Уикипедия:Македония

„Македония“ е уикипедиански проект, който има за цел хармонизирането и синхронизирането на статиите свързани с историко-географската област Македония, намиращи се в свободната интернет енциклопедия Уикипедия. Към 26 ноември 2022 г. порталът съдържа 27 090 статии или 9,47% от общия брой статии в енциклопедията.

УчастнициРедактиране

Този потребител е член на Уикипроект Македония. 

Ако желаете да се присъедините към проекта, добавете името си в списъка. На личната си потребителска страница може да сложите шаблона вдясно.

АктивниРедактиране

Неактивни (повече от 6 месеца)Редактиране

Текущи обсъжданияРедактиране

СелищаРедактиране

Населените места в Република Македония.

Частични статистики:

Македония/НеразпознатиРедактиране

Неразпознати села, личности и чети или несписани статии със съществуващи снимки:

Петър КЪРДЖИЛОВ, Светлопис за Илинден, Свидетелства за направени фотографии по време на Илинденското въстание.

Още няколко десетки снимки:

ЛичностиРедактиране

Родната къща на Толе паша и кулата на Йордан Бомболов са доста интересни. Ама години, лиценз?

Неидентифицирани от таблотоРедактиране

Според мен е Петър Гайков (П. Гайко разчитам, или Л. Райко, ама тогава не важи)
Д. Райко[во] е според мене - Долно Райково
  • Файл:Raycho Spiridonov Sliven IMARO.JPG - много странно - все някакви сведения щеше да има, неква далечна хипотеза - брат на Владимир Спиридонов Куртев от Плевен
  • Файл:T Shalamanov Belitsa IMARO.JPG – Тодор Шаламанов е бил куриер по време на Илинденското въстание [8]

ЧетиРедактиране

В тази категория сбрах всички чети на ВМОРО А в тази част от неразпознатите [9]

Неразвити и неясни именаРедактиране

Иван Лазаров вероятно е пунктовият началник в Кюстендил [18], Зографски е Димитър Зографов (политик)

Георги СтрезовРедактиране

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Юрук-махалеси, до Бутковското езеро. Населено с 220 турци-юруци, земледелци. Почва плодородна.[1]

В 1913 година селото попада в Гърция. Жителите му се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Тракия. В 1927 година селото е прекръстено на Тракико, в превод тракийско. Според преброяването от 1928 година Турчели е чисто бежанско село с 54 бежански семейства с 234 души.[2]

Дейци на ВМОРО/ВМОК/ВМРОРедактиране

Червени препратки към хора от Категория:Дейци на ВМРО с проблемно изписване или значимост. Моля преместете сигурните като изписване и значимост за проекта в Шаблон:Македония-желани.

Категория:Мъничета за ВМОРО

Села от МилоевичРедактиране

СвидетелстваРедактиране

Уикипедия:Македония/Свидетелства

СинвеРедактиране

Неразпознати и неразказани от 33 страница нататък (откъдето почва Македония)

33

Това е или Балджа – по-вероятно, което обаче си има споменаване в Синве, или Балевец, което си нема, ама по не звучи.

35

37

38

39

Може да е Турия (Ганохора). Има село Флория в Берско в Пердикар
Местност Фолия

42

43

44 Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Птери (Pthéri) живеят 300 гърци.[17]

45 Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Помелени (Poméléni) живеят 240 гърци.[18]

50

52

53

БеседиРедактиране

Беседи с информация за села и хора без статии, но със сигурен спелинг и фигуриращи в шаблоните.

  • Салпи (дем Ясъкьой)
  • Киран махала

Изоставени в Серско

  • Демир хан
  • Саръкая
  • Гюдженли

КънчовРедактиране

Берска Каза
  • Лидагос
  • Райко
Ениджевардарска Каза
  • Лъжичари
  • Неврам
  • Ново село - Литоксоу твърди, че е негушкото [21] с 65 жители, но тогава, което е берското с 90, което си е след Вещица съвсем логично - бърка Литоксоу.
  • Корово, в некви списъци го има и като Корвуд (Корово)[22]
Воденска Каза
  • Джедид
Гевгелийска Каза
  • Търново - главното село на Търновата, но къде?

НиколовРедактиране

Тия са всички от Николов, които са 1. прекалено малки за статия и 2. без родно, смъртно или някакво друго място (сражение примерно) в което да се напъхат

  •   Димитър Алексиев от Прилепско, битолски войвода на ВМОРО, през 1905 година избягва от Битолския затвор заедно с 14 другари[23]
  •   Илия Аскъров, български революционер, войвода на ВМОРО в Костурско през 1912 година[24]
  •   М. Билянов, български революционер, тетовски войвода на ВМОРО[25]
  •   Д. Бояджиев, български революционер, малешевски войвода на ВМОРО след Хуриета.[26]
  •   Димо Бояджиев, български революционер, дедеагачки войвода през лятото на 1923 година.[27] – Войводата Димо Бояджиев е родом от с. Карачкьой, Гюмюрджинско. Войвода е при Таню Николов във ВТРО, по-късно живее в Крумовград. --Станислав (беседа) 09:26, 23 юни 2017 (UTC)
  •   Лозан Въргов, български революционер, войвода в Кичевско преди 1900 година.[28]
  •   Милан Георгиев, български революционер, войвода в Костурско през 1912 година.[29]
  •   Кръстьо Гечев, командир на 12 партизанска чета на МОО.[30]
  •   Генко Гечев, войвода във Валовищко през Илинденско-Пребраженското въстание.[31]
  •   Данаил Гяурски, войвода на чета в Кочанско преди 1908 г.[32]
  •   Доне Джунов, от пролетта на 1900 година е войвода в Малешевско.[33] Джунови от Ваташа?
  •   Ташко Димитров, воденски войвода през 1903 година.[34]
  •   Коце Димов, войвода в Радовишко в 1915 година.[35]
  •   Никола Дунев, тетовски войвода.[36]
  •   Гале Дунчев, малешевски войвода в 1915.[37]
  •   Душко (Душан) от Малешево, войвода на тричленна чета в Кумановско след Винишката афера.[38]
  •   Петър Иванов, петрички войвода в 1905 година.[39]
  •   Ст. Илиев, време на Илинденско-Преображенското въстание войвода в Рабетинкол, Кичевско.[40]
  •   Найдо Карабелев, прилепски войвода на ВМОРО, през лятото на 1913 година се сражава със сръбски войски в Прилепско.[41]
  •   Огнян Лазарев, български революционер, войвода на чета от 45 души в Поречието по време на Илинденско-Преображенското въстание.[42]
  •   Лазо, български революционер, войвода на чета в Скопско по време на Илинденско-Преображенското въстание, загинал под връх Песяк в Челоица на 27 август 1903 с цялата си чета в ожесточено сражение между 180 четници и 16000 войници.[43]
  •   Рале Лазов, български революционер, войвода в Гевгелийско в 1910 година.[44]
  •   Григор Ланев, български революционер, щипски войвода в 1920 година.[45]
  •   Димитър Манасиев, български революционер, малешевски войвода.[46]
  •   Зарко Мунджов, войвода в Костурско в 1912 година.[47] Мунджови са масово от Желин [23]
  •   Даме Мушев, прилепски селски войвода.[48]
  •   Никола Влахът, арумънин, през зимата на 1902 – 1903 г. войвода на чета в Ресенско.[49]
  •   Ацко Николов, търговец, член на Прилепския околийски комитет през 1907 година.[50]
  •   Коце Павлов, войвода в Кукушко в 1903 година.[51]
  •   Никола Ненов, войвода в Тиквеш след Илинденско-Преображенското въстание.[52]
  •   Димитър Петров, войвода на 7-членна чета в Тиквеш в 1915 година.[53]
  •   Димитър Попгеоргиев, войвода в Щипско, загинал през юни 1904.[54]
  • Никола Попов, БН 137 стр., тетовски и гостиварски войвода през 1913 г. – тоя да е Никола Панов Андреев ми се вижда много с печатна грешка. --Мико (беседа) 15:29, 19 септември 2012 (UTC)

ПелтековРедактиране

  • Ангел Богов Джанев, четник при Марко Лазаров, по-късно околийски войвода в Прилепско. През лятото на 1913 година води сражение със сръбска войска в Прилепец[55]
Силно вероятно да е идентичен с Атанас Джамов, или поне ортак
  • Никола Иванов, търговец и деец на освободителното движение, член на ВМОК от Първия конгрес на македонските братства, март 1895 година[56]
Тоя може би е Никола Наумов. Това [24] е същият текст, който имаме в Никола Наумов с източник Елдъров. Но запасен поручик? [25]-- Мико (беседа) 06:45, 1 декември 2020 (UTC)

БрациговоРедактиране

[26] Статия за преселението, ако се пише статия за него некой ден.

МаркеловиРедактиране

Текст от ФБ.

Костадин Попандреев Макрелов.

С името на Костадин Макрелов са свързани не само националноосвободителните борби на Чокманово и Родопския край,но и на поробена Македония. За този родопски и македонски българин знаем малко.Роден е около 1882г. в село Чокманово.Баща му е свещеник Андрей Райчев Макрелов-будител и сторонник на българската свяст.Андрей е черквувал във Фатово,Габрица,Аламидере.Сестрата на свещеника – Елена, е съпруга на Таню Стоев Братанов-околийски ръководител на ВМОРО в Ахъчелебийско. Знаменателна е родовата „книга” на Костадин Попандреев Макрелов.Бил буен по нрав и величавата му физическа сила – още се носи легендата,че когато напълвали голяма харамия с вода-около 80-100 килограма,той я нямал за нищо:грабвал я с една ръка и спокойно, без много-много напъни я държал хоризонтално над железните перила на балкона на вуйчо си Костадин Серезлиев-всичко това предопределя неговия път на борбата.По сведение на Христо Караманджуков, след завършване на първоначалното си образование,Костадин Попандреев Макрелов продължава да се учи в Чепеларското държавно трикласно училище, директор на което е видният родопски книжовник,просветен и културен деец родолюбивият Стою Н.Шишков. Като единствен син –едва на 19-20 години,родителите му поискали да го задомят за личната чокманска мома от Фаркелския род.Но неговият път е предопределен за длугаде-с неспокойния си дух да даде своя дан за свободата на България. Но все пак в първите години буйният Костадин Попандреев се вслушва в думите на баща му:най-първом отива при своя чичо Манол Р.Макрелов-уважаван чокмански кехая на Бюкенските аги-турците Халил Ибрахим ага и Кадър бей,чийто стада били под връх Кушлар,Драмско,в местността Потока.За кратко време костадин поработва в мандрата на турските чорбаджии.После се уславя за прислужник в магазина на Кадър бей на гара Бук,благодарение ходатайството на неговия чичо Манол кехая.Тук той престоява година-година и половина.Ала за свободолюбивия младеж това е време за размисъл,на душевна борба,на търсене друг път-пътя на свободата.А робското тегло сам изпитвал на плещите си .Ругатните на турския чорбаджия и суровите отношения, създадени от него, турили край на мирния му живот.Напуска чираклъка-дюкенджия и с една лира се отправя от гара Бук за родния си край.Годината е 1904-1905.Това е времето,когато Илинденско-Преображенското въстание бе потушено,ала пожарищата не бяха забравени,а и кръвта все още не бе засъхнала.И да припомним:действията на българските поборници не престават,въпреки решенията и на българското, и на турското правителства да ликвидират по –нататъшните борби на илинденци и преображенци.Именно тогава Костадин Попандреев пристига в родното си Чокманово.Среща се с чича си Манолца,споделя и, че иска да се прехвърли в България... И само толкоз!Не и разказва истинските си намерения.Тя го посъветвала да отиде до Горно Дерекьой, да намери Ингилизчека,който да го прехвърли през границата в с.Проглед.Така и сторил.По това време в Чепеларско се подвизава четата на Тома Пожарлиев.Негов съратник е неуморимият четник-македоноодринец Манол Куцината.Той на драго сърце му съдейства да бъде зачислен в четат на Тома Пожарлиев.Известно е ,че след въстанието четническите действия в Смолянско придобиват неорганизиран характер.Раздробяват се,воюват помежду си.Така става и с четата на Тома Пожарлиев.Изходът на войводата е един-с оцелелите си хора да се прехвърли в Кюстендилско,а оттам-да преминат в Македония.Този нелек преход четниците извършват сполучливо.С четата на Пожарлиев заминава и Костадин Попандреев.Четата се установява и действа в Ениджевардарско и преживява нелеки изпитателни дни.Но нашят съродопчанин не одобрявал действията на войводата.Влиза в остър конфликт с него и е принуден да напусне четата.Озовава се в четата на Атанас Бабата,която действа в района на Кавадарци и Кратовско. През 17 Юни 1907г.Костадин Попандреев се прехвърля в четата на Иван Наумов и действа в Битолско.Вероятно през същата година в тежко сражение срещу многоброен турски аскер чокманецът Костадин Папандреев Макрелов загива.Този малко известен за нас родопски герой,борец срещу турската тирания,оставя своята кръв в родната земя на своите предци-Македония. See less

БележкиРедактиране

  1. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 857.
  2. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  3. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
  4. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
  5. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
  9. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  10. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 35.
  11. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.
  12. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 38.
  13. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.
  14. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.
  15. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 42.
  16. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.
  17. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
  18. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  19. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  20. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  21. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  22. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  23. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 6.
  24. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 12.
  25. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 18.
  26. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.
  27. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.
  28. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 28.
  29. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 31.
  30. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.
  31. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.
  32. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 42.
  33. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 46.
  34. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 48.
  35. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 49.
  36. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 53.
  37. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 53.
  38. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 54.
  39. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 63.
  40. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 65.
  41. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 72.
  42. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 90.
  43. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.
  44. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.
  45. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 93.
  46. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 98.
  47. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.
  48. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.
  49. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 117.
  50. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 117.
  51. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 122.
  52. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 126.
  53. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 128.
  54. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 133.
  55. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 128.
  56. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 179.

Фондове в ДА „Архиви“Редактиране

  • Стефан Илиев Матерков (1887 – ?) -- 766К
  • Съюз на македонските студентски дружества в чужбина -- 1934К, 1 опис, 261 а.е., 1923 – 1942 г. -- устав, протоколи от заседания, писма, портрети, снимки на македонски дейци, резолюции, позиви, некролози, вестници със статии за Македония
  • „Четата на Тане Николов“ – 735К, 1 опис, 17 а.е., 1917 – 1918 г. -- заповеди, писма, рапорти, инвентарни книги
  • „Спомени, снимки и други на участници в национално-освободителните борби на българите в Македония и Одринско“ – 771К, 7 описа, 1244 а.е., 1722 – 1989 г. -- устави, организационни документи, спомени, биографии, писма, телеграми, снимки на революционни комитети, чети и дейци (няколко: 1878 – 1961; 1903 – 1912; 1880 – 1930; 1922 – 1943), възвания, топографски карти, отчети, резолюции
  • „Национално-освободителни организации на македонските българи след Берлински конгрес 1878 г.“ --1932К, 4 описа, 1179 а.е., 1870 – 1986 г. -- устави, протоколи, биографични сведения за македонски дейци, възвания, протести, статии от вестници, спомени, разкази и песни за Македония, снимки на чети с воеводи, четници и дейци, сведения и донесения, писма, резолюции
  • Групов фонд „Вътрешна македонска революционна организация (обединена)“ ВМРО (об.) (1925 – 1937) Фонд 204Б, 1 опис, 74 а.е., 1924 – 1941
  • Ползвал съм фонд в даа с #337Б, който съдържа документи на един от участниците в освободителното движение: Константин Василев Груев (1869-1933); в същия фонд е и на сина му Кирил Константинов Груев (1901-1980).