Летище София

(пренасочване от Софийското летище)

Международно летище София (SOF/LBSF), известно още като Аерогара София, е най-голямото летище в България. То е разположено на около 10 km източно от центъра на столицата и се стопанисва от едноименното дружество „Летище София“ ЕАД. Летището е възел за националния превозвач – авиокомпания „България Ер“. През 2019 година през летището преминават рекордните 7 107 096 пътници, което е с 2% повече от облсужената бройка през 2018 година. [3]

Летище София
Sofia Airport
SofiaAirportlogo.png
Терминал 2 на Летище София
Терминал 2 на Летище София
IATA: SOFICAO: LBSF
Данни
Тип летище гражданско
Собственик Флаг на България България
Оператор Летище София ЕАД
Обслужва София
Столична община
Местоположение София, България
Открито 1935 г.
Хъб на
Надм. височина 1742 ft / 531 m
Уебсайт www.sofia-airport.bg
Карта
Bulgaria location map.svg
42.695° с. ш. 23.4083° и. д.
SOF
Местоположение в България
Писти
Посока Дължина Повърхност
ft m
09/27 11 811 3600 асфалтобетон
Статистика (2020)
Пътници общо 2 937 846 [1] Понижение 58,7%
Товари общо (т) 23 042 [2] Понижение 3,9%
Летище София в Общомедия

ИсторияРедактиране

Най-старото авионачинание тук е лятна тревна писта във Враждебна направена още в 1912 г. от българската войска с помощта на немски инженери, която трябва да служи за резервна писта на летището в Божурище. В 1937 г. с указ[4] на цар Борис III от 16 септември е определен и отчужден терен от 19 293 649 m² за изграждане на гражданско летище в източните покрайнини на столицата в землищата на селата Враждебна и Слатина и парцелите на авиостроително дружество „Мургаш“ и др., където първо започва да действа военно летище, което заедно с Летище Божурище и др. защитавало столицата в годините на войната. Това е рождената дата на Летище София. Първата гражданска приемна сграда е построена още в годините на войната по проект на арх. Петко Цветков и арх. Иван Марангозов в южния район на летището. Тя съдържа правителствено и дипломатическо крило образуващо западната ѝ част (действащо като ВИП и до днес), сектор международни полети образуващ централната част на корпуса ѝ и източно крило за вътрешните полети, има две писти пресичащи се под ъгъл 30° една с друга. Първите български граждански полети започват още на летище Божурище на 25 октомври 1927 г. от първата българска авиокомпания Бунавад. На 27 декември 1946 г. Министерският съвет на България издава Постановление №8 за създаване на Дирекция на въздушните съобщения. Тя разполага своите отдели (летателен, технически, свързочен и транспортен) в изградената през 1943 г. терминална сграда на летище „Враждебна“. От новото летище Враждебна редовното гражданско пътническо и пощенско въздухоплаване започва на 29 юни 1947 г., открито лично от министър-председателя Георги Димитров, от сградите в северната част на терена, близо до с. Враждебна. Този първи полет е осъществен със самолет Junkers 52/3m LZ-UNL от екипаж: пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров, Г. Димитров не се качва на борда. Непосредствено след това отваря врати и готовият споменат първи модерен пътнически терминал. Тогава са открити първите вътрешни линии София-Пловдив-Бургас и София-Горна Оряховица-Варна. Четири месеца по-късно се открива и международна линия до Будапеща, а през 1948 г. тя е разширена в София-Белград-Будапеща-Прага.

Той функционира без съществени изменения докато обработените пътници достигат 600 000 на година и през пролетта на 1968 г. започват редица преустройства, разширения и модернизации извършвани периодично до последните в 2001 г. В 1975 г. е открито разширение на сградата на запад за пристигащи по международни полети, пространството за вътрешни полети в източната част също е разширено, правителствено-дипломатическата зона е премахната и функцията ѝ е поета от изградения за това нов специализиран терминал на известно разстояние на запад от основната сграда, а в старата част е открит VIP сектор, перонната част е разширена на изток и са открити нови пътеки за рулиране. На изток от терминала площад през 1969 г. е открит митнически склад, през 70-те години няколко нови хангари от изток от първата база за техническо обслужване влизат в експлоатация. В края на десетилетието летището обслужва 2 000 000 международни и 1 000 000 вътрешни пасажери. В началото на 80-те години в северната част на сградата е открит нов сектор и системата за обработката и проверяване на багажа, също в началото на 80-те години до основния е построен отделен малък терминал за вътрешни полети, а главната сграда остава да обслужва само международните линии и ВИП пътниците. След терористичните заплахи в 1983 г. свободния достъп на изпращачи и граждани до откритата ѝ тераса с изглед към пистата и самолетите е прекратен, а терасата е преустроена. През 1990 г. е извършено реорганизиране на трафика и терминалът е частично обновен. Основното преустройство и модернизация започва със значително разширяване на зоната в 2000 година, международния сектор пристигащи е преместен в източното крило, където дотогава се обслужват и вътрешните линии, бившият международен сектор пристигащи на запад е затворен и напълно реорганизиран, а планировката на централната зона за международни заминаващи променена изцяло в съответствие със световните стандарти. В 2001 г. тази цялостна реконструкция на терминала е завършена – „международни линии заминаващи“ по проект на арх. Розина Червенкова и колектив, а по проект на арх. Огнян Грозев и арх. Калин Тихолов. „Международни линии пристигащи“, същата година по проект на арх. Георги Стоилов на летището е изграден Център на РВД с площ 38 630 m² за 83 500 000 €.

Развитието на летището продължава, след пет години на около 2 км от първия, наричан вече „Терминал 1“, е изграден по проект на арх. Бернард Джон Хаселман, арх. Енрико Либрехтс, арх. Димитър Димитров, арх. Владимир Копралев и др. за 184 000 000 € новия „Терминал 2“ с площ 99 340 m², от които 56 500 m² приемен корпус, останалата застроена площ е за покрит паркинг на четири нива и техническа част, пусната е и новата писта клас „ICAO Category 3 operations“ дълга 3,6 km и широка 45 m прекосяваща с мост р. Искър, построена за 65 000 000 € с три нови изходни скоростни пътеки за рулиране, нова система за наземно осветление, пожарна и аварийна станции, сервизни пътища и корекция на река Искър. Финансирането е 50 000 000 € безвъзмездна помощ от предприсъединителната програма ИСПА на Европейския съюз, 60 000 000 € кредит от Европейската инвестиционна банка, 40 000 000 $ от Кувейтския фонд за арабско развитие и около 60 000 000 € от държавния бюджет на България. Терминал 2 е официално открит на 27 декември 2006.

На 25 юни 2009 г. е открит от транспортния министър Петър Мутафчиев създаденият по проект на арх. Красимир Николчев, арх. Владимир Копралев и колектив за 3 600 000 € североизточно от сградата на „Терминал 2“ „Ландшафен парк към летището“ на площ на 365 000 m², облагородени с разнообразна растителност и различни архитектурни форми. Паркът е интегрирана ландшафна среда със зони за отдих и разходки, амфитеатър и езеро. Изградена е алейна мрежа с дължина около 2000 m, която обслужва посетителите за които е предвиден свободен достъп и не е необходимо задължително да са пътници или изпращачи. Проектът е финансиран със средства от Кохезионния фонд, Регламент 1164/94/ИСПА по Финансов меморандум за проект „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София: Лот Б1 – Нов пътнически терминал и прилежаща инфраструктура“ и национално съфинансиране от държавния бюджет.

На 6 декември 2012 г. е открита новата Контролна кула на летище София. Съоръжението е по проект на арх. Георги Стоилов, високо е 50 m с разгърнатата застроена площ над 2400 m² и цена 7 700 000 €, изградено е от Главболгарстрой.

На 12 февруари 2013 г. започва разширение и ремонт на новия „Терминал 2“ за 1 200 000 € (1 947 557 лв. без ДДС). Разширението на терминала се състои в удължаването на пътническата галерия в северна посока и обособяването на четири изхода – три за заминаващи пътници и един за получаване на багаж. Между приземния и първия етаж ще се обособят допълнителни стълби и асансьори за всички пътници и ще бъде улеснено придвижването на хора с увреждания.

Терминал 1Редактиране

През 90-те е взето решение за построяване на нова писта за излитане и кацане. Изграждането започва през 2001 г. Стойността на целия проект е за над 210 млн. евро и се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие, Кувейтския фонд за икономическо развитие, програмите на ЕС ИСПА и ФАР, и от държавния бюджет на България.

Новата писта е въведена в експлоатация на 31 август 2006 г. и осигурява капацитет за 25 кацания и излитания на час. Тя е дълга 3600 m, широка 45 m и е оборудвана с модерни аеронавигационни средства за кацане при ниска видимост – категория IIIB. Перонът на Летище София има възможност да приеме всички модерни типове въздухоплавателни средства и разполага с 31 отдалечени и 7 контактни стоянки за обслужване на пътнически, товарни или бизнес полети. Годишният капацитет на „Tерминал 1“ е 1,8 милиона пътници. Старата писта е преустроена в скоростна пътека за рулиране.

Терминал 2Редактиране

На 27 декември 2006 г., в навечерието на присъединяването на България към ЕС, е открит и новият „Терминал 2“. Сградата, построена от австрийската компания Strabag, е изградена върху площ от 56500 m², с допълнителна галерия дълга 200 m. Пропускателната способност на новия терминал е 2500 пътници в час пик. Оборудването на Tерминал 2 включва: 34 гишета за регистрация, седем пътнически ръкава, четири автобусни изхода, четири багажни ленти, многоетажен паркинг с 800 места. Терминалът разполага с търговски зони на обща площ от 4000 m², предлагащи на пътуващите разнообразни услуги – ресторанти, кафе-барове, магазини, туристически услуги и услуги за наемане на автомобили, банки и бюра за обмяна на валута. Годишният капацитет на Tерминал 2 е 2,6 милиона пътници.

База Луфтханза Техник на Летище СофияРедактиране

Луфтханза Техник София е създадена в края на 2007 г. като джойнт-венчър между Lufthansa Technik (80%) и Българската Авиейшън Груп (20%). Със създаването на „Луфтханза Техник София“, Lufthansa Technik Group изгражда корпусите на една от 5-те си платформи за ремонт и поддръжка на самолети които има в Европа. Съоръжението в България обслужва клиенти в Европа, Близкия изток и Северна Африка. Направена е основна реконструкция и модернизация, с цел базата да бъде готова за най-тежкия етап на самолетни проверки и поддръжка, D-Check, които ще бъдат извършвани в България. Повече от 350 служители, обучени в България и на базата за техническо обслужване на Lufthansa Technik в Shannon, започват през четвъртото тримесечие на 2008 г. с един Airbus A321 от Lufthansa като първият клиент на Луфтханза Техник София[5]

Нови събитияРедактиране

На 22 април 2009 г. е въведен в експлоатация шумозащитен екран за намаляване въздействието на шума от техническите проби на самолетите върху населената градска част близо до летището.

На 19 октомври 2010 г. на Терминал 2 е открита площадка за авиационни фотографи, която дава възможност за целогодишно заснемане на излитащите и кацащи самолети.

Летище София е с дългогодишен опит в летищна експлоатация и наземно обслужване на пътници, самолети, товари и поща. Аеропортът е партньор с над 30 авиокомпании, които оперират по 45 дестинации, в 2010 г. само „Терминал 2“ обслужва 3 200 000 пасажера, а към 2011 има летищна такса по 12 евро на всеки заминаващ пътник.

Hа 24 август 2011 Правителството съобщава, че е възложило на „Летище София“ експлоатацията, управлението и поддържането на летищен комплекс „Балчик“.

Нова контролна кулаРедактиране

 
Метростанция „Летище София“

На 19 август 2011, в присъствието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, директорът на държавното предприятие „Ръководство въздушно движение“ (ДП РВД) Деян Динев и главният директор на „Главболгарстрой“ Павел Калистратов подписват договор за проектиране и строителство на новата контролна кула на летище София. [6]. Главболгарстрой АД е избран за изпълнител на строежа след като печели обществената поръчка. Общата стойност на проекта е 14 813 030 лева и бива построен за по-малко от 10 месеца. [7]. Проектът се финансира изцяло от държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“.

Контролната кула се намира западно от „Терминал 2“. Съоръжението е високо 50 метра, а разгърнатата застроена площ е над 2400 m².

Метростанция Летище София-Терминал 2Редактиране

Строителството на връзката до центъра на София на метро започва през септември 2012 г. Метростанция „Летище София“ е въведена в експлоатация на 2 април 2015 г. Изходът ѝ е пред Терминал 2. Във времето от 5 до 23 ч има безплатни трансферни автобуси до Терминал 1 и обратно през 30 минути.

Авиокомпании и дестинацииРедактиране

Полети, изпълнявани към 14 февруари. [8]

Град Летище Авиолиния(и)
Европа
  Австрия
Виена Швехат - Виена Austrian Airlines / Bulgaria Air
  Белгия
Шарлероа Шарлероа Ryanair / Wizz air
  България
Варна Варна Bulgaria Air
  Великобритания
Лондон
Гетуик - Лондон Easyjet
Лутън - Лондон Wizz air
Станстед - Лондон Ryanair
Хийтроу - Лондон Bulgaria Air
  Германия
Берлин Бранденбург Bulgaria Air/ Ryanair
Дортмунд Дортмунд Wizz air
Карлсруе Карлсруе-Баден Баден Ryanair
Меминген Меминген - Мюнхен Wizz air
Франкфурт на Майн Франкфурт Bulgaria Air / Lufthansa
Хамбург Хамбург Ryanair
  Гърция
Атина Елефтериос Венизелос - Атина Aegean Airlines / Bulgaria Air
  Дания
Копенхаген Каструп - Копенхаген Wizz air
  Ирландия
Дъблин Дъблин Ryanair
  Испания
Валенсия Манисес - Валенсия Wizz air
Мадрид Барахас - Мадрид Bulgaria Air
  Италия
Бергамо Бергамо - Милано Ryanair
Милано Линате - Милано Bulgaria Air
Рим Фиумичино - Рим Bulgaria Air
  Кипър
Ларнака Международно летище Ларнака Bulgaria Air
  Малта
Валета Малта Wizz air
  Нидерландия
Айндховен Айндховен Ryanair / Wizz air
Амстердам Схипхол - Амстердам Bulgaria Air
  Полша
Варшава Шопен - Варшава LOT Polish Airlines
  Румъния
Букурещ Отопени - Букурещ Qatar Airways
  Турция
Истанбул Истанбул Turkish Airlines
  Украйна
Киев Бориспол - Киев SkyUp Airlines / Windrose Airlines
  Франция
Бове Бове - Париж Wizz air
Париж Шарл де Гол - Париж Bulgaria Air
  Чехия
Прага Вацлав Хавел - Прага Bulgaria Air
  Швейцария
Базел Базел-Мюлуз-Фрайбург Wizz air
Цюрих Клотен - Цюрих Bulgaria Air
Азия
  Катар
Доха Хамад - Доха Qatar Airways
  Малдиви
Мале Международно летище Велана - Мале GullivAir (сезонна чартърна линия)
  Обединени арабски емирства
Дубай Дубай Flydubai / Wizz air
Северна Америка
  Доминиканска република
Пунта Кана Международно летище Пунта Кана GullivAir (сезонна чартърна линия)

СтатистикаРедактиране

През 2015 година Летище София е обслужило рекордните 4 088 943 пътници, ръст от 7,2 % спрямо преминалите 3 815 158 пътници през 2014 г. През 2015 г. за първи път в историята си летището преминава границата от 4 милиона обслужени пътници в рамките на една календарна година. През Терминал 1 са преминали над 1,5 млн. пътници, а през Терминал 2 близо 2,6 милиона. Годишният анализ показва, че по международни редовни линии са пътували 93% от общия пътникопоток, 4% са пасажерите по вътрешни линии, а 3% са използвали чартърни полети. През 2015 г. самолетодвиженията (броят на излетелите и кацнали самолети) е 44 416 – с 5,5 % повече от регистрираните 42 120 през 2014 г., а превозените товари и поща през изтеклата година са били 18 727 тона – ръст от 5,6 % спрямо 17 741 тона през 2014 г.

През първите три месеца на 2016 г. броят на преминалите пътници през двата терминала е 980 882, което е със 114 000 повече спрямо същия период на предходната година. За тримесечието 10 756 са кацналите и излетели самолети на летище София, което е увеличение от 9,4% на годишна база. [9]

Товаропотокът е нараснал с 12% при обработени 2974 тона за януари – февруари 2016 г.

За първите десет месеца на 2016 г. броят на обслужените пасажери е 4 076 897 души. Само през октомври на Терминал 1 са обслужени 262 хиляди пътници, а на Терминал 2 – 215 хиляди. Общо пътниците през октомври са с 33% повече отколкото година по-рано. За 2016 г. летище София обяви рекорден ръст на пътниците от 22%, като те достигнаха 4 980 387 души. Само един ден не достигна на аерогарата, за да мине прага от 5 млн. пътници. Рекорд имаше и при откриването на нови линии – 23. Разбивката показа, че пътиците на двата терминала почти са се изравнили, като през новия са преминали 2.6 млн. души, а през стария – 2,3 млн. и то при положение, че Ryanair работи на пълен капацитет едва през последните 3 месеца на 2016 г

За годината броят на пътници по международни курсове се е увеличил с 34%, а по национални – с 4%. През октомври са обслужени 4774 полета (24% повече от година по-рано), от които 92% пътнически и 3% товарни. През октомври са обработени 1905 тона карго (19% повече товарни пратки и 10% повече пощенски пратки спрямо година по-рано). [10]

Данни за годишен трафикРедактиране

Трафик на Летище София
Година Пътници Промяна Карго
(тона)
Промяна Самолета
движение
Промяна
1998 1 250 700 10 180 24 726
1999 1 236 610  1,1% 12 378  21,6% 25 178  1,8%
2000 1 127 866  8,8% 11 036  10,8% 24 785  1,6%
2001 1 107 682  1,8% 10 381  5,9% 21 860  11,8%
2002 1 214 198  9,6% 12 482  20,2% 24 211  10,8%
2003 1 356 469  11,7% 13 461  7,8% 25 517  5,4%
2004 1 614 304  19,0% 14 472  7,5% 28 700  12,5%
2005 1 874 000  16,1% 14 725  1,7% 32 188  12,2%
2006 2 209 350  17,9% 15 241  3,5% 38 119  18,4%
2007 2 745 880  24,3% 17 392  14,1% 43 005  12,8%
2008 3 230 696  17,7% 18 294  5,2% 48 626  13,1%
2009 3 134 657  3,0% 15 093  17,5% 45 698  6,0%
2010 3 296 936  5,2% 15 322  1,5% 47 061  3,0%
2011 3 474 933  5,4% 15 887  3,7% 47 153  0,2%
2012 3 467 455  0,2% 16 249  2,3% 40 806  9,0%
2013 3 504 326  1,1% 17 039  4,9% 40 526  7,4%
2014 3 815 158  8,9% 17 741  4,1% 42 120  4%
2015 4 088 943  7,2% 18 727  2,2% 44 416  4,3%
2016 4 980 387  21,8% 21 157  13,0% 51 829  16,7%
2017 6 489 738  30,3% 20 818  0,3% 57 670  11,3%
2018 6 962 040   7,3% 22 251 [11]   6,6% 60 771 [12]   5,4%
2019 7 107 096 [13]   2,1% 23 987 [14]   7,8% 61 371 [15]   1%
2020 2 937 846 [16]   58,7% 23 042 [17]   3,9% 35 954 [18]   41,4%
2021 133 415 [19]   76,1% 1 632 [20]   17,7% 2 189 [21]   54,9%

Най-натоварени маршрути по брой седмични излитанияРедактиране

Изчисленията са направени на базата на информацията в сайта на летище София. [22] В таблицата са включени единствено дестинациите с брой на седмични полети над 7.

Януари 2021
Град Летища Седмични
излитания
Авиокомпании
  Лондон (LHR) Хийтроу
(LTN) Лутън
(STN) Станстед
16 Bulgaria Air
WizzAir
Ryanair
  Франкфурт (FRA) Франкфурт на Майн
Франкфурт Хан
11 Lufthansa, Bulgaria Air
WizzAir
  Варна (VAR) Варна 9 Bulgaria Air
  Истанбул (ISL) Истанбул 8 Turkish Airlines
  Амстердам (AMS) Схипхол 7 Bulgaria Air
  Виена (VIE) Швехат Austrian Airlines, Bulgaria Air

Най-натоварени маршрути по брой превозени пътници до крайна дестинацияРедактиране

2020 г.[23]
# Град Авиокомпании Брой
1.   Лондон British Airways, Bulgaria Air, easyJet, Ryanair, WizzAir 248 869
 (3) 2.   Амстердам Bulgaria Air, Transavia 74 505
 (5) 3.   Варна Bulgaria Air 63 164
 (2) 4.   Франкфурт на Майн Bulgaria Air, Lufthansa, WizzAir 48 036
 (-) 5.   Брюксел Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 46 306
 (-) 6.   Париж Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 45 020
 (1) 7.   Милано Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 44 417
 (1) 8.   Тел Авив Bulgaria Air, El Al, Israir Airlines, Ryanair, WizzAir 43 509
 (-) 9.   Мадрид Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 37 804
 (-) 10.   Дортмунд WizzAir 36 959

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. sofia-airport.bg
  2. sofia-airport.bg
  3. www.sofia-airport.bg
  4. „Указ на цар Борис III от 25 септември 1937 г. за изграждане на гражданско летище на София“, archived from the original on 2013-04-05, https://web.archive.org/web/20130405082039/http://www.sofia-airport.bg/pages/gallery.aspx?g=1, посетен 2013-04-13 
  5. Lufthansa Technik Sofia. // Lufthansa-technik.com, 18 декември 2018. Посетен на 17 януари 2019. Архив на оригинала от 2011-02-28 в Wayback Machine.
  6. Нова кула и бърза писта на летището. // 24chasa.bg, 18.08.2011. Посетен на 13.10.2012. (на български)
  7. „Главболгарстрой“ ще строи новата кула на летище София. // НОВИНАР, 19 август 2011. Посетен на 13 октомври 2012. (на български)
  8. sofia-airport.bg
  9. Нискотарифните полети подобриха резултата на летище „София“, dnevnik.bg, 11 април 2016
  10. Вестник „Дума“, бр. 259 (7561), 14 ноември 2016 г.
  11. sofia-airport.bg
  12. sofia-airport.bg
  13. www.sofia-airport.bg
  14. www.sofia-airport.bg
  15. www.sofia-airport.bg
  16. sofia-airport.bg
  17. sofia-airport.bg
  18. sofia-airport.bg
  19. sofia-airport.bg
  20. sofia-airport.bg
  21. sofia-airport.bg
  22. www.sofia-airport.bg
  23. sofia-airport.bg

Външни препраткиРедактиране