Отваря главното меню

Скопяни (единствено число скопянец, на македонска литературна норма: скопјани, скопјанец, на албански: shkupjanë, shkupjan, на сръбски: скопљаци) са жителите на град Скопие, столицата на Северна Македония. В България със скопяни разговорно могат са се обозначават не жителите на града, а властите на страната. Такова е и положението в Гърция, където Σκοπιανοί освен „правителството в Скопие“, може да означава и просто жителите на страната.

Това е списък на най-известните жители на Скопие.

Родени в СкопиеРедактиране

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


АРедактиране

БРедактиране

ВРедактиране

ГРедактиране

ДРедактиране

ЕРедактиране

ЗРедактиране

ИРедактиране

ЙРедактиране

КРедактиране

ЛРедактиране

МРедактиране

НРедактиране

ОРедактиране

ПРедактиране

РРедактиране

СРедактиране

ТРедактиране

ФРедактиране

ХРедактиране

ЦРедактиране

ЧРедактиране

ШРедактиране

ЮРедактиране

ЯРедактиране

Опълченци от СкопиеРедактиране

  •   Ангел Георгиев, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[13]
  •   Зафир Трайков, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[14]
  •   Коста Иванов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[13]
  •   Младен Стоянов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[15]
  •   Никола Арангелов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[15]
  •   Панайот Бурков, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[13]
  •   Петър Стоянов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[16]
  •   Серафим Атанасов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[13]
  •   Стефан Луков, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[16]

Македоно-одрински опълченци от СкопиеРедактиране

  •   Ангел Трайков Ангелков, 28-годишен, калайджия, 4 рота на 2 скопска дружина[17]
  •   Велко Арсов, 18-годишен, хлебар, 4 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[18]
  •   Цветко Ацев, 42-годишен, 3 рота на 10 прилепска дружина[19]

Починали в СкопиеРедактиране

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


АРедактиране

БРедактиране

ВРедактиране

ГРедактиране

  •   Гарабет Мурадов, български военен деец, санитарен капитан, загинал през Първата световна война[26]
  •     Георги Абаджиев (1910 – 1963), писател от Социалистическа Република Македония
  •   Георги Андонов Бинин (Бибин), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[27]
  •   Георги Петров Сяров, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[28]
  •    Георги Шоптраянов, (1907 – 2001) македонски филолог, югославски партизанин
  •   Гьоре Дамевски (1922 – 1995), югославски партизанин и деец на НОВМ
  •    Георги Цаца (1920 – 2006), политик от Социалистическа република Македония
  •   Гьоре Гьорески (1926 – 1978), югославски партизанин и деец на НОВМ

ДРедактиране

ЕРедактиране

ЖРедактиране

ЗРедактиране

ИРедактиране

  •   Иван Анастасов (1908 – 1979), български лекар-радиолог
  •   Иван Велков (1930 – 2008), художник от Република Македония
  •   Иван Дойчинов (1909-1991), югославски партизанин и деец на НОВМ
  •   Иван Казанджиев, български военен деец, санитарен капитан, доктор, загинал през Първата световна война[30]
  •   Иван Стоянов Къчовски, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[31]
  •     Иван Точко (1914 – 1973), писател от Социалистическа република Македония
  •   Илия Ангелакович (? – 1874), български лекар
  •   Илия Джувалековски (1915 – 2004), актьор от Република Македония
  •     Илия Чулев (1908 – 1950), деец на ВМРО (обединена) и НОВМ

ЙРедактиране

  •   Йован Гелев (1880 - 1954), свещеник и член на АСНОМ
  •   Йон Исая (1915 – 1993), актьор от Република Македония
  •   Йордан Николов Ковачев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[32]

КРедактиране

ЛРедактиране

МРедактиране

НРедактиране

ОРедактиране

ПРедактиране

РРедактиране

СРедактиране

ТРедактиране

ФРедактиране

  •   Фана Кочовска (1927 - 2004), югославска партизанка и деец на НОВМ
  •    Фируз Демир (1923 – 1988), политик от Социалистическа република Македония и деец на НОВМ

ХРедактиране

ЦРедактиране

ЮРедактиране

  •   Юрдан Личков Макавеев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[40]

ЯРедактиране

ДругиРедактиране

  •   Константин Асен, скопски болярин, вероятно роден в Скопие, български цар от 1257 до 1277
  •   Никола Якимов, български търговец и общественик, член на Централния комитет на Българските акционни комитети в Скопие
  •   Николина Гаврикова, първата българска акушерка, назначена от Българската екзархия в Македония. Установява се в Скопие в 1898 година, но две години по-късно е освободена заради конфликт между нея и българския търговски агент в Скопие, заради по-свободното ѝ поведение в обществото.[41]
  •   Трайко Дойчинович, български общественик и дарител, живял в Скопие, където имал голямо влияние

БележкиРедактиране

  1. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  4. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 25
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 350.
  6. Српски биографски речник, том 5.
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 50
  8. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 105.
  9. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  10. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  11. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36
  12. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  13. а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
  14. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  15. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  16. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 24.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 54.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 24, л. 1
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 18
  22. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 18
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 8, 9; а.е. 331, л. 3
  24. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.82
  25. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 1а, 1
  26. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 503, л. 6
  27. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 135, л. 2, 3; а.е. 146, л. 3
  28. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 180, л. 69
  29. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 180, л. 69
  30. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 387, л. 37
  31. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 1, 2; а.е. 548, л. 33
  32. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 32
  33. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 102.
  34. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 51, 52; а.е. 542, л. 45
  35. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 201, л. 6
  36. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 189, л. 84
  37. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 180, л. 69
  38. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 73
  39. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 524, л. 78
  40. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 529, л. 94
  41. Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 59.