Уикипедия

Знамена на Вътрешната македоно-одринска революционна организация

Знамената на Вътрешната македоно-одринска революционна организация са ушивани в периода на съществуване на организацията между 1893 – 1915 година. Няколко от тях са запазени до днес, а други са изгубени или унищожени.

Знамена от Солунски революционен окръг редактиране

Ениджевардарско знаме редактиране

 
Знамето на ениджевардарската чета.

Знамето е ушито от учителката Мария Капитанчева през зимата на 1903 година по указание на Апостол Петков. Представлява съшити червен и зелен плат с девойка застанала пред убит турски войник, с надпис над нея „Свобода или смъртъ“. На обратната страна е изписан девиза „Дерзай народе Богъ е с насъ“ върху православен кръст. След Илинденското въстание знамето е спасено от отец Димитър Джутев. Потомката на българи от Егейска Македония Анка Николова Хикимова – Колакова го предава през 2014 година в НВИМ.[1]

Кукушко знаме редактиране

Знамето е ушито от Анна Малешевска с помощта на Райна Измирлиева по проект на Мицо Измирлиев.[2] Знамето било двуслойно – червено и зелено. На него е извезана девойка със знаме в ръка, на което пише „Свобода или смъртъ“, а под него девиза „Долу тиранина“. Знамето е пленено от турската войска и отнесено в Солун.[3]

Тиквешко знаме редактиране

Знамето е изработено през март 1903 година в къщата на Йованче Михайловски от Евгения Михайловска, Тима Минчева, Лефтерка Грозданова и Ана Иванова под ръководството на Пане Иванов. Знамето е изработено от червен плат с надписи „Тиквешки революционен район“ и „Свобода или смъртъ“, а под тях девойка с развято българско знаме, стъпила върху убит турски войник. Ушитото знаме е предадено на войводата Петър Илков и е използвано в Илинденското въстание. Повторно е използвано в Тиквешкото въстание, когато е пленено от сръбските войски. Съхранявано е в Белградския музей, но при бомбардировките на Белград през 1941 година изгаря.[4]

Знамена от Битолски революционен окръг редактиране

Главно знаме на Битолски окръг редактиране

Извезано е от учителките Фотинка Петрова, Василка Стефанова-Попхристова, Анета Спирова Олчева, Аспасия Димова Якимова, Василка Поппетрова-Наранжова, Василка Лазева Лъжева, Параскева Ацева и други, по проект на абитуриентите от Битолската гимназия Драган Зографов и Арсени Йовков. На него са извезани надписите „Свобода или смъртъ“ и „Втори Мак. Одрин. Револ. Окръгъ: Битоля, Прилепъ, Леринъ, Костуръ, Крушово, Кичево, Дебъръ, Демиръ-Хисаръ“. От обратната страна на червен фон е изписано „Дерзай, народе. Богъ е с насъ“, както и християнски кръст.[3] Предадено е на общата чета на Борис Сарафов.[2] След въстанието знамето е пренесено в България, а през 1907 година с него е погребан Борис Сарафов.[5]

Демирхисарско знаме редактиране

 
Знаме на Битолски Демирхисар.

На лицевата страна е изписан девиза „Свобода или смъртъ“, а на обратната страна на знамето е изписано в полукръг „Дерзай народе Богъ е с насъ“, а в него православен кръст с надпис „Демиръ Хисаръ“.[6]

Крушевско знаме редактиране

 
Знамето на 3-ти отряд на Пито Гули

Знамето на 3-ти отряд на Пито Гули е направено от червен копринен плат, обшито с жълта сърма. В кръг е извезан девизът „Свобода или смъртъ – Знаме на Крушовската чета“, а в него ръкуващи се ръце като символ на единството и запален факел над тях. Връчено е на знаменосеца Георги Гинов.[3] Предполага се, че знамето е съхранено в историческия музей в Истанбул.[7]

Леринско знаме редактиране

Знамето на Леринската чета принадлежало на четата на Дзоле Гергев. Изобразени са надписи „ВМОРОрганизация“ и „Леринска Околия“, всичко с главни букви. Знамето е известно от снимки направени по време на Младотурската революция. Знамето не е съхранено.

Охридско знаме редактиране

 
Знамето на Охридската чета.
 
Знамето на Охридската чета (гръб)

Извезано е от охридските учителки Василка Размова, Константина Бояджиева, Славка Чакърова, Поликсена Мосинова. Направен е от червен копринен плат. Представлява девойка с български трибагреник в ръка и в него надпис „Свобода или смъртъ“ и изправен лъв, стъпил върху турско знаме.[8] Осветено е на 5 август 1903 година край Куратица от поп Васил Попангелов пред 600 четници.[2] Съхранява се в НВИМ.[9]

Прилепско знаме редактиране

Прилепското знаме е ушито от Анастасия (Ташка) Шопчева - Тошева, Фанка Ракиджиева, Фана Тошева, Коца Йосифова и Мария Иванова. Материалите са снабдени от поп Игнатия, а то е везано в дома на Хаджитошевци в града. Платът е от свила, половината зелен, половината маслинен, с жълти ресни изпредени от майката на Пере Тошев. Основно място на знамето заема икона на Богородица, а над нея надпис „Свобода или смърть“. Първоначално знамето е съхранявано в кутия от прилепската чета, но поради влага започва да се разлага. Предполага се, че е пренесно в свободна България, но дали е съхранено е неизвестно.

Знаме на Ранци редактиране

 
Знамето от Илинденското въстание на село Ранци.

Знамето от Илинденското въстание на село Ранци, пренесено в Лешок от Ангел Бояровски и предадено на Музея на Македония в Скопие. Направено е от червен памучен плат, едностранно извезано с бели и жълти конци и с размер 71 х 65 cm. В средата има два изправени и короносани бели лъва, около тях флорална рамка от бяло и под тях стоят буквите „В“ и „А“ и годината 1903. В четирите ъгли се намират четири по-малки лъвове, а от всичките страни знамето е обшито от друга червена лента с размер 5 cm. Според някои изследователи става въпрос за сватбено, а не революционно знаме.[10]

Стружко знаме редактиране

 
Знамето на Стружката чета.

Знамето на Стружката чета е изработено от Васила Матова,[11] Славка, Анастасия и Милица Чакърови и Царева и Константина Деребанови, Костадина Гълъбова, Катерина Нестерова, Костадинка Вангелова и Анастасия Милушева. Изработено е от червен копринен плат. На лицето върху него е избродирана жена с български трибагреник и надпис „Свобода или смъртъ“, а на гърба – лъв газещ турски знамена.[3] Девойките, шили знамето, втъкават в женския образ, като символ на вграждането, кичури от своите собствени коси – без аналог в българската знаменна традиция.[12] Знамето е предшествано от друго малко знаме, което обаче не е съхранено. Ушито е през 1902 година в дома на Апостол Чакъров.[13]

Знаменосец на знамето е Милан Гагов от обединената чета на Кръстьо Калайджиев и Милан Танчев, която се съединява с тези на Лука Групчев, Яким Алулов и Марко Павлов. Началото на въстанието е обявено във Вевчани и там знамето е тържествено развято. Начело със знамето си стружани водят битки с войска и башибозук при Луково, Долни Дримкол, Малесията, Локва и Збъжде, а след потушаването му Милан Гагов го предава на Георги Чакъров, който го пренася в Свободна България.[14] Предадено в НВИМ през 1982 година от Йорданка Миладинова-Чернова и нейния син инж. Климент Чернов.[3]

Знамена на Костурския революционен район редактиране

Костурският революционен район е създаден в 1898 година. При подготовката на Илинденско-Преображенското въстание са организирани осем центрови чети със свои знамена.[15]

Блацко знаме редактиране

Знамето на центровата чета от Българска Блаца е изработено от ясночервен фон от две платна, а в ъглите е окрасено със сърмени киски. Приблизително е с размер 1,1 x 1,5 m. От едната страна е извезан паднал въстаник, върху когото млада мома поставя венец, а от другата страна с копринен конец е извезан стиха на „Хаджи Димитър“ от Христо Ботев: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира, него жалеят небо и земя, звяр и природа и певци песни за него пеят.“ Негов знаменосец е Христо Лексов от Кондороби, а отбранявайки го загиват Андрей Сидов[16] и Атанас Орлов. В сраженията знамето пострадва и е продупчено от седем куршума и е оплискано с кръв.[17] Знамето вероятно е на чета под водачеството на Кузо Попдинов и участва в превземането на Клисура и Невеска.[18]

Добролищко знаме редактиране

 
Добролищкото знаме

През Илинденското въстание е развявано от четата на Никола Добролитски. Знамето на четата от костурското село Добролище е запазено към средата на Втората световна война, когато Паскал Калиманов го показва на министър-председателя Богдан Филов в София през 1943 година.[19] Добролищкото знаме представлява червен плат с пришит по-тъмен червен плат на него. Изобразени са надписи „Свобода или смъртъ“, кръст, „Да живее“, „Македония“, както и две млади жени, символизиращи Македония и Одринска Тракия. Съхранява се в архивите на МПО във Форт Уейн.[20]

Дъмбенско знаме редактиране

Знамето на Дъмбенската центрова чета е извезано от учителките Маслина Грънчарова и Елена (Янакиева) Минасова,[21] но при началото на въстанието е предадено на Вишенския център.[22] То е изработено от червен плат, като на аверса е изобразен лъв, стъпил на четири лапи, с пушка и разчупени окови, а на реверса стих на Христо Ботев от „Моята молитва“ и под него надпис „Свобода или смърть“.[23] Бойният му път вероятно включва похода в областта Колония под водачеството на дъмбенския войвода Коста Здрольов, а негов знаменосец е Филип Караджов.[24]

Загоричанско знаме редактиране

 
Знамето на загоричанската чета.

Знамето на четата от Загоричани, Костурско, е ушито от Маслина Грънчарова.[8] Използвано е от селската чета, ръководена от Никола Марковски,[18] по време на Илинденско-Преображенското въстание, а негов знаменосец е първо Георги Попхристов от Куманичево, а след смъртта му от Иван Калгатронов.[17] Андон Шалев емигрира в София и спасява знамето.[25] Дълги години то е поставено над тленните останки на Гоце Делчев в Македонския културен дом, но понастоящем е загубено.[3] Най-вероятно в 1941 година е отнесено обратно в Загоричани, където е посрещнато тържествено от местните българи, обаче е изгорено през 1948 година със съхраняващата го там Доца Маркова от гръцката полиция.[26]

Знамето представя изправен коронован лъв, държащ в лапи ятаган и пушка. Над него е извезан надпис „Свобода или смъртъ“, в долния край на знамето „20 юли 1903 г. Загоричени“, а в четирите ъгъла полумесеци.

Размерът му е по-малък от 1 x 1 m и е от тъмно червен плат.[17]

Кономладско знаме редактиране

Кономладското центрово знаме е изработено от ясночервен фон от две платна, а в ъглите е окрасено със сърмени киски. Приблизително е с размер 1,1 x 1,5 m. На едната страна е изобразена млада жена със сабя в ръка, а под краката си тъпче полумесец. От другата страна с копринен конец е извезан стиха от „Молитва“ на Христо Ботев: „Вдъхни всеки му, о Боже, любов свята за свобода та като въстане роба, в редовете на борбата да си намера и аз гроба.“ В сраженията знамето пострадва и е продупчено от осемнадесет куршума, а една граната разкъсва средната му част. Знаменосец е Новачко Котев от Кономлади.[17]</ref>

То е предадено на четата на Васил Котев и при смъртта на войводата в Лаген е закопано в близост до него.[22]

Косинско знаме редактиране

Знамето, ушито от учителката Виктория Михайлова за центровата чета от Косинец,[27] е предадено на Дъмбенската центрова чета със знаменосец Лазар Палчев и заместник-знаменосец Иван Прешленков от Дъмбени.[22] Предадено е първоначално на четата на Атанас Кършаков, след което е включено в дъмбенско-косинечкия отряд на Коста Здрольов и участва в похода в Колония.[18]

Мокренско знаме редактиране

Знамето на центровата чета в Мокрени, извезано от учителката Мария Вангелова, е червено с от едната страна извезан златен лъв, а от другата надпис „Свобода или смърть“. Знаменосец е Картела Тегов Пачин.[28] Бойният му път е с четата на Никола Андреев заедно с отряда на Манол Розов при превземането на Клисура и Невеска.[18]

Смърдешко знаме редактиране

Няма запазена информация за центровото знаме на Смърдешката чета, освен че е ушито от Зоя Чекаларова - Марковска. Най-вероятно то е представлявало червен квадратен плат с надпис „Свобода или смърть“, а под него млада жена, въоръжена със сабя в ръка, застанала над полумесец.[29] Четата със знамето е под водачеството на Стерьо Стерьовски и участва в боевете при Апоскеп и други. Вероятно е развявано в Балканските войни от четата на Васил Чекаларов през Балканските войни, след което следите му се губят.[30]

Серски революционен окръг редактиране

Банскалийско знаме редактиране

Ушито е от Елисавета Ушева и Спаска Георгиева по проект на учителя Васил Теофилов от Белица. На знамето била изобразена девойка, стъпила върху разкъсана верига. В ръцете ѝ копие с хоругва и надпис „Свобода или смъртъ“. Запазено е след потушаването на въстанието и отново използвано през Балканската война от отряда на Христо Чернопеев, Пейо Яворов, Лазар Колчагов и Йонко Вапцаров. Знаменосец е Миле Колчагов.[3]

Мехомийско знаме редактиране

Знамето е ушито от Райна Каназирева и Елена Калайджиева. Върху вишнево червен копринен плат с бели конци в полукръг е извезан девиза „Свобода или смъртъ“, а в средата девойка с разкъсани вериги.[3]

Скопски революционен окръг редактиране

Велешко знаме редактиране

Велешкото знаме е познато от фотография на четата на Никола Дечев. Представлявало е квадратно знаме, с череп и кости и надпис „Свобода или смърть“.

Кратовско знаме редактиране

 
Кратовското въстаническо знаме
 
Кратовското въстаническо знаме - гръб

Знамето е изработено от червен плат, а върху него има изправен лъв с надписи „Кратово“ и „1903“. На гърба са нарисувани череп и кръстосани кости. Знамето е предадено на четата на Йордан Спасов. Между 1950 – 1980 година знамето е в Музей за история на София, след което е предаден на НИМ, където се съхранява до днес.[3]

Кумановско знаме редактиране

 
Кумановското възстаническо знаме

Знамето е изработено от червен плат с девойка в народна носия в средата. Над нея е изписан надписа „Освободена Македония“, а под нея „Куманово“. На лицевата страна стои надпис „Илинденъ“ и „1903“, а в средата има въоръжен четник. До 1965 година се съхранява в Община Куманово, след което е изложено в Историческия музей - Куманово.[31]

Радовишко знаме редактиране

Знамето е изработено от Зоица Кокотанова от Радовиш и Ефросина Попиванова от Пехчево, учителки съответно в Дедино и Воиславци. Развято е от четата на войводата Никола Жеков.[32]

Струмишки революционен окръг редактиране

Струмишко знаме редактиране

Знамето не е запазено и няма информация как е изглеждало, но е ушито от учителката Николина Хр. Владичева от Ресен, съпруга на революционера Гьошо Илиев.[33]

На запазена фотография от лятото на 1941 година се вижда революционно знаме от Струмишко, на което е изобразена девойка в бяла рокля с развято тъмно знаме в една ръка, а в другата със сабя. В краката ѝ лъв.

Одрински революционен окръг редактиране

Ахъчелебийско знаме редактиране

 
Ахъчелебийското (Смолянското) знаме

Знамето е ушито на червен плат в 1898 година от учителките Тота Дончева, Стана Велева и Жека Кефилска, през 1903 година Дора Тодорова Шишманова и Мария Стоилова Шишкова допълват с везмо надписа „1903 г.“. Освен него на лицевата страна са изписани изправен лъв и надпис „Свобода или смъртъ“, а на обратната - абревиатурата „М.К.Р.А“ (вероятно Местен Комитет Родопи Ахъчелебийски) и „Централни Родопи“. Знаменосец е бил Никола Шишманов. Знамето е съхранено и използвано от Родопския партизански отряд, след което е предадено на НВИМ.[3][34]

Заберновско знаме редактиране

Знамето е изработено от Дико Джелебов от червен плат и е рисувано от Йордан Мешков. На него със златиста боя е изрисуван изправен въоръжен лъв с надписи „Свобода или смъртъ“, „Тозъ, който падне въ бой за свобода, той не умира. Него жалеят земя и небо, звяръ и природа и певци за него пеятъ“ и „1903 г. с. Заберново“. След въстанието знамето е съхранявано от Петър Горов, който го предава на НВИМ през 1938 година.[3][34]

Лозенградско знаме редактиране

 
Лозенградското знаме

Знамето е рисувано от Георги Попкиров за четата на Лазар Маджаров. Извезано е от учителките Рада Бояджиева, Невяна Аргирова, Милка Николова, Русия Найденова и Мария Попстоянова по инициатива на главния учител Тодор Петков. Отпред е нарисувана жена, облечена в розова дреха и наметната със сив плащ. В ръка държи знаме с девиза „Свобода или смъртъ“, а до нея е изписан стиха „Тозъ, който падне въ бой за свобода, той не умира“. На обратната страна е изрисуван надписа „Македонска революционна организация“ и череп с кости. Знамето е изгорено преди въстанието, за да не бъде заловено. След началото на въстанието Лазар Маджаров използва друго знаме, направено от оранжев копринен плат. На лицевата му страна е извезан текст „Лозенград 1903 г.“, а в полукръг „Македоно-Одрински революционенъ комитетъ“. На обратната страна е поставен девизът „Свобода или смъртъ“ и „Дерзай народе, Богъ е съ тебе!“. Знамето е запазено и предадено на Пловдивския исторически музей, а през 1943 година на НВИМ.[3][34]

Малкотърновско знаме редактиране

Знамето е ушито от учителките Милка Атанасова Загорчева от Малко Търново и Милка Иванова от Лозенград. На лицевата му страна са изписани „Вътрешна Македоно-Одринска Революционна организация „Странджа““. На обратната страна е извезан девиз „Свобода и човешки правдини“. То е развявано от четата на Георги Кондолов. След потушаването на въстанието знамето е предадено на председателя на Македоно-одринското дружество в Алан Кайряк Стамо Грудов. След това знамето се изгубва.[3][34]

Галерия редактиране

  •  
    Андон Шалев със знамето на Загоричани, 1943 г.
  •  
    Въстаник от Крушево със знамето на четата на Пито Гули (възстановка)
  •  
    Четата на Петър Чаулев със знамето на охридските въстаници.
  •  
    Обединената леринска чета на Дзоле Гергев Стойчев и Стойчо Иванов с Леринското знаме след Младотурската революция, 1908 г.
  •  
    Кръсте Льондев, Дзоле Гергев, Кръсте Маликов, и други с Леринското знаме след Младотурската революция, 1908 г.
  •  
    Възпоменателно знаме на четите на Битолския революционен окръг след Младотурската революция, 1908 г.
  •  
    Кръсте Льондев и неговата чета с възпоменателното знаме на Битолския революционен окръг, 1908 г.
  •  
    Четата на Яне Сандански със знамето и български офицери през Балканската война, 1912-1913 г.
  •  
    Честване на Илинден в Струмица през 1941 г.,[35] в средата революционно знаме
  •  
    Втората велешка чета на Никола Дечев със знамето, 24 март 1903 година
  •  
    Дъмбенската чета през Младотурската революция пред затвора в Костур.

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Знаме на въстаниците от Илинденско-Преображенското въстание влезе в НС Архив на оригинала от 2020-10-19 в Wayback Machine., www.armymedia.bg
  2. ↑ а б в Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 153.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Иванов, Иван. Знамена на освободителното движение и въстанията в Македония и Одринска Тракия, www.sitebulgarizaedno.com, посетен на 17.10.2020 г.
  4. ↑ Тиквешко револуционерно знаме, www.documents-mk.blogspot.com, посетен на 17.10.2020 г.
  5. ↑ Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев – член на главния щаб на Илинденското въстание. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007. ISBN 9789540726366. с. 111.
  6. ↑ Мирчевъ, Боянъ. Въстаническото знаме на Битолския Демирхисаръ // Илюстрация Илиндень 8 (38). Илинденска организация, Мартъ 1932. с. 7.
  7. ↑ Крушовско Благотворително Братство - Албум „Илинден - Крушово. 1903 - 1928“, София, 1928 година, с.15
  8. ↑ а б Църнушанов, Коста. Ролята на българката в македонското освободително движение // Македонски преглед 3. 1995. с. 115 – 148. Посетен на 8 юни 2016.
  9. ↑ ЗНАМЕНАТА НА ВЪСТАНИЕТО 110 ГОДИНИ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКО ВЪСТАНИЕ[неработеща препратка], www.militarymuseum.bg, 2.8.2013 г.
  10. ↑ Јоновски, Јован., Мојсо Поповски. Македонски свадбени знамиња // Македонски хералд. Македонско грбословно друштво, декември 2020. с. 15-16.
  11. ↑ Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 38.
  12. ↑ Доц. Милкана Бошнакова: Елисавета Миладинова – учен с възрожденски дух // bgnes.bg. 24 август 2019. Посетен на 18 февруари 2023.
  13. ↑ Бошнакова, Милкана. Македонските следовници на Райна княгиня или история на Стружкото бойно знаме от 1903 // Библиотека XXII (LXI) (6). София, НБКМ, 2015. с. 278 – 279.
  14. ↑ Бошнакова, Милкана. Македонските следовници на Райна княгиня или история на Стружкото бойно знаме от 1903 // Библиотека XXII (LXI) (6). София, НБКМ, 2015. с. 280 – 281.
  15. ↑ Христосков, Р. Бойните знамена на Костурския революционен район от Илинденско-Преображенското въстание // „Македонски преглед“ XVIII (3). София, МНИ, 2022. с. 124 - 126.
  16. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 149.
  17. ↑ а б в г Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 71 - 72.
  18. ↑ а б в г Христосков, Радослав. Още веднъж за знамената на Костурския революционен район на ВМОРО // Минало XXX (4). София, „Юруков“ - ЕООД, 2023. с. 53.
  19. ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 449.
  20. ↑ Христосков, Р. Бойните знамена на Костурския революционен район от Илинденско-Преображенското въстание // „Македонски преглед“ XVIII (3). София, МНИ, 2022. с. 132 - 134.
  21. ↑ Църнушанов, Коста. РОЛЯТА НА БЪЛГАРКАТА В МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ, Македонски преглед, бр. З, 1995 г.
  22. ↑ а б в Палчевъ, Лазаръ. Спомени за Илинденското възстание; Из революционното минало на Македония // Македонска трибуна 26, 27, 28 (1323, 1324, 1325). Indianapolis, USA, 1952.
  23. ↑ Христосков, Радослав. Още веднъж за знамената на Костурския революционен район на ВМОРО // Минало XXX (4). София, „Юруков“ - ЕООД, 2023. с. 48.
  24. ↑ Христосков, Радослав. Още веднъж за знамената на Костурския революционен район на ВМОРО // Минало XXX (4). София, „Юруков“ - ЕООД, 2023. с. 50.
  25. ↑ ЦДА, фонд 770К, опис 1, а.е. 215, л. 1
  26. ↑ Христосков, Радослав. Още веднъж за знамената на Костурския революционен район на ВМОРО // Минало XXX (4). София, „Юруков“ - ЕООД, 2023. с. 47 – 48.
  27. ↑ Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София, 1926, стр.39., архив на оригинала от 12 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131212174846/http://strumski.com/read_pdf.php?id=170, посетен на 7 декември 2013 
  28. ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 12.
  29. ↑ Христосков, Р. Бойните знамена на Костурския революционен район от Илинденско-Преображенското въстание // „Македонски преглед“ XVIII (3). София, МНИ, 2022. с. 128.
  30. ↑ Христосков, Радослав. Още веднъж за знамената на Костурския революционен район на ВМОРО // Минало XXX (4). София, „Юруков“ - ЕООД, 2023. с. 52.
  31. ↑ Миљковиќ, Ѓорѓе. Илинденските знамиња и печати. Скопје, Пенора, 2003. с. 46 - 47.
  32. ↑ Александрова, Елена. Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX – началото на ХХ в.). София, Иврай, 2022. ISBN 978-954-9388-00-8. с. 178.
  33. ↑ Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 227. (на македонска литературна норма)
  34. ↑ а б в г Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 154.
  35. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 287.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Знамена_на_Вътрешната_македоно-одринска_революционна_организация&oldid=12168507“.