Български владетели

Уикимедия списък
(пренасочване от Български владетел)
Част от серията статии
за българите
Coat of arms of Bulgaria.svg

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)
Република Македония
Сърбия
Румъния · САЩ · Унгария
Гърция · Източна Тракия
Малоазийски българи
Банатски българи
Бесарабски българи
Карашовени
Българи-мюсюлмани (Помаци)
Горани · Гагаузи

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език
източни (рупски) · западни
(торлашки · шопски · македонски)
банатски

История · Владетели

Списък по исторически периодРедактиране

Титла Име Династия Династичен герб Години на управление Бележки

Владетели на Велика БългарияРедактиране

Хан (патриций)[1] Кубрат (Курт) род Дуло — 632 – 665 [2] Основател на Велика България
Хан[1] Батбаян (Безмер) род Дуло — 665 – 668 [2]

Владетели на Първата българска държаваРедактиране

Хан[1] Аспарух род Дуло — 681 – 700 Основател на Дунавска България. Син на хан Кубрат
Хан[1] (кесар) Тервел (Тривелий) род Дуло — 700 – ок. 718 Син на хан Аспарух
Хан[1] Кормесий род Дуло — ок. 718 / 738 Първороден син на хан Тервел
Хан[1] Севар род Дуло — 738 – 753 Син на хан Кормесий. Убит от боилите за провизантийска политика
Хан[1] Кормисош род Вокил — 753 / 756
Хан[1] Винех род Вокил — 753 – 760 Убит заедно с рода си за провизантийска политика
Хан[1] Телец род Угаин — 760 – 763 Убит от боилите след военно поражение
Хан[1] Сабин род Вокил — 763 – 765 Детрониран от народен събор за провизантийска политика
Хан[1] Умор род Вокил — 765 – управлява само 40 дни Син на хан Савин. Свален с бунт, за да не провежда провизантийска политика
Хан[1] Токту род Угаин – 765 – управлява няколко месеца Внук на хан Севар. Детрониран и убит заедно с брат си от провизантийската аристокрация
Хан[1] Паган неизвестен род — 765 – 766 Син на хан Винех. Убит от слугите си за провизантийската си политика
Хан[1] Телериг неизвестен род — 766 – 777 Син на хан Тервел и брат на хан Кормесий
Хан[1] Кардам неизвестен род — 777 – 803 Син на хан Телериг
Хан[1] Крум (Крун) неизвестен род, може би Дуло — 803 – 814 Син на хан Токту. Пръв владетел от Крумовата династия
Хан (канасубиги) Омуртаг Крумова династия, вероятно част от Дуло — 814 – 831 Син на хан Крум
Хан (канасубиги) Маламир Крумова династия, вероятно част от Дуло — 831 – 836 Син на хан Омуртаг
Хан[1] Пресиян I Крумова династия, вероятно част от Дуло — 836 – 852 Племенник на хан Маламир
Княз[1] / Борис I (Михаил) Крумова династия, вероятно част от Дуло — 852 – 864 – хан
864 – 889 – княз		 Син на хан Пресиян
Княз Владимир (Расате) Крумова династия, вероятно част от Дуло — 889 – 893 Първороден син на княз Борис I
Цар Симеон I Крумова династия, вероятно част от Дуло — 893 – 913 – княз
913 – 918 – василевс на българите
918 – 927 – василевс на българите и ромеите		 Син на княз Борис I и брат на княз Владимир
Цар Петър I (Свети цар Петър) Крумова династия, вероятно част от Дуло — 927 – 969 Син на Симеон I
Цар Борис II Крумова династия, вероятно част от Дуло — 969 – 971 Първороден син на цар Петър I
Колективно наместничество на комитопулите Давид, Мойсей, Арон, Самуил Комитопули — 971 – 977 Синове на Комит Никола
Цар Роман Крумова династия, вероятно част от Дуло — 977 – 997 Син на цар Петър I, брат на цар Борис II
Цар Самуил* – Комитопули — 997 – 1014 Син на Комит Никола
Цар Гавраил Радомир* Комитопули — 1014 – 1015 Син на цар Самуил
Цар Иван Владислав Комитопули — 1015 –1018 Братовчед на цар Гаврил Радомир
Княз Пресиян II-Фружин* Комитопули — 1018 Син на цар Иван Владислав

Владетели при въстания срещу византийската властРедактиране

Цар Петър II (Делян) Комитопули, — 1040 – 1041 Син на цар Гаврил Радомир
Цар Петър III (Константин Бодин) Комитопули, — 1072 най-малкият син на зетския крал Михаил от династията Воиславлевичи. Внук на Теодора Косара и Иван Владимир.
Цар Нестор ?, — 1074 Вдига въстание против ромейската власт в Северна България.
Цар Добромир ?, — 1079 Вдига въстание против ромейската власт в Месемврия.

Владетели на Втората българска държаваРедактиране

Цар Петър IV (Тодор) Асеневци   1185 – 1197
Цар Иван Асен I (Белгун) Асеневци   1190 – 1196 Брат на цар Петър IV
узурпатор Добромир Хриз ? - 1185 - 1203 Самостоятелен владетел в Просек.
Цар Иванко Асеневци   1196 Братовчед на цар Иван Асен I и негов убиец.Впоследствие се обявява за независим владетел във Видинско.
севастократор Стрез Асеневци 1207 - 1219 Самостоятелен владетел в Просек.
деспот Алексий Слав Асеневци 1207 - 1230 Самостоятелен владетел в Мелник.
Цар Калоян (Йоаница) Асеневци   1197 – 1207 Брат на царете Асен и Петър
Цар Борил Асеневци   1207 – 1218 Според някои е узурпатор. Племенник на Асен, Петър и Калоян
Цар Иван Асен II Асеневци   1218 – 1241 Син на цар Иван Асен I
Цар Коломан (Калиман) I Асен Асеневци   1241 – 1246 Регентски съвет
Цар Михаил II Асен Асеневци   1246 – ок. 1253 – регенти
ок. 1253 – 1256 – цар		 Регентски съвет, начело с Ирина Комнина; после самостоятелно
Цар Калиман II Асеневци   1256
Цар Ростислав Михайлович тъст на Михаил II Асен 1256 – 1261
Цар Мицо Асен Мицо / Асеневци — 1256 – 1263
Цар Константин I Асен Тих / Асеневци — 1257 – 1277
Император Яков Светослав Асеневци — 1262 – 1276 Обявява се за независим владетел на Видинско.
Цар Ивайло (по прякор Бърдоквата) ? — 1278 – 1279
Цар Иван Асен III Мицо / Асеневци — 1279 – 1280 Син на цар Мицо Асен
Цар Георги I Тертер Тертеровци   1280 – 1292
Цар Шишман I Шишмановци / Асеневци — 1280 – 1313 Видински деспот, наследник на Асеневци. Обявява се за цар, но признава върховенството на Търново
Цар Смилец Смилец   1292 – 1298
Цар Йоан Смилец Смилец   1298 – 1300 Регентски съвет, начело с майка му Смилцена, а после с деспот Елтимир
Цар Чака татарин, потомък на Чингис хан / Тертеровци — 1299 – 1300
Цар Теодор Светослав (Светослав Тертер) Тертеровци   1300 – 1321
Цар Михаил Тих / Асеневци — 1301 Син на Константин I Асен и Мария Палеологина
Цар Георги II Тертер Тертеровци   1321 – 1322
Цар Михаил III Шишман Асен Шишмановци / Асеневци — 1323 – 1330
Цар Иван Стефан Шишмановци / Асеневци — 1330 – 1331
Цар Иван Александър Шишмановци (Срацимировци)   1331 – 1371
Цар Белаур Шишмановци / Асеневци — 1331 – 1336 Брат на Михаил III Шишман. Управлява Видинската област, убит след война с Търново
Цар Михаил Асен Шишмановци / Асеневци — 1336 – 1354 Син на Иван Александър, обявен за съцар в Търново
Цар Иван Асен IV Шишмановци / Асеневци — 1336 – 1349 Син на Иван Александър, обявен за съцар в Преслав
Цар Иван Срацимир Шишмановци (Срацимировци)   1336 – 1355 – съцар
1355 – 1396 – цар		 Обявен за съцар.
Управлява Видинското царство с прекъсване
Цар Шишман II Шишмановци / Асеневци — 1341 Син на Михаил III Шишман. Непризнат в България, признат във Византия (в емиграция)
Севастократор Момчил — 1341 Самостоятелен владетел на Беломорска област.
Цар Иван Шишман Шишмановци (Срацимировци)   1371 – 1395 Управлява Търновското царство
Цар Иван Асен V Шишмановци (Срацимировци)   1371 – 1388 Брат на Иван Шишман, известен и като цар Ясен
Цар Фружин Шишмановци (Срацимировци), потомък на Иван Шишман   1393 – 1417 Умира в изгнание без да управлява
Цар Константин II Асен Шишмановци (Срацимировци)   1396 – 1422 Умира в изгнание без да управлява

Владетели при въстания срещу османската властРедактиране

Цар Константин II Асен, Константин С(т)рацимир Шишмановци (Срацимировци), единствен син на цар Иван Срацимир   1598
Цар Фружин Шишмановци (Срацимировци), син на цар Иван Шишман. Бори се над 40 години за престола и освобождението на България.   1598
Цар Шишман III, Тодор Балина Шишмановци (Срацимировци), вероятно потомък на Фружин   1598
Цар Ростислав Стратимирович Шишмановци (Срацимировци)   1686
Крал Петър Карпош Обявен за крал от Свещената Римска империя. Обявил карпошкото въстание през 1689 г. 1689
Княз Велчо Атанасов Обявил през 1835 г. въстание в Търновско с претенции за княз на България. Велчова завера 1835

Владетели на Третата българска държаваРедактиране

Княз Александър Боев Екзарх Два пъти кандидат за княз на България, участвал официално в гласуването.
Княз Александър I Батенберг Батенберг   17 април 1879 – 26 август 1886
Княз Валдемар Датски Олденбургови, (Дания)   29 октомври 1886 Избран за княз от III ВНС, но отказва престола
Княз / цар Фердинанд Сакскобургготски   7 юли 1887 – 22 септември 1908 – княз
22 септември 1908 – 3 октомври 1918 – цар
Цар Борис III Сакскобургготски   3 октомври 1918 – 28 август 1943 Син на княз/цар Фердинанд
Цар Симеон II Сакскобургготски   28 август 1943 – 15 септември 1946 Регентски съвет. Син на цар Борис III. Министър-председател на България от 2001 до 2005 г.

Родословни дърветаРедактиране

  • Крумовата династия

  • Династия на Комитопули

  • Асенова династия

  • Смилецовата династия

  • Тертеровата династия

  • Шишмановата династия

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Няма преки данни за титлата на повечето ранни български владетели. Запазеният късен средноруски препис на „Именник на българските ханове“ използва титлата княз. По аналогия с използваната от Омуртаг и Маламир титла „канасубиги“ (KANAΣYBIΓI) съвременните историци им приписват титлата кан или хан. Самата титлата „кан“, произлизаща от Централна Азия, е разпространена най-вече сред монголите и тюрките.
  2. ↑ а б Именник на българските канове

Вижте същоРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Български_владетели&oldid=10571655“.