Ивреа

община и град в Северна Италия
(пренасочване от Иврея)

Ивреа (на италиански: Ivrea, Ivréa на пиемонтски език, Ivreja на канавезски диалект) е град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 253 m надморска височина. Населението на града е 23 442 жители, от които 2115 са чужди граждани (към 1 януари 2019 г.).[3]

Ивреа
Ivrea
Старият мост и реката Дора Балтеа
Старият мост и реката Дора Балтеа
Страна Flag of Italy.svg Италия
Регион Пиемонт
Провинция Метрополен град Торино
Площ 30,11 km²[1]
Надм. височина 253 m
Население 23 442 души[2] (1 януари 2019 г.)
Кмет Стефано Сертоли (Дясноцентристка коалиция) от 25.6.2018 г.
Основаване 100 г. пр. н. е.
Покровител Свети Савин, 7 юли
Пощенски код 10015
Телефонен код 0125
МПС код TO
Официален сайт www.comune.ivrea.to.it
Ивреа в Общомедия
Ивреа, индустриален град на XX век
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Фабрика на Оливети
Фабрика на Оливети
В регистъра Ivrea, industrial city of the 20th century
Регион Европа и Северна Америка
Местоположение Флаг на Италия Италия
Тип културно наследство
Критерии iv
Вписване 2018 (42-ра сесия(Неизвестна сесия)
Координати 45°27′27″ с. ш. 7°52′09″ и. д. / 45.4575° с. ш. 7.869167° и. д.
Ивреа, индустриален град на XX век в Общомедия

Известен е с Историческия си карнавал и неговите портокалови битки.

Ивреа е родното място на пишещите машини на Оливети. Инженерите на Оливети създават първия персонален компютър в света – „Програма 101“.[4]

От 1 юли 2018 г., благодарение на индустриалната си архитектура от времето на Оливети, е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство в ролята на „Индустриален град на XX век“.

В Ивреа се провеждат международни и национални състезания по кану каяк.

Градът се намира в подножието на мореновия релеф „Ла Сера ди Ивреа“ – най-голямото мореново образование в Европа от епохата на неозоя.[5] В района му се намира Природният парк на Петте езера (Сирио, Пистоно, Черното езеро, Кампаня и Сан Микеле).

През Ивреа преминава поклонническият път „Виа Франчиджена“ (Via Francigena).

География, население и административно деленеРедактиране

Ивреа е задължителна пресечна точка за желаещите да достигнат до автономната област Вале д'Аоста от основните градове на Северна Италия.

Градът се намира на 45 км от Торино, на 102 км от Милано и на 141 км от Генуа.

Считан за столица на Канавезе (Canavese) – исторически и географски район на Пиемонт, Ивреа се намира в центъра на област, образувана от голям плейстоценски ледник – ледникът на Балтеа. След оттеглянето му, след последното заледяване ок. 9700 г. пр. Хр., ледникът дава началото на област богата на многобройни моренови езера, които все още заобикалят града: езерото Сирио, езерото Сан Микеле, езерото Пистоно при градчето Монталто Дора, Черното езерото – между градчетата Монталто Дора и Боргофранко д'Ивреа, и езерото Кампаня при селата Кашинете д'Ивреа и Киаверано. Към тях се прибавят и езерото Кандия близо до село Кандия Канавезе, както и езерото Вивероне в провинция Биела.

Географският район около Ивреа се характеризира с мореновия релеф „Ла Сера ди Ивреа“ от епохата на неозоя, най-голямото мореново образование в Европа, част от т. нар. „Моренов амфитеатър на Ивреа“. Хълмът е разположен в почти права линия в продължение на повече от 25 км в Паданската равнина от село Андрате до градчето Каваляпровинция Биела) и определя северната граница на Канавезе, а западната се определя от най-стария национален парк в Италия – Гран Парадизо.[6]

През града тече реката Дора Балтеа, приток на най-голямата река в Италия – По.

През 1468 г., по волята на Йоланда Френска, е построен Каналът на Ивреа, служещ за напояване на оризищата в провинция Верчели и за връзка по вода между Ивреа и Верчели.

Административно деленеРедактиране

Градът има следните подселища (на италиански: frazioni) и местности (località): Торе Балфредо (Torre Balfredo), Сан Бернардо д'Ивреа (San Bernardo d'Ivrea), Кантон Стимоцо (Canton Stimozzo), Джилио (Gillio), Ла Роса (La Rossa), Мейна (Meina), Морети (Moretti), Паризе (Parise), район Кампасо (Regione Campasso).

Градът е разделен на 26 квартала и района: Сан Грато (San Grato), Кантон Веско (Canton Vesco), Кантон Виня (Canton Vigna), Ла Сака (La Sacca), Белависта (Bellavista), ул. Миниере-ул. Йервис (Via Miniere-Via Jervis), зона Порта Торино-ЖП гара-Автобусна гара-ул. Дора Балтеа (Porta Torino-Stazione-Movicentro-via Dora Baltea), Боргето (Borghetto), Исторически център (Centro Storico), Крист (Crist), Порта Аоста-Сант'Антонио (Porta Aosta-Sant'Antonio), Сан Пиетро Мартире (San Pietro Martire), ул. Сант'Улдерико (Via Sant'Ulderico), езеро Сирио (Lago Sirio), Прафаджоло (Prafagiolo), Кантон Габриел (Canton Gabriel), езеро Сан Микеле (Lago San Michele), Монтодо-Монте дела Гуардиа (Montodo-Monte della Guardia), Порта Верчели (Porta Vercelli), Сан Лоренцо (San Lorenzo), Ла Фиорана (La Fiorana), Сан Джовани (San Giovanni), Кантон Джилио (Canton Gillio), Ла Форначе (La Fornace), Торе Балфредо (Torre Balfredo), Сан Бернардо (San Bernardo).

Градът граничи със следните 13 общини: Банкете, Салерано Канавезе, Павоне Канавезе, Фиорано Канавезе, Кашинете д'Ивреа, Монталто Дора, Киаверано, Буроло, Боленго, Албиано д'Ивреа, Романо Канавезе, Страмбино и Вестиние.

НаселениеРедактиране

Населението на града към 31 декември 2018 г. е 23 442 души. Към 1 януари 2019 г. в града живеят 2115 чуждестранни граждани, сред които преобладават тези на Румъния – 382 души, на Мароко – 152 души, на Китай – 78 души и на Албания – 66 души. В Ивреа живеят и 19 български граждани.[7]

ИсторияРедактиране

АнтичностРедактиране

Келтските народи, които обитават района преди римското нашествие, дават древното име на Ивреа. Римляните желаят да контролират предпланинския регион и алпийските проходи и се опитват завладеят териториите, но претърпяват първото си тежко поражение от местното келтско племе на саласите.

През 100 г. пр.н.е., с цел защита на търговските пътища през северната част на Италия в Алпите, римляните основават колонията Епоредия (на латински: Eporedia), която става важен център на търговията и услугите от римско време. Името на колонията произлиза от епо (кон) и реда (каруца), и подчертава връзката на този древен град с конете, която съществува и до днес: по време на патронния празник на града, посветен на Свети Савин, честван на 7 юли, се провежда голям панаир на коне, а и през XXI век жителите на града се наричат „епоредиезци“, а не „ивреитяни“. Впоследствие името на града става Yporeia, след това – Ivreia и най-накрая – Ivrea. В Средновековните документи се среща и с названията Castrum Evriae, Eborgia, Yporegia.

През 451 г. е споменат за пръв път епископ на Ивреа: Евлогий, който се подписва на църковния събор в Милано.

СредновековиеРедактиране

Ивреа играе важна роля след падането на Западната Римска империя и последвалите варварски нашествия.

През VI – VII век е столица на Херцогство Ивреа (Ducato di Ivrea), част от Лангобардското кралство, и в него влизат епархиите на Ивреа и на Верчели.

През 754 г. франкският крал Пипин III Късият побеждава близо до Ивреа лангобардския крал Айзтулф.

От 800 г. Ивреа е част от Франкската империя, доминираща голяма част от Пиемонт, вкл. и Канавезе. На 24 юни 801 г. в града идва лично Карл Велики. През 825 г. неговият наследник – Лудвиг Благочестиви основава в Ивреа studium (университет) и го поверява на епископа.

С края на Каролингския период Гуидо Сполетски основава Марката на Ивреа и през 888 г. я дава на приближения си Анскар I, който поставя началото на династията на Анскаридите. Тя по-късно е наречена „Дом Бургундия-Ивреа“ и дава като маркграфове на Ивреа трима крале на Италия: Беренгар II, неговия син Адалберт II и неговия племенник Ардуин.

В началото на XI век историята на Ивреа е доминирана от две легендарни фигури: Вармонд Арборийски и Ардуин от Помбия. Вармонд е назначен за епископ на Ивреа през 969 г. от император Ото II и през целия епископски период до 1010 г. допринася за културния, религиозния и художествения растеж на града. Ардуин става маркграф на Ивреа през 989 г. и е символ на свободата и независимостта от чуждия император. През 1002 г. е коронясан за първи (местен) крал на Италия. Контрастите му с епископ Вармонд са добре известни: Вармонд го анатемосва, а Ардуин често го гони от седалището му.

След смъртта на Ардуин през 1015 г. Марката на Ивреа е разпусната от император Конрад II. Наследниците на Ардуин остават във владение на Ивреа, като са свързани с Маркграфа на Торино, и провеждат открита политика на противопоставяне на чуждите императорски сили.

През 1026 г. Ивреа е завладян от император Конрад II Франконскикрал на Италия.

За контрола върху Ивреа се борят наследниците на Ардуин, епископите-графове и Комуната, създадена през XI век, на която императорът преотстъпва известни свободи като сеченето на монети, събирането на данъци и назначаването на управляващи в града.

През втората половина на XII век Ивреа води поредица войни с Верчели поради многократните му опити за разширяване и контрастите относно пътните такси, свързани със стоките, идващи отвъд Алпите през Вале д'Аоста.

През 1178 г. Фридрих I Барбароса, който води политика на възстановяване на имперската власт, налага своя приближен маркиз Райнхард от Биандрате (Ranieri di Biandrate) в Ивреа. Маркизът влиза в силен конфликт с представителите на духовната и гражданската власт, а 1193 – 1195 г. е период на всенародно въстание, което води до прогонването му и разрушаването на стария замък „Св. Маврикий“ (наричан от хората с презрителното име Castellazzo, Кастелацо).

През 1238 г. Ивреа и други градове в Пиемонт се заклеват във вярност на императора на Свещената Римска империя и крал на Сицилия Фридрих II. През 1248 г. той се съюзява със Савоя и назначава за свой викарий Томас I Савойски, на когото са дадени териториите на Канавезе, вкл. и тези на Ивреа.

От XIII век нататък Ивреа се установява като свободна комуна и в нея се обнародват местни закони. От 1266 г. градът е във владение на Вилхелм VII – маркграф на Монферат от династията Алерамичи, който възстановява замъка на Св. Маврикий като символ на феодалната власт. Комуната е принудена да се съгласи с това да избере за губернатор (т. нар. подест) негов васал, който все пак да управлява според статутите (местните закони) на града. През 1271 г. господството на Вилхелм VII е прекъснато за кратко от това на краля на Сицилия Карл I Анжуйски. Замъкът е окончателно разрушен при наследника на Вилхелм Джовани I през 1305 г.

Ивреа е свободна комуна до 15 ноември 1313 г., когато се заклева във вярност на Савойската династия.

През 1347 г. Лукино Висконти от Милано помага на маркиза на Монферат Джовани II да си върне властта над Ивреа. В последвалия спор, в който се включва и Църквата, Ивреа е поделена през 1349 г. между него и Амадей VIграф на Савоя.

 
Статуя на Зеления граф в Торино, дело на Пеладжо Паладжи, XVIII век

През 1356 г. господарят на Пиемонт Жак Савойски-Ахая успява да вземе контрола над града, но е победен от графа на Савоя Амадей VI Савойски (Зеления граф). Той е единственият безспорен господар на Ивреа в периода 1357 – 1358 г., строи важен замък, обграден от предишните центрове на властта: Катедралата, Епископския дворец и Общинската палата. През 1365 г. е назначен за „имперски викарий“ (наместник) от император Карл IV – титла, запазена за особено силни господари като Амадей VI. Той става и Маркграф на Ивреа, и тази титла се запазва и за следващите савойски владетели.

През XIV век Савоя, след изтощителни борби за консолидация на властта, трябва да се изправят пред голямото всенародно въстание на Тукините (т. нар. тукинаджо) То окървавява земи на Канавезе и завършва в Ивреа през 1391 г. с конвенция, желана от савойския граф Амадей VII Савойски (Червения граф). С това приключва златният век за Ивреа, като през следващите векове провинциалното ѝ измерение става все по-очевидно.

След смъртта на Червения граф от последвалата властова криза се възползва маркграфът на Монферат Теодоро II. Той наема Фачино Кане, чиято войска подлага на грабежи селищата в Канавезе между 1393 и 1400 г.

XV – XVI векРедактиране

През XV век властта на Савоя нараства все повече: през 1416 г. Амадей VIII Савойски получава титлата „херцог“ от император Сигизмунд Люксембургски, през 1418 г. Савоя получават териториите на принцовете на Ахая, а през 1432 г. им се подчиняват маркизите на Монферат. С изключение на кратки периоди на испанска и на по-късна френска окупация (1536 – 1559 г.) Ивреа остава под контрола на Савоя през целия период между XV и XVIII век.

В замъка в Ивреа често се отбива херцогиня Йоланда Френска – регентка между 1472 и 1478 г., която нарежда той да бъде изрисуван с фрески.

В края на XVI век, като доказателство за търговската и военната значимост града, херцог Емануил Филиберт поставя Ивреа начело на териториален окръг.

XIX – XX векРедактиране

На 26 май 1800 г. Ивреа посреща Наполеон заедно с победоносните му войски. Под неговата власт градът е столица на Департамент Дора (на френски: Département de la Doire), създаден през 1801 г. като един от петте департамента, на които е разделен Пиемонт. Пиемонт е определен за 27-и военен френски участък на 12 април 1801 г., а на 21 септември 1802 г. става френски регион с името Au delà des Alpes.

През 1815 г., по време на Реставрацията, Ивреа, подобно на останалата част на Пиемонт, е върната в ръцете на Савоя при Виктор Емануил I – крал на Сардиния.

От 1859 до 1927 г. градът е столица на едноименния окръг, един от петте, на които е разделена област Торино на Кралство Италия. През XIX век в града, след френската окупация, започват разрушаване на укрепленията и обособяване на някои градски райони: религиозния център, гражданския център, местата за занаятчийски и търговски дейности, и жилищните райони.

 
Фонтан на Камило Оливети в Ивреа

В нач. на XX век Ивреа става нов индустриален център с основаването на първата национална фабрика за пишещи машини Оливети от инж. Камило Оливети през 1908 г.

През 1927 г. градът, заедно с още 112 други общини от горно Канавезе, е присъединен към Вале д'Аоста, за да се образува новата област Аоста. През 1945 г. градът се връща към област Торино.

В края на 80-те год. на XX век, със закриването на Оливети, икономиката на града е силно засегната. Няколко години по-късно Ивреа става седалище на мобилната телекомуникационна компания „Водафон Омнител Италия“.

ИкономикаРедактиране

В Ивреа през 1908 г. е основана компанията „Оливети“.

В сферата на земеделието се произвеждат зърнени храни, пшеница, фураж и грозде; развъждат се говеда, свине, овце, кози, коне и домашни птици. Промишлеността се състои от компании, работещи в секторите: хранително-вкусова промишленост, машиностроене, производство на офис машини, компютри и ИТ системи, електроника, прецизни и строителни инструменти. Третичният сектор се състои от добра търговска мрежа, както и набор от услуги, които включват банкиране, застраховане, недвижими имоти и IT.

Ивреа – индустриален град на XX векРедактиране

През лятото на 2018 г. Ивреа става 54-тият италиански обект в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Обектът се състои от 27 сгради и архитектурни комплекса на Оливети, проектирани от най-известните архитекти на XX век и изградени в периода 1930 – 1960 г. Всички те са материален израз на една модерна визия за производствени връзки и са модел за индустриален град, отговарящ на бързите процеси на индустриализация в нач. на XX век.

Индустриалният град на Ивреа е израз на политиката на Движението за общност (на итал. Comunità), основано в града през 1947 г. Движението e вдъхновено от схващанията на Адриано Оливети за нов административен и политически ред, базиращ се върху общността и върху икономически модел, характеризиращ се с колективна визия за връзката между работници и фабрики.[8][9]

 
Арх. Габети и д'Изола, подземен жил.комплекс на име Талпония (Къртичина) в Ивреа

Сградите са част от безплатния Музей на модерната архитектура на Ивреа на открито.

ЗабележителностиРедактиране

В Ивреа могат да се идентифицират две основни зони: Старият град и Индустриалният град. В Стария град можем да се запознаем с римската и средновековната история, с Ренесанса и с Барока, докато в Индустриалния град се намират паметници, свързани с индустриалното развитие на града по времето на „Оливети“.

Замъкът на ИвреаРедактиране

 
Кула на Замъка в Ивреа

Наречен от италианския поет Джозуе Кардучи „Замъка с червените кули“ (Il Castello dalle rossi torri), замъкът на Ивреа (Castello di Ivrea) е построен през 1358 г. по нареждане на херцог Амедей VI Савойски. С течение на времето е използван за различни нужди.

Първоначално постройката има отбранителни функции. През XV век е савойска резиденция с богато обзавеждане и е свидетел на развитието на културата и изкуствата, насърчавани от благородници като херцогиня Йоланда дьо Валоа – дъщеря на краля на Франция Шарл VII и на Мари д'Анжу. През XVII век, когато територията на Ивреа и Канавезе е оспорвана от французи и испанци, замъкът е военен гарнизон. През XVIII век той става затвор и остава такъв чак до 1970 г. В този период са направени множество изменения в структурата на сградата, за да могат да се организират килиите за осъдените, и е премахнато цялостното обзавеждане от златните му години на вилна савойска резиденция.

През 1970 г. замъкът е преотстъпен на Държавата и е поверен на Община Ивреа. Kъм 2018 г. той е отварян периодично за посещения всяка неделя следобед в периода 1 май – средата на октомври. През 2019 г. е затворен за реставрация.

Катедрала „Успение Богородично“Редактиране

Катедралата на Ивреа, посветена на Успение Богородично (Cattedrale di Santa Maria Assunta), се намира във високата част на града, близо до замъка. Характеризира се с романска крипта, деамбулатор (полукръгла обходна презвитериума галерия) и камбанарии, барокови сводове и купол, и неокласическа фасада. Тя е построена върху предишна палеохристиянска базилика от края на IV и нач. на V век. В нач. на X век епископът на Ивреа Вармонд Арборийски, следвайки симетрията на палеохристиянската църква, я прави обект на сложно преструктуриране като потвърждение за неговото надмощие над противника му маркграф Ардуин.

В нея се съхраняват мощите на главния покровител на Ивреа – Свети Савин, на един от покровителите на града – Свети Бес и на епископа на Ивреа от X век – блажения Вармонд Арборийски. Запазени са многобройни стенописи от XIIIXV век, древен римски саркофаг от втората половина на I век сл. Хр., две важни картини на рененесансовия пиемонтски художник Дефенденте Ферари, множество барокови нефове и параклиси, богати на олтари, картини и реликви, както и органът – ценен инструмент на Ломбардската школа от XIX век и един от най-важните исторически органи на региона.

Клоатър на Колежа на духовницитеРедактиране

Останките на Клоатъра (Chiostro Capitolare dei Canonici) се намират в задната част на катедралата, зад апсидата, и са съвременник на двете ѝ романски камбанарии. Колежът на духовниците (Capitolo) е включвал свещениците, които са помагали на епископа в религиозните и административните практики на епархията и са се срещали в клоатъра за важни решения.

Вероятно е построен преди 1175 г., когато духовниците престават да водят общ живот. В периода 1300 – 1480 г. обаче има сведения, че духовниците са се срещали около разположената там мраморна маса. В нач. на XIV век обителта е реставрирана на разноски на Колежа. През 1500 г. общият дом на духовниците и останалата част от обителта са интернат за ориентирани към църковен живот младежи, но през 1592 г. са изоставени и започва упадък. Южната страна все още съществува през 1650 г. През 1826 г. пада керемиденият покрив от източната страна, подпрян на кръглата стена на катедралния амбулакър.

Понастоящем са запазени 2/3 от източната страна на обителта, както и значителни следи от северната страна, вградени в стената на къща. Оградният зид на запад и навесът над къщата намаляват пространството на вътрешната градина до около половината от онова, което някога е било.[10]

Висша СеминарияРедактиране

 
Мозайка с либералните изкуства във Висшата семинария на Ивреа

Недалеч от площада на Катедрала се издига внушителната Висша семинария (Seminario maggiore), изградена по проект на архитекта Луиджи Андреа Гуиберт. Първите два ръкава са построени между 1715 и 1727 г.: единият на юг, с елегантната предна част, а другият – на изток; през 1732 г. е добавена частта от ръкава между изток и север, а строежът е завършен между 1763 и 1766 г.

От интериора е запазена структурата на древния параклис, посветен на зачатието на Пресвета Богородица, със стенописи от XVIII век на Лука Росети да Орта; олтарът му, изобразяващ Непорочното зачатие, е копие на „Непорочното зачатие“ на Себастиано Конка от Ораториума на Сан Филипо Нери в Торино.

Под портика вдясно от входа на Семинарията е вградена част от мозайка от X век, за която се предполага, че идва от пода на презвитериума на палеохристиянската църква. Фрагментът, дълъг 3,32 см и висок 1,34 см, се състои от полихромни плочки, представящи символите на изкуствата, които се преподават в местната църковна школа, разделени на тривиум (граматика, диалектика, реторика) и квадривиум (аритметика, геометрия, музика и астрономия). На мозайката се забелязват 4 фигури, които представляват някои от гореспоменатите изкуства.

В Семинарията се намира Капитолната библиотека (Biblioteca Capitolare), една от малкото такива в Италия, наследница на античния скрипториум от VII и VIII век, в която има над 27 хил. тома, вкл. известния Сакраментариум – кодекс на Вармонд от 1002 г. (на лат. Sacramentarium Episcopi Warmundi). Там се помещава и Епархийският исторически архив (Archivio Storico Diocesano) с нотариални документи от 1258 до 1729 г.

В бъдеще семинарията и църквата на Свети Никола Толентински ще бъдат част от нов Епархийски музей.[11][12]

Епископски дворецРедактиране

 
Епископски дворец в Ивреа

Не е известна точната дата на строежа на Епископския дворец (Palazzo vescovile), но той е доста стар. През X век той е седалище на епископ Вармонд Арборийски. Към 2019 г. сградата представлява група сгради с различна форма и от различни епохи, променяни и допълвани през вековете. Има архитектурни особености, които могат да бъдат съотнесени към Средновековието, като напр. Епископската кула (Torrione del Vescovo), вградена в покрива и издигаща се на няколко метра над него, която се характеризира със забележителна теракотна украса.

Представителната зала на Епископския дворецРедактиране

На четирите стени на голямата Представителна зала (старинна тронна зала) в центъра на благородническия етаж на двореца има стенописи от XVIII век с територията на епархията, на които Ивреа е представена под закрилата на покровителите Св. Тегол, Св. Бес и Св. Савин, и на възнеслата се на небето Света Дева Мария. Те са покрити от неоготическа украса през 1879 г. и са извадени на бял свят при реставрация в нач. на 90-те год. на XX век. Творбите, поръчани от епископ Микеле Виторио Де Вила, са образно описание на посетените от него територии между 1742 и 1752 г. и представляват документ от изключителен интерес за географията на Канавезе от XVIII век. Внимателното проучване на изображенията определя като техен автор художника Лука Росети да Орта. Представянето на територията не се основава на точен картографски модел, но предлага изобразително тълкуване: естествената красота на Канавезе е фон на изображения главно на енорийски църкви и на други важни духовни центрове. Заедно с тях са представени и градове като Ивреа, Кивасо и Ривароло Канавезе вътре в крепостните стени. Местата са придружени от идентификационен надпис.

В залата се е влизало през врата в края на северната стена, живописно рамкирана от фалшива стенописна архитектура, видима и до днес, макар че е зазидана и заменена от врата наблизо. Залата има кесонен таван и в горната ѝ част се намира галерия с портрети на епископите, управлявали епархията.

Палацо дела Креденца – Общински палатРедактиране

Палацо дела Креденца (Palazzo della Credenza) е един от символите на средновековна Ивреа. Представлява двуетажна тухлена сграда със сводести прозорци и приземен етаж, състоящ се от портик със заострени арки. Построен е в нач. на XIV век на стария площад „Ин Меркато“ (днешния „Пиаца дела Креденца“), където се е провеждал средновековният пазар.

Първоначално Палацо дела Креденца не е седалище на общината. От XIV до XVII век той е седалище на Кредендарите (Credendari), общинските съветници от Средновековието, формиращи Епоредиезския парламент.

Поради щетите от експлозията и срутването на северозападната кула на Замъка на Ивреа, ударена от мълния на 17 юни 1676 г., Палацо дела Креденца се използва до 1681 г. Тогава управленските органи на Ивреа молят херцог Виктор Амадей II за друга сграда за свикване на Общинския съвет и за други нужди на Общината. От 1681 г. Архивът и Заседателната зала на Общинския съвет се разполагат в „Палацо Кафарели“ (Palazzo Cafarelli), намиращ се пред Театър „Джакоза“ (Teatro Giacosa), а през 1761 г. цялата общинска структура е прехвърлена в сегашната Градска палата (Palazzo Civico).[13]

Кула на Свети СтефанРедактиране

 
Кула на Св. Стефан в Ивреа

Средновековната романска камбанария на Свети Стефан[14] [15] (Torre di Santo Stefano) е единственото останало свидетелство за едно от най-старите места за поклонение в района на Ивреа и романска емблема на града.

Тя се е намирала до романска църква и е принадлежала към комплекса на абатството на бенедиктинските монаси, основан през 1044 г. по инициатива на епископ Енрико. В средата на XI век бенедиктинците се ползват от доста дарения от страна на властта и имат юрисдикция над цялата област извън стените.

Абатството процъфтява до 1451 г., когато папа Николай V позволява на херцог Лудвиг Савойски да определя ползватели на благата на абатството. То е преостъпено на фамилия Фереро от Биела и в продължение на един век комплексът запада.

За разлика от другите сгради на абатството камбанарията не е разрушена, с изключение на островърхия ѝ покрив, премахнат през 1854 г. През 1558 г. френският маршал Брисак, губернатор на Пиемонт, разпорежда разрушаването на църквата и други околни сгради заради защитата на града откъм реката, но тя по-късно е възстановена от бенедиктинците.

Между 1747 и 1757 г. оцелелите сгради, с изключение на камбанарията, са продадени на граф Карл Франциск Балдасар Перон (Carlo Francesco Baldassarre Perrone), който ги разрушава, за да разшири парка на Палат Перон. През 1802 г. игуменът на абатството – Гаспар Амадей Сан Мартино дела Торе решава да преобрази оцелялата плевня към камбанарията в църква, но тя е разрушена през 1898 г., за да се разшири Градският парк.

Камбарията е реставрирана в края на XX век и понякога е отворена за посещения.

Стар мост (Понте векио) и БоргетоРедактиране

Старият мостът (Ponte vecchio) е съществувал още в доримското време и дълго време е единствената връзка между Торино и югозападно Канавезе. На него именно се е плащала входна сума за влизане в града.

Той е построен изцяло от камък от римляните ок. III век, прекосява реката Дора Балтеа и завършва отвъд отбранителните стени в Боргето (Borghetto) – квартал със стари къщи и занаятчийски магазини, защитаван от отбранителни стени в три посоки – към Банкете д'Ивреа, Павоне Канавезе и Торино.

През Средновековието мостът е възстановен от дърво и е снабден с две защитни кули. С течение на времето той претърпява непоправими щети, преустройван е няколко пъти и се използва до 1600 г. Поради увеличения приток на каруци и каляски мостът е разширен до съвременната му версия през 1830 г.

И през XXI век Старият мост е напълно функционален, достъпен е за МПС и пешеходци. Все още са видими стълбовете на римските основи, опиращи директно на скалата.

За главен мост на града обаче се използва модерният „Адриано Оливети“ (познат с името „Трети мост“), недостъпен за пешеходци. Съществува и успореден на Стария мост железен мост, построен през 1885 г., по който минава ЖП линията Ивреа-Аоста. През 2013 г. е построен дървеният пешеходен мост „Пасерела сула Дора“ (Passerrella sulla Dora), който предлага приятно място за отдих с гледка към реката.

Римски амфитеатърРедактиране

Амфитеатърът (Anfiteatro Romano) е построен в края на I – нач. на II век сл. Хр. Той е най-запазената и представителна сграда на древна Епоредия и един от най-големите за времето си с капацитет от поне 5000 места. За построяването му е съборена вила с богати стенописи, построена през 20 – 25 г. сл. Хр. на ок. 500 метра извън стените на града. Разкопките се провеждат между 1955 и 1964 г. под ръководството на проф. Кардучи. Открити са и руини на таверни, останки от амфори и статуи, и монети.

Амфитеатърът е изграден от внимателно подредени камъни и тухли, отчасти върху насип, ограничен на юг от мощна права стена (вероятно остатък от ограда, обграждаща цялата конструкция), отчасти върху радиални стени.

В центъра на арената има подземно помещение (хипогей), свързано чрез стълби и коридори със сервизните помещения под местата за сядане (на латински: cavea). Подземният път очевидно е предназначен за придвижване на зверове, гладиатори и машини. В края на основната ос има два монументални входа. На арената са намерени бронзови плочи с приложени шпилки, по всяка вероятност украса на ремъци на сабя.

Изследванията, направени през 1984 г., позволяват по-нататъшни проучвания върху вилата и върху фрагменти от нейните стенописи, отнасящи се до 3-ти и 4-ти помпейски стил, датирани от втората и третата четвърт на I век сл. Хр.[16]

Амфитеатърът е видим през оградата, която го огражда, и е отварян при определени събития.

Църква „Свети Бернардин“Редактиране

Комплексът на Свети Бернардин (Chiesa di San Bernardino), построен между 1455 и 1465 г., дължи издигането си на култа към светеца от Сиена, който, според историческите източници, е минал през Ивреа през 1418 г. като пътуващ проповедник срещу разпространението на еретически идеи. През 1466 г. комплексът е под покровителството на Амадей IX Савойски, а след смъртта му – и на неговата съпруга Йоланда Валоа. С течение на времето, с напускането на част от монасите през XVII век и с военните окупациии през XVIII век, се стига до значителен упадък.

През 1907 г. комплексът е закупен от инж. Камило Оливети, който адаптира структурата за собствена резиденция. Между 1955 и 1958 г., при сина му Адриано Оливети, манастирският комплекс не се използва като частна резиденция, а е седалище на социалните служби на компанията Оливети.

Църквата съхранява едно от най-важните ренесансови свидетелства от Пиемонт: изобразителния цикъл на Живота и страстите Христови на Джовани Мартино Спанцоти от 1480 – 1490 г., който се състои от 20 сцени (с размер 150 на 150 см), разположени около големия панел на драматичната сцена на Разпятието.

Църква „Свети Улрих“Редактиране

Според историческите източници църквата „Свети Улрих“ (Chiesa di Sant'Ulderico) е построена непосредствено след 993 г. сл. Хр., годината на канонизация на Свети Улрих, епископ на Аусбург, на мястото където самият светец, преминавайки през Ивреа, извършва чудо през 971 г.

През вековете църквата е многократно видоизменяна. През XXI век са оцелели част от романската камбанария от първата половина на XI век, единствено доказателство за първоначалната конструкция, фасадата, вероятно от XIV век, с два големи прозореца в горната си част, затворени отгоре от арка, както и останките от заострената арка, ограждаща портала от XVIII век.

Вътрешната архитектура на църквата, каквато я виждаме днес, е резултат от радикалната промяна, настъпила през първата половина на XVIII век, когато преструктурирането е завършено в бароков стил.

Виа Кручис, Светилище „Монте Стела“ и Параклис на Тримата влъхвиРедактиране

На няколко крачки от пазарния площад на града, върху близкия хълм, се извива старата улица от XIX век Кручис (Via Crucis), която води до светилището на Мадона дел Монте Стела (Santuario di Monte Stella), или както епоредиезците го наричат: „Светилище на Монте Стела“ (букв. от итал. Светилище на Хълм „Звезда“). То е построено през 1627 г. и разширено през 1658 г. като свидетелство за посветеността на жителите на Ивреа и на Канавезе на „Черната мадона“ от Светилището Оропа, провинция Биела.

На върха на хълма Стела се издига и Параклисът на Тримата влъхви (Cappella dei Tre Re), първоначално посветен на Пресвета Богородица от Стела. Според местните древни хроникьори скромната романска постройка е вдигната от общността на Ивреа около 1220 г., след като св. Франциск от Асизи преминава през града и препоръчва изграждането ѝ.

В параклиса се е помещавала скъпоценна скулптурна група с Поклонение на влъхвите на неизвестен автор от края на XV век, която понастоящем се намира в Градския музей „Гарда“. След последните реставрации от 2004 г., в страничния олтар, разположен от лявата стена на нефа, са открити ренесансови стенописи от нач. на XVI век: Триптих с Мадоната с Младенеца и свети Йосиф между св. Рох и св. Себастиан. Триптихът е на неизвестен автор, повлиян от Джовани Мартино Спанцоти, авторът на Страстите Христови в църквата Свети Бернардин в Ивреа.

Църква „Свети Никола Толентински“Редактиране

Строежът на църквата, посветена на Свети Никола Толентински (Chiesa di San Nicola da Tolentino)[17] започва през 1605 г. след реновиране на Ораториума, принадлежащ на едноименното братство, и завършва през 1627 г. с изграждането на презвитериума. Братството е родено през XIV век с цел покаяние и култ към Мистерията на Св. Троица, Богородица и апостол Яков, и впоследствие приема като съпокровители канонизирания през 1446 г. Свети Никола Толентински и св. Йоан Кръстител Деколат. От XVII век нататък основната му цел става оказването на помощ на затворниците в близкия замък и погребението на екзекутираните в гробището на църквата или вътре в нея.

Повечето архитектурни и художествени паметници в църквата са от XVII и XVIII век. Вътрешните стени, изрисувани от художника Чезаре Киала (Cesare Chiala) между 1683 и 1694 г., представляват илюзионистична украса в бароков стил.

Сред изящно изработените произведения има такива от резбовано дърво като входната врата и седалките в презвитериума, прекрасен пример за дърворезба от Ивреа от XVII век. Седалките се състоят от 33 панела на скулптора Франческо Мабрито (Francesco Mabrito) от 1684 г. и изобразяват епизоди от живота и чудесата на Светията.

Църква „Свети Гауденций“Редактиране

Пример за барокова архитектура църквата „Свети Гауденций“ (Chiesa di San Gaudenzio) е издигната на мястото, където според агиографската наука и традиция през 348 г. е пренощувал епоредиезецът Свети Гауденций, епископ на Новара, а скалата, която е използвал за легло, е запазила отпечатък от тялото му.

Проектът на църквата е на неизвестен автор. Вероятно е скиците да са на архитекта Луиджи Андреа Гуиберт. Във вътрешността си църквата се носи характерните белези на изящно изкуство благодарение на стенописите на художника Лука Росети да Орта от 1738 – 1739 г., които разкриват качествата му на умел организатор на илюзионни пространства и майстор в пресъздаването на образа на велики персонажи редом с епизодите на най-обикновен разказ. Пъстрият набор от фрески, вплетен в пищната архитектура, разказва епизоди от живота и чудесата на Свети Гауденций.

Синагоги на ИвреаРедактиране

Синагогата (Sinagoga di Ivrea)[18] се намира в историческия център на Ивреа, под крепостните стени, където през 1725 г. е официално създадено еврейското гето. Настоящата структура е от XIX век и е създадена чрез адаптация на вече съществуваща сграда. Тя има две анонимни фасади, на изток и на запад.

В сградата има две различни синагоги: една малка, създадена като храм за зимния период, все още на разположение на еврейската общност, и друга – голяма, с правоъгълен план, преостъпена на Община Ивреа през 1980 г. в замяна на реорганизацията на целия комплекс. Обновяването на сградата и възстановяването на малката синагога са извършени в началото на 80-те год. на XX век, а дейностите по консервативното възстановяване на голямата синагога започват през 1997 г. и продължават до октомври 1999 г. Израилският храм, открит на 24 септември 1875 г., е осъществен по проект от юни 1874 г. на общинския експерт от Художествения кабинет на Ивреа Иняцио Джирели (Ignazio Girelli).

Държавен музей „Пиер Алесандро Гарда“Редактиране

Музеят (Museo statale “Pier Alessandro Garda“) се намира на площад Отинети, в сърцето на града, и е открит през 2014 г. благодарение на щедрото дарение на частни лица и на приноса на фондация „Компания ди Сан Паоло“ (Compagnia di San Paolo) и регион Пиемонт. В допълнение към постоянните колекции интериорът и вътрешният двор на музея са място на провеждане на временни изложби, фестивали, срещи и инициативи, в сътрудничество с културните реалии в района. Пространствата на музея също е седалище на туристическия офис на Метрополен град Торино (ATL Turismo Torino e Provincia) и на книжарница.

Централното ядро ​​на музея е колекцията от ориенталско изкуство и археологическата колекция. В археологическата колекция влизат свидетелства за града и неговата територия от епохата на неолита до късното Средновековие. Първото ядро ​​на колекцията е събрано от граф Карло Франческо Балдасар Перон (Carlo Francesco Baldassarre Perrone), подпомогнат от граф Паоло Пинкия (Paolo Pinchia). Колекцията от ориенталското изкуство на музея идва основно от две частни колекции: тази на граф Франческо Балдасар Перон и тази на Пиер Алесандро Гарда. В колекцията влиза богато разнообразие от предмети, изработени от различни материали: метал, порцелан, лак, хартия, коприна, дърво, бамбук, слонова кост и други, датирани от периода Едо и ранния Мейджи. Музейната колекция включва и важно ядро ​​от декоративни плочки от теракота, датиращи от XIV век, няколко дървени статуи, сред които комплекс, представляващ обожание на влъхвите от края на XV век, стенописи, депозирани в музея заради запазването им, и значителен брой гравюри. Към тях се прибавят картините от колекция „Croff“ благодарение на г-жа Лучия Гуелпа, която завещава целия си имот на община Ивреа, вкл. и важна колекция от произведения, събрана от зет ѝ Абдоне Кроф.[19][20]

Кметство и Градски площадРедактиране

 
Градският площад в Ивреа

Това е главният площад на Ивреа, който се намира в Стария град и разделя централната улица на две части: ул. Палестро и ул. Ардуино. Преди се е наричал Piazza Palazzo di Città (Площад Градска палата) или по-просто Piazza di Città (Градски площад) – име, което се използва и до днес. На него е имало редица сгради, вкл. и стара болница до 1750 г. на име De Burgo. Тя е заменена от сегашното Кметство или Палацо ди читà, Палацо чивико (Palazzo di Città, Palazzo Civico), изградено по проект на арх. Джовани Батиста Бора (Giovanni Battista Borra) и която се отличава с висока камбанария с часовник.

С раждането на крал Виктор Емануил I през 1759 г. площадът е кръстен първо на него, но по-късно е преименуван на пл. Феручо Национале в памет на партизанина, обесен там през 1944 г.[21]

Площад „Отинети“Редактиране

Площад Отинети (Piazza Ottinetti), разположен в сърцето на историческия център на Ивреа, е един от най-живописните в града, тъй като е заобиколен от аркади. Той е бил културният център на града и територия към манастира Санта Киара, а по-късно и към Военния окръг. През годините там се е провеждал седмичният зърнен пазар. Поради това той се е казвал пл. Граналя (Зърно) и пл. Дистрето (Окръг).

В източното крило на площада се намира Градската библиотека (Biblioteca Civica). Първите доказателства за наличието на библиотека в Ивреа датират от 1806 г., когато Пиемонт е под френско управление като част от Първата френска империя, а Ивреа е столица на Департамент Дора. Библиотеката разполага с повече от 190 хил. тома за деца, младежи и възрастни, от които 90 хил. са поставени по рафтовете за безплатно ползване и заемане. На разположение за ежедневни консултации са и ок. 150 вестника и списания, както и мултимедийни материали за заемане.

На площада се намира и Градският музей Гарда, в останките от манастира на Санта Киара. Създаден е благодарение на дарението на Пиер Алесандро Гарда през 1874 г. и съхранява археологическа колекция от множество артефакти, основно посветени на колонията Епоредия и нейния произход. Разполага и с ценна ориенталска колекция от около 1000 предмета, главно лакове, бронз и порцелани.[22]

Индустриалното измерение на Ивреа намира своя израз в колекциите на следните три музея:

Ателие-музей „Текнолоджик@менте“Редактиране

Това е едновременно музей и ателие (Laboratorio Museo Tecnologic@mente): музей, който разказва част от индустриалната история на Ивреа, като набляга на продукцията и културата на Оливети, и ателие, насочено преди всичко към училищата и младото поколение, за да стимулира креативността и желанието му да експериментира, да си представя бъдещето, като научава за собствената си история и корени.

Колекцията на музея се разгръща в няколко отдела:

  • Писане, посветен на Камило Оливети (* 1868 † 1943), създателя на Първата италианска фабрика за пишещи машини;
  • Механично изчисление, посветен на Натале Капеларо (* 1902 † 1977), електронен проектант и изобретател, нает като работник – стажант и впоследствие станал технически директор на Оливети;
  • Електронно изчисление, посветен на Пиер Джорджо Перото (Pier Giorgio Perotto) (* 1930 † 2002), директор „Изследователска и развойна дейност" на Оливети, признат за изобретател на PC;
  • PC, посветен на Роберто Оливети (* 1928 † 1985), син на Адриано Оливети, убеден привърженик на важността на „новите граници“;
  • Програма 101, посветен на първия настолен компютър в света, изложен в MOMA в Ню Йорк, чиито основни концепции са подобни на тези на съвременните настолни компютри;
  • Елеа 9003, посветен на Адриано Оливети (* 1901 † 1960), изключителна и многостранна фигура на предприемач и културен деец, политик и интелектуалец.[23]

Музей на Модерната архитектура МаАMРедактиране

Безплатен музей на открито, открит през 2001 г. в града. Експонатите му – сградите на компания Оливети се намират в продължение на ок. 2 км по ул. Йервис (Via Jervis) в града и в съседните на него райони като град Банкете. На 7 места на пешеходните пътеки между сградите са поставени пана с информация за събитията, касаещи участието на Оливети в областта на архитектурата, градоустройството, индустриалния дизайн и графичната реклама, и неговия културен контекст.

Музей „Карале“Редактиране

Основан през 2008 г. от Адриано Акатино, музеят „Карале“ (Museo Carale) е изразител на онези художествени концепции, свързани с употребата на езика и на думата, и представлява център не само на художествената, но и на научната, философската и поетичната култура. Организира срещи и конференции по най-належащи проблеми.

С цел задълбочаване на връзката между дума и изображение както в исторически план, така и чрез насочване на вниманието към съвременните словесно-визуални изследвания, е решено творбите от колекцията на музея да бъдат изложени в постоянна, но динамична изложба, в процес на непрекъснато обновяване. В изложбените творби се наблюдава постепенна промяна, тъй като се дава възможност за участие със собствени творби не само на художници, които не присъстват в колекцията, но и на вече представени вече художници, които искат да изложат други, различни свои произведения. Освен това се приемат произведения и от частни колекции.[24]

СъбитияРедактиране

Исторически карнавал на ИвреаРедактиране

 
Портокалена карнавална битка в Ивреа

Ивреа е известна със своя Исторически карнавал (Storico Carnevale di Ivrea) – един от най-старияте такива в Италия и с неговите тридневни портокалови битки, които извеждат хиляди хора по площадите на града и символизират борбата на народа срещу тиранина. Това е най-зрелищният елемент на Карнавала, този, който най-добре изобразява въстанието на народа в лицето на 9 отбора пешаци, които, без никаква защита, хвърлят портокали срещу армиите на тиранина, разположени на каруци, с кожени каски и нагръдници.

Патронен празник на Свети СавинРедактиране

На 7 юли всяка година Ивреа чества патронния си празник (Festa di San Savino), посветен на Свети Савинепископ на Сполето от края на III – нач. на IV век, подложен на мъченическа смърт по време на последното и най-страшно преследване срещу християните от римския император Диоклециан. В продължения на няколко века тялото на светеца остава в базилика, посветена на него в Сполето. През 956 г. синът на маркграфа на Ивреа и крал на Италия Беренгарий IIКонрад, който преди да наследи баща си управлява Сполето, донася тялото в Ивреа. Конрад желае да даде на Ивреа светец – покровител, който да освободи града от вилнеещата по онова време чума. Както казват хронистите от онова време, чумата отстъпва веднага щом като тленните останки на светеца влизат в града.

Освен обичайните чествания във връзка с патронния празник на града в Ивреа се провежда и Конен панаир, един от най-важните в Италия. В историята на града конете винаги са имали много важна роля.

Свещено Средновековно представяне на Страстите ХристовиРедактиране

Въстановката (La Passione di Cristo – Sacra Rappresentazione Medievale) се провежда от 2016 г. в съботата преди Цветница по улиците на Историческия център на Ивреа и е организирано от Художествено-културна асоциация „Диамантът“. Около 300 фигуранти в исторически дрехи дават живот на Представянето на последните часове от живота на Исус Христос в средновековен контекст. Това е пътуващо театрално представление, в което могат да се открият всички елементи на християнската вяра, да се изживеят автентични емоции и да се запазят средновековните традиции живи.

Маратон „Пет езера“Редактиране

Състезание по бягане (Corsa 5 Laghi) всяка година през септември в продължение на 25 км върху смесен терен (асфалт, чакъл, гора и порфир) в района на мореновите езера северно от Ивреа, съществуващо от 1977 г. (с изкл. на 1995 г.). Провежда се под егидата на Италианския съюз „Спорт за всички“ (UIST) и на Италианската федерация по лека атлетика (FIDAL).

Панаир „Голямо събитие на Канавезе“Редактиране

Голямото събитие на Канавезе (Grande Evento del Canavese) предлага от 2014 г. местна гастрономия и забави с представления, музика, занимания за деца и др.

Ивреа в музикаРедактиране

Ивреа в музика (Ivrea in Musica) се организира от Confesercenti Ivrea с патронажа на Съвета за събития на Община Ивреа и със съдействието на Ditielle Art Consulting. Групи или солисти от всички музикални жанрове със собствена музика и/или кавъри могат да участват в събитието. По отношение на артистичните предложения забрани няма. Изпълненията на живо на сцените на историческата част на града са през юни всяка година. На финална вечер участниците биват наградени.

Eporedia Active DaysРедактиране

Спорт на открито през втория уикенд на юни, който традиционно се провежда в парка на Ivrea Canoa Club на брега на река Дора Балтеа.

КултураРедактиране

ОбразованиеРедактиране

Градската училищна система предлага обучение от начално до гимназиално ниво. Тя включва:

  • 1 частно и 7 държавни начални училища от 1-ви до 5-и клас вкл.
  • 1 частно и 2 държавни средни училища от първа степен, от 6-и до 8-и клас вкл.
  • 4 средни държавни училища от втора степен, от 9-и до 11-и или 12 клас вкл.:
    • 2 лицея: Класическа и езикова гимназия „Карло Бота“ (Liceo Classico Statale Carlo Botta) и Природо-математическа, социална и икономическа гимназия „Антонио Грамши“ (Liceo Scientifico Antonio Gramsci);
    • 2 института: Техникум „Камило Оливети“ (I.I.S. Camillo Olivetti), където се изучават информатика и телекомуникации, механика и механотехника, електроника и електротехника, графика и комуникации, и Професионална гимназия „Джовани Чена“ (I.I.S. G. Cena), в която се изучават икономика, финанси и маркетинг, туризъм, архитектура, геодезия и околна среда.[25][26]
  • През 1893 г. е основан католическият Салезианският мисионерски институт „Кардинал Калиеро“ (Istituto Missionario Salesiano Cagliero), училище за обучение на бъдещи салезиански мисионери в цяла Италия от 1922 до 2003 г. Понастоящем там има частни начално и средно училище до 8-и клас вкл.

Университетското образование в града се предлага от Торинския университет под формата на 3-годишно обучение за медицински сестри.

По гражданска инициатива съществува повече от 30 г. „Народният университет за третата възраст и учене през целия живот“ (UNI3Ivrea), който предлага курсове в най-различни сфери.

От 1973 г. съществува и Музикален лицей на Ивреа, част от „Музикалната цитадела“. Той е една от основните институции на Пиемонт. Организира музикални курсове за деца от 8-год. възраст и за възрастни.[27]

МузеиРедактиране

БиблиотекиРедактиране

ТеатриРедактиране

  • Театър „Джакоза“ (Teatro Giacosa), от 5 юли 1834 г.
  • Аудиториум „Фабрики Ака“ (Auditorium Officine H)

КинаРедактиране

  • Кино „Политеама“ (Cinema Politeama)
  • Кино „Боаро“ (Cinema Boaro)
  • Кино за авторски филми „Абичинема д'есе“ (ABCinema d'essai), през 2019 г. остава затворено

Религиозни центровеРедактиране

Културни центровеРедактиране

  • Бивша църква „Св. Марта“ (Chiesa di Santa Marta) от XV век, настояща Общинска конферентна и изложбена зала
  • Дзак! Ивреа Активни граждански зони (ZAC! Ivrea Zone Attive di cittadinanza) – място за концерти, дискусии, солидарна икономика и др. Намира се в Мовичентро Ивреа (Ivrea Movicentro)
  • Фабрики Акка (Officine H), част от Индустриалната архитектура на Оливети от 1956 г., понастоящем място за концерти и за театрални представления
  • Концертна зала на Лицей „Грамши“ (Auditorium Liceo A. Gramsci)
  • Голям храм на Синагогата в Ивреа (Tempio Grande della Sinagoga di Ivrea) – общинска изложбена и конферентна зала
  • Концертна зала Моцарт (Auditorium Mozart), част от "Cittadella della Musica" (Музикалната цитадела е от 1500 кв. м: на горния етаж се намират управителните кабинети на Музикалния лицей и на Младежкия симфоничен оркестър на Пиемонт, както и много лекционни зали, а на долния етаж са залите за репетиции. В центъра покрит вътрешен двор образува пространство за различни забавления; около 400 кв. м са за танцовото училище).[28]

МедииРедактиране

Периодични изданияРедактиране

  • В. Ла Сентинела дел Канавезе (Стражът на Канавезе) (La Sentinella del Canavese). Местен вестник с новини от Ивреа, Канавезе и част от Вале д'Аоста, основан през 1893 г. от типографа Оресте Гарда. Излиза всеки понеделник, сряда и петък в хартиен и в електронен вариант. Издава се от издателска група GNN (Gedi) и редакционното му седалище е в Ивреа.
  • В. Ла Воче (Гласът) (La Voce). Местен вестник с новини от цяла Италия с особено внимание към тези от Пиемонт и област Торино. Излиза всеки вторник в хартиен и в електронен вариант. Има 4 издания: Ивреа, Сетимо Торинезе, Чирие и Кивасо. Издава се от кооперативно дружество „La Voce“ и редакционните му седалища са в град Кивасо и в град Чирие.
  • В. Ил Канавезе (Първо Канавезе) (Il Canavese) и неговият ел. вариант Прима ил Канавезе (Prima Il Canavese). Новини от Ивреа, Канавезе, Вали ди Ланцо, Чирие и Торино. Излиза всяка сряда в хартиен и в електронен вариант. Издава се от изд. Media(iN), изд. верига Netweek. Редакционните му седалища са в градовете Ивреа, Чирие и Ривароло Канавезе.
  • Вестник на Ивреа и Епоредиезе (Giornale di Ivrea e dell’Eporediese). Местен вестник с новини от Ивреа и околните селища. Излиза от 2018 г. всяка сряда в книжен и в електронен вариант. Издава се от изд. Media(iN), circuito editoriale Netweek, а редакционното му седалище е в Ивреа.
  • В. Ил Ризвельо дел Канавезе (Пробуждането на Канавезе) (Il Risveglio del Canavese). Независим вестник от 1921 г. Излиза всеки четвъртък в хартиен и в електронен вариант. С новини от Чирие, Канавезе, Вали ди Ланцо и северната околност на Торино. Издава се от изд. „Il Risveglio“ Srl. и редакционното му седалище е в град Чирие.
  • В. Куотидиано дел Канавезе (Ежедневник на Канавезе) (Quotidiano del Canavese). Електронен ежедневник от 2015 г. с новини от Канавезе, вкл. и от Ивреа. Издава се от Trecentodieci.it със седалища в градовете Кастеламонте и Ривароло Канавезе.
  • Обиетиво нюз (Цел новини) (Obiettivo News). Независим електронен ежедневник от 2013 г. с новини от Канавезе, Торино и областта, и Пиемонт. Издава се от Bersini Editoria.
  • Канавезе нюз (Canavese News). Независим електронен ежедневник от 2015 г. с новини от Канавезе и Торино. Издава се от изд. Editore Keyco srl със седалище във Фаврия.
  • Секция Canavese на в. Ла Република Торино (La Repubblica Torino) на известния римски ежедневник Ла Република (la Repubblica) на изд. GEDI. В хартиен и в електронен вариант.
  • Сп. Ин Они Дове (In Ogni Dove). Списание, което се издава от 2013 г. в хартиен и в електронен вариант. Културни новини от Канавезе и Пиемонт. Издава се от изд. Bolognino със седалище в Ивреа. На същото изд. принадлежи и годишникът „Канавезецът“ (Il Canavesano), издаван от 1976 до 2014 г.
  • В. Вариевентуали (varieventuali), ел. вестник от 2016 г. на едноименния вестник, създаден през 1988 г. Изд. се от културната асоциация „Rosse Torri“ със седалище в Ивреа.
  • Торино днес (Torino Oggi), секция за Ивреа. Ел. ежедневник на изд. изд. Media(iN),
  • Вече несъществуващи списания и други периодични издания на Оливети.[29]

Електронни медииРедактиране

  • Обиетиво нюз Тиву (ObiettivoNews TV), онлайн телевизия за Канавезе на изд. Bersini Editoria
  • Телевизия на Торино и Канавезе (Torino e Canavese TV), на канал 185 на дигиталната телевизия. От 2017 г., с 24-часово излъчване, на видео изд. Media Evolution Srl.
  • Телевизия Канавезе (Canavese TV) на в. Il Canavese на изд. Media(iN), изд. верига Netweek.
  • Уеб радио Спацио Ивреа (RSI Radio Spazio Ivrea). Oт 2017 г, на културна асоциация „Radio Spazio Ivrea“ със седалище в Ивреа.

ГастрономияРедактиране

Торта 900 – Торта „Новеченто"Редактиране

Тортата е създадена в края на XIX век, от където идва и името ѝ, от известния сладкар от Ивреа Отавио Бертиноти – основател на сладкарница Бала (Pasticceria Balla), съществуваща и през 2020 г. Осъзнавайки деликатността на продукта, изобретателят на тортата решава да защити своето творение с патент, депозиран едва през 1972 г.

Рецептата „Торта 900“ е тайна. Тортата е оформена от 2 какаови блата, подобни на пандишпан, но много по-леки, с лек пълнеж на базата на шоколад, масло и крем, и е поръсена с пудра захар. Блатовете, направени с променлив диаметър според нуждите на купувача, се пълнят само в момента на поръчката, за да се гарантира свежест на пълнежа. 

Семейство Бала от години разчита на адвокатските кантори с цел законови мерки, целящи никой друг производител да не може да използва името „Torta 900“.[30]

Мазна боб чорбаРедактиране

Мазната боб чорба (на итал. Fagioli grassi, на канавезки диалект Faseuj grass) не е традиционно ястие само за Ивреа, но и за цяло Канавезе. По време на карнавала чорбата се продава на минувачите главно от сдруженията на Кастелацо (Castellazzo) и на Монте Навале (Monte Navale). Представлява задушен боб със свинска сланина и пикантен салам. Ястието се готви ок. 6 часа в специални големи теракотени съдове с 4 дръжки над дървено огнище. Резултатът е чорба с кремообразна консистенция, но с цели зърна боб, която може да се съчетае с греяно вино (на фр. vin brulé).

Качамак от ИвреаРедактиране

Качамакът от Ивреа (Polenta di Ivrea) е малка торта, създадена през 1922 г. от братя Стробиа, които по-късно патентоват рецептата. Обикновено се прави в малки единични форми, големи колкото дланта на ръката. Текстурата е мека, а външният вид е светлокафяв, но с жълто ядро. Това се дължи на използването на царевично брашно и нишесте, докато външното оцветяване се дължи на тънкото покритие с мед, портокалов сок и кафява захар.

Сладки КанестрелиРедактиране

Канестрели (Canestrelli) са традиционен продукт за няколко населени места в Канавезе: Кревакуоре, Боргофранко д'Ивреа, Ивреа, Мацè, за други общини като Вайе и други общини в долината Суза. Идват от късното Средновековие. Основните им съставки са брашно, масло, яйца и захар. Те са плоски, крехки бисквити с неправилна форма поради приготвянето им във формата на вафла с тъмнокафява шоколадова основа. Смята се, че оригиналната вафла е била тъмна на цвят, въпреки високата цена на какаото. Едва в нач. на XX век количеството на използваното какао става двойно и се прави разлика между горчиво и подсладено какао. В XXI век канестрели се правят не само с аромат на какао и ванилия, но и с лешник, лимон, портокал, кафе, мента, кокос и шамфъстък.

Канестрелите имат някои разлики помежду си: по-дебели и с издигнат релеф във Вайе и Валсуза, тънки и с лек релеф в Монтанаро; подобно на средновековните монети в Тоненго ди Мацè и в Полонгера, хрупкави, много тънки и с отпечатани фамилни гербове в Боргофранко д'Ивреа.

СпортРедактиране

СъоръженияРедактиране

  • Стадион за кану-каяк (Stadio della canoa), седалище на Ivrea Canoa Club. Реката Дора Балтеа, която прорязва територията на Канавезе, е идеално място за водни спортове като кану, рафтинг и каяк. Важна роля в това играе стадионът в центъра на Ивреа, който превръща града в значимо място за международни и национални състезания по кану-каяк през XXI век. Това е едно от местата за първото състезание на кръг от Световната купа през 2016 г. и на международния кръг на Кану слалом с четвъртия кръг на Световната купа през 2017 г. В Ивреа се провеждат и абсолютните италиански първенства по кану слалом и кану спринт спускане. През 2017 г. градът става седалище на Националния федерален център по кану слалом на FICK – Италианската федерация по кану каяк. По бреговете на Дора Балтеа могат да се наблюдават тренировките на италианските национални спортисти, както и на много чуждестранни каноисти.
  • Футболен стадион „Джино Пистони“ (Stadio Gino Pistoni) в квартал „Сан Лоренцо“. Открит под името Campo sportivo di Pra' Marzo през 1931 г. Реновиран и открит отново през 1934 г. под името Stadio Littorio. Веднага след войната е открит за трети път със сегашното си име. Побира ок. 4000 души. Седалище на аматьорски футболен тим A.S.D. Calcio Ivrea.
  • Игрално поле „Белависта“ (Bellavista), в едноименния квартал, построен през 70-те г. на XX век. Седалище на аматьорски футболен тим USD Bellavista Calcio.
  • Игрално поле „Брунолди“ (Brunoldi), в квартал „Сака/Сан Грато“, построен през 80-те г. на XX век. Седалище на аматьорски футболен тим USD San Grato Ivrea Calcio.
  • Игрално поле за ръгби и лека атлетика „Санти/Де Вит“ (Santi/De Witt), в квартал „Сан Джовани“, създаден през 70-те год. на XX век. Седалище на Спортна асоциация за аматьорска атлетика ASD Atletica Ivrea и на Ivrea Rugby Club.
  • Басейни: Общински басейн (Piscina Comunale di Ivrea), басейн в спортен център Aqua Gymn и в спортен център „Ла Сера“ (La Serra).
  • 4 игрални полета за минифутбол: 2 в квартал „Сан Лоренцо“ (управлявани от Tennis Club Ivrea), във фитнес залата на Природо-математическата гимназия „Грамши“ (Liceo Scientifico Ivrea Palestra) и Biroff.
  • 6 тенис корта в квартал „Сан Лоренцо“, управлявани от Tennis Club Ivrea. 2 от тях се използват и за мини футбол.
  • Множество фитнес зали и спортни клубове:
    • Антоничели (Antonicelli) – айкидо, джудо и волейбол, в квартал „Белависта“
    • Ардуино (Arduino) – гимнастика за деца и възрастни, в Istituto Comprensivo Ivrea 1 (в средно училище „Ардуино“)
    • Кантон Веско (Canton Vesco) – бокс, баскетбол и волейбол, в едноименния квартал
    • Фалконе (Falcone) – баскетбол, в „Istituto Comprensivo Ivrea 2“
    • Йервис (Jervis) – гимнастика за деца и възрастни, в бивш „Професионален институт Йервис“ (Istituto Professionale Jervis)
    • Перформа (Centro Performa)
    • Алджим Фитнес (Algim Fitness ASD)
    • Енерджи Е (Energi È)
    • Чена (Palestra Cena), в Професионална гимназия „Джовани Чена“ (I.I.S. G. Cena)
    • Капа тре (K3)
    • Виви ин форма (Vivi in forma)
    • АйФит (IFit)
    • Палачена Летера вентидуе (Palacena Lettera 22)
    • Ню Фит (Palestra newFit)
    • Ла Сера (La Serra)
    • Ла Диреционе дел Бенесере (La Direzione del Benessere)
    • Нуова Кинезит (Associazione Nuova Kinesith)
    • Боксьорски клуб „Налбокс“ (Asd Nalboxe Boxing Club)
    • Бут камп Тийм (Boot Camp TEAM)
    • Ил Ково кросфит (Il Covo CrossFit Ivrea)
    • Миртила пилатес е постура (Mirtilla Pilates & Postura)
    • Промоспорт (Promosport)
    • Спартера Казале (Spartera Casale)
    • Аква Джимен (Aqua Gymn)
    • Данца Тречентосесанта (Centro Danza 360)
    • Клуб Айкидо (AIKIKaI Ivrea)
    • Спортен център за бойни изкуства (Centro Sportivo Marziale)
    • Баскетболно училище Lettera 22

Спортни клубовеРедактиране

ТранспортРедактиране

Пътища и магистралиРедактиране

ЖП транспортРедактиране

Гарата на Ивреа е разположена на ЖП линията Кивасо-Аоста, която свързва града с Аоста, Торино (ЖП гарите Торино Порта Суза и Торино Порта Нуова), Кивасо, Верчели и Новара, както и с редица по-малки градове и села, разположени помежду им, сред които: Страмбино, Мерченаско, Кандия Канавезе, Калузо, Родало, Монтанаро; Боргофранко д'Ивреа, Пон Сен Мартен, Донас, Он, Верес, Шатийон, Нюс; Тораца Пиемонте, Салуджа, Сант'Антонио ди Салуджа, Ливорно Ферарис, Бианце, Тронцано Верчелезе, Сантия, Сан Джермано Верчелезе, Борго Верчели.

Автобусен транспортРедактиране

В града през XXI век е изградена нова автобусна гара (близо до ЖП гарата) – Мовичентро (Movicentro).

Услугата за градски транспорт в Ивреа е предоставена от Джи Ти Ти (GTT: Gruppo Torinese Trasporti) и се състои от 9 линии (линии 1, 1/, 2, 2/, 3, 4, 5, 6 и 6/). Те свързват града с различни негови зони и квартали, както и с някои от близките села и градчета като Буроло, Боленго, Албиано д'Ивреа, Кашинете д'Ивреа, Павоне Канавезе, Банкете, Боргофранко д'Ивреа, Монталто Дора, Самоне, Сан Джермано, Куасоло, Фиорано Канавезе, Салерано Канавезе, Колерето Джакоза, Лоранце.

Има и няколко автобусни линии, които свързват града с останалата част от Канавезе, с Вале д'Аоста, Торино и Милано:

ЛетищаРедактиране

Летище Милано Малпенса за международни и междуконтинентални полети е на 97 км, а летище Торино Казеле за вътрешни и международни полети – на 47 км.

Известни личностиРедактиране

  • Ардуин Дидонски или Ардуин от Помбия, по-известен като Ардуин от Ивреа (* 955 Помбия † 14 декември 1015 Абатство Фрутуария), е маркграф на Ивреа (990 – 999), а след това крал на Италия (1002 – 1014). Романтичната култура и историография популяризират фигурата му, виждайки в него ранен участник в борбата за освобождение на Италия от веригите на чуждото господство, придавайки символично значение на коронясването му за крал на Италия;
  • Гауденций от Новара (* 327 Ивреа † 3 август 418 Новара) е първият епископ на Новара. Почитан като светец от Римокатолическата църква, той е считан за закрилник на града и епархията в Новара;
  • Вармонд Арборийски (* ок. 903 † ок. 1011) – италиански епископ, принадлежащ към благородническото семейство Арборио. Той заема епископския престол на Ивреа между 965/968 и 1011 г.; обявен е за блажен на Католическата църква; – италиански епископ, принадлежащ към благородниюеското семейство Арборио.
  • Камило Оливети (* 13 август 1868 Ивреа † 4 декември 1943 Биела) е италиански инженер и предприемач, основател на компанията Оливети;
  • Адриано Оливети (* 11 април 1901 Ивреа † 27 февруари 1960 Aigle, Швейцария) е италиански бизнесмен, инженер и политик, син на Камило Оливети и Луиза Ревел, и брат на индустриалците Масимо Оливети и Дино Оливети. Човек с изключително значение в историята на Италия след Втората световна война, той се отличава с иновативните си индустриални проекти, основаващи се на принципа, че корпоративната печалба трябва да се реинвестира в полза на общността;
  • Натале Капеларо (* 22 декември 1902 Ивреа † 26 февруари 1977 Торино) е италиански инженер, конструктор на машини за механично изчисляване и пишещи машини.

Побратимени градовеРедактиране

Източници и бележкаРедактиране

  1. Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011. // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г..
  2. Национален статистически институт.
  3. Данни ISTAT.
  4. La Programma 101 – 1965 quando Olivetti inventò il primo personal computer. // History Channel. Посетен на 30.1.2020. (на италиански)
  5. Francesco Venuti. La Serra d'Ivrea. // Guide Super Eva. Посетен на 13.2.2020. (на италиански)
  6. Francesco Venuti. La Serra d'Ivrea. // Guide SuperEva. Посетен на 28.11.2019.
  7. Statistiche demografiche Ivrea. // Tutt'Italia. Посетен на 2.1.2020.
  8. Ivrea, città industriale del XX secolo. // Unesco Italia. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  9. Ivrea città industriale del XX secolo – sito UNESCO. // Turismo Torino. Посетен на 27.12.2019. (на италиански)
  10. Chiostro Capitolare dei Canonici. // Città e Cattedrali. Посетен на 7.1.2020. (на италиански)
  11. Semminario Maggiore. // Città e Cattedrali. Посетен на 7.1.2020. (на италиански)
  12. Il Seminario Vescovile. // Comune di Ivrea. Посетен на 7.1.2020. (на италиански)
  13. Palazzo della Credenza di Ivrea. // Посетен на 26.11.2019. (на италиански)
  14. Campanile di Santo Stefano. // Citta' di Ivrea. Посетен на 25.11.2019. (на италиански)
  15. Ivrea (TO) : Torre campanaria di Santo Stefano e campanile di Sant’Ulderico. // Archeocarta. Посетен на 27.11.2019. (на италиански)
  16. P. Ramella. L’ Anfiteatro Romano di Eporedia. // Serra Morena. Посетен на 25.11.2019. (на италиански)
  17. [San Nicola da Tolentino  San Nicola da Tolentino]. // Посетен на 27.11.2019. (на италиански)
  18. Sinagoga. // Città di Ivrea. Посетен на 25.11.2019. (на италиански)
  19. Il Museo. // Сайт на Музея. Посетен на 25.11.2019. (на италиански)
  20. Уебсайт на музея
  21. Piazza Ferruccio Nazionale. // ANSA ViaggiArt. Посетен на 28.11.2019. (на италиански)
  22. Piazza Ottinetti, la Biblioteca civica e il Museo Garda. // Girolando. Посетен на 28.11.2019. (на италиански)
  23. Уебсайт на музея
  24. Уебсайт на музея
  25. ELENCO delle SCUOLE PUBBLICHE nel COMUNE di IVREA. // Посетен на 28.11.2019. (на италиански)
  26. Scuole di Ivrea. // Посетен на 28.11.2019. (на италиански)
  27. Liceo Musicale. // Посетен на 4.1.2020. (на италиански)
  28. Spazi per Iniziative, auditorium ed organizzazione eventi. // Comune di Ivrea. Посетен на 41.2020. (на италиански)
  29. Le riviste edite o promosse da Olivetti. // Посетен на 15.12.2019. (на италиански)
  30. La Torta 900. // Посетен на 28.11.2019. (на италиански)
  31. Cerca Orari. // Extra.TO. Посетен на 19.2.2020. (на италиански)

БиблиографияРедактиране

  • ((it)) Francesco Carandini: Vecchia Ivrea, Fratelli Enrico editori, 1963
  • ((it)) Piero Polino: Guida turistica di Ivrea, Val Chiusella e Dora Baltea canavesana, edizioni Enrico, 1979
  • ((it)) Daniele Boltri, Giovanni Maggia e Enrico Papa, Architetture olivettiane a Ivrea. I luoghi del lavoro, i servizi socio assistenziali in fabbrica, Gangemi, 1998
  • ((it)) Canavese e Valli di Lanzo (Bell'Italia: Le Guide), Giorgio Mondadori, 2005
  • ((it)) Marco Peroni, Ivrea: Guida alla città di Adriano Olivetti, Edizioni di Comunità, Roma, 2016
  • ((it)) Guido Piovene, Ivrea, Edizioni di Comunità 2020

Вижте ощеРедактиране