Мъглен (област)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мъглен.
Мъглен или Меглен или Мъгленско/Мегленско или Българо-Меглен[1] (на гръцки: Μογλενά, Моглен̀а или Αλμωπία, Алмоп̀ия, на турски: Karacova, Караджова) е историко-географска и административна област (дем) в Централна Македония, Гърция. Областта представлява изключително красива котловина, оградена от планините Нидже (Ворас) от запад, Кожух (Дзена) от север и Паяк (Пайко) от изток. През котловината тече река Мъгленица (Могленицас) със своите многобройни притоци.
| Дем Мъглен Δήμος Αλμωπίας | |
|---|---|
| Дем в Република Гърция | |
 | |
 Дем Мъглен на картата на Централна Македония | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Географска област | Мъглен |
| Център | Съботско |
| Селища | 44 |
| Население | 29 354 души (2001) |
| Телефонен код | 23840-2 |
| Пощенски код | 584 00 |
| Официален сайт | www.dimosalmopias.gov.gr |
| Мъглен в Общомедия | |
ИсторияРедактиране
В Античността областта, известна като Алмопия, е една от 17-те провинции на Македонското царство. Името на областта идва от алмопите — според древногръцката митология народ от гиганти.
През VI-VII век в областта се заселва славянското племе сагудати и тя получава името Мъглен (с вариант Меглен) и в нея съществува град-крепост със същото име, който е епископско седалище. Предполага се, че след завладяването на Източна България от Йоан Цимиски през 971 година българският патриарх Герман за кратко премества седалището си в Мъглен. След битката при Беласица през 1014 година и смъртта на българския цар Самуил градът е обсаден от войските на император Василий II. След дълга съпротива, ръководена от войводата Илица, Мъглен е превзет през 1015 година. Византийските власти заселват в областта сирийци, арменци и печенези. След 1018 година Мъглен е седалище на митрополит на Охридската архиепископия.[2]
През 1203 година българският цар Калоян отново превзема крепостта Мъглен и пренася мощите на канонизирания епископ Иларион Мъгленски в столицата си Търново, а цар Иван Асен II ги поставя в църквата „Свети Четиридесет мъченици“.
Градът Мъглен е напълно разрушен по време на османското нашествие. Руините му са в близост до село Слатина (днес Хриси). Името Мъглен продължава да се носи от епископията и от областта. През 1719 година епископската катедра Мъглен е повишена в митрополия Мъглен и Катраница (Μητρόπολη Μογλενών και Κατρανίτζης). В средата на XVIII век в 1759 година голяма част от българското и влашкото население в Мъглен, начело с митрополита, приема исляма. Митрополитското седалище е преместено в Катраница (днес Пирги), после в Емборе (Емборио) и накрая в Лерин (Флорина).
Английският учен и дипломат Уилям Лийк пише в 1806 година за Мъглен:
| „ | Моглена е гръцка епархия, която се нарича и Моглена и Молесха... И двете имена са дадени от славянските племена, които се заселват в македонските равнини около 9 век и изтласкват гърците в Халкидическия полуостров или към ниските части на равнината, около морето... Гърците сега са ограничени в тези две части на Долна Македония... Турците в Карайоваси се предполага, че в по-голямата си част са ислямизирани българи.[3] | “ |
Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822), че Моглина е населявана от „турци и българи, които са най-невежи“.[4]
В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:
| „ | Караджа оваси или Черната страна е населена... с българи вероотстъпници.[5] | “ |
В края на XIX век областта е населена предимно от българи християни, помаци и власи и е разделена между Воденска, Ениджевардарска и Гевгелийска каза. Българите в Мъглен се наричат пуливаковци или долнополенци[6].
В 1906 година областта е превърната в каза Караджаоваси с ценър Съботско, в която влиза цялата област без Лесково и Тушин. Българското просветно дело започва да се развива в Мъглен в началото на 1860-те години с откриването на българско училище в Саракиново. По български данни към 1909 година по време на Младотурския режим в областта живеят 48 928 души, от които 27480 българи мохамедани и 9370 власи. В областта има 21 основни български училища и едно класно в Съботско. Учениците са 1026-750 момчета и 276 момичета. Църквите, в които се служи на български са 20, а екзархийските свещеници – 26.[7]
След Междусъюзническата война през 1913 година Мъглен остава в Гърция. По време на Първата световна война Мъглен се намира непосредствено до фронтовата линия на Македонския (Южния) фронт. Селата Сборско (днес Певкото) и Тушин (днес Аетохори) са разрушени при военните действия, а жителите им се преселват в различни части на териториите под българско управление - Тиквеш, Гевгелийско, Горна Джумая, Стара Загора и други. След войната част от власите също се изселват — най-вече в Южна Добруджа. През 1924 година по силата на Лозанския мирен договор мюсюлманското население от областта е принудено да се изсели в Турция и на негово място са заселени голям брой гърци бежанци от Мала Азия и Източна Тракия. Изселилите се от Мъглен мюсюлмани са заселени от турското правителство предимно в района на Анталия и Ъспарта.
ВлахомъгленРедактиране
В най-североизточната част на областта по горното течение на Голема река и по западните и източните склонове на планината Паяк са разположени няколко села, които образуват областта Влахомъглен (или Влахомеглен, на гръцки Βλαχομογλενά). Влашките мъгленски села са Нъте (Нотия), Лугунци (Лангадия), Бериславци (Периклия) и Ошин (Архангелос), но географски Влахомъглен излиза извън географските граници на Мъглен и обхваща и селата Люмница (Скра), Купа, Ливада (Ливадия), Църна река (Карпи) и Баровица (Кастанери) от дем Пеония, както и Хума, Серменин и Конско от община Гевгели на Северна Македония.
Тези села традиционно са населени с власи християни, а едно от тях — Нъте в 1759 година е потурчено. Мъгленорумънският или езикът на мъгленските власи — мъгленорумъните се отличава значително от езика на останалите македонски власи, които са арумъни. Арумъни са и жителите на Ливада. Някои учени говорят за влияние на българския език и по-конкретно на някои родопски говори върху мъгленорумънския говор. Според тези автори власите в Меглен са се преселили от Родопите след XII век[8]. Носията на мъгленорумъните се отличава от тази на аромъните и е сходна с носията на местните българи. Голяма част от обичаите на мъгленските власи също са идентични или сходни с българските.[9]
След като областта попада в Гърция много от мъгленските власи емигрират в Румъния, а власите помаци от Нъте се изселват през 20-те години в Турция.
Дем МъгленРедактиране
В административно отношение областта до 1997 година е епархия в ном Пела. От 1997 година със закона Каподистрияс е разделена на демите Съботско (Аридеа) в западната ѝ част и Къпиняни (Ексаплатанос) в източната, а от 1 януари 2011 година със закона Каликратис е самостоятелен дем (Δήμος Αλμωπίας).[10] Главен град на областта и дема е Съботско.
Демова единица СъботскоРедактиране
Според преброяването от 2001 година дем Съботско (Δήμος Αριδαίας) има 20 213 жители и в него влизат следните демови секции и селища:
- Демова секция Съботско
- Демова секция Бахово
- село Бахово (Πρόμαχοι, Промахи)
- Демова секция Биджова махала
- село Биджова махала (Πιπεριά, Пиперия или Πιπεριές, Пипериес)
- село Горно Турманли (Ανω Ροδωνιά, Ано Родония)
- село Ени махала (Μικροχώρι, Микрохори)
- Демова секция Бизово
- Демова секция Габровци
- село Габровци (Δωροθέα, Доротеа)
- село Раниславци (Αγάθη Агати)
- Демова секция Драгоманци
- село Драгоманци (Άψαλος, Апсалос)
- Демова секция Костурино
- село Костурино (Ξιφιανή, Ксифяни)
- Демова секция Пожарско
- село Пожарско (Λουτράκι, Лутраки)
- село Пожарски бани (Λουτρά Λουτρακίου, Лутра Лутракиу)
- Демова секция Поляни
- село Поляни (Πολυκάρπη, Поликарпи)
- Демова секция Пребъдище
- село Пребъдище (Σωσάνδρα, Сосандра)
- Демова секция Рудино
- село Рудино (Άλωρος, Алорос)
- Демова секция Саракиниово
- село Саракиново (Σαρακηνοί, Саракини)
- село Долно Родиво (Κάτω Κορυφή, Като Корифи)
- Демова секция Северяни
- Демова секция Струпино
- село Струпино (Λυκόστομο, Ликостомо)
- Демова секция Тресино
- село Тресино (Όρμα, Орма)
- Демова секция Цакон махала
- село Цакон махала (Τσάκοι, Цаки)
- село Долно Турманли (Κάτω Ροδωνιά, Като Родония)
- село Цакони (Χρύσα, Хриса)
- Демова секция Църнешево
- село Църнешево (Γαρέφι, Гарефи)
На територията на демовата единица е и днес изоставеното село Карадере (на гръцки Μαυρόλακκος, Мавролакос).
Демова единица КъпиняниРедактиране
Според преброяването от 2001 година дем Къпиняни (Δήμος Εξαπλατάνου) има 9141 жители и в него влизат следните демови секции и селища:
- Демова секция Къпиняни
- село Къпиняни (Εξαπλάτανος, Ексаплатанос)
- Демова секция Бериславци
- село Бериславци (Περίκλεια, Периклия)
- село Лугунци (Λαγκαδιά, Лангадия)
- Демова секция Гостолюби
- село Гостолюби (Κωνσταντία, Констандия)
- Демова секция Карладово
- Демова секция Кожушани
- село Кожушани (Φιλώτεια, Филотия)
- Демова секция Новоселци
- Демова секция Нъте
- Демова секция Ошин
- село Ошин (Αρχάγγελος, Архангелос)
- Демова секция Слатина
- село Слатина (Χρυσή, Хриси)
- Демова секция Страища
- село Страища (Ίδα, Ида)
- Демова секция Тодорци
- село Тодорци (Θεοδωράκι, Теодораки)
- Демова секция Тръстеник
- село Тръстеник (Θηριόπετρα, Тириопетра)
- Демова секция Фущани
- село Фущани (Φούστανη, Фустани)
На територията на демовата единица са и днес изоставените села Лесково и Извор.
ЛитератураРедактиране
- Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936.
- Младеновъ, Кирилъ. Народни пѣсни отъ Мегленско. // Македонски преглед X (3-4). София, 1936. с. 141 - 157.
- Младеновъ, Кирилъ. Мѣстностни наименования въ землището на две села въ Македония. // Македонски преглед X (3-4). София, 1936. с. 158 - 160.
- Capidan, Theodor, Meglenoromânii, Istoria şi graiul lor, vol. I, Cultura Naţională, Bucureşti, 1925
- Capidan, Theodor, Macedoromânii. Etnografie, Istorie, Limbă, Fundaţia regală pentru literatură şi artă, Bucureşti, 1942.
- Coman, Virgil, Meglenoromânii, Ieri şi azi, în revista „Magazin istoric”, an XXXVII, nr 10 (439), octombrie 2003, Bucureşti, p. 16-18
- Μέλλιος, Λάζαρος Α., "Ο εξισλαμισμός του Μητροπολίτη Μογλενών – Πέλλης", Έκδοση της Ιεράς Μονής του Αρχαγγέλου Μιχαήλ Αριδαίας 2.
Външни препраткиРедактиране
Вижте същоРедактиране
БележиРедактиране
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 29.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 171.
- ↑ W.M.Leake. Travels in Northern Greece. London, 1835.
- ↑ Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 239.
- ↑ "Voyage dans la Macedoine par Cousinery", Paris 1831, 1 vol, р.83.
- ↑ Иречек, Константин. История на българите, София 1978, с. 605
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина. // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
- ↑ Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 57-58, 65 Архив на оригинала от 2014-10-14 в Wayback Machine., виж и Puscariu, S. Etudes de linguistique roumaine, Cluj-Bucuresti, 1937, р. 86.
- ↑ Theodor Capidan, Op. cit. p. 32-33, 38-39, 43, 46., архив на оригинала от 14 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141014023112/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/cuprins.htm, посетен на 2006-12-04
- ↑ Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 2010-07-05