Години
|
Име на откривател, изследовател
|
Направени открития и изследвания
|
Изследванията засягат следните съвременни държави
|
ок. 3000 пр. Хр. |
шумери |
Откриване на централната част на Анадола в района на река Къзълърмак (вероятно едновременно с еблаитите) и разработване на сребърни рудници и Сирийската пустиня |
Турция, Сирия
|
XXX-XXV в. пр. Хр. |
еблаити |
Достигане до река Ефрат, централната част на Анадола в района на река Къзълърмак (вероятно едновременно с шумерите), планините на Ливан и Сирия, река Йордан, Тивериадското езеро, Мъртво море (вероятно едновременно с египтяните), остров Кипър (вероятно едновременно с финикийците) и около 800 км от южното, средиземноморско крайбрежие на Мала Азия |
Ирак, Турция, Сирия, Ливан, Израел, Йордания, Кипър
|
XXX-XXV в. пр. Хр. |
шумери |
Откриване северните брегове на Арабско море и Персийския залив (вероятно едновременно с харапанците), западните и южните брегове на Персийския залив и южните на Оманския залив и достигане до делтата на река Инд |
Иран, Пакистан, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Бахрейн, Катар, ОАЕ, Оман
|
XXIX-XXVIII в. пр. Хр. |
египтяни |
Пресичане на Суецкия провлак, откриване на горчиво-солените езера Тимсах, Голямо и Малко Горчиво езеро, достигане до върха на Суецкия залив и завладяване на целия Синайски п-ов |
Египет
|
XXVIII в. пр. Хр. |
еламити |
Пресичане на планината Загрос и проникване в западната част на Иранската планинска земя. Откриване на соленото езеро Дерячей Немек, планината Елбурс, река Сефидруд, вероятно Каспийско море, планината Кухруд, пустинята Деще Кевир (Голяма Солена пустиня) и солончака Джазмуриан (27° – 28° с.ш., 58° – 60° и.д.} |
Иран
|
XXVII в. пр. Хр. |
египтяни |
Откриване източните брегове на Средиземно море |
Израел, Ливан, Сирия
|
XXVI в. пр. Хр. |
египтяни |
Откриване бреговете на Суецкия залив, западните брегове на Арабския п-ов, Баб ел Мандебския проток и Аденския залив |
Саудитска Арабия, Йемен
|
XXIV в. пр. Хр. |
египтяни |
Преминаване през сухата долина Ел Ариш и достигане до Мъртво море и залива Акаба |
Израел, Йордания
|
ок. 2305 пр. Хр. |
Саргон I |
Откриване горното течение на река Ефрат, планината Централен Тавър и северната част на планината Загрос между реките Дияла и Малък Заб (леви притоци на Тигър) |
Турция, Ирак, Иран
|
2260 – 2230 пр. Хр. |
акадски царе |
Около 2260 пр. Хр. – Римуш – Навлизане в долината на река Керхе, проникване в централната част на планината Загрос и завладяване на областта Фарс; Около 2240 пр. Хр. – Манищусу – Завладяване на Бахрейн и вторично откриване и превземане южното крайбрежие на Персийския залив и п-ов Мусандам между него и Оманския залив; Около 2230 пр. Хр. – Нарам Суен – Нахлуване в южните части на Арменската планинска земя, в горните течения на реките Голям и Малък Заб и достигане изворите на река Тигър |
Иран, Бахрейн, ОАЕ, Оман, Ирак, Турция
|
края на 3-то – началото на 2-рото хил. пр. Хр. |
харапанци |
На север: Откриване на 1500 км от течението на река Инд, Сюлеймановите планини, хребета Китхар; На запад: Северния бряг на Арабско море до около 60° и.д., в т.ч. залива Сонмияни и долните течения на многочислени реки, вливащи се в Арабско море и Оманския залив; На изток: пустинята Тар, Пенджаб с реките Джелам, Чинаб, Рави, Сатледж и Инд, пустинята Тхал, южните склоновета на планината Шивалик, средното течение на река Ганг с притока ѝ Джамна, солончаците Голям и Малък Качки Ран, п-ов Катхиявар, планината Аравали, басейна на река Чамбал, платото Малва и планините Виндхия и Сатпура, разположени покрай двата бряга на река Нармада; На юг: Западното крайбрежие на п-ов Индостан до 20° с.ш., в т.ч. заливите Къч и Камбейски, устията на реките Нармада и Тапти. Пресичане на Западните Гати, горното течение на река Годавари, горното и средно течение на река Кавери и по река Кришна достигане до Бенгалския залив. Вероятно откриване на югозападните брегове на Индостан и остров Шри Ланка |
Пакистан, Индия, Шри Ланка
|
началото на XVII в. пр. Хр. |
хетски царе |
Цар Лабарна I – Откриване и завладяване на Централен и Западен Тавър, бреговете на залива Анталия, басейна на река Голям Мендерес и достигане до бреговете на Егейско и Черно море |
Турция
|
началото на XVI в. пр. Хр. |
царе на Митани |
Придвижване на север през Карското плато, откриване на горното течение на река Кура, изкачване по долината на река Аракс и откриване на изгасналия вулкан Голям Арарат и Араратската долина |
Турция, Армения, Иран
|
1530 пр. Хр. |
Тутмос I |
Завладяване на Сирия и достигане до река Ефрат |
Сирия, Ирак
|
1517 пр. Хр. |
египтяни |
Откриване югоизточните брегове на Арабския п-ов до 19° с.ш. |
Йемен, Оман
|
XVI-XV в. пр. Хр. |
минойци |
Откриване западните брегове на Мала Азия, протоците Дарданели и Босфор, Мраморно и Черно море |
Турция
|
ок. 1360 – 1330 пр. Хр. |
хетски царе |
ок. 1360 пр. Хр. – цар Супилулиума I – Откриване и завладяване на около 300 км от крайбрежието на Черно море, между Самсунския залив и 39° и.д., достигане до река Келкит (десен приток на Ешил Ирмак), навлизане в Арменската планинска земя и откриване на хребета Бингьол (41° – 42° и.д.), разположен покрай десния бряг на река Мурат (горното течение на Ефрат); ок. 1360 – 1330 пр. Хр. – цар Мурсили II – Откриване и завладяване на почти целия полуостров Мала Азия от 27° до 42° и.д. |
Турция
|
XIV-XIII в. пр. Хр. |
индоарийци |
Първо пресичане на западната част на Хималаите, проникване в подножието на Каракорум, в горното течение на река Инд и неговите притоци – Заскар, Шинго, Джелам и др. и достигане до Хиндукуш по Инд и притока му Гилгит. Усвояване междуречието Ганг-Джамна и проследяване цялото течение на Ганг, като по този начин откриват огромната Индо-Гангска равнина. Пресичане на юг на платото Малва и достигане до планината Виндхия |
Пакистан, Индия, Афганистан, Бангладеш
|
XIV-XI в. пр. Хр. |
владетели на династията Шан (Ин) |
на север: Откриване на планините Тайханшан и Яншан и река Байхе; на изток: Залива Бохайван на Жълто море и Шандунския п-ов; на юг: Долното течение на река Яндзъ (от 110° и.д. до делтата ѝ), северните и южните склонове на планината Цинлин, езерата Поянху, Дунтинху и Тайху, северните склонове на планината Нанлин и достигане до бреговете на Източнокитайско море; на запад: Долината на река Вейхе, Льосовото плато, пустинното плато Ордос, големия завой на река Хуанхъ и планината Иншан |
Китай
|
ок. 1280 – 788 пр. Хр. |
царе на Асирия |
ок. 1800 пр. Хр. – цар Салманасар I – Пълно откриване и завладяване на Арменската планинска земя; 1112 – 1111 пр. Хр. – цар Тиглатпаласар I – Пресичане на цяла Армения и достигане до брега на Черно море при устието на река Чорох; 843 – 834 пр. Хр. – цар Салманасар III – Поход в басейна на река Джагату (вливаща се от юг в езерото Урмия (Резае)) и в изворните области на реките Джагату и Къзълузен; 821 – 821 пр. Хр. – цар Шамшиадад V – Достигане до южните брегове на Каспийско море и склоновете на планината Елбурс; 802 – 788 пр. Хр. – цар Ададнерари III – Проникване на изток до реките Херируд (Теджен) и Мургаб |
Турция, Иран, Армения, Афганистан, Туркменистан
|
XI-VIII в. пр. Хр. |
владетели на династията Джоу |
Проникване на запад до р. Таохе, до 104° и.д. (десен приток на Хуанхъ), завършване откриването на Льосовото плато, на юг до река Ханшуй (ляв приток на Яндзъ) и достигане до източните части на Кунлун. Достигане до езерото Кукунор, източните части на Тибет и горното течение на Хуанхъ. Откриване на Ляодунския залив, п-ов Ляодун, п-ов Корея, Корейския проток и вероятни посещения на Япония |
Китай, Корея, Япония
|
X-IV в. пр. Хр. |
индоарийци |
Проникване на юг до река Годавари, спускане по нея до Бенгалския залив и откриване на източното крайбрежие на п-ов Индостан на север до устието на река Маханади, а на юг – до устието на Кавери |
Индия
|
IX-VIII в. пр. Хр. |
южноарабски търговци |
Откриване на западните, планински части на Арабския полуостров, пустинята Голям Нефуд и Сирийската пустиня |
Йемен, Саудитска Арабия
|
VIII-VII в. пр. Хр. |
древни гърци |
Проникване в Черно море и колонизация на южните му брегове. Основавене на градовете Византион (Константинопол, Цариград, Истанбул, 660 пр. Хр.), Синоп (631 пр. Хр.) и Трабзон (Трапезунд, ок. ср. на VII в. пр. Хр.) |
Турция
|
VII в. пр. Хр. |
владетели на династията Чу |
Завършване откриването на бреговете на Източнокитайско море и откриване на Тайванския проток, остров Тайван и цялите северни и част от западните брегове на Южнокитайско море до 17° с.ш., в т.ч. п-ов Лейджоу, остров Хайнан и залива Бакбо (Тонкински) |
Китай
|
VII-III в. пр. Хр. |
индийски търговци |
Откриване на 1200 км от източното крайбрежие на Бенгалския залив, Араканските планини, делтата на река Иравади, залива Моутама (Мартабан), Андаманските и Никобарските о-ви, западното и източното крайбрежие на п-ов Малака, западните, северните и източни брегове на Сиамския залив, делтата на река Меконг и източното крайбрежие на п-ов Индокитай до 17° с.ш. |
Мианмар, Тайланд, Малайзия, Камбоджа, Виетнам
|
ок. 673 – 590 пр. Хр. |
царе на Мидия |
673 пр. Хр. – цар Хшатрита – Завладяване областите покрай югоизточното крайбрежие на Каспийско море и откриване на Туркмено-Хорасанските планини; 625 – 590 пр. Хр. – цар Киаксар – Завладяване на цялото южно крайбрежие на Каспийско море и достигане на североизток до планината Копетдаг и Туранската низина. Навлизане в долината на река Херируд (Теджен), придвижване на юг и откриване на езерото Хамун, вливащата се в него река Хилманд, пясъчната пустиня Регистан, солончака Гауди Зира, южната част на пустинята Деще Лут със солончака Немекзар и източните склонове на планината Кухбенан. Откриване на платото Серхед и Мекранските планини и достигане на юг до бреговете на Арабско море, а на изток – пустините на Източен Белуджистан |
Иран, Туркменистан, Афганистан, Пакистан
|
VI в. пр. Хр. |
царе на Магадха и Аванти |
Завършване откриването на планината Виндхия, цялото течение на река Сон, откриване на платото Чхота-Нагпур, проникване по долината на река Багмати в Непалската котловина и завладяване на най-голямата делта в света на Ганг и Брахмапутра |
Индия, Непал, Бангладеш
|
ок. 545 – 515 пр. Хр. |
царе на Персия, Скилак Кариандски |
545 – 539 пр. Хр. – цар Кир II – Завладяване на областите Бактрия (между средното течение на север и склоновете на Хиндукуш на юг) и Дрангиана (в югозападната част на днешен Афганистан), долината на река Аргендаб (ляв приток на Гилменд) и лените ѝ притоци, в т.ч. река Газни. Спускане в долината на река Кабул, завладяване на областите Нуристан и Кохистан и достигане до река Инд на 34° с. ш. 72° и. д. / 34° с. ш. 72° и. д.34, 72. Завоюване долината на река Гумал (десен приток на Инд) и продължаване откриването на Мекранските планини; 517 – 514 пр. Хр. – Скилак Кариандски – Проследяване на 1500 от течението на Инд и 7500 от бреговете на Азия и Арабския п-ов и достигане до Суецкия залив; 515 пр. Хр. – цар Дарий I – Завладяване на цяла Мала Азия и достигане до протоците Дарданели и Босфор и Мраморно море |
Таджикистан, Туркменистан, Афганистан, Узбекистан, Пакистан, Оман, Йемен, Саудитска Арабия, Турция
|
VI-I в. пр. Хр. |
индийски търговци, будистки монаси |
VI-V в. пр. Хр.: Откриване на търговски пътища от Индия до Китай през източната част на Хималаите, планините на Бирма и Сино-Тибетските планини. Откриване на Лакадивските и Малдивските о-ви; V-I в. пр. Хр.: Откриване на търговски пътища и разпространяване на будистката религия от Индия в Китай покрай планината Хиндукуш, проходите на Памир, Каракорум и Западен Тибет, достигане до Кашгария и запознаване с пустинята Такламакан, реките Хотан и Тарим и езерото Лоп нур (Лобнор) |
Индия, Непал, Мианмар, Пакистан, Китай, Афганистан, Таджикистан
|
V в. пр. Хр. |
китайски пълководци |
Проникване и завладяване на плодородната Съчуанска котловина и откриване и опознаване на източните части на Сино-Тибетските планини и горните течения на реките Яндзъ, Меконг и Салуин |
Китай
|
ср. V в. пр. Хр. |
Херодот |
Пътешествия в басейна на река Ефрат, Мала Азия и Причерноморието. Географски сведения за Предна Азия и средиземноморските страни |
Турция, Ирак, Сирия, Ливан
|
V-IV в. пр. Хр. |
царе на Магадха |
Цар Аджаташатру: Завоюване лявото крайбрежие на Ганг между 80° и 90° и.д., откриване на многобройните ѝ притоци, в т.ч. Гхагхра; Цар Махападма Нанда: Достигане до бреговете на Бенгалския залив на 21° с.ш., откриване на 1000 км от източното крайбрежие на Индостан и целите течения на реките Маханади и Годавари |
Индия
|
IV-III в. пр. Хр. |
индийски търговци |
Откриване на островите Суматра и Ява, северното крайбрежие на Калимантан и остров Лусон от Филипинския архипелаг |
Индонезия, Малайзия, Филипини
|
325 – 324 пр. Хр. |
Неарх |
Спускане по река Инд и плаване покрай северните брегове на Арабско море и Персийския залив до устието на река Ефрат |
Пакистан, Иран
|
324 пр. Хр. |
Андросфен, Гиерон |
Плаване покрай целите брегове на Арабския п-ов от устието на река Тигър до върха на Суецкия залив |
Кувейт, Саудитска Арабия, Бахрейн, Катар, ОАЕ, Оман, Йемен
|
301 – 291 пр. Хр. |
Мегасфен |
Пътешествие през Пенджаб до Паталипутра на река Ганг и плаване надолу по реката до Бенгалския залив. Първи сведения за Хималаите |
Пакистан, Индия, Бангладеш
|
III в. пр. Хр. |
китайски търговци |
Откриване на Северокорейските планини, басейните на реките Ялундзян (Амнокан), Сунгари и Ханган и цялото източно крайбрежие на Корейския п-ов до 42° с.ш. |
Корея, Китай
|
219 – 218 пр. Хр. |
император Цин Шъхуан |
Завладяване на п-ов Ляодун и откриване на река Ялундзян (Амнокан). Завладяване на Южен Китай: планините Нанлин и Уишан, Юннан-Гуйджоуската планинска земя, басейна на река Сидзян и достигане до река Хонгха (Червена) в днешен Виетнам |
Китай
|
209 – 177 пр. Хр. |
хунски владетели |
209 пр. Хр.: Откриване и завладяване на Източна Монголия, западните склонове на планината Голям Хинган и Южна Манджурия; 203 – 202 пр. Хр.: Откриване и завладяване на Западна Монголия, Монголски Алтай и долината на река Иртиш до 49° с.ш.; 177 пр. Хр.: Откриване и завладяване на цяла Джунгария |
Китай, Монголия, Казахстан
|
138 – 126 пр. Хр. |
Джан Циен |
Пътешествие на запад от Китай, откриване на планината Тяншан, езерото Исък Кул и първи официални сведения запланината Памир, реките Яркенд и Тарим, езерото Лоп нур, пустинята Такламакан и планината Кунлун |
Китай, Таджикистан, Киргистан
|
111 – 108 пр. Хр. |
император Хан Уди |
Завладяване на днешните територии на Северен Виетнам и достигане до средното течение на река Меконг (111 – 109 пр. Хр.) и северната част на Корейския п-ов (109 – 108 пр. Хр.) |
Виетнам, Корея
|
края на II – началото на I в. пр. Хр. |
гръко-египетски търговци |
Откриване на мусонни път от Червено море към Индия и Цейлон |
|
25 – 24 пр. Хр. |
Елий Гал |
Военен поход по западното крайбрежие на Арабския п-ов от устието на Уади ев Хамд (26° с.ш.) до Мариб (15°20′ с. ш. 45°20′ и. д. / 15.333333° с. ш. 45.333333° и. д.15.333333, 45.333333) |
Саудитска Арабия
|
I-IV в. |
индийски и индонезийски търговци |
Откриване и колонизиране на цялото крайбрежие на островите Калимантан и Сулавеси, Малките Зондски о-ви, в т.ч. Бали, Ломбок, Сумбава, Сумба, Флорес и Тимор и Молукските о-ви |
Индонезия, Малайзия
|
57 |
Тадзима Мори |
Първо зафиксирано в писмени източници посещение на японци на Китай |
Китай
|
67 |
Кашала Матанги |
Първо зафиксирано в писмени източници пътуване на индийски търговец от Пешавар в Пакистан до Лоян в Китай през Тибет |
Китай
|
97 – 98 |
Ган Ин |
Пътешествие от Китай през Средна Азия до Иран и Месопотамия |
Иран, Ирак
|
397 – 431 |
Гунаварман |
Първо зафиксирано в писмени източници плаване от Индия до Китай и обратно покрай п-ов Индокитай |
Индия
|
399 – 414 |
Фа Сян |
Първо зафиксирано в писмени източници китайско пътешествие от Китай в Индия по суша и връщане обратно по море |
Индия
|
VI-VII в. |
японски пълководци |
Откриване и завладяване на остров Кюшу и о-вите Рюкю |
Япония
|
ок. 525 |
Косма Индикоплов |
Първо европейско посещение в Индия и Шри Ланка |
Индия, Шри Ланка
|
569 – 571 |
Земарх |
Първо европейско посещение на Средна Азия през Кавказ и Приаралието |
Узбекистан
|
629 – 647 |
Сюен Дзан |
Пътешествие от Китай в Индия. Преминаване през Кашгария, Самарканд, Афганистан, спускане по река Кабул до Инд и седемгодишно пребиваване в Индия |
Китай, Таджикистан, Узбекистан, Афганистан, Пакистан, Индия
|
635 |
Ху Цунци |
Откриване изворите на река Хуанхъ – езерото Джарин нур |
Китай
|
658 |
Абе но Хирафу |
Откриване на протока Цугару, отделящ островите Хоншу и Хокайдо и завладяване на югозападната част на Хокайдо |
Япония
|
689 – 695 |
И Цзин |
Първо зафиксирано в писмени източници китайско плаване от Китай в Индия покрай п-ов Индокитай |
Индия
|
698 – 737 |
владетели на Бохай |
Откриване и опознаване на Източно-Манджурските планини, Приханкайската низина с езерото Ханка, цялото течение на река Сунгари (десен приток на Амур), Синдзянската равнина, басейна на река Нонни (Нундзян, ляв приток на Сунгари) и планината Малък Хинган |
Китай
|
първата пол. VIII в. |
японски землемери |
Изработване на първата сравнително точна географска карта на островите Хоншу, Шикоку и Кюшу |
Япония
|
VIII в. |
китайски землемери |
Изработване на първата сравнително точна географска карта на Китайската империя |
Китай
|
ср. IX в. |
Сюлейман |
Пътешествие от Иран в Индия, Цейлон, Малака, Виетнам и Южен Китай |
Индия, Цейлон, Малайзия, Виетнам, Китай
|
края на IX – началото на X в. |
Абу Али Ахмед ибн Омар ибн Руста |
Пътешествия в Предна Азия |
Ирак, Иран, Туркменистан, Казахстан
|
първата пол. X в. |
Абу Исхак ал Фариси ал Истахри |
Пътешествия в Иран, Средна, Южна и Западна Азия, Арабия, Сирия и др. |
Ирак, Иран, Сирия, Индия и др.
|
915 – 945 |
Масуди |
Пътешествия в Иран, Индия, Шри Ланка, Сирия и др. |
Иран, Индия, Шри Ланка, Сирия
|
921 – 922 |
ибн Фадлан |
Пътешествия от Иран до Волжка България покрай източните брегове на Каспийско море |
Туркменистан, Казахстан
|
първата пол. XI в. |
Абу Рейхан Мохамед ибн Ахмед ал Бируни |
Пътешествие по Иран, Индия и Средна Азия |
Иран, Афганистан, Индия, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан
|
943 – 967 |
ибн Хуакал |
Пътешествия в Иран, Месопотамия и Индия |
Иран, Индия, Ирак
|
вт. пол. X в. |
ал Мукаддаси |
Пътешествия по Близкия и Средния Изток и съобщаване за природните условия, състава на населението, стопанството, търговията, пътищата, местните обичаи и вярванията на посетените страни |
|
XI в. |
китайски землемери |
Изработване на нова много по-точна и мащабирана (1:8 000 000) географска карта на Китайската империя |
Китай
|
1160 – 1170 |
Вениамин Туделски |
Посещение на Мала Азия, Сирия, Палестина и Месопотамия |
Турция, Сирия, Израел, Ливан, Ирак
|
ср. XII в. |
Махмуд Кашгари |
Обхождане на обширни територии от Каспийско море до езерото Лоп нур и от Джунгария до Тибет |
Казахстан, Туркменистан, Киргистан, Узбекистан, Таджикистан, Китай
|
края на XII – началото на XIII в. |
Ибрахим ибн Якут |
Пътешествия по крайбрежието на Персийския залив, южната част на Арабския п-ов, Сирия, Палестина, Ирак и др. |
Иран, Ирак, ОАЕ, Йемен, Сирия, Израел
|
1221 – 1224 |
Чан Чун |
Пътешествие от Пекин през пустинята Гоби, река Халхин Гол, езерото Далай нур, изкачване по река Керулен, продължаване на северозапад покрай североизточните склонове на Монголски Алтай, навлизане в Джунгария и покрай северните склонове на Тяншан достигане до Самарканд |
Монголия, Китай, Киргистан, Узбекистан
|
1245 – 1247 |
Джовани да Плано Карпини |
Пътешествие с папското посолство през степите на Казахстан до столицата на монголската империя Каракорум и обратно |
Казахстан, Монголия
|
1252 – 1255 |
Вилхелм де Рубрук |
Пътешествие с францисканското посолство през Мала Азия, Прикаспийската низина и Средна Азия до столицата на монголската империя Каракорум и обратно |
Турция, Русия, Казахстан, Монголия
|
1271 – 1295 |
Марко Поло |
Пътешествие в Китай, петнайсетгодишно пребиваване в страната и завръщане в родината по море покрай Южна Азия |
Китай
|
1289 – 1328 |
Джовани Монтекорвино |
Пътешествие в Китай през Южна Индия и 35-годишно пребиваване в страната |
Китай
|
1318 – 1330 |
Одорико |
Пътешествие през Индия, Шри Ланка, островите Ява и Калимантан (първия европеец посетил острова) и Южен Виетнам до Южен Китай. Завръщане в Европа като пресича цяла Азия през Тибет и Лхаса (първо посещение на европеец) |
Индия, Шри Ланка, Индонезия, Виетнам, Китай
|
1325 – 1349 |
Ибн Батута |
Пътешествие по западната част на Арабския п-ов, Йемен, Сирия, Иран, Бахрейн, Средна Азия, Индия, Малдивските о-ви, Шри Ланка и Китай |
|
1339 – 1353 |
Джоване де Мариньоли |
Пътешествие с папското посолство в Китай през цяла Азия и завръщане през Индия, Ормузкия проток, Палестина и Средиземно море |
Китай, Индия
|
1364 |
Степан Ляпа, Александър Абакумович |
Първо пресичане на Урал и плаване надолу по река Об до устието ѝ |
Русия
|
1403 – 1406 |
Руй Гонзалес Клавихо |
Пътешествие с кастилското посолство в Близкия изток, Северен Иран и Средна Азия |
|
1405 – 1433 |
Джън Хъ |
Седем (1405 – 07, 1407 – 09, 1409 – 11, 1413 – 15, 1417 – 19, 1421 – 22, 1431 – 33) големи морски експедиции от Китай до южните брегове на Азия и описание на голяма част от крайбрежието на Югоизточна, Южна и Югозападна Азия и близките острови. Картиране на бреговата линия на Китай между 30° и 20° с.ш., в т.ч. архипелазите Чжоушан (30° с.ш.) и Сянган (Хонконг), почти цялата брегова линия на п-ов Индокитай (над 3 хил.км от делтата на река Хонгха до устието на река Менам), целия източен бряг на п-ов Малака и западния до 6° с.ш., части от западния бряг на Индокитай и източния на Индостан, целия западен бряг на Индия, целия северен бряг (над 1000 км) на Арабско море до Ормузкия проток и източните и южните брегове на Арабския п-ов. Китайските картографи картират около 500 км от северния бряг на остров Ява, цялото (4 х ил.км) крайбрежие на остров Суматра, Никобарските и Андаманските о-ви и бреговата линия на Шри Ланка |
Китай, Виетнам, Камбоджа, Тайланд, Малайзия, Мианмар, Индия, Пакистан, Иран, Оман, Йемен, Индонезия, Шри Ланка
|
1424 – 1444 |
Николо Конти |
Пътешествие в Индия, Шри Ланка, Бирма и Южна Арабия |
Индия, Шри Ланка, Мианмар, Йемен, Саудитска Арабия
|
1468 – 1475 |
Афанасий Никитин |
Пътешествие през Иран в Индия и завръщане в родината през Ормузкия проток и Трапезунд |
Иран, Индия, Турция
|
1487 – 1492 |
Перу ди Ковилян |
Пътешествие за събиране на сведения за богатствата на Предна Азия и търсене на кратък път за Индия. Съобщаване за наличието на морски път от бреговете на Африка за Индия. Посещение на Югозападна Индия, Ормузкия проток и Арабския п-ов |
Индия, Иран, Йемен
|
1483 |
Фьодор Курбски, Салтик Травин |
Ново пресичане на Урал и плаване по реките Иртиш и Об |
Русия
|
1489 – 1490 |
Ахмед ибн Маджид |
Издаване на лоция на целите северни и западни брегове на Индийския океан и на части от бреговете на Южнокитайско море и островите от Малайския архипелаг |
|
1498 |
Вашко да Гама |
Откриване на морския път до Индия |
Индия
|
1499 – 1501 |
Семьон Фьодорович Курбски |
Поход през Урал в Западен Сибир и установяване направлението на планината от север на юг |
Русия
|
1500 – 1501 |
Педро Алвариш Кабрал |
Второ плаване до Индия и неуспешен опит за установяване на португалски контрол над търговията с подправки |
Индия
|
1502 – 1503 |
Вашко да Гама |
Ново плаване до Индия и частично установяване на португалски контрол над търговията с подправки |
Индия
|
1505 |
Франсишку Алмейда |
Четвърто португалско плаване до Индия и назначаване за първи вицекрал на страната (1505 – 1509) |
Индия
|
1507 – 1508, 1511 |
Афонсу де Албукерке |
Установяване на пълна португалска хегемония в морските плавания покрай южните брегове на Азия и завладяване на п-ов Малака (1511) |
Индия, Малайзия
|
1509 |
Диого Лопес де Сикейра |
Откриване на северното крайбрежие на остров Суматра и достигане на португалците до п-ов Малака |
Индонезия, Малайзия
|
1511 – 1512 |
Антониу Абреу |
Проследяване на северния бряг на остров Ява, откриване на протока, отделящ го от остров Мадура, моретата Бали и Флорес, островите Бали, Ломбок, Сумбава, Флорес, Алор, Тимор, Ветар и др., море Банда, Молукските о-ви (островите Буру, Амбон и Серам) и о-вите Банда |
Индонезия
|
1512 |
Франсиско Серан |
Откриване на остров Тернате (0°47′ с. ш. 127°20′ и. д. / 0.783333° с. ш. 127.333333° и. д.0.783333, 127.333333), Халмахера (най-големия в Молукските о-ви), Моротай (2°19′ с. ш. 128°32′ и. д. / 2.316667° с. ш. 128.533333° и. д.2.316667, 128.533333), Мотир, Макиан, Бачиан и други и архипелазите Сула и Бангай, разположени в югозападната част на Молукско море |
Индонезия
|
1512, 1518 |
Педро Маскарена |
Откриване на остров Диего Гарсия (7°18′ ю. ш. 72°24′ и. д. / 7.3° ю. ш. 72.4° и. д.-7.3, 72.4) (1512) и първо плаване в Тайванския проток на север до Фучжоу (26° с.ш.) (1518) |
Диего Гарсия, Китай
|
1521 |
Фернандо Магелан |
Откриване на Филипинските о-ви, в т.ч. островите Хомонхон, Лимасава, Самар, Минданао и Себу |
Филипини
|
1542 |
Фернан Мендиш Пинто |
Достигане на португалците до бреговете на Япония и започване на регулярни търговски отношения |
Япония
|
1544 |
Педро Фидалгу |
Откриване на островите Палаван и Миндоро, о-вите Каламиан, западния бряг на остров Лусон, о-вите Бабуян и о-вите Батан от Филипинските о-ви |
Филипини
|
1557 – 1562 |
Антъни Дженкинсън |
Пътешествие от Англия през Русия до Бухара (1557 – 1558) и в Иран (1561 – 1562) |
Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Иран
|
1565 – 1571 |
Мигел Лопес Легаспи |
Завоюване на всичките филипински острови за испанската корона с изключение на остров Минданао и основаване на град Манила (1570) |
Филипини
|
1573 |
Хуан де Салседо |
Откриване на западното, северното и източно крайбрежие на остров Лусон, в т.ч. устието на река Кагаян (най-голямата на острова), хребета Сиера Мадре (покрай североизточния бряг) и о-вите Полильо (14°50′ с. ш. 122°00′ и. д. / 14.833333° с. ш. 122° и. д.14.833333, 122) и основаване на град Легаспи (13°09′ с. ш. 123°45′ и. д. / 13.15° с. ш. 123.75° и. д.13.15, 123.75) |
Филипини
|
1581 – 1585 |
Ермак Тимофеевич |
Първи завоевателни походи на руснаците в Западен Сибир |
Русия
|
1594 |
Корнелиус Най |
Достигане до залива Шарапов Шар (70°35′ с. ш. 66°45′ и. д. / 70.583333° с. ш. 66.75° и. д.70.583333, 66.75), на западния бряг на п-ов Ямал |
Русия
|
1595 – 1596 |
Борис Доможиров |
Изкачване по река Иртиш и покоряване районите в басейните на реките Тара и Ом и Барабинската степ |
Русия
|
1595 – 1598 |
Корнелис де Хаутман |
Първа холандска експедиция към Малайския архипелаг и нанасяне на първи удар вурху португалската хегемения в търговията с подправки |
Индонезия
|
края на XVI – началото на XVII в. |
руски търговци и казаци |
Масови систематични плавания от Архангелск към река Таз (в Мангазея) по два пътя: покрай п-ов Ямал и през полуострова по малки реки |
Русия
|