата им. Най-вероятно си прав за необходимостта да се разискват правата и на патрульорите, и на автопатрулите. И ако има различни мнения, да се стигне до някакъв консенсус. Имаш ли някакви идеи и предложения във връзка с тези права? Може би трябва да отворим нова тема по въпроса. --Молли (беседа) 11:14, 31 януари 2022 (UTC)
- Сале, от тази нишка останах с впечатлението, че това е вече прието решение. Не виждам изразено несъгласие. Единственото, което аз направих, е да обновя филтъра, така че да работи, както е работил и преди добавянето на ИП Чернова. Предложението ми за 200-те редакции беше продиктувано от факта, че може би е добре да няма толкова голямо ограничение за преместването от Черновата – и редактори, които имат определен брой редакции, да могат да прехвърлят към основното ИП. Но, както вече казах, това беше продиктувано от необмисленост покрай сънеността ми. После си дадох сметка, че това е доста неадекватно предложение, тъй като все пак има някакво значение дали редакторите са получили статут на автопатрулирани – за да не се повтарям, прочети първата ми репликата към Luxferuer, както и тази на Молли към мен. Съгласен съм, че решенията трябва да се взимат след консенсус, но в случая не виждам какво толкова има да се обсъжда. Ако махнем това т.нар „ограничение“, рискуваме да си създадем излишна работа (под „нас“ визирам автопатрулите, патрульорите, администраторите, бюрократите, ботовете) – ще се почнат едни местения от нерегистрирани или регистрирани (но без статут на автопатрулирани, патрулирани, администраторите, бюрократите, ботовете) към основното, после ние местим обратно в черновата, после те пак местят към основното, ние пак местим в чернова ... и цикълът продължава ли, продължава. Предполагам, че именно това е причината тогава да е било предложено и приложено това решение. Иначе нямаше да има нужда даже да местим и директно може да ползваме ОИП като чернова, което, разбира се, не е най-адекватният подход.
- Не знам какво визираш под „доуточняване за патрульорите“. Би ли споделил какво точно те притеснява? --Ted Masters (беседа) 11:24, 31 януари 2022 (UTC)
- Сале, Молли, Ted Masters, няколко мои монети по две стотинки по темата с патрульорите и автопатрулите:
- Оригиналната идея на Уикипедия е, че всеки може да прави почти всичко, като се разчита, че почти всички хора ще бъдат добронамерени, и единствено администраторите ще се налага от време на време да разчистват или да блокират някой вандал. Струва ми се, че бързо е настъпило известно отрезвяване и е станало ясно, че някаква система от натрупване на „кредит на доверие“ и съответни по-големи права с все по-голям натрупан кредит би била по-ефективна. Така с времето се появяват потребители с права да правят rollback, разширени потвърдени потребители и вероятно други, за които не се сещам в момента. Извод: някаква стълбица на развитие на редакторите: новодошъл, автопотвърден, разширено потвърден, автопатрулиран, патрул, администратор, бюрократ -- не е излишна.
- При нас някои неща са наследство от онези „идеалистични“ първи години. Сигурно помните, че допреди три-четири години всеки можеше да стане патрул, стига да направи 800 редакции -- без значение какви. В момента пък всеки автопатрул може да стане патрул (което все пак е по-добре отпреди), независимо, че работата на патрульорите е поне една идея по-отговорна от тази на автопатрулираните: едно е просто да са сравнително окей собствените ти редакции, друго е да имаш опита и чувството за отговорност да оценяваш редакциите на други хора -- а също и да одобряваш други редактори за автопатрули!
- В светлината на всичко това, мисля си дали не би било правилно както одобряваме автопатрулите, а още повече пък администраторите и бюрократите, също да одобряваме и патрульорите? Ползата от това би била, че вече може да сме по-склонни да даваме групата автопатрул на редактори, които се справят дори само задоволително добре, без да се притесняваме, че те веднага могат да станат и патрульори. Защото в момента -- и това неслучайно е записано с големи букви на У:ПЧГА -- одобрението на автопатрули трябва да става с мисълта, че те веднага могат да станат и патрульори. А това може би просто не е правилно. И води например до това, че отказваме автопатрул на хора, които не смятаме за подходящи за патрульори (защото одобрим ли ги, веднага могат да станат и такива), но бихме били вероятно окей, ако бяха само автопатрули.
- В малко алтернативна посока на разсъждения, по принцип най-добре може би би било отделните права да могат да се дават индивидуално, например У:ФИН или правото да се мести от инкубатора да не е свързано с групата автопатрул. Това е технически възможно като се добавят списъци с конкретните потребители в съответните филтри, но не знам дали е практично, тъй като се усложнява процедурата. От друга страна, идеята на флага автопатрул е просто „да улеснява работата на патрульорите“ и ако смятаме, че двете неща са несъвместими (т.е. може да смятаме, че на даден редактор не е нужно да се проверяват редакциите от патрульорите, но това да не значи, че му имаме доверие да ползва сайтове от У:СФИН или пък да мести статии от инкубатора), може наистина да помислим за разделяне на тези неща.
- — Luchesar • Б/П 11:53, 31 януари 2022 (UTC)
- Сале, Молли, Ted Masters, няколко мои монети по две стотинки по темата с патрульорите и автопатрулите:
- „ ... по принцип най-добре може би би било отделните права да могат да се дават индивидуално, например У:ФИН или правото да се мести от инкубатора да не е свързано с групата автопатрул “
- Лъчо, от няколко месеца разсъждавам в тази посока. Категорично смятам че филтрите не трябва да се настройват спрямо автопатрула а спрямо някакво друго ниво на доверие. В тази връзка някой може ли да ми обясни какво всъщност е разширено потвърден потребител и с какво се различава от автопотвърден защото не намирам добро обяснение.
- Към Ted Masters, струва ми се че има големи разминавания в разбиранията що е то патрульор и какво представлява патрулирането дори и от страна на дългогодишни редактори с много приноси. Чак до определението „търтеи“ което се появи неотдавна. На У:ПАТ е обяснено че патрульорите са отговорни да проверяват и маркират или отхвърлят конкретни редакции а не състоянието на цялата страница след въпросните редакции. В други уикипедии за второто са дефинирани проверяващи. В английската пък има детайлно разпределение по нива на потребителите на т.нар. „предстоящи/очаквани промени“ което означава съвсем различна организация на работата. От друга страна допреди време включването в автопатрул беше напълно прозрачно за „потърпевшия“ и единствено улесняваше работата на патрульорите. Оттам и правото на патрульорите да решават кой да да бъде автопатрулиран и кой не. Решение по отношение на някой друг който няма да бъде засегнат от въпросното решение позволява много голяма свобода и дори напълно субективни преценки не са особен проблем а постигането на консенсус е много лесно. Когато обаче въпросното решение се отразява на автоматични филтри които по някакъв ограничават дейността на потребителя то субективният фактор би трябвало по възможност да се сведе до минимум. Съгласен съм че и в двата случая става въпрос за ниво на доверие към дадения потребител, но последствията са съществено различни. В същото време когато става въпрос за доверие всякакви количествени критерии са напълно неприложими. Имаме дългогодишни редактори с десетки хиляди редакции които по никакъв начин не са заслужили автопатрул дали заради мистификации, заради явни пристрастия по определени теми, заради невъздържан език по беседи или просто заради некачествени редакции. Не искам да посочвам конкретни имена но има не един и двама редактори които когато работят по определени теми мога само да им се възхищавам на положения труд, но когато стъпят на друго място става меко казано неприятно. В миналото като че ли имахме повече такива. И още нещо малко встрани, но все пак по темата. Има разлика между доверие и съгласие. При даването на автопатрул водещо е доверието дори и да не си съгласен с дадения редактор. Несъгласието обикновено е по нещо конкретно и подлежи на дискусия и уточняване. Доверието е съвсем друга работа. Сале (беседа) 12:59, 31 януари 2022 (UTC)
- „ ... по принцип най-добре може би би било отделните права да могат да се дават индивидуално, например У:ФИН или правото да се мести от инкубатора да не е свързано с групата автопатрул “
- Сале, разширен потвърден е потребител с поне 500 редакции (където и да е, не само в ОИП) и поне 120 дни от регистрацията си. Въведохме го тук. Това е група, дефинирана в МедияУики платформата, и съответно може да бъде използвана както при налагане на защити („разрешено само за разширено потвърдени“), така и във филтрите срещу злоупотреби чрез променливата user groups.
- За съжаление, МедияУики не предлага гъвкава възможност за създаване на произволни групи от потребители, което много би ни облекчило. Технически е възможно да се добавят групи (като разширено потвърдените), но само с много техническа разправия и в случая задължително с молби до системните админи (които не знам дали въобще биха се съгласили да ни правят „нестандартни“ групи, например за У:ФИН). Другият, вариант, както писах, е просто да добавяме списъци във филтрите. Синтаксисът им включва оператори като in, с които може да се правят проверки от типа
user_name in ['Сале', 'Iliev']
(кодът на филтрите е декларативен и описва само условието, при което филтърът трябва да бъде приложен). По този начин можем да правим произволни списъци със специално одобрени потребители за едно или друго право -- стига тези права да са реализирани чрез филтри, разбира се, както са направени У:ФИН и ограничението за преместване от инкубатора. Единственото ми притеснение е колко бързо работят филтрите. Не съм гледал PHP кода, който ги реализира, мисля, че се компилират (което е добре), но мисля, че също има известни ограничения откъм ресурси, защото първата версия на филтъра ни за източници беше довела до гърмежи на въпросния компилатор, защото му се беше наложило да конкатенира твърде много низове в една променлива (или нещо такова).
- За съжаление, МедияУики не предлага гъвкава възможност за създаване на произволни групи от потребители, което много би ни облекчило. Технически е възможно да се добавят групи (като разширено потвърдените), но само с много техническа разправия и в случая задължително с молби до системните админи (които не знам дали въобще биха се съгласили да ни правят „нестандартни“ групи, например за У:ФИН). Другият, вариант, както писах, е просто да добавяме списъци във филтрите. Синтаксисът им включва оператори като in, с които може да се правят проверки от типа
- Обаче, накратко, конкретно за У:ФИН и преместване от инкубатора, както и за всички други неща, които сме реализирали с филтрите за злоупотреби, можем да въведем отделни списъци с потребители, които специално да бъдат одобрявани за тези права, без това да е обвързано с наличието или отсъствието на флага автопатрул. Например би могло да има списък с „участници в проекта инкубатор/чернови“, които да имат право да вадят статии от инкубатора (т.е. от ИП Чернова сега), без да е нужно дори да са автопатрули (друг е въпросът, че най-вероятно бихме давали това право на хора, които познаваме достатъчно, а следователно най-вероятно, както беше писала Молли, вече са автопатрули).
— Luchesar • Б/П 13:24, 31 януари 2022 (UTC)
- Обаче, накратко, конкретно за У:ФИН и преместване от инкубатора, както и за всички други неща, които сме реализирали с филтрите за злоупотреби, можем да въведем отделни списъци с потребители, които специално да бъдат одобрявани за тези права, без това да е обвързано с наличието или отсъствието на флага автопатрул. Например би могло да има списък с „участници в проекта инкубатор/чернови“, които да имат право да вадят статии от инкубатора (т.е. от ИП Чернова сега), без да е нужно дори да са автопатрули (друг е въпросът, че най-вероятно бихме давали това право на хора, които познаваме достатъчно, а следователно най-вероятно, както беше писала Молли, вече са автопатрули).
- Бих се радвал ако може да разделим двете неща.
- Да разрешим местенето от Черновата в основното пространство само на определена група потребители за които критериите да са различни от тези за автопатрулите. Определено мога да си представя потребители на които бих се доверил само за едното но не и за другото. Включвам и себе си в това число. Нямам желание да вадя статии от Черновата, въпреки че нямам никакъв проблем да ги пращам там. Дори бих предпочел само администраторите да го правят по заявка. Сале (беседа) 14:06, 31 януари 2022 (UTC)
- Аз съм окей конкретни потребители да имат право да вадят от инкубатора. Каква би била процедурата? Всеки, който поиска? Одобрение от общността? Вероятно клоня по-скоро към второто с обикновено мнозинство, както сме предвидили за патрульори, които нямат стаж или не са автопатрули. Одобрените може да бъдат включвани в Уикипедия:Инкубатор/Участници (като списъкът се почне от нулата).
— Luchesar • Б/П 15:18, 31 януари 2022 (UTC)
- Аз съм окей конкретни потребители да имат право да вадят от инкубатора. Каква би била процедурата? Всеки, който поиска? Одобрение от общността? Вероятно клоня по-скоро към второто с обикновено мнозинство, както сме предвидили за патрульори, които нямат стаж или не са автопатрули. Одобрените може да бъдат включвани в Уикипедия:Инкубатор/Участници (като списъкът се почне от нулата).
- Аз виждам проблема по-скоро в обратната посока. С какво такова местене е различно от създаване на нова статия, което пък е позволено на всеки? --Спас Колев (беседа) 14:04, 2 февруари 2022 (UTC)
- Как точно ще определим хората – с гласуване или всеки да дава своите предложения? В групата на патрульорите, а и на администраторите има потребители без нито една редакция в последните няколко години, та определено трябва да се подберат конкретни хора.--Rebelheartous (беседа) 19:22, 1 февруари 2022 (UTC)
- Не виждам връзката между патрулиране и администриране и писането на статии. --Молли (беседа) 19:27, 1 февруари 2022 (UTC)
- Администратори без нито една редакция или друго действие в последните две години губят правата си служебно. Последният такъв случай беше преди по-малко от месец. Обаче това е добър въпрос. Може би трябва да сваляме по същия начин и правата на патрульорите, които много дълго въобще не са се появявали в проекта.
- Иначе, предлагам да обсъдим следното:
- Създава се редакторска група „ментори“. Целта на групата е да подпомага нови и неопитни редактори, като ги напътства в следването на принципите на Уикипедия и усвояването на техниката на редактиране.
- Менторите получават правото да прехвърлят статии от именно пространство „Чернова“ към основното именно пространство в съответствие с предвидената политика за чернови.
- Членство в групата се дава с одобрение на общността, при условията на мнозинство „А“ от правилата за гласуване. Всеки регистриран редактор може да поиска такова одобрение.
- Менторите могат доброволно да се откажат от членството си в групата по всяко време.
- Отнемане на членство може да бъде поискано от всеки регистриран редактор. Решение за отнемане може да вземе общността, при условията на мнозинство „А“.
- Включването и изключването от групата се извършва от администраторите, които поддържат съответен филтър.
- Предложението е в голяма част взаимствано от Уикипедия:Патрульори/Придобиване и загубване на статута, с основната разлика, че изрично одобрение от общността е нужно винаги – все пак това са хората, които ще учат новите редактори, следователно тяхната отговорност е особено голяма. Използвал съм думата „ментор“, защото това вероятно е добра възможност скоро да прибавим и новите инструменти за помощ на нови редактори, които позволяват „менторите“ да си публикуват малки описания за себе си, новодошлите да си избират своите ментори, и всички заедно да имат удобни средства за обучение и комуникация.
— Luchesar • Б/П 10:40, 2 февруари 2022 (UTC) - Това за менторите много ми харесва! И особено идеята редакторите да имат възможност да си избират такива. Би било добре, ако това важи не само за нови редактори, защото аз също искам ментор и даже знам, кого бих избрала. --Mmm-jun (беседа) 10:55, 2 февруари 2022 (UTC)
- Предложението е в голяма част взаимствано от Уикипедия:Патрульори/Придобиване и загубване на статута, с основната разлика, че изрично одобрение от общността е нужно винаги – все пак това са хората, които ще учат новите редактори, следователно тяхната отговорност е особено голяма. Използвал съм думата „ментор“, защото това вероятно е добра възможност скоро да прибавим и новите инструменти за помощ на нови редактори, които позволяват „менторите“ да си публикуват малки описания за себе си, новодошлите да си избират своите ментори, и всички заедно да имат удобни средства за обучение и комуникация.
Преброяване
Дали няма бот, който да оправи графиките. --Luxferuer (беседа) 12:19, 31 януари 2022 (UTC)
- Какво точно трябва да се оправя? --Ted Masters (беседа) 15:39, 31 януари 2022 (UTC)
- По населените места. Да се допълват графиките с данните от 2021 г. На някои места изобщо няма графики. --Luxferuer (беседа) 15:49, 31 януари 2022 (UTC)
- Ясно, благодаря за разяснението. С тази задача не бих могъл да помогна. --Ted Masters (беседа) 15:56, 31 януари 2022 (UTC)
Училища
- Продължение на темите #Числителни – объркване на бройни и редни и #Предложение за правило. Виж също #Личности, векове, хилядолетия и #Военни формирования.
Дотук май бяха по-лесните въпроси за редните числителни. Останаха народните събрания и училищата. Струва ми се, че училищата са по-прости – при тях няма вариант за латински цифри, едва ли бихме ги изписвали с думи (или бихме?), а също вероятно бихме ги изписвали по еднакъв начин навсякъде: в заглавия, в текста и в инфокутии (или пък отново не?). Оставям въпроса отворен за дискусия и ако почне да се формира консенсус, може да формулираме и по-конкретни предложения.
— Luchesar • Б/П 16:30, 1 февруари 2022 (UTC)
- Аз не виждам трудности и по въпроса с училищата. Според мен с арабски цифри и окончание е най-удачно. Мога да приема и други варианти, разбира се, единствено непонятен ми е вариантът с точката и предполагам, че съставителите са искали да се пошегуват с нас. За да приведа пример с арабско изписване, в 127 средно училище „Иван Денкоглу“ (нарочно избирам по-голямо число) се добавя чертичка и „о“ и става 127-о средно училище „Иван Денкоглу“. По същия начин и всички останали. И еднакво без значение дали в заглавие, текст или шаблон.--Rebelheartous (беседа) 19:31, 1 февруари 2022 (UTC)
- Мнението ми съвпада напълно с това на Rebelheartous. --Молли (беседа) 19:35, 1 февруари 2022 (UTC)
Супер! Щом дотук изглежда да има консенсус, ето конкретно предложение за възможно одобрение:
обекти | заглавия | в текст | в инфокутии |
---|---|---|---|
училища | с арабски цифри и окончание* (1-во средно училище „Пенчо Славейков“, 118-о средно училище „Акад. Людмил Стоянов“)** | с арабски цифри и окончание | с арабски цифри и окончание (преподавал: 118-о училище)*** |
**) и пренасочване от името само с арабски цифри, без окончание
***) доколкото и когато е технически възможно за информация, изтегляна от Уикиданни
— Luchesar • Б/П 10:52, 2 февруари 2022 (UTC)
- Подкрепям. Carbonaro. (беседа) 11:28, 2 февруари 2022 (UTC)