Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Молотов.

Молотов (от 3 август 1957 г. – „Слава“) е съветски лек крайцер, от проекта 26-бис, участник във Великата отечествена война. Наречен в чест на Вячеслав Молотов.

„Молотов“
Molotov1941Sevastopol.jpg
Крайцера „Молотов“ в Севастопол, 1941 г.
Флаг Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
Клас и тип Лек крайцер от проект 26-бис, „Максим Горки“
Производител Корабостроителен завод № 198 в Николаев, СССР.
Живот
Поръчан юли 1934 г.
Заложен 14 януари 1937 г.
Спуснат на вода 4 декември 1939 г.
Влиза в строй 14 юни 1941 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран на 4 април 1972 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 191,4 m
Ширина 17,7 m
Газене 6,3 m
Задвижване 2 парни турбини;
6 парни водотръбни котли шатров тип;
2 гребни винта;
133 000 к.с.
Скорост 36 възела
(66,67 km/h)
Водоизместимост 7756 t (нормална)
8 882 t (стандартна)
Броня пояс: 70 mm;
траверси: 70 mm
палуба: 50 mm
кули: 50 – 70 mm
бойна рубка: 100 – 150 mm
Екипаж 863 души
Далечина на
плаване
3680 морски мили на 15 възела ход;
Радиолокационна
станция (РЛС)
станция Редут-К
Радиоелектронно
оборудване
2 жирокомпаса „Курс-2“;
4 5” магнитни компаса
Въоръжение
Артилерия 3x3 180 mm
Зенитна артилерия:
6x1 100 mm
9x1 45 mm
4 зенитни картечници 12,7 mm ДШК
Самолети 2 хидроплана КОР-2;
1 катапулт ЗК-1а
Торпеда 2x3 533 mm ТА 1-Н
Други 50 дълбочинни бомби, 164 мини
„Молотов“ в Общомедия

Създаване на проектаРедактиране

На 15 април 1932 г. е утвърдено официалното оперативно-тактическо задание за разработката на проект за лек крайцер, предназначен за подсигуряване на бойните действия на подводниците при своите бази и в морето, разузнаване и поддръж­ка на разузнаването и атаките на есминците, атаки (отра­зяване) на десанта на противника и подсигуряване на собствените тактически десанти, участия в ком­биниран удар на силите на флота по против­ника в морето, бой с крайцерите на противни­ка.

НИВК на ВМС разработва ескизния проект на крайцера, утвърден на 20 април 1933 г. На 8 май с ЦКБС-1 е сключен договор за разработката на общ (технически) проект. Процедурата по проектирането се ръководи от началника на корпусния отдел на бюрото А. Й. Маслов, назначен за главен конструктор през 1935 г. Главен наблюдаващ от ВМС е В. П. Благовещенски. В основата на проекта 26 (така е наречен той) е чертежа на крайцера „Eудженио ди Савоя“, за същият крайцер е предназначена и главната енергетична установка, която италианците решават да продадат на СССР. За приемане на механизмите на фирмата „Ансалдо“, през юли 1934 г., е изпратен главният инженер на ЦКБС-1 В. А. Никитин. Получавайки документацията, съветските инженери са принудени да я преработят при съставянето на чертежите.

Строителство на корабаРедактиране

За разлика от напречната система на набора, типична за италианските кораби, съветските инженери изготвят крайцера по смесената система, класическа за съветското предвоенно корабостроене: в средната части се използва надлъжната система със шпациея на раменнните шпангоути от 750 mm, а в краищата – напречна със шпация 500 mm (при италианците тя е 760 mm). Обърнато е внимание на конструкцията на мястото на стиковане на двете системи, за да се избегне рязкото изменение на площта на сечението и появата на концентрации на напрежение. Палубната и бордовата броня са разглеждани като част от основните връзки, подсигуряващи общата надлъжна здравина. Благодарение на това корпуса на всеки крайцер от проекта 26 се оказва по-силен от корпуса на италианския кораб.

Строителството на крайцера, който е кръстен „Молотов“, започва в Николаевския завод № 198 на 14 януари 1937 г. Секциите на корпуса се сглобяват на малкия стапел № 4. След освобождаване на стапел № 1 средната част на корпуса е приспусната до ръба във водата, а след това със 150-тонен кран нейните секции започват да се подават на стапел № 1. Спуска на вода е осъществен на 4 декември 1939 г. От 11 ноември 1940 г. до 18 март 1941 г. са заводските изпитания, а от 19 март до 31 май и държавните изпитания. На ходовите изпитания кораба показва най-добрите за крайцерите от своя проект скоростни показатели: 36,3 възела при мощност на турбините от 133 хил. к.с. Влиза в състава на Черноморския флот на 14 юни 1941 г. В навечерието на войната влиза в отряда на леките сили на ескадрата на ЧФ и в същото време е единственият кораб във ВМС на СССР, на който има поставена съветската радиолокационна станция „Редут-К“. На 15 юни 1941 г., на следващия ден след влизането му в строй, крайцера участва в големи флотски учения, в хода на които неговата РЛС успешно е използвана за откриване на самолети.

 
Хидросамолет КОР-2 на катапулта на крайцера „Молотов“, 1941 г.

Крайцера в годините на Великата отечествена войнаРедактиране

Отразяване на въздушни атаки в СевастополРедактиране

От 22 юни до 1 ноември 1941 г. крайцера се базира в Севастопол, отработвайки организацията на службата и участвайки в противовъздушната отбрана на Черноморския флот. На 24 юни е установена телефонна връзка между крайцера, щаба на флота и КП на ПВО, благодарение на която данните от станцията „Редут-К“ се съобщават в щаба на флота по кабел. Станцията работи понякога по 20 часа на денонощие, но нито веднъж не излиза от строй. В корабния дневник на крайцера е записано:

Всички опити на противника да произведат внезапно нападение над базата за стоянка на крайцера нямат успех благодарение на бдителността на личния състав на РЛС, заблаговременно предупреждаващ ПВО на базата за откриване на самолети на противника с време, достатъчно за привеждане в готовност на средствата за ПВО – изтребителната авиация и зенитната артилерия.

След превземането от немците на кримските летища командващия Черноморския флот заповядва да се изведат корабите в Поти. В нощта на 1 ноември 1941 г. „Молотов“, „Парижская коммуна“, „Ташкент“ и „Сообразительный“ се насочват към Поти, а на 3 ноември крайцера преминава от Поти в Туапсе за усилване на ПВО на базата. По-късно той се използва за артилерийската поддръжка на войските на 51-ва армия.

Рейдове от ТуапсеРедактиране

На 8 ноември в 22:40 крайцера се насочва от Туапсе в района Феодосия – Чауда за обстрел на скопленията на техника и жива сила на немците в Марфовка, Новоселовка, Кенегес и Атан Алчиш. Командира на кораба капитан 1-ви ранг Ю. К. Зиновиев решава да произведе огневите налети на един боен курс и да обстрелва най-отдалечените обекти, за да изпълни бойната задача колкото е възможно по-скоро: след обстрела на една цел, кораба пренася огъня на следващата, а на един курс при съхраняване на хода даже се повишава точността. В 4:06 на 9 ноември „Молотов“ ляга на курс 282° и на скорост от 14 възела открива огън с триоръдейни залпове от оръдията на главния калибър. Целите се намират на разстояние 105 – 140 кабелтови. В 5:26 след 95 изстрела крайцера се оттегля в морето на скорост 28 възела, стремейки се разсъмване да се окаже като минимум на 50 мили от брега. В 16:50 той се връща в Туапсе, а в 21:15 излиза за поредната операция по обстрел от района Елчан Кая на силите на противника в Султановка, Марфовка и Пташкино.
От 4:20 до 5:06 на 10 ноември кораба прави три огневи галса, и израсходва 96 снаряда на главния калибър. В резултат на тези обстрели, по съобщение на щаба на 51-ва отделна армия, противника понася значителни загуби. На обратния път „Молотов“ в 7:15 отразява атаката на четири торпедоносеца и в 9:50 се отклонява от бомбите, хвърлени по него от четири бомбардировача. В базата пристига в 19:30.

Транспортиране на пехотни части. Евакуация на ранениРедактиране

През декември 1941 г. в хода на подготовката за Керченско-Феодосийската десантна операция крайцера влиза в състава на отряда за прикритие наравно с лидера „Ташкент“ и есминеца „Смышлёный“. Командва отряда командира на крайцера Ю. К. Зиновьев. Два баркаса на „Молотов“ с екипаж от 10 матроса и старшини са предадени на крайцера „Красний Крим“, който според плана на операцията трябва да пусне котва на Феодосийския рейд и да произвежда стоварването на десанта с помощта на плавсредства. Но настъплението на немците към Севастопол изменя плановете и сроковете за провеждане на тази операция. Във връзка с началото на втория щурм над Севастопол „Молотов“ получава заповед да достави в главната база части на 386-та стрелкова дивизия.

На 24 декември в 17:00 той отплава от Туапсе и се насочва за Поти. Оказва се, че войската трябва да се приема на рейда Очамчири с помощта на спомагателни съдове. На 25 декември крайцера пристига на рейда и пуска котва, но поради силното вълнение спомагателните съдове не могата да излязат в морето, и „Молотов“ трябва да отиде в Поти. В течение на следващите два дни на кораба от причала са натоварени 15 вагона авиобомби и боеприпаси, оръдия и миномети, а на рейда от буксири и парахода „Потемкин“ са качени 1200 бойци и командири. В 7:55 на 28 декември крайцера вдига котва и взема курс към главната база (при прехода скоростта му достига 32 възела), На 29 декември в 7:10 той пристига в Севастопол. Едновременно тук пристигат линкора „Парижская коммуна“ и два есминеца. Разтоварването им е на Уголний причал в Северния залив под обстрел на противника (загиват два матроса, много са ранени, самият кораб получава множество осколъчни пробойни в кърмовата част на корпуса).

В хода на разтоварването „Молотов“ води огън по станциите Бахчисарай, Белбек и други цели, участвайки в артподдръжката на сухопътните войски, и отбива атаката на осем немски бомбардировача. В резултат нито един от бомбардировачите не успява да повреди кораба, един от тях даже е свален. 100 mm оръдия на крайцера повече от час обстрелват силите на немците, които се опитват да атакуват 30-та брегова батарея. Главният калибър води огън по Морозовка, където е скоплението на бронетехниката на немците. Скоро немците започват да водят ответен огън, и „Молотов“ в 19:20 се швартова на Телефонния пристан. За 29 декември той израсходва 205 снаряда калибър 180 mm и 107 калибър 100 mm. От стрелбите на крайцера в Бахчисарай са разрушени 16 вагона с боеприпаси и няколко склада, а в Верхнем Садовом са унищожени 9 автомобила. Взема на борда 600 ранени бойци от Приморската армия и евакуируеми жители на Севастопол, и в 1:05 на 30 декември в условията на силна пясъчна буря и 8-бален северен вятъра крайцера отплава от главната база за Новоросийск.

В нощта на 1 януари заедно с лидера „Ташкент“ той подсигурява прехода и разтоварването на транспортите „Абхазия“ и „Белосток“, доставящи от Новоросийск в Севастопол части на 386-та стрелкова дивизия. На „Молотов“ също има 700 червеноармейци, боеприпаси и батарея реактивни установки БМ-8. Сутринта той се швартова в Южния залив и пристъпва към разтоварване, а през деня, стоейки на котва в Северния залив, поддържа с огън войските на 3-ти и 4-ти сектор на отбраната на града. Главния калибър и 100 mm оръдия обстрелват скопленията на немско-фашистските войски и летището. На 2 януари в 4:10 крайцера, вземайки 500 евакуируеми (от тях 340 ранени), отплава от Севастопол и в 16:40 застава към пирс № 11 в Туапсе. Вечерта на 3 януари, натоварил боеприпаси, той се насочва за Новоросийск, където пристига в утрото на следващия ден. С 664 бойци попълнения на борда, кораба в 18:15 взима курс за Севастопол. В морето към него се присъединява лидера „Ташкент“. На 5 януари в 5:20 сутринта „Молотов“ се швартова на стената в Южния залив и започва стоварването на войските и боеприпасите. В течение на четири дни той обстрелва от 180 mm и 100 mm оръдия позициите на противника в района на Мекензиевите планини, а на 8 януари, с 539 ранени на борда, в 17:50 отплава за Туапсе, където пристига на 9 януари в 8:45.

Аварията при нефтопирс № 4 и ремонтРедактиране

В нощта на 21 януари по 22 януари 1942 г. крайцера стои при нефтопирс № 4, швартован по десния борд, спусната е лявата котва, а от кърмата е подадено въже към бочка. По кърмата на крайцера се намира есминеца „Смышлёный“, при съседния пирс се намира „Красний Кавказ“ и танкера „Кремъл“. Към 4 часа сутринта от планините върху порта се стоварва норд-ост (бора). Силният вятър и вълни започват да люлеят крайцера и да го блъскат в стената, швартовите се късат един след друг. Поради опасността да се повреди цялата обшивка на десния борд, в 7:47 командира заповядва да се отдалечат от пирса и пуснат две котви на малкия рейд, стабилизирайки се с машините. Но вятъра е прекалено силен, и лявата котвена верига скоро се къса, а втората котва не може сама да удържи кораба на място. Вълните го отнасят към бетонния мол. „Молотов“ дава на заден ход, но поредната вълна го избутва напред, и в 8:36 той се удря с носа в мола, повреждайки форщевена и деформирайки обшивката. Веднага крайцера е понесен назад, кърмата по левия борд се ударя в пирса, в резултат на което се оказва повредена обмотката за размагнитване. В 8:53 под винтовете попада бочка, и трябва да спрат машините. Към пирса са подани швартови, за да се опънат със шпила, но и те скоро се скъсват. Вятъра кораба започва да обръща с носа наляво, с форщевена си той минава по борда на крайцера „Красний Крим“ и протаранва танкера. В 9:06 бочка излиза изпод винтовете, но крайцера е натиснат към кърмата на есминеца „Смышленый“, причинявайки му сериозни поврежди. В 9:23 по заповед на командира на крайцера наводняват носовите диферентни отсеци, и съда ляга с носа на грунта.

Вятъра и вълните навалят кораба с кърмата на пирса, при това се разрушава обшивката. В 10:07 на помощ му се притичва есминеца „Сообразительный“ за поддържане на кърмата, но 10-балният вятър не му позволява да се приближи на необходимата дистанция. Боцманската команда на крайцера успява да подаде няколко въжета към пирса, но поредната вълна дръпва кораба и ги къса. Скъсаното въже смъртоносно ранява старшина, още два матроса са осакатени. Въжето е подадено на есминеца едва към обяд. Приближилия се по-късно буксир също успява да вземе въже откъм кърмата. След 16 часа щорма започва да стихва.

В резултат на развилнялата се стихия е повредена обшивката на левия борд в кърмата от 264-я шпангоут до транеца, по левия борда са скъсани 4 шпангоута (от 290 до 293-я), също е счупен кърмовия клюз, с 400 mm е огънат форщевена, наводне е таранният отсек, повредени са тръбопроводи за отопление в кърмовите помещения и оборудването на отсека за димапаратурата. Ремонта на крайцера е баправен в кораборемонтния завод в Туапсе. На 14 февруари работите са завършени, но поради недостатъчните производствени мощности на предприятието форщевена не е напълно поправен, което снижава скоростта на „Молотов“ с 2 – 3 възела. Едва в завод № 201, с помощта на кесон, форщевена е възстановен напълно.

Обстрели във Феодосийския заливРедактиране

След завършването на ремонта крайцера е привлечен за обстрел над войските на противника по крайбрежието на Феодосийския залив, подсигурявайки поддръжката на настъплението на войските на Кримския фронт. Вечерта на 20 февруари 1942 г. „Молотов“ под флага на командира на ОЛС контраадмирал Н. Е. Басистий в съпровождение на есминците „Сообразительный“ и „Смышлёный“ излиза в определения район, а на 21 февруари в 1:30 открива огън по Коктебел и Стари Крим, изстелвайки в условията на люлеене в течение на 18 минути 60 снаряда калибър 180 mm. Към 8 часа щорма достига осем бала, а крена на кораба се увеличава до 37°. При смяна на курса носа и кърмата попадат на върховете на различни вълни и корпуса се огъва, а на горната палуба се образува гънка от борд до борд. След като „Молотов“ слиза от върховете на вълните, гънката безследно изчезва, само в камбуза от палубата се отлепя керамичена плоча. Есминците получава тежки повреди, и в 16:20 отряда се връща в базата.

На 26 февруари „Молотов“ под флага на Н. Е. Басистий излиза в морето. Него го съпровождат лидера „Харков“, есминците „Сообразительный“ и „Смышлёный“. В 21:40 отряда се среща с линкора „Парижская коммуна“, съпровождан от два есминеца. До Феодосийския залив корабите плават заедно, а след това се насочват към своите райони за стрелба. На 27 февруари в 0:05 крайцера открива огън по позициите на противника в района на Феодосия, изстрелвайки в течение на 25 минути 60 снаряда на главния калибър. Огъня се води по площ на дистанция 110 кабелтови от всички кули пооръдейно. Завършвайки стрелбата, кораба отплава за района на дневното маневриране и едва след настъпването на тъмнината отново се приближава към брега. В 22:03 той отново открива огън по Феодосия и обстрелва порта ѝ, за 20 минути изразходвайки 40 снаряда калибър 180 mm. В 2:10 той отново обстрелва Феодосия, пускайки за 15 минути 33 снаряда. На 28 февруари в 2:30 крайцера се насочва към базата, където пристига в 10:27. Вечерта на същия ден в 19:08 той отново се насочва във Феодосийския залив и на 1 март в 2:43 от дистанция 134 кабелтови открива огън по немските позиции, изстрелвайки 40 снаряда за 11 минути. След това той се отдалечава от брега в морето и с настъплението на тъмнината се връща в залива. В 22:34 от дистанция 147,5 кабелтови той отново започва да стреля по врага и за 10 минути изстрелва още 40 снаряда по противника. На 2 март в 9:05 се връща в базата.

За средата на март 1942 г. е запланирано настъпление на 44-та армия на Керченския полуостров. До началото на операцията корабите на ЧФ нанасят удари по позициите на неприятеля, поддържайки левия фланг на армията. На 14 март в 21:09 крайцера в охраната на лидера „Ташкент“ и есминеца „Бдительный“ излиза от Туапсе, а от 4:20 до 4:34 на следващия ден обстрелва укрепените пунктове на противника в района Феодосия-Стари Крим, изстрелвайки 80 снаряда калибър 180 mm, и в 11:40 се връща в базата. На 16 март в 18:50 в съпровождение на есминеца „Свободный“ крайцера отново се насочва за Феодосийския залив. На 17 март от 1:18 до 1:41 той обстрелва селищата Корокел, Болшие Камиши, Саригол, изразходвайки 149 снаряда на главния калибър, и в 8:13 се швартова в Туапсе. На 18 март немската авиация извършва масирано нападение над порта, и няколко бомби падат до крайцера (повреди няма). Вечерта на същия ден „Молотов“ в съпровождение на есминеца „Свободный“ излиза за Поти, където от 20 март за 25 дни влиза за ремонт в завод № 201.

Трето настъпление на немците към СевастополРедактиране

На 7 юни започва третото настъпление на немците към Севастопол. За неговото отражение на Приморската армия са необходими подкрепления. В 14:13 на 10 юни „Молотов“ отплава от Поти и в утрото на 11 юни пристига в Новоросийск. На 12 юни в 0:51, с 2998 бойци на борда 138-ма отделна стрелкова бригада, 28 оръдия, 8 миномета, над 1000 автомата и до 150 t боеприпаси, продоволствия и медикаменти, крайцера с есминца „Бдительный“ излиза в морето. Спусналите се към анатолския бряг, корабите обръщат на запад. В здрача на 12 юни отряда ляга на курс към обсадения град.

В 18:23 над корабите се появява самолет-разузнавач, а в 20:28 започва и бомбардировката на корабите. Отначало 6 пикиращи бомбардировача се опитват да атакуват съдовете, но и двата се отклоняват от хвърлените върху тях бомби. След това „Молотов“ е атакуван по десния борд от два пикировачи и едновременно от левия борд от четири торпедоносци. Един от последните е свален, а от хвърлените от тях торпеда крайцера се уклонява. 6 минути след това нападение „Молотов“ от хоризонтален полет е безрезултатно атакуван от бомбардировачи. След още 4 минути последва съвместната атака на два торпедоносеца и два бомбардировача. Корабите избягват преките попадения, но от близките разриви в корпуса на крайцера започва теч, и временно излизат от строя някои механизми. Пробивайки блокадата, зенитчиците на „Молотов“ за 30 минути (от 20:28 до 20:57) изразходват 96 снаряда калибър 100 mm, 147 калибър 45 mm, 406 калибър 37 mm и 1082 патрона калибър 12,7 mm.

В 23:52 кораба доближава до Уголния пристан и, съгласно получената заповед от щаба на Севастополския отбранителен район, открива огън на 13 юни в 1:58 по Бахчисарай от двете носови кули (по два изстрела в залп). Артилеристите на крайцера успяват да поразят ешелон с боеприпаси. Едновременно 100 mm оръдия обстрелват Камишли. Междувременно започва стоварването на боеприпасите и артилерията по десния борд на причала по две сходни и осем лодки и по левия борд по две сходни на баржа. При пристигането на крайцера на причала се събира тълпа ранени и евакуируеми, които с края на работите се устремяват към кораба, запълвайки помещенията и палубата и пречещи на разтоварването, за това неразтоварени остават 42 t боеприпаси. След края на стрелбата по Бахчисарай, „Молотов“ пренася огъня към Сюрен и Опитное, изразходвайки 51 снаряда калибър 180 mm и 84 калибър 100 mm. С 1065 ранени и 350 жени и деца на борда, крайцера в 2:30 на 13 юни отдава швартовите и след есминеца „Бдительный“ излиза от Севастополския залив. Преминавайки Херсонския маяк, крайцера по задание на щаба на Севастополския отбранителен район обстрелва немските войски в пунктовете Торопова дача, Сухая балка, Сухая речка и Камари. Завършвайки стрелбата (изразходвани 73 снаряда калибър 180 mm), корабите увеличават хода до 28 възела, обръщат на юг и в 19:40 благополучно се връщат в Туапсе.

На 10 и 13 юни вражеската авиация потопява транспортите „Абхазия“ и „Грузия“, плаващи за Севастопол с боеприпаси. Защитниците на града остават почти без снаряди, и командващия Севастополския отбранителен район и флота Ф. С. Октябрьский заповядва повторно да се изпратят крайцера „Молотов“ с войски и възможно най-голямо количество боезапас. Това рисково решение се основава на това, че крайцера успява през тъмното време на деня да се промъкне към Севастопол, да се разтовари и да излезе от опасния район. На 14 юни в 8:21 „Молотов“ отплава от Туапсе и, развивайки 30 възела скорост, в 11:15 пристига в Новоросийск. Заставайки при Импортната пристан, той взема на борд 373 t боеприпаси, 45 t продукти, 60 t различно имущество и 24 миномета, а след това се премества към причал № 5 за товарене на мазут и войски (3175 човека). На 15 юни в 2:20 крайцера излиза в морето в съпровождение на есминеца „Безупречный“ на скорост от 20 до 29 възела. По пътя вражеското въздушно разузнаване не се появява, и в 0:06 на 16 юни корабите благополучно влизат в главната база. Швартовката е затруднена от 6-бален южен вятър и отсутствието на швартовни палове, унищожени от снарядите и бомбите, но крайцера все пак застава на Уголния пристан и започва бързо да се разтоварва. При стената кърмата на „Молотов“ през цялото време се удържа от буксир, но вятъра на два пъти отдалечава кораба от брега. От 100 mm оръдия крайцера открива огън по селището Камишли, изразходвайки 84 снаряда. В отговор по мястото на неговата стоянка открива огън немската артилерия, и тежките снаряди се взривяват на причала и във водата. От щаба на базата постъпва заповед веднага да се връщат. В 1:55 кораба с 1625 ранени и 382 евакуируеми без помощта на буксири, само със своите машини, работещи на пълна мощност в противоположни направления, се обръща за излизане и в 2:40 преминава боновете (неразтоварени остават 62 съндъка с боеприпаси). В 3:11 кораба ляга на курс 137° и на скорост 20 възела от 3:17 до 3:34 обстрелва с главния калибър Камишли и Алсу, изразходвайки 113 снаряда. Увеличавайки хода, крайцера заедно с „Безупречный“ излиза от зоната на действие на блокадните сили на противника и на 17 юни в 1:25 пристига в Новоросийск, където се разтоварва и на 18 юни отплава за Поти.

За времето на отбраната на Севастопол той доставя в главната база 9440 бойци и командири, подразделение „катюши“, 560 оръдия, 45 миномети, 16 800 винтовки, 3680 автомата и картечници, 10 вагона авиобомби и 145 вагона боеприпаси. От обсадения град са изведени над 6000 ранени бойци, жени и деца. Понякога претоварването достига 1000 t, и помещенията на кубриците да толкова претъпкани със съндъци с боеприпаси, че в случай на бойни повреди работата на аварийните партии на някои места би била невъзможна. Вследствие поставянето на товари над водолинията метацентричната височина намалява от 1,2 m до 0,75 m, и при такова положение при преместването на руля в момента на отклоняване от въздушни атаки крена на кораба достига 10°, което затруднява воденето на зенитния огън.

Обстрел на Феодосия и фаталната въздушна атакаРедактиране

В периода на подготовката на противника за форсиране на Керченския пролив и десант на Таманския полуостров командващия ескадрата вицеадмирал Л. А. Владимирский получава от Военния съвет на Черноморския флот задачата: в нощта на 3 август да обстреля Феодосия, нейния порт и причали Двуякорния залив, за да се унищожат съсредоточените там (по данни на разузнаването) съдове и плаващи средства. Осъществяването на тази операция е възложено на крайцера „Молотов“ и лидера „Харков“. Съгласно плана, на 2 август в 17:20 корабите от Туапсе трябва да изляват в морето и до тъмнината да плават на запад, а след това да обърнат към района и да заемат огнева позиция към началото на следващия ден. За подсигуряване на ориентирането и надежното наблюдение на корабите през нощта в района на стрелбите е изпратена подводницата М-62, която трябва да обозначи своето място с бял огън. „Молотов“ трябва да обстреля Феодосия (за това са отделени 180 снаряда калибър 180 mm), а „Харков“ да атакува Двуякорния залив. Едновременният огневи налрт трябва да се проведе за 15 минути. Счита се, че противника, поради внезапността на атаката, няма да може да окаже противодействие.

Вечерта на 1 август „Молотов“ и „Харков“ излизат от Поти и в 5:03 сутринта пристигат в Туапсе, където на два пъти са открити от немски самолети-разузнавачи. На 2 август в 16:00 на крайцера вдига флаг командира на бригадата крайцери контраадмирал Басистий и заповядва да се вдигне котва и да се насочат за Феодосия. Корабите напускат порта в 17:12 (отпред плава лидера, след него крайцера) на ход 26 възела: те се охраняват от четири торпедни катера, два морски бомбардировача МБР-2 и два изтребителя ЛаГГ-3. Скоро немски самолет He-111 забелязва излизането на корабите в морето и в 17:59 на височина 7000 m премита над „Молотов“. Става ясно, че скритността на операцията е нарушена. За да се объркат немците, корабите в 18:05 лягат на фалшив курс в посока Новоросийск, а когато Hе-111 се скрива, те обръщат на запад. Но в 18:50 вражеския самолет отново се появява над отряда, а към това време самолетите на съпровождението са се върнали в базата. Корабите обстрелват самолета и вторично завиват за Новоросийск, но той не изостава от тях и остава на екраните на радарите до 21:00. С настъплението на тъмнината в 20:30 корабите лягат на курс 270° и увеличават скоростта до 28 възела.

В 23:15 изгрява луната, и видимостта значително се подобрява. След 10 минути „Молотов“ и „Харков“ завиват към района, където трябва да се намира М-62, но не успяват да видят светлинния сигнал, подаван от лодката, и трябва да се оринтират за своето местоположение по брегови ориентири. Към полунощ право по курса започват да се очертават носовете Меганом, Киик Атлама и върха на планината Кара Даг. Изяснява се, че поради честите смени на курса корабите са на 12 кабелтови западно от мястото на стрещата. Обсервацията по брегу на 100 – 130 кабелтови през нощта не одигурява точност на стрелбата по невидим обект с площ около квадратен километър, но командира на крайцера все пак решава да открие огън. В 0:53, когато корабите вече лежат на бойния курс 65°, отляво по носа на „Молотов“ се появяват италианските торпедни катери MAS-568 и MAS-573. Крайцера рязко завива надясно и увеличава хода до пълен, успявайки да избегне атаките на катерите. Но изходните данни за стрелба трябва да бъдат отново изчислени.

В 0:59 лидера открива огън по Двуякорния залив, и в този момент немските брегови батареи, разположени на носовете Или и Киик Атлама, откриват огън по „Молотов“. Седем триоръдейни залпа лягат с голяма точност, няколко от тях покриват крайцера – хитлеристите, видимо, използват радиолокация. В 1:05 при излизането на „Молотов“ към точката на залпа по втория разчет на изходните данни неговите сигналчици отново откриват отляво на курсов ъгъл 20° торпеден катер, и крайцера веднага увеличава хода, завива надясно и открива огън по катера от автоматите. Съхраняването на необходимото за точна стрелба устойчиво маневриране на крайцера е невъзможно, и командира на бригадата заповядва да се оттеглят на юг с 28 възела скорост. В 1:19 отдалечаващите се от кримския бряг кораби са атакувани от самолет-торпедоносец (по траверса на левия борд той се приближава към „Молотов“). Командира на крайцера М. Ф. Романов навреме се отклонява надясно, и торпедото минава надлъжно на десния борд. След 5 минути последва едновременната атака вече на два торпедоносеца. Един лети към крайцера по десния траверс, а другият – по ляв курсов ъгъл 110°. Поради затрудняващата наблюдението лунна светлина вторият самолет е открут късно. От разстояние 3 – 6 кабелтови „Молотов“ открива интензивен огън и започва циркулация наляво, уклонявайки се от десния торпедоносец, намиращ се на курсов ъгъл 150° и хвърлил две торпеда. Втория торпедоносец вхърля две торпеда също по дения борд. Две торпеда преминават зад кърмата, третото по протежение на левия борд, а четвъртото в 1:27 уцелва кърмата на кораба отдясно. Един от торпедоносците все пак е свален с огъня на кърмовите автомати на крайцера.

Взрива на торпедото откъсва 20 m от кърмовата оконечност на крайцера до 262-я шпангоут с руля, румпелното отделение с рулевата машина и химическия отсек. Загиват 18 човека. Всички помещения в района на взрива са разрушени, също е деформиран кронщейна на десния валопровод и силно е огънат конуса на гребния вала. Кораба загубва управление. Повредите по винтовете и десния гребен вал предизвиква силна вибрация в корпуса, и хода се снижава до 10 възела, поради което налягането в котлите се вдига над критичното, сработват предохранителните клапани, и през тях с оглушително свистене в атмосферата излита стълб пара, образувайки над кораба бял облак. Крайцера започва да описва циркулация вляво, тъй като огънатата от взрива обшивка на борда действова като завъртян по б борда рул. По свидетелство на старшия помощник С. В. Домнин, изначално от носовия ходов мостик поради стрелбата на оръдията никой не чува взрива на торпедото и не чувства повредите. Но едва вахтения рулеви долага за проблемите с руля, и командира вижда, че крайцера циркулира вляво. По телефона не успяват да предадат заповедта за пренасянето на управлението на рулите в румпелното отделение, а матроса, изпратен там, долага, че кърмата е откъсната по кърмовите кнехти. Уточнил степента на повредите, М. Ф. Романов пуска радиограма към командващия флота и получава след няколко минути отговор с открит текст:

Басистов, Романов. Крайцера да се спаси на всяка цена. Изпращам всички намиращи се в мое разпореждане средства за помощ. Октябърски.

Около 1:30 повредения крайцер е подложен на атака от торпеден катер, но неговите торпеда минават встрани. Междувременно екипажа започва аварийните работи, и скоро успяват да осигурят движение по прав курс. За това лявата машина е включена на „пълен напред“ (240 об/мин), а дясната на „най-малък назад“ (30 – 50 об/мин). В 2 часа през нощта започват да подготвят буксир, за да го подадат на лидера, но постоянните авионалети и атаки на катери не позволяват на корабите да намалят скоростта и да се сближат. Управлявайки се с машините, „Молотов“ продължава да се оттегля с 14-възлов ход. В 5:10 над корабите се появяват приятелските самолети, а след 30 минути в охраната на крайцера и лидера се вливат 6 торпедни катера. Но немците, независимо от баражиращите изтребители, не прекратяват атаките: на траверса на Анапа в 7:17 четири торпедоносеца (по два на борд) захождат по кърмовите курсови ъгли. Крайцера открива плътен заградителен огън с всички калибри, включая главния, и един самолет се запалва и само по чудо успява да се скрие зад хоризонта, а втори е атакуван от МБР-2. Двата останали пускат всичките си торпеда отдалеч, но не уцелват. За 6 часа (от 1:35 до 7:31) немско-фашистските войски 12 пъти атакуват крайцера и губят два самолета. На 3 август в 22:14 крайцера пуска котва на външния рейд на Поти, а сутринта на следващия ден е въведен в залива и поставен на причал № 12.

В крайна сметка в операцията „Молотов“ и „Харков“ отразяват 23 атаки (из тях 12 по въздуха и 11 на торпедни катери), свалят три бомбардировача Heinkel He 111 и повреждат два други самолета и катер. Крайцера изразходва 2886 снаряда от всички калибри. За подсигуряване на оттеглянето на корабите от Новоросийск и Туапсе излизат есминеца „Незаможник“, СКР „Шквал“, тралчика Т-495, 13 торпедни катера, 8 стражеви катера и спасителния съд „Юпитер“. За прикритие на корабите изтребители извършват 63 полета, морските бомбардировачи – 4. Своята задача корабите не успяват да изпълнят, тъй като губят условието за внезапност на атаката.

Възстановителен ремонтРедактиране

Проекта за възстановителния ремонт на крайцера се разработва паралелно от специалистите на ЦКБ-17 и КБ на завод № 201. Избран е междинен вариант, предвиждащ присъединяване към корпуса на повредения кораб на нова кърма от недостроения крайцер от проект 68Фрунзе“, отличаваща се по размери в различна степен в различните места от 200 до 1500 mm, за сметка на разглобяване на външната обшивка и бордовия набор в района на 230-240-я шпангоути, последващо огъване на набора и сглобяване по новите линии, осигуряващо плавен преход от одния теоретичен чертеж към другия. Нормални обводи на корпуса при „Молотов“ все пак не успяват да се постигнат, за сметка на това използването на готовата кърмова част позволява да се включи кораба в строй много бързо. Балера и перото на руля се предполага да се вземат от недостроения крайцер проект 68 „Железняков“, намиращ се в Ленинград в завод № 194, рулевата машина – от строящия се в Комсомолск на Амур крайцер „Каганович“, а датчика на руля – от недостроената подводница Л-25, стояща в Поти. Разрешението за използването на кърмата на „Фрунзе“ и самия метод за възстановяване са дадени от заместника на наркома на ВМФ по корабостроене и въоръжение адмирал Л. М. Галер. Ремонта се изпълнява от завод № 201 в Поти от октомври 1942 до юли 1943 г., за който се използва шестипонтонен стоманен плаващ док с подемна сила 5000 t, дължина по стапел-палубата 113 m и ширина 22 m. Използва се непълно докуване, а доковата маса на крайцера съставлява 8000 t. Корпуса на „Фрунзе“ на 3 декември е частично вкаран в дока, където от него отрезват кърмовата оконечност по 230-я шпангоут. На 24 декември „Фрунзе“ вече без кърма е изваден от дока.

Междувременно специалистите на аварийно-спасителната служба на флота правят подводно обрязване на повредените части на корпуса на „Молотов“. Обрезката от кърмата, на вода, се прави от горната палубы по 252,5-я шпангоут до първата платформа, а след това хоризонтално до 262-я шпангоут и надолу, за да се съхранят кронщейните на гребните валове (те са закрепени в района на 255 – 259 шпангоути). На 26 декември крайцера е въведен в дока за стиковка с кърмовия блок на корпуса на „Фрунзе“, поставен на плъзгачи. Кораба е поставен с диферент към носа 3°, газенето по носа съставя 7,5 m, носовата надвесена извън дока конзола има дължина 73,2 m. Цепнатината между кърмовия блок на „Фрунзе“ и кърмата на „Молотов“ се равнява на 800 mm. Опасност има за преместването на новата кърма към корпуса на пострадалия кораб, пораяди вероятност от поява на изкривявания, крен и удари. С помощта на двестатонни хидравлични крикове операцията е проведена успешно в течение на денонощие и е завършена на 15 януари 1943 г., след което започват работите по стиковката на палубите, платформите, надлъжните прегради, ахтерхщевена, външната обшивка. Обводите на кораблей не съвпадат, за това на дължина 2,5 m са поставени преходни листове-обтекатели. След края на стиковъчните работи кърмовите отсеци се изпитват за водонепроницаемост, а след това е качена рулевата машина и поставен руля. Едновременно в цеха е извършена сложната операция по изправянето на гребния вал с маса 18 t и дължина 22 m, на който е огънат конуса, а също е ремонтиран деформираният от взрив кронщейн на гребния вал.

На 25 април „Молотов“ с новата му кърма е изваден от дока, и до 20 юни по него се изпълняват довършителните работи на вода. При провеждаането на швартовните изпитания има авария в рулевата машина: заради лошо омасляване на системата окалина и мръсотия попадат в помпата с променлива производителност, което води до излизане на буталата от строй (техният ремонт отнема месец). На 23 юли крайцера излиза в морето за преход в Батуми, паралелно изпитвайки машините и корпуса. На 27 юли минават ходовите приемо-предавни изпитания. Според техните резултати се изяснява, че пристиковката на новата кърма практически не се е отразила на неговата скорост. Приемният акт за възстановения кораб е подписан на 31 юли 1943 г.

На 18 август 1944 г. в състава на отряда „Молотов“ е пребазиран в Новоросийск, а на 5 ноември, в състава на ескадрата на ЧФ, крайцера се връща в Севастопол, където и постреща края на войната.

Всичко от 22 юни 1941 до 1 януари 1944 г. „Молотов“ изминава 11 652 мили за 697 ходови часа. Стоянката с прогрети машини съставлява всичко 316 h, с дежурен главен котел – 10 638 h. Всичко са изразходвани 25 816 t гориво.

След войнатаРедактиране

През ноември 1945 г. кораба е поставен в Северния док на завод № 497, където на него са изпълнени доковите и неотложни работи. На 5 октомври 1946 г. на крайцера за малко не става взрив: при стрелба на Тендровския рейд в претоваръчното отделение на втората кула на главния калибър се възпламенява заряд. Наводнявайки кулата, моряците предотвратяват взрива на кораба. При ликвидацията на аварията загиват старшина и 22 матроса, 20 човека получили изгаряния и травми. На кораба пристигат командващия флота Ф. С. Октябърский, командващия ескадрата С. Г. Горшков, по-късно и главкома на ВМС Н. Г. Кузнецов. Комисията установява, че личния състав, съблюдавайки всички установени правила и инструкции, действа правилно и прегражда пътя на огъня. Пожара в кулата се явява следствие от конструктивна недоработка на елеватора.

На 19 август 1947 г. крайцера под командването на капитан 2-ри ранг Б. Ф. Петров доставя от Ялта в Сочи И. В. Сталин и заместника на председателя на Съвета на Министрите на СССР А. Н. Косигин. „Молотов“ плава под флага на Главкома на ВМС И. С. Юмашев в съпровождение на есминците „Огневой“ и „Лихой“. По време на плаването Сталин със свитата си минава по кораба и оглежда първата кула на главния калибър.[1]

В края на 1940-те години на „Молотов“ са проведени изпитанията на опитните образци на радиоелектронното въоръжение, предназначено за строящите се крайцери проект 68-К и крайцери проект 68-бис: през 1948 г. е изпитана РЛС за откриване на надводни цели „Риф“ и РЛС за противовъздушна отбрана „Гюйс-2“, а в 1949 г. – апаратурата на бойния информационен пост „Звено“ (прототипа на съвременните автоматизирани системи за управление). От 1952 до 28 януари 1955 г. крайцера на заводе № 497 („Севморзавод“) преминава основен ремонт и модернизация с обновление на зенитното и радиолокационното въоръжение. През 1955 году „Молотов“ става флагмански кораб на 50-та дивизия крайцери на ЧФ, и на него държи своя флаг командира на дивизията контраадмирал С. М. Лобов.

В нощта на 29 октомври 1955 г. в Северния залив се случва взрива на линкора „Новоросийск“, стоящ на бочка № 1. В съшото време „Молотов“ е на бочка № 3, и след взрива на него е вдигната бойна тревога. В 1:40 от него изпращат баркас с аварийна партия в състав 20 човека и санитарна група, след още 10 минути изпращат втора аварийна партия от 18 човека, а в 4:20 са изпратени лодки за оказване на помощ. След 20 минути са доставени 31 човека от екипажа на „Новоросийск“. В хода на спасителните работи 5 човека от състава на аварийните партии на „Молотов“ загиват.

„Слава“Редактиране

На 3 август 1957 г. след разобличаването на антипартийната група на Молотов, Каганович и Маленков кораба е преименуван на „Слава“, което впоследствие става обект за шеги – „Слава“ може да се разглежда и като съкращение от името „Вячеслав“, а именно такова е и малкото име на Молотов. На 14 януари 1959 крайцера излиза от бойния състав и е законсервиран, а след година и половина е разконсервиран и отново влиза в строй. През април 1961 г. съгласно закона на Върховния Съвет на СССР „За новото значително съкращение на ВС на СССР“ са разформировани ескадрата на ЧФ, 44-та и 50-та дивизии крайцери. Основните сили влизат в състава на 150-та бригада ЕМ. От 3 август „Слава“ става учебен крайцер.

На 30 юни 1966 г. се сформира 21-та бригада противолодъчни кораби, където влиза и учебния крайцер „Слава“. От 5 юни до 30 юни 1967 г. той носи бойна служба в зоната на военните действия в Средиземно море, изпълнявайки задачата по оказване на помощ на въоръжените сили на Сирия. През септември—декември 1970 г. крайцера под командването на капитан 2-ри ранг Г. А. Баско се намира на бойна служба в Средиземно море и на 9 ноември оказва помощ на екипажа на есминеца „Бравый“ след сблъсъка му с английския самолетоносачАрк Ройял“.

На 30 декември 1970 г. „Слава“ е включен в състава на 70-та бригада противолодъчни кораби на КЧФ.

На 4 април 1972 г. крайцера е изключен от състава на ВМС и скоро след това е разкомплектован за скрап в Инкерман.

Командири на корабаРедактиране

  • капитан 1-ви ранг Зиновиев, Юрий Константинович (хх.08.1938 – (хх.08.1939);
  • капитан 1-ви ранг Зиновиев Ю. К. (хх.10.1939 – 06.03.1942;
  • капитан 1-ви ранг Романов, Михаил Фьодорович (07.03.1942 – 28.04.1943);
  • капитан 3-ти ранг Жиров, Фьодор Василиевич (28.04.1943 – 01.04.1944);
  • капитан 2-ри ранг Пархоменко, Виктор Александрович (01.04.1944 – хх.11.1945)

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • „История отечественного судостроения“ под ред. акад. И. Д. Спасского СПб.:Судостроение 1996 – в 5 томах – том 4 ISBN 5-7355-0517-3;
  • „Морская коллекция“ (Приложение к журналу „Моделист-Конструктор“) № 2 за 2003 год – Крейсера типа „Максим Горький“;
  • А. И. Сорокин, В. Н. Краснов, „Корабли проходят испытания“, Ленинград: Судостроение, 1982;
  • Л. С. Шапиро, „Самые быстрые корабли“, Ленинград, 1981 г.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Молотов (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.