Уикипедия

Скопяни

Уикимедия списък

Скопяни (единствено число скопянец, на македонска литературна норма: скопјани, скопјанец, на албански: shkupjanë, shkupjan, на сръбски: скопљаци) са жителите на град Скопие, столицата на Северна Македония. В България със скопяни разговорно могат са се обозначават не жителите на града, а властите на страната. Такова е и положението в Гърция, където Σκοπιανοί освен „правителството в Скопие“, може да означава и просто жителите на страната.

Това е списък на най-известните жители на Скопие.

Родени в Скопие редактиране

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

А редактиране

Б редактиране

В редактиране

Г редактиране

Д редактиране

Е редактиране

Ж редактиране

З редактиране

И редактиране

Й редактиране

К редактиране

Л редактиране

М редактиране

Н редактиране

О редактиране

П редактиране

Р редактиране

С редактиране

Т редактиране

У редактиране

Ф редактиране

Х редактиране

Ц редактиране

Ч редактиране

Ш редактиране

Ю редактиране

Я редактиране

Опълченци от Скопие редактиране

  •   Ангел Георгиев, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[53]
  •   Зафир Трайков, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[54]
  •   Коста Иванов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[53]
  •   Младен Стоянов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[55]
  •   Никола Арангелов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[55]
  •   Панайот Бурков, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[53]
  •   Петър Стоянов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[56]
  •   Серафим Атанасов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[53]
  •   Стефан Луков, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[56]

Македоно-одрински опълченци от Скопие редактиране

  •   Ангел Трайков Ангелков, 28-годишен, калайджия, 4 рота на 2 скопска дружина[57]
  •   Велко Арсов, 18-годишен, хлебар, 4 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[58]
  •   Цветко Ацев, 42-годишен, 3 рота на 10 прилепска дружина[59]

Починали в Скопие редактиране

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

А редактиране

Б редактиране

В редактиране

Г редактиране

  •   Гарабет Мурадов (? – 1916), български военен деец, санитарен капитан, загинал през Първата световна война[67]
  •     Георги Абаджиев (1910 – 1963), писател от Социалистическа република Македония
  •   Георги Андонов Бинин (Бибин) (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[68]
  •   Георги Петров Сяров (? – 1915), български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[69]
  •    Георги Шоптраянов, (1907 – 2001) македонски филолог, югославски партизанин
  •   Гьоре Дамевски (1922 – 1995), югославски партизанин и деец на НОВМ
  •    Георги Цаца (1920 – 2006), политик от Социалистическа република Македония
  •   Гьоре Гьорески (1926 – 1978), югославски партизанин и деец на НОВМ

Д редактиране

Е редактиране

Ж редактиране

З редактиране

И редактиране

  •   Иван Анастасов (1908 – 1979), български лекар-радиолог
  •   Иван Велков (1930 – 2008), художник от Република Македония
  •   Иван Дойчинов (1909-1991), югославски партизанин и деец на НОВМ
  •   Иван Казанджиев (? – 1917), български военен деец, санитарен капитан, доктор, загинал през Първата световна война[71]
  •   Иван Стоянов Къчовски (? – 1917), български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[72]
  •     Иван Точко (1914 – 1973), писател от Социалистическа република Македония
  •   Илия Ангелакович (? – 1874), български лекар
  •   Илия Джувалековски (1915 – 2004), актьор от Република Македония
  •     Илия Чулев (1908 – 1950), деец на ВМРО (обединена) и НОВМ

Й редактиране

  •   Йован Гелев (1880 - 1954), свещеник и член на АСНОМ
  •   Йон Исая (1915 – 1993), актьор от Република Македония
  •   Йордан Николов Ковачев (? – 1915), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[73]

К редактиране

Л редактиране

М редактиране

Н редактиране

О редактиране

П редактиране

Р редактиране

С редактиране

Т редактиране

Ф редактиране

  •   Фана Кочовска (1927 - 2004), югославска партизанка и деец на НОВМ
  •    Фируз Демир (1923 – 1988), политик от Социалистическа република Македония и деец на НОВМ

Х редактиране

Ц редактиране

Ю редактиране

  •   Юрдан Личков Макавеев (? – 1917), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[80]

Я редактиране

Други редактиране

  •   Константин Асен, скопски болярин, вероятно роден в Скопие, български цар от 1257 до 1277
  •   Никола Якимов, български търговец и общественик, член на Централния комитет на Българските акционни комитети в Скопие
  •   Николина Гаврикова, първата българска акушерка, назначена от Българската екзархия в Македония. Установява се в Скопие в 1898 година, но две години по-късно е освободена заради конфликт между нея и българския търговски агент в Скопие, заради по-свободното ѝ поведение в обществото.[81]
  •   Трайко Дойчинович, български общественик и дарител, живял в Скопие, където имал голямо влияние

Бележки редактиране

  1. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
  2. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IV (от фонд № 178 до фонд № 248). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1973. с. 202.
  3. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36
  4. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 367.
  5. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  6. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  7. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 25
  8. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 350.
  9. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 185.
  10. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.13
  11. ↑ Српски биографски речник, том 5.[неработеща препратка]
  12. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 50
  13. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 188.
  14. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.16
  15. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 442-445.
  16. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 189.
  17. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.
  18. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  19. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  20. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  21. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  22. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 60.
  23. ↑ Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 6.
  24. ↑ София помни. Политици, общественици и църковни дейци. Иван Шалев // sofiapomni.com. Посетен на 24 февруари 2023.
  25. ↑ Гюлева, Веселина. Свидетелства. Изток-Запад, 2009. ISBN 978-954-321-612-3. с. 93 - 107.
  26. ↑ Гагова, Нина. Петрович, Иванка. , в: Кирило-Методиевска енциклопедия, том . III, П-С, София, 2003, с. 133-136.
  27. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
  28. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
  29. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
  30. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43, 52
  31. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36
  32. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.
  33. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.13
  34. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  35. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38
  36. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 197.
  37. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 198.
  38. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.16
  39. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.3
  40. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  41. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.
  42. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 50.
  43. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  44. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 88.
  45. ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 604 – 605.
  46. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 202.
  47. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 204.
  48. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  49. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  50. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
  51. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
  52. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.13
  53. ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
  54. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
  55. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  56. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  57. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
  58. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 54.
  59. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
  60. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 24, л. 1
  61. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 18
  62. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 18
  63. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 8, 9; а.е. 331, л. 3
  64. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 82.
  65. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 1а, 1
  66. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 15
  67. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 503, л. 6
  68. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 135, л. 2, 3; а.е. 146, л. 3
  69. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 180, л. 69
  70. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 180, л. 69
  71. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 387, л. 37
  72. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 1, 2; а.е. 548, л. 33
  73. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 32
  74. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 51, 52; а.е. 542, л. 45
  75. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 201, л. 6
  76. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 189, л. 84
  77. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 180, л. 69
  78. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 73
  79. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 524, л. 78
  80. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 529, л. 94
  81. ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 59.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Скопяни&oldid=12213248“.