Иван Наумов – Алябака
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Наумов.
Иван Наумов, наречен Оровчанов[1] и Алябака или Алябако,[2] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, борец за свободата на българите в Македония и Тракия.
Иван Наумов | |
български революционер | |
Роден |
1870 г.
|
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Братя/сестри | Павел Наумов |
Иван Наумов в Общомедия |
Биография
редактиранеИван Наумов е роден в село Ораовец, Велешко, в бедно българско семейство. По-малкият му брат Павел Наумов също е деец на ВМОРО.[3] Поради липса на средства не може да учи и отива на гурбет в Солун. Там се запознава с идеите на ВМОРО и около 1900 година е привлечен в организацията от Михаил Апостолов Попето. Работи като бакалин в Драма и Кавала.
Стефан Аврамов описва Иван Наумов така:
„ | Алябака бѣ високъ, широкоплещъ и здравенякъ съ мургаво лице и черна коса, които го оприличаваха на мавъръ, поради което получи прякора „Алябакъ“. Неговиятъ орловъ погледъ, воинственъ духъ, походка, смѣлость, себеотрицание и вѣра въ дѣлото го издигнаха предъ очитѣ на другари и противници. Въ време на сраженията, и съ турци и съ сърби, той налиташе като разяренъ лъвъ, увличайки следъ себе си четницитѣ. Въ велешко, прилепско и Поречието той бѣ единствениятъ войвода, който бѣ вселилъ страхъ въ редоветѣ на сръбската пропаганда, агентитѣ на която го третираха за непобедимъ и неуязвимъ | “ |
През 1902 година убива един турчин и бяга в София. Същата година се връща като четник в Одринско и Пашмаклийско. От началото на 1903 година е организационен войвода в Крушевско. По време на Илинденското въстание ръководи едно от отделенията, което участва в запалването на жандармерийската казарма в град Крушево. Снабден е с 25 коня, натоварени с оръжие, от Тодор Яковов, станал четник при Алябака в периода 1903 – 1906.[4]
След въстанието се оттегля в България. В София, през 1904 година, заедно с Мамин Колю, след неуспешен атентат срещу турския консул, при който е ранен гавазинът му, са арестувани за около шест месеца. С чета, на която е войвода, влиза отново в Македония. При настъпилите разногласия във ВМОРО Иван Алябака е сред привържениците на Борис Сарафов.[5] Обикаля като войвода Велешко, Прилепско, Кичевско и Поречието, но поради конфликт с велешкия войвода Стефан Димитров му е наредено от организацията да не се връща там.
Чета на Иван Наумов, 26 май 1904 година | ||||
---|---|---|---|---|
Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
1. | Иван Наумов | Ораовец | Велешка | |
2. | Алек. Ив. Андреев | София | Софийска | |
3. | Георги З. Цапаревски | Самоков | Самоковска | |
4. | Петър Д. Дуков | Охрид | Охридска | |
5. | Павел Наумов | Ораовец | Велешка | |
6. | Васил Дамев | Бучин | Прилепска | |
7. | Александър Зафиров | Ерджелия | Щипска | |
8. | Атанас Андреев | Косинец | Костурска | |
9. | Никола Кукулов | Дреновени | Костурска | |
10. | Щерьо Щерьовски | Смърдеш | Костурска | |
11. | Христо Гучо | Косинец | Костурска | |
12. | Лазо Желевар | Косинец | Костурска | върнали се през месец декември[6] |
Освен с турските войски четата му се сражава и срещу новопоявилата се сръбска въоръжена пропаганда. През декември 1904 година, заедно с войводата Боби Стойчев, са разбити от турска потеря и са убити 16 от 20 негови четници. Същата година дава престрелка на четата на Стефан Димитров, като накрая се разделят с разбирателство. През 1905 година четата на Иван Наумов – Алябака гони Димитър Чуповски от Македония, заради пропагандирания от него македонизъм.[7]
Чета на Иван Наумов, 1 септември 1906 година | ||||
---|---|---|---|---|
Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
1. | Иван Наумов | Ораовец | Велешка | |
2. | Кольо Попов | Ехловец | Велешка | |
3. | Трайко Димитров | Бърник | Битолска | |
4. | Тома Петр. Нейков | Велес | ||
5. | Цоньо Иванов | Драгижево | Търновска | |
6. | Димитър Христов | Дупница | ||
7. | Никола Лазов | Попадия | Велешка | |
8. | Лазар Христов | Велес | ||
9. | Дончо Тодоров | Стара Загора | ||
10. | Димитър Атанасов Кяфов | Бяла черква | Търновска | |
11. | Илия Боев | Тетово | ||
12. | Пано М. Арнаудов | Ораовец | Велешка | |
13. | Диме Бърлев | Велес | ||
14. | Стоян Христов | Негорци | Гевгелийска | |
15. | Велко Илиев | Карабурун | Старозагорска | [8] |
През лятото на 1907 г., Алябака влиза в Македония като войвода на една от най-големите организационни чети, състояща се от 60 души, повечето от които войници от Българската армия, сред които и Константин Кюркчиев. Тази чета участва в сражението на Ножот и Попадийските чукари през юли 1907 година, заедно с другите, дошли от България чети – на Тане Николов, Михаил Чаков, Христо Цветков, прилепските районни чети на Гьоре Спирков и Мирчо Найдов и селските чети на Секула Ораовдолски и Велко Попадийски.
Чета на Иван Наумов, 17 юни 1907 година | ||||
---|---|---|---|---|
Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
1. | Иван Наумов | Велес | ||
2. | Димитър Николов | Севлиево | ||
3. | Атанас Тошев | Тюркмен | Пловдивска | |
4. | Велян Тасев | Брезово | Битолска | |
5. | Славчо Тодоров | Козамово | Станимашка | |
6. | Симеон Аврамов | Брод | Кичевска | |
7. | Петко Христов | Журче | Крушевска | |
8. | Петко Костадинов | Карнафуля | Пловдивска | |
9. | Илия Апостолов | Сланско | Прилепска | |
10. | Хр. Николов | Крушево | ||
11. | Гино Андреев | Сланско | Прилепска | |
12. | Атанас Славенов | Карнафуля | Пловдивска | |
13. | Мито Петрушов | Балван | Щипска | |
14. | Георги Миланков | Крушево | ||
15. | Мирчо Найденов | Беловодица | Прилепска | |
16. | Генчо Киров | Арапово | Карловска | |
17. | Нале Дельов | Смилево | Битолска | |
18. | Герасим Ненчов | Клисекьой | Пирдопска | |
19. | Стоян Георгиев | Балдево | Неврокопска | |
20. | Никола Атанасов | Станимака | ||
21. | Илия Русев | Читак | Борисовградска | |
22. | Васил Даков | Брестовец | Пловдивска | |
23. | Атанас Петров | Тат. Пазарджик | ||
24. | Билбил Владимиров | Ижища | Кичевска | |
25. | Хр. Петров | Копривщица | ||
26. | Слави Пирчев | Брезник | ||
27. | Константин Аврамов | Чирпан | ||
28. | Тодор Т. Чалницки | Стара Загора | ||
29. | Иван Василевски | Латово | Кичевска | |
30. | Георги Ангелов | Кричим | Пещерска | |
31. | Сило Митрев | Белица | Кичевска | |
32. | Стефан Амбарски | Баня | Панагюрска | |
33. | Ив. Раков | Копривщица | ||
34. | Никола Тодоров | Т. Пазарджик | ||
35. | Найдо Милошов | Зубовца | Гостиварска | |
36. | Петър Петрин | Панагюрище | ||
37. | Симеон Петров | Тетово | ||
38. | Георги Христов | Калофер | ||
39. | Коста Талев | Битоля | ||
40. | Стоян Марков | Галичник | Дебърска | |
41. | Миял Гюров | Ст. Загора | ||
42. | Петко Черкезов | Карнафуля | Пловдивска | |
43. | Ангел Консулов | Карнафуля | Пловдивска | |
44. | Атанас Иванов | Масятларе | Пловдивска | |
45. | Костад. п. Георгиев | Радотен | Ораханийска | |
46. | Димитър Петев | Гирен | Пловдивска | |
47. | Панайот Златанов | Кара-реизово | Пловдивска | |
48. | Илия Иванов Биров | Кара Мусала | Т. Пазарджишка | |
49. | Койчо Славов | Стара Загора | ||
50. | Пешко Буналов | Стара Загора | ||
51. | Димитър Николов | Заполче | Крушевска | |
52. | Миле Павлов | Арапово | Карловска | |
53. | Костадин п. Андреев | Чокманово | Ахъчелебийска | |
54. | Ангел Дежков | Горно Марос | Карловска | |
55. | Диме Богов | Велес | ||
56. | Васил Филев | Клино | Тиквешко | |
57. | Георги Ралев | Света | Крушевска | |
58. | Тодор Дочев | Стара Загора | ||
59. | Крум Зографов | Велес | ||
60. | Кост. М. Кюркчийски | Преколница | Кюстендилска | [9] |
През август същата година, връщайки се от конгреса на Битолския революционен окръг на ВМОРО в Пространската планина, на който е избран за окръжен ревизор на четите, Алябака е убит с двама свои четници в село Белица. Според едната версия той става свидетел на отвличането от арнаути на една девойка от село Белица. Притичва се на помощ и от обикновена схватка с разбойници, се завързва сражение с набързо дошлия турски аскер, в което Алябака е убит. Селяните от Белица го погребват в олтара на местната църква.[10][11] Според другата версия четниците са предадени от селския ръководител на ВМОРО.[12]
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 28.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 8.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 14.
- ↑ Аврамовъ, Стефанъ. Тодоръ Стефановъ Якововъ // Илюстрация Илинден 3 (83). Илинденска организация, мартъ 1937. с. 11.
- ↑ Революционната дейност в Кумановско (спомени), Кръстю Лазаров
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18
- ↑ Из историята на Македонизма. Някои случки в живота на Димитрия Чуповски, macedonia-history.blogspot.com
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
- ↑ Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 493 – 494.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 114.
- ↑ Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904 – 1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.40.