Генерал-лейтенант
Генерал-лейтенант (във флота: вицеадмирал) е генералско военно звание.[1]
Българска армия
редактиранеВ Българската армия званието се присвоява с указ на Президента на Република България. Предложението е на Министерския съвет. Офицер с такова звание е по-висшестоящ от генерал-майор и по-нисшестоящ от генерал.
Понятието „генерал-майор“ е по-кратка версия на предишното „генерал-сержант майор“ (генерал-старшина) (Major General → Sergeant Major General), който генерал-майор е бил подчинен на генерал-лейтенанта. Ето защо генерал-лейтенантът е по-висшестоящ от генерал-майора.
Генерал-лейтенант е с по три големи четирилъчни звезди на пагоните си. Съответства на званието lieutenant general в останалите армии по света. Званието идва от средните векове, където титлата генерал-лейтенант е била носена от втория командващ на бойното поле, който обикновено е бил подчинен на капитан-генерал. Еквивалентният чин във флота е вицеадмирал.
С изменението на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България през 2000 г. са въведени нови звания. Дотогавашното звание генерал-лейтенант (с две генералски звезди) се преименува на генерал-майор, а новото звание генерал-лейтенант е с три звезди и е равностойно на генерал-полковник отпреди промяната.
Аналогично за флота – дотогавашното звание вицеадмирал (с две генералски звезди) се преименува на контраадмирал, а новото звание вицеадмирал е с три звезди и е равностойно на адмирал отпреди промяната.
Пределната възраст за кадрова военна служба на офицерите със звание „генерал-лейтенант“ е 59 г.
Военни звания | ||
младши: Генерал-майор |
Генерал-лейтенант |
старши: Генерал |
Трето българско царство
редактиранеПо времето на Третото българско царство званието генерал-лейтенант е второто генералско звание, като офицер с такова звание е по-висшестоящ от генерал-майор и по-нисшестоящ съответно от пълен генерал в периода 1878 – 1897 и генерал от съответния род войски (генерал от пехотата, генерал от кавалерията и генерал от артилерията) след 1897 година.
САЩ
редактиранеВ днешните американски въоръжени сили, генерал-лейтенант (lieutenant general) е с по три звезди на пагоните и е веднага след генерал-майор (major general), който е с по две звезди на пагоните. Генерал (general) (също известен като „пълен генерал“ (full general) е с по четири звезди на пагоните и е веднага след генерал-лейтенант (lieutenant general). Генерал от армията (general of the army) е с по пет звезди на пагоните и е веднага след генерал (general). Американското звание генерал от армията (general of the army) е еквивалентно на чуждото звание фелдмаршал (field marshal). Званията генерал-лейтенант и генерал се използват, но генерал от армията се използва само във военно време и никой не носи това звание. Също така никой не носи и званието генерал на армиите на Съединените щати (general of the armies of the United States) и това звание никога не е използвано от действащ военен офицер по едно и също време с всички останали звания, затова не е ясно как се съпоставя с тях. Понякога званието генерал на армиите на Съединените щати се е считало да бъде еквивалентно на други чужди звания, като генералисимус (generalissimo) или велик маршал (grand marshal).
-
Пагон на генерал-лейтенант от ВВС на САЩ
-
Ръкавен знак
Званията генерал-лейтенант и генерал се използват в американската армия, военновъздушни сили и флот. Армейското звание генерал от армията е еквивалентно на званието от американските въздушни сили генерал от въздушните сили (general of the air force). Американският флот няма еквивалентен генерал с пет звезди на пагоните. Американските въздушни сили и американският флот нямат еквивалентно звание на армейското генерал на армиите на Съединените щати (general of the armies of the United States).
Русия
редактиранеВъв Въоръжените сили на Русия до прехода към бригадна организация генерал-лейтенантът обикновено е командвал армии в състава на военен окръг. В днешно време заема една от ред командни длъжности в Министерството на отбраната или във военен окръг. Също така генерал-лейтенант е звание за щатната категория „командващ ракетна армия“ – Ракетните войски със стратегическо предназначение (РВСП) остават единственият род войски, където е запазено армейското звено за управление.
Пагони на генерал-лейтенант за:
-
ВВС
(1994 – 2010) -
парадна униформа в
СВ, РВСП
(1994 – 2010) -
полева униформа във ВС на Русия
(1994 – 2010) -
всекидневна (парадна) униформа в СВ на ВС на Русия
(2010—) -
полева униформа във ВС на Русия
(2010—)
В категорията военнослужещи от корабния състав на ВМФ на званието генерал-лейтенант съответства званието вицеадмирал.
За съответния ранг на група висши федерални държавни служители в някои цивилни институции от Държавната гражданска служба на Руската Федерация е въведено званието „действителен държавен съветник на Руската Федерация 2 клас“.
Български генерал-лейтенанти
редактиране- Добри Добрев (1926 – 2004)
- Кирил Ботев (1856 – 1944)
- Георги Вазов (1860 – 1934)
- Владимир Вазов (1868 – 1945)
- Вилхелм Щрекер (1830 – 1890)
- Георги Агура (1853 – 1915)
- Никола Генев (1856 – 1934)
- Михаил Савов (1857 – 1928)
- Стефан Паприков (1858 – 1920)
- Никифор Никифоров (1858 – 1935)
- Пантелей Ценов (1858 – ?)
- Спас Георгиев (1858 – ?)
- Радко Димитриев (1859 – 1918) – 02.08.1912
- Никола Желявски (1859 – 1925) – 01.11.1918
- Никола Рибаров (1859 – 1927)
- Янко Драганов (1859 – 1932)
- Панайот Бърнев (1859 – 1934)
- Георги Абаджиев (1859 – 1940)
- Петър Марков (1859 – ?)
- Иван Фичев (1860 – 1931)
- Вичо Диков (1861 – 1928)
- Климент Бояджиев (1861 – 1933)
- Петър Тантилов (1861 – 1937)
- Тодор Кантарджиев (1861 – 1944)
- Стою Брадистилов (1863 – 1930)
- Александър Танев (1863 – 1932)
- Атанас Назлъмов (1863 – 1935)
- Кръстю Златарев (1864 – 1925) – 25.06.1919
- Стоян Загорски (1864 – 1930) – 1918
- Христо Недялков (1864 – 1943)
- Калин Найденов (1865 – 1925)
- Стефан Богданов (1865 – 1937)
- Александър Протогеров (1867 – 1928)
- Христо Бурмов (1869 – 1936)
- Иван Вълков (1875 – 1962)
- Илия Атанасов (1877 – ?)
- Александър Кисьов (1879 – 1964)
- Никола Пенев (1879 – 1955) [2]
- Сотир Маринков (1880 – ?)
- Стефан Цанев (1881 – 1944)
- Тодор Георгиев (1882 – 1971)
- Пенчо Златев (1883 – 1948)
- Иван Бангеев – 1932
- Константин Златанов (1886 – ?) – 1 януари 1938
- Руси Русев (1887 – 1945)
- Христо Николов Луков (1888 – 1943)
- Теодоси Даскалов (1888 – 1945)
- Атанас Жилков (1888 – 1957)
- Константин Лукаш (1890 – 1945)
- Асен Николов (1891 – 1946)
- Никола Хаджипетков (1891 – 1949)
- Никола Наков (1892 – 1945)
- Георги Дамянов (1892 – 1958)
- Фердинанд Козовски (1892 – 1965)
- Димитър Айранов (1893 – 1950)
- Асен Греков (1893 – 1954)
- Васил Бойдев (1893 – 1983)
- Кирил Преславски (1895 – 1945)
- Кирил Станчев (1895 – 1968)
- Иван Винаров (1896 – 1969)
- Никола Генчев (1897 – 1962)
- Благой Иванов (1898 – 1951)
- Райчо Славков (1898 – 1953)
- Крум Лекарски (1898 – 1981)
- Владо Тричков (1899 – 1944, посм.)
- Тодор Тошев (1899 – 1976)
- Стоян Трендафилов (1899 – 1982)
- Йонко Панов (1900 – 1962)
- Петър Вранчев (1901 – 1970)
- Щерьо Атанасов (1902 – 1967)
- Борис Копчев (1906 – 1989)
- Димитър Попов (1909 – 1975)
- Крум Радонов (1912 – 2002)
- Делчо Симов (1918 – 1979)
- Георги Минев (1919 – 2001)
- Денчо Знеполски (1920 – 1989)
- Добри Добрев (1926 – 2004)
- Таню Танев (1927 – 2016)
- Михаил Стоянов (? – 1999)
- Петър Пенев (?-) [3]
- Бойко Борисов (1959 – )
- Георги Иванов (1940 – )
Генерал-лейтенанти от други страни
редактиране- Николай Столипин (1781 – 1830), Русия
- Аркадий Столипин (1822 – 1899), Русия
- Пьотър Гресер (1833 – 1892), Русия
- Йохан Ернрот (1833 – 1913), Русия
- Иван Веймарн (1852 – ?), Русия
- Антон Деникин (1872 – 1947), Русия
- барон Пьотър Врангел (1878 – 1928), Русия
- Николай Гаген (1895 – 1969), СССР
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, Държавен вестник, С., бр. 101/28 декември 2010, чл. 138
- ↑ Революционери, поборници, военни дейци, София помни (карта, парцел 48)
- ↑ Генерал-лейтенант Петър Пенев: Полицията и Държавна сигурност прикриха първото политическо убийство в България, Блиц, 7 януари 2009.