Вижте пояснителната страница за други значения на Орех.

Тази статия е за плодовете с твърда черупка. За плода на дървото Орех вижте Орех (ядка). За други значения вижте Орех (пояснение).

Орех или орехче (на латински: nux) в ботаниката се нарича вид плодове с характерна твърда черупка. При този вид плодове няма физическо отваряне на плода и отделяне на семена. Понятието не се свежда единствено до биологичния вид орех, а включва и плодовете на редица други растения, като леската, кестена, дъба.

Лешници, типични орехови плодове

Ботаническо определение редактиране

 
Орехи
 
Кестени

В ботаническата класификация на видовете плодове при покритосеменните растения плодът орех е един от типовете плодове, спадащ към апокарпните {прости или сложни от един видоизменен плодолист} неотварящи се плодове със сух перикарп[1]. Освен орех плодът често се нарича и орехче. Често плод орех с купула се нарича жълъд.

Като отделни типове плодове се класифицират и други два вида:

  • Сборно орехче. Състои се от множество неотварящи се едносеменни плодчета. Характерен за семейства Ranunculaceae, Agrimoniaceae и род Geum
  • Ягодовидно многоорехче. Характерен за род Fragaria

Плодът орех може да се срещне при множество представители на сем. Лютикови (Ranunculaceae) – например лютиче (Ranunculus), на сем. Розови (Rosaceae) – например очиболец (Potentilla), някои едносемеделни – лаваница (Alisma). Особеност е че плода в тези случаи е сборен многоорехов, тъй като всяко орехче има по едно семе.

Друг тип сборен многоорехов плод е този на ягодата (Fragaria). При нея върху месесто и разраснало се цветно легло, богато на захари и с характерен цвят, се разполагат и плодовете. Те са същински орехчета, но целия плод се означава като лъжлив плод, заради своя произход. Аналогична е ситуацията при омайничето, което също има разраснало цветно легло, но плодчетата са с незначително по-големи размери в сравнение с тези на ягодата.

Плодът на шипката – кучешка роза (Rosa canina) е също близък до строеж на ягодата, въпреки различията на пръв поглед. Плодът на кучешката роза се означава с наименованието цинародий.

Сходен строеж има плода на индийския лотос (Nelumbium nuciferum), но в него цветното легло разраства така, че всяко плодче се оказва разположено в малка вдлъбнатина.

Друг път в еволюцията на многомехунния плод води към формиране на сочните сборни многокостилкови плодове, а от тях – на еднокостилковите.

В овощарството редактиране

Голяма част от растенията даващи плод орех или негови подобни са култивирани и се отглеждат в овощарството с цел добив на плода за консумация и по-рядко техническа преработка. Най-известните от тях като орех, бадем, леска и кестен спадат към орехоплодните култури. Ягодата е причислена заедно с малина, къпина, френско грозде, бодливо грозде, облепиха, смокиня, лоза и киви към ягодоплодните овощни растения[2].

В лексиката редактиране

Думата орех в българския език се използва за да посочи дървесният овощен вид Обикновен орех (Juglans regia) и неговите плодове. Плодовете на ореха обработени с цел предлагане на пазара и пряка консумация от хората често се наричат и с определението ядки. Често като ядки се предлагат и ядивната част от плодовете на други видове с плод орехче. Приликата на черупката или ядивната част от плода често са основание и други плодове да бъдат наричани като орех.

В кулинарията редактиране

Понятието за орех в кулинарията се разминава с ботаническото и в голяма степен се припокрива с термина ядка. Прието е като ядка да се считат всички черупкови плодове, които съдържат ядлива сърцевина, която се консумира под различна форма от хората. Тук обаче освен орехите спадат и ядките на някои костилкови плодове, а така също и соята и нахутът.

Орехите са важен източник на хранителни вещества за хората и за обитателите на дивата природа. Причината за това е, че имат високо съдържание на мазнини и микроелементи и са високо ценени като храна богата на енергия. Голям брой семена са годни за консумация от хората и се използват в готварството, консумират се сурови, покълнали, печени или с допълнителна обработка. Някои се пресоват за масло, което се използва в готварството и козметиката. Орехите са важен източник на храна за дивите животни. Те са особено ценени от животни в умерения климатичен пояс където се събират и съхраняват като хранителен запас и избягване на глада по време на късната есен, зимата и началото на пролетта. Много от животинските видове са развили анатомичен или поведенчески начин да разчупват твърдата обвивка на плода.

Видове, имащи плод орех редактиране

Същинските орехи са типични за растенията от разред Fagales със следните по-характерни примери:

Разред Fagales
Таксономично
семейство
Таксономичен
род
Име Особености Изображение
Орехови (Juglandaceae) Орех
(Juglans)
Обикновен орех
(J. regia)
-  
Черен орех
(J. nigra)
-  
Манджурски орех
(J. mandshurica)
-  
Carya Пекан
(C. illinoensis)
-  
Букови (Fagaceae) Бук
(Fagus)
? -  
Кестен
(Castanea)
Сладък кестен
(C. sativa)
-  
Американски кестен
(C. dentata)
-  
Японски кестен
(C. crenata)
-  
Дъб
(Quercus)
? -  
Брезови (Betulaceae) Елша
(Alnus)
? -  
Леска
(Corylus)
? -  
Габър
(Carpinus)
? -  
Воден габър
(Ostrya)
Обикновен воден габър
(O. carpinifolia)
-  
Плод орех при други семейства
Таксономично
семейство
Таксономичен
род
Име Особености Изображение
Розови (Rosaceae) Слива
(Prunus)
Бадем
(P. dulcis)
-  
Filipendula Брястнолистно орехче
(F. ulmaria)
-  
Острикови (Cyperaceae) Cyperus Земен бадем
(C. esculentus)
-  
Сумахови (Anacardiaceae) Anacardium Кашу
(A. occidentale)
-  
Pistacia Шамфъстък
(P. vera)
-  
Нарови (Lythraceae) Trapa Воден орех
(T. natans)
Плодът е изграден от дебела, черна и твърда обвивка с четири роговидни, разположени на кръст израстъци. Съдържанието на скорбяла е високо. Имат приятен вкус. Наподобяват на сладък варен картоф или кестен. Поради тази причина още от древността се използват за храна от човека. В България също има традиции на консумация на плодовете от хора. Консумират се след сваряване и обелване на твърдата обвивка. В миналото са изхранвани и пасищно отглеждани стада от свине[3].  
Бобови
(Leguminosae)
Фъстък
(Arachis)
? -  
Сминдух
(Trigonella)
Обикновен сминдух
(T. foenum-graecum)
Ядката добита от орехчето на сминдуха се използва за приготвяне на различни ястия в индийската кухня. Най-известно от тях е ястието наречено дал.  
Лецитисови
(Lecythidaceae)
Bertholletia Бразилски орех
(B. excelsa)
-  
Райски орех
(Lecythis)
? Плодът е орех, който е различен по размери, но сходен по строеж с този на бразилския орех. Семената съдържат до 75% мазнини, които на вкус също напомнят този на бразилския орех. Интересен факт е, че растенията имат способност да поглъщат селен от почвата и да го натрупват в големи количества в плодовете си. Ето защо консумацията на семена от орехи би могло да бъде причина за отравяне със селен. Консумацията ме обаче в минимални количества би могла да набави нужното количество при недостиг на селен в организма.  
Протейнови (Proteaceae) Макадамия
(Macadamia)
? -  
Гевуина
(Gevuina)
Чилийски лешник
(G. heterophylla)
-  
Grevillea Чилийски орех
(G. robusta)
-  
Бурзерови
(Burseraceae)
Canarium Филиппински канариум
(C. ovatum)
-  
Комбретови
(Combretaceae)
Тропически бадем
(Terminalia)
? -  
Слезови
(Malvaceae)
Pachira Малабарски кестен
(P. aquatica)
Плодът е вдървисена продълговата и закръглена ягода с маслинен цвят и дължина 10 – 25 cm. В него се съдържат закръглени семена. Плодът съдържа много йод и на вкус наподобява на обикновен орех.  
Млечкови
(Euphorbiaceae)
Ricinodendron Монгонго
(R. rautanenii)
Орехите на плода се консумират от местните бушменски племена в Намибия и Ботсвана още от преди 7000 години. Черупката на плода е много твърда и достигането до семената в нея е изключително трудно. За достигането до нея е нужно орехите да се обработят на пара за да омекне черупката, след това се варят, а за пълното отделяне се пекат на жар. Алтернативен начин за отделянето на черупката е да бъдат открити орехите в слонски изпражнения, които омекват под действието на ензимите в храносмилателната система на слона.[4]  
Aleurites Лумбанг
(A. moluccana)
Плодът е кръгъл с вдървесинена черупка и дължина 4 – 6 cm. Семената му се консумират от хората. Съдържат голямо количество сапунини и форбол и поради тази причина са токсични при консумация в суров вид.[5] От тях се добива и масло, което обаче не е токсично и не дразни дори очите.[6]  
Палмови
(Arecaceae)
Cocos Кокосова палма
(C. nucifera)
Плодът на кокосовата палма се нарича кокосов орех  
Lodoicea Сейшелска палма
(L. maldivica)
Сейшелски орех, малдивски орех  
Миристикови (Myristicaceae) Индийско орехче
(Myristica)
? -  
Борови
(Pinaceae)
Бор
(Pinus)
Сибирски кедър
(P. sibirica)
Сибирски орех  

Хранителна стойност редактиране

Таблица на хранителните вещества[7]
(Хранителна стойност за 100 g)
Орех Лешник Бадем Фъстък Кашу Нахут Макадамия Кестен Шамфъстък Кокосов орех
Енергия, kcal654628575567553364718245562354
Основни, %
Белтъчини15.2314.9521.2225.818.2219.37.913.1720.273.33
Мазнини65.2160.7549.4249.2443.856.0475.772.245.3933.49
Наситени6.1264.4643.7316.8347.7830.62612.0610.4145.55629.698
Мононенаситени8.93345.65230.88924.42923.7971.35858.8770.75923.821.425
Полиненаситени47.1747.9212.0715.5597.8452.6941.5020.86913.7440.366
Холестерол0000000000
Въглехидрати13.7116.721.6716.1330.1960.6513.8252.9627.5115.23
Захари2.614.343.893.975.9110.74.5710.67.666.23
Влакна6.79.712.28.53.317.48.65.110.39
Вода4.075.314.76.55.211.531.3640.483.9146.99
Пепел1.782.292.992.332.542.481.141.22.910.97
Витамини, mg
Витамин A0000000000
α-каротин00.00300000000
β-каротин0.0120.0110.001000.04-0.0140.2490
Витамин B10.3410.6430.2110.640.4230.4771.1950.2430.870.066
Витамин B20.150.1131.0140.1350.0580.2120.1620.1750.160.02
Витамин B31.1251.83.38512.0661.0621.5412.4731.3421.32.54
Витамин B439.245.652.152.5-95.2-1.5-12.1
Витамин B50.570.9180.4691.7670.8641.5880.7580.5540.520.3
Витамин B60.5370.5630.1430.3480.4170.5350.2750.4971.70.054
Витамин B90.0980.1130.0500.240.0250.5570.0110.070.0510.026
Витамин B120000000000
Витамин C1.36.3000.541.2265.63.3
Витамин D000000000.00080
Витамин Е0.715.0326.228.330.90.820.540.500.24
Витамин K0.00270.0142000.03410.009-0.007800.0002
Ликопен000000-01.4050
Минерали, mg
Калций, Ca981142649237105852910514
Желязо, Fe2.914.73.724.586.686.243.690.913.922.43
Магнезий, Mg1581632681682921151303312132
Фосфор, P346290484376593366188107490113
Калий, K4416807057056608753685921025356
Натрий, Na20118122452120
Цинк, Zn3.092.453.083.275.783.431.300.572.21.1
Мед, Cu1.5861.7250.9961.1442.1950.8470.7560.5071.30.435
Манган, Mn3.4146.1752.2851.9341.6552.2044.1311.181.21.5
Селен, Se0.00490.00240.00250.00720.01990.00820.00360.00120.0070.0101
Аминокиселини, mg
Триптофан170193214250287185673527139
Треонин596497598883688716370113667121
Изолевцин625545702907789828314125893131
Левцин1170106314881672147213746021881542247
Лизин4244205809269281291181881142147
Метионин236221151317362253237533562
Цистин208277189331393259610135566
Фенилаланин7116631120133795110346651341054169
Тирозин406362452104950847951188412103
Валин753701817108210948093631781230202
Аргинин22782211244630852123181914022272012546
Хистидин3914325576524565311958850377
Аланин69673010271025837828388212914170
Аспараг. к-на18291679291131461795227010995491803325
Глутам. к-на28163710681053904506337522674103790761
Глицин81672414691554937803454164946158
Пролин70656110321138812797468167805138
Серин934735948127110799734191591216172
Орех в Общомедия

Източници редактиране