Относително учленение на звуковете

Във фонетиката и фонологията начинът и мястото на учленение на звукове от речта могат да бъдат уточнени с известна относителност. Например вследствие на палатализацията мястото на учленение на заднонебния съгласен звук /k/ се измества напред, когато този звук стои пред гласната /iː/.

Относителната позиция на даден звук може да бъде предна, задна, повишена, понижена, централна или междинно-централна. Последните две понятия се използват единствено при гласните и се отбелязват в международната фонетична азбука с диакритични знаци над съответния символ. Останалите се използват както със съгласни, така и с гласни и се отбелязват с диакритични знаци под буквите. МФА отбелязва още степента на закръгленост на гласните звукове (по-закръглени и по-малко закръглени).

Преден звук е този, чието произношение се учленява посредством предните части на говорния апарат. Тази характеристика е обща за гласните и съгласните. В МФА се отбелязва така: [ ̟ ]..

Заден звук е този, който се учленява със задната част на говорния апарат. Диакритичният знак, използван от МФА за обозначаване на заден звук, е долният минус: ̠. Това се отнася както за гласни, така и за съгласни звукове.

Например в полския език съществува съчетанието от букви „sz“, предаващо звук, често транскрибиран като [ʃ]. Но този полски звук не е частично палатализиран като типичното [ʃ]. По-близко до истинското произношение е задният звук [s̠].

Символът [a] в МФА представя вид предна гласна. Но в повечето езици, които притежават този звук, /a/ по-скоро обозначава средна гласна. Ако има нужда от по-голяма точност, това би могло да се отбележи отново със знака за задно учленение: ([a̠]).

Повишен звук се учленява, като езикът или устните се повдигнат по-високо от обикновено. В МФА това явление се отбелязва със следния диакритичен знак: [ ̝ ].

Понижен звук се учленява като езикът или устните са в по-снижено положение (а устата е по-отворена). Това се отбелязва със следния диакритичен знак: [ ̞ ]

Когато под буквата няма място за диакритичния знак, той може да бъде поставен непосредствено след нея: [ɭ˔] >[ɣ˕].

При гласните повишаването приближава гласния звук към групата на затворените гласни. Например символът <e̝> (повишено [e]) обозначава гласен звук между [e] и [i] (по-нагоре в таблицата от [e]). Понижаването прави гласната по-отворена от обикновено. Например пониженото [e] ([e̞]) представлява гласен звук между [e] и [ɛ] (по-надолу в таблицата от [e]).

Подобен пример представлява и присъщият за българския език звук „ъ“, който представлява междинна задна незакръглена гласна. Понеже МФА не отрежда отделен символ на този звук, за предаването му се използва най-близкият до него — полузатворената задна незакръглена гласна [ɤ] с прибавен диакритичния знак за понижение [ ̞ ]. Следователно знакът, най-правилно обозначаващ звука „ъ“ във Фонетичната азбука, е [ɤ̞].

При съгласните звукове повишаването и понижаването променя самия им начин на учленение. Повишените приблизителни и трептящи съгласни всъщност представляват проходни съгласни ([ʁ̝, ʕ̝, ʢ̝]), докато понижените проходни се превръщат в приблизителни ([ʁ̞, ʕ̞, ʢ̞]).

Между най-отворените (с най-малка стриктура) до най-затворените (с най-голяма стриктура) звукове на речта са налице няколко независими взаимовръзки. Една от тях е превръщането на отворена гласна в преградна съгласна с увеличаване на стриктурата: отворена гласна > междинна гласна > затворена гласна > приблизителна съгласна > проходна съгласна > преградна съгласна. Друга закономерност представлява превръщането на едноударна съгласна в преградна съгласна, както и преминаването на трептяща съгласна в проходна съгласна.


	Устнени	Носови	Едноударни	Трептящи	Странични
Преградни	ɟ	ɲ	d		t͡ɬ
Проходни	ʝ	ʝ̃		r̝	ɬ
Приблизителни	j	ȷ̃	ɾ	r	l
Затворени гласни	i	ĩ	(няма)
Полузатворени гласни	e	ẽ
Полуотворени гласни	ɛ	ɛ̃
Ненапрегнати отворени гласни	æ	æ̃
Отворени гласни	a	ã

Централизирани гласни звукове

Централизираната гласна е гласен звук, който е претърпял видоизменение и неговата звукова стойност се е насочила по-скоро към средните гласни. Диакритичният знак, използван в МФА за отбелязване на това явление, е диарезисът (диалитика, умлаут) [ ¨ ].

Такъв е случаят със знаците [ɪ̈, ʊ̈], отбелязващи съответно ненапрегнато-затворената средна незакръглена и ненапрегнато-затворената средна закръглена гласна. Възможно е и използването на неприсъщите за МФА символи (<ɪ, ʊ>).

Допълнените с диарезис символи [ë, ö, ɛ̈, ɔ̈] биха представяли учленението на тези звукове, които стоят по средата между [e, o, ɛ, ɔ] и [ɘ, ɵ, ɜ, ɞ].

Гласни

Предни

Ненапрегн. предни

Средни

Ненапрегн. задни

Задни

Затворени

i • y

ɨ • ʉ

ɯ • u

ɪ • ʏ

• ʊ

e • ø

ɘ • ɵ

ɤ • o

ə

ɛ • œ

ɜ • ɞ

ʌ • ɔ

æ •

ɐ

a • ɶ

ɑ • ɒ

Ненапрегн.
затворени

Полузатворени

Междинни

Полуотворени

Ненапрегн.
отворени

Отворени

При разположение на символите по двойки, левият
обозначава незакръглена гласна, а десният - закръглена.

Междинно-централизирани гласни

Междинно-централизираната гласна е гласен звук, стоящ по произношение по-близо до междинните гласни. Това го поставя по-близо до междинната средна гласна шва [ə]. Диакритичният знак, обозначаващ това явление, е т.нар. „горно кръстче“ [ ̽].

Много от гласните звуци стават междинно-централизирани, когато не са изговорени под ударение.

Степен на закръгленост

Съществуват и диакритични знаци (съответно „дясно полукръгче“ [ ̹] и „ляво полукръгче“ [ ̜]), обозначаващи по-голяма или по-малка степен на закръгленост. Например ненапрегнато-затворената ненапрегнато-задна закръглена гласна [ʊ] в английския език притежава слабо доловима закръгленост, което ѝ отрежда транскрибиране със знака за по-малка закръгленост — [ʊ̜].

Тези видове знаци понякога се използват и със съгласните звукове за отбелязване различните степени на лабиализация (напр.: [x > x̜ʷ (x̹) > xʷ]).

Съществуват и два допълнителни символа, отбелязващи степента на закръгленост: незакръглени (като [ə͍]) и отворено-закръглени (като [ʃ^œ] и [ʒ^œ]).

Източници

Clark John, Yallop Collin, Fletcher Janet. Introduction to Phonetics and Phonology. Oxford, Blackwell, 2007. с. 22–26, 264–266.

Вижте също

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Relative articulation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.