Относително учленение на звуковете
Във фонетиката и фонологията, начинът и мястото на учленение на звукове от речта могат да бъдат уточнени с известна относителност. Например, вследствие на палатализацията соченият като заднонебен съгласен звук /k/ се превръща в пре-заднонебен звук, когато стои пред гласната /iː/.
Относителната позиция на даден звук може да бъде описана като предпоставена (предна), задпоставена (задна), повишена, понижена, централизирана или междинно-централизирана. Последните две понятия се използват единствено при гласните, отбелязвайки се в Международната фонетична азбука посредством диакритични знаци над съответния символ. Останалите се използват както със съгласни, така и с гласни, и се отбелязват с диакритични знаци под буквите. Друго измерение на относителното учленение, което се маркира в МФА, е степента на закръгленост на гласните звукове (по-закръглени и по-малко закръглени).
Предпоставеност редактиране
Предпоставеният звук е този, чието произношение се учленява посредством по-предните части на гласовия тракт. Това измерение се отнася както за гласните, така и за съгласните звукове. В МФА то се отбелязва с [ ̟ ].
Освен като предпоставеност, това явление може да се именува и с прилагане на представката „пре-“ („пре-заднонебни“ и т.н.).
Задпоставеност редактиране
Задпоставеният звук се отъждествява с произношение, чието учленение се случва по-назад в гласовия тракт. Диакритичният знак, който МФА използва за обозначаване на задпоставеността, е долният минус (обратно на долния плюс при посочването на предпоставеност) < ̠>. Това се отнася както за гласни, така и за съгласни звукове.
В полския език съществува буквосъчетанието „sz“, предаващо звук, често транскрибиран като [ʃ]. Но този полски звук не е частично палатализиран като типичното [ʃ]. Следователно по-близка до истинския звук транскрипция представлява [s̠], където е използван знакът за задпоставеност.
Символът в МФА [a] представя вид предна гласна. Но в повечето езици, които притежават този звук, /a/ по-скоро обозначава средна гласна. При желание за постигане на по-голяма точност, това би могло да се отбележи отново със знака за задпоставеност ([a̠]).
Освен задпоставеност, въпросното явление може да се именува с прибавяне на представката „пост-“ (напр. „пост-заднонебни“).
Повишеност и пониженост редактиране
Повишеният звук се учленява като езикът или устните са по-повдигнати от обикновено. В МФА това явление се отбелязва със следния диакритичен знак: [ ̝ ].
Пониженият звук се учленява като езикът или устните са в по-снижена позиция (а устата – по-отворена). Това се отбелязва със следния диакритичен знак: [ ̞ ]
Когато под буквата няма място за диакритичния знак, той може да бъде поставен непосредствено след нея: [ɭ˔] >[ɣ˕].
Повишени и понижени гласни звукове редактиране
Когато тези понятия касаят гласни, повишаването определя насочването на гласния звук към групата на затворените гласни. Символът <e̝> (повишено [e]) например обозначава гласен звук, намиращ се някъде между [e] и [i] (по-нагоре в таблицата от [e]). Понижаването посочва, че гласната е по-отворена отколкото традиционната звукова стойност на символа си. Пониженото [e] ([e̞]) например представя гласен звук, намиращ се някъде между [e] и [ɛ] (по-надолу в таблицата от [e]).
Подобен пример представлява и присъщият за българския език звук „Ъ“, който представлява междинна задна незакръглена гласна. Понеже МФА не отрежда отделен символ на този звук, за предаването му се използва най-близкият до него, полузатворената задна незакръглена гласна [ɤ], прибавяйки диакритичния знак за понижение [ ̞ ]. Следователно знакът, най-правилно обозначаващ звука „ъ“ във Фонетичната азбука, е [ɤ̞].
Повишени и понижени съгласни звукове редактиране
| Начини на учленение на съгласните звукове |
|---|
| Шумни |
| Преградни |
| Африкатни (преградно-проходни) |
| Проходни |
| Шипящи |
| Сонорни |
| Носови |
| Едноударни |
| Трептящи |
| Приблизителни |
| Плавни |
| Гласни |
| Полугласни |
| Странични |
|
Въздухопотоци |
| • Белодробни |
| • Изтласкващи |
| • Имплозивни |
| • Щракания |
|
Време за начало на озвучението |
| • Звучни |
| • Беззвучни |
| • Придихателни |
Когато става дума за съгласни звукове, повишаването и понижаването променя и самия им начин на учленение, използвайки повече или по-малко стриктура (приближеност на учленителните органи при образуване на съгласната). Повишените приблизителна и трептящи съгласни всъщност представляват проходни съгласни ([ʁ̝, ʕ̝, ʢ̝]), докато понижените проходни се превръщат в приблизителни ([ʁ̞, ʕ̞, ʢ̞]).
Между най-отворените (с най-малка стриктура) до най-затворените (с най-голяма стриктура) звукове на речта са налице няколко независими взаимовръзки. Една от тях е превръщането на отворена гласна в преградна съгласна с увеличаване на стриктурата: отворена гласна > междинна гласна > затворена гласна > приблизителна съгласна > проходна съгласна > преградна съгласна. Друга закономерност представлява превръщането на едноударна съгласна в преградна съгласна, както и преминаването на трептяща съгласна в проходна съгласна.
Централизирани гласни звукове редактиране
Централизираната гласна е гласен звук, който е претърпял видоизменение и неговата звукова стойност се е насочила по-скоро към средните гласни. Диакритичният знак, използван в МФА за отбелязване на това явление, е диарезисът (диалитика, умлаут) [ ¨ ].
Такъв е случаят със знаците [ɪ̈, ʊ̈], отбелязващи съответно ненапрегнато-затворената средна незакръглена и ненапрегнато-затворената средна закръглена гласна. Възможно е и използването на неприсъщите за МФА символи (<ɪ, ʊ>).
Допълнените с диарезис символи [ë, ö, ɛ̈, ɔ̈] биха представяли учленението на тези звукове, които стоят по средата между [e, o, ɛ, ɔ] и [ɘ, ɵ, ɜ, ɞ].
| Предни | Ненапрегн. предни | Средни | Ненапрегн. задни | Задни | |
| Затворени | |||||
| Ненапрегн. затворени | |||||
| Полузатворени | |||||
| Междинни | |||||
| Полуотворени | |||||
| Ненапрегн. отворени | |||||
| Отворени | |||||
обозначава незакръглена гласна, а десният - закръглена.
Междинно-централизирани гласни редактиране
Междинно-централизираната гласна е гласен звук, стоящ по произношение по-близо до междинните гласни. Това го поставя по-близо до междинната средна гласна шва [ə]. Диакритичният знак, обозначаващ това явление, е т.нар. „горно кръстче“ [ ̽].
Много от гласните звуци стават междинно-централизирани, когато не са изговорени под ударение.
Степен на закръгленост редактиране
Съществуват и диакритични знаци (съответно „дясно полукръгче“ [ ̹] и „ляво полукръгче“ [ ̜]), обозначаващи по-голяма или по-малка степен на закръгленост. Например ненапрегнато-затворената ненапрегнато-задна закръглена гласна [ʊ] в английския език притежава слабо доловима закръгленост, което ѝ отрежда транскрибиране със знака за по-малка закръгленост — [ʊ̜].
Тези видове знаци понякога се използват и със съгласните звукове за отбелязване различните степени на лабиализация (напр.: [x > x̜ʷ (x̹) > xʷ]).
Съществуват и два допълнителни символа, отбелязващи степента на закръгленост: незакръглени (като [ə͍]) и отворено-закръглени (като [ʃœ] и [ʒœ]).
Източници редактиране
- Clark John, Yallop Collin, Fletcher Janet. Introduction to Phonetics and Phonology. Oxford, Blackwell, 2007. с. 22–26, 264–266.
Вижте също редактиране
- Гласен звук
- Място на учленение на съгласните
- Начин на учленение на съгласните
- Закръгленост (фонетика)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Relative articulation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |