Орех (плод)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Орех.
- Тази статия е за плодовете с твърда черупка. За плода на дървото Орех вижте Орех (ядка). За други значения вижте Орех (пояснение).
Орех или орехче (на латински: nux) в ботаниката се нарича вид плодове с характерна твърда черупка. При този вид плодове няма физическо отваряне на плода и отделяне на семена. Понятието не се свежда единствено до биологичния вид орех, а включва и плодовете на редица други растения, като леската, кестена, дъба.
Ботаническо определение
редактиранеВ ботаническата класификация на видовете плодове при покритосеменните растения плодът орех е един от типовете плодове, спадащ към апокарпните {прости или сложни от един видоизменен плодолист} неотварящи се плодове със сух перикарп[1]. Освен орех плодът често се нарича и орехче. Често плод орех с купула се нарича жълъд.
Като отделни типове плодове се класифицират и други два вида:
- Сборно орехче. Състои се от множество неотварящи се едносеменни плодчета. Характерен за семейства Ranunculaceae, Agrimoniaceae и род Geum
- Ягодовидно многоорехче. Характерен за род Fragaria
Плодът орех може да се срещне при множество представители на сем. Лютикови (Ranunculaceae) – например лютиче (Ranunculus), на сем. Розови (Rosaceae) – например очиболец (Potentilla), някои едносемеделни – лаваница (Alisma). Особеност е че плода в тези случаи е сборен многоорехов, тъй като всяко орехче има по едно семе.
Друг тип сборен многоорехов плод е този на ягодата (Fragaria). При нея върху месесто и разраснало се цветно легло, богато на захари и с характерен цвят, се разполагат и плодовете. Те са същински орехчета, но целия плод се означава като лъжлив плод, заради своя произход. Аналогична е ситуацията при омайничето, което също има разраснало цветно легло, но плодчетата са с незначително по-големи размери в сравнение с тези на ягодата.
Плодът на шипката – кучешка роза (Rosa canina) е също близък до строеж на ягодата, въпреки различията на пръв поглед. Плодът на кучешката роза се означава с наименованието цинародий.
Сходен строеж има плода на индийския лотос (Nelumbium nuciferum), но в него цветното легло разраства така, че всяко плодче се оказва разположено в малка вдлъбнатина.
Друг път в еволюцията на многомехунния плод води към формиране на сочните сборни многокостилкови плодове, а от тях – на еднокостилковите.
В овощарството
редактиранеГоляма част от растенията даващи плод орех или негови подобни са култивирани и се отглеждат в овощарството с цел добив на плода за консумация и по-рядко техническа преработка. Най-известните от тях като орех, бадем, леска и кестен спадат към орехоплодните култури. Ягодата е причислена заедно с малина, къпина, френско грозде, бодливо грозде, облепиха, смокиня, лоза и киви към ягодоплодните овощни растения[2].
В лексиката
редактиранеДумата орех в българския език се използва за да посочи дървесният овощен вид Обикновен орех (Juglans regia) и неговите плодове. Плодовете на ореха обработени с цел предлагане на пазара и пряка консумация от хората често се наричат и с определението ядки. Често като ядки се предлагат и ядивната част от плодовете на други видове с плод орехче. Приликата на черупката или ядивната част от плода често са основание и други плодове да бъдат наричани като орех.
В кулинарията
редактиранеПонятието за орех в кулинарията се разминава с ботаническото и в голяма степен се припокрива с термина ядка. Прието е като ядка да се считат всички черупкови плодове, които съдържат ядлива сърцевина, която се консумира под различна форма от хората. Тук обаче освен орехите спадат и ядките на някои костилкови плодове, а така също и соята и нахутът.
Орехите са важен източник на хранителни вещества за хората и за обитателите на дивата природа. Причината за това е, че имат високо съдържание на мазнини и микроелементи и са високо ценени като храна богата на енергия. Голям брой семена са годни за консумация от хората и се използват в готварството, консумират се сурови, покълнали, печени или с допълнителна обработка. Някои се пресоват за масло, което се използва в готварството и козметиката. Орехите са важен източник на храна за дивите животни. Те са особено ценени от животни в умерения климатичен пояс където се събират и съхраняват като хранителен запас и избягване на глада по време на късната есен, зимата и началото на пролетта. Много от животинските видове са развили анатомичен или поведенчески начин да разчупват твърдата обвивка на плода.
Видове, имащи плод орех
редактиранеСъщинските орехи са типични за растенията от разред Fagales със следните по-характерни примери:
Таксономично семейство |
Таксономичен род |
Име | Особености | Изображение | ||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Орехови (Juglandaceae) | Орех (Juglans) |
Обикновен орех (J. regia) |
- | |||||||||||||||||
Черен орех (J. nigra) |
- | |||||||||||||||||||
Манджурски орех (J. mandshurica) |
- | |||||||||||||||||||
Carya | Пекан (C. illinoensis) |
- | ||||||||||||||||||
Букови (Fagaceae) | Бук (Fagus) |
? | - | |||||||||||||||||
Кестен (Castanea) |
Сладък кестен (C. sativa) |
- | ||||||||||||||||||
Американски кестен (C. dentata) |
- | |||||||||||||||||||
Японски кестен (C. crenata) |
- | |||||||||||||||||||
Дъб (Quercus) |
? | - | ||||||||||||||||||
Брезови (Betulaceae) | Елша (Alnus) |
? | - | |||||||||||||||||
Леска (Corylus) |
? | - | ||||||||||||||||||
Габър (Carpinus) |
? | - | ||||||||||||||||||
Воден габър (Ostrya) |
Обикновен воден габър (O. carpinifolia) |
- | ||||||||||||||||||
Плод орех при други семейства | ||||||||||||||||||||
Таксономично семейство |
Таксономичен род |
Име | Особености | Изображение | ||||||||||||||||
Розови (Rosaceae) | Слива (Prunus) |
Бадем (P. dulcis) |
- | |||||||||||||||||
Filipendula | Брястнолистно орехче (F. ulmaria) |
- | ||||||||||||||||||
Острикови (Cyperaceae) | Cyperus | Земен бадем (C. esculentus) |
- | |||||||||||||||||
Сумахови (Anacardiaceae) | Anacardium | Кашу (A. occidentale) |
- | |||||||||||||||||
Pistacia | Шамфъстък (P. vera) |
- | ||||||||||||||||||
Нарови (Lythraceae) | Trapa | Воден орех (T. natans) |
Плодът е изграден от дебела, черна и твърда обвивка с четири роговидни, разположени на кръст израстъци. Съдържанието на скорбяла е високо. Имат приятен вкус. Наподобяват на сладък варен картоф или кестен. Поради тази причина още от древността се използват за храна от човека. В България също има традиции на консумация на плодовете от хора. Консумират се след сваряване и обелване на твърдата обвивка. В миналото са изхранвани и пасищно отглеждани стада от свине[3]. | |||||||||||||||||
Бобови (Leguminosae) |
Фъстък (Arachis) |
? | - | |||||||||||||||||
Сминдух (Trigonella) |
Обикновен сминдух (T. foenum-graecum) |
Ядката добита от орехчето на сминдуха се използва за приготвяне на различни ястия в индийската кухня. Най-известно от тях е ястието наречено дал. | ||||||||||||||||||
Лецитисови (Lecythidaceae) |
Bertholletia | Бразилски орех (B. excelsa) |
- | |||||||||||||||||
Райски орех (Lecythis) |
? | Плодът е орех, който е различен по размери, но сходен по строеж с този на бразилския орех. Семената съдържат до 75% мазнини, които на вкус също напомнят този на бразилския орех. Интересен факт е, че растенията имат способност да поглъщат селен от почвата и да го натрупват в големи количества в плодовете си. Ето защо консумацията на семена от орехи би могло да бъде причина за отравяне със селен. Консумацията ме обаче в минимални количества би могла да набави нужното количество при недостиг на селен в организма. | ||||||||||||||||||
Протейнови (Proteaceae) | Макадамия (Macadamia) |
? | - | |||||||||||||||||
Гевуина (Gevuina) |
Чилийски лешник (G. heterophylla) |
- | ||||||||||||||||||
Grevillea | Чилийски орех (G. robusta) |
- | ||||||||||||||||||
Бурзерови (Burseraceae) |
Canarium | Филиппински канариум (C. ovatum) |
- | |||||||||||||||||
Комбретови (Combretaceae) |
Тропически бадем (Terminalia) |
? | - | |||||||||||||||||
Слезови (Malvaceae) |
Pachira | Малабарски кестен (P. aquatica) |
Плодът е вдървисена продълговата и закръглена ягода с маслинен цвят и дължина 10 – 25 cm. В него се съдържат закръглени семена. Плодът съдържа много йод и на вкус наподобява на обикновен орех. | |||||||||||||||||
Млечкови (Euphorbiaceae) |
Ricinodendron | Монгонго (R. rautanenii) |
Орехите на плода се консумират от местните бушменски племена в Намибия и Ботсвана още от преди 7000 години. Черупката на плода е много твърда и достигането до семената в нея е изключително трудно. За достигането до нея е нужно орехите да се обработят на пара за да омекне черупката, след това се варят, а за пълното отделяне се пекат на жар. Алтернативен начин за отделянето на черупката е да бъдат открити орехите в слонски изпражнения, които омекват под действието на ензимите в храносмилателната система на слона.[4] | |||||||||||||||||
Aleurites | Лумбанг (A. moluccana) |
Плодът е кръгъл с вдървесинена черупка и дължина 4 – 6 cm. Семената му се консумират от хората. Съдържат голямо количество сапунини и форбол и поради тази причина са токсични при консумация в суров вид.[5] От тях се добива и масло, което обаче не е токсично и не дразни дори очите.[6] | ||||||||||||||||||
Палмови (Arecaceae) |
Cocos | Кокосова палма (C. nucifera) |
Плодът на кокосовата палма се нарича кокосов орех | |||||||||||||||||
Lodoicea | Сейшелска палма (L. maldivica) |
Сейшелски орех, малдивски орех | ||||||||||||||||||
Миристикови (Myristicaceae) | Индийско орехче (Myristica) |
? | - | |||||||||||||||||
Борови (Pinaceae) |
Бор (Pinus) |
Сибирски кедър (P. sibirica) |
Сибирски орех |
Хранителна стойност
редактиранеТаблица на хранителните вещества[7] (Хранителна стойност за 100 g) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Орех в Общомедия |
Източници
редактиране- ↑ Кожухарова К., Стоянов К. & Райчева Цв. 2011. Анатомия и морфология на растенията. Ръководство за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър. Акад. изд. АУ-Пловдив Архив на оригинала от 2021-08-31 в Wayback Machine..
- ↑ Биологично производство на орехоплодни култури Архив на оригинала от 2013-01-26 в Wayback Machine., Agrobiostim
- ↑ Джулюн, Воден орех (Trapa natans), bgflora
- ↑ THE MONGONGO/MANKETTI NUT – Ricinodendron rautanenii (Schinziophyton rautanenii)
- ↑ Scott, Susan и др. Poisonous Plants of Paradise: First Aid and Medical Treatment of Injuries from Hawaii's Plants. University of Hawaii Press, 2000. ISBN 978-0-8248-2251-4. с. 26.
- ↑ Price, Len. Carrier Oils For Aromatherapy And Massage, 4th edition 2008 p 119. ISBN 1-874353-02-6
- ↑ USDA Nutrient Database