Относително учленение на звуковете

Във фонетиката и фонологията, начинът и мястото на учленение на звукове от речта могат да бъдат уточнени с известна относителност. Например, вследствие на палатализацията соченият като заднонебен съгласен звук /k/ се превръща в пре-заднонебен звук, когато стои пред гласната /iː/.

Относителната позиция на даден звук може да бъде описана като предпоставена (предна), задпоставена (задна), повишена, понижена, централизирана или междинно-централизирана. Последните две понятия се използват единствено при гласните, отбелязвайки се в Международната фонетична азбука посредством диакритични знаци над съответния символ. Останалите се използват както със съгласни, така и с гласни, и се отбелязват с диакритични знаци под буквите. Друго измерение на относителното учленение, което се маркира в МФА, е степента на закръгленост на гласните звукове (по-закръглени и по-малко закръглени).

Предпоставеност редактиране

Място на учленение
на съгласните звукове

 • Устнени
Двубърнени
Устнено-заднонебни
Устнено-венечни
Устнено-зъбни
Зъбно-устнени

 • Двузъбни

 • Предноезични
Езично-устнени
Междузъбни
Зъбни
Зъбно-венечни
Венечни
Върхови
Ламинални
Подвърхови
Задвенечни
Небно-венечни
Ретрофлексни

 • Средноезични
Задвенечни
Венечно-небни
Небни
Устнено-небни
Заднонебни
Мъжечни
Мъжечно-надгръклянникови

 • Задноезични
Глътъчни
Надгръкляннико-глътъчни
Надгръклянникови

 • Гръклянови
Гласилкови

Предпоставеният звук е този, чието произношение се учленява посредством по-предните части на гласовия тракт. Това измерение се отнася както за гласните, така и за съгласните звукове. В МФА то се отбелязва с [ ̟ ].

Освен като предпоставеност, това явление може да се именува и с прилагане на представката „пре-“ („пре-заднонебни“ и т.н.).

Задпоставеност редактиране

Задпоставеният звук се отъждествява с произношение, чието учленение се случва по-назад в гласовия тракт. Диакритичният знак, който МФА използва за обозначаване на задпоставеността, е долният минус (обратно на долния плюс при посочването на предпоставеност) < ̠>. Това се отнася както за гласни, така и за съгласни звукове.

В полския език съществува буквосъчетанието „sz“, предаващо звук, често транскрибиран като [ʃ]. Но този полски звук не е частично палатализиран като типичното [ʃ]. Следователно по-близка до истинския звук транскрипция представлява [s̠], където е използван знакът за задпоставеност.

Символът в МФА [a] представя вид предна гласна. Но в повечето езици, които притежават този звук, /a/ по-скоро обозначава средна гласна. При желание за постигане на по-голяма точност, това би могло да се отбележи отново със знака за задпоставеност ([a̠]).

Освен задпоставеност, въпросното явление може да се именува с прибавяне на представката „пост-“ (напр. „пост-заднонебни“).

Повишеност и пониженост редактиране

Повишеният звук се учленява като езикът или устните са по-повдигнати от обикновено. В МФА това явление се отбелязва със следния диакритичен знак: [ ̝ ].

Пониженият звук се учленява като езикът или устните са в по-снижена позиция (а устата – по-отворена). Това се отбелязва със следния диакритичен знак: [ ̞ ]

Когато под буквата няма място за диакритичния знак, той може да бъде поставен непосредствено след нея: [ɭ˔] >[ɣ˕].

Повишени и понижени гласни звукове редактиране

Когато тези понятия касаят гласни, повишаването определя насочването на гласния звук към групата на затворените гласни. Символът <e̝> (повишено [e]) например обозначава гласен звук, намиращ се някъде между [e] и [i] (по-нагоре в таблицата от [e]). Понижаването посочва, че гласната е по-отворена отколкото традиционната звукова стойност на символа си. Пониженото [e] ([e̞]) например представя гласен звук, намиращ се някъде между [e] и [ɛ] (по-надолу в таблицата от [e]).

Подобен пример представлява и присъщият за българския език звук „Ъ“, който представлява междинна задна незакръглена гласна. Понеже МФА не отрежда отделен символ на този звук, за предаването му се използва най-близкият до него, полузатворената задна незакръглена гласна [ɤ], прибавяйки диакритичния знак за понижение [ ̞ ]. Следователно знакът, най-правилно обозначаващ звука „ъ“ във Фонетичната азбука, е [ɤ̞].

Повишени и понижени съгласни звукове редактиране

Начини на учленение на съгласните звукове
Шумни
Преградни
Африкатни (преградно-проходни)
Проходни
Шипящи
Сонорни
Носови
Едноударни
Трептящи
Приблизителни
Плавни
Гласни
Полугласни
Странични

Въздухопотоци

Белодробни
Изтласкващи
Имплозивни
Щракания

Време за начало на озвучението

Звучни
Беззвучни
Придихателни

Когато става дума за съгласни звукове, повишаването и понижаването променя и самия им начин на учленение, използвайки повече или по-малко стриктура (приближеност на учленителните органи при образуване на съгласната). Повишените приблизителна и трептящи съгласни всъщност представляват проходни съгласни ([ʁ̝, ʕ̝, ʢ̝]), докато понижените проходни се превръщат в приблизителни ([ʁ̞, ʕ̞, ʢ̞]).

Между най-отворените (с най-малка стриктура) до най-затворените (с най-голяма стриктура) звукове на речта са налице няколко независими взаимовръзки. Една от тях е превръщането на отворена гласна в преградна съгласна с увеличаване на стриктурата: отворена гласна > междинна гласна > затворена гласна > приблизителна съгласна > проходна съгласна > преградна съгласна. Друга закономерност представлява превръщането на едноударна съгласна в преградна съгласна, както и преминаването на трептяща съгласна в проходна съгласна.

Устнени Носови Едноударни Трептящи Странични
Преградни ɟ ɲ d t͡ɬ
Проходни ʝ ʝ̃ ɬ
Приблизителни j ȷ̃ ɾ r l
Затворени гласни i ĩ (няма)
Полузатворени гласни e
Полуотворени гласни ɛ ɛ̃
Ненапрегнати отворени гласни æ æ̃
Отворени гласни a ã

Централизирани гласни звукове редактиране

Централизираната гласна е гласен звук, който е претърпял видоизменение и неговата звукова стойност се е насочила по-скоро към средните гласни. Диакритичният знак, използван в МФА за отбелязване на това явление, е диарезисът (диалитика, умлаут) [ ¨ ].

Такъв е случаят със знаците [ɪ̈, ʊ̈], отбелязващи съответно ненапрегнато-затворената средна незакръглена и ненапрегнато-затворената средна закръглена гласна. Възможно е и използването на неприсъщите за МФА символи (<ɪ, ʊ>).

Допълнените с диарезис символи [ë, ö, ɛ̈, ɔ̈] биха представяли учленението на тези звукове, които стоят по средата между [e, o, ɛ, ɔ] и [ɘ, ɵ, ɜ, ɞ].

Междинно-централизирани гласни редактиране

Междинно-централизираната гласна е гласен звук, стоящ по произношение по-близо до междинните гласни. Това го поставя по-близо до междинната средна гласна шва [ə]. Диакритичният знак, обозначаващ това явление, е т.нар. „горно кръстче“ [ ̽].

Много от гласните звуци стават междинно-централизирани, когато не са изговорени под ударение.

Степен на закръгленост редактиране

Съществуват и диакритични знаци (съответно „дясно полукръгче“ [ ̹] и „ляво полукръгче“ [ ̜]), обозначаващи по-голяма или по-малка степен на закръгленост. Например ненапрегнато-затворената ненапрегнато-задна закръглена гласна [ʊ] в английския език притежава слабо доловима закръгленост, което ѝ отрежда транскрибиране със знака за по-малка закръгленост — [ʊ̜].

Тези видове знаци понякога се използват и със съгласните звукове за отбелязване различните степени на лабиализация (напр.: [x > x̜ʷ (x̹) > xʷ]).

Съществуват и два допълнителни символа, отбелязващи степента на закръгленост: незакръглени (като [ə͍]) и отворено-закръглени (като œ] и œ]).

Източници редактиране

  • Clark John, Yallop Collin, Fletcher Janet. Introduction to Phonetics and Phonology. Oxford, Blackwell, 2007. с. 22–26, 264–266.

Вижте също редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Relative articulation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​