Уикипедия:Избрани статии/Хронология

  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

Тази страница представя хронологията на избраните статии на Начална страница след 27 декември 2004. Преди тази дата на началната страница е имало повече от една избрана статия. Показани са статиите от последните 6 месеца.

Архив по години: 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2021


18 януари 2021 - 24 януари 2021Седмица 03/2021 г.

Схема на процеса катаболизъм.

Метаболизмът е начинът, по който се извършва обмяната на веществата в организма. Представлява съвкупност от биохимични реакции, които протичат в клетките на организмите, за да ги поддържат живи. Тези процеси позволяват на организмите да нарастват и да се възпроизвеждат, да обновяват своите структури и да отговарят на промени в заобикалящата ги среда. Метаболитните процеси, с цел по-лесното им изследване и разбиране, се поделят на две категории: катаболизъм – разграждане (окисление) на органична материя, с цел добив на енергия, чрез процеса клетъчно дишане, и анаболизъм – синтез на собствени за организма компоненти, като протеини и нуклеинови киселини, за сметка на енергията, освободена при катаболизма.

Химичните реакции на метаболизма са организирани в метаболитни пътища, в които определено химично вещество се трансформира в ново вещество, чрез поредица от стъпки, във всяка от които участва ензим. Ензимите играят ключова роля в метаболизма, тъй като позволяват протичането на желани реакции, изискващи енергия, които не биха протекли самостоятелно. Това става, като паралелно с тях протичат реакции, освобождаващи енергия. Тъй като ензимите действат като катализатори, те дават възможност реакциите да протичат бързо и ефективно. Ензимите също така позволяват регулирането на метаболитните пътища, в зависимост от промените в клетъчната окръжаваща среда или от сигнали, подадени от други клетки.

Метаболизмът на един организъм определя кои вещества са хранителни и кои отровни за него. Например, някои прокариоти използват сероводорода като хранително вещество, докато този газ е отровен за животните. Скоростта на метаболизма, наричана основна обмяна на веществата, оказва влияние върху нуждите на организма от хранителни вещества.

Забележителна характеристика на метаболизма е подобието на основните метаболитни пътища и компоненти дори при напълно различаващи се организми. Например, групата на карбоксилните киселини, добре известни като междинно звено в цикъла на Кребс, присъстват при всички организми – от едноклетъчните бактерии Escherichia coli до едри животни като слоновете. Тези сходства в метаболизма вероятно се дължат на високата ефективност на тези пътища и на тяхната ранна поява в хода на еволюцията. още »


11 януари 2021 - 17 януари 2021Седмица 02/2021 г.

Григор Пърличев

Григор Ставрев Пърличев е български възрожденец, учител, писател и преводач от Охрид.

Пърличев е роден на 18 януари 1830 или 1831 г. Получава образование в родния си град на гръцки, а сред учителите му е Димитър Миладинов.

През 1860 г. като студент по медицина в Атина печели ежегодния конкурс за гръцка поезия на Атинския университет с поемата си „Ὁ Ἁρματωλός“. Скоро след това научава за смъртта на Братя Миладинови, вероятно отровени от фанариотите, и решава да се завърне в Охрид „или да гина, или да отмъстя за Миладинови.“

В следващите години, като учител по гръцки, Пърличев изиграва ключова роля в борбите за въвеждане на български език в училищата и черквите в града. Заради дейността си, по клевета на гръцкия владика Мелетий през 1868-1869 г. прекарва няколко месеца в затворите в Охрид и Дебър.

След победата на българското движение в града, по поръчка на цариградското списание „Читалище“ прави първия превод (частично запазен) на ОмироватаИлиада“ на български.

След Освобождението една година преподава в Априловската гимназия в Габрово и за кратко работи в Народната библиотека в София. През 1880 г. се завръща в Македония като Екзархийски учител и до 1889 г. преподава последователно в Битола, Охрид и в българската мъжка гимназия в Солун.

В Солун пише автобиографията си, една от най-ранните в българската литература и високо оценена от критиката.

Енциклопедията на Македонската академия на науките и изкуствата го нарича „най-голямото име на македонската литература през XIX век“. В творчеството си самият Пърличев се определя като българин. Негови съвременници от Македония и Охрид го описват като „доблестен български патриот“ с „огнен дар на словото“, чиито речи „текли като огън и лава“. още »


04 януари 2021 - 10 януари 2021Седмица 01/2021 г.

Снимка на бирени бутилки от дванадесетте трапистки марки

Трапистката бира е бира, произведена от или под контрола на трапистки монаси. В света има общо 174 трапистки абатства, като само единадесет от тях (шест в Белгия, две в Нидерландия, едно в Австрия, едно в САЩ, и едно в Италия) произвеждат трапистка бира и имат право да поставят върху етикетите на своите бири логото „Автентичен трапистки продукт“, което обозначава спазването на стандартите на „Международната трапистка асоциация“.

Трапистката бира е вид ейл, попадащ в стиловете белгийски специален ейл и белгийски силен ейл. Терминът „трапистка бира“ е родов и описва източника на тези бири, като продукт на трапистки пивоварни, а не на определен стил бира. В действителност, бирите на различните трапистки манастири се различават значително и не са хомогенна група. Цветът им варира от сламено-бял до тъмнокафяв. Като алкохолно съдържание, те са по-силни – алкохолът варира от около 7 % до 12 %, за разлика от около 5 % при типичните лагери.

Въпреки че се придържат към историческите традиции, трапистките пивоварни днес до голяма степен са модернизирани, като част от работещите в тях са пивовари професионалисти, наети от съответното абатство. Те разполагат с модерни пивоварни съоръжения, информационно оборудване и добре разработени уеб сайтове. Независимо от това трапистките пивоварни остават верни на високото качество на произвежданата от тях бира. Монасите-пивовари използват при производство на бирата специални дрожди, които предизвикват горна ферментация при висока температура. Бирата доферментира и отлежава в бутилки. В някои абатства по време на производството добавят течна захар, която повишава допълнително алкохолното съдържание. По-силните трапистки бири се отличават с богат и плътен вкус, а своя маслено-плодов аромат придобиват благодарение на високотемпературната ферментация и използването на различни сортове хмел.

От трапистката бира следва да се отграничава т.нар. абатска бира. През последните десетилетия, терминът „абатска бира“ се използва като родово наименование за бири, произведени в трапистки стил, които обаче се правят от светски промишлени пивоварни, и не са свързани с трапистките абатства. Обикновено абатските бири се произвеждат по лицензи, издадени от съответното абатство или фондация, управляваща имуществото на вече несъществуващо абатство. още »


28 декември 2020 - 03 януари 2021Седмица 53/2021 г.

Няма избрана статия за седмица 53


21 декември 2020 - 27 декември 2020Седмица 52/2020 г.

Снимка на сервал.

Сервалът (Leptailurus serval) е африкански хищник от семейство Котки, близкородствен с африканската златна котка и каракала. Той е един от най-едрите представители от седемте вида на мъркащите котки, населяващи континента. Предшествениците на сервала са и първите котки, населили Африка, а еволюцията на съвременния вид изцяло е протекла на Черния континент. Плячката на сервала е един от факторите, способствали той да придобие сравнително елегантно тяло, поставено на дълги крака с които да го изтласква с големи скокове. Ушите, съпоставени към големината на тялото, са най-големите от тези на всички котки, а краката – най-дългите. Поради елегантното си тяло и петната по козината сервалите често са наричани малки гепарди, но въпреки това родството между двата вида не е толкова близко, колкото с други африкански котки.

Една от особеностите, които го отличават от останалите представители на семейство Котки е, че сервалът обича вода и се придържа към водните източници. Тази му черта в поведението и наличието на специфични екологични особености са причина да боледува по-често от шистозомоза. Видът води сравнително потаен начин на живот и основно се храни с гризачи. Не е опасен за хората, напротив – самият той често става тяхна жертва. Усвояването на земята от хората с цел зърнопроизводство не пречи на местообитанията му, а по-скоро е фактор за увеличаването на гризачите, които пък се явяват и негова храна. Сравнително дребният размер, превъзходната окраска и относително добрият му нрав го правят предпочитан вид котка за отглеждане в плен. През 1986 г. са родени и първите котета кръстоски с домашна котка. Те поставят начало на нова порода на домашната котка, наречена савана. Днес представителите ѝ са едни от най-едрите, скъпи и търсени като домашни любимци. още »


14 декември 2020 - 20 декември 2020Седмица 51/2020 г.

Портрет на Елизабет I

Елизабет I е кралица на Англия и Ирландия от 17 ноември 1558 г. до смъртта си. Понякога наричана „кралицата дева“ (The Virgin Queen), Глориана (Gloriana) или „добрата кралица Бес“ (Good Queen Bess). Елизабет I е петият и последен монарх от династията на Тюдорите. Дъщеря е на крал Хенри VIII и втората му съпруга Ан Болейн, екзекутирана две и половина години след раждането на Елизабет. Бракът на Хенри и Ан е анулиран и Елизабет е обявена за незаконородена. Тронът е наследен от Едуард VI, а след смъртта му през 1553 г. на престола се възкачва лейди Джейн Грей според неговото завещание, въпреки законното право на двете принцеси Мери и Елизабет. Девет дни по-късно Тайният съвет на Англия оттегля подкрепата си и на 19 юли 1553 г. обявява за кралица католичката Мери, придобила по-късно известност като „Кървавата Мери“ заради гоненията на протестантите. По време на управлението ѝ, Елизабет пребивава една година в затвора по обвинение в подкрепа на бунтовниците. След смъртта на Мери става кралица на 25-годишна възраст,.

Управлението си младата кралица започва, като се заобикаля с доверени съветници, както декларира в първата си реч. Сред тях водеща роля играе Уилям Сесил. Един от първите държавнически актове е възстановяването на църковната независимост и поставянето на кралицата начело на Църквата на Англия, с което се слага началото на англиканството. Елизабет има многобройни кандидати за брак, но никога не се омъжва. С напредването на възрастта нейната девственост става обект на прослава, въздигнала се почти в култ, получил изражение чрез множество нейни портрети и литературни творби, написани в нейна чест.

В управлението на кралството Елизабет е значително по-умерена от непосредствените си предшественици. Един от нейните девизи е "video et taceo" ("Виждам, но не казвам нищо"). Тя проявява религиозна толерантност и за разлика от Кървавата Мери не преследва инакомислещите. След като през 1570 г. папата я отлъчва от римската църква (Regnans in Excelsis) и освобождава поданиците ѝ от обета за вярност, срещу нея са организирани няколко заговора, но всички опити за покушение са предотвратени благодарение на доброто разузнаване на тайните служби. В международните отношения Елизабет е много внимателна и лавира между основните сили Франция и Испания. С неохота подкрепя няколко неефективни и зле подготвени военни кампании в Нидерландия, Франция и Ирландия. Към средата на 1580-те войната с Испания става неизбежна. Макар тя да не е обявена официално, в периода 1585 – 1604 г. се водят редица битки, от които разгромът на Непобедимата армада през 1588 г., носи слава на Елизабет като една от най-големите английски победи. Вижте още »


07 декември 2020 - 13 декември 2020Седмица 50/2020 г.

Портрет на Александър Хамилтън от Джон Тръмбул, 1806 година

Александър Хамилтън е баща – основател на САЩ, офицер, икономист, политически философ, един от първите адвокати по конституционно право и първи министър на финансите на Съединените щати. Наричан е „човекът, който повече от всеки друг проектира правителството на Съединените щати“. Като министър на финансите, Хамилтън е основен автор на икономическата политика на администрацията на Джордж Вашингтон. Той е основател и лидер на Федералистката партия, която се противопоставя на Демократическата-републиканска партия, водена от Томас Джеферсън и Джеймс Мадисън.

Роден и отгледан на карибски острови, Хамилтън учи в Кралския колеж (днес Колумбийски университет) в Ню Йорк. Участва в Американската война за независимост като капитан на артилерийска рота от опълчението. По-късно става старши адютант и доверено лице на американския главнокомандващ, генерал Джордж Вашингтон и ръководи три батальона в обсадата на Йорктаун. Избран е за делегат на Континенталния конгрес, но се оттегля, за да работи като адвокат и да основе Банката на Ню Йорк. Той става член на законодателното събрание на щата Ню Йорк и по-късно се завръща в Конгреса. Хамилтън е един от нюйоркските делегати на Филаделфийския конвент, който приема Конституцията през 1787 г. и е единственият нюйоркчанин, който я подписва. В подкрепа на новата конституция, Хамилтън участва в написването на есетата от сборника Федералистът, който продължава да бъде важен източник за конституционно тълкуване.

Назначен е за министър на финансите в новото правителство на Джордж Вашингтон и заема поста от 1789 до 1795 г. Като министър на финансите оказва голямо влияние върху политиката на правителството. Като почитател на британската политическа система, Хамилтън е националист, който поставя ударението на силно централизирано правителство и успява да прокара тълкуване на Конституцията, според което става възможно финансирането на националния дълг като щатските дългове се консолидират с националния и се създаде национална банка, наречена Първа банка на САЩ. Тези действия са финансирани най-вече от вносните мита и от нов акцизен данък върху уискито. Вижте още »


30 ноември 2020 - 06 декември 2020Седмица 49/2020 г.

Lost main title.svg

Изгубени е американски драматичен сериал, излъчен за първи път по ABC от 22 септември 2004 г. до 23 май 2010 г. в шест сезона. Той проследява живота на група хора, оцелели след самолетна катастрофа на загадъчен тропически остров, след като пътнически самолет, летящ от Сидни, Австралия, за Лос Анджелис, САЩ, се разбива някъде в Южния Пасифик. Всеки епизод типично представя основен сюжет, развиващ се на острова, както и второстепенен от друг момент от живота на някой от персонажите.

Създаден е от Деймън Линдълоф, Джей Джей Ейбрамс и Джефри Лийбър, които споделят сценария на пилотния епизод, режисиран от Ейбрамс. По време на излъчването Линдълоф и Карлтън Кюз служат като главни сценаристи и работят с голям брой изпълнителни продуценти и сценаристи. Поради големия си състав и разходи за снимане, главно в Оаху, Хавай, сериалът е един от най-скъпите в телевизията. Фиктивната вселена на шоуто е разгърната в свързани с поредицата романи, игри на дъска, видеоигри, алтернативни игри The Lost Experience и Find 815, от които най-важни са миниепизодите, наречени „Липсващите парчета“, и дванадесетминутният епилог „The New Man in Charge“.

Приветстван от критиците с всеобщ успех, „Изгубени“ събира средно по шестнадесет милиона зрители на епизод по ABC през първата си година. Той печели редица награди, включително Еми за Най-добър драматичен сериал за 2005 г., за Най-добра американска продукция на телевизионните награди на Британската академия през 2005 г., Златен глобус за Най-добра драма през 2006 г. и награда на телевизионните актьори за Най-добър състав в драматичен сериал. Отразявайки своята отдадена база фенове, сериалът става част от американската популярна култура с препратки към сюжета и елементите му, появяващи се в други сериали, реклами, комикси, уебкомикси, хумористични списания, видеоигра и музикален текст. Вижте още »


23 ноември 2020 - 29 ноември 2020Седмица 48/2020 г.

Портретна снимка на Уинстън Чърчил от 1941 година

Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил е британски политик и държавник, известен с дългата си политическа кариера и особено с ключовата си роля във Втората световна война. Член на Парламента в продължение на 64 години, той служи в 13 правителства и два пъти е министър-председател (1940 – 1945 и 1951 – 1955). Освен това е офицер в Британската армия, историк, писател и художник.

Като млад офицер той участва в боеве в Британска Индия, Судан и е пленен от бурите по време на Втората англо-бурска война. Спечелва си слава като военен кореспондент и писател. В предната линия на политиката за петдесет години, Чърчил заема много политически и кабинетни постове. Преди Първата световна война служи като министър на икономиката, министър на вътрешните работи и първи лорд на адмиралтейството в либералното правителство на Аскуит. Той инициира и ръководи съюзническата Галиполска операция на Дарданелите през 1915 г., и е яростен застъпник за привличането на България като съюзник на страната на Антантата, което е могло да доведе до победа и превземане на Константинопол. Това обаче не става, а операцията претърпява решителен провал и той е принуден да напусне поста си и правителството като цена за съставяне на ново коалиционно правителство. Служи за кратко на Западния фронт, командвайки 6-и батальон на кралските шотландски стрелци. Връща се в правителството като министър на боеприпасите, държавен секретар на войната, държавен секретар на авиацията и държавен секретар за колониите. След войната Чърчил служи като канцлер на хазната в консервативното правителство на Болдуин през 1924 – 1929, което противоречиво връща лирата стерлинг към златния стандарт в нейния предвоенен паритет, критикувано като грешка. Чърчил заема позиция срещу увеличеното местно самоуправление на Индия и се съпротивлява срещу абдикацията на крал Едуард VIII през 1936 г.

През 1930-те Чърчил не заема държавна длъжност и се намира в политическа изолация, но предупреждава за опасността от въоръжаването на Германия. При избухването на Втората световна война той отново е назначен за първи лорд на адмиралтейството. След оставката на Невил Чембърлейн на 10 май 1940 г. Чърчил става министър-председател и остава начело до края на войната и победата на Съюзниците. Известен с непоколебимата си позиция срещу Германската империя, дори когато тя завладява голяма част от Европа през 1940 г., той игнорира предложенията на Адолф Хитлер за сепаративен мир, в резултат на което започва битката за Британия. Чърчил се изявява със своите речи и радио предавания, които вдъхновяват британския народ.

След Втората световна война Консервативната партия губи изборите през 1945 г. и Чърчил става лидер на опозицията. Войната довежда Великобритания до банкрут и тя е принудена да вземе заем от $ 4,33 милиарда (еквивалентни на $ 56 милиарда през 2012 г.) от САЩ. През 1946 г. Чърчил пръв заговаря за съветската заплаха за демократична Европа и тази реч се смята за начало на Студената война. Въпреки че се изказва за обединение на Европа като „един вид Съединени европейски щати“, Чърчил настоява за британска независимост от Европейската общност за въглища и стомана, на която гледа като на френско-германски проект. Той вижда мястото на Великобритания отделно от континента, с много повече общо със страните от Британската общност и със Съединените щати в така наречената Англосфера. Почти веднага след края на Втората световна война Британската империя започва да се разпада като първо Трансйордания (1946), Индия (1947), Пакистан (1947), Шри Ланка (1948) и Мианмар (1948) получават независимост. През 1948 г. Британският мандат в Палестина рухва и е създадена държавата Израел. През 1951 – 1955 г. отново е министър-председател и се занимава с войната в Малая, която води до независимост на Малайската федерация, бунта на мау мау в Кения, Корейската война и държавния преврат в Иран. Той е единственият британски министър-председател, получил Нобелова награда за литература и първият чужденец, избран за почетен гражданин на САЩ. Оказана му е честта на държавно погребение, превърнало се в едно от най-големите събирания на държавници в историята. Вижте още »


16 ноември 2020 - 22 ноември 2020Седмица 47/2020 г.

Снимка на Муамар Кадафи.

Муамар Кадафи е либийски военен, полковник и политик.

Роден е на 7 юни 1942 г. в района на град Сирт и е де факто ръководител на Либия от 1 септември 1969 година до кончината си през 2011. Председател на Революционното командване на Либия (1969—1977), министър-председател и министър на отбраната на Либия (1970—1972), генерален секретар на Общия народен конгрес (1977—1979). След това се отказва от официалните постове в държавата и се титулува като „Лидер на Революцията“ в официалните изявления на правителството. Като част от управленческата си програма, през 1970-те Кадафи национализира всички частни предприятия, включително селскостопанските площи, петролната индустрия и банките, и позволява развитието само на малък семеен бизнес. По време на управлението си в рамките на няколко десетилетия, той издига своите възгледи за идеалното развитие на социализъм в държавите от Третия свят, формулирайки „трета световна теория“ и нова система на държавно управление, наречена „джамахирия“.

В годините, непосредствено след като взема властта, образът му на бунтовник и военен, лявата му политика срещу Запада и срещу колониализмa и несправедливото разпределение на богатствата му дават прякора „арабски Че Гевара“. Предявявайки претенции да бъде наследник на египетския лидер Гамал Абдел Насър като ръководител на панарабското и арабското социалистическо движение, между 1972 и 1977 година Кадафи се опитва неведнъж, безуспешно, да обедини Либия с други арабски страни, като Египет, Судан, Сирия и Ирак, с цел формиране на федерация на арабските републики. Кадафи се позиционира и като наследник на Йосип Броз Тито и Джавахарлал Неру в Движението на необвързаните страни и става лидер на тази организация на страните от Третия свят, отхвърлящи както американския капитализъм, така и съветския комунизъм. още »


09 ноември 2020 - 15 ноември 2020Седмица 46/2020 г.

Портрет на кралица Виктория

Виктория е кралица на Обединеното кралство от 20 юни 1837 г. до смъртта си на 22 януари 1901 г. Управлението ѝ продължава над 63 години, по-дълго отколкото на всеки друг британски монарх дотогава. Освен кралица на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия, тя е първият монарх, използвал титлата императрица на Индия.

Управлението на Виктория е свързано с териториалната експанзия на Британската империя. Викторианската ера съвпада с Индустриалната революция, период на дълбоки обществени, икономически и технологични промени в Обединеното кралство. Виктория е и последният монарх от Хановерската династия, нейният наследник е от династията Сакс-Кобург и Гота.

Бащата на Виктория, принц Едуард Огъстъс, херцог на Кент, е четвърти син на Джордж III. Херцогът на Кент, както много други синове на Джордж III, се жени късно. Най-големият, уелският принц Джордж (бъдещият крал Джордж IV) се жени, но има само една дъщеря, принцеса Шарлота Августа. Когато тя умира през 1817 г., останалите синове на Джордж III бързат да се оженят и да създадат потомство, така че да продължат родословната линия. Така, на петдесетгодишна възраст, херцогът на Кент се жени за Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд, сестра на съпруга на принцеса Шарлота и бъдещ крал на Белгия Леополд и вдовица на Карл фон Лайнинген. Виктория, единственото дете на двойката, е родена в двореца Кенсингтън в Лондон на 24 май 1819 г. още »


02 ноември 2020 - 08 ноември 2020Седмица 45/2020 г.

Possible Self-Portrait of Leonardo da Vinci.jpg

Леонардо да Винчи (на италиански Leonardo da Vinci) е знаменит италиански архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от епохата на Ренесанса. За него се казва, че е първообраз на ренесансовия човек и че е всеобхватен гений. Леонардо е прочут заради картините си, най-известните от които са Тайната вечеря и Мона Лиза. Той е известен и заради многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останали само на хартия. Освен това той допринесъл за развитието на анатомията, астрономията и инженерството.

Леонардо да Винчи е роден в град Винчи, Италия, като незаконен син на нотариуса Сер Пиеро да Винчи. Майка му Катерина произхожда от селско семейство. Изказвани са предложения, че Катерина е била робиня от Близкия изток, но фактите в подкрепа на това становище са недостатъчни. Малко след раждането на техния син връзката им приключва и не след дълго Катерина сключва брак с Акатабарига ди Пиеро дел Вака от Винчи, който притежава собствена грънчарница и от когото има още пет деца. Вижте още »


26 октомври 2020 - 01 ноември 2020Седмица 44/2020 г.

„Жул Верн“ при приближаване към МКС

Жул Верн е първият космически кораб от серията АТК. В серията се означава с номер 001 (АТК-001), но е наречен на името на френския писател-фантаст Жул Верн. Изстрелян е на 9 март 2008 г. към Международната космическа станция, с цел снабдяване с вода, въздух, припаси, консумативи и апаратура, и корекции на орбитата ѝ. Скачва се с нея на 3 април. Остава скачен със станцията до 5 септември, след което се отделя и изгаря на 29 септември в атмосферата над Тихия океан.

Отделните части на „Жул Верн“ са произведени от концерна EADS Astrium и негови подизпълнители, и сглобени както следва:

  • Товарен отсек – в завод на Талес Аления Спейс в Торино, Италия
  • Модул за авиониката – в Тулуза, Франция
  • Двигателно-горивен модул – в завод на EADS Astrium в Бремен, Германия. (Там ще бъде сглобяван и модулът за авиониката на следващите АТК.)

Пак в Бремен в началото на 2004 г. модулът за авиониката и двигателно-горивният модул са сглобени в т.нар. сервизен модул. След това, заедно с товарния отсек, са изпратени в изпитателния център ESTEC за цялостно съединяване. Като първи кораб от серията АТК, „Жул Верн“ е подложен в ESTEC на изпитания, продължили почти 3 години. В хода на тези изпитания той получава предварително одобрение за подготовка за изстрелване.

В средата на юли 2007 г. е изпратен по море от Ротердам. На 31 юли корабът пристига във Френска Гвиана, и е превозен на космодрума в Куру. Там предварителната преценка на кораба е успешно приключена на 5 октомври 2007 г. Херметизираният му отсек е запълнен с товар за МКС и е затворен на 12 декември 2007 г. В началото на 2008 г. е окончателно приет от ЕКА.

На 14 февруари 2008 г. корабът е прехвърлен в помещението за сглобяване, където на 18 февруари е монтиран на ракета-носител Ариана 5 ES ATV – специализиран вариант на Ариана 5; това е първият ѝ, пробен полет. На 7 март ракетата заедно с кораба е изкарана на стартовата площадка на космодрума. Вижте още »


19 октомври 2020 - 25 октомври 2020Седмица 43/2020 г.

Органът на Фестивалния и конгресен център във Варна

Органът е музикален инструмент от групата на клавишно-меховите инструменти. Това е инструментът с най-голям тонов обем, с най-много възможности за избор на различни тембри и с най-големи физически изисквания към помещението, където е монтиран. Акустичната среда на този инструмент, за разлика от кавалетните инструменти, е целият архитектурен интериор, в който се помещава. Исторически, често архитектурните решения на дадени сгради, са съобразявани именно с това, че в тях ще бъде изграден орган.

Съвременните инструменти се състоят от клавиатури, на които се свири с ръце (мануали), и клавиатура от педали, задвижвана с краката на изпълнителя (педалиера). Обикновено органите имат от 2, 3 до 4 мануала, но се срещат и изключения с 6 и дори 7 мануала. Този инструмент се използвал често по време на състезания или представления в амфитеатрите и арените. Звукът на органа не се влияе от силата на удара, с които се натиска съответният клавиш (както е при пианото например) и прекъсва моментално, не отзвучава след като клавишът бъде освободен от изпълнителя.

Органът се използва в католическата и в протестантската църковна музика, а по-късно добива популярност и в светската класическа музика. В днешно време инструментът може да бъде слушан при различни церемонии (литургии, сватби, тържества) на католически и протестантски църкви; в творчеството на бароковите композитори, сред които най-значим е Йохан Себастиан Бах, който е бил член на Евангелската Лутеранска църква; в съвременната авангардна и филмова музика; електронният орган - и в популярната музика. още »


12 октомври 2020 - 18 октомври 2020Седмица 42/2020 г.

Рибарско селище на остров Йоланд

Йоланд е шведски остров, разположен в Балтийско море, близо до град Калмар. Със своите 1344 km2 това е и вторият по големина остров в Швеция (след Готланд). Населението на острова към 2013 година е 24 987 души, но по време на шведския празник Мидсомар на острова често се събират около 500 000 души. Остров Йоланд е естествено отделен от основната земя с протока Калмарсунд, но е достъпен посредством шесткилометровия мост Йоланд, изграден през 1972 година. Остров Йоланд е и най-малката историческа провинция на Швеция, която е част от бивше административно деление на Швеция. Съвременното административно деление включва остров Йоланд в рамките на лен Калмар.

Островът има богата история, чието начало е поставено през 86 хилядолетие пр.н.е. с първите преселници. Редица археологически находки от каменната, желязната и викингската епоха, като фортификационни съоръжения, останки от селища и комплексни погребални церемонии, свидетелстват за живота на местното население и са ценен източник на информация за епохата. Историята на остров Йоланд продължава и през времената на Кралство Швеция, белязана от властта на шведските крале, а по-късно и от събитията около двете световни войни.

Поминъкът на остров Йоланд е на основата на земеделие, риболов и търговия, като продължава да се базира на тези сектори и през 20 век. На острова съществуват няколко индустриални предприятия, но към 21 век повечето от тях са разрушени с изключение на няколко фабрики от леката промишленост. Туризмът е важно звено на приходи за острова, значително улеснен след построяването на моста над протока Калмарсунд.

Островът се характеризира с дълга брегова ивица, редуваща абразивни, каменисти, песъчливи и тревисти плажове. Пясъчните плажове са сред най-дългите в Северна Европа. Водните ресурси на остров Йоланд са оскъдни, но въпреки това има малки езера, блата и реки. Вижте още »


05 октомври 2020 - 11 октомври 2020Седмица 41/2020 г.

Портретна снимка на Дик Чейни около 2001 година

Ричард Брус „Дик“ Чейни е четиридесет и шестият вицепрезидент на САЩ в администрацията на Джордж У. Буш, заемащ поста от 20 януари 2001 г. до 20 януари 2009 г. Преди това служи като шеф на кабинета на президента Джералд Форд (1975-77), член на Камарата на представителите от щата Уайоминг (1978-1989) и като министър на отбраната в администрацията на Джордж Х. У. Буш (1989-1993). Като министър на отбраната той отговаря за Операция Пустинна буря през 1991 г. и други действия. След като се отказва от амбицията си да се кандидатира за президент на САЩ на изборите през 1996 г., Чейни става председател и изпълнителен директор на компанията Halliburton (1995-2000). Дик Чейни е считан за най-силния вицепрезидент в историята на САЩ, като под неговото ръководство офисът на вицепрезидента значително е увеличил своето влияние. След атентатите от 11 септември 2001 г. той играе ключова роля в обосноваването на политиката и изпълнението на Войната срещу тероризма, разширяването на правомощията на президента, както и във въвличането на САЩ във Войната в Ирак.

Ричард Брус Чейни е роден в Линкълн, Небраска в семейството на Ричард Хърбърт Чейни и Марджъри Лорейн Дики. Той посещава основното училище Калвърт преди семейството му да се премести в Каспър, Уайоминг, където посещава гимназията на окръг Натрона. Баща му е служител по съхранението на почвата към Министерството на земеделието на САЩ. Майка му е звезда в играта софтбол през 30-те години. Има брат и сестра. Посещава Йейлския университет, но не успява да завърши. По-късно взема бакалавърска и магистърска степен по политология от Университета на Уайоминг. Опитва се да придобие докторска степен от Университета на Уисконсин в Мадисън, но не успява.

Политическата кариера на Чейни започва през 1969 г., когато спечелва конкурс за стажант при конгресмена Уилям Стайджър. Скоро след това се присъединява към персонала на Доналд Ръмсфелд, който управлява Агенцията за икономически възможности в администрацията на Ричард Никсън през 1969-70 г. През 1971 г. е назначен за асистент към персонала на Белия дом, през 1971-73 г. е заместник-директор на Съвета за жизнен стандарт, а през 1974-75 г. е асистент на президента Джералд Форд. Доналд Ръмсфелд е повишен от началник на кабинета на президента на министър на отбраната и Чейни заема неговото място. Двамата успешно полагат усилия за назначението на Джордж Х. У. Буш като директор на ЦРУ. Чейни, Ръмсфелд и Пол Улфовиц твърдят, че Съветският съюз разполага с нови оръжия за масово унищожение, макар да нямат доказателства за това, и по този начин увеличават разходите за отбрана. Вижте още »


28 септември 2020 - 04 октомври 2020Седмица 40/2020 г.

Националният парк Йосèмити

Националният парк Йосèмити (на английски: Yosemite National Park) е разположен в окръзите Марипоса и Туолъми, щата Калифорния, САЩ, на изток от Сан Франциско. Паркът заема територия от около 3 080 km² и се простира по западните склонове на планинската верига Сиера Невада. Йосемити опазва девствени алпийски и субалпийски екосистеми, три гори с гигантска секвоя и едни от най-високите в света водопади. Годишно Йосемити се посещава от над 3 милиона души.

Националният парк Йосемити е създаден на 1 октомври 1890 г. и е трети сред най-старите национални паркове в САЩ. Създаден е с цел съхранение на ресурсите, които допринасят за неговата уникалност и привлекателност. Конгресът на САЩ признава важността на съхраняването на този голям парк за радост на бъдещите поколения. От геологична гледна точка Йосемити представлява зрелищна колекция от различни геологични образувания. В него се намира най-голямата концентрация на гранитни куполи в света и най-големият в света гранитен монолит на открито. Първото прилагане на концепция за парк води началото си от Йосемити с акт от 1864 г. (федерална земя дадена на Калифорния за резерват), подписан от Ейбрахам Линкълн и оттогава паркът играе важна роля при инициирането на концепции за управление на паркове. Националният парк Йосемити обхваща почти 3080 km² живописни девствени земи, отделени през 1890 г,. за да бъде съхранена част от Централна Сиера Невада, която се простира в източната част на Калифорния. Паркът е разположен на височина от 610 m до над 3960 m над морското равнище. Освен с алпийския пейзаж и трите гори с гигантски секвои, Йосемити е известен и с издълбаната от глетчери ледникова долина Йосемити, с водопадите си и скалите с необичайни форми.Вижте още »


21 септември 2020 - 27 септември 2020Седмица 39/2020 г.

Съд с таратор

Тараторът е вид студена супа, традиционна в българската кухня. Присъства на трапезата в страни като Северна Македония, Турция, Албания, Кипър и Иран. Понякога е наричан течна салата или салата таратор, като например в Сърбия, където към таратора не се прибавя вода. Той е предпочитано ястие през летните месеци. Макар че основните му съставки остават едни и същи, в различни райони на България към таратора традиционно могат да се добавят различни подправки. Тараторът се прави от кисело мляко, вода, ситно нарязана или настъргана краставица, олио или зехтин, сол, копър и счукан, пресован или нарязан на ситно чесън, които се смесват и разбъркват. Към така приготвената смес по желание могат да се добавят счукани орехови ядки и оцет, ако млякото не е достатъчно кисело.

Съществува вариант на таратора без кисело мляко – само с оцет и вода, т.нар. „прост таратор“, както и т. нар. сух таратор, към който не се прибавя вода, а само кисело мляко. Това става почти млечна салата.

Подобна е рецептата на зимната салата „Снежанка“, която се прави с изцедено кисело мляко и пресни краставички. Ако вместо пресни се добавят кисели краставички, се получава т.нар. „Тракийска салата“. още »


14 септември 2020 - 20 септември 2020Седмица 38/2020 г.

Император Август от Prima Porta – статуя от Ватиканския музей, Рим

Август (на латински: IMPERATOR•CAESAR•DIVI•FILIVS•AVGVSTVS), роден като Гай Октавий Турин и осиновен от своя пра-вуйчо Юлий Цезар, поради това по-късно наречен Гай Юлий Цезар Октавиан (на латински: GAIVS•IVLIVS•CAESAR•OCTAVIANVS) е първият римски император. Управлява Римската империя 41 години – от 27 пр.н.е. до своята смърт през 14 г. от н.е.

През 43 пр.н.е. Октавиан заедно с Марк Антоний и Марк Емилий Лепид образуват политически съюз, известен като Втори триумвират. Октавиан управлява Рим и много от провинциите като автократ, получавайки консулска власт след смъртта на консулите Хирций и Панса.

Триумвиратът просъществува десет години, но се разпада вследствие на завистта и личните амбиции на триумвирите. Антоний се самоубива, след като е победен от флотата на Октавиан в битката при Акциум през 31 пр.н.е..

Октавиан привидно възстановява Римската република и формално връща властта на римския Сенат, но на практика запазва своята автократична позиция. Постепенно изработва точната рамка, в която републиката да бъде водена от едноличен владетел. Резултатът е Римската империя.

С управлението на Август започва ера на относителен мир, известен като Pax Romana. След продължителните погранични и граждански войни, мирът в Средиземноморския свят цари повече от 2 века. Август разширява империума, осигурява границите му чрез подчинени територии и се помирява с Партското царство по пътя на дипломацията. Той реформира римската система от данъци, развива пътната мрежа с официална куриерска система, установява редовна войска (и малка военна флота), създава преторианска гвардия, официална полиция и сили за борба с пожарите в Рим. Голяма част от града е възстановен при Август. Той съставя списък със своите постижения, известен като „Деянията на Божествения Август“ (Res Gestae Divi Augusti), който оцелява до наши дни.

Принципатът на Август остава в историята на Рим като Златен век и епоха на велики военни, социални и културни постижения. Късните години от живота му обаче биват помрачени както от поредица семейни трагедии, така и от катастрофалното поражение на легионите срещу германските племена в битката при Тевтобург (9 г. от н.е.) – една от главните причини за прекратяване на експанзивната политика на Рим. След смъртта си през 14 г. от н.е., Август е обявен за бог от Сената и почитан от страна на римляните. Неговите имена Август и Цезар са приети от всеки следващ император. В негова чест е преименуван месец Секстилий, в месец Август. Наследен е от своя доведен и осиновен син, Тиберий. Вижте още »


07 септември 2020 - 13 септември 2020Седмица 37/2020 г.

Edgar Allan Poe, circa 1849, restored, squared off.jpg

Едгар Алън По (на английски: Edgar Allan Poe) е американски писател, поет, редактор и литературен критик, считан за представител на американския романтизъм.

Той е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с мистерии (виж макабра), и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Създател е на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика като жанр. Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Това обаче довежда до финансови затруднения в живота му.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко във Вирджинския университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка Тамерлан и други поеми (1827 г.), подписана анонимно - „от жител на Бостън“.

После сменя фокуса си от поезия към проза и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Той живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата Гарванът. 2 год. по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му Вирджиния умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст. Причините за неговата смърт и до днес остават неизяснени. Вижте още »


31 август 2020 - 06 септември 2020Седмица 36/2020 г.

Колаж от снимки, свързани с Втората световна война: Китайски войници в Уханската битка; Австралийска артилерия в първата битка при Аламейн; Съветски войници в битката при Сталинград; Германски бомбардировачи „Юнкерс Ю 87“ на Източния фронт; Подписването на капитулацията на Германия; Американски кораби при десанта в залива Лингайен

Втората световна война е глобална война, която продължава от 1 септември 1939 г. до 2 септември 1945 г. и се превръща в най-мащабния военен конфликт в историята на човечеството.

Почти всички страни в света, включително всички Велики сили, в определен момент се включват във войната, присъединявайки се към един от двата противостоящи военни съюзаСъюзниците и Тристранния пакт. Стига се до състояние на тотална война, в която пряко участват над 100 милиона души от 62 страни от общо 74 по това време. Основните участници влагат целия си стопански, промишлен и научен потенциал във военното усилие, размивайки границите между граждански и военни ресурси. Втората световна война е най-смъртоносният и кръвопролитен конфликт в човешката история, довел до между 70 и 85 милиона жертви, повечето от които цивилни в Съветския съюз и Китай. Войната е съпътствана от кланета, геноцида на Холокост, стратегически бомбардировки, умишлено предизвикани масов глад и епидемии, както и единственото в историята използване на ядрено оръжие при военни действия.

Япония, в стремежа си към хегемония в Далечния Изток, се намира в състояние на война с Китай още от 1937 година, но обикновено за начална дата на Втората световна война се приема 1 септември 1939 година, датата на нападението на Германия срещу Полша, последвано от обявяването на война на Германия от Франция и Великобритания. От края на 1939 до началото на 1941 година, чрез поредица от военни кампании и дипломатически споразумения, Германия завладява или установява контрол над по-голямата част от континентална Европа. С Пакта „Рибентроп-Молотов“ Германия и Съветският съюз си поделят и анексират територии от своите съседни държави Полша, Финландия, Румъния и Прибалтийските страни. След Северноафриканската и Източноафриканската кампания и падането на Франция в средата на 1940 година, войната в Европа се води главно между Тристранния пакт (Оста) и Великобритания. Следват Балканската кампания, въздушната битка за Британия и продължителната морска битка за Атлантика.

На 22 юни 1941 година европейските сили на Оста нападат Съветския съюз, откривайки най-обширния сухопътен военен театър в историята. Образувалият се Източен фронт блокира Тристранния пакт, най-вече германския Вермахт, в тежка изтощителна война. През декември 1941 година Япония напада изненадващо Съединените американски щати и западните владения в Тихоокеанския регион, което довежда до включването на Съединените щати във войната срещу Тристранния пакт. Последвалото бързо японско настъпление в западната част на Тихия океан е прието от много азиатци като освобождение от западната хегемония. Вижте още »


24 август 2020 - 30 август 2020Седмица 35/2020 г.

Кристали на оцетна киселина.

Оцетната киселина (CH3COOH), позната още като етанова киселина, е органично химическо съединение, най-известно с това, че на него оцетът дължи киселия си вкус и острата си миризма. Чистата, безводна оцетна киселина е безцветна хигроскопична течност и замръзва под 16,7°C до безцветно твърдо кристално вещество. Оцетната киселина е корозивна и изпаренията ѝ дразнят очите и носа, въпреки че е слаба киселина, що се отнася до способността ѝ да се дисоциира във водни разтвори.

Оцетната киселина е една от най-простите карбоксилни киселини (най-простата след мравчената киселина). Тя е важен химически реактив и промишлен химикал, който се използва в производството на полиетилентерефталат (PET), използван главно за производство на пластмасови бутилки за напитки; на целулозен ацетат, главно за фотофилми и на поливинилацетат за лепило за дърво, както и в много синтетични влакна и тъкани. В домакинството разтвор на оцетна киселина се използва често за отстраняване на варовикови отлагания. В хранителната промишленост оцетната киселина се използва под код за хранителна добавка Е260 като регулатор на киселинността.

Глобалните нужди от оцетна киселина са около 6,5 милиона тона годишно, от които около 1,5 Mt/година се получават от рециклиране, останалите се произвеждат от нефтохимически суровини или от биологически източници. Оцетната киселина има широко приложение в практиката. 6% и 9%-ните ѝ разтвори са известни под търговското наименование оцет. Освен като подправка в домакинството, оцетът се използва и като консервиращо средство при приготвянето на различни туршии. още »


17 август 2020 - 23 август 2020Седмица 34/2020 г.

Андрей Ляпчев

Андрей Тасев Ляпчев е български политик от Демократическата партия, ръководител на умереното крило на Демократическия сговор от 1923 година до смъртта си през 1933 година, министър-председател на България от 1926 до 1931 година. През 1910 година Андрей Ляпчев е номиниран от Христо Славейков за Нобелова награда за мир.

Андрей Ляпчев е роден през 1866 година в град Ресен, Вардарска Македония, тогава в Османската империя. Родът му произлиза от власи, преселили се в града от Мъглен през XVIII век. Баща му, Тасе Ляпчев, е грънчар, един от видните граждани и известен привърженик на независимата българска църква. Андрей е шестият син в семейството.

Андрей Ляпчев започва образованието си в родния си град, но след Априлското въстание през 1876 година местното училище, както и много други български училища в Македония, е затворено. В продължение на три години той помага на брат си Георги, който се грижи за семейството след смъртта на баща им, в неговия магазин в Битоля. През 1879 година Андрей Ляпчев се записва в реалната гимназия в Битоля, а две години по-късно се премества в новосъздадената Солунска българска мъжка гимназия. Там негов учител е Трайко Китанчев, също от Ресен, който оказва силно влияние върху него. След уволнението на Китанчев, през 1884 година Ляпчев напуска Солунската гимназия и се премества при него в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия. още »


10 август 2020 - 16 август 2020Седмица 33/2020 г.

Джонас Брадърс е американска момчешка поп група. Оригиналният състав на групата включва тримата братя Кевин Джонас, Джо Джонас и Ник Джонас. Те са от Ню Джързи и стават популярни чрез детския канал Дисни. През лятото на 2008 участват в оригиналния филм на Дисни – Кемп Рок, а през 2010 и в продължението му, Кемп Рок 2: Последният концерт. Това е една от най-популярните тийнейджърски групи за първото десетилетие на 21 век.

До момента групата има издадени четири албума: It's About Time, Jonas Brothers, A Little Bit Longer и Lines, Vines and Trying Times. През 2008 г., на 51-те Награди Грами, е номинирана за „Най-добър млад изпълнител“, а на Американските музикални награди групата печели наградата за „Дебютиращ изпълнител“. През 2009 г. братята са избрани категорично и единодушно за най-лоши актьори на 2009-а във филма-концерт Джонас Брадърс: 3D концертът на наградите „Златна малинка“ (контрапунктът на наградите „Оскар“), обявен и за един от най-лошите филми на годината.

След като през 2010 г. и 2011 г. груповите проекти са в застой за сметка на личните им странични дейности, братята се събират за създаването на нов, пети студиен албум през 2012 г. На 29 октомври 2013 г. той е отменен, когато групата обявява окончателното си разделяне.

Джонас Брадърс води началото си от поредица самостоятелни участия на Ник Джонас в представления на Бродуей. когато той е седем годишен. Той играе в няколко пиеси, включително „Коледна песен“ (през 2000 г. като Тим и малкия Скрудж), „Красавицата и звярът“ (през 2002 г. като Чип) и „Клетниците“ (през 2003 г. като Гаврош), а по-късно участва и в „Звукът на музиката“ (като Кърт) в театър „Пейпър Мил“. Вижте още »


03 август 2020 - 09 август 2020Седмица 32/2020 г.

Останките от Кулите близнаци, 17 септември 2001 година

Конспиративните теории за атентатите от 11 септември 2001 г. са сбор от няколко конспиративни теории, които оспорват и изтъквайки различни аргументи подлагат на съмнение официалната версия на американското правителство, и по-специално на администрацията на Буш, за терористичните атентати срещу САЩ от 11 септември 2001 г. Скоро след атентатите започват да се разпространяват и популяризират книги, филми и интернет страници, в които се изказват предположения, че отделни членове на правителството на САЩ са знаели за предстоящите атентати, но не са направили нищо за да ги предотвратят, или че атентатите са операция под фалшив флаг, чиято цел е да се създаде атмосфера, в която да може да се оправдае огромното увеличаване на военния бюджет, нападенията срещу страни от Близкия изток за осигуряване на достъп до петрол и засилването на президентската власт. Съществуват такива исторически прецеденти, които са пример за актове на тероризъм от страна на дадено правителство спрямо собствения му народ, но приписвани на политическите му противници за постигане на определена цел. Теориите са дело основно на членовете на Движението за истината за 11 септември, зародило се в началото на 2002 г. Ключовата теория е теорията за контролираното разрушаване на Кулите близнаци и Сграда 7 на Световния търговски център.

Според официалната версия атентатите от 11 септември 2001 година са внезапни и неочаквани въздушни нападения, извършени срещу САЩ от общо 19 ислямски терористи от арабски произход, отвлекли четири самолета „Боинг“. Два от самолетите се врязват в двата най-високи небостъргача (т.нар. Кули близнаци) на Световния търговски център в Манхатън, Ню Йорк. Първият се разбива в Северната кула, вторият в Южната 18 минути по-късно. За по-малко от два часа и двата небостъргача се сриват до земята, като първи се срутва вторият ударен небостъргач – Южната кула, а 29 минути след нея и Северната. Терористите разбиват третия самолет в Пентагона – седалището на Министерството на отбраната на САЩ, намиращ се в окръг Арлингтън, Вирджиния. Четвъртият самолет катастрофира в открито поле в окръг Съмърсет, Пенсилвания, предполага се след като пътниците оказват съпротива.

По официални статистики броят на загиналите при атентатите е общо 2974 души, без да се броят 19-те терористи. Това включва 2603 души загинали в кулите в Ню Йорк и около тях, 125 в Пентагона, и всичките общо 246 души на борда на самолетите. В Световния търговски център по време на атаките се намират около 17 400 души. По-голямата част от тях успяват да се евакуират. Около 200 души намират смъртта си след като скачат от горящите сгради. Сред загиналите са 411 спасителни работници, най-вече пожарникари. Вижте още »


27 юли 2020 - 02 август 2020Седмица 31/2020 г.

Снимка на езерото в Кисуму, Кения

Виктория е езеро, което се намира в източната част на централна Африка, разположено на плато в Източноафриканската рифтова долина между двата клона на Великия африкански рифт. Простира се от двете страни на Екватора и е най-голямото африканско езеро. Нарежда се на трето място в света по площ след Каспийско море и Горното езеро в Северна Америка и на второ място сред сладководните езера. Виктория е и най-голямото тропическо езеро в света. Захранва се главно от дъждовете, а също така и от многобройните си притоци. Езерото е извор на най-дългото разклонение на река Нил – р. Виктория-Нил, главният езерен отток, която в долното си течение преминава в река Бели Нил. Напоследък като начало на р. Нил се приема изворът на р. Кагера, най-дългия приток на ез. Виктория.В езерото са разположени над 3000 острова.

Езерото Виктория има най-богатата ихтиофауна в света и е едно от местата, известни с най-бързия темп на видообразуване сред рибите в него. То се обитава от над 500 вида цихлиди – риби, характерни за Африканския континент, част от които ендемични за езерото. В него бързо се размножава и нилският костур, внесен изкуствено в езерото. Тук той достига огромни размери, надвишаващи и най-големите екземпляри в родната му река Нил. Заради голямото разнообразие от риби и размерите на тилапията и нилския костур, риболовният туризъм е добре развит и на езерото се провеждат международни състезания по риболов.

Водите на езерото се поделят между държавите Танзания, Кения и Уганда, като най-голямата част от него попада в Танзания. Кения притежава 6% (4133 km2) от езерото, Танзания – 49% (33 756 km2), а Уганда – 42% (31 001 km2). Бреговата линия на езерото е силно разчленена, а в него са разпръснати многобройни острови, голяма част от които заселени. От нея на Кения се падат 550 km (17%), на Танзания – 1150 km (33%) и на Уганда – 1750 km (50%). Вижте още »