Уикипедия

Астат

химичен елемент с атомен номер 85

Астатът (среща се и като астатин или астатий;[4] Astatium, At) е силно радиоактивен химичен елемент с пореден номер 85 в периодичната система на химичните елементи. Той е неметал от групата на халогените,[5] а понякога е класифициран като металоид или метал.[1][6]

Астат
Полоний ← Астат → Радон
I
↑
At
↓
Ts
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZАстат, At, 85
Група, период, блок17, 6, p
Химическа серияхалоген
Електронна конфигурация[Xe] 4f14 5d10 6s2 6p5
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 18, 7
CAS номер7440-68-8
Свойства на атома
Атомна маса[210] u
Ковалентен радиус150 pm
Радиус на ван дер Ваалс202 pm
Степен на окисление7, 5, 3, 1, −1
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)		2,20
Йонизационна енергияI: 899,003 kJ/mol
(изчислена) [2]
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество
Кристална структура
(вероятна) [1]		кубична стенноцентрирана
Плътност6350±150 kg/m3
Температура на топене575 K (302 °C)
Температура на кипене610 K (337 °C)
Моларен обем3,294×10-5 m3/mol
Специф. топлина на изпарение54,39 kJ/mol
Топлопроводимост1,7 W/(m·K)
История
Наименуванот гръцкото αστατος – „нестабилен“
ОткритиеЕмилио Сегре,
Дейл Корсън,
Кенет МакКензи
(1940 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
209At синт. 5,41 часа[3] α 205Bi
β+ 209Po
210At синт. 8,1 часа[3] α 206Bi
β+ 210Po
211At синт. 7,21 часа[3] α 207Bi
ε 211Po
215At радио 1×10-4 сек.[3] α 211Bi
218At радио 1,5 сек.[3] α 214Bi
β- 218Rn
219At радио 56 сек.[3] α 215Bi
β- 219Rn
Астат в Общомедия

Има 32 изотопа,[3] като най-устойчивият (210At) е с период на полуразпадане едва 8,1 часа. Той е един от най-рядко срещаните елементи на Земята. В естествено състояние съществуват едва 30 g от него.[7]

История

редактиране

Получен е от Дейл Корсън, Кенет МакКензи и Емилио Сегре през 1940 г. По-късно част от изотопите на астата са открити в природата, като продукти при радиоактивния ред на разпад на урана, актиния и тория[5] (най-устойчивият е 219At). Името му произлиза от гръцкото αστατος (астатос) – „неустойчив, нестабилен“.

Характеристики

редактиране

Физични свойства

редактиране

Астатът е твърдо вещество. За него е характерно, че взаимодейства с метали и неметали. Подобно на йода, астатът се разтваря добре в органични разтворители.[5] По летливост (изпаряемост) малко отстъпва на йода.

Химични свойства

редактиране

В положителна степен на окисление астатът образува кислородсъдържаща форма, която условно се обозначава като AtO–
3.[5]

Наличност в природата

редактиране

Астатът е един от най-редките елементи, срещащи се в природата. Постоянното му присъствие в природата е свързано с това, че неговите краткосъществуващи радионуклиди (215At, 218At и 219At) влизат в състава на радиоактивния ред на урана – 235U и 238U. Скоростта на радиоактивния разпад допринася за поддържане на неизменното количество на астата в природата.

Получаване

редактиране

Астат се получава при бомбардиране на бисмут с α-частици (хелиеви ядра):[5]

 
 
 

Източници

редактиране
  1. ↑ а б Hermann, A. et al. Condensed Astatine: Monatomic and Metallic // Physical Review Letters 111 (11). 2013. DOI:10.1103/PhysRevLett.111.116404. p. 116404-1–116404-5. (на английски)
  2. ↑ Rothe, S. et al. Measurement of the First Ionization Potential of Astatine by Laser Ionization Spectroscopy // Nature Communications 4. 2013. DOI:10.1038/ncomms2819. p. 1 – 6. (на английски)
  3. ↑ а б в г д е ж Audi, G. et al. The NUBASE evaluation of nuclear and decay properties // Nuclear Physics A 729. 2003. DOI:10.1016/j.nuclphysa.2003.11.001. p. 100 – 113. Архивиран от оригинала на 2008-09-23. (на английски)
  4. ↑ Уваров, Е. Б., Айзакс, А. „Речник на научните термини“. София, ИК „Петър Берон“, 1992.
  5. ↑ а б в г д Astatine // britannica.com. Посетен на 5 март 2018. (на английски)
  6. ↑ Corson, D. R. et al. Artificially Radioactive Element 85 // Physical Review 58 (8). 1940. DOI:10.1103/PhysRev.58.672. p. 672 – 678. (на английски)
  7. ↑ ((en)) The Rarest Known Element (infographic)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Астат&oldid=12005206“.