Сицилианско кралство
Сицилианското кралство, известно още и като Кралство Сицилия (на латински: Regnum Siciliae или Sicilie; на италиански: Regno di Sicilia; на сицилиански: Regnu di Sicilia), е историческа държава в южната част на днешна Италия, основана от норманите на Рожер II през 1130 г. и съществувала до 1816 г.
| Сицилианско кралство | |
|---|---|
| 1130 – 1816 | |
 Знаме  Герб | |
 Сицилианското кралство. | |
| Континент | |
| Столица | Палермо (1130 – 1816) |
| Официален език | латински, сицилиански |
| Форма на управление | Феодализъм |
| Крал | |
| 1130 – 1154 | Рожер II |
| 1266 – 1282 | Карл I Анжуйски |
| 1759 – 1816 | Фердинанд I на двете Сицилии |
| История | |
| Коронация на Рожер II | 1130 |
| Сицилианска вечерня | 1282 |
| Кралство на двете Сицилии | 1816 |
| Население | |
| По оценка от 1800 г. | 1 700 000 души |
| Валута | сицилианска пиастра |
| |
| Днес част от |  Италия Малта Тунис Либия Гърция |
| Сицилианско кралство в Общомедия | |
.svg){kind=small}
Кралство Сицилия обхваща остров Сицилия и цяла южна Италия до 1530 г., включително и островите Малта и Гозо. До сицилианската вечерня (1282 г.) се нарича Кралство Апулия и Сицилия. Вследствие на брожението в Сицилия, в 1282 година континенталната част на Кралство Сицилия се отделя политически в Кралство Неапол под управлението на династията Анжу. След 1302 г. островното кралство е наричано и Тринакрийско кралство или Кралство Тринакрия, тъй като островът е разделен на три (на латински: Valle di Mazzara, Valle di Demona, Valle di Noto). Името се свързва и с митичния остров Thrinacia (Θρινακίη from θρῖναξ „тризъбец“), споменат от Омир в Одисея като острова на добитъка на Хелиос. През елинистичната епоха то се интерпретира като Trinakria (Τρινακρία, "[остров] с три носа").[1] Оттогава сицилианското кралство е васално последователно на Арагон, Испания, Свещената римска империя.
До края на XVIII в. Кралство Неапол, Кралство Сицилия и кралство Испания се намират в персонална уния под властта на испанските крале от Хабсбургската династия.
През 1816 г. кралство Сицилия се слива отново с Неаполитанското кралство в Кралството на двете Сицилии, а през 1861 г. последното влиза в състава на обединеното Кралство Италия.
Източници редактиране
Литература редактиране
- Backman, C. R. The Decline and Fall of Medieval Sicily: Politics, Religion, and Economy in The Reign of Frederick III, 1296 – 1337. Cambridge: Cambridge University Press, 1995.
- Норвич, Д. Нормандцы в Сицилии. Второе нормандское завоевание: 1016 – 1130 гг. М., Центрополиграф, 2005.
- Норвич, Д. Рассвет и закат Сицилийского королевства. Нормандцы в Сицилии: 1130 – 1194 гг. М., Центрополиграф, 2005.
- Рансимен, С. Сицилийская вечерня: История Средиземноморья в XIII веке. СПб., Евразия, 2007.
- Dreher, M. Das antike Sizilien. Muenchen, Beck, 2008 ((Beck'sche Reihe, 2437).
- Гагова, Кр. Кралската идеология на Роже ІІ (от коронацията до законите от Ариано). – В: Mediaevalia. Специално издание. Сборник в памет на доц. д-р Георги Сотиров (1946 – 1998). Съст. Красимира Гагова. Ред. Красимира Гагова и Александър Николов. С., 2011, 122 – 139.
